Форми на интеграция на организациите. Предприемачески мрежи. Клъстери

Форми на интеграция на организациите. Предприемачески мрежи. Клъстери

2.3.1. Предприемачески мрежови организационни структури - носители на интеграционна гъвкавост

За начало на развитие на процеса на утвърждаване и развитие на мрежовите организационни структури се посочват 80-те години на ХХ век с увеличаване на международната конкуренция и бързите изменения в техниката и технологиите, водещи и до мащабни промени в посока на деструктуриране на всички съществуващи отрасли и производства. Формите, в които те намират най-широко приложение, обикновено са свързани с осъществяване на големи или специфични проекти между малки производствени единици, най-вече от един отраслов бранш, между водещи крупни производствени фирми, разсъсредоточени географски и обединени в единна система, стратегически съюзи между компании, стремящи се към конкурентни предимства в глобален мащаб и др.

• 
  на първо място, при старите форми на организация, фирмите обикновено работят в условията на обезпечаване с всичките им необходими ресурси, докато при мрежовите организационни структури, те се разпределят между отделните участници в тях;
  
• 
  втора, също така важна особеност е, че не административната форма е водещата в управлението на потоците от ресурси, а пазарният механизъм. Неговото въздействие обаче не се ограничава само като отношения между отделни независими стопански субекти, а като на едно цяло, което чрез взаимодействието между различните компоненти по обмен на информация, коопериране и общи действия в снабдяването, производството, реализацията и други сфери на дейност е обединено от обща ценностна система и основни цели за реализация;
  
• 
  обединяващо звено в дейността на много от мрежовите организационни структури са акционерните капитали, с които отделните фирми - производители, снабдители, търговци и др. участват в общия капитал;
  
• 
  не на последно място, трябва да се посочи и доброволността на всеки един член за включване в реализацията на конкретни проекти или концепции.
  

Най-голяма заплаха за ефективността на стабилната мрежа е изискването от страна на центъра за пълно използване на ресурсите. В тези случаи усъвършенстването на цените, качествата и техническите параметри на продукцията няма да може в пълна степен да се извършва по пътя на пазарната конкуренция. Това може да постави доставчиците в невъзможност да се конкурират на пазара, а центърът на мрежата да не използва в пълна степен техните потенциални възможности.

Целта на вътрешната мрежа, както и на нейния предшественик - матричната организационна форма - се състои в получаване на конкурентни предимства по пътя на предоставяне на значителна предприемаческа свобода на подразделенията, насочени към изпълнение на поставените общи цели. Но както и при матричната структура, структурата на вътрешната мрежа може да бъде нарушена от фактори, които претоварват нейните пазарни механизми и модификации, водещи до дебалансираност във взаимоотношенията между звената. Съществуват заплахи също и от непремерената пряка намеса на ръководителите на организацията при разпределението на потоците от ресурси или определяне на техните цени, както и от прекомерно разширяване на мрежата. Независимо от всичко, този тип организационни структури има своето бъдеще и развитие.

Множество партньори в динамичната мрежа, впрягайки своите сили и умения за постигане на общите цели, могат да бъдат не само залог за успех, но същевременно да създадат и проблеми. Всички те трябва да притежават достатъчно широк и същевременно ясно очертан диапазон от своята компетентност, за да могат да се включват и то ефективно в ценностните вериги на динамичните мрежи. Това означава те да подхранват непрекъснато с инвестиции технологиите си и развитието на персонала, за да могат да претендират за качествено взаимодействие с партньорите в мрежата и за постигане на конкурентни предимства.

Характерна особеност на разгледаните мрежови организационни структури е, че традиционно използваните йерархични структури отстъпват място на доброволно обединяване и интегриране на фирми чрез техните дейности и процеси, най-вече на основата на кооперираните връзки. Тази е и причината при управление на новите организационни форми, да бъде използван предимно процесният мениджмънт. Отношенията между подразделенията в мрежите са изградени най-вече на основата на хоризонталните връзки и координацията между тях.

За успешната работа, за конкурентоспособността и адаптивността към външната среда мрежовите организационни структури в една или друга степен представляват интеграционни общности. Интеграцията обаче не бива да се схваща като заплаха за гъвкавостта. В тази връзка авторката Ваня Димитрова (2001, стр. 218) пише: „В класически смисъл интеграцията означава стабилно ниво на фиксиране и по такъв начин изглежда, че тя отнема част от гъвкавостта. Доводът е, че някои „спойки” (съединения сливания), които изграждат по-широки организационни блокове, могат да отслабят маневреността и оттам жизнеспособността на системата.” Но интеграцията трябва да се схваща по-скоро като логика за синхронизиране взаимодействията на функциите и задачите, на процесите и операциите в системите и поставянето им в условия на оптималност. Затова нейната същност не трябва да се приема като ограничител на гъвкавостта, а по-скоро като допълващ и необходим елемент за ефективна работа и резултати най-вече на полето на предприемаческия бизнес особено в случаите, когато се извършват наложителни или изпреварващи промени. В тези случаи казваме, че системата проявява своето свойство на интеграционна гъвкавост.

В съвременните условия при силна и агресивна конкуренция, при висока активност от страна на потребителите и то за потребление в реално време, много от организациите интегрират своите дейности и действия, за да могат да овладеят положението и същевременно да се развиват именно чрез структурите на предприемаческите мрежи. Интеграцията между отделните организации може да бъде хоризонтална и вертикална [Управление организацией. Под ред. А. Г. Поршнева и др. (2007)]. При хоризонталната интеграция, обединяването на усилията на различните организации се извършва за реализиране на техни общи цели, напр. за създаване на общи финансови органи, органи за управление на имуществото, за научно-изследователска и проектантска дейност и др. При вертикалната интеграция обединяването действията на предприятията се извършва в случаите, когато тяхната производствена дейност е технологично свързана или тяхното участие в общата дейност се разпределя по веригата на добавена стойност или на създаване на ценности, напр. маркетинг, проектиране, снабдяване, производство и т. н., като на всяко от тях се закрепя извършването на постоянна функция, и то в която съответното предприятие в сравнение с останалите реализира най-висок размер на добавена стойност. Разбира се, интеграцията може да бъде и от смесен тип на проявление.

Когато интеграционните връзки се разглеждат вътре в операционната система, между нейните подсистеми, нива на управление, звена, групи и изпълнители, то хоризонталната интеграция се проявява в координация и връзки за съгласувани действия между елементите на структурата на едно ниво, а при вертикалната интеграция между съответните управленски нива и съответстващите им задачи и функции.

Интеграцията на производствените системи се извършва в условия на непрекъснат натиск от страна на потребителите и конкурентите и необходимостта от реорганизация на традиционните системи за производство (фиг. 2.3.).

За създаването на високосъвършени организации е необходимо първо, те да притежават гъвкави и адаптивни структури и в дългосрочен план да могат да предвиждат и да реагират на промените във външната среда и второ - чрез организационния дизайн и протичащите процеси да осигуряват възможност за вътрешна интеграция и баланс на системата. Тези две групи фактори, влияят директно върху ефективността на системата, които фактори могат да бъдат управлявани по пътя към организационно съвършенство. [Хаджиев, Кристиян (2002)]



Фиг. 2.3. Влияние на съвременните икономически условия върху необходимостта
от реорганизацията на производствата и свързаните с тях задачи, стоящи
пред производствените подразделения [По Гончаров В. В. и др. (1998)]

Интеграционната гъвкавост на мрежата притежава и едно друго свойство, а именно – тя променя не само своята насоченост към изискванията на пазарите във времето, но също и своята физическа и същностна конфигурация – да се намалява в определени периоди, а в други да се увеличава. Всичко това обаче се извършва от необходимостта за постигане на съответната конкурентоспособност. При условие, че отделните участници изпълняват качествено своите конкретни задачи и функции в мрежата, те имат свободата да участват едновременно и в други интегрирани общности, след като имат достатъчно висока специализация в дейността си и капацитет за това.

Интеграционната гъвкавост се проявява на полето както на вътрешните структури на всяка една от бизнесорганизациите, така и на външните в рамките на предприемаческите мрежи. Съответствието при взаимодействието между вътрешната и външната интеграционна гъвкавост е задължително, тъй като в противен случай системата ще започне да губи от своята ефективност и относителна устойчивост.

В съвременното глобализиращо се общество на основата на информационно-комуникационните и цифрови технологии се създават възможности за функциониране и на един друг вид мрежи, а именно на виртуалните мрежови организации. Участниците в тях са обособени в отделни конгломератни групи от производители, снабдители, поддоставчици на компоненти за основното производство, потребителски центрове, конкуренти произвеждащи аналогична продукция, научно-изследователски организации, финансови групи и др. Между участниците в отделните агрегирани по функции групи се установяват връзки за съгласуване и взаимодействие, а отделно и между самите групи в общия мрежови комплекс [Управление организацией. Под ред. А. Г. Поршнева (2007)].

Най-силното конкурентно предимство на тези виртуални мрежи е обезпечаващата ги информационно-комуникационна система, даваща възможност за значителни финансови, логистични и материални икономии, а също и на най-важния ресурс – времето. Друго предимство е разширяване обхвата на границите, в които може да бъде конфигурирана мрежовата организация, определящи се юридически от устава и договорната основа между доброволно влизащите в нея членове.

Големи предимства фирмите могат да постигнат обединени и в предприемачески мрежи и съюзи на местно ниво, на определени територии в т. н. клъстери. Конкурентните предимства на тези клъстери се определят от налична инфраструктура, технически средства за комуникация, големи промишлени зони със свободни производствени мощности, качеството на работната ръка и др. С формирането на клъстер, между отделните производители се установяват доверителни отношения и на подкрепа, на обмен на информация, на разпространение на иновационни продукти и др.

Определящи състоянието на всяко национално стопанство са най-вече нейната отраслова и териториална структура. Отрасловата или компонентната структура, отразява съотношенията на връзките и пропорциите между обособилите се групи от добивната промишленост и селското стопанство, от преработващата промишленост, транспорт, търговия, жилищно строителство, здравеопазване, обслужване на производството и населението, управление, наука и научно обслужване.

Разглеждайки взаимодействието между производителните сили и производствените отношения в териториален аспект, авторът Ив. Йовков (1991) посочва диалектическото единство и взаимодействие между процесите на териториалната концентрация и процесите на териториалната организация на производствата и дейностите, като първите играят определяща роля, която е в резултат от нарастване на факторите на производство, причина за адекватни на тях териториални форми на организация на производството. Авторът също посочва, че териториалната организация на производствата и дейностите се проявява като форма, която е външен израз на териториалните производствени отношения. Това е причината, една форма на териториална организация на производствата и дейностите да не бъде заменяна с нова такава преди да е изчерпала ефективността на общественото производство и то в условия на ръст на производителните сили и без още ясно изкристализирали противоречия между тях в процеса на развитието.

В днешното постиндустриално общество обаче, концентрацията на производствата в териториален аспект по-скоро се схваща като сбор от множество деконцентрирани, раздробени производствени мощности, за разлика от познатия ни модел на концентрация на производствените мощности в индустриалното общество, което е и причина, и същностна черта за изграждане на връзки и взаимоотношения от нов тип между предприятията в локален или регионален мащаб.

Митко Генешки (2000) посочва, че използвайки системния подход, локализационните процеси могат да се разглеждат като единство от две подсистеми - обект на локализация (предприятията) и среда на локализация (териториалните единици). Върху обекта на локализация влияние оказват както териториалните, така и извънтериториални фактори, комплексното въздействие на които заедно с отчитане приносите на прилаганите технологии, обеми на производство, взаимозаменяемост на ресурсите и др. определят и териториалните ефекти от производството.

Както беше вече посочено, върху обектите на локализация и за тяхното териториално разположение комплексно въздействие оказват, както териториалните, така и извънтериториалните фактори. С помощта на оценка за влиянието на факторите е възможно да се определи мобилността при териториалното разположение на отделните производствени мощности и производства.

За интегрална оценка на влиянието на факторите за териториално разположение на производството и определяне степента на мобилност обикновено се използват съответстващите на факторите показатели като материалоемкост, енергоемкост, трудоемкост, потребление на глава от населението, производствени връзки, транспортни разходи, състояние на инфраструктурата и др. В зависимост от количествените стойности на показателите, отраслите и производствата се обособяват в групи с ниска, средна и висока степен на мобилност. [Основи на дребния бизнес. Под ред. на К. Тодоров (2000), Григоров Н. (2004) и др.]. С ниска степен на мобилност обикновено са производствата с много висока материалоемкост или енергоемкост, т. е. гравитиращи към суровинните и енергийни източници. При тях транспортните разходи са също много високи. При производствата със средна степен на мобилност изпъкват по-скоро връзките между отделните производства и предприятия, наличието на трудови ресурси и то на квалифицирана работна ръка, както и на подходящи условия откъм суровини и материални ресурси и потребление на продукцията. Производствата с най-висока степен на мобилност имат и най-голяма независимост от влиянието на териториалните фактори. Обикновено това са производства на електроника, електротехника, изчислителна техника, битово машиностроене, лека промишленост и др. Определено тези производства играят ролята на ресурс за усъвършенстване териториалната структура и формите на организация на производствата, особено на специализацията, за решаване на социално-икономически проблеми в определени териториални райони.

Върху мобилността на производствата и тяхното териториално разположение в съвременното постиндустриално общество на знанието и на информационните технологии, влиянието на транспортните фактори вече не е определящо. Същото може да се каже и за наличните суровинни и енергийни ресурси, не само от гледна точка на реализиране на подходи за тяхното по-пълно и комплексно използване, но и за възможностите за включване в икономическия потенциал на отделните райони и на много от ресурсите, на които доскоро се е гледало като на неизползваеми и неполезни. Не по-малка е и ролята на МСП за провеждане на линията на „гъвкава специализация”, отразяваща връзките и взаимодействията между тях и подкрепящите ги организации и институции в региона. Така група предприятия, обединени в подобен съюз, придобиват гъвкава производствена и дистрибуционна система, която е в състояние бързо да реагира на промени в заобикалящата среда, към изграждане на гъвкав подход при снабдяването си със суровини и материали, при провеждане на необходимата им иновационна политика. Тяхната дейност също допринася, наред с усъвършенстване на териториалната организация, да се усъвършенства и пространствената структура на производителните сили и тяхното разместване в по-малките населени места.

Важна роля за възпроизводствените процеси на производствените териториални системи имат производствената, социална и техническа инфраструктури. Те оказват съществено влияние както върху състоянието, така и за развитието на производителните сили и тяхното пространствено разположение. [Генешки, М. (2000), Бутов В. И., В. Г. Игнатова, Н. П. Кетова (2000) и др.]. В зависимост от полето им на териториална реализация, те изграждат т. н. районни инфраструктури, съответстващи на таксономичните единици на възприетото райониране на страната по икономически зони и на локални инфраструктури, ограничени в рамките на селищните системи, отделни населени места или производствени площадки.

По таксономни единици държавата провежда своята регионална икономическа политика с цел синхронизиране и изравняване на техните нива и преодоляване на съществуващи диспропорции. За целта се използва разработването на регионални програми, които на основата на анализ и оценка на потенциала на региона от суровинно-енергийни, интелектуални, финансови, инвестиционни, производствени и др. ресурси се определят и възможностите за тяхното развитие. В тези регионални програми се извършва и оценка на състоянието на инфраструктурата, на нейния потенциал, на необходимите потребности, които да съответстват на социално-икономическия капацитет, като състояние и в процес на развитие.

В България основните административно териториални единици са общините. Те съответстват и на методологията на ЕС като териториални единици, в които се осъществява взаимовръзката между „природа - човек - общество” [Янкова, Нина (2004, стр. 26)]. За интегрална оценка за равнището на социално икономическото състояние и процесите на развитие на общините се използват обобщаващи измерители и единични показатели, характеризиращи тяхното икономическо състояние, бюджети, социалното състояние на населението, изграденост на техническа инфраструктура, инвестиционен капацитет, демографско състояние и др.

Интересни са изводите, които авторът Емельянов С. В. (2002) прави на основата на извършени изследвания за провежданата от САЩ държавна политика, които показват, че икономическото развитие на отделните региони зависи от сложна система на взаимосвързани фактори, сред които немалко важна роля играят териториалното разположение и наличието на високо квалифициран персонал, както и отрасловата структура и високотехнологичните производства. Всички те обаче, не определят в пълна степен икономическия ръст на региона. Сравнителните анализи показват, че най-динамично развитие осъществяват тези региони, в които са формирани така наречените промишлени или иновационни клъстери. Те представляват интеграция (комплекс) от предприятия, компании, научни учреждения, внедрителски центрове и др. от една страна, и органи на държавно управление, на обществени организации и др. от друга, и на тази основа се извършва териториална концентрация на мрежа от доставчици, производители и монтажни звена, потребители, които в една или друга степен са свързани помежду си по линия на технологични, производствени, пазарни, управленски връзки, финансови и инвестиционни операции, научно-технически прогрес и иновации. Тези комплекси застават като алтернатива на секторния или отраслови подход.

В икономическата литература клъстерите и различните видове формирования от този вид са предмет на научен интерес, изследвания и препоръки за реализация в практиката от съвсем скоро време. Независимо от това съществуват различни определения за тяхната същност. Ще използваме извършената систематизация от научен колектив под ръководството на проф. К. Тодоров в „Изграждане и развитие на индустриални клъстери...” (2006) и ще посочим някои от тях:

Porter (1998). Клъстерът е географска група от свързани помежду си компании и асоциирани институции в специфична сфера, свързани чрез общи и допълващи се черти.

Гроздове, които са географски концентрации на свързани компании и институции в точно определена област.

На основата на извършения литературен обзор, за нуждите на изследването, което авторите представят, те приемат следното определение: Индустриалният (регионалният) клъстер представлява концентрация на фирми в определена област, заедно с техните доставчици, производители на свързани продукти, доставчици на свързани услуги и специализирани институции (организации). Свързаните производства образуват широка мрежа от взаимозависими доставчици, производители и потребители, връзките между които са фиксирани около откроен конкурентоспособен сектор на икономиката.

Изборът ни, както и на авторския колектив, също се спира на определението за клъстер, дадено от М. Портър, който характеризира клъстерите като географска концентрация на взаимно свързани компании, доставчици и специализирани институции, които играят стабилизираща в икономическо отношение роля за отделните държави, региони и градове. Чрез създаването на специфични междуотраслови формирования - клъстери, като мрежа от конкуриращи се и сътрудничещи си фирми и организации, се укрепват и засилват специфичните и уникалните предимства на отделните региони. Географските мащаби на клъстера могат да се разпростират както в дадено населено място, област, държава, така и в няколко съседни държави. Границите на клъстерите се очертават от фирмите, отраслите, организациите между които съществуват силни връзки - както хоризонтални, така и вертикални или структурни, а фирмите и организациите с епизодични и случайни връзки остават извън клъстера. Разбира се, самият обособен вече клъстер може да има взаимодействие с пазарните центрове за реализация на произведените от него стоки и услуги, за привличане на инвестиции и иновации и др., но това са т. н. външни връзки на клъстерното формирование.

В условията на динамично променящите се технологии, пазари, конкурентна външна среда, традиционните организационни структури и самостоятелни действия на отделните фирми все по-трудно биха устояли на силния конкурентен натиск. Тези са и причините фирмите да търсят включването си в различните по форма и съдържание индустриални клъстери, субконтракторни вериги и предприемачески мрежи, които авторите считат за по-висши форми на организационен дизайн и структури на предприятията. [Изграждане и развитие на индустриални клъстери (2007)].

За разлика от индустриалната икономика, при която се залага на производството на големи количества продукция, реализирани при ниски разходи, концентриране на ресурсите, стабилност на производството и качествения контрол и национално ограничени реализации, при новата икономика (икономиката на знанието и информационните технологии), факторите, които носят успех са иновацията, гъвкавостта на бизнеса и скоростта на изпълнение на заявките от и към клиентите [Ив. Илиев и др. (2007)]. Това е и основната причина на полето на световната икономика все повече да се утвърждава взаимодействието между фирмите и компаниите чрез бизнес мрежи на МСП и ТНК, като основна форма за тяхната устойчивост и развитие.

На стр. 12 авторите цитират Дж. Рифкин (Европейската мечта. Как бъдещето на Европа затъмнява американската мечта. С., 2005, стр. 275), според който в „един сложен, многопластов, наситено взаимозависим свят никой не може да се справи сам. Дали му харесва или не, всеки е уязвим и изправен пред риск. В свят на рискове сътрудничеството престава да бъде лукс и се превръща в необходимост за оцеляване”.

Именно затова през последните години Европейската комисия и регионалните агенции и институции работят в посока за утвърждаване клъстерната политика като подход за политика на развитието, която приоритетно е ориентирана към: разработване и реализиране на регионални иновационни стратегии, на изграждане и развитие на локални продуктови системи, на регионална бизнес среда, на устойчиви вътрешно клъстерни връзки и взаимодействия, на конкурентоспособност на региона и секторно разрастване.

Естествено причините за такъв подход в политиката за пренасяне вниманието към локалните/регионалните образувания от фирми, а не към отделните такива, е най-вече поради факта, че те създават по-висока добавена стойност и конкурентоспособност, внасят елемент на независимост от големите компании и агломерации. Същевременно те се явяват източници и среда за социално-икономическо и научно-техническо развитие на регионите и тяхното хармонизиране и интегриране в националната и европейска структури.

Клъстерните формации като цяло носят на участващите в тях фирми по-висока ефективност от възможността им за използване на специализирани активи и доставчици, на по-лесен достъп и взаимодействие с научноизследователски звена и институти, възможност за привличане на инвестиции и иновативни разработки, както от вън, така и собствени на клъстера такива. Разбира се, не е без значение и фактът, че влиянието на външните фактори върху съществуващите и върху новообразуваните фирми и производства е значително по-малко, най-вече от намалената зависимост в резултат от вътрешно създадените в клъстера връзки и взаимодействия и общите им действия за противодействие и смекчаване на силата на влияние на външните фактори. Клъстерите са източници и благоприятна среда за развитие на предприемачеството и на конкурентоспособността, а също в резултат на връзките, които имат и с други сектори, и за възбуждане на процесите по възникване на нови клъстери в тях.

Необходимо е обаче да се посочат и вижданията на някои автори, че в резултат от специализацията на отделни производства в клъстера, кооперирането между тях и привързването към едни и същи ресурси, могат да станат причина за застой или намаляване на неговата ефективност и конкурентоспособност, поради загубване на гъвкавост. Т. е. в кооперирането те виждат главната опасност за неутрализиране на конкуренцията между фирмите, която е и поляризатор за процесите на развитие.

Разбира се, тези виждания не са лишени от логика, но същевременно следва да се посочи, че съвременната техника и технологии притежават значителни възможности за отразяване на динамично променящите се потребности и за гъвкавост. От друга страната, клъстерът както и отделната фирма е една отворена, макар и интегрирана система, която си взаимодейства с външния свят, партньорите и конкурентите, и те ще бъдат тези, които ще налагат и изискванията за непрекъснато развитие.

Фазите на развитие на клъстерите и тяхната мощ зависят както от връзките им с околната среда - икономическа, социална, културна, политическа, така също и от качеството на самата бизнес среда и технико-технологичното и научно ниво, като фактори, оказващи влияние върху степента на развитието им. Различават се потенциални, латентни, развиващи се и в зряла фаза на развитие клъстери. В тази връзка авторите Д. Якобс и А. П. де Ман (стр. 434, табл. 2.2) посочват измерителите, отразяващи процеса на развитие на клъстерите и свързаните с тях фирмени стратегии:

• 
  Идентифициране, което е свързано с позитивното поведение в собствените регионални мрежи и вземане на участие в съответните програми на ЕС.
  
• 
  Хоризонтална интеграция, изразяваща се чрез поддържане на баланс между конкуренция и сътрудничество, подкрепа на секторните инициативи в политиката на обучението и квалификацията на персонала, екологията и качеството, интернационализацията и развитието на пазара, а спрямо други клъстери черпене на опит от тях и предприемане на някои международни клъстерни инициативи.
  
• 
  Вертикална интеграция, изразяваща се в организиране на взаимодействието по веригата доставчик - производител - потребител, съпътствана с обмяна на персонал, локализиране на дейностите на основата на по-силно изявени връзки с клиенти и доставчици, както в клъстера, така и с клиенти и с клъстери от други страни, с цел усъвършенстване на производството на междинни и крайни продукти и тяхната реализация.
  
• 
  Засилване на връзките със звената, изграждащи инфраструктурата на знанието и създаващи подходящата и необходимата иновативна среда.
  
• 
  Придобиване на технологични компетенции, опит и знания, разширяване партньорското сътрудничество, разработване и възприемане на нови координиращи механизми между фирмите, засилване на международната ориентация на клъстера.
  

• 
  Клъстерни измерения и фирмени стратегии
  [по Д. Якобс и А. П. де Ман (1996)]
  

За да се оценяват обаче впоследствие процесите на развитие и утвърждаване на клъстерите е необходима и качествена оценка, което обикновено се извършва чрез използването на математически методи, но получаваните резултати трудно се съгласуват с икономическата теория (Дарина Павлова). Авторката посочва методологията възприета от Хил и Бренън (2000)^*, чийто подход за извършване на качествен анализ те изразяват чрез относителните тегла на определен набор от фактори, тяхната систематизация, оценка по баловата система и определяне степента им на влияние.

По характера си обаче набора от фактори по-скоро изразява ситуацията, а не икономическия смисъл и съдържание на извършващите се процеси в клъстера. Напр. те са от вида на:

• 
  силна конкуренция между съперничещите си фирми;
  
• 
  групи от сложни и взискателни местни потребители;
  
• 
  равнище на местното търсене на специализирани сегменти, които могат да бъдат обслужвани глобално;
  
• 
  клиенти, чиито потребности изпреварват тези на клиентите в другите местоположения и др.
  

Разглеждайки източниците на локалните конкурентни предимства, М. Портър представя модел във вид на ромб с четири взаимосвързани действащи сили - стратегията на фирмите и съперничеството, състояние и условия за развитие на факторите на производството, състояние на търсенето, клъстерното междуотраслово формирование (М. Портър. Конкурентоспособност. Стр. 220). (фиг. 2.4.)

Предимствата от използването на факторите на производство ще се превърнат в съзидателна сила, ако резултатите са повишено качество и ефективност, както и специализация и коопериране между звената в клъстера. Важна роля играят и факторите за специализация, особено тези (напр. специализираните научноизследователски институти и др.), които се интегрират с реализирането на иновации и обновяването на основните производствени средства с цел непрекъснатото им усъвършенстване и повишаване на конкурентоспособността на продукцията.

Изводът, който се прави, когато се разглеждат факторните условия, влияещи върху ефективността от формирането на клъстери в България [Създаване на конкурентни клъстери в Българската икономика, фактори, възгледи, стремежи (1999)] е, че произвежданите стоки и особено тези, които се изнасят, са с висок разход на суровини и енергия, което не отговаря на структурата и източниците на природни ресурси в страната. В тази връзка с цел постигане на устойчива конкурентоспособност се препоръчва усилията да бъдат насочени към създаването на „висши” фактори, а именно съвременни комуникации, инфраструктура, високообразована работна сила и провеждането на научноизследователска и приложна дейност, интегрираща усилията на всички налични звена и създаването на нови такива. На стр. 29 в същия литературен източник са посочени наличните и създаващи благоприятен икономически климат факторни условия и онези, които не са разработени или са в недостатъчна степен налични (фиг. 2.5.).



Факторни условия

 изобилие на обработваема земя  значителни залежи на някои минерали  благоприятно географско разположение  ниска цена на работната сила  добре обучена работна сила

– недостатъчни енергийни ресурси – недостатъчни финансови ресурси – висока цена на капитали – слаб финансов сектор – лошо поддържана инфраструктура – – недостатъчна развойно-изследователска дейност – липса на пазарно-управленски навици

Фиг. 2.5. Факторните условия, влияещи върху ефективността от формирането
на клъстери в България

Контекстът за стратегиите и конкуренцията, както се вижда и от фигурата се разделя в две основни направления. Първото е за водената местна политика, която се изразява в поощряване под най-различни форми на линията за инвестиции и иновации с цел непрекъснато усъвършенстване и второто, с поддържане на силна конкуренция в региона като фактор, който способства за непрекъснато повишаване равнището на конкурентоспособност на всички участници в бизнеса - партньори и конкуренти.

Разглеждайки клъстерите във взаимовръзка и взаимодействие с останалите образуващи елемента на ромба се вижда, че те играя важна роля за конкурентоспособността на формацията с включените в нея участници посредством: повишаване производителността (ефективността) от дейността; значително увеличаване възможностите за привличане на иновации и повишаване ефективността на системата; стимулиране развитието на нови дейности, поддържащи иновативността и разширяващи границите на клъстера.

Основните направления, чрез които се добива допълнителна вътрешна и външна производителност (ефективност) на системата, се изразява най-вече в достъпа на отделните участници до производствените фактори или „местните” ресурси (суровини, енергия, инфраструктура и др.), вкл. и до квалифицирана работна ръка.

В качеството си на „местни” ресурси се включват също и специализираните фактори на производството като технология, информация, научно-техническо обслужване.

Друго също не по-малко важно направление, което оказва съществено влияние върху ефективността на системата, това са възможностите, които се предоставят на отделните участници в клъстера за взаимодопълняемост. Тази взаимодопълняемост е насочена и се изразява най-вече в материалното обезпечаване, производството и дизайна на продуктите и следпродажбеното обслужване. Тя обхваща също и извършването на съвместен маркетинг и маркетингови проучвания, увеличаване обемите на закупуваните за нуждите на клъстера стоки и услуги и тяхното ефективно разпределение и потребление. Характерно също е, че извършваните дейности се съгласуват по обеми, а произвежданите от тях суровини, материали и полуфабрикати по количества, асортимент и качества, което води до максимално използване на ресурсите и същевременно до увеличаване количествата и качествата на произвежданата продукция.

Увеличавайки общественото богатство, клъстерите същевременно се сдобиват и с по-големи възможности за достъп до местни или общодържавни организации и до обществени блага (социална инфраструктура, техническа инфраструктура и др.).

Предимствата, които фирмите добиват с участието си в клъстери, се изразява в достъп до нови технологии и оборудване, нови компоненти в състава на продуктите, усъвършенствани и нови методи на работа, както и концепции в обслужването и маркетинга, достъп до информации и др. Големи са възможностите и предимствата, които носи и непосредственият контакт с другите членове на клъстера, особено при технико-технологични кооперирани връзки с тях.

Осъзнаваната необходимост от големите възможности за достъп до иновативни продукти, технологии и методи на работа и управление, и участието на всеки член от клъстера в този иновационен процес дава от своя страна големи възможности, както общо на конфигуриралия се клъстер, така и на неговите членове, за провеждане на гъвкава икономическа политика и повишаване на тяхната конкурентоспособност.

Обикновено установените граници и вътрешна структура на клъстерите подлежат на промени, макар и не така динамични, най-вече в резултат на включване или излизане на функции, дейности и фирми, а също и чрез усъвършенстване на връзките между тях в дълбочина или разрастване на клъстера в широчина. По такъв начин разширяването и усъвършенстването на технологичните процеси в посока на дълбочинна преработка на суровините и материалите и тяхното комплексно и безотпадъчно използване, става неделима съставна част от общото икономическо развитие на дадена държава. Обликът (дизайнът) на успешно функциониращите клъстери в държавите с развити пазарни икономики, обикновено е изграден от достатъчно плътни мрежи от постоянно развиващи се отношения и връзки. Авторът М. Портър (2000) на стр. 242 дава пример с един такъв клъстер за горската и дървообработваща промишленост в Швеция, чиито свързани отрасли, подотрасли и производства са конкурентоспособни на вътрешния и международните пазари (фиг. 2.6.).



Фиг. 2.6. Пример по М. Портър (2000) за съществуващ клъстер по горска и
дървообработваща промишленост в Швеция

... „Веднъж възникнали, клъстерите започват да създават и усъвършенстват условията за по-нататъшно развитие и растеж. Те усъвършенстват факторите за производство, развиват системи от свързани и подпомагащи отрасли (индустрии), повишават размера и подобряват качеството на местното търсене, повишават конкурентоспособността на фирмите и интензифицират конкуренцията между тях.” [Велев, Мл. (2005-а, стр. 129)].

Доскоро като един от факторите, влияещ силно върху икономическата ефективност на свързани предприятия, се разглеждаше географското им разположение. То им даваше конкурентни предимства от гледна точка на достъп до материални и трудови ресурси и налична инфраструктура. Понастоящем в условията на глобализиращия се пазар, тези предимства могат да бъдат добити от различни райони на света и то в реално време на основата на съществуващите информационна и телекомуникационна техника и връзки. И въпреки това, както и П. Дракър (Конкурентоспособността..., стр. 245) се изразява: „Парадоксално се явява това, че устойчивите конкурентни преимущества в условията на световната икономика често се оказват в по-голяма степен локални, възникващи от концентрацията на високо специализираните професионални навици и знания, институти, конкуренти, свързани една с друга видове икономически дейности, а така също изкушаването на потребителите в конкурентната страна или регион. Близостта в географски, културен и организационен план обезпечава възможността до специален достъп, особеност на взаимоотношенията, най-добра информираност, възникване на мощни стимули, а също и други преимущества в производителността и в ръста на производителността, които е сложно да се получат на разстояние... Географското положение, макар и в друг смисъл, отколкото в предните десетилетия, съхранява своето значение и на границите на ХХІ век.”

В областта на горския сектор целта на изграждане на териториално обособени отраслови или междуотраслови формирования - клъстери, е ефективното използване на дървесните ресурси и повишаване конкурентоспособността на взаимно свързаните фирми. Силните страни или предимствата на клъстерите в горския сектор се определят от:

• 
  Производствата в отраслите от Горския сектор са взаимно свързани чрез последователността на технологичната обработка/преработка на дървесината.
  
• 
  Основната суровина и материалите, които се обработват/преработват в продукция, е дървесината.
  
• 
  Много добри възможности за изграждане на вертикални технологични и хоризонтални продуктови вериги.
  
• 
  Възможности за комплексна обработка на дървесната суровина.
  
• 
  Много общите черти и характеристики в начина на обработка на дървесината, прилаганите технологии и използваното оборудване, създават предпоставки и за близост и сходство в производството и научно-изследователския сектор, иновационната политика и практика, новостите.
  
• 
  Пазарите са също обединяващ фактор, като специфично поле за реализация на продуктите от дървесина.
  
• 
  Възможности за използване в производството на малкоотпадъчни и безотпадъчни технологии и за рециклиране на излезли от употреба продукти на база дървесина.
  

• 
  Възможностите, които европейският пазар създава за реализиране на българските продукти на база дървесина.
  
• 
  Възможности за участие в интегрирани мрежови структури с партньори от европейските страни.
  
• 
  Възможности за участия в съвместни научноизследователски проекти в рамките на ЕС, придобиване на ноу-хау, привличане на венчерен капитал, франшизьорство и др. форми на научнотехническо, производствено, финансово и търговско сътрудничество.
  
• 
  Увеличаване възможностите на предприятията, обединени в клъстери по отношение на иновативност, ефективност, конкурентоспособност и жизненост в развитието.
  

Положителното в този процес е изграждането на множество частни микро- и малки предприятия и приближаването им до ресурсите от дървесина и до потребителите в по-малките населени места в страната, както и функционирането им в условията на пазарна среда. Негативното е, че почти всички производствени единици работят самостоятелно, независимо от тяхната големина. Изключение правят само няколко мебелни фирми, които имат по-тесни производствени връзки с чуждестранни фирми по линия на кооперирани доставки на детайли и елементи за производството на мебели и под обща фирмена марка при реализация на продукцията. Отделно от тях са разработвани пилотни клъстери на фирми от сектора в гр. Троян и в гр. Велинград. И с това се изчерпва, като че ли списъка на извършените опити за работа в предприемачески мрежи на български дървообработващи и мебелни предприятия. Тези данни показват, че дървообработващите и мебелни предприятия в България функционират в една силно затворена от самите тях икономика, ограничаваща ги до местно и регионално ниво и за единици от тях до национално равнище.

Протичащите процеси на икономическа глобализация, интернационализация на производствата и икономическа интеграция не отминават и икономиката на България, особено след отварянето й към европейското и световно пазарно пространство. Това е и причината за необходимостта от тотална промяна в съществуващото положение на дървообработващите и мебелни предприятия в посока към отваряне за взаимодействие и взаимовръзка с наши и чуждестранни предприятия, фирми, институции.

Силната конкурентна среда, динамично променящото се въздействие на околната среда, индивидуализиране на потребностите от стоки и услуги, са фактори, които принуждават фирмите и компаниите да се групират помежду си и да образуват предприемачески мрежи. Това групиране може да се извършва между малки предприятия, между малки и средни, а също и с големи предприятия и тяхната цел е да могат гъвкаво да се адаптират към промените, но също и да ги предвиждат и устойчиво да се развиват.

За отваряне на дървообработващите и мебелни предприятия към използването на различните форми на междуфирмено сътрудничество много силно влияние и за в бъдеще ще оказват няколко основни специфични фактора, а именно:

• 
  технологичната последователност при обработка на дървесината през различните производствени и продуктови фази;
  
• 
  комплексността при използване на дървесната суровина при нейната преработка;
  
• 
  силната отраслова връзка между производствата, изразяваща се чрез високия относителен дял на производствено експлоатационни разходи на суровините и материалите на база дървесина в общите разходи.
  

Тези отраслови фактори създават благоприятна основа както по линия на технологичните връзки, така и на база комплексността при преработка на дървесната суровина за коопериране на техните производствени дейности, за изграждане на отраслови клъстерни формирования, чрез които да бъдат решавани общи по съдържание задачи, отнасящи се до: увеличаване на конкурентоспособността им; създаване на съвместни предприятия с цел разпределение на риска в процеса на разработване и реализиране, напр. на иновативни мероприятия; участие в „джоин венчерни” организации с цел придобиване на усъвършенствани и нови технологии; разпределение на квоти за производство на продукция, на пазари, за съгласувани цени и пазарни ниши чрез участието им в картели; участието им в местни финансово-промишлени групи и транснационални компании и др.

Посочените и други форми на междуфирмено сътрудничество ще дадат възможност в работещите дървообработващи и мебелни предприятия постепенно да се извърши технико-технологично превъоръжаване на производствените мощности, паралелно с това вниманието да се насочи към развитие на иновативен подход, определян от водещата роля на пазара, и не на последно място с приоритет да започне да се отделя нужното по степен значение на знанието, като на основен производствен фактор, чието нарастващо съдържание в продуктите ще бележи и развитието на отрасловите производства.