Пишещият тези редове, Презвитер Ефески, може малко да ви разкаже за добрия Вартоломей от Кана Галилейска, за когото му е много мъчно. Той бе един от непоколебимите защитници на автентичното Исусово Послание. Независимо от неговата нежност, общителност и изключително доброто му настроение, след като съумя да бди за сигурността на нашите семейства, той трябваше накрая да се противопостави с цялата си категоричност на Петър и на всички, които го следвахме. Смъртта на баща му, малко след Петдесетница, му вдъхна решимост да напусне Йерусалим и Израел, като извървя своя път в земите между реките Тигър и Ефрат. Новините за него, които достигнаха до мен, а оттогава са минали повече от тридесет години24, идваха от далечните граници на Индия, където, предполагам е починал. Натанаил никога не пожела да влезе в йерархията или в структурите на новата духовна институция. Проповядвал е, като е носил Посланието Христово в Ориента, без да се обвързва с понятието църковна дисциплина или канон. Поставен редом до Симон Зилота и Матей Леви, той бе истински пример за доблест. Справедливият би трябвало да го е приел горе в своите обятия.
Матей Леви и неговият ученик Изидор
Зная от устата на добрия му приятел и ученик, Изидор, че апостолът е срещнал смъртта в Тракия25, поради интриги, след като попада в ръцете на римляните, които не биха могли да знаят първоначално, кого именно са заловили. Матей не смяташе за чест да възприеме идеята за проповядване на Благовестието, което се основава единствено върху образа на Учителя, като забрави всеобщото Божие бащинство. Преди да изпадне в грях, като направи скандал, неговата пословична толерантност към възгледите на другите, заедно със смирението и скромността Му, го накараха да напусне Йерусалим. Той носеше Словото на Север. Виждали са го в Сирия, Кападокия, Галатия и Тракия, където според верния му Изидор е бил екзекутиран. Между Седемте избрани Църкви съществува вярването, че Евангелието, носещо името на Матея е дело на апостола Леви. Истината е друга. Бележките и спомените за живота на Учителят, които са послужили за крайъгълен камък при съставянето на Евангелието, действително са дело на Матей. Редактирането им на гръцки извърши Изидор. Той го направи скромно, без да изтъква себе си. Матей започна да пише своите Записки скоро след Разпятието. Най-възрастните от братята може би си спомнят писанията му на арамейски, преписвани и разпространени десет години по-късно от Изидор, малко преди самото заминаване на апостола.
Днес, след толкова години, бе невъзможно да открием дори и едно копие на арамейската версии, от ценния и точен ръкопис. Остават ни само свитъците на Изидор, написани в гр. Пела, четиридесет и една години след Петдесетница26. Предполагам, че знаете: Изидор оцеля и избяга от обсадата на Йерусалим от легионите, предвождани от сина на императора Тит Веспасиан, като е отнесъл със себе си не само Записките на Матей, но и четири пети части от Евангелието на Марко. Като е разполагал с всичко това, той подредил и редактирал Благовестието, което днес познавате като Евангелие на Матея.
Симон Зилота, пламенният националист
Споменът ми за Симон е също толкова скъп, както и за другите. Наричахме го Зилота27. Колко труден е бил животът на този честен и понякога безразсъдно смел патриот - националист за каузата на Юдея. Учителят го обичаше, както и останалите, но не успя в опита си да го убеди, че новото царство няма нищо общо с неговите идеали и политически надежди. Исусовата смърт го отдели от нас. Живееше далече от всички и от всичко. Това продължи няколко години, докато един ден, заинтересуван от създаването на Исусовата църква, внезапно се представи в Йерусалим. Със свойствената си искреност, той ни упрекна в предателство към Посланието. Петър никога не бе симпатизирал прекалено на Зилота и пререканието с него беше горчиво и безполезно. Накрая Симон, обезкуражен от поведението на своите някогашни събратя, потегли за Александрия, като е проповядвал там по свой начин именно вселенското Бащинство на Бога. Някои от вярващите гърци са го придружили по неговия път, години по-късно, по течението на Нил. Самотен, той изкачил праговете на горното течение на великата река, навлизайки все по-навътре в сърцето на Африка. От много години вече аз нямам никакви вести за него. Никой от братята ми не съумя да ми извести за него. Но сърцето ми подсказва, че тленните Му останки почиват някъде там, докъдето го бе отвела волята на Духа Наставник: в дивите джунгли, които постепенно се губят в Нубийския юг.
Близнаците Юда (Тадей) и Яков Алфееви
Те бяха самото простодушие и така ще ги запомнят. Малко хора са служили на Учителя с такова себеотдаване и готовност като близнаците Алфееви. Те познаваха ограничената си словесност и осъзнаваха, че със заминаването на Исуса тяхната мисия е била приключена. Не поискаха почести и места в йерархията. След Петдесетница, със същата дискретност и скромност, които бяха присъщи за четирите им години редом до Справедливия, те се оттеглиха при бреговете на Тибериатското езеро. Там се трудиха усърдно върху нещо толкова важно, колкото и самото възвестяване на новото Царство: ежедневния пример в добре свършената работа. Близнаците умряха заедно до своята ладия и своите мрежи.
Моите вести за брат Тома се губят в остров Малта. Пишещият тези редове старец, чада мои, въпреки многото си грехове и слабости, никога не престана да обича своите приятели и другари. От всички получавах писма и свидетелства, докато смъртта не запечата тяхната памет и устни. Такъв именно бе случая с Дидим. Той ни остави малко след Петдесетница. Този забележителен мислител - Скептик, от чиито съмнения научихме повече отколкото от разясненията на други, воюваше също така, за духовното сближаване на възгледите на първичния апостолски колегиум. Но като не го постигна, избра самотния апостолски път. Години наред обхождаше севера на Африка, Кипър, Сицилия и Крит28, кръщавайки в името на Исуса. Пипалата на Лукавия, въплътени в римското чудовище, го настигнаха при проповед в Малта и там той бе осъден и екзекутиран. Скоро ще се съберем горе заедно. Въпреки усилията, които положих не бе по силите ми да видя записките му, които зная, че готвеше във връзка с Исусовото Учение и напътствия. Всемогъщият Бог е далновиден и е пожелал дневникът на Тома Скептика да попадне в чисти и благородни ръце.
Сподели с приятели: |
