Пътуване извън тялото безкрайно пътуване (част 3) Робърт Монро съдържание

Сега, когато знаех вече какво трябва още да се направи, възникна един нов въпрос. Как можех да организирам всич­ко това, което бях преживял, в такава форма, че то да може да бъде абсорбирало и вкарано в действие от други? Не само това: Как можеше тези преживявания, които за мен се бяха проточили с години, да бъдат сгъстени в рамките на времето така, че другите да ги намерят практически-приложими и подходящи? Това не бе процес, който можеше да се приложи чрез пробване и грешка. Онова, с което в кратки срокове трябваше да се справям, бе буквално въпрос на живот и смърт. Още от първия път трябваше да бъде колкото се мо­же по-правилно. А събития в собствения ми живот ми каз­ваха, че разполагах със съвсем малко време.

Но аз бях късметлия или вероятно това не бе добър късмет в изпълнение или завършване на план, започнат преди повече от три десетилетия, когато ние за първи път започнахме изследване на човешкото съзнание. Защото имах на разположение всички ресурси на нашия Институт, който в продължение на много години доказваше, че бе възможно индивидите да бъдат доведени точно до тази междинна точка между физическия живот и смърт, и по­могна на някои от тях най-малкото да погледнат оттатък. Без съмнение бе доказано, че нашите процедури бяха безо­пасни и нашите участници имаха огромна полза: Лявото ми полукълбо ми каза, че бяха необходими две неща. Първото бе изследване на честотите на мозъчните вълни, преобразувани в сигнал, което ще позволи на отдел­ните разумни създания безопасно да пътешестват извън

междинната точка и да се връщат, когато задачата е из­пълнена. Второто бе програма, която да е подходяща и ефективна за огромно разнообразие от хора, които биха би­ли привлечени от възможността да служат на онези, които повече не са във физическо съществуване. И така запо­чнах работа с най-близките ми колеги. Най-простото нещо бе да се намери заглавие на програмата: Лайфлайн*.

Първата програма Лайфлайн се състоя в Института през седмицата след 22 юни 1991 година. През следващите четиринадесет месеца около двеста души участваха в шест­дневния курс за подготовка. Между онези, които го посети­ха, бяха лекари, психолози, инженери, изследователи, биз­несмени, психиатри, писатели, адвокати, преподаватели, терапевти, музиканти и художници. Всички бяха участва­ли поне в една от предишните програми на Института, тъй като това бе предварително условие за посещение на Лай­флайн. Отделно от това те представляваха твърде разнооб¹-разни обществени среди, интереси, начини на живот и пре­дишна опитност при изследване на съзнанието. Въпреки това в края на всяка програма почти всички засвидетелс­тваха своята способност да посещават Центъра за Приема­не - Парка, а много от тях твърдяха също, че сега вече знаят със сигурност, че ще надживеят физическата смърт.

Аз, разбира се, бях изненадан. Явно бе, че процесът може да бъде научаван. След първата сесия реших, че до­кладваният феномен може да се окаже уникален само и единствено точно за тази група. И разказите от втората група също биха могли да бъдат съвпадение. При третата група вече наистина започна да изглежда, че процесът е жизнеспособен. След десет сесии вече не виждах как би могло да има някакво съмнение. Ние успяхме да осъщес­твим с онова, което се бяхме заели да направим.

* Лайфлайн е планирана да бъде ефикасна; независима. Буквално линия на живота; 2. Въжено, с което е свьрзан водолазът. (Бел. прев.) .

мо от каквато и да е специфична вяра, носена от индиви­дуалния участник, и да внедри познание чрез директно преживяване. Тази система е „Знание" и не служи за отри­цание на каквито и да е настоящи убеждения, с вероятното изключение на нихилизма. Програмата има определени цели. Те са: - да премахне всички страхове, свързани с процеса на

- да установи близост с различни състояния на съзнание­то, докато тези състояния станат познания, вместо убеждения;

- да създаде непрекъснато общуване и отношения с други Човешки разуми, които са активни в други състоя­ния на съзнанието;

- да обедини това придобито познание едновременно на съзнателно и на несъзнателно ниво във; физическия живот, мисли, действия и работа;

- да подсигури при прекратяването на съществуването на физическия живот по каквито и да е причини такива условия, че образованите човешки разумни създания да се преместят без прекъсвне към други форми на съществуване. Способите за постигане на тези цели бяха чрез развитие и разширяване на методите и техниките, които бяха разра­ботени и усъвършенствани в Института в продължение на много години. Един от отличителните белези на тези мето­ди и техники е използването на термина „Фокус левъл"* за индикиране и разпознаване по подходящ и лесен начин на определено състояние на съзнанието. Досега програмите бяха водили-участниците през Фокус 3 (синхронизация на разум - мозък), Фокус 10 (съзнание - будно и нащрек, тяло - спящо), Фокус 12 (състояние на разширено позна­ние), Фокус 15 (състояние на безвремие), Фокус 21 (гранич­ният ръб на време-пространството, където е възможно да се установи контакт с други енергийни системи). Сега, в инте-рес на целта на програмата - да се служи на онези, които

* Ниво на фокусиране. (Бел. прев.)

са умрели, - бе необходимо да се рискува по-нататък.

За да помогнем на нашите участници, имахме нужда да идентифицираме по подобен начин и онези състояния извън 21, до които те ще бъдат доведени и където те ще имат възможност да действат спокойно и обективно. Ние извършихме това, както следва:

Фокус 22. Където хора, все още във физическо същес­твуване, имат само частично съзнание. В това състояние щяха да бъдат хората, страдащи от делириум, от химическа зависимост или алкохолизъм, или от малоумие. Това ниво щеше да включва също и пациенти под наркоза и страдащи от деменция (сънна болест). Преживяванията тук можеха да се запомнят като сънища или халюцинации.

Фокус 23. Ниво, обитавано от онези, които наскоро са напуснали физическото съществуване, но които или не са могли да разпознаят и приемат това, или не са способни да се освободят от своите връзки със Системата за Живот на Земята. Това ниво включва хора от всички времена. Фокус 24 - 26. Те покриват териториите на системите от убеждения, населени от нефизически хора от всички пе­риоди и области, които са приели и са се съгласили с раз­лични предварителни условия и теории. Те включват ре­лигиозни и философски убеждения, които проповядват ня­каква форма на съществуване след смъртта.

Фокус 27. Това е областта на това, което можем да наречем Център за приемане или Парк. Това е изкуствен синтез, създаден от човешките мозъци, пътна гара, плани­рана да премахне травмата и шока* от преминаването вън от физическата действителност. Той приема формата на разнообразни земни обстановки, с цел да бъде приемлив за огромното количество от най-различни новодошли.

Фокус 28. Извън не само от време-пространсгвото, но и от човешката мисъл. Заселването на 28 или по-нататък ограни­чава всякакво връщане към физическото човешко тяло.

Онези, които са обучени по системата Лайфлайн, ста-

ват познати и се чувстват удобно при тези'различни със­тояния. Всеки индивид бива поканен да създаде свое собст­вено и специално място в рамките на Фокус 27, място, къ­дето той може да се върне по желание. Формите, които тези места приемат, са толкова разнообразни и уникални, кол­кото и самите участници, вариращи например от дървени колиби до спокойни ручейчета, или гъсти гори, острови в Южно море, кристални палати, или ъгълчета на нечие съ­рце. Връщането към нечие място на Фокус 27 се улеснява чрез употребата на разпознавателен звуков код, лично из­бран символ или изображение, които индивидът създава и вгражда. То действа като резонантно работно устройство, което води индивида обратно.

След като веднъж участниците се запознаят с обхвата на фокусните нива, те биват обучени как да помагат на онези, които вече не са във физическо съществуване и се нуждаят от помощ. Те постепенно се настройват към фаза­та на Фокус 27 и там вече могат да поискат помощ и ръко­водене за себе си. После се връщат към фокус 23, понякога придружени от водач или помощник, където биха могли да бъдат привлечени от ситуация, в която е необходима тях­ната помощ, с цел някой друг да се придвижи по-нататък. Има вероятност този някой да откаже да възприеме факта на неговата или нейната смърт, иди пък да не желае да си отиде, което се дължи на възприета изгода от продължава­нето да бъде присъединен към физическото. Участниците търсят връзката с такива иидивиди, окуражавайки ги да се освободят и да се движат по-нататък. Ако тази подкрепа е успешна, както често е, двамата, вероятно придружени от водач, се придвижват заедно към фокус 27. По пътя някои индивиди се изплъзват към териториите на Системата от убеждения на фокус 24-26, където ще бъдат посрещнати от онези, които имат същата вяра и надежда като тяхната. Други ще продължат към Центъра за приемане на Фокус 27, където евентуално може да бъдат поздравени от своите

любими, които вече не са във физическо съществуване. Тук те-имат възможността да бъдат посъветвани по отно­шение на следващата стъпка, която трябва да предприе­мат по пътя на развитието.

В съответетвие с тази следваща стъпка съществувате няколко възможности за новопристигналите, а между тях са и следващите:

- обединение с любими, които преди това са извърши­ли прехода;

-общуване с онези, които все още са живи във физи­ческото състояние;

-подновяване на контакт и връщане към Първичната Същност (тяхното Аз-Там);

—връщане към преживяване на друг човешки земен живот;

- временно възприемане ролята на „спасяване";

- възприемане на дейност от физическия живот в дру­ги форми (нечовешки) и на други места (където и да е във вселената);

- участие в обучения и изследвания на други фази от Целостта на Съзнанието. _

Когато решението е взето, индивидът е свободен да по­еме по избрания път.

споменът, Участниците в програмата Лайфлайн са подтик­вани да търсят колкото ее може повече информация от обектите на тяхното освобождаване. Това означава личнос­тни подробности като име, възраст, адрес, щат или държа-ва на произхода, дата и причина за смъртта (пътно произ­шествие, болест, природно бедствие, война и т. н,), профе­сия и други подробности, които биха били подходящи. Сб­огуването най-общо е несловесно и често се осъщестява по

методана РОУТ - кълбо от мисли.

Щом получената информация е достатъчно пълна, тя се препраща поткъсно на Изследователския отдел „Лайф-лайн", който започва процес на доказване или валидиране в движение. В повечето случаи досега не се оказа възмож­но да се получи достатъчно такава информация, така че усилието да има смисъл. Този тип формално разпитване често е неподходящ при условията на освобождаването. Но в малко от случаите се получи достатъчно информация, за да се извърши сигурно доказателство: личност със същото име, възраст и на същото място бе починала по този начин и по това време. За повечето участници това нямаше зна­чение - те бяха така убедени в истинността на процеса, че не се интересуваха от този вид проверка. Въпреки всичко Институтът чувстваше, че това е важно да стане, независи­мо че след като вече двадесет или тридесет случая бяха потвърдени, целта за търсене на повече сякаш вече из­глеждаше незначителна.

Понякога участниците правеха връзка на фокус 23 с някого, когото те разпознаваха -роднина или приятел, по­чинал наскоро, който от своя страна също ги познаваше. Когато това се случеше, имаше забележителна разликата в „усещането" за разпознаване - нещо като разликата между ходене в стая с непознати и влизане в помещение, където някой приятно е изненадан да срещне сестра или брат. Разпознаването е мигновено и се получава повишаване на енергията в обмяната. Най-често участниците попадат на някого, когото никога преди не са виждали. Може да е ня­кой от различна цивилизация или епоха във времето, на всякаква възраст, с всякакъв цвят или вяра.

Онова, което изненадва повечето участници, все пак е, че докато са ангажирани с тяхната мисия, те откриват, че по същото време освобождават загубени части от самите себе си. Те могат да се изявят като техни същности от из-минал живот, които са останали на Фокус 23. Откриват се и

някои, които са се устроили в териториите на Системата от убеждения на Фокус 24-26, но са започнали чрез постепен­но съмнение по отношение на убежденията, притежавани някога от тях, да „изпадат през пукнатините", където ги има, точно на тази система. Други може да се появят като фрагменти от сегашни житейски личности, аспекти, които внезапно са изчезнали или са били откъснати от Личност­ната Същност. Например личности на деца, който са изчез­нали вследствие на физическа травма или болка, или са били емоционално малтретирани в техните семейства и се­га търсят да бъдат обединени.

Ръководството, което може да бъде изискано на Фокус 27, се проявява според участниците в най-различни фор­ми. Може да се изяви външно или да се усети вътрешно. Може да бъде постоянно през всичките преживявания или да се променя от време на време. Записите включват спо­менаване на „светеща бяла форма", индивид, наречен „Сам", закачулена фигура, която се разкрива като известна филмова звезда, малко кученце ~ синьо на цвят» човешка ръка, гласове, които казват: „Ние сме тук." Някои участни­ци не разглеждат ръководенето като нещо отделна от сами­те тях при всеки случай. „Ръководството и аз - ние сме едно" - докладва един от тях. '

На това място трябва да изясня, че голям брой прие­мат прехода си без трудности и не могат да бъдат открити на Фокус 28. Тук са включени и онези, които предварител­но са се подготвили или са били подготвени от други, така че те не могат лесно да прережат връзките си със Система­та за Живот на Земята, както и онези, които са силно окуражени от своите убеждения. Те преминават покрай Фокус 23 на собствен ход, към Фокус 24-26,27 и понататьк.

' Обитателите на Фокус 23 варират точно както човечес­твото. Оставяйки настрана онези, които са познати на свои­те „освободители", за тях се докладва, че произхождат от всяка точка на света. Малцина са „чакали" два или три

века, а някои и повече, но по-голямата част са починали наскоро, през последните двадесет - тридесет години. Мно­го от тях са жертва на нещастни случаи, природни бедс­твия или такива, причинени от човека, а доста честа е и внезапната смърт. Мнозинството желаят и са готови да на­пуснат, въпреки че някои показват привързаност към лю­бими хора - роднини и приятели, и отказват да тръгнат, докато не бъдат обединени или подсигурени.

Описания от участници за онези, с които са се срещна­ли, включват и споменаване на няколко деца, убити при пътни произшествия, четиридесет и пет годишен мъж, зада­вен от храна, пианист от Прага, починал от СПИН, майка и две деца от Камбоджа, които стъпили върху мина, бебета от нигерийската провинция Биафра, починали от недохранва­не, войник, убит през войната в Персийския залив, новоро­дено бебе от Милуоки и тийнейджърка, загинала от свръх-доза наркотици. В някои случаи бе събирана по-подробна информация. Един от участниците срещнал жена, родена на 22.03.1922 година, починала в Отдън, щата Юта, на 15-март 1972 година, която е съобщила своето име, това на съ­пруга си и имената на трите си деца Друг пример е пианис­тът от Прага, който вече бе споменат. Той разкрил името и възрастта си -двадесет и осем години, живеел с родителите си, учил в Парижката консерватория и умрял в болница. В трети случай става дума за петдесет и седем годишна гра­фична дизайнерка (казала е името си), която умряла през декември 1991 г. от сърдечен разрив по време на байпасна операция в болницата в Скотсдейл, Аризона.

По време на освободителния процес участниците не изпитват чувство на страх и най-общо не са докоснати от чувства. Изключения от това правило могат да се получат, кога-то бъде осъществен контакт с роднина или любим, или кога­то участниците разберат, че това е изгубена част от самите т тях. Следващата извадка от един запис илюстрира това: т

„По време на преживяване открих малко момче на а

Често се случва чувствата да избликнат, когато участ­ниците се връщат към нормално съзнание в края на пре­живяването. Може да се получи закъснял отклик на шока от срещата с любимия, за когото сте мислили, че никога повече няма да го видите, или тъгата и отчаянието на ня­кой от онези от Фокус 23. Но колкото повече свиквате с процеса, толкова по-естествен ви изглежда той. Става ня­как приемливо, че това малко детенце е убито по време на пътно произшествие или че тази майка е умряла, оставяй­ки две беззащитни дечица. Записите съдържат твърде малко примери на тъга или трагедия. На Фокус 27 всичко ще бъде такова, каквото трябва да е, и единственото чувс­тво е любовта.

Както вече споменах преди, онези, които са се сблъска­ли с нещастни случаи или болести, довели ги до недъга­вост, които са били ранени или са останали безпомощни по някаква причина, се възстановяват на Фокус 27. Един от записите се отнася за мъж, на чиято майка по време на бременността е било предписано лекарството талидомид, а той се родил само със зачатъци на крака. Живял е близо тридесет и пет години - той бе англичанин, а лекарството е

въведено в Англия npез 1958 година. На Фокус 23 той все още бе деформиран. На 27 той бе посрещнат от майка си и бе цял ден в добра форма, какъвто никога през физическия си живот не е бил.

Не всички, които биват извеждани от Фокус 23, присгигат на 27, или поне това не става веднага. Някои отиват в териториите на Системата от убеждения, а други просто из­чезват. Вероятно те откриват, че връзките им със Земята все още не са прекъснати или че още не са достигнали пълно приемане на своето състояние. Един от участниците описва срещата си с момиче, умряло при раждане на детето си. Тя му предала, че бебето й също е умряло и тя трябва да оста­не, за да се грижи за него. Друг случай се отнася за афри­канско момче на девет години, което умряло от глад в пусти­нята през октомври 1990 г. То не би напуснало Фокус 23, докато не открие своите трима по-малки братя и двегодишната си сестра, умрели преди него. В шжои случаи участни­кът може да се върне и да открие някой упорит пътник, който при втория опит с по-голямо желание се оставя да бъде воден, въпреки че това се случва рядко.

Онова, което не можем да предвидим все пак, е как участниците от своя страна биха реагирали на преживява­нето Лайфлайн. Ние чувстваме, че едва ли ще се получат някакви неблагоприятни последици, особено след-като всич­ки участници бяха придобила достатъчно опит и компетен­тност при използване методите на Института, посещавайки един или обикновено повече курсове преди. Как те наистина реагираха най-добре е казано с техните собствени думи.

„Най-важното нещо, което научих от Лайфлайн, бе осъзнаването, че виждам някои свои страни'у други, а при­емането на последващото прегръщане на тези аспекти, едновременно положителни и отрицателни, е процесът на освобождаване за мен. Усещам, че по този начин става обединение на моята цялост." (М.Р., Мейн)

„Аз научих, че „облекчаване и освобождение" не е нуж­но, за да помагаме на други, а no-точно за да служим на самите себе си, като по този начин го правим също и за другите." (К. Л., Албъкерк)

"Една частица от мен сега съществува на фокус 27. В съзнанието ми повече няма въпрос къде ще отида, когато умра, и какво ще правя през остатъка от живота си." (Бил Оукс, Орегон)

„Имам нова представа, че наистина представлявам част от едно цяло." (К. С. К., Франция)

„ „Научих, че можем да бъдем от полза извън тази действителност, използвайки материалните си способности." (К. С. К, Севиля, Испания)

Един от участниците много ясно е изразил как е въз­приел преживяването, макар че през седмицата не е освобо­дил някой от „другите" от Фокус 23.

„Вероятно защото вярвам, че сам не можеш да предо­ставиш значително ръководство, без да си уравновесен и ця­лостен, аз разглеждах този Лайфлайн процес на освобожда­ване като обединителен за различните аспекти на Цялос­тната ми Същност, до която по една или друга причина нямах съзнателен достъп. Тези аспекти ще включват мина­ли животи или просто мощни емоционални мисловни фор­ми, които държат блокирана част от енергията ми и огра­ничават познанието ми. Определянето на трите нива след фокус 21 бе съвсем подходящо за това приложение, където Фокус 22 и 23 бяха отражение на всякакъв вид бъркотия, Фокус 24 и 25 - извор на вярата или дезинформацията, на които се базира срамът, а после Фокус 27 предоставя чис­тата и ясна светлина на същността на всеки. Отивайки първоначално на Фокус 27 и възвръщайки си моята собстве­на светлина, аз бях no-способен отпреди да се обърна с лице към собствената си тъмнина. Усетих ново чувство на за­вършеност, мир и хармония. И може би следващия път ще резонирам в задоволителен баланс, за да помогна на остана­лите, които са се загубили из хаотичните мисловни форми и тъмнината."(Дхк. Тейлър, Ню Джърси)

Институтът притежава нарастваща картотека от учас­тници и техните описания на освободителните им прежи­вявания. Те не се ограничават само със случаи по време на-

програмите. Мнозина откриват, че като се върнат по домо­вете си, са способни да продължат процеса, обикновено по време на сън. А има и някои, които са се включили в про­цеса преди да се присъединят към програмата. И сигурно има много други, които също са участвали, но не си спом­нят. Тези описания представляват една чудесна колекция, в голямата си част трогателна и мъчителна. Извън контек­ста на програмата много от описанията сякаш се простират до царството на фантазията. Но не е възможно някой наси­ла да бъде убеден, че събитията, който е преживял, са не­що друго, освен пълна истина.

Следващата извадка от картотеките е от един учас­тник в най-ранните програми:

Друго описание доказва възхитителна връзка между събития на Фокусите 23 и 27 и епизод от ранния живот на участника, когато той е лежал в болница.

Следващото описание е взето от магнетофонен запис не по време на програмата Лайфлайн, а при лабораторна сесия.