Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон

Обикновеният превод на думите: "М'не, М'не, Т'кел, упарсин" показва, че те имат двойно значение и двойно тълкувание, в зависимост от арамейските гласни звуци и мястото, където са използвани. Преведени и изтълкувани по един начин, думите биха показали еврейски монети: мина, равна на сто драхми, шекел и половин шекел (староеврейска монета). Също те са имена и на теглилки. Тълкуванието също би могло да означава, че това което е изброено (повторено за акцент), вече е претеглено и разделено. Думата "П'рес" с незначителна друга гласна ("Парас"), също би имала значение на персийска дума, така че тя играе двойна роля. Думата "Упарсин" е съставена от арамейската дума за "и" (У) и множественото число на "Парас" (персийска дума); или "персийски думи" (по-скоро в множествено число, отколкото в единствено).

По какъвто и начин да са били дадени съгласните, техните гласни са изговорени от Данаил, цялото писание от ръката е било тайнствено и неразбираемо за тези мъдри мъже, които според общото мнение, са били източници на почти всичко, което трябва да се узнае и изтълкува. И дори ако те са били способни да дешифрират буквите и да прочетат значението на думите, те не биха могли в тази позиция да решат кой или какво е било "преброено", кой е бил "претеглен и намерен недостатъчен" и каква роля ще играят персийците в разделянето на нечие царство.

Когато дойдем до тълкуването на написаното на стената, изглежда много просто и много ясно е значението му, щом Данаил го тълкува.

"26 Ето значението на това нещо: М'не, Бог е преброил дните на твоето царство и го е свършил;

27 Т'кел, претеглен си на везните и си бил намерен недостатъчен;

28 П'рес, раздели се царството ти и се даде на мидяните и персите" (5:26-28.

За цели осемдесет и седем години, Нео-вавилонското царство е съществувало в една великолепна слава. То е имало широко разпространено господство, победа във война, голям просперитет и доколкото се отнася до физическите източници, то е имало потенциал да съществува вечно. Но в крайна сметка е било претеглено на теглилката. От една страна на блюдото е било поставено изявлението на силата на Йехова, която, доколкото знаем, досега не е била проявена в никоя друга езическа империя. Ниневия се бе покаяла от проповедта на Йон; Обаче Вавилон, освен царското семейство, бе показал по-скоро открито неподчинение, отколкото покаяние. И така, царството чиято история води началото си от далечното минало, е преминало в ръцете на мидяните и персите. Понеже цялото царство е било благословено, затова в онзи момент е изискано от него цялостен отчет.

"29 Тогава Валтасар заповяда, та облякоха Данаил в багреницата, окачиха златната огърлица около шията му и прогласиха за него да бъде един от тримата, които да владеят царството" (5:29).

Изминали са шестдесет и шест години откакто Данаил е дошъл във Вавилон. Той е бил вече доста стар. На нас не ни е съвсем ясно какво точно той е допринесъл за изграждане и проспериране на династията (вероятно най-много в дните на Навуходоносор и Авил Мардук, по-малко в дните на Нериглисар, Набонидус и Валтасар). Най-сигурното е следното: Вавилон е имал прибавени към четирите велики чудеса, вярност, чист и свят живот на един от най-мъдрите древни мъже; именно Данаил.

"30 В същата нощ царят на халдейците Валтасар бе убит.

31 и мидянинът Дарий, който бе на около шестдесет и две години, взе царството" (5:30,31).

Както ни информира историята, този е бил краят на потомците на цар Навуходоносор, но когато Вавилон е бил превзет от Дарий и когато той със своя роднина Кир е сложил край на владичеството на вавилонците, е бил на 62 години. Бил е син на Астиагес и имал друго име между гърците (Йосефус, Бк. Х,Х. ХI, Пара, 4).

" 5 Седи та мълчи и влез в тъмнината, халдейска дъщерьо, защото няма вече да те наричат господарка на царствата.

6 Разгневих се на людете Си, оскверних наследството Си и предадох ги в ръката ти; но ти не им показа милост; ти си сложила твърде тежкия си хомот върху стареца;

10 Понеже си била дързостна в нечестието си и си рекла: Никой не ме вижда, понеже мъдростта ти и знанието ти са те отвратили, и си рекла в сърцето си: Аз съм и освен мене няма друга,

12 Приближи сега с обаянията си и с многото си чародейства, в които си се трудила от младостта си; Може би ще се ползваш! Може би ще уплашиш неприятеля!

13 Уморила си се в многото си съвещания. Нека приближат сега астролозите, звездобройците и предвещателите по новолунията, и нека те избавят от това, което ще дойде върху тебе! (Исая 47:5,6,12,13).

Съществуват известни неотговорени въпроси относно превземането на Вавилон и смъртта на Валтасар. Описанията в Данаил 5 глава, летописите на Кир и Набонидус може би достатъчно ясно или поне така изглежда, когато обсъждат нещата отделно, правят това последователно, но ги объркват когато ги оценяват заедно.

В библейското описание на Данаил ни се казва, че смъртта на Валтасар е настъпила през нощта, когато се е състоял банкетът. Той не ни казва как е настъпила - само, че е бил убит. Говори се за предаването на царството в ръцете на мидянина Дарий, но как и кога, не се казва. В това описание не се говори за никаква битка. В другите две описания - това на Кир и Набонидус определено се казва, че градът е бил превзет без война и че персийските войски влезли в него тихо и мирно. Тези две описания са в съгласие едно с друго и не противоречат на това на Данаил. Обаче, никой от двамата не споменава за убийството на Валтасар в някаква битка, което е много странно и дали не е умрял защитавайки палата си, както някои предполагат.

Въпросите, за които се нуждаем от отговори са:

(1) Къде и кога в тази илюстрация се е състоял Валтасаровият банкет? Абсолютно неприемливо е един голям държавен банкет да се състои в град превзет и окупиран от войските на Кир. Нужно е било банкетът да се състои след поражението на Валтасар при Опис и преди превземането на града. Ако това е така, тогава Валтасар не би могъл да бъде убит от войските на Кир. По-вероятно е той да е бил убит от самите вавилонци. Това би означавало, че капитулацията на града е станала след, а не преди убийството на царя.

(2) Вторият въпрос се отнася до това: Ако Валтасар е бил убит от войските на Гобриас сигурно това би било признато за вярно и би било на много места споменато както пленението на Набонидус. Именно затова, описанието на Ксенофон загатва за това. Той обрисува Валтасар, че бил убит защитавайки палата си (Сиропедиа VII,5,30). Това би направило известни Гобриас и Кир. Може би Ксенофон отново объркал това, което се е случило в по-късния бунт с първоначалния плен.

(3) Може би много искаме да узнаем защо е имало отлагане от приблизително четири месеца от превземането на града до навлизането на Кир (16 Таммуз до 3 Марчесван, според летописите на Набонидус).

(4) Би било в наш интерес да узнаем защо с Валтасаровата смърт, Набонидус не е успял да събере армията да остане във Вавилон за да отмъсти за смъртта на сина си или да защитава града. Защо се е предал? Защо е бил толкова глупав? Или може би хората са имали съвсем малко доверие в него, та не са последвали ръководството му? Ако можем да извлечем някакъв извод от мълчанието, фактът, че той не е присъствал на Валтасаровия банкет, става ясно, че не е имал поддръжката на сина си и е действал самостоятелно.

Че Набонидус не е бил популярен на свещенството на Мардук, е абсолютно ясно от летописите на Кир. Че вероятно той едва ли е бил изобщо популярен, поради дългото си пребиваване в Тема. Обаче, целият град не би се отказал да се защитава, ако въобще е имал респектиращо и доверено ръководство.

Картината, която се очертава, изглежда е следната:

(1) Валтасар е бил разбит при Опис и се е върнал във Вавилон (летописите).

(2) Валтасар е дал този държавен банкет за да успокои големците си и града, че последният изобщо е непревземаем.

(3) Ръката, която е писала върху стената е предсказала края на халдейското царство.

(4) Някъде в тази история, Набонидус е бил разбит при Сипар и вече се е бил завърнал във Вавилон. Но дали това е било преди или след банкета е доста съмнително. Ако е било преди, защо той не е присъствал на банкета? Летописите на Кир изглежда поставят пленението му след превземането на града.

(5) Предполага се, че убийството на Валтасар тази нощ е било извършено от свещениците на Мардук, които вероятно са присъствали на банкета.

(6) Портите са били отворени от конспиратори, които предварително са били в контакт с Гобриас или Кир.

(7) Гобриас влязъл в града и пленил Набонидус, който по всяка вероятност е бил също предаден в ръката му.

(8) Гобриас спокойно е окупирал града, попречил е малко на нормалния бизнес и свещениците на Мардук са го подпомогнали чрез тяхното влияние и пропаганда. В отсъствието на каквото и да е царско ръководство, не е имало никаква съпротива от страна на населението.

(9) Кир е влязъл в града четири месеца по-късно - град с напълно нормализиран бизнес; свещенството на Мардук е било отново възстановено в обичайната си готовност да приема народа (не особено предаден към бившите им правила), но готов да приеме един завоевател, който очевидно е имал одобрението на Мардук. Това покорство е било лесно наложено без воюване, без жертви, без ограбване на населението или на храма и без царско ръководство и противопоставяне. Ако е имало съпротива и наличие на предателство, и убийства, то тогава не бихме имали подходящия отговор и бихме казали, че загатването в летописите на Кир представлява една защита на Мардук и на неговото свещенство. Обаче, не е било така, защото Мардук е бил сърдит и следователно, градът паднал. Ако това е едно недостатъчно загатване, както по отношение на курса на събитията или ако теорията за убийствата изглеждат малко отдавнашни, нужно е да си припомним предишните убийства на двама други от царската линия; Авил Мардук и Лабаши Мардук, за които вече говорихме.

Гудспид е дошъл до същото заключение и казва:

"Атаката на Кир върху една голяма защитна система бе направена при Упи (Опис) там, където се съединяват Тигър и Турнат, където той се бе пробил път и бе застанал върху вавилонска земя през октомври 539 пр. Хр. Валтасар и неговата армия са били отблъснати; Набона напразно е търсил начин да организира народа за защита. Сипар е бил превзет рано през октомври и царят бил избягал във Вавилон, отблизо преследван от персийския отряд под водителството на Губару (Гобриас). Вероятно би било добре да помислим, че широките и високи стени на столицата дълго време биха се противопоставели на нападението на неприятеля; разказът на Херодот (I,190, 191) ни информира как след една досадна и отегчителна обсада, Кир отчаяно започнал да отклонява главния канал на Ефрат и с маршируване войската му влязла в града през шлюзите на реката и така, изненадали защитниците и превзели града. Обаче, нищо по-нататък не би могло да подпомогне действителния изход на нещата. Губару е намерил приятели отвътре стените, които са отворили веднага портите след неговото пристигане; Вавилон паднал в ръцете на персийците без воюване. Така дълбока е била враждата между партиите, духовни и политически, че са разкъсали политическото тяло и градът бил предаден от собствените си граждани" (Гудспид, стр.374-375).

Като преглеждаме нашите източници за информация, ние веднага забелязваме, че те са в противоречие едно на друго било в по-малка или в по-голяма степен. Трите източника са най-близко до събитието (именно Данаил глава 5 и летописите на Набонидус и Кир); те всички се считат като описания на съвремието, от тези, които са били очевидци на описаните събития, но съществуват различия в подробностите. Обаче, ние не сме абсолютно сигурни как толкова скоро след събитията са направени последните две записвания. С едно закъснение от две или три години в преписването им са били отстранени някои от по-късните трудности отнасящи се до идентифицирането на Дарий.

В по-късните и второстепенни източници, Херодот (484-425 г. пр. Хр.) е Ксенофон (435-355 г. пр. Хр.), които са основани върху слухове от приблизително подобни видове източници, ние намираме несъгласия не само между тях, но и спрямо първостепенните източници и на тях би могло да се разчита единствено, когато техните изложения бъдат проверени и съпоставени с първоначалните източници. Същото би могло да се каже и за Беросус (260 г. пр. Хр.), Абиденус (268 г. пр. Хр.) и Ктезиас (съвременник на Ксенофон), които би трябвало да бъдат съпоставени с източниците много по-отдалечени от тяхното собствено съвремие и ако са в съгласия с тях, тогава да се приемат.

Следователно, когато видим несъгласия сред компетентни съвременни коментатори, ние разбираме, че различията между тях се дължат на оценката според здравия разум и тяхното доверие в главните източници, до които те имат достъп. Именно, на кой историк и на кое очевидно доказателство, бихме дали най-голяма тежест?

Ние, които приемаме пророчеството на Данаил като напълно вярно и вдъхновено Божие слово, все още имаме трудност в съпоставянето му с тогавашните съвременни писания, по отношение пълнотата и точността, въпреки че то ни донася точни и достоверни доказателства. Пророчеството на Данаил не ни казва всичко, което бихме искали да узнаем, единствено защото това не е главната задача на посланието. Взето отделно, ако се съобразим с библейското описание на Валтасаровата последна нощ, ние нямаме проблем; ако прочетем само летописите на Набонидус, също нямаме проблем; но когато се опитаме да съгласуваме двете описания, ние се сблъскваме с очевидни трудности.

Картината, която обикновено си представяме от Данаиловото описание е, че не непременно този банкет, приет от всички, е даден в лицето на надвисналата опасност. Сцената привидно е била безопасна. От друга страна, летописите на Набонидус напълно определено ни казват, че на шестнадесети Тамуз (юни, юли), Гобриас и войските на Кир са навлезли във Вавилон без воюване; а на трети Маркесван, четири месеца по-късно (октомври, ноември), самият Кир е влязъл във Вавилон.

И така, ако Валтасар е бил убит от персийците, това би могло да стане между времето, когато Гобриас е влязъл и преди влизането на Кир, когато войските му са били вече в града приблизително четири месеца преди неговото влизане. В един град толкова обширен, би могло да се спори, че да се вземе пълен контрол над него би било нужно седмици наред да се воюва заедно с персийците в града и въпреки това, изходът би могъл да остане под съмнение, ако вавилонските войски и гражданите биха се съюзили да го защитават, улица по улица и канал по канал. Но описанието ясно казва:

"На третия ден от месец Маркесван, Кир влезе във Вавилон. Харин (вавилонските войски) сложиха оръжието си пред него. Установен беше мир за града. Кир прокламира мир за целия Вавилон" ("Летописите на Набонидус" стр.170).

Както виждаме, съществува тайна около смъртта на Валтасар, която ни кара да си зададем въпросите, Защо? Къде? От кого? Нека първо разгледаме последния въпрос. Библейското описание казва съвсем просто: "В същата нощ царят на халдейците биде убит" (5:31). След като знаем, че неговият баща, Набонидус не е бил убит, след пленението му, но бил изпратен с почит в Кармания, ние се чудим защо ако разбира се, е бил пленен от персите, не е била показана същата милост и към неговия син? И както виждаме, той не е бил убит чрез воюване с персите, ако въобще е имало воюване. Въпросът, кога Валтасар е бил убит, не само включва проблема като цяло, но съществува и едно очевидно противоречие между нашите два първоизточника на информация; т.е. Данаиловото описание и летописите на Набонидус.

Това явно противоречие съществува единствено ако ние държим на погрешното гледище за последната нощ, нощта на Валтасаровия пир. Вместо една сцена на сигурност, както загатва Данаил, ако ние тълкуваме празненството като един финален, последен, отчаян пир (според аналогията с Хитлеровия последен ден в неговия подземен бункер при канцлерството и оргиите на неговите последователи, когато те вече си били обърнали лицата си към последното превземане на Берлин), ние имаме една драматична и благовидна история. Но ако това е картината, защо тук не се споменава за такава важна личност като Валтасар, царския син и защо не съществува така драматичната сцена дадена в летописите?

От друга страна, ако приемем убийството на Валтасар преди превземането на града или едновременно с него, ние имаме едно приемливо обяснение за липсата на съпротива в града, понеже не се споменава името на Валтасар като ръководещ защитата. И ако вземем този възглед за достоверен, няма противоречие между летописите на Кир и библейското описание. Единственият неразрешен проблем е една изопачена линия в летописите, която не би могла да се използва нито за, нито против този възглед.

Тогава, ситуацията би могла да се тълкува както следва:

(1) Банкетът се е състоял в палата преди градът да бъде превзет.

(2) След пишещата ръка на стената е последвало убийството на Валтасар. Убийците може би са били насърчени да действат от пророчеството за предстоящото разпадане на империята.

(3) От новините за смъртта на царя и пленението на Набонидус, конспираторите са имали обосновано извинение да предадат града. На единадесети Тамуз, в него вече е бил влязъл Гобриас с войската си. Вавилонската войска е положила оръжието си пред него без воюване.

(4) На трети Маркесван, приблизително четири месеца по-късно, Кир влязъл в града.

Ако нашата нишка е точна по отношение кой е убил царя, ние също имаме от същото доказателство и причината за неговата смърт. Ако това изглежда несъобразно с описанието на Данаил, където ние четем: "Пиеха вино и хвалеха златните, сребърните, медните, железните, дървените и каменни богове" (5:4), ние заключаваме, че Валтасар не е пренебрегнал боговете на вавилония. Неговата преданост на други богове е била по-голяма от колкото на Мардук, (а именно на Шамаш и др.) и това би могло да му даде сили изцяло да се примири с антипатията на свещенството на Мардук. В естеството на нещата е и онова, което знаем от различни порядки на вавилонското свещенство, разбираме, че е имало винаги спорове и воюване между тях.

Ако сумираме догадките на възможното религиозно отстъпничество на Навуходоносор и неговото семейство, включително и на неговото потомство, Авил Мардук и Лабаш Мардук, ние достигаме до следните недомлъвки:

(1) След серията от божествени изявления, ние имаме Навуходоносоровото собствено свидетелство и прокламация (в глава 4), имаме също един оригинален документ запазен от Данаил, който представлява изненада за свещенството на Мардук, но твърде възможно е да не е бил достатъчно оценен поради други причини, обаче ние имаме още много от Навоходоносоровите бележници и неговите официални декларации.

(2) Ние имаме изявлението на Набонидус, че Авил Мардук не е бил подходящ владетел, но нямаме специфични упреци срещу него, а обвинението е направено от един реакционен съперник (Набонидус).

(3) Библейското свидетелство от царицата-майка, както Данаил го характеризира, е не само едно приятелско свидетелство, но също така в него се подразбира и вярата й в Данаиловия Бог.

(4) Ние се нуждаем от едно обяснение на историята, която е против здравия разум, записана от Херодот относно зданието, което е използвала царицата Нитокрис. Защо зданието конструирано от вавилонските най-велики царе е било преписано на една жена, която сама би могла да играе нищожна част в управлението на Вавилон, ако наистина е била историческа фигура. Защо е това съзаклятническо мълчание?

(5) Защо е било нужно да присъстват на празненството съдовете от храма на Йехова, а не тези подбрани от всичката заграбена плячка от Египет, Тир, Сидон и Кархемиш и то в един акт на открито неподчинение и подигравка, освен затова, че Валтасар се е опитал по този начин да отхвърли влиянието на традицията на Йехова, която някак си е прилепила себе си към дома на Навуходоносор? Напълно е възможно разбира се, свещените съдове и на други народи да са били включени и те в празника, но нищо не се споменава за тях.

(6) Библейското описание на Данаил, в което Навуходоносор е наречен "златната глава" и "Моят служител", се нуждае от пояснение. След като му бе дал господство, влияние и власт (дори над животните на полето), дали ние нямаме тук едно определено загатване, че Йехова счита този човек не само като инструмент, който да изпълнява волята Му, но и предпоставка за една възможност за ефективно духовно взаимоотношение включващо Навуходоносор и може би неговата фамилна линия? Изглежда напълно очевидно е, че чрез трите чудотворни и пророчески събития, чрез предупреждението дадено му и последвалите след това резултати, ние имаме указанието не само за Божията загриженост за Навуходоносор, но едно предсказание за изхода посочен в Навуходоносоровата изповед на вяра в глава 4.

(7) Може би не е нелогично да се предполага, че интригата за Данаил през царуването на мидянина Дарий, е скроена от вавилонските държавни служители, които са поели службата от персите от предишното царуване и които са се възмущавали от влиянието на Йехова, въведено от този човек. Това би ни дало една действителна причина за и без това твърде тайнствения антагонизъм и последователност с другите факти на разказа.

Аз мисля, че твърде голямо доверие е било дадено на Херодот, когато ни разказва, че Кир е пленил Астиагес, бащата на майка му. В края на краищата, един историк, който би могъл да пропусне Навуходоносор, най-великият цар на древния свят, би могъл от същите свещенически източници, да пропусне да спомене двегодишното царуване на сина на Астиагес, Кираксеркс II (Дарий), един цар много благосклонен към Данаил и следователно, отговорен за смъртта на тези, които са го доносничали. Такъв цар вероятно би видял сметката на всеки свещенически летописец, ако в неговите анали е включена конспирация срещу Данаил. Пропущането на царското име и запълването на празнината с въображаеми историйки, би бил най-добрият начин да се завърши краят. Точно така е сторено в случая с Навуходоносор; заместничката в този случай е една недотам позната царица, Нитокрис. Докъде интересът и фабрикациите могат да бъдат проверени в даден случай, е напълно резонно да помислим за това, като ги сравним с друг такъв. Фактът, че Юстин (1, 4, 7) повтаря Херодот (Книга 1, 27-34) съвсем не подсилва случая понеже оригиналният източник, Херодот, доколкото зная, е единственият авторитет в древността, който ни дава частица от тази спорна информация.

И така, да се рекапитулира всичко: Записаното относно Валтасар, завършва с настъпването на внезапна смърт, "В същата нощ царят на халдейците Валтасар бе убит" (5:30).

Би могло да се допусне, напълно резонно, че понеже ситуацията в момента е била абсолютно военна, той е бил убит защитавайки палата си и града от армията на мидо-персийците. Обаче, в действителност, това е в противоречие с нашето най-добро доказателство. Дори обстановката не допуща подобна интерпретация. Какво ни се подсказва от доказателствата, които имаме, че градът е бил предаден отвътре е че не е имало съпротивление за града нито от Валтасар, нито от неговия баща Набонидус. Ако бихме запитали, кой би имал интерес или изгода от предаването на града, ние ще се натъкнем на логическите изводи. Едва ли са били търговските принцове на града, тъй като за всички тях ние знаем, че са били проспериращи под настоящата династия, защото една промяна на управлението специално с чужда нация, би могла да бъде придружена с несигурност от гледна точка на бизнеса. Търговските интереси, ако са проспериращи, обикновено предпочитат статуквото. Големият банкет даден от Валтасар на неговите търговски принцове не ни говори за специално внимание и сприятеляване с тях.

Когато потърсим други източници за предателство, ние се спираме на армията, която е била два пъти разбита; веднъж под командването на Набонидус и втори път под това на Валтасар. Но отново тук не намираме дори и слабо загатване за военно недоволство. Нито срещаме някаква недомлъвка за наличието на конспираторска група от обикновеното гражданство или някакво общо действие на голямо число чужди групи вътре в града. Съществува само една група, която по традиция се посочва като конспираторска и специално отбелязана в двата летописа на Набонидус и на Кир, а именно свещенството на Мардук. И така, твърде е възможно, дори вероятно, независимо кой е отворил вратите на Вавилон за персийската армия, важното е, че той е бил достатъчно предвидлив да нареди убийството на Валтасар и така, да осуети всяка възможност за контра удар. Интелигентните конспиратори биха разбрали, че дори ако самият град бъде превзет, палатът на Навуходоносор, който е крепост вътре в града, би бил в състояние продължително да се защитава докато Валтасар е жив и по този начин да се получи обединяване на една разстроена войска. Обаче, предателството би могло да бъде единственият логичен отговор за падането на непревземаемите стени на града и за еднакво непревземаемата крепост на царския палат.