Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон

Следователно, ние имаме предубеждение в някои от първите записи - тези произхождащи от Вавилон. Нека зададем този въпрос: Случайно съвпадение ли е фактът, че древните автори, които са получили информацията си от вавилонските източници, с едно изключение, пропущат да споменат за Навуходоносор, Дарий и Валтасар, докато тези от персийски източници не са ги пропуснали?

Също така, съвпадение ли е, че всички имена и обстоятелства около най-необикновените събития свързани с тези същите личности (които, ако са дадени биха дискредитирали свещенството на Мардук), са били също смекчени или пропуснати? Херодот, който очевидно е получил информацията от вавилонското (халдейското) свещенство изцяло е пропуснал имената и подвизите на Навуходоносор, имената на Валтасар и неговия необикновен край, както и незначителните действащи лица на Авил Мардук, Дарий (Циаксарес) и Губару. Това е нещо необикновено и знаменателно, тъй като той е посетил Вавилон по-малко от осемдесет или деветдесет години след неговата капитулация в 539 г. сл. Хр.

Летописите на Кир споменават Набонидус и Кир, но не споменават Валтасар и Губару. Целите летописи очевидно са писани от гледната точка на свещенството на Мардук и те биха били едно алиби за самите тях, от което те така много са се нуждаели.

Обаче обратно, Ксенофон, който най-вероятно е получил информацията си от персийски източници, е посочил Циаксарес II (Дарий) и Губару, но разбира се, в неговия запис няма връщане към дните на Навуходоносор, понеже тази не е била неговата цел. Той пише своята Циропедия някъде след 394 г. сл. Хр., като несъмнено е направил своя контакт в похода на десетте хиляди в 401 г. пр. Хр.; дори може би тя е писана от самия Кир Младши. Той не споменава Валтасар по име, обаче, дава едно противоречиво описание за превземането на града и твърдението за щурмуването на палата.

Когато идваме до Йосефус, ние имаме следните изявления: "Срещу него (Валтасар) Кир царят на Персия и Дарий цар на Мидия са обявили война" (Класически древности стр.317) и отново цитира: "Но когато Вавилон е бил превзет от Дарий и когато той и неговият сродник Кир са прекратили господството на вавилонците, той е бил шестдесет и две годишен и е бил син на Астиагес и имал друго име сред гърците (стр.318-319).

Въпреки неговият правопис да е бил в разрез с обикновения, Йосефус споменава цялата линия на Нео-вавилонските царе: Навуходоносор, Валтасар, Авил Мардук, Лабосордакус (Лабаши Мардук), Набоанделус (Набонидус), Неглисар и Валтасар. Той погрешно уеднаквява името на Валтасар с това на Набонидус в следния пасаж, вместо да ги назовава баща и син: "И когато той умря (т.е. Лабаши), царуването дойде до Валтасар, който от вавилонците беше наречен Набоанделус" (стр.317).

Като съберем заедно писанията на Херодот, летописите на Набонидус и Кир виждаме, че всички те са от действителни вавилонски източници; следователно, те са предмет на вавилонски и свещенически редакции. Ксенофон очевидно получава своите факти от персийски източници. Обаче Йосефус е имал на разположение вавилонски, персийски и гръцки източници, от които е черпил информация; като е бил убеден в истината от еврейските Писания, той не е бил нито сляп, нито безразсъден по отношение защитата на тези източници.

Сънят на Набонидус, както е описан в неговите летописи, е едно изключение в анулиране на подвизите на Навуходоносор, дори в неспоменаване на неговото име. Защото обожаваното му присъствие е възбуждало и неговият престиж е поддържал Набонидусовото непопулярно и необичайно царуване.

Ксенофоновата картина за ситуацията на Дарий-Кир ни дава едно непълно обединяване на царството, един вид двоен алианс: Мидяните под Циаксарес II; персите под Камбисес, бащата на Кир (последният не е имал приемник на персийския престол). Циаксарес изглежда привидно, ако не действително, е бил шеф на Кир, също така и негов чичо и тъст (Циропедия, VIII, V. 17,18,19). Фамилията свързва две царски династии и номиналната сюзеренна държава на Циаксарес (Дарий?), която не може да скрие мрачната участ на мидянската династия и изгряващото щастие на персите, според Ксенофон (Циропедия, V,V,3FF). Дали това е било действителната ситуация или в желанието си да акцентува върху важността на Кир, Ксенофон си позволява да се занимава свободно с актуалните взаимоотношения, не е напълно ясно. Защото когато той написал (цир. 394 г. пр. Хр.), персите са били господстваща раса и неговата информация несъмнено е била персийска, с обикновената човешка тенденция да бъдат възвеличени техните собствени дела и значение. Несъмнено, Ксенофон ни е дал истината според Кир персийски. Ето, ние имаме следните факти:

(1) Астиагес не е имал син на име Циаксарес II (Кир, I,IV,20 и V,2).

(2) Той е представен като по-възрастен от Кир, въпреки че няма изявление по този въпрос (Кир, VI,6). Обаче, той е бил достатъчно възрастен да бъде негов тъст.

(3) Кир, като син на Камбисес и като коронован княз, ни е представен като завоевател на Вавилон в кооперация с Циаксарес мидянина (Кир, VIII,V,22).

(4) Губару е представен като губернатор на Вавилон, а не цар (Кир, пропуща споменаването, но му дава висок статут). Аналите заявяват това (оп. цит.170); Летописите на Кир не споменават нищо по този въпрос.

(5) При превземането на Вавилон, Кир още не е бил цар на Персия и е бил отговорен пред баща си и пред персийското държавно консулство (Кир, VIII,V,22,26). Ако летописите на Кир са писани две и повече години след превземането на Вавилон (539 г. пр. Хр.) Камбисес може би е бил вече умрял, като направил Кир за цар на мястото на своя баща.

(6) В светлината на всичко казано дотук, летописите на Кир, които ни представят Кир като цар, вероятно са писани няколко години след превземането на Вавилон (Летописите на Кир, асирийската и вавилонската литература, стр.173; летописите на Набонидус, стр. 168)). Двата източника говорят за Кир като цар на Аншан, въпреки че той все още не е бил цар в 539 г. пр. Хр.

Накрая, кой е Дарий? В съгласие с изявените факти, ние вярваме, че той е бил Циаксарес II, син на Астиагес, цар на мидяните и персите, който е царувал две години след превземането на Вавилон (539-537 г. пр. Хр.). Ако, както Йосефус казва, той е бил на 62 години при превземането на Вавилон, тогава е бил роден някъде около 601 г. пр. Хр. и може би е умрял в 537 г. пр. Хр. Той е бил чичо и тъст на Кир персийски, който го наследил в 537 г. пр. Хр. и който е имал кратко царуване от седем години и умрял според традицията във войната със Сцитиян, 530 г. пр. Хр.

ГЛАВА 8

ЧЕТИРИТЕ ИМПЕРИИ НА ПОСЛЕДНОТО ВРЕМЕ

ВЕЧНОТО ЦАРСТВО

МАЛКИЯТ РОГ
(Данаил 7)

Д-р Кулвер съвсем правилно е озаглавил своята книга: "Данаил и последните дни", защото в над сто и шестдесетте стиха в пророческата част на Данаил, седемдесет и два от тях са пророчества за последните дни, за края на времето. Това представлява четиридесет и седем процента. В действителност, освен историческите глави (1-6), всичко останало безрезервно засяга края на времето в образ или първообраз.

Обстановката и контекстът на глави 7,9 и специално 12 са най-значителните, по отношение на тяхното тълкувание и ще се опитаме да ги обясним по-нататък. В Данаил 8:17, ние имаме по-характерно изявление: "...защото видението се отнася до последните времена"; в 10:14: "...какво предстои да стане с народа ти в последните дни..."; в 11:35: "...до края на времето..."; и в 11:40: "И в края на времето..."

Всички цитати по-горе изглежда са много особени и доказват, че тези глави са пророчески и то за последното време. Разбира се, ние бихме помислили, че фразата "края на времето" е игра на думи, същото се отнася и до другите фрази споменати по-горе, но абсолютно сигурно е, че тези изрази се отнасят до края на века. Това се потвърждава и по-нататък от подобни фрази като "...последните гневни времена...защото видението се отнася до определеното последно време" (8:19), "...защото видението се отнася до далечни дни" (10:14) и "...ще благоденства, докато се изчерпи негодуванието..." (11:36).

Съвокупният ефект на всички тези фрази заедно с контекстуалното въздействие на Данаил 2:31-35; 2:40-45; 7:1-28; 8:23-26; 9:24-27 и 12:1-13, правят тази част на книгата пророческа за бъдещето, а не резюме на миналото. Както посочихме на друго място, тази област, която има критерий на историческо изпълнение, може също да има значение за неща, които тепърва ще дойдат, както и географска и езическа идентификация.

Обаче, във всяка глава (включително от 7-12) както директно изявено, така и чрез вмъкване, ние разбираме, че ако не цялата, то поне част от главата засяга последното време. В глава 7, където четирите звяра застават пред нас се казва, че четвъртият е осъден и унищожен, но на другите три владичеството им се отнема, обаче техният живот бива продължен. Съвсем очевидно е от контекста, че всичко това се отнася за последното време. В Данаил 8:17, имаме изявлението: "...видението се отнася до последните времена" и в 8:19: "...и в последните гневни времена...". В Данаил 9:24-27, обикновената интерпретация включва времето от първото явяване на Месия да времето на Автихрист (седемдесетте седмици.

В глава 10, стих 14, имаме изявлението: "и сега дойдох да ти помогна да разбереш какво предстои да стане с народа ти в последните дни...". Тъй като глави 10,11 и 12 са част от същото видение, те отчасти накрая засягат последните дни.

В Данаил 11:35 и 40, ние имаме двете изявления: "...до края на времето..." и "...в края на времето...".Ако предварително не сме правилно информирани, ситуацията в глава 12, която засяга последното време, подобни изявления като "последното време...време на страдание, каквото никога не е имало" (ст.1) и "края на времето" (ст.4 и 9), не биха ни показали за кое време се отнасят тези пророчества. Следователно, ние питаме дали по-предните части на глави 8 и 11, които са пророчески относно сцената по-близко до Данаиловото време, също не засягат географската и езическата обстановка за това последно време? В първото видение на самия Данаил, нашите мисли би трябвало да бъдат ориентирани в края на времето, като ще се опитаме да ги интерпретираме.

В пророческата част, изглежда следните съображения биха били приложими:

(1) Тъй като много пророчества (разгледани от времето на пророците дори до нашето собствено време) изглеждат разбираеми в общи черти, то пълното значение и специфичните подробности на повечето от Данаиловите пророчества, с изклчение на отбелязаните по-късно, би трябвало да се чака за тяхното изпълнение. Някои от детайлите са писани, както се вижда, само за да бъдат напълно разбрани, когато те се изпълнят. Обаче, изглежда Божието намерение не е да крие от нас Своето главно бъдещо действие в един свят от хора.

(2 Докато старите приятели и врагове на Израел, повече не съществуват, техните потомци и наследници в същата географска област както изглежда са се вмъкнали в участта им. След години на относителна маловажност и дори безсилие, днес тези етнически групи вече се явяват на сцената. Поради внезапната и неочаквана сила (нефта) също така и поради стратегическото месторазположение, те отново добиват значение специално на по-силните народи, които ги считат за подходящи оръдия.

(3) Понеже светът е станал един свят с изключително взаимоотношение помежду си чрез търговия, съобщения и взаимна зависимост, ето защо, ние бихме очаквали тези нови народи и нови хора да се явят на пророческата сцена, и да имат жизнено важно отношение с Израел, Божият внимателен фокус. Често повтарящата се фраза относно пророчествата за последните дни,"всичките народи", струва ми се, че означава точно това. Грехът е световно известен феномен, следователно, е присъда над този свят, точно така, както е определен и за спасение. Но би било логично да се помисли, че пророческата картина, представена ни от Данаил, е точно за неговия народ и за включените други народи, било то антагонистично или приятелски настроени към Израел.

(4) Тъй като посланието за спасение е излязло от един център, Израел, никак не изглежда странно за нас, че Бог връща всичките народи, които отказват да приемат това спасение, обратно на мястото, където то е стартирало, за съдба, поради греховете си и там да посрещнат осъждението си.

(5) В книгата Данаил, ние биваме въведени по един по-жив и по-съвършен начин до един народ и една личност, които ще се явят в края на века и на които ще бъде дадена световно известна власт, а именно римската империя и Антихриста. Старата римска империя не съществува, но тя ще бъде съживена, ше стане седалище, и контролен център на Антихрист (звярът в откровение 13, малкият рог в Данаил 7). Неговият обсег на контрол и влияние ще бъдат световно известни, но той няма да бъда сам в упражняване на своята власт, защото ние виждаме и втори звяр в Откровение 13. А по-късно ще видим, че той, Антихрист, ще срещне опозиция от Изтока, Севера и Юга, от други велики сили.

(6) Тези десет рога очевидно се отнасят за съживената римска империя и Антихрист, (който е единадесетият), е представен като такъв, който отскубва от корените три рога от десетте. Ние нямаме разкрити описания в Данаил за останалите седем рога, но имаме в Откровение 17:12,13, за десет царе, които може би не са идентични с тези в Данаил 7. Обаче, за области извън римската империя, ние се обръщаме към другите три звяра в глава 7, които ще се опитаме да докажем, че може би са Британската империя, Русия и Арабската хегемония. Въпреки, че тези три империи нямат в настоящия момент ясна типична култура подобна на латинската или на римската.

(7) Докато трите империи може би включват само тези присъщи на тях страни, обаче не би ли било възможно в обсега на това пророчество да бъдат включени и областите, които са свързани културно и етнически с тях? Например, не би ли могло първият звяр да включва всички страни говорещи английски, като Канада, Съединените Американски Щати, Австралия, Нова Зеландия и Южна Африка?

Не би ли било възможно вторият звяр да включва славянските и присъщи на тях страни? А Арабският свят и зависимите от тях страни да бъдат включени в третия звяр? Ако вземем под внимание това становище, то тогава съживената римска империя би могла да включва не само латинските страни на старата римска област, но Мексико, Централна и Южна Америка и тези страни, чиито езици, литература и философия имат латински произход и в чиито жили тече латинска кръв.

(8) Този възглед не е изчерпателен, понеже остават известни големи групи, приблизително половината от човечеството, вън от пророческата картина. Царете на изток (Откровение 16:12), може би Китай, Япония и Индия. Черна Африка не е специфично спомената, а Скандинавският блок би могъл единствено да бъде включен не съвсем определено в руската коалиция. Ние констатираме малко или никакво пророческо споменаване на тези групи в книгата Данаил, специално тези, които са свързани с управлението на Антихрист.

(9) Би трябвало веднага да обобщим, че направихме само експериментално и подсказващо тълкувание за нещата, за които има известни библейски леки загатвания. Това виждане ни кара да бъдем бдителни към възможностите присъщи в едно световно господство на Антихрист. Въпреки че не трябва да даваме сметка за това просто върху естествена основа понеже управлението на Антихрист ще бъде ръководено от Сатана, това може да ни помогне ние да си дадем сметка за човешката страна при неговото световно известно господство. Много добре знаем, че грехът и покварата са всемирни; следователно, осъждението е също така всемирно, но знаем, че идеите и основните принципи за живота са мотивирани и разпространяване от културни човешки източници, по отношение на език, раса и психология. И така, съществува подобно нещо и в света на говорещите английски, латински, арабски и славянски езици. Ние имаме картината, че Антихрист ще воюва с военна сила и със силата на идеите и принципите. Несъмнено за това време ние научаваме от силата на тази лъжлива пропаганда.

(10) Навсякъде другаде в книгата, ние се насочваме към Източно-Западното разделение на старата римска империя с вероятността, че символисмът на двата крака включва една двойствена, съживена империя, която също е Източно и Западно дело. Очевидно е, в изучаване на тези пророчески части на Данаил, че имаме включени две етнически обстановки, едната римска, а другата гръцка. В Данаил 7:8,24,25 и 9:27 проличава латинската обстановка, докато в 8:23-25 и вероятно в 11:36-45, гръцката.

Историята ни разказва, че в Западната половина на империята говорът е бил латински както в културно, така и в психологическо отношение (въпреки че гръцкият език е станал втори); в Източната половина, говорът и културата са били гръцки. Във времето на Диоклециан, империята е била доста голяма и била разделена, поради трудностите в администрирането. Западната столица е била преместена в Милано, докато Източната столица е била Никомедия, а по-късно Визанциум (Константинопол). Неограничената власт, центърът на управленческия контрол, са били първо в Никомедия, при Диоклециан, докато Максимиан, съ-императорът, управлявал в Милано. Империята по времето на Диоклециан (285-305 г. сл. Хр.), се е състояла от сто двадесет и една провинции групирани в тринадесет епархии, които на свой ред са били групирани на четири префектури, всяка от която била управлявана от император или Кесар и те са действали колективно с декрети, въпреки че административно, до голяма степен, са били независими.

(11) Обаче, в тълкуването на тези пророчески части, ние имаме следния въпрос: Дали Данаил, в неговото описание на личностите, включени в 7, 8 и 11 глави, има предвид двата звяра в Откровение 13, двете личности в различни обстановки, но сходни в психология и в целенасоченост? Двамата са Антихристи в дух; гордост, самонадеяност, сатанински мотивирани и овластени, принудени да преследват и да лъжат, мразещи Божия народ със смъртна омраза. Много тълкувания на евангелски писатели сливат тези качества в една велика личност, Антихрист. Далеч по-лесно е да се направи това, отколкото да се доведат две сходни личности в подобие с двата звяра в Откровение 13 глава, но понеже тази глава е последната дума от нашия въпрос, изглежда някак си е нужно да се направи така, дори да е трудно това, защото в Данаил, изглежда имаме двама велики управителя, докато в Откровение е лесно да се помисли за първия звяр като универсален лидер, а за втория като негов пророк, както е наречен в Откровение 16:13 и 19:20.

В следващите страници ние ще се опитаме някак си да изясним една неясна ситуация, непонятна поради предположението, което ние вече сме узрели да приемем. Може би психологически е много трудно да допуснем тълкуванието дадено за три или четири звяра в глава 7, специално в светлината на така многото ортодоксални коментатори, които чувстват, че в тази глава имаме повторение и паралел със сънят на Навуходоносор за образа в глава 2.

Когато ще се опитаме да покажем символизмът на зверовете в глава 7, не съвсем успешно, но съвременно, трябва да знаем, че ключът е стих 12 от главата. От логична гледна точка, защо би ни изглеждало странно, че два от най-ожесточените врагове на Израел, Русия и Арабските страни, идват в пророческата картина и че Англия, източникът на Балфорската декларация, която направи възможно създаването на настоящата държава Израел, също би трябвало да бъде спомената? Нека видим какво Данаил има да ни каже в тази седма глава.

"1 В първата година на вавилонския цар Валтасар Данаил видя сън и видения в главата си върху леглото си. Тогава записа съня и разказа същността на видяното" (7:1).

Този е единственият стих, в който Данаил посочва, че е взел незабавни мерки веднага да запише видението. Ние не можем да допуснем, че това е било негов навик. Той споменава това като изключение или като ключ на обикновената му процедура.

"2 Данаил каза: Видях в нощното си видение и, ето, четирите небесни ветрища избухнаха върху голямото море" (7:2).

Някои тълкуват "голямото море" буквално като Средиземно море и като указание, че действието на видението ще се проведе около това море. Други гледат на него изобщо като символ на човечеството; т.е. на народите. Тук дори може да има двойно отнасяне понеже няма несъвместимост между тези две значения. Действието наистина може да се състои около "голямото море" и може да включи всичките народи.

"3 И четири големи звяра излязоха от морето, различни един от друг.

4 Първият беше като лъв и имаше орлови крила; а като го гледаха, крилата му се изскубнаха и той се вдигна от земята, и беше заставен да се изправи на два крака като човек, и му бе дадено човешко сърце" (7:3,4).

Тук ние идваме до една серия от символи, които наистина със сигурност описват народи или хора. И тези особени народи, и тези символични описания са някак си характерни черти на всеки един от тях или са черти характерни изобщо за човечеството, което е разделено на класи. Твърде възможно да е така, понеже Бог обикновено избира в пророчествата да се занимава с народи или хора. Ние ще дискутираме тълкуванието по-късно.

"5 След това, ето, друг звяр, вторият, приличен на мечка, който се повдигна от едната страна и имаше три ребра в устата си между зъбите си; и му казваха така: Стани, изяж много месо" ((7:5).

Един различен превод, предложен от Равин Натан и съгласуван с Краничфелд и Андерсън, тази фраза би имала следния вид: "който установи господството", вместо А.V."който се повдигна от едната страна". Кеил, Янг и Леуполд следват А.V. и за щастие, по този начин, основното тълкувание на стиха не се променя. Това животно е по-кръвожадно от лъва. Изглежда то е ненаситно в неговата жажда за кръв.

" 6 След това, като погледнах, ето, друг звяр, приличен на леопард, който имаше на гърба си четири птичи крила; този звяр имаше и четири глави; и му бе дадена власт" (7:6).

Тъй като този леопард или пантера е звяр, който плячкосва, обаче не е специфично изявено, че е убиец, както мечката. Дадена му е власт, с което се подразбира, че вероятно той самият не би я достигнал. Едно намерение или действие, което не е собствено негово и не е отговорен за това.

" 7 След това, като погледнах в нощните видения, ето четвъртия звяр, страшен и ужасен, и много як; той имаше големи железни зъби, с които поглъщаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с краката си; той се различаваше от всички зверове, които бяха преди него, и имаше десет рога" (7:7).

Описанието на това ужасно животно не е цялостно, понеже не знаем какво е тялото му (виж Откровение 13:2). Той не е като другите три. Неговата очевидна характеристика е ужасна, разрушителна и е способен напълно да събаря всичко, което би се изпречило на пътя му. Ние забелязваме, че двата звяра, леопардът и четвъртият звяр се явяват след другите два, но както ще видим в стих 12, въпреки, че те са описани последователно, те се явяват в края на краищата по едно и също време; първите три звяра накрая надживяват четвъртия звяр. Ние ще спестим тълкуванието за следващите страници. Видението сега се прехвърля върху десетте рога на четвъртия звяр, който става фокусът на нашето внимание.

" 8 Докато разглеждах роговете, между тях излезе друг рог, малък, пред който три от първите рогове се изкорениха; и ето, в този рог имаше очи като човешки очи и уста, които говореха надменно" (7:8).

В библейския символизъм "очите" са показател на интелигентност, както и на бдителност. Малкият рог, единадесетият, е имал очи като очите на човешката интелигентност от най-висш ранг, но косвено е показано, че в тях не е имало нищо божествено. По начин, по който ще се опитаме да обясним по-късно, този малък рог не само е доминирал над другите десет, но е изкоренил три от тях. Следващата сцена е контрастна и се прехвърля в небесни места.

" 9 Гледах, докато бяха положени престоли и Старият по дни седна, Чието облекло беше бяло като сняг и космите на главата Му - като чиста вълна, престолът Му - огнени пламъци, и колелата Му - пламтящ огън" ((7:9).

Тук Данаил използва една арамейска фраза "Старият по дни" (yahtiq yomeen), която не се среща другаде в Писанието, употребена от някой друг пророк (въпреки, че се използва от Данаил отново в 7:13-22). Няма точен еврейски еквивалент, отнасящ се за Йехова. Вероятно най-близко до тази фраза намираме в Псалом 90, Мойсеевия пдалом, думите: "От века и до века Ти си Бог". Виждаме, че само фразата е нова, но не и идеята. Това е една особеност на Данаил, а именно заветното име "Йехова", се използва само в деветата глава (В нашите Библии е преведено "Господ Бог").