Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон

От всички четири описания на царе в Данаил 7:8, 24,25; 8:23; 9:27 и 11:36-45, единствено в Данаил 8: е най-подходящото описание на лъжепророка. Но бихме попитали: Защо се опитваме да намерим описание на лъжепророка в Данаил? Очевидният отговор е, че една личност така тясно свързана с Антихрист (първият звяр в Откровение 13), съвсем естествено би могло да се очаква да се яви в Данаил, който има така много да каже за Антихрист. В Откровение, успехът на Антихрист или поне успехът му като бог се явява в известна степен, благодарение на лъжепророка, със своите чудеса, с икономическия контрол, с неговата власт над живота и смъртта. Че няма загатване за това в Данаил изглежда доста странно, наистина; невероятно, но не невъзможно.

Разбира се, това, което ние очакваме да констатираме не е съвсем ясно изложено, освен ако успеем да го намерим. Бихме казали, че ако сравним двата пасажа (Данаил 8 и Откровение 13), бихме констатирали малко несъвместимости. Фактически, Едно допълнение към това, което вече споменахме (материята за царствеността), ще забележим нещо много важно. В Данаил 8, имаме един малък рог; в Откровение 13, четем за "два рога, като агнешки". Двете описания ни обясняват едно изумително дело на един индивид, който унищожава мнозина чрез мирни средства, действайки не със собствена сила, но притежаващ властта над живота и смъртта. Във всяко едно от описанията намираме детайли, които не се срещат в другото, обаче не констатираме нищо, което да отхвърля подробности от едното или от другото, само с едно изключение: Едното посочва белег, а бихме очакваме да посочи идентичност, относно роговете. Едно от обясненията е това, че в Данаил, малкият рог може би е използван да идентифицира етническата принадлежност на човека; в Откровение, двата агнешки рога, символизират (в този случай измамнически) невинност и мир - една имитация и пародия на Божия Агнец.

Ако двете описания изглеждат малко различни и пресилени, сравни картината на Данаиловия Антихрист с този във 2 Солунци и в Откровение 13:1-10. Въпреки, че с положителност е установена в тези пасажи цялостната му идентификация, не се говори нищо в Данаил относно седемте глави, или смъртоносната рана, или поклонение на образа му в Божия храм.

Струва ми се, че би трябвало въз основа на приблизителната хармония между текстовете, най-после поне отчасти да изберем, дали тази глава има предвид лъжепророка или другата възможна алтернатива, самия Антихрист. Единственото нещо, обаче, на което би трябвало да се акцентира, е невъзможността да се пригоди видението и тълкуванието така, че в тази глава да се види описанието на две личности, когато фактически е описана само една единствена личност. Ако приемем това, не е възможно в стихове 23-25 да е описан Антиох Епифан. Доказателството акцентира върху лъжепророка, или върху самия Антихрист, обаче определено неподходящо е описанието да се отнася до Антихрист.

В резюме:

(1) Описанието не се отнася за Антихрист, защото то не е подходящо за него.

(2) Описанието не се отнася за Антиох, поради същата причина.

(3) Следователно, не би могъл Антиох да бъде преобраз на Антихрист.

Че малкият рог в глави 7 и 8 не са идентични, е абсолютно очевидно. Ако видението има нещо общо с глава 7, тогава би трябвало да бъде напълно разпознаваемо за Данаил, но тогава защо след обяснението на Гавриил, той каза "никой не го разбираше?" И на какво се е дължало неговото учудване? Немислимо ли е било за него, Антихрист в глава 7 да има един лъжепророк и нещо повече, както един Юда сред светия народ, един духовен Бенедикт Арнолд? Данаил бе разбрал видението в своята глава 7, но защо е бил така объркан относно видението в глава 8, освен, че някакси личностите и ситуациите са неправдоподобни и различни?

Във времето на духовен упадък, Израел е бил свидетел на бедствия и епидемии причинени от лъжепророците, които са говорили на людете това, което са желаели да слушат, като не са имали никакво предписание от Йехова. В северното царство тези лъжепророци са били почти властващи, специално по времето но Ахав. Били са на брой 400, когато Илия ги поразил на планината Кармил.

Тогава, би ли зашеметил нашето въображение фактът, ако приемем, че вероятно лъжепророкът може да бъде евреин? Че Амасия, лъжепророкът в дните на Амос, Седекия и Ахав във времената на заточението биха могли да имат техния първообраз в дните на Антихрист и това не би трябвало да ни учудва. Ние обичаме да мислим и това е абсолютно правилно, относно еврейския народ, независимо от тяхната настояща духовна слепота, че според претенциите на Исус, техният Месия, макар и временно отстранени, в бъдеще те ще бъдат отново светият народ в книгата Данаил. Но ние би трябвало да си припомним, че вън от добрата линия на Едуард в Америка е дошъл Аарон Бур, прелъстителят и предателят. Вън от самото небе, помазаният херувим стана Сатана, който влезе в един от дванадесетте апостоли и го принуди да предаде своя Господ. Фактически, някои коментатори тълкуват Писанието, като казват, че самият Юда ще бъде прероден и ще стане или Антихрист, или лъжепророкът.

Накрая, когато сравним цялостната картина дадена ни в Данаил 8 и Откровение 13:11-18, ние констатираме следното:

(1) В двете описания, ние получаваме една личност с голямо безочие, безсрамие и жестоко изложение на лицето. Така е в Данаил. В Откровение, той говори като змей, т.е. с голямо нахалство.

(2) В Данаил, той е великият унищожител (разрушител). В Откровение, той убива всеки, който не се покланя на звяра.

(3) Той не прави това чрез война. В Данаил той унищожава мнозина чрез мир; в Откровение, никой не може да купува и да продава без белега на звяра (което означава смърт чрез глад).

(4) В Данаил, той унищожава по чудодеен начин; в Откровение, той върши велики дела, като прави огън да падне от небето.

(5) В Данаил, неговата власт е могъща, но заимствана; в Откровение, той упражнява цялата власт на първия звяр (отново виждаме възможност за взаимстване).

(6) В Данаил, той причинява благоденствие чрез измама; в Откровение, той мами всички, които живеят на земята.

(7) В Данаил, той има един рог, възможно е този рог да показва гръцката му връзка, или неговия произход като част от бившата гръцка империя; в Откровение, той има два рога, възможно е да подражава на агнеца, който е фалшивият Христос.

(8) Данаиловото описание е било писано първо за еврейските светии; докато това в Откровение е писано до езическите християни. Всяко едно описание е имало за цел, този жесток измамник да бъде добре разпознат респективно от едната и от другата група.

(9) В нито една от представените картини в двете описания, личността не използва военни методи, но постига своята цел чрез лукавство, измама и икономически контрол.

(10) Ако Данаил 8 се отнася до Антихрист, ние имаме една ненужна и необяснима прекомерност в описанието, дори и да се отнася до важността на обекта.

ГЛАВА 10

ДАНАИЛОВАТА МОЛИТВА НА ИЗПОВЕД

ОПРЕДЕЛЕНИТЕ СЕДЕМДЕСЕТ СЕДМИЦИ ЗА ИЗРАЕЛ
(Данаил 9)

  По отношение на хронологията, глава 9 е писана през първата година от царуването на Дарий, мидянина, 539 г.пр.Хр. Езикът е еврейски. Тъй като местопребиваването на Данаил не е точно определено, вероятно се е намирал във Вавилон. Тази глава изпъква като еврейски-ориентирана глава и почти цялата се занимава с Израел. Глава 12 има същата характеристика. В 9:1-6 четем следното:

" 1 В първата година на Дарий, Асуировия син, от рода на мидяните, който бе поставен цар на халдейската държава -

2 в първата година от царуването му, аз Данаил, разбрах от свещените книги броя на годините, за които дойде Господнето слово към пророк Еремия, че запустението на Ерусалим ще трае седемдесет години.

3 Тогава обърнах лицето си към Господа Бога, за да отправя към Него молитва и молби с пост, вретище и пепел.

4 Когато се помолих на Господа, моя Бог, и се изповядах, казах: О, Господи, велики и страшни Боже, Който пазиш завета Си към онези, които Те обичат и пазят Твоите заповеди!

5 Съгрешихме, постъпихме извратено, вършихме нечестие, бунтувахме се и се отклонихме от Твоите заповеди и от Твоето правосъдие;

6 и не послушахме слугите Ти, пророците, които говориха в Твое име на царете и началниците ни, на бащите ни и на целия народ на земята ни" 9:1-6).

С тези думи, Данаил започва своята изповед и просто продължава обвинителния акт даден чрез Илия, в оплакването си, векове преди това: "...Аз съм бил много ревнив за Господа, Бога на силите; защото и израелтяните изоставиха завета Ти, събориха жертвениците Ти и избиха с меч пророците Ти..." (3 Царе 19:14).

Такава, без изключение, е била характеристиката на Израел, защото векове по-късно, Исус засвидетелства тяхното състояние в същия смисъл, когато каза в Лука 11:47, 49-51:

"47 Горко на вас! Защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиваха.

49 Затова и Божията премъдрост каза: Ще им пращам пророци и апостоли и едни от тях ще убият и гонят,

50 за да се изиска от това поколение кръвта на всички пророци, които е проливана от създанието на света-

51 от кръвта на Авел до кръвта на Захария, който загина между олтара и светилището..."

Това, което еврейската институция е правела на пророците в Стария Завет, не е било твърде различно от онова, което религиозните институции на езическите управления са вършели през вековете. Езическият Рим е преследвал християните. В средновековна Европа, християни са преследвали други християни, наречени еретици, като Саванарола, Хус и много други. Когато Кортез е завоювал Мексико, там бил очевидец на нещо ужасно, Азтекс принасял човешки жертви, просто като изваждал сърцата на жертвите и ги жертвал на техния бог, Хуитцилопочили. Испанците, които той оставил, не са били по-милостиви; те са изгаряли жертвите си (наречени "еретици") бавно и болезнено, като (аутодафе -дело на вярата). Разликата между двата вида жертвоприношения е била просто разликата в идеологията, а не в хуманността. Пророците и дисидентите от всички векове са преживявали трудни и тежки времена.

" 7 На Теб, Господи, прилича правда, а на нас - срам на лицето, както е и днес, на юдеите, на ерусалимските жители и на целия Израел, както на онези, които са близки, така и на онези, които са далечни по всичките страни, където си ги изгонил поради престъплението, което извършиха против Теб.

8 Господи, срам на лицето подобава на нас, на царете ни, на началниците или на бащите ни, защото съгрешихме пред Теб.

9 На Господа, нашия Бог,принадлежи милост и прощение, защото се възбунтувахме против Него

10 и не послушахме гласа на Господа, нашия Бог, да ходим по законите, които положи пред нас чрез слугите Си, пророците.

11 Да! Целият Израел престъпи закона Ти, като се отклони и не послуша гласа Ти; поради която причина върху нас се изляха проклятието и клетвата, написана в закона на Божия слуга Мойсей; защото съгрешихме пред Него" (9:7-11).

Данаил, в последния стих има предвид ужасяващата 28-а глава от Второзаконие, в която се изброяват благословенията, които биха дошли върху Израел, чрез послушание и тежките проклятия, произнесени поради непослушанието, особено заплашването, че "Господ ще заведе теб и царя, когото си поставил над себе си, при народ, който не си познавал, нито ти, нито бащите ти, и там ще служиш на други богове, направени от дърво и камък" (ст.36). Съобразно това пророчество, Израел е във вавилонско робство и както е било пророкувано, той се е намирал в състояние на посмешище и поговорка. Обаче, все още пророчеството в ст. 64 не се бе изпълнило: "Господ ще те разпръсне между всички племена - от единия край на света до другия край на света...". Това и останалото в 28-а глава, е пророчество, което Божият Дух ще вложи в ума на Данаил. Въпреки, че Израел в този момент е под Божието неодобрение, горко на онзи народ, който с грубост би се отнесъл към него. Изявлението в Захарий 2:8 е още вярно; "...понеже, който засяга вас, засяга зеницата на окото Му". Вавилон много скоро ще открие това.

От стихове 12-19, Данаил пледира пред Йехова за прощение на Израел, не поради тяхната праведност ("защото ние не принасяме прошенията си пред Теб заради нашата правда, а заради многото Твои щедрости"). Данаил отново назовава списъка на израеливите грехове:

"12 Той потвърди думите, които изговори против нас и против нашите съдии, които са ни съдили, като доведе върху нас голямо зло; защото никъде под небето не е станало това, което стана в Ерусалим.

13 Цялото това зло, както е писано в Мойсеевия закон, дойде върху нас; но не се молихме пред Господа, нашия Бог, за да се отървем от беззаконията си и да постъпваме разумно според истината Ти.

14 Затова Господ е бдял за това зло и вече го е довел върху нас; защото Господ, нашият Бог, е справедлив във всички дела, които вършим а ние не послушахме гласа Му.

15 И сега, Господи, Боже наш, Който си извел народа Си от Египетската земя с мощна ръка и си спечелил за Себе Си име, каквото имаш днес, съгрешихме и вършихме нечестие.

16 Господи, според цялата Твоя правда, моля се, нека гневът Ти и яростта Ти се отвърнат от Твоя град Ерусалим, святия Ти хълм; защото поради нашите грехове и поради беззаконията на бащите ни Ерусалим и Твоят народ станахме укор на всички, които са около нас.

17 И така, сега послушай, Боже наш, молитвата на слугата Ти и молбите му, и заради Господа осияй с лицето Си върху запустялото Си светилище.

18 Боже наш, приклони ухото Си и послушай; отвори очите Си и виж опустошенията ни и града, който се нарича с Твоето име; защото ние не принасяме прошенията си пред Тебе заради нашата правда, а заради многото Твои щедрости.

19 Господи, послушай; Господи, прости; Господи, дай внимание и подействай; да не закъснееш; заради Себе Си, Боже мой; защото с Твоето име се нарича градът Ти и народът Ти" (9:12-19).

Ако въобще една молитва може да покаже пълна преценка за един грешен народ, за един милостив Бог, за една духовна и нравствена кауза и ефект, и дори ако една молитва би могла да признае величието, праведността и силата на Йехова, то това е тази молитва на Данаил! Тя, като молитвата на Мойсей, призовава Бога да прости и възстанови взаимоотношението Си както с Израел, така и с Данаил, не поради праведността на Израел и неговата собствена праведност, но "заради многото Твои щедрости"..."заради Господа".

Данаиловата молитва на изповед и застъпничество би могла да бъде представена като първосвещеническата във великия ден на умилостивението. Веднъж в годината и то "не без кръв", първосвещеникът правеше изповед и се застъпваше, първо за самия себе си и след това за народа.

В Левит 23:27 е записано следното:

"27 Десетият ден на този седми месец да бъде ден на умилостивение; да имате свято събрание и да смирите душите си, и да принесете жертва чрез огън за Господа"

И в Левит 16:11-13, ние четем:

"11 После Аарон да принесе телето на приноса за грях, което е за него, и да направи умилостивение за себе си и за дома си, като заколи пренесеното за грях теле, което е за него.

12 След това, да вземе кадилница, пълна с разгорени въглища от жертвеника, който е пред Господа, и две пълни шепи с благоуханен тамян, счукан дребно, и да го занесе вътре зад завесата;

13 и да сложи тамяна на огъня пред Господа, за да покрие димът от тамяна умилостивението, което е върху плочите на свидетелството, за да не умре".

По-нататък ни е казано, че след като бъде заколено жертвоприношението за народа, състояла се е една уникална церемония на изповядване на греховете на народа над живия козел, както следва:

"21 И като положи Аарон двете си ръце върху главата на живия козел, нека изповяда над него всички беззакония на израелтяните, всичките им престъпления и всичките им грехове и нека ги възложи на главата на козела; тогава да го изпрати в пустинята чрез определен човек" (Левит 16:21).

Но Израел, когато е бил изгнаник във Вавилон, там не е имало храм, нито олтар, нито жертвоприношение, нито изкупителна жертва и не се дори споменавало за първосвещеник; следователно, не се е правело нито умилостивение, нито покритие на греха. Цели седемдесет години е било така.

От легалистична гледна точка, Данаил, син на юдовото племе (не на левитското), не е бил способен да заеме първосвещеническо място; но в неговата молитва на изповядване е имало значимост на първосвещеническа молитва, въпреки че ние не знаем дали тя е била произнесена в деня на умилостивението (Йом Кипур). Нито ни е даден деня или месеца, когато е била направена.

Но пророците на Израел много преди да изговорят истината, Бог е имал повече интерес да я вложи в сърцата им, отколкото да я изяви чрез формални символи, "защото послушанието е по-приемливо от жертвата и покорството - от тлъстината на овни". Данаиловата молитва в смирение, изповядване и покаяние, сигурно е имала същия ефект както тази на първосвещеника в деня на умилостивението. Кой би могъл да лиши такава искрена молитва от положителен резултат? В изброяване греховете на Израел, Данаил е идентифицирал себе си не само с народа, но и с техните грехове (8-10).

В тази молитва всичко, което първосвещеникът би могъл да каже, Данаил го е казал. Обаче, не ни е казано, че първосвещеникът е имал някакъв знак, или потвърждение от Бога, че молитвата му е чута и греховете на Израел са простени. Данаил не е имал време да привърши молитвата си и да стане от коленете си преди отговорът да дойде, защото четем:

"20 И докато още говорех и се молех, и изповядвах своя грях, и греха на народа си Израел, и пренасях молбата си пред Господа, моя Бог, за святия хълм на моя Бог,

21 дори още като говорех в молитва, мъжът Гавриил, когото бях видял в предишното видение, като летеше бързо, се приближи до мен около часа на вечерната жертва.

22 Той ме вразуми, като говори с мен и каза: Данаиле, сега излязох да те направя способен да разбереш.

23 Когато ти започна да се молиш, заповедта излезе; и аз дойдох да ти кажа това, защото си възлюбен;..." (10:20-23).

Този е вторият път, когато Гавриил се е явил на Данаил (виж 8:16). По име той се е явявал повече от два пъти в Писанието (Лука 1:19 и 26); веднъж, когато се явил на Захарий, той му съобщил за раждането на Йоан Кръстител, предтеча и отново на Мария, да й съобщи зачеването на Месия и Неговото раждане. Той е Гавриил ("мъжът на Бога"), вестителят, който стои в Божието присъствие. С каква велика чест е бил удостоен Данаил, като два пъти му бе дадено послание от такъв височайши източник - чрез същия пратеник, който обяви идването на Месия? Наистина той е бил много възлюбен. А какво да кажем за посланията? Те също би трябвало да са били от изключителна важност; а именно за идването на Месия. Съответно, преди всичко би трябвало да се види каква роля ще играе Израел и то в точното време на идването на Месия и Неговото отхвърляне (Данаил 8:25,26).

В Данаил 9:24, ние четем:

"24 Седемдесет седмици са определени за народа ти и за святия ти град за въздържането на престъплението, за довършване греховете и за правене умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството и да се помаже Пресветият".

Преводът на Янг е малко по-буквален:

"Седемдесет седмици са постановени за твоя народ, за града на твоята святост, за задържане престъплението и довършване греха, и покриване беззаконието, и за въвеждане във вечна правда, и за запечатване видението и пророкът, и помазание на пресветият" (Янг стр.185).

Кеил дава следното тълкувание на стих 24:

"Следователно, думата "kethiv" единствено би трябвало да се приеме като точна и първият пасаж "въздържането на престъплението", може да се преведе така: да се затвори (заключи) престъплението...да се арестува (задържи) или да се затвори нечестието, но това не означава да се помилва, но да се затвори в, да му се попречи повече да се разпространява (Хофман) ср. Захарий 5:8 и Откровение 20:3.

"Във втория пасаж, "за довършване на греховете..." видът на довършване означава запечатване, затваряне в затвор. Но този начин на запечатване не означава да се премахне, поради което Hgstb и много други го обясняват така; Греховете тук се описват като запечатани, понеже всички те са премахнати от Божия поглед, всички заедно са сложени настрана. Следователно, Хофман и Клиефот по-точно казват: "Ако греховете са запечатани, това означава, че са под арест, така че те повече не са активни и не могат да се разрастват, но се вардят така, че да не бъдат помилвани или премахнати" (ср.Откровение 20:3).

"Третото изявление, "За правене умилостивение за беззаконието" е "terminus tech.", да се простят, да се премахнат чрез средствата на жертвоприношението; т.е. помилване и прощение...

Трите изявления са верни; те третират еднакво отстраняването на греха, но по различни начини. Първото представя общите идеи, че на падението ще бъде препречен пътят, придвижването и разпространението на греха ще бъде предотвратено. Другите две изявления определят по-точно как би могло изворът, откъдето възниква отстъплението да бъде пресушен и продължителното действие на греха предотвратено. Това става по един начин с невярващите, а по друг по-различен начин с вярващите. Греховете на невярващите са запечатани, със сигурно пазене под печата така, че повече да не се разпространяват и разрастват, повече да не бъдат активни и действени; но греховете на вярващите са простени посредством изкуплението. По- предната идея е заявена във втората част, а по-късната в третата, както правилно са забелязали Хофман и Клиефот.

"Да се въведе вечна правда; т.е. една правда, която никога няма да се прекрати, която ще продължава чрез царуването на Месия и няма да бъде прекъсната от последната Армагедонска война, когато правдата не само ще триумфира, но ще премахне окончателно греха и непокаяните грешници от сцената на новата земя и новото небе.

"Петото изявление, "да се запечата видението и пророчеството", би могло да се разбере най-добре, ако си припомним, че "духът на пророчеството е да се свидетелства за Исус". Този, Когото посочва пророчеството, ще бъде тук завинаги, като присъстващ цар, който ще управлява видимо в слава. Не ще е нужно повече да се прокламира Неговото идване, защото Той ще бъде тук" (Кеил стр. 342-343).

Последното и шесто изявление, "да се помаже Пресветият" (светая светих), се отнася за място, а не за личност. Това е технически термин за вътрешното пресвято място. Терминът би могъл първо да са приложи към вътрешната стая на скинията зад завесата, впоследствие към съответната стая в Соломоновия храм и накрая към възобновения, втори храм и неговата реконструкция от Ирод. Този термин едва ли би се отнасял до помазанието на третия храм, който евреите ще построят и който ще бъде осквернен от Антихрист, но вероятно се отнася до този, който ще бъде построен лично от Самия Месия, предсказан от Захарий, в 6:12,13:

"12 Така говори Господ на силите, Който казва: Ето мъжът, чието име е Отрасъл; Той ще израсте от мястото си и ще построи храма Господен.

13 Да! Той ще построи храма Господен; и като приеме славата, ще седне на престола си като управител; ще бъде и свещеник на престола си; и съвещание за установяване на мир ще има между двамата".

Това пророчество на Захарий, според някои, се отнася до втория храм. Обаче, контекстът не позволява такова тълкувание. Вторият храм не е бил построен от Месия, Отрасълът и Той по онова време не седял и не е управлявал върху Своя трон. Изразът "и съвещание за установяване на мир между двамата" е бил тълкуван по най-различен начин, но ако приемем картината Месия върху престола на Давид, като цар на света, и възкръсналия Давид княз, управител на Израел под царуването на Месия, тогава фразата "между двамата" би могла да се отнася до Месия и Давид.

Ако помазанието на святото място означава построяването отново на храм на мястото на този разрушен през 70 г.сл.Хр., ние неминуемо ще се конфронтираме с въпроса, кой ще построи този трети храм? Понастоящем Омаровата джамия стои там на мястото, където би трябвало да бъде този храм. Докато тя не бъде разрушена, не би могъл да бъде построен еврейският храм на същото място. Съществуват упорити слухове, че евреите планират да построят подобен храм въпреки, че сега Израел едва ли би рискувал да се довери на един арабски "jihad - свещена война", който да разруши джамията. Разбира се, с обичайната си безразсъдност, арабските командоси може би нарочно или случайно биха могли да направят това. Но, когато третият храм бъде построен на връх Мория, той едва ли би се вместил в пророчеството на Езекиил или в други Старозаветни източници, но в Новия Завет ние четем за подобен храм във 2 Солунци 2:4, в който човекът на греха, който "както Бог седи в Божия храм и представя себе си за бог", ще има нужда от такъв храм. Ето защо, ние питаме дали този храм ще бъде резултат от израелевата собствена инициатива и източници, или съвместен продукт заедно с Антихрист, който "ще потвърди завет с мнозина"?