Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон

Tова не можем да кажем.

Обаче, от Захарий 6:12, ние разбираме, че Месия, Отрасълът ще построи въпросния храм на Господа, който вероятно ще бъде храмът видян от Езекиил. И така, предвид на това, че ще има трети храм, по всяка вероятност ще има и четвърти храм. Третият храм ще бъде осквернен от Антихрист "мерзостта, която докарва запустение", който несъмнено също ще бъде разрушен, от земетресение, споменато в Исая 2:19,21 и Захарий 14:4,5 или от война (Захарий 14:2,10), или от някои други неидентифицирани средства. Ще има храм построен от Месия, пророкуван в Захарий 6:12,13, който вярваме е описан моментално в Езекиил 41 и 42. Езекииловият храм не прилича на никой друг предшестващ еврейски храм и често пъти той е бил идеализиран от някои, но описаните подробности биха ни накарали да се съмняваме в такова идеализиране.

Третият храм би трябвало да дойде в съществувание преди второто идване на Месия, защото иначе няма как Антихрист да го оскверни. Той не би могъл да бъде построен от Месия, Който по това време няма да е още дошъл на земята.

Разните тълкувания на стих 24, по-различни от това на Кели, за щастие са резюмирани от Кълвер в следващия пасаж:

"Съществуват шест неопределени клаузи: (1) за въздържане на престъплението, (2) за довършване греховете, (3) за правене умилостивение за беззаконието, (4) да се въведе вечна правда, (5) да се запечата видението и пророчеството, (6) да се помаже Пресветият.

"Три общи възгледа засягащи сферата на действие на тези шест клаузи, са били възприети сред вярващите коментатори. Най-малко възприетата клауза, защитена от Стеуарт е тази, която вижда всичките шест благословения, следствие от финала на седемдесетте седмици, като събития свързани с унищожението на Антиох Епифан. Идеята е тази, че седемдесетте седмици специално се отнасят до останалите години на израелевото робство и преследването му чрез езически сили. Краят на всичко това е Антиох. Ето защо, шестте благословения са просто Месиянското царство представено по един следмилеанен начин.

"Друг възглед, защитен забележително от Барнес между следмилеанистите, от Янг и Мауро между милеанистите и от Ауберлен между предмилеанистите счита, че седемдесетте седмици са финал малко след смъртта на Христос, а шестте благословения са тези, станали вътре в тях.

"Тези мъже чувстват, че с посичането на Месия шестте пророчества в стих 24 са били изпълнени (Мауро, "Седемдесетте седмици" стр.43,44). Мауро излага накратко възгледа: "Когато нашият Господ се възнесе на небето и Светият Дух слезе, не остана нито едно от шестте точки на Данаил 24 неизпълнена (Ibid. стр.53).

"Съществува и една трета позиция, поддържана от Томсън (Данаил, свещенически коментар), сред следмилианистите, от Кеил и Леополд, сред милианистите и почти от всички предмилианисти от миналите седемдесет и пет години (Уест, Андерсън, Гебелайн, Кели, Трегелес, Сеис, Айронсаид, Маккайн, Коопер, Броокс, Ларкин, Чафер, Бауман и много други), според която тези шест благословения ще пристигнат в пълнота единствено в края (веднага след) седемдесетата седмица. Тези мъже в общи линии разбират, че основата, положена във великото провидение на Бога, е заела своето място при смъртта на Христос, но твърдят, че пълният ефект от тези благословения ще дойде само при второто идване на Христос (Кълвер, стр. 156,157).

С този последен възглед, ние можем с цялата си душа да се съгласим, поради следните причини:

(1) Цялата 9 глава на Данаил е почти изцяло центрирана върху Израел, "за народа ти и за святия ти град". Може ли някой действително да повярва, че тези благословения са били или ще бъдат достояние на Израел в деня, когато "ще се отвори извор за Давидовия дом и за ерусалимските жители - за грях и нечистота" (Захарий 13:1)? Цялата 12 глава на Захарий е част от тази сцена.

(2) Относно езичниците, несъмнено тази църква вкусва от тези благословения, когато всеки християнин лично полага собствените си грехове пред Бога, чрез заместническото помазание и следователно, бъде примирен с Него. Обаче, не съществува видимо доказателство, че всичките тези шест благословения могат в тази диспенсация да бъдат събрани в една несъвършена църква, но въпреки потенциално, те са нейни. Относно тези народи, съвсем очевидно е, че греховният проблем не е бил, не е, нито ще бъде разрешен, в един свят, който отхвърля Христос, до съда над народите и до учредяването на Месиянското царство. Това, което дотук ясно проличава е, че народите както политически, така и нравствено се приближават до дните на Ной, когато насилието и покварата са били нещо нормално и "че нечестието на човека по земята се умножава и че всяка мисъл и наклонност беше постоянно зло". Все повече и повече юдею-християнската етика, както и доктрината, биват отхвърляни.

Съвсем сигурно, шестте благословения не са докоснали езическия свят днес, нито са били в забележимото минало, обаче присъствието на църквата, на Словото и на Светия Дух не им се противопоставят.

Ако считаме, че съвременните коментатори забележително се различават по отношение на стихове 24-27, ние констатираме, че така е било и по времето на Йером. Той цитира Афраканус, Евсебиус Памфилиус, Хиполитус, Аполинариус от Лаодикия Клемент от Александрия, Ориген, Тертулиан и еврейски източници; всички са различни и не са съгласни помежду си. Йером отчаяно казва за себе си:

"Аз разбирам, че този въпрос е бил спорен по различни начини от хора на най-висшата наука и че всеки един от тях е изразявал своето виждане според капацитета на собствената си способност. И така, понеже е опасно да критикуваме мненията на великите учители на църквата и да приемем едно мнение вместо друго, аз просто ще повторя виждането на всеки и ще оставя читателят сам да обсъди кое мнение би трябвало да последва"

Ние дължим на Сър Роберт Андерсън обяснението на цялата тази материя за седемдесетте седмици, която се отнася до Месия. Той казва: "Следователно, да отхвърлим от ума си всички прости теории по този предмет, понеже ние сме достигнали до следните определено проверени факти:

(1) "Епохата на седемдесетте седмици започва от излизането на заповедта да се съгради отново Ерусалим (Данаил 9:25).

(2) Никога не е имало друга заповед за съграждане на Ерусалим, освен една единствена.

(3) Тази заповед е била издадена от Артаксеркс, цар на Персия през месец Нисан в двадесетата година на неговото царуване, т.е. в 445 г.

(4) Градът е бил действително съграден в изпълнение на заповедта.

(5) По юлиянския календар 1-ви Нисан 445 г. се равнява на 14 март.

(6) Шестдесет и девет седмици в години са равни на 173,880 дни, които започват от 14 март 445 г. пр.Хр. и завършват на 6 април 32 г. сл.Хр.

(7) Денят, в който завършват шестдесетте и девет седмици, е бил съдбоносен ден, в който Господ Исус яздил магарето към Ерусалим в изпълнението на пророчеството на Захарий 9:9 и когато за първи и за последен път през цялото си пребиваване на земята е бил акламиран с думите: "Князът Месия, Царят, Давидовият Син".

"Въпреки, че Бог никъде в историята не е записал Витлеемската рождена дата на Христос, тя е фиксирана с по-голяма точност отколкото тази на годината в която Той е започнал своето публично служение. Разбира се, имам предвид Лука 3:1,2. Първата пасха на Господнето служение се е състояла през м. Нисан 29 г. сл.Хр., следователно, ние бихме могли да фиксираме датата на страдната седмица с абсолютна точност, че е била през Нисан 32 г. сл.Хр." (Андерсън, Идващият княз, предговор V-VII).

Разбира се, седемдесетте седмици буквално са равни на 490 дни. Ако сметнем една седмица за седем дневен период, не съществува нищо в историята, което да ни даде нещо знаменателно през този период от излизането на заповедта. Същото е вярно и ако счетем дните за месеци като определено време. Обаче, имат изключително значение ако сметнем дните в години, или за период от 490 години, са се случили още по-значителни събития, особено след шестдесет и девет седмици, които ни водят до първото идването на Месия, Неговото отхвърляне и разпятието Му в Ерусалим. Промеждутъкът между шестдесет и деветата, и седемдесета седмица не е споменат, очевидно това е единственото място в Писанието, където е използван този вид пророчески феномен.

Книгата на д-р Алва Макклайн: "Данаиловото пророчество за седемдесет седмици" има много неща да ни каже във връзка с популизиране тълкуванието на стих 25 от Сър Роберт Андерсън, като набляга на следните точки (стр. 18,19):

(1) "Цялото пророчество се отнася за Данаиловия народ и за неговия град; които са Израел и Ерусалим (ст.23).

(2) В пророчеството са споменати два различни княза, които в никакъв случай не би било възможно да се сгрешат: Първият е наречен "княза Месия" (25); а вторият е описан като "княза, който ще дойде" (26).

(3) Целият период от време е специфично наречен седемдесет седмици (24); и тези седемдесет седмици по-нататък са разделени на по-малки периоди: Първият е от седем седмици; вторият от шестдесет и две седмици; и накрая остава една седмица (25 и 27).

(4) Началото на целия период от седемдесет седмици е определено фиксиран с "излизане на заповедта да се съгради отново Ерусалим" (25).

(5) Краят от седем седмици и шестдесет и две (69 седмици) е отбелязан с изявяването на Месия като "княз на Израел" (25).

(6) И по-късно, след шестдесетте и две седмици, които следват едната седмица (или след шестдесет и девет седмици), Месия, князът ще бъде посечен и Ерусалим ще бъде отново погубен от хората на княза, който ще дойде (26).

(7) След тези две важни събития, ние идваме до последната, или до седемдесетата седмица, началото което ще бъде ясно отбелязано със сключване на един завет или договор между "идващия княз" и еврейския народ за една седмица (27).

(8) В средата на тази седемдесета седмица, очевидно ще бъде нарушен този договор от идващия княз и той ще направи да престанат жертвата и приносът и ще настане за този народ време на гняв и опустошение, които ще траят до края на седмицата (27).

(9) С пълното завършване на целия период от седемдесет седмици ще бъде въведено време на велико и нечувано благословение за народа на Израел (24).

Д-р Макклаин, поддържа повечето от становищата на Андерсън, също повтаря изявлението му, че съществува само една заповед в Старозаветната история, която отделно от всички целесъобразни тълкувания, може да бъде идентифицирана със "заповедта" предмет на Данаиловото пророчество. Тази заповед намираме в книгата на Неемия. Нека читателят да прочете внимателно Неемия 1:1-4 и 2:1-8, като обърне внимание на някои факти: Първо, на съобщението, че стената на Ерусалим е била съборена и портите му изгорени с огън. Всичко това дълбоко е натъжило Неемия, еврейски виночерпец на цар Артаксеркс; второ, че след искрената и задълбочена молитва, той се осмелил да помоли царя, "изпрати ме в Юдея, в града на гробищата на бащите ни, за да го съградя" (2:5); трето, че неговата смела молба чрез Божията благодат е имала успех, както той казва: "И царят ми разреши всичко, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мен" (2:8). Но, бихме отбелязали най-важното от всичко, как внимателно Неемия, чрез божествено вдъхновение, е отбелязал точната дата на тази заповед: "В месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркс" (2:1).

За тези, които вярват във вдъхновението на Библията и в истинността на пророческите слова, няма да бъде изненада когато прочетат, че датата фиксирана от Неемия е една от най-познатите дати в древната история. Дори в най-старите издания на британската енциклопедия, разбира се, не под влияние на пророчеството, е определена годината на Артаксерксовото възкачване на престола 465 пр.Хр. Следователно, неговата двадесет годишнина би била 445 г.пр.Хр. Понеже не е даден точния ден, според еврейския обичай, датата (месец Нисан) би трябвало да се счита първия ден. Според нашия календар, тази дата е 14 март 445 г. пр.Хр. Ето, от кога води началото си пророчеството за седемдесетте седмици.

В последния стих на тази глава (ст.27), ние имаме последното действие на Антихрист. Неговият завет с мнозина ще бъде резултат от техните отчаяни нужди. Обиколен от всички страни с върли неприятели, неумолими в решението си да го унищожат, какво би направил Израел? Към кой приятел бе могъл да се обърне, след като е отчужден от Йехова?

Вероятно никак няма да бъде преувеличено, ако кажем, че живеем в свят, където никой народ няма истински приятели. Както изглежда, народите са до голяма степен мотивирани единствено от собствения си интерес и когато някой народ престане да бъде полезен на друг, той вече престава да му бъде приятел. Нещо повече, съглашенията между народите са все повече и повече на почит тогава, когато са полезни за един или за друг народ. От Божия гледна точка, ние живеем в свят на нарастващ нравствен упадък. Много лесно е да повярваме, че той се управлява от бога на този свят, Сатана, така че осъждението, което виси над земята ще бъде абсолютно справедливо.

Следователно, бихме ли се учудили, ако заслепен от бога на този свят, Израел би послушал ласкателствата на Антихрист "един, който идва в собственото си име"и би бил впечатлен от неговата интелигентност, сила и очевиден успех? Целият свят би направил същото, включително и отстъпническата църква. Единствената тайна в тази ситуация е защо Антихрист би потърсил и би намерим изгода в този алианс? Дали не поради географската позиция на Израел? Може би затова, че той ще притежава някои военни преимущества или тайни, които Антихрист би могъл да използва? Или още по-ужасяващо, дали заветът, който ще сключи с Израел няма да му бъде в помощ окончателно да го унищожи. Всички тези разсъждения не са фантастика, както изглеждат може би, тъй като Освиенцим и другите ужасни места са били направени от Сатана, който мрази евреите със смъртна омраза и намерението му е да ги унищожи абсолютно всички, така както мрази християните и желае да ги унищожи.

И така, ние не знаем защо инструментът на Сатана, Антихрист, ще сключи завет с Израел, нито защо, нито от кого този завет ще бъде нарушен - вероятно от самия Антихрист ("ще направи да престанат жертвата и приносът"). Може би загатването във 2 Солунци 2:4, където се казва, че Антихрист ще изисква да му се покланят като бог, е ключът, чрез който бихме отговорили на тези въпроси. В момента, когато бъде сключен заветът, Израел не ще бъде уведомен, че Антихрист ще очаква от тях да му се покланят като бог.

Следователно, когато Антихрист реши да стане бог и с ярост се обърне да унищожи един народ, който дълги години е имал достатъчно много идоли и който ще откаже да му се покланя, тогава ще настъпи времето на утеснението на Яков, според Еремия 30:7 и Данаил 12:1.

Ние се надяваме, че Америка, която в много случаи е показвала неегоистично приятелство, винаги ще бъде вярна приятелка на Израел, без обаче да съхранява омраза към арабския свят, защото те също са Авраамово семе.

Дали ще бъдем съблазнени от арабския нефт и от този нефт, който би се дал с най-голяма лихва на Израел, на Америка или дори на самия арабски свят, не би било възможно да се предвиди. В голямото тичане, крайният изход не ще бъде решен от боязлива Америка, от един заблуден ислям или дори от един Израел с назъбени стени, но от армията на Йехова, от завръщането на Христос в сила и слава (Данаил 7:13,14,26,27). Винаги Бог има последната дума.

Стих 26 от Данаил 9 продължава: "народът на княза, който ще дойде, ще погубят града..."; т.е. народът на княза, който ще се яви по-късно ще разрушат града. "Князът, който ще дойде", обикновено се мисли, че е Антихрист и поради тази причина, се предполага, че Антихрист ще бъде от италиански произход. Разбира се, разрушението на Ерусалим дойде около 70 г. сл.Хр., както бе пророкувано от Исус и се изпълни от римската армия под командването на Тит. Градът е бил напълно разрушен може би с една загуба от милион и четвърт еврейски живота. Храмът е бил изгорен и както Исус пророкува не е останало камък върху камък (Матей 24:2; Второзаконие 28:49-58, 63-65).

Стих 27 се отнася до "той" и това не може да бъде никой друг освен княза, който ще дойде. Тит не отговаря на това описание, защото не е имало сключен завет с евреите през 70 г. сл.Хр., така че князът, който ще дойде не може да бъде Тит. Стихът продължава:

"27...а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гневът ще се излее върху запостителя за определеното време" (9:27).

Естествено е да се помисли, че това се отнася до седемдесетата седмица на Данаил и в средата на седмицата, което означава след три и половина години, той "ще направи да престанат жертвата и приносът".

Тук не се споменава, както често се случва в Писанието, за дълга пауза между разорението на евреите в края на шестдесет и деветата седмица и завета на Антихрист с евреите в началото на седемдесетата седмица. Обичайно е да се поясни това изявление чрез пророческия часовник, относно юдаизма е спрял през 70 г. сл.Хр. През време на този промеждутък, когато Израел се е отчуждил от Йехова и от Неговия Христос, обещанието дадено от Старозаветните пророци за събирането на езичниците, трябва да се изпълни. В Исая 42:6, ние четем:

" 6 Аз, Господ те призовах в правда и като хвана ръката ти, ще те пазя и ще те поставя за завет на народа, за светлина на народите (езичниците)"

Отново в Исая 49:6 и 60:1-4 имаме славното обещание:

" 1 Стани, свети, защото светлина дойде за теб и славата Господня те осия.

2 Защото, ето, тъмнина ще покрие земята, а над теб ще осияе Господ и славата Му ще ти се яви.

3 Народите (езичниците) ще дойдат при светлината ти и царете - при бляскавата ти зора.

4 Вдигни наоколо очите си и виж: те всички се събират, идват при теб; синовете ти ще дойдат отдалеч и дъщерите ти ще бъдат носени на ръце"

Кеил казва:

"Ако ние виждаме, че разрушението на града и на светилището има връзка с "Maschiach", то би трябвало да считаме това разрушение като непосредствен или първи резултат от посичането на Месия и че самото разрушение ще бъде извършено от един Нагид (княз), а не от Maschiach, защото разбираме, че нито светски княз или цар, нито просто първосвещеник, но единствено един помазаник би могъл да застане в такава позиция спрямо града и светилището, че да бъде посечен, след което градът и светилището загубват не само защитата си и защитника си, но същевременно то също губи характера си като светилище, което Maschiach му бе дал. Това "посичане"не подхожда на един еврейски първосвещеник, но само на Месия, Когото Йехова е помазал да бъде Свещеник-Цар според Мелхиседековия чин и поставен като Господ над Сион, Неговия свят хълм" (Кеил стр.360, op. cit.).

В Данаил 9:26 клаузата, "народът на княза, който има да дойде, ще погубят града и светилището", е била предмет ма най-различни тълкувания и ще бъде разгледана по-после в главата за Антихрист. Обаче, нека си припомним, че който и да е този княз, разрушението на града от римската армия под ръководството на Тит е въпрос на историята, а не на бъдещето. Това разрушение е било описано от Йосифус със страхотни подробности. "Князът, който ще дойде" е фокусът на стиха, обаче това не е Тит. Стих 26 завършва с изявлението, че докато Месия се завърне, ще бъдат потопени като завършек всички надежди на една земна утопия. Буквалният превод е : "До края ще има война; определени са опустошения". За тези, които очакват постепенно намаляване на войната или на войните, когато се приближаваме до края на този век, бихме разгледали следната статистика:

(1) От 1496 г. пр.Хр. до 1861 г. сл.Хр., всичко 3357 г., е имало войни в някои части на света през всичките години, освен през 227 г. от този период. Това би означавало, че по това време само една година на всеки петнадесет е била свободна от война (Colliers Encyclopedia, 1969, стр. 235, статия "Стойност и загуби").

(2) Ако посоките имат някакво значение, ние едва ли бихме могли да погледнем напред към едно намаляване броя на войните или смекчаване на тяхното въздействие. Всяко американско поколение е изживявало трагедията и цената на войната с внезапно кресчендо, с голям брой убити и много сълзи. Петте огромни войни, в които Америка до 1914 е водила, е дала жертви около 150,000 души. Разбира се, в това число не са включени страничните злополуки. Обаче, Първата Световна Война е дала жертви от 10,000,000 воюващи войници, 10,000,000 граждани и 20,000,000 мъртви поради епидемии и глад.

Цялата стойност на тази война е $338,000,000,000. Двадесет и пет години по-късно Втората Световна Война се явява с 17,000,000 мъртви войници, 43,000,000 мъртви граждани и разноските по нея се изчисляват на $348,000,000,000. По това време, ние бяхме ангажирани в корейската война с над 33,000 американски жертви и с много пъти повече корейски и китайски. Виетнамската война накрая завърши с над 56,000 мъртви американци, билиони долари разходи и буквално милиони Северно и Южно виетнамски граждани мъртви.

(3) Един виден западен учен пише: "Проверих с исторически и военни експерти и констатирах, че всички сме съгласни по този пункт: Никога преди в историята не е имало разгръщане на войска с магнитуд (размери) пред левия съветски бряг без да има война" (У.С.Нюз енд Уорлд репорт, Уорлдграм, Септ. 4, 1972).

Понеже всички народи от различните континенти, големи и малки, са въоръжени до зъбите, думите на ангела в Данаил изглеждат абсолютно прави. Има вик за мир, мир, но няма мир.

ГЛАВА 11

ДАНАИЛОВОТО ЧЕТВЪРТО ВИДЕНИЕ

ТЕОФАНИЯ
(Данаил 10)

Глави 10, 11 и 12 касаят последното видение преживяно от Данаил. Времето, когато е дадено е третата година на персийския цар Кир, 534 г. пр.Хр.; мястото, някъде покрай Тигър и Ефрат. Не е споменат град. "Видението се отнася до далечни дни"; до една далечна перспектива.

Това откровение е било получено от човек, който се е намирал в края на земния си път. Ако той е бил седемнадесет, осемнадесет годишен, когато е бил взет като пленник във Вавилон (605 г. пр.Хр.), сега е бил вече приблизително на деветдесет години. Той е видял издигането и падането на Нео-вавилонското царство, преминаването на Навуходоносор, вероятно не по-стар от самия него, краткото царуване на Евил Мардук, неговият син, царуването на Неглисар, на Лабаши Мардук, неговият син и накрая седемнадесет годишното царуване на Набонидус и Валтасар. Данаиловият приятел, Мидянинът Дарий, също си е отишъл и неговият наследник Кир Персийски е управлявал обширното владение на Персия. В своята напреднала възраст, той получил най-дългото откровение, от всички други, които е видял през живота си, като пророк. В известен смисъл, това последно откровение представлява един вид апогей на четирите му видения. Нека разгледаме следното:

(1) Навуходоносор е имал сън, тълкуванието на който е било открито на Данаил в нощно видение (603 г. пр.Хр.). Данаил 2 гл.

(2) Отново, той е изтълкувал един сън на Навуходоносор, който включвал умственото му помрачение и възстановяване. Датата не е точно определена, но може би в някой момент през време на тринадесет годишната обсада на Тир. Данаил 4 гл.

(3) Данаил бил доведен да изтълкува написаното с ръката върху стената през време на Валтасаровия пир (539 г.пр.Хр.). Данаил 5 гл.

(4) Първите откровения и видения дадени на Данаил са четирите големи звяра в Данаил 7 гл., които самият Данаил е бил неспособен да изтълкува, но тълкуванието е било дадено от един ангел (може би в 554 г. пр.Хр.). Данаил 7 гл.

(5) В третата година на Валтасар, Данаил е имал видение заедно с Теофания, което е било изтълкувано от ангел Гавриил. Това видение е било в будно състояние (може би в 551 г. пр.Хр.). Данаил 8 гл.

(6) В първата година от Дарий Мидянина, Данаил е имал опитност в будно състояние или видение, с ангел Гавриил, също изтълкувано от него (539-538 г.пр.Хр.). Данаил 9 гл.

(7) Стигаме до последното, най-ясното и вероятно най-важното от всички Данаилови видения, дадено в третата година на Кир. Тук също има Теофания заедно с от двама до четирима ангели като част от откровението; мъжът облечен в ленени дрехи, вероятно е един от Божеството. Данаил 10-12.

Главата започва:

" 2 (В онова време аз, Данаил, жалеех три седмици;

3 вкусен хляб не ядях, месо и вино не влизаше в устата ми и нито веднъж не се помазах, докато не се навършиха цели три седмици) (10:2,3).