Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон

(1) "Той ще говори думи против Всевишния". Той ще бъде анти-бог и много агресивен.

(2) "И ще изтощава светиите на Всевишния". Той ще бъде анти-евреин и анти-християнин, като ще намери средства да ги преследва и да ги унищожава.

(3) "И ще замисли да промени времена и закони". Това би означавало морални и духовни закони, и както стана при френската революция, в своя антитеистичен възглед тя промени дори месеците на годината от тяхната национална номенклатура, и така, тази личност ще се опита да разруши всички традиционни обичаи и дори спомените на истинската вяра.

(4) "И те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена, и половина време". Обикновено това се отнася до последните три години и половина на Голямата скръб.

(5) "Но когато съдилището ще заседава, ще му отнемат владичеството, за да го изтребят и погубят до край". В това единствено изречение ние имаме разкрит последният съд, финалното унищожение на Антихрист и крайното унищожение на всичко, което касае неговото царство.

От християнската традиция, тази зловеща личност прозвучава така мощно като Антихрист според която той ще управлява над една власт нечестива, нетолерантна, революционна и след един период на коопериране с Израел, той ще наруши алианса с тях, и ще стане техен неприятел. Ние ще имаме в умовете си тези три стиха за оценка, когато всяко друго доказателство е на лице, понеже ние вече имаме други три, някакси подобни описания в Данаил 8,9 и 11, а тях на свой ред би трябвало да приравним с Йоан 5:43; 2 Солунци 2:3-10; Откровение 13:1-10 и 17:8-18. Би било добре да имаме предвид в умовете си обстановката около този човек, описана в Римляните, тъй като някои от следващите описания изглеждат гръцки като етнически източник.

Тази глава завършва с една песен на победа за светиите на Всемогъщия. Тяхното царство е всемирно царство, "под цялото небе", дадено им от Всемогъщия, който царува вечно. Дори както Бонар навсякъде в тази глава е подчертал, че Данаил по някакъв начин не е разпознал това видение както е изтълкувал онова в глава 2, защото четем, "изгледът на лицето ми се измени; но аз запазих това нещо в сърцето си".

Ако не сме съгласни, че вторият звяр е Русия, имаме потвърждение в Езекиил 38 и 39. Общо прието е, че Магог е руската страна и градовете Москва и Тоболск са еквивалентни на двете еврейски думи Мосох и Тувал. Ако тези две глави не могат да се тълкуват по този начин, не съществува друго логично тълкувание, което коментаторите биха могли да предложат. Ако приемем това тълкувание, ние можем да идентифицираме втория и четвъртия звяр. Защото един милениален поглед, би имал следния вид:

"Неотдавна се е появило друго тълкувание. То е било познато главно като диспенсационно (освобождаване от задължение). И като последствие, четвъртият монарх представлявал не само историческата римска империя, но една съживена римска империя, която ще дойде до един край чрез внезапно катастрофално осъждение, след което ще бъде установено Божието царство (т.е. милениумът, според Откровение 20:1-6).Унищожението на езическата световна сила, според този възглед, се отнася не само до първото идване на Христос, но и до Неговото следващо събитие" (Янг стр.75).

Янг е казал много точно не езическата световна сила, но всички езически световни сили, понеже разрушението на образа е било последвано от установяване на всемирното царство на Христос. Един поглед върху настоящата световна сцена би ни довел до съмнение, че Христовото царство вече е дошло на земята, както е на небето, или че има някаква видима промяна за едно по-добро изявяване на присъствието на Христовото царство на земята. Освен това, милениалното гледище е толкова старо, колкото и Христовата църква.

Ако можем да сумираме тълкуванието на тази част от главата, следващите точки вероятно са подходащи:

(1) Стих 12 на главата предотвратява всяка идентификация на някой от четирите звяра с вавилонската, персийската, македонската и старата римска империи (така както е в глава 2), тъй като унищожението на четвъртия звяр става във време, когато другите три звяра продължават да живеят.

(2) Третият звяр не е ясно идентифициран библейски, но фразата "след това" във връзка с този звяр и същата фраза по отношение на четвъртия звяр, ни представя една временна последователност. Дори ако съживената римска империя още не се е появила, също така и четирикратната трета империя, също може де бъде въпрос на бъдещето. Изглежда логично е да се мисли, че този звяр може да има позитивно, негативно, или специално отношение към Израел и ние предполагаме, че вероятно е възможно той да се появи от арабския свят и в последното време да поеме тази четирикратна организация. Израел е заобиколен от трите страни с арабски народи. Почти е невъзможно, ако нещо се случи с него, всички тези съседни народи да останат безразлични.

(3) Тъй като четвъртият звяр е ясно идентифициран като Антихрист и цялата картина от стихове от 13 до 27 изглежда представлява Седемдесетата Данаилова седмици или периода на Голямата скръб и ако другите три звяра надживеят четвъртия, то всички те ще бъдат съвременици на тази Седемедесета седмица. Това би било невъзможно, ако свързваме глава 7 с глава 2.

(4) Явно е, че символите в глава 7 се отнасят за последното време и за съвременните народи, Англия, Русия и т.н., но нещата се объркват, ако приложим четирите империи с тези в глава 2.

(5) Ние се изправяме пред известни трудности, когато се опитваме да идентифицираме третия звяр с арабския свят, ако приемем първо, че в него са включени всичките арабски народи, или второ, че източната римска империя като съживена ще покрие най-голямото териториално пространство на старата империя. За да избегнем това обширно географско покритие, ние би трябвало да приемем, че както целият арабски свят няма да бъде включен, така и една изградена източна империя, също така и цялата западна половина на всичката бивша област няма да бъде включена. Фактът, че арабският и мюсюлманският свят съвсем не е монотеистичен, прави първото мнение някак си за предпочитане, въпреки че е трудно да се види как повечето от азиатските (без Турция) и Северно Африканските арабски държави ще бъдат оставени вън от тази коалиция. Обаче, каквото и да се случи, абсолютно непостоянен и неустойчив е алиансът в арабския свят.

(6) Напълно приемливо е, че някоя друга четириглава сила ще бъде налице, освен териториално и етнически, някое друго разрешение би ни отдалечило от областта и расовата група традиционно замесена с Израел.

(7) Описанието на първия и третия звяр не съдържа никакво явно и открито зло. Това особено не подкрепя нашето предположение относно тълкуванието на третия звяр като арабска коалиция. Понастоящем, арабският свят (и неговият руски съюзник), е израелевият ожесточен неприятел и докато изявлението "и му бе дадена власт" би означавало възкресената важност на тези богати с нефт страни, не съществува нищо в описанието, което да се отнесе до ожесточения антагонизъм към Израел. В действителност не съществува нито добро, нито зло. Отново, това може би пророчески е ненужна характеристика на арабската опозиция, но разбира се, не и по отношение на техните дълбоки вражди с Израел. Дали това е така понеже арабите са също по плът Авраамово потомство?

(8) Вторият звяр е охарактеризиран като кръвожаден и никое друго западно управление, било минало или настояще, не подхожда така точно към това описание, както Русия. Четвъртият звяр е описан най-обширно в десет стиха, т.е. една трета от главата, което показва неговата важност. Описанието в основата си не ни дава точна картина за старата римска империя, която с всичките си падения, е създала закони и ред, векове наред е установявала мир, елиминирайки международните конкуренции и е била с предсказуемо и стабилно влияние. Не такава картина ни рисуват десетте стиха от Данаил 7. Тя е картина на съживената римска империя.

Предложеното разрешение очевидно е пълно с трудности, но по всяка вероятност на него липсва логическа алтернатива. Коя минала или настояща, етническа или географска група или област е съседна на Израел и би могла да бъде приета като заместническо решение?

ГЛАВА 9

ЦАРЯТ С НАХАЛНИЯ ЧОВЕШКИ ОБРАЗ

Във второто видение, ни е дадено времето (третата година от царуването на Валтасар, вероятно 553 г. пр.Хр.) и мястото, където то се е състояло (в палата Суса, в областта Елам, при потока Улай). От тук до края на книгата тя е писана на еврейски език, което е с особено значение за еврейския народ.

Това ще ни накара да обърнем специално внимание на тази осма глава, понеже като имаме предвид подробностите дадени от Данаил, ние ще избегнем объркване при тълкуванието на видението и неговите детайли. Главата би могла грубо да се раздели на седем секции:

(1) Обстановката; именно времето, и мястото на видението (ст.1,2).

(2) Историческият фон на видението; именно конфронтацията между овена и козела (ст.3-8).

(3) Главната тема на видението; т.е. малкият рог, може би свързана с личността на Сатана като негов вдъхновител (ст.9-14).

(4) Явяването и служението на Гавриил заедно с определяне датата на видението; последното време, 2300 дни (ст. 15-19).

(5) Тълкувание на фона на видението; Мидо-Персия и Гърция (ст.20,22).

(6) Тълкувание на главното видение, в което малкият рог се тълкува като свиреп, дързък или цар с нахално изражение на лицето (ст.23-26).

(7) Персонална бележка; Данаил припаднал, разболял се и се смутил от това видение. Неговото учудване осуетява всяка идентичност между глава 8 и 7.

Нека вземем по ред тези секции. В стихове 1 и 2 ние четем:

" 1 В третата година от царуването на цар Валтасар ми се яви видение на мен, Данаил, след онова, което беше ми се явило преди това.

2 Видях във видението (а когато видях, бях в палата Суса, който е в областта Елам; и когато видях видението, бях при потока Улай" (8:1,2).

Данаил не ни казва защо повече не е във Вавилон и тъй като нямаме точно основание да твърдим, че по това време Елам е бил част от Ново-Вавилонската империя, (по-вероятно да е бил част от Персия), възможно е той да е бил специален представител там защото стих 27 ни казва, че е бил още държавен служител: "вършех царските работи". Ние знаем, че след превземането на Вавилон, той е бил още в този град, но дали постоянно е преместен в Суса или е бил просто специален пратеник там, ние лесно бихме повярвали, че за Валтасар би било много удобно да има такъв мъж с Данаиловите религиозни убеждения, съвсем близо до царския двор. Когато четем аналите, виждаме, че царят и баща му са били предадени на политеистична реакция; обаче, монотеистичното влияние на мъж от Данаиловия ранг не би било особено прието. Обаче, като служител с изтъкнати способности и честност, ако бъде отстранен, това би било голяма загуба.

Продължаваме да четем:

" 3 И така, повдигнах очите си и видях, че пред реката стоеше един овен, който имаше два рога; роговете бяха високи, но единият по-висок от другия; и по-високият беше израсъл по-късно.

4 Видях, че овенът бодеше към запад, към север и към юг; и никой звяр не можеше да устои пред него и нямаше кой да избави от силата му; той постъпваше по волята си и се носеше горделиво" (8:3,4).

" 5 А като размишлявах, ето, козел идеше от запад по лицето на целия свят, без да се допира до земята; и козелът имаше бележит рог между очите си.

6 Той дойде до овена, който видях да стои пред потока и имаше два рога, и се завтече срещу него с устремната си сила.

7 И видях, че се приближи към овена и се разсвирепя срещу него и като удари овена, счупи двата му рога; и имаше сила в овена да устои пред него; а козелът го хвърли на земята и го стъпка; и нямаше кой да отърве овена от силата му.

8 Затова козелът се възвеличи много, а когато заякна големият му рог се счупи, вместо който излязоха четири бележити рога към четирите небесни ветрища (8:5-8).

Тези шест стиха ни дават фона, в който малкият рог изкача и каквото и да е неговото значение, на нас ни е дадена една голяма и ясна картина. Дали това е било сън или по-вероятно, едно видение в момента на събуждането на Данаил при потока Улай, както и неговата връзка с физическата реалност, ние не знаем със сигурност. Би трябвало да отбележим, че зверовете са символи (както в Данаил 7), но тук те не са зверове, които грабят, но агресивни, домашни животни, чиито обикновени функции са да доставят храна и дрехи за човека. Тези стихове се отнасят за бъдещето по отношение на Данаил, но за нас сега те са история.

Те ни дават един литературен портрет с няколко шрихи за:

(1) Издигането и падането на персийската империя, подбрани скици, значителни части и

(2) огромните завоевания на Александър Велики, бележитият рог на козела; завоевания простиращи се от Индия и зад нея, западно и източно до Гърция и Египет. Александровата преждевременна смърт, на тридесет и три годишна възраст, е големият рог, който се счупил. Неговата огромна империя е била разделена между генералите му, т.е. наследниците (двамата му сина), които накрая са застанали начело на четири велики царства, а именно:

(1) Македония и Гърция под управлението на Касандър,

(2) Тракия и Мала Азия под Лисимахус,

(3) Сирия, Вавилония и Индия под Селевкус и

(4) Египет, Палестина и Арабия под Птоломей. Към тези последните две; северният цар (Сирия) и южният цар (Египет), по-късно Данаил (11 глава) има отношение, понеже Израел лежи между тези две амбициозни царства. Царствата на Касандър и Лисимахус не са съседни на Израел и както изглежда не са влезли в пророчеството. Както в тази, така и в други глави, са представени само известни епизоди и личности. Междинните исторически събития, които не се отнасят до целта и намеренията на Светия Дух, биват пропущани.

По всичко личи, че Александровите завоевания и елинският ефект върху Израел са били част от Божия план, във връзка с един универсален език (гръцкия) и за проникването на всички културни придобивки чрез гръцката култура и мислене като желана и необходима прелюдия за разпространение на християнството, обаче, това не е било дадено на Данаил да види. Дори няма загатване, че всичко това е било пресметнато не да унищожи, но да разшири и да изпълни мисията на Израел; да направи да израсте това, което в друг случай би увехнало. Абсолютно ясно е, че всичко това заема своето място според пророчеството и чрез определения съвет на Бога. Също така, съвсем ясно е, че Израел е част от Божиите намерения и любов за последното време.

В следващите стихове (9-14) правилно е обяснено в бележките на Скофилд (по-старото издание), като общо признат факт, че пророчеството в тях е най-трудното за тълкуване; една трудност, която нараства чрез представеното състояние на текста.

Тази секция често се счита, че се отнася за Антиох Епифан (малкият рог), ако наистина се отнася за него и то само за него, използваният език е крайно неуместен и преувеличен. Употребена е най-голямата хипербола, като се говори за Антиох, който "се възвеличи дори до небесната войска и хвърли на земята част от множеството" и че това множество е еврейският народ, а "началникът на множеството" е еврейският първосвещеник, като се има предвид, че там няма нито множество, нито пък той е княз.

Писанието продължава:

" 9 И от единия от тях излезе един малък рог, който порасна твърде много към юг, към изток и към славната земя.

10 Той се възвеличи дори до небесната войска и хвърли на земята част от множеството и от звездите, и ги стъпка.

11 Да! Възвеличи се дори до началника на множеството и отне от него вечната жертва; и мястото на светилището му бе съсипано.

12 И множеството беше предадено на него заедно с вечната жертва поради престъплението им; и той тръшна на земята истината, направи по волята си и успя.

13 Тогава чух един светия да говори и друг светия каза на този, който говореше: Докога се простира видението за вечната жертва и за престъплението, което докара запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпкани?

14 Той ми каза: До две хиляди и триста дни; тогава светилището ще се очисти" (8:9-14).

И така, завършва главната тема на видението; запознаването с малкия рог и с неговите действия.

Видението тук завършва и ние сме в недоумение как да идентифицираме малкия рог. Както намекнахме, този рог не може да бъде същият в Данаил 7:8. Но имаме ли тук въведена една нова и възможно подобна личност? От секретността на езика, ние не можем да разберем кога, къде и какво точно ни казват тези шест стиха. Обаче, помощта е близо и ние се запознахме с тези, които са способни да тълкуват видението защото заедно с видението идват и тълкувателите.

"15 Когато аз Данаил, видях видението, поисках да го разбера. И ето пред мен застана нещо като човешки образ;

16 и чух човешки глас, който извика изсред бреговете на Улай. Гавраиле, направи този човек да разбере видението.

17 И така, той се приближи до мястото, където стоях; и когато дойде, аз се уплаших и паднах на лицето си; а той ми каза: Разбери, сине човешки, защото видението се отнася до последните времена.

18 И като ми говореше, аз паднах в несвяст с лицето си на земята; но той се допря до мен и ме изправи.

19 След това каза: Ето, аз ще те науча какво има да се случи в последните гневни времена; защото видението се отнася до определеното последно време" (8:15-19).

В тези стихове, ни са представени тълкувателите, но кои са те? Единият е Гласът; другият е ангел Гавриил, който действително изтълкува видението. Понеже Гласът е авторитетът, чрез който Гавриил действа, изглежда в Него ние имаме невидимото присъствие на Божеството, специално както в Данаиловото четвърто видение и в подобни обстоятелства ние виждаме изявяването на Теофанията (Богоявлението).
ОБСТАНОВКАТА НА ПОСЛЕДНОТО ВРЕМЕ

Заедно с тълкувателите идва ключът за обстановката и времето на видението. "Защото видението се отнася за последното време" (ст.17). и отново в ст.19: "Какво има да се случи в последните гневни времена". Следователно, видението касае Седемдесетата седмица, времето на Божия гняв и времето на печатите, тръбите, и чашите в книгата Откровение, и времето на страданието на Израел според Данаил 12:1. Показателят на времето се повтаря за да не изпуснем целта.

Ако се консултираме с някои най-изтъкнати коментатори, бихме получили най-различни резултати. Апропос за Данаил 8:9, Барнес казва:

"Няма никакво съмнение, че тук е представен Антиох. Всички обстоятелства на пророчеството намират изпълнението си в него. Отново бих казал, малко тълкуватели предполагат, че този пасаж се отнася до Антихрист; какво ли не биха предложили библейските тълкуватели? Но огромното множество от тълкувателите са разбрали, че това се отнася единствено до Антиох" (Барнес стр.108).

Отново, Уалвоорд по отношение на стихове 9 и 10 казва:

"Като резултат от военните завоевания, на малкия рог, който е представител на Антиох Епифан, е казано, че се е възвеличил "дори до небесната войска". Той е представен като човек, който е хвърлил на земята част от множеството и от звездите, и ги стъпкал. Това трудно пророчество е възбудило много технически дискусии, както е станало и при Монтгомери, който е изписал много страници за тази цел (Дж. А. Монтгомери, Книгата Данаил, стр.332-340). Ако митологичните обяснения, както например, идентифицирането на звездите с езическите богове или отхвърлянето на седемте планети е счетено за достоверно пророчество, вероятно най-доброто обяснение на това пророчество е, че то се отнася до преследването и унищожението на Божия народ поради неговото неподчинение на ангелското множество, което е негов защитник, включително на силата на Самия Бог. Към това би могло да се прибави Данаил 12:3, където тези, които обръщат мнозина в правда ще сияят като звездите до вечни векове. Сравни също Матей 13:43. Ако светът нарича тези мъже и жени, които изпъкват в една или в друга област на човешката активност, слънца, защо тогава подобно изявление да не бъде по-подходящо по отношение на Божия народ?

"Леуполд разглежда множеството и звездите като съпоставяне (приложение), а това означава, "множеството дори звездите". Че Антиох е бил хулител на Бога и на небесните сили, също така е преследвал народа на Израел, Божия народ, всичко това е известно от историята. Дори Драйвер заявява: Звездите са символ на верните израелтяни; (ср.Енох ХI.VI,7.Уалвоорд стр.185-186).

Противно на това, Кели казва:

"Този рог е израснал в своята сила и власт дори до Началника на небесното множество, който очевидно не е първосвещеникът Ониас (Гротиус), но небесният Бог и Царят на Израел, Началникът на началниците, както е наречен в стих 25. Този рог е възвеличил себе си, както е казано втори път в стих 25 (Той е застанал срещу Началника на небесното множество). Когато и където и да се състои това възвеличаване срещу Бога, стих 11 заявява, че вечната жертва е била отнета и мястото на светилището съсипано, обаче втората половина на стих 25 ни уверява, че този рог ще бъде смазан не с ръка. Стихът не е част от видението, но е по-нататъшно развитие и тълкувание на онова, което е видяно в пророческите думи. Следователно, може би ние с Ебрард, не би трябвало да отнесем съдържанието до небесни събития, до премахването на жертвите от пред Божия престол и потъпкването на небесното светилище. От друга страна, Клиефот добре е забелязал, че "няма пример в Писанието, хора да са били в състояние да проникнат в небето и да оскърбят Бога; това, което те вършат против Него, го вършат тук на земята" (Кеил стр.297).

Не лично срещу Бога, но прелъстяването на ангелите и опитът да направи себе си равен с Бога, е било небесно събитие извършено лично от Сатана. Финалната клауза на стих 11 е дори по-трудна от стих 10 и е крайно невъзможно да се уеднакви с някое действие на Антиох, защото тук имаме не омърсяване, но съсипване на светилището. Изявлението, че "мястото на светилището му бе съсипано" от малкия рог би могло да се подразбере и разрушението на храма. Еврейските думи "hushlak-michon-mikdahsho", означават точно това (Кеил стр.298). Обаче, разрушението на храма не е извършено от Антиох, но само неговото оскверняване. Нито Навуходоносор, нито Тит, въпреки, че всеки един от тях е посягал на него, са възможните кандидати за малкия рог. И така, тогава кой друг е малкият рог, ако не е Антиох? Ето защо, би трябвало да погледнем към един бъдещ храм и един бъдещ разрушител.

Тази трудна глава, по отношение на малкия рог, има обикновено едно, две или три тълкувания. Той е оприличаван на (1) Антиох, (2) Антихрист, или (3) Антиох като преобраз на Антихрист. Янг казва: "Малкият рог в глава 7 е Антихрист; рогът в глава 8 е Антиох" (Янг стр.178).

Уалвоорд заема друга позиция: "Но стиховете от 23-27 на главата, която е пред нас, се отнасят до един цар със "жестоко лице", който ще се появи в "следващите времена" (ст.23) и това не може да бъде никой друг, освен Антихрист, който има да дойде" (Уалвоорд стр. 195).

Кеил счита, че това е Антиох: "Царят, който се е издигнал е Антиох Епифан (ср. 1 Мак.1.10ff), със жестоко лице т.е. дързък, безсрамен, погазил всичко, без страх от Бога и от човека" (Кеил стр. 317).

Трегелес: "Заключението от всичко появило се досега е, че рогът в глава 7 и в глава 8 е една и съща личност" (Трегелес стр.83).

Талбот е съгласен с Уалвоорд: "Стихове от 23-27 на главата, която е пред нас, се отнасят до един цар със жестоко лице, който ще се появи в следващите времена (ст.23) и това не може да бъде никой друг, освен Антихрист, който има да дойде" (Л.Талбот стр.143).

Кели интерпретира това двойно отнасящо се пророчество като преобраз и образ: "Няма съмнение, че тази личност е била Антиох Епифан с историческото значение на малкия рог. Обаче, със същите черти ще се яви друг велик лидер в последните дни" (Кели стр.152).

Как мисли Пентекост:

"Но този пасаж в Данаил 8 говори не само за Антиох, който опустошил и осквернил храма; той е с поглед напред към великия опустошител, който има да дойде, този, който е наречен малкия рог в Данаил 7. В Данаил 8:23 ние четем за него и за служението му" (Дж.Д.Пентекост "Пророчествата за днес" стр.83).

За едно превъзходно изявление относно този всеобщ възглед, Уйлиам Кели казва така: