Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон

" Тук ние констатираме, че този малък рог се е "възвеличил дори до небесната войска и хвърлил на земята част от множеството, и от звездите, и ги стъпкал". От това описание аз разбирам, че тези звезди, са били хора в позиция на чест и слава пред еврейския народ. И така, звездите са използвани и в Новия Завет като символ на хора поставени върху едно място на власт в Христос. Точно така. Представям си "небесната войска" като личности които са заемали авторитетно място в еврейската политика. Важното от всичко това е фактът, че това засяга Израел, който сега повече и повече е в кръгозора на целия свят. Оттук следва, че силата изявена в този пасаж изглежда е била много мощна и е наречена "небесната войска". Обаче, ние не трябва да бъдем изненадани от това. Бог е безкрайно заинтересован за Своя народ" (Кели стр.148).

Това обяснение не е ни най-малко нереално и има много неща да ни каже, освен това, че езикът е в разрез с Данаиловия, обикновено ограничен в описанията.

Дали видението е било в будно или в спящо състояние, или в едното и в другото, първият контакт с небесните действащи лица, се осъществил, когато той бил в "дълбок сън върху лицето си на земята".

В следващите стихове (20-22), ние имаме идентифицирането на овена като царе на Мидия и Персия, а буйният козел като цар на Гърция, Александър Велики. Рогът (Александър) се е строшил (с неговата смърт), и излезли четири царства вместо него; Македония, Мала Азия, Сирия и Египет, които са се формирали от Александровата империя, но техните лидери "Diodochi" (наследниците) не са управлявали с неговата сила.

От онова, което следва в стихове (23-26), ние напущаме фона на стихове (9-14) и се присъединяваме към тълкуванието на главната истина на видението, за която стихове (20-22) са ни подготвили. Нашето внимание сега се премества към един особен индивид, който ще играе роля в последните дни; към един от наследниците на Александър, или към някой издигнал се от неговото царство. Ние четем:

"23 И в следващите времена на царуването им, когато беззаконниците стигнат до върха на беззаконието си, ще се издигне цар със жестоко лице и вещ в лукавство.

24 Силата му ще бъде голяма, но не като силата на другия, и ще погубва по чудодеен начин, ще успява и върши по волята си, и ще поквари силния и свят народ.

25 Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще въстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан не с ръка.

26 А казаното видение за вечерите и сутрините е вярно; все пак, обаче, запечатай видението, защото се отнася до далечни дни" (8:23-26).

Отново ще наблегнем на последните думи: "Защото се отнася до далечни дни".

Как бихме изтълкували тази главна част на видението? По-скоро, какво е значението на даденото ни тълкувание? Очевидно, тълкуванието в стихове 23-25, дадено от Гавриил, представлява тълкувание на стихове 9-14. Освен това, понеже малкият рог е главната личност във видението и царят със жестокото (дръзко, безсрамно) лице е централна платформа в тълкуванието, то тогава те би трябвало да бъдат една и съща личност или да се отнасят до една и съща ситуация. Ето защо, този малък рог, не може да бъде Антиох Епифан, както някои твърдят, тъй като описанието в стихове 23-25 не е подходящо за него. Обаче част от трудността в тази глава възниква от явната липса на цялостна хармония между главните точки на видението и тези в тълкуванието, въпреки, че цялостният ефект е един и същ, а именно, образът на богохулния, високомерния, безмилостния лидер, който не се страхува нито от Бога, нито от човека и който използва всякакви средства; измама, предателство, дипломация, война, с цел да унищожи всяка опозиция, по-специално еврейската такава.

Ако не ни беше специално казано, че тълкуванието принадлежи на видението, ние бихме били изкушени да счетем, че те са по-скоро две личности, а не една.

Обаче, мъглявината, ни се изяснява, когато видим, че точките на несъответствие се отнасят до два отделни аспекта на една и съща активност. Стихове 9-14, обширно фокусират върху религиозния и духовния аспекти, както и върху мотивацията, докато стихове 23-25 се отнасят до средствата, чрез които опозицията спрямо Бога и спрямо Божия народ видимо се довеждат докрай. Съществуват достатъчно идентични елементи за свързване на всяко описание, но също така, има и достатъчно несъответствия да се акцентува на две възгледни точки, небесна (специално ст.10-11) и земна (ст.23-25); т.е. гледната точка на това малцинство, което е страдало под неговото управление. Например, в ст.10 нямаме ли загатване за сатанинския бунт, както е описан в Езекиил 28:13-17? Видението не ни ли дава сатанинския източник на силата на малкия рог и неговото богохулно отношение, а именно, Самият Сатана въплътен в малкия рог? Изглежда крайно невъзможно е да се мисли, че използваният език "той се възвеличи дори до небесната войска и хвърли на земята част от множеството и от звездите и ги стъпка", не би могъл да се отнася до Антиох (или до друго човешко същество, дори и до демонична активност), нито до първосвещеника или до някое друго обстоятелство на еврейското подтисничество. Предвид характерно ограничения език на Писанието и специално на Данаил, дори символичният такъв едва ли би отишъл твърде далеч.

В пророчеството срещу Тир (Езекиил 28), пророкът дава, поне на мен така ми се струва, един ключ, който би могъл да отключи този пасаж в Данаил, който правилно се счита от мнозина (виж бележките на Скофилд), като един от най-трудните в книгата. Считам, че следните мисли ни дават една алтернативна гледна точка:

В своето пророчество срещу древния град Тир, Езекиил дава едно описание на княза на Тир; горд, невероятно богат, впечатляващ със собствената си мъдрост и готов съвсем безнравствено да постави сърцето си като, че е Божие сърце (ст.2-9). Това е човекът, видимият управител.

Следвайки това, ние идваме до плача за тирския цар (ст.12-19), описан с термини, които не би било възможно да се отнасят до смъртно човешко същество. Очевидно, това е самият Сатана, "помазаният херувим", "пълен с мъдрост и съвършен по хубост...докато в теб се намери беззаконие". Защо тези два пасажа като съпоставяне и идентификация са казани за царя на Тир? Разбира се, причината е, че при княза на тирското царство (и във всички царства на света) царува князът на тази световна система.

Реалният цар на Тир не е човекът, който седи върху трона, но един, който е на чело на "началствата и властите, на всесветските управители на тая тъмнота"; или Сатана, който мотивира и обсебва царете. Той е този световен княз на князете. Той е богът на този свят. Това съотношение е особено вярно за Тир като образец.

Но как този пасаж в Езекиил би могъл да се приложи в Данаил 8? Изглежда, че в Данаил ние имаме аналогична ситуация с изключение на реда, който е обратен. Първо, образът на бога на този свят, Сатана (Данаил 8:10) е вмъкнат в описанието на сатанински-вдъхновената личност, малкия рог, но също с тази разлика, че стих 9 третира малкия рог, не Сатана, а очевидно стих 10 говори за самия Сатана.

Ние бихме могли да парафразираме пасажа по този начин:

"И от единия от знаменателните рогове излезе друг малък рог, който порасна извънредно много към юг, към север, към изток и към запад, и към славната земя. Той израсна много, чак до небесната войска, дори както неговия господар Сатана, който завлече някои от множеството ангели и звезди върху земята и ги стъпка" (Откровение 12:4).

Съществува тази разлика, че в Езекиил, двете личности са ясно отразени и отделени, докато в Данаил са смесени. В стихове 9-12 двете личности са ясно изявени. Че би могло да има двойно отнасяне, не е нещо необикновено в пророческите писания, така както е и в Данаил. Това може би е или не, начин за разрешаване на трудността на този пасаж, обаче би изглеждало по-реалистично от това да направиш Ониас, първосвещеникът княз на войските, който не е бил (там не е имало войски, нито пък той е бил княз), или да се счете, че Антиох е отговор на това описание за царя с дръзкото лице "който с мир е унищожил мнозина", когато войната е била способ на Антиох за унищожение.

Дали този възглед ни помага или не, за разбиране на видението, е абсолютно ясно, че "царят със жестокото лице" в глава 8 не е Антиох, защото:

(а) в стихове 9-12 е описано видението;

(б) в стихове 23-25 е описано тълкуванието на видението, както е обозначено от стихове 16 и 19;

(в) тълкуванието (ст.23-25) не описва исторически факти за личността, методите или характера на Антиох;

(г) нито това описание оформя библейската картина на Антихрист, който ще бъде човек на войната (Откровение 13:7).

Предвид голямата важност дадена за лъжепророка в Откровение 13:11-18, никак не е абсурдно да очакваме известно загатване за него в Данаил. Тъй като лъжепророкът излиза от земята (Откровение 13:11), някои тълкуватели смятат, че той ще има еврейски произход, затова никак не е странно да забележим известно споменаване за него в тази част на Данаил, която клони към евреите.

Освен това, в стих 13 има едно изявление, което няма обяснение в тълкуванието дадено ни в стихове 23-25, въпреки че то би трябвало да бъде дадено тук. Едно обяснение, което не е дадено от Гавриил, но от един светия, в отговор на въпроса на друг светия.

"13 Тогава чух един светия да говори; и друг светия каза на този, който говореше: Докога се простира видението за вечната жертва и за престъплението, което докара запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпкани?

14 Той ми каза: До две хиляди и триста дни, тогава светилището ще се очисти" (8:13,14).

Много коментатори допускат, че тези стихове се отнасят до осквернението на храма и олтара от Антиох Епифан за един период от 2,300 дни. Ако вземем буквално това число, то би означавало един период от над шест години, докато Йосиф ни казва, че времето на осквернението на храма от Антиох е траяло три години. И да направим нещата по-лоши, Антиох, както вече споменахме, не се явява по някакъв начин в тълкуванието на видението. Този малък рог не подхожда на всичко, което знаем за Антиох; освен това, ние не знаем дали би трябвало да вземем числото 2,300 като символично. Символ на какво? Ако вземем числото 2,300 като действителни дни на годината, отново имаме несъответствие с историята, а пророчеството, изглежда изобщо неприложимо. Кеил има една обширна дискусия по този въпрос (стр.301-308) и дава различни гледища, обаче никое от тях не е задоволително.

Ако вземем тези стихове в една обстановка, далеч неприложима към Антиох, но отнасяща се до някой бъдещ велик опонент на Бога, тогава би трябвало да се занимаем с осквернение на един олтар, който ще бъде построен в бъдещето и осквернен по аналогия и начин на самия Антиох. Това ще бъде изпълнено от един запустител или от негов пророк, защото цялото видение след стих 9, определено се отнася за последното време.

Още не знаем какво трябва да правим с тези 2,300 дни, освен, че те някакси са идентифицирани с "последните гневни времена". Тези 2,300 дни се равняват на шест години и 110 дни и може би имат някакво знаменателно отношение със седемте години на Данаиловата седемдесета седмица и с осквернението на храма от Антихрист; т.е. с неговия образ, както е описано в Откровение 13:5. Опустошението ще продължи не седем години (2,520 дни), както бихме могли да очакваме, нито дори три и половина години (1260 дни), след като Антихрист наруши договора с Израел и накара да престанат "жертвата и приношението", но 2300 дни в този седем годишен период от 2520 дни.

Това би ни помогнало много, ако знаехме (а) точно кога храмът на седемдесетата седмица ще бъде построен и ще започне ежедневната жертва, (б) кога Антихрист ще започне да съблазнява Израел и (в) кога ще започне да използва храма, и жертвоприношението за свое собствено поклонение.

Тъй като се занимаваме с 2,300 дни, осквернението едва ли ще започне в началото на втората половина на седмицата, която ще продължи 1260 дни т.е. три и половина години, но вероятно ще започне не по-рано от първата част на седемдесетата седмица или по-точно ще се вмести в нея. Нарушаване на договора с Израел ще го постави под отговорност за храмовото поклонение, освен ако самият той разруши храма, както се подразбира от ст 11.

Съществува възможност храмовото жертвоприношение да започне в началото на седемдесетата седмица, а Антихрист да дойде 220 дни по-късно. Това предполага, че тази знаменателна случка би трябвало да започне още през първата половина на седмицата и да се вмести в цялата седмица. Но ние бързаме да кажем, че тук може би съществува друго значение на тези 2,300 дни, които ще започнат по-явно да се изпълняват, когато настъпи тяхното време.

Уалвоорд е сумирал доста успешно, преобладаващите възгледи на премилениалните тълкуватели:

"Би могло да се заключи, че много премилениални тълкуватели намират двойно изпълнение на Данаил 8: Някои от тях са дошли до това заключение като отделят първата част на главата като историческо изпълнение, а последната част като пророчество за бъдещето; някои пък разглеждат в известен смисъл цялата глава като двойно изпълнение, както исторически, така и пророчески за бъдещето; но повечето от тях намират повече акценти на бъдещи елементи, специално при тълкуване на видението.

"Един вариант на видението е, че последната част на главата се тълкува специално за бъдещето, която сама препоръчва себе си. Този вариант разглежда цялата глава като историческа, изпълнена в самия Антиох, но се видоизменя до известна степен като пророчески предвещава типично бъдещия световен владетел, който би господствал върху ситуацията в края на времената на езичниците. Във всеки случай, пасажът преднамерено отива зад Антиох за да предскаже пророчески крайния езически владетел" (Уалвоорд стр.196).

Андерсън заявява:

"Че попрището на Антиох Епифан е било по един специален начин вмъкнато в сферата и значението на това пророчество, е абсолютно неоспоримо. Обаче, неговото ултимативно изпълнение принадлежи на бъдещите времена, въпреки общо взето не така лесно допустимо, но пък достатъчно ясно. Доказателството за това е двойно. Първо, не би могло да се постъпи другояче, освен да се признае, че най-стриктните подробности на пророчеството остават изцяло неизпълнени. Бих загатнал за 2,300 дни в ст.14 и за изявлението в ст.25: "Ще въстане и против Началника на началниците; но ще падне смазан, не с ръка". И второ, за описаните събития специално е заявено, че ще се случат "в последните гневни времена", които времена са Голямата скръб" (Андерсън, "Идващият княз" стр.42).

Трудностите на така многото и различни обяснения се състоят, не само в разминаването едно с друго, но също така и в липсата на съответствие. Да изградим в нашите умове един образец и то да бъдем сигурни, че е значителен, но така скоро да се разочароваме от него поради значението на анти-образеца и да се обърнем с неподходящ език към самия образец, това ни оставя с тревожни чувства и с мисълта, че някъде и някакси сме пропуснали следата. Някои тълкуватели смесват трудностите като предполагат, че личността, за която се говори в стихове 9-14 е различна от описаната в стихове 23-27, докато ние определено казахме, че стихове 23-27 са тълкувание на видението в стихове 9-14. Виждаме от горните цитати, че главата е тълкувана по най-различен начин: (1) единствено като Антиох, (2) единствено като Антихрист, (3) като Антиох и Антихрист и (4) като Антиох, който е преобраз на Антихрист. Други тълкуватели пък са на мнение, че се отнася до северния цар. Някой вижда уеднаквяване на двете описания в главата с лъжепророка в Откровение глава 13. Че тази личност отговаря на описанието за лъжепророка, е нещо много важно и изглежда много по-подходящо от другите тълкувания, споменати по-горе. Ние представяме това, както следва:

Докато Данаил 7,9 и 11 рисуват един завоевател, който използва войната за своите цели и намерения, малкият рог в Данаил 8 няма свойствено характерни черти на войнолюбец, но ще бъде "вещ в лукавство" "ще погубва по чудодеен начин, ще успява и върши по волята си". Той ще бъде завоевател, но не с военни методи.

Едно от възраженията, сред останалите други, в това тълкувание е, че малкият рог в Данаил 8 е наречен "цар със жестоко лице и вещ в лукавство" обаче в Откровение 13 нито той, нито Антихрист са наречени царе. Но едно по-внимателно прочитане на стихове 11-18 от Откровение 13 показва, че лъжепророкът "упражняваше цялата власт на първия звяр в неговото присъствие", който ще има властта над живота и смъртта и ще се явява като цар във всичко, освен по отношение на името и в действителност би могъл да бъде цар, дори както първия звяр, без да носи тази титла. Понеже изглежда той ще бъде подчинен на първия звяр, не би ли могъл последният да се нарече император, свързан с цар, който е вторият звяр или лъжепророкът? Не е ли това според аналогията на последната (съживената) римска империя?

Като сумираме характеристиките на малкия рог, наречен "цар със жестоко лице", ние получаваме следното:

(1) Той идва във време, когато десетте царства ще бъдат в състояние на голямо нечестие: "И в следващите времена на царуването им, когато беззаконниците стигнат до върха..." (ст.23). Дали тази ситуация няма да намери мястото си в последното време? И дали думите "стигнат до върха" не посочват времето на последния съд?

(2) Той, малкият рог, ще бъде "цар със жестоко лице" (ст.23); т.е. смел, дързък, безсрамен. Това исторически не е казано за Антиох.

(3) Той ще проумява и ще бъде вещ в тъмните сделки и в лукавство (ст.23). а така много ми прилича на лъжепророка с неговите чудеса, но никак не прилича на Антиох.

(4) Силата му ще бъде голяма, но не собствена негова (ст.24). Не се ли отнася това до овластяването му от Сатана?"

(5) "Ще погубва по чудодеен начин" (ст.24), "по един учудващ и чудотворен начин" (Кеил).

(6) "Той ще успява и върши по волята си" (ст.24). В определеното за него време, той не ще има нищо друго, освен успех.

(7) Двамата Данаил и Захарий прокламират неговото покоряване на Израел. "Ще поквари силния и свят народ" (ст.24). "И в цялата земя, казва Господ, две части от жителите й ще бъдат изтребени и ще изчезнат, а третата ще бъде оставена в нея" (Захарий 13:8).

(8) "Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му" (ст.25) Той ще бъде майстор в измамата и в лукавството, както неговия упълномощител, който е баща на лъжата.

(9) Той ще възвеличи себе си в сърцето си, или според Янг, "в сърцето си ще върши нещо много". Както неговата сила идва от Сатана, така също самонадеяността му ни напомня на Исая 14:14: "Ще изляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния".

(10) "Ще погуби мнозина в спокойствието им"(ст.25). Той ще бъде дипломат, хитър и лукав. Не се споменава нищо за войната, като негово средство за контрол.

(11) "Ще въстане и против Началника на началниците" (ст.25). Също, "говореше като змей" (Откровение 13:11). Дори както Сатана е великият опонент на Бога, така лъжепророкът ще застане срещу Месия.

(12) "Но ще бъде смазан, не с ръка" (ст.25). Неговото унищожение ще дойде с божествени, а не с човешки средства.

Ако някакси във формата на таблица сравним Данаил 8 и Откровение 13:11-18, ще получим следния вид:

  Данаил 8:23:

Един цар.

Жестоко изражение на лицето.

Разбира тайни.

Голяма сила.

Заимствана власт.

Погубва по чудодеен начин.

Чрез лукавство събаря истината на земята; успява чрез измама.

Погубва мнозина в спокойствието им.

Въстава срещу Началника на началниците.

Смазан, не с ръка.

Откровение 13:11-18:

Няма царска титла, но упражнява властта на цар.

Лицето му не е описано.

Сила да даде живот на образа на звяра.

Принуждава всички да им се сложи белега на звяра и който не се покланя на първия звяр бива убит. Упражнява всичката сила на първия звяр.

Върши големи чудеса, дори прави огън от небето да падне.

Мами жителите на земята.

Чрез икономически контрол може да попречи купуването на храна...гладна смърт.

Издига първия звяр; и принуждава всички да му се покланят.

След Армагедон, (Откровение 19), бива хвърлен в огненото езеро заедно с Антихрист.

Има известни описания в Данаил 8:9-12, които не съответстват с тези в Откровение 13:11-18, обаче, с изключение на стих 10, те не представляват тълкувателен проблем. Можем да ги сумираме както следва:

(1) Каквото и друго да е този малък рог, той не е военен завоевател.

(2) Понеже той сам по себе си не е военен мъж, ето защо, не е възможно да е Антихрист. Описаната личност довежда нещата докрай по волята си чрез чудеса и мир.

(3) Не е възможно да бъде и Антиох, който също е военен мъж; Той използвал войната, а не мира.

(4) Не съществува нищо, което би идентифицирало малкия рог със северния или с южния цар.

(5) Не съществува никакво реално несъответствие между Данаил 8:23-27 и Откровение 18:11-18, стихове, които описват лъжепророка.

(6) Съществуват известни съгласия:

(а) Върши чудеса (Данаил); има власт да даде живот на звяровия образ (Откровение).

(б) Погубва по чудодеен начин; т.е чрез чудеса (Данаил); върши велики чудеса (Откровение).

(в) Погубва мнозина в спокойствието им (Данаил); без числото 666 никой не ще може да купува или да продава (Откровение).

(г) Цар със жестоко лице (Данаил); има всичката власт на първия звяр (Откровение).

(д) Ще успява чрез измама (Данаил); ще мами всички, които живеят на земята (Откровение).

(7) Езикът в стих 10 буквално се отнася до Сатана. Това, което бихме могли да кажем тук е, че малкият рог е въплътеният Сатана, но в този стих се набляга на неговата активност преди въплъщението, а стихове 23-35 акцентуват на действието му след въплъщението чрез лъжепророка. Бележките на старото издание на Скофилд предлагат една смесица.

(8) Ако тълкуваме стих 10 като фигуративен и го приложим към първосвещеника и към верния остатък, ще забележим, че езикът употребен в стиха е крайно неподходящ и високо преувеличен, макар и символичен.

(9) Освен това, тъй като ни е казано, че стихове 23-25 са тълкувание на стихове 9-12, ние би трябвало някакси да предадем преносно значение на първите стихове за да подхождат на първосвещеника и на праведните евреи в тяхното отношение с царя със жестокото лице.

(10) Явното несъответствие между Данаил и Откровението; т.е. един малък рог в Данаил, а два в Откровението, би могло да се обясни с това, че Данаил отнася своя герой до бившето царство на "еднороговия" Александър, а Йоан до една имитация на Месия.

На пръв поглед, стих 25 изглежда описва себеобожаването на малкия рог (а в Данаил 11:36-37 обрисува своеволния цар). Това е по-нататъшно възвеличаване на малкия рог, чрез въвеждане в текста на думата "себе си, (или в бълг.Библия "се" в ст.36), което показва, че според идеята на преводачите това е нужно за да се допълни смисълът.

Обаче, ако вместо "той ще възвеличи себе си в сърцето си" в А.V. издание, ние се обърнем към точния превод на Янг: "В своето сърце той ще върши нещо много", ние бихме избегнали изкушението да се опитваме да уеднаквяваме тези две личности като една и можем по-лесно да я посрещнем като малкия рог, описан с титлата лъжепророка в Откровение 13:11-18.

Този стих (25) е много лесно разбираем на еврейски език, където употребената дума "Hiphil" е в каузатив (причинително наклонение); упражнено насилие, като контраст на Данаил 11:36,37, където е употребено възвратното наклонение "hithpael" и съвсем подходящо фразата е преведена "ще се възвеличи". Следователно, няма сериозна причина да се въведе в текста думата "себе си".

Тук ние няма да спорим за дреболии, ако изтълкуваме тази глава, че се отнася до лъжепророка и това не трябва да бъде основен конфликт с Откровение 13:11-17, където лъжепророкът, без значение какво впечатление прави за себе си и дадената му власт, той възвеличава първия звяр, Антихрист и "принуждаваше земята и живеещите на нея да се покланят на първия звяр, чиято смъртоносна рана беше оздравяла".

В глава 11, където е описан своеволният цар (вероятно), първият звяр, Антихрист, съвсем подходящо евреите използват възвратното наклонение "hithpael" в двата стиха 36 и 37 за да покажат, че самият той възвеличава себе си до точката на обожаване, като поставя себе си над всеки бог.