Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон

Съществува и друг поглед към тези неща. Всеки, който би могъл да си спомни за дните не Първата и Втората световни войни, не може да не бъде поразен от твърдото като лъв сърце на британския народ в условията под които е бил, а именно, било е почти невъзможно народът да говори по човешки. Тогава, това не би ли могло да бъде символ за изгубване на качеството на лъвската смелост и не би ли могло да се отнесе към очовечване на зверското качество? Разбира се, двете тълкувания са далеч по-подходящи отколкото да се опитаме да вмъкнем в тази картина вавилонската история. Ние си спомняме, че английският модел за еврейската държава чрез Балфурската декларация представя Англия в специално съотношение с Израел. Тъй като ние търсим международното заангажирване и кой народ е имал специално отношение към Израел, колко голямо е значението, което бихме очаквали да намерим в това наше търсене отколкото народния инструмент, чрез който Израел беше отново стабилизиран в държава със своя съдба.

Обръщайки се към петия стих, ние виждаме символизма на мечката. Първата мисъл, която идва в ума на всеки, когато се спомене Русия, е руската мечка. Поколения наред, този символ е бил използван за да се обозначи тази обширна, тромава страна. Може ли някоя друга страна по лицето на земята да бъде така подходящо описана, която да изяжда много месо? Дори Хитлер, със своята демонична страст за сила и ненаситно желание да пролива много кръв, не може да се сравни с голямата щета, която Русия нанесе на човечеството през Първата световна война, Руската революция, затворническите лагери в Сибир (20,000,000), Волговият глад (6,000,000), убийствата и ликвидирането на хора по времето на Сталин (многомащабното убийство на полски служители (офицери) и нанесената щета върху човечеството по време на Втората световна война. Би ли могъл някой да опише това с по-добри термини? Тя действително е погълнала много месо и вероятно й е даден шанс отново да направи това. Би трябвало също да си припомним, че това символистично животно по всяка вероятност съществува едновременно с първия и с другите зверове. И какво е нейното отношение към Израел? В миналите поколения тя е преследвала евреите, а в настояще време е подбудител и поддръжник на арабската опозиция срещу Израел.

Ако продължаваме да настояваме, че глава 7 е повторение на глава 2, ние би трябвало да си припомним, че Вавилон е бил завоюван от Персия и присъединен, като част от империята. Персия е била завоювана от Александър Велики и отново е била част от неговата империя дотогава, докато се е разпаднала. Рим в своите завоевания е погълнал завоюваните народи на елинския свят и в никакъв случай не биха могли четирите (по-късно трите) разделения на империята на Александър да бъдат счетени, че съществуват едновременно със старата римска империя, още повече, че те напълно са загубили своята собствена идентичност като империи. Освен това, в тази глава, един звяр не изяжда другите, както при фараоновия сън (Битие 41 гл.), а всички те ще съществуват при унищожението на четвъртия звяр. Значението на трите ребра, действително представлява една трудност. Съществуваха трите прибалтийски държави. Но Русия беше завоювала Унгария, Източна Германия и Чехословакия, както и господстваше изобщо над Централна Европа, сигурно тези страни са повече от трите ребра. И така, би трябвало да оставим това като значение, което не принадлежи на настоящето. Нека обаче да наблегнем на факта, че тази мечка преживява унищожението на четвъртия звяр.

В стих 6, ние идваме до символизма на леопарда. Този стих започва с думите "след това", с които думи също започва стих 7; което вероятно означава "след втория звяр"; или "след първия и втория" (понеже изглежда, че те съществуват едновременно) и тогава идва леопардът. Той е символизъм (преобраз), който очевидно днес все още няма образ. Когато за първи път видим звяра, изглежда ще застанем срещу едно тяло и четири глави. Ние не знаем какво означава всичко това. Един коментатор поддържа становището, че Индия, Бирма и Пакистан биха могли да бъдат включени, като отговор, понеже звярът е местен (близък) с тези страни. Ако, обаче, разгледаме някои от другите глави на книгата Данаил, (особено единадесетата), в нас възникват силни емоционални възражения, че това животно е по-близко до дома; което означава по-близко до Израел, отколкото до Бирма и Индия; както виждаме, тези страни нямат статута в Свещеното Писание и нямат специално отношение към Израел, но въпреки това, те може би са включени в царете на Изтока в Откровение 16:12. И така, доколкото знаем, не съществува минала или настояща империя, която да подхожда на символизма на леопарда, и това може би е така, понеже думите "след това" може би имат значение, което ни показва, че все още или до настоящия момент това четириглаво и четирикрило царство не се е появило, точно както не се е още появила и съживената римска империя.

Не би ли могъл леопардът да символизира един алианс от арабските народи? Най-вероятно тези, които са по-близко до стария вавилонски свят и които се намират в областите определени за Ирак, Сирия, Йордан, Египет, Либия и Арабия? Някои от тези арабски държави в Северна Африка са принадлежали на старата римска империя в нейното най-голямо протежение и може би ще принадлежат и на новата империя, нещо което не е нужно непременно да бъде така. Освен това, съществуват и мюсюлмански страни като Судан и Пакистан. Има много повече арабски държави от числото четири, но би било едно действително чудо, ако четири държави биха се съединили в един солиден алианс срещу Израел. Докато това не стане, или не се осъществи някоя друга подобна комбинация, тези държави не биха подхождали на този символизъм. Но, че някой четворна федерация би могла много скоро да се появи в арабския свят, това не изглежда никак невъзможно. Следващите предположения са световни причини, по отношение третия звяр в Данаил 7, които биха могли да бъдат известна част от арабския свят.

(1) Има 150,000,000 араби разположени около трите страни на Израел.

(2) Всяка атака или нахлуване на Израел в някоя тяхна страна, непременно би включило арабското съглашение в този конфликт.

(3) Арабските страни са излезли от беднотията и политическата импотентност, поради нефтеното богатство и благодарение на него, са станали политическа сила със свирепа смелост да използват тази сила срещу Израел и срещу неговите приятели.

(4) Средствата от нефта могат да се използват и срещу народи, които фаворизират Израел. Ние вече предвкусваме до известна степен арабската омраза.

(5) Планът на Русия за контрол на Средиземноморието и на Суецкия Канал, я прави част и поддръжник на арабските народи. Ако те са неспособни по някакъв начин да постигнат единство, Русия би могла да им бъде обединителен катализатор.

(6) Съществува стара вражда между арабите и евреите, още от времето на патриарсите.

(7) Съществува нарастваща омраза, основана върху израелското притежание на територии, които много време са били арабски. Някои от тези територии не биха могли да бъдат изоставени от Израел, без да рискуват съществуванието си.

(8) По-натътък ситуацията ескалира поради факта, че Израел притежава арабското свещено място - Омаровата джамия, третото най-свято място на арабския свят.

(9) Значението на четирите звяра, би трябвало съвсем логично, да има връзка с Израел.

(10) Ако отхвърлим арабските народи, няма друго възможно алтернативно тълкувание, като имаме предвид близостта, традиционното взаимоотношение с Израел, психологическите фактори и основните интереси на двете групи.

Когато федерацията се появи, тя ще преживее унищожението на четвъртия звяр. Освен това, ако трябва да попитаме каква етническа група или сбирщина от хора, чийто удар върху Израел в настоящия момент е от изключителна важност, отговорът би бил - арабският свят.

В този аспект, историята се повтаря, защото Павел казва в Галатяни 4:29:

"29 Но както тогава роденият по плът гонеше роденият по Дух, така е и сега".

Поколението на Агар и сега продължава своя антагонизъм спрямо потомците на Израел и макар, че знаем риска от тълкуванието на пророчествата в светлината на онова, което днес е очевидно, разбира се, древната омраза ще трябва последна да се прояви за осъждение.

Съществува далеч по-лесен за отговор въпрос относно идентифицирането на четвъртия звяр, както е даден от Данаил, който съвпада с други библейски писания относно световното господство на Антихрист и вклчването в действие на съживената римска империя. Дори и сега виждаме силите да действат, като формират разни алианси и създават мрачна атмосфера за това огромно и ужасно събитие. Настоящите тенденции са директива за унищожението на всички стари ценности, стари истини, стар начин на живот и директива за всеобща политическа, социална, морална и духовна анархия, която Антихрист ще реорганизира за своята собствена цел и за своя собствен световен ред.

И така, картината, която получаваме от това видение е, че в края на времето (Седемдесетата Данаилова седмица в глава 9), точно преди завръщането на Месия в сила и слава за съдба, ще са на лице четири велики управления или етнически същности, които ще бъдат от огромно значение за еврейската държава:

Първо, Великобритания и може би народите говорещи английски (Канада, Австралия, вероятно, и Америка). Тяхното отношение към Израел е приятелско и благосклонно, но твърде импотентно.

Второ, Русия и нейните сателитни страни, които ако приемем Езекиил 38 и 39 глави, като приложими за тази особена ситуация, бихме включили и Персия, Етиопия, Либия, Гомер и всичките отряди и потомци на Тогарма. Русия е била и е гонител на Израел.

Третият звяр, вероятно е част от арабския свят; фактически четири части от него, които имат една религия и един език, но политически имат четири глави на управления.

Четвъртият звяр е лесно откриваем и без съмнение е съживената римска империя, нищо повече от един ред и граждански сили, както при първото си съществувание, но едно деспотично, тиранично и нетолерантно управление, по своя произход и намерение изключително демонично.

Когато трябва да разглеждаме десетте царе; които са десетте рога в Данаил 7 и ако ги идентифицираме с тези в Откровение, откриваме, че последните не са традиционни царе. Ако са същите десет царе, както някои поддържат, тогава защо се казва, че те "не са получили царска власт, но за един час получават власт като царе заедно със звяра?" (Откровение 17:12). Наистина подобна идентификация е извънредно съмнителна. Когато малкият рог в Данаил 7 излязъл, три от тях са паднали пред него, вероятно може би са се възпротивили на него или той не е могъл да ги манипулира. Звярът покорил тези три рога, очевидно защото е могъл да направи това, като доминирал над другите седем, независимо че те са го превъзхождали. "Той се различаваше от всичките зверове, които бяха преди него". Дали тази разлика се е състояла в неговия характер или в силата и поддръжката на Сатана, все още можем да гадаем. Може би се е състояла в това, че той имал претенции да бъде бог, а те не са претендирали за това; може би в това, че неговата сила продължава четиридесет и два месеца, а тяхната само един час. Каквато и да е разликата, силата му е била от Сатана, а тяхната от собствената им воля.

Веднага бихме се натъкнали на големи трудности в тълкувание включващо съживената римска империя, което приема, че десетте пръста на краката са десет области вътре в най-големите бивши граници на тази империя (Изток и Запад) и специално ако приемем, че третия звяр това са арабските държави. Как биха могли тези арабски държави да окупират в миналото области като част от източната империя, да бъдат един отделен трети звяр, и да приемем, че чевъртият звяр, това е самата римска империя?

Най-правдоподобно разрешение е да приемем, че нито източната, нито западната част на съживената империя би могла да окупира области в нейното най-голямо протежение.

Досега, ние не дадохме варианти или подръжки на гледища, въпреки че повечето от тях са достойни за уважение. Обаче, мястото позволява само следното: В един опит да се направи паралел между глави 2 и 7 на Данаил, Уйлиям Кели разглежда значението на стих 12 така:

"От остатъците от халдейците, или от племената наричани с тяхното име, ние имаме още Персия, която съществува като царство и гърците. Следователно, те съществуват, въпреки че не като имперски сили. Ние виждаме тези племена от хора, повече или по-малко представляващи тези сили; истина е, че неотдавна те са имали управления като империи.Това е значението на стих 12".

От една страна, това тълкувание е правдоподобно, но не обяснява достатъчно нито символизма, нито историческите реалности, а също така, и Данаиловата неопитност с тези зверове и неговата неинформираност с онова, което е станало преди в глава 2.

Обаче, нека разгледаме по-отблизо това гледище, понеже от него зависи разбирането на стих 12, който ни представя царствата съвременици на съживената римска империя.

Първо, относно символите: Златната глава не е бил Вавилон, както тълкува Данаил в глава 2, но самият Навуходоносор. Това не само е заявено, но е дебело подчертано от него. И ако някакси чрез метонимия (замяна на едно име с друго), приемем царя като символ на страната, то тогава настоящето царство на Вавилон е Ирак, който заема приблизителната територия на старата Вавилония. Ако се опитаме да оподобим съвременен Ирак с първия звяр в Данаил 7:4, ние не виждаме нищо символично в него; няма нищо подобно на лъв с крила, нито имаме промяна на сърцето. Флагът на Ирак се състои от хоризонтални ивици; червена, бяла и черна с три зелени звезди в бялата ивица. Нищо в този флаг не е символ на първия звяр. В естеството на управлението или в това на народа на съвременен Ирак, не съществува нищо лъвско. С какво е забележителна тази страна; с нефт и сурова диктатура, като последствие от която е, убийство на всеки прогресивен и милостив цар.

От друга страна, съвременна Персия няма върху знамето си за символ лъва, но ако би могла да се идентифицира с втория звяр, бихме очаквали тя да бъде мечката. В съвременна Персия също няма нищо подобно на мечка, поне в управлението или в народа би трябвало да има нещо подобно. Тя не е изяла много месо, но бързо стана индустриална страна.

Съвременна Турция и съвременна Сирия се простират върху територия, някога контролирана от Seleucidae, или сегашна Сирия. В тях няма нищо, което да прилича на пантера с четири глави и четири крила. Следователно, единствено поради символични причини би трябвало да отхвърлим тълкуванието на Кели.

От друга страна, ако се опитаме да идентифицираме тези съвременни страни със зверовете изхождайки единствено от техните описания на народа, управлението или на езика на известни знаменателни събития, отново бихме претърпели неуспех. Както казахме по-горе, в тях няма нищо лъвско, нито крила на империя, нито промяна на сърцето, ако се отнася за Ирак; нито изяжда много месо, ако става въпрос за Персия; а относно четирикрилия и четириглавия леопард, бихме казали, че никакво господство не е било дадено (т.е. на Гърция), за да бъде тя обект на библейски коментар. Не би било полезно за нас да отделяме много време и да се впущаме в подробности повече отколкото са подобията в илюстрацията. Не мисля, че ние сме твърде много самонадеяни ако очакваме библейският писател да даде очебиещи характеристики на тези зверове, освен някои незначителни особености, които биха могли да бъдат изкривени в сходство със символите и описанията.

Ако следваме предположението на Андерсън, че голямото море е Средиземно море и някои от зверовете са съседни на него, когато се опитваме да идентифицираме третия звяр, веднага изпъкват в умовете ни Турция и някои от Арабските държави. Обаче изглежда Турция е вън от картината, въпреки че съживената римска империя има поне част от нейната източна половина; т.е. заета понастоящем от Турция, защото тя с нищо не отговаря на символите на четирите глави и четирите крила на звяра. Следователно, възможностите се отнасят за бъдещето, когато ще се образува четирикратната хегемония на Арабските държави. (Виж Андерсън, "Идващият княз", Ап.II, стр.277).

Понякога се приема, че има само едно логическо премилениално тълкувание на тези глави (Данаил 7 като повторение на глава 2), но това не е така. В книгата си "Великият хаус", от 1871 г., Джеймс Бонар излага една коренно различна мисъл, която провокира тълкуванието на тази глава. Ние ще цитираме част от нея:

"Ние не бихме могли друго яче да постъпим, освен да наблюдаваме коментаторите на Данаил, които изглежда са намерили един много лесен начин за тълкуване на това видение, отколкото самият Данаил е имла предвид, когато го е видял. Недвусмисленият паралел и идентификацията на тези две първи видения (Данаил 2 и 7 глави), изглежда имат за цел най-малко да изненадат самия пророк...Струва ни се, че дотук от познаването на един вече известен предмет, той самият би се почувствал пренесен в средата на сцени и болезнено странна ситуация. Би бил много заинтересуван да узнае значениета на всичко това... Тогава, поради горните причини; първо защото четирите звяра, всеки един от тях, идва от голямото море; второ, понеже четирите звяра, всеки един от тях, идва последователно към датата на видението; трето, понеже в досегашното тълкувание, зверовете, специално четвъртият, не съответства символично на четирите империи; четвърто, понеже на първите три звяра (царе) животът им е бил продължен, след отнемане на владичеството им, което в истински смисъл не съответства на династиите в тълкуванието; пето, понеже цялосното чувство на пророка относно видението, изглежда красноречиво говори за един нов тайнствен свят, който отворен лежи пред него; Поради всички тези гореизложени причини, ние сме принудени решително да отхвърлим досегашните тълкувания на видението за четирите звяра. И какво следва след като отхвърлим автентичните тълкувания на виденията? Само два елемента, относно това тълкувание, бихме могли сега да отбележим. Заключителният край е много прост и ясен; той е в края на времената. Началната цел, на видениет е, когато "четирите небесни ветрища избухнаха върху голямото море". Тогава, кога можем да кажем, че световният ден или нощ, или кога духовете на Изтока и Запада, на Севера и Юга започват да се насочват към бурното море на Западна Европа? Кога западният свят ще започне да се превръща във величествена арена на този всемирен конфликт на принципи и стилове; бойно поле на всички духове, които никак не са му чужди; и който конфликт ще нараства и ще се разгаря така много, за да достигне кулминационната точка в Армагедон, когато царете на Изток и целият свят ще се събере заедно в този велик ден за войната с Всемогъщия Бог? Разбира се, в определеното време, ние ще можем да изявим това, обаче, не по-рано от изгряването на нашата нова ера, от тържественото учредяване периода на християнската цивилизация"

Сър Роберт Андерсън в "Идващият княз" намеква на огромни трудности в уеднаквяване виденията в глави 2 и 7 на Данаил. Той казва:

"Първо, Данаил II и Данаил VII са халдейски части на книгата и следователно, са свързани заедно, но се отделят в това, което описват. Следователно, предположението, което се получава в този случай е, че по-късното видение не е повторение на първото. Повторенията в Писанието са много рядки явления.

"Второ, датата на видението в седмата глава е била първата година на Валтасар и следователно, само две или три години преди падането на вавилонската империя. Тогава, как би било възможно издигането на тази империя да бъде обект на това пророчество? Стих 17 категорично заявява, че всички тези царства ще се появят в бъдеще.

"Трето, в историята на Вавилония няма нищо, което да съответства на пророческата посока на първия звяр, защото е почти неправомерно да се предполага, че видението е било пророчество за кариерата на Навуходоносор, чиято смърт е станала повече от двадесет години преди да е дадено видението. Освен това, този преход от лъв с орлови крила към човешкото състояние, въпреки че би могло да се вземе като намаляване на силата, недвусмислено е един сигнал за възвисяване в нравствено и интелектуално отношение.

"Четвърто, никъде в историята на Персия не виждаме нещо да отговаря на звяр подобен на мечка с тази точност и пълнота спрямо пророческите изисквания. Езикът на английското издание внушава едно отношение към Персия и Мидия; но ако е така, би трябвало да бъде записано, "който бе поставен да владее", а не "който се повдигна от едната страна".

"Пето, докато на пръв поглед, изглежда символизмът на шестия стих, определено се отнася за Гръцката империя, но при по-задълбочено изследване виждаме, че леопардът се появява с четири крила и четири глави, което е било неговото обикновено и нормално състояние, и точно в такова състояние му е била "дадена власт". Това е абсолютно различно от онова, което Данаил описва в 8:8 и което историята на Александровата империя реализира; именно, появяването на една единствена сила, която в своето десетилетие продължава да съществува като разделена държава.

"Шесто, всяка една от първите три империи в глава втора (Вавилон, Персия, Гърция), на свой ред е била поглъщана от своя наследник: Но, царствата в седма глава всички заедно ще продължават да съществуват на сцената, въпреки че "владичеството" е било с четвъртия звяр (Данаил 7:12). От стих трети се подразбира, че четирите звяра идват заедно и от всички описани събития нищо не се загатва, че всяка една от тях е била унищожавана от наследника, обаче символизмът във видението (в контраст с онова, което е станало в глава 2), удивително е нагласен да представлява точно това. Сравнете езика на следващия стих (Данаил 8:3-6).

"Седмо, докато четвъртият звяр е несъмнено Рим, обаче езикът на седмия и на двадесет и третия стих не оставят никакво съмнение, че той е римската империя в своето съживяване и бъдеща фаза. Без каквато и да е подкрепа, вижданията на Маитланд, Браун и др. би трябвало да се съобразят с факта, че не съществува нищо в древния Рим, което да съответства на главната характеристика на този звяр, освен използвания символизъм, който е много свободно разтълкуван. Относно това, че той "поглъщаше, сломяваше, като стъпкваше останалото с краката си" е едно безпристрастно описание на други империи и именно древният Рим е бил една от тях, чието управление се характеризира с завоевания, но вместо да стъпква и да сломява на парчета народите, които е покорявала, по-скоро е търсел начин да ги приспособява към собствената им цивилизация и политика. Явно е, че всичко, което би могло още да се прибави към това видение, се отнася за бъдещето" (Сър Роберт Андерсън ,"Идващият княз", стр. 274,276).

Андерсън счита, че голямото море е Средиземно море, "възможно е лъвът да символизира Англия, като обширните морски сили, може би са представени от символа на орловите крила" и казва по-нататък, "ако британският лъв има място във видението, то московската мечка едва ли би могла да бъде пренебрегната". Той не дава някакво твърдо уверение относно третия звяр. Би трябвало да си припомним, че Андерсън е писал приблизително преди две поколения, обаче трябва да бъде отбелязан неговия намек относно английската широко мащабна флота. Коментарът на Йером върху тази глава, е както следва:

"Следователно, би трябвало да се съгласим с традиционното тълкувание на всички коментатори в християнската църква, че в края на света, когато римската империя ще бъде унищожена, ще застанат десет царе, които ще разделят римския свят помежду си. Тогава един незначителен единадесети цар ще се появи, който ще победи трима от десетте царе, а именно, царя на Египет, царя на (Северна) Африка и царя на Етиопия, както ще покажем по-ясно в нашата по-късна дискусия. Тогава след като те бъдат убити, останалите седем царе ще преклонят вратовете си пред победителя...И ето, в неговия рог, ще има очи и уста като човешки и ще говорят надменно. Нека не следваме мнението на някои коментатори от човешката раса, според които Сатана изцяло ще премести своята резиденция в човешко тяло...и една уста ще проговори надменно...(ср. 2 Солунци 2). Защото това ще бъде човекът на греха, синът на погибелта, който ще се превъзнася до такава степен, че ще се осмели да седи в Божия храм, като ще представя себе си за бог".

В завършека на тази глава, би трябвало да обърнем специално внимание на три стиха (24,25 и 26), които не ни въвеждат само до едно царство както това става в Данаил 2, но до една личност, а именно, до единадесетия рог, който ще излезе от четвъртото царство. Той е описан като различен от другите десет рога и ще изкорени три рога от десетте. Той е характеризиран както следва: