Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон

Данаил не ни казва защо е жалеел. Понеже изявлението е направено в началото, не бихме помислили, че съдържанието на видението е причина за това. Кеил предполага, че неговата печал е причинена от условията и нещата сред онези евреи, които са се върнали в Ерусалим (Ездра 4).

Както споменахме, това е четвъртото собствено Данаилово видение, което му се дало в третата година на Кир, който впрочем е имал на разположение само четири години да управлява. Ездра ни казва (Ездра 1:1): "Господ подбуди духа на персийския цар Кир". Словото продължава: "Така казва персийският цар Кир: Небесният Бог Йехова ми е дал всичките царства на света; и Той ми е заръчал да Му построя дом в Ерусалим, който е в Юдея" (Ездра 1:2).

Кир е този, който е бил подбуден от Бога да бъде приятел на Израел и да му позволи да се върне в тяхната собствена страна, нещо повече да построи храм и да населява собствения си град. Той е направил това по царски начин, както четем в Ездра 1:7: "Цар Кир извади вещите на Господния дом, които Навуходоносор беше донесъл от Ерусалим и сложил в храма на боговете си". Стих 9 продължава:

" 9 И ето числото им: тридесет златни легена, хиляда сребърни легена, двадесет и девет ножа,

10 тридесет златни блюда, четиристотин и десет сребърни блюда от втори вид и хиляда други съдове.

11 Всички златни и сребърни съдове бяха пет хиляди и четиристотин..." (Ездра 1:9-11).

Това е било истинско царско богатство, което се е върнало обратно на един пленен народ, който не би могъл нищо да направи в замяна. Може би Кир е бил причислен към благословените.

Изминали две години; градът Ерусалим е бил отново населен, но стените не са били изградени и градът е бил отворен за неприятели и за пакостници. Храмът бил започнат да се строи, и един жертвен олтар съграден, но по-старите хора, които са виждали някогашния Соломонов храм са плакали, когато са видели основата на този нов храм, както са плакали двадесет години по-късно, когато е бил завършен, защото е бил много по-низш и бледнеел пред великолепието на стария храм. Освен това, почти веднага, противниците са се явили да попречат на строителството му.

Дали тази е била причината за Данаиловия пост и молитва, които продължили три седмици? Или отстъплението на юдеите, които са отишли в Египет (Еремия 44)? Може би общото безславно положение на един някога прославен народ да е натъжило Данаил? Или пък фактът, че теокрацията е ликвидирана до тогава, до когато Месия ще я възстанови отново в последните дни? Също така, може би след завръщането му в дома в края на седемдесетте години, пророкувани от Еремия, той ще констатира, че при завръщането на Месия никога отново нещата в храма няма да бъдат същите, както са били някога: "Месия ще бъде посечен и няма да има кои да Му принадлежат". Всичко това му е било категорично открито в предишното видение, пет години по-рано.

Сърдечна печал е била залегнала в сърцата на повечето от Божиите пророци, които са виждали какво би трябвало да бъде, но са били принудени да посрещат реалността на това, което в момента е. Каквато и да е била причината за тъгата на Данаил, ние забелязваме, че той е постил и жалеел три седмици, еквивалентни на двадесетте и един дни на конфликта между ангелските пратеници и персийския княз. Както виждаме, този княз е бил победен, а Михаил и неговите ангелски помощници са били победители.

В началото на стих 5, на Данаил е дадено видение на един мъж облечен в ленени дрехи:

" 5 Като повдигнах очите си, видях един човек, облечен в ленени дрехи, чийто кръст беше опасан с чисто уфазко злато.

6 Тялото му беше като хрисолит, лицето му - като изгледа на светкавица, очите му - като огнени светила, мишците и краката му бяха наглед като лъскава мед и гласът на думите му - като глас на многоброен народ" (10:5,6).

Ако сравним това описание с Откровение 1:13-16, където личността е идентифицирана като възкръсналия Христос, ние получаваме следния паралел:

Данаил 10:

Човек облечен в ленени дрехи; кръстът му опасан с чисто уфазко злато; тялото му като хрисолит; лицето му като светкавица; очите му като огнени светила; мишците и краката му наглед като лъскава мед; гласът му като глас на многоброен народ.
ОТКРОВЕНИЕ 1:

Облечен с дълга дреха; препасан със златен пояс; лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си; очите Му като огнен пламък; краката Му приличаха на лъскава мед; гласът Му беше като на много води.

В същност двете описания са така много подобни, че в случая на Данаил се е явил въплътеният Христос, тъй като никой ангел не е описан така и двете описани личности фактически са една и съща. Неизразимата слава на видението лишава Данаил от сила, енергия и тези, които са били с него са побягнали с голям трепет, за да не видят видението.

" 8 И така, аз останах сам да видя това голямо видение, от което не остана сила в мен, защото енергията ми се обърна в (тлеене) и останах безсилен.

9 Чух, обаче, гласа на думите му; и като слушах гласа на думите му, аз паднах на лицето си в несвяст, с лицето си към земята" (10:8,9).

Някои предполагат, че цялото това преживяване на Данаил е било един сън така живо и ясно като, че е било в будно състояние. Обаче, ясните сънища, не причиняват на сънуващите подобни психически травми. От неговото описание на видението, ние вярваме, че той го е видял като буден, но с такъв силен ефект, че го описва като, че го е сънувал, при което първите думи на ангелския пратеник ги чува като в сън. Това състояние не е последно, защото четем:

"10 И ето, до мен се допря ръка, която ме сложи разклатен на коленете ми и на дланите на ръцете ми.

11 И ми каза: Данаиле, мъжо възлюбен, разбери думите, които ти говоря и стой прав, защото при теб съм изпратен сега. И когато ми изговори тези думи, аз се изправих разтреперан.

12 Тогава ми каза: Не бой се, Данаиле; защото от първия ден, откакто ти преклони сърцето си да разбереш и да смириш себе си пред своя Бог, думите ти бяха послушани и аз дойдох поради думите ти.

13 Обаче, князът на персийското царство ми противостоеше двадесет и един дни; но, ето, Михаил, един от главните князе, дойде да ми помогне; и така, аз останах непотребен вече там, при персийските царе." (10:19-13).

Следващият стих 14, може би е ключът не само на тази глава, но и на следващите в книгата (глави 11 и 12).

"14 И сега дойдох да ти помогна да разбереш какво предстои да стане с народа ти в последните дни; защото видението се отнася до далечните дни" (10:14).

Ето защо, ние много добре разбираме, че онова, което следва в глави 10, 11 и 12 (а именно четвъртото видение на Данаил), специално се отнася до "народа ти", (който е Израел) и каквито характери или народи ще бъдат включени по-късно, те ще бъдат включени поради тяхното отношение към еврейския народ. Тъй като еврейските неща са в основата, затова единствено те доминират в глави 9 и 12.

Вторият момент, върху който би трябвало да акцентираме е хронологическата постановка. Споменатите събития се отнасят за последните дни. Въпреки, че ще бъдат въведени други съществени неща, фокусът на главите пада върху последното време. Ако нещо в тази или в следващите глави на пръв поглед изглежда неясно и мрачно, причината е, че целият материал се отнася за "народа ти в последните дни" и няма значение какъв фон е даден за да се разбере пълното значение на тези два момента. Но въпреки, че можем да разпознаем това, понякога е много трудно да се направи разлика между образ и първообраз, между факти и главната истина на пасажа особено, когато са смесени в стиха или в стиховете. Това особено е важно в Данаил 11:21-35. Нека отново обърнем вниманието си върху глава 10.

"15 И като ми говореше тези думи, насочих лицето си към земята и останах ням.

16 В този момент един, подобен на човешки син, се допря до устните ми. Тогава отворих устата си и говорих, като казах на онзи, който стоеше пред мен: Господарю мой, от видението болките ми се върнаха и не остана сила в мен.

17 Защото как може слугата на този мой господар да говори с този мой господар? Понеже веднага не остана никаква сила в мен, а и дъх не ми остана" (10:15-17).

Отново виждаме сходство с опитността на апостол Йоан в Откровение 1:17: "И когато Го видях, паднах при краката Му като мъртъв, а Той сложи десницата Си върху мен и каза: Не бой се, Аз съм Първият и Последният..." Само, когато Той понижи славата и величието Си, е възможно човек да види Бога и да оживее, независимо дали се отнася до Отец, до Сина или до Светия Дух. Тези смъртни тела ще трябва да бъдат променени с възкресенски, за да живеем заедно с Бога в Новия Град.

"18 Тогава пак се допря до мен нещо като човешки образ и ме подкрепи.

19 И каза: Не бой се, мъжо възлюбен; мир на теб! Крепи се! Да! Крепи се! И като ми говореше, аз се подкрепих и казах: Нека говори господарят ми, защото си ме подкрепил" (10:18,19).

Отново имаме теофания в стихове 16 и 17. В следващите два стиха, придружаващият ангел нарече Данаил "мъжо възлюбен". На никоя Старозаветна личност не са казани подобни думи. Авраам бе наречен "Божи приятел", Мойсей, "служител на Бога" - те са били възлюбени, но в Данаил, според мен, виждаме отражение на идващия Месия; свят, незлобив и неосквернен. Той е личност, която самите ние можем да обичаме безрезервно, макар и в по-ниска степен от Самия Месия.

Говорещият ангел не е наименуван, въпреки, че може да е бил Гавриил, както виждаме в предшестващата глава (Данаил 9:21). Обаче, това трудно би могло да се предположи, тъй като четирите видения на Данаил не следват хронологически едно след друго, но има интервал от три години между първото и второто, двадесет години между второто и третото и пет години между третото и четвъртото. Освен това, ангелът в тази глава не се появява сам, както Гавриил, но дава посланието си в присъствието на един, който фактически е автор на посланието - Христос преди въплъщението Си.

Идваме до стих 20:

"20 Тогава той каза: Знаеш ли защо съм дошъл при теб? А сега ще се върна да воювам против княза на Персия; и когато изляза, князът на Гърция ще дойде" (10:20).

Кеил парафразира този стих така:

"Сега ще се върна да възобновя и продължа войната с княза на Персия, да поддържам позицията завоювана (ст.13) при царете на Персия; но когато така изляза да воювам; или докато продължавам в този конфликт, ето, князът на Джаван ще дойде ("хенай" с причастието "бах", означава князът на бъдещето), тогава ще има нов конфликт".

В действителност, тази последна мисъл не е изказана така случайно, но тя се явява в стих 21. Воюването с княза; или с духа на Персия, враждебно настроен към Израел, се отнася да опозицията, която евреите ще срещнат в препятствието поставено пред тях при изграждането на храма от времето на Кир до времето на Дарий и в бъдеще под Ксеркс и Артаксеркс до изграждането на стените на Ерусалим от Неемия, така също и в по-късно време от страна на персийската световна сила, но всред всички трудности, ангелът на Господа обещава да движи нещата на Неговия народ. "Сар джаван" е духът на световното македонско царство, което ще се появи и ще покаже огромна омраза, каквато показа духът на Персия срещу Божия народ" (Кеил стр.422-423).

Ужасно нещо е като си помислим, че всеки народ на земята очевидно има един местен княз на тъмнината, една демонична личност, която влияе върху мислите и действията на царе, владетели и управители. Писанието се отнася с респект към тези демонични сили, като нарича някои от тях князе и напълно разпознава тяхната зла сила и техния капацитет на влияние върху живота и интереса на народите. Обикновено, се мисли, че това влияние върху управителя е възникнало случайно, но всъщност то е резултат от едно демонично натоварване или обладание. Също и архангел Михаил се отнася към Сатана с респект според Юда 9. Невъзможно е да се помисли, че Хитлер и Сталин са били изключение. По този начин и Антихрист ще бъде овластен вместо от князете на Персия, Гърция или от тези на други страни, лично от самия Сатана и ще бъде обладан от него, за да упражнява неговото познание и световно господство. По този начин той ще направи в определеното му време да доминира злото по цялата земя. "Когато бъде отстранен онзи, който сега го възпира". Тогава царството на тъмнината ще има пълната власт.

Това, което Данаил изговаря, Павел го сумира в Ефесяни 6:12, като приложение към всеки християнски вярващ: "Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесни места".

Да се върнем към Данаил, напълно подходящо е за него да ни въвежда в духовните сили, които все по-интензивно ще действат, особено по времето на седемдесетата седмица на Данаил и които ще стигнат апогея си в безопозиционното царство на Сатана чрез неговия Антихрист, чрез лъжливия пророк и чрез демоничното множество.

В стих 13, срещаме един ангел на Бога "превъзходен в сила", но изглежда не е бил в състояние да се справи със Сатанинския княз на Персия. Безизходицата обаче е разрешена единствено, когато архангел Михаил идва на помощ. Тук в тези два стиха моментално проблясва ужасната борба, която се води в духовния свят за завладяване умовете на царете.

В йерархията на ангелите, добри и зли, дали отсъденото решение е въз основа на явната им зависимост от последната заповед на Самия Бог? Дали архангел Михаил, е превъзхождал по ранг княза на Персия, докато изглежда първият ангел, влязъл в спор с него не го е превъзхождал?

Сатана, помазаният херувим, чиято сила и влияние са били абсолютно достатъчни за да подмами Божиите ангели и да ги поведе в бунт, очевидно като е имал предвид ангелите от най-висок ранк - именно князете. За тях и за други ни се казва в Ефесяните, че са силите на световната система. Те влияят и контролират царе, обсебват лъжливи пророци и гадатели, вдъхновяват автори, създават фалшиви доктрини и ереси, воюват със светиите по всякакъв начин и петнят доброто име на Бога. Лично самият Сатана инсценира смъртта на Божия Син, понеже не би могъл да Го измами. Смъртта на Божия Син е предузната и предопределена от Бога, а Сатана е използван като инструмент. Подобно предположение би могло да се базира върху една съзнателна сила; сила според позволената воля на Бога (Йов 1:10, 12 и т.н.) Тъй като тази злоба и нахалство не изключват Самия Божия Син (Той беше изкушаван от Сатана), не трябва да се изненадаме, като го виждаме да действа срещу Божиите ангели.

По всичко личи, че хората би трябвало да бъдат повлияни от словото и Духа на Бога или от духа на покварата чрез силите на злото. В края на краищата, не съществува позиция на постоянен неутралитет. В настоящето ни изучаване виждаме, че умът на Кир Велики е бил бойното поле. За него в Исая 44:28; 45:1-4 се казва:

"28 Който казва за Кир: Той е Моят овчар, който ще изпълни всичко, което Ми е угодно, даже когато кажа на Ерусалим: Ще бъде съграден и на храма: Ще бъдат положени основите ти.

1 Така казва Господ на помазаника Си, на Кир, когото Аз държа за дясната ръка, за да покоря народи пред него и да разпаша кръста на царе, за да отворя вратите пред него, за да не затворят портите:

2 Аз ще ходя пред теб и ще изравня неравните места; ще разбия медните врати и ще строша железните лостове;

3 ще ти дам съкровища, пазени в тъмнина, и богатства, скрити в скривалища, за да познаеш, че Аз съм Господ, израелевият Бог, Който те призовавам по име.

4 Заради Яков, слугата Ми и Израел, избраният Ми, те призовах по име, дадох ти почтено име, дори и да не Ме познаваш"

Въпреки да виждаме от описанието на Исая, че на Кир е било предписано да изпълни "всичко, което Ми е угодно", все пак съществува невидима битка за неговия ум и воля. Въпреки победата да е сигурна, спорът е бил много остър.

Ксенофон в своята Циропедиа се е опитал да предаде на читателите си нещо от страхопочитанието и боготворението, от персите, с което Кир е бил обкръжен. Понеже той прави Кир да говори като атинянин, защото е доловил нещо от неговата чистота, енергичност и дори гениалност. Несъмнено, той не би могъл да ни даде някакъв ключ относно духовната страна на Кир и разбира се, нито намек, че е бил избран инструмент в ръката на Йехова. Това ние научаваме единствено от Писанието. Термини като "помазаника" и "Моят овчар" са абсолютно необикновени. Те не са употребени за никой друг езически цар, дори не и за Навуходоносор. Това са термини употребени някога за Давид. Фразата "дори и да не Ме познаваш" би била най-добре разбрана, ако към изречението прибавим думата "следователно", защото в предния стих, имаме изявлението "за да познаеш, че Аз съм Господ, израелевият Бог, Който те призовавам по име".

Тази глава завършва с ангелските думи, приложими към всички останали глави от книгата. "Обаче, ще ти известя значението на това, което е написано в едно истинско писание". Привидно, това би се отнасяло до онова, което следва в глави 11 и 12, но напразно търсим в тях някакъв библейски цитат, който се отнася или дори покрива дадена тема в предишното писание. Какво означава това? Кеил казва:

"Истинското писание" е книгата, в която Бог е определил предварително истината за историята на света такава, каквато ще бъде впоследствие разкрита" (ср.Малахия 3:16; Откровение 5:1) (Кеил стр.423).

Барнес казва:

"Истинското писание" означава писаната истина и обяснение, които засягат божествените цели или заповеди относно тези факти, че (а) тогава не е имало друго писание, където тези неща биха могли да бъдат намерени; (б) ангелът е дошъл да извести това, което не би могло да бъде познато по друг начин и следователно, не би било възможно да бъде намерено в някоя друга книга, до която човек би имал достъп; (в) този език напълно хармонира с общите описания в Писанието относно други бъдещи събития. Те са описани в една книга, която е в Божиите ръце, в която е описано цялото бъдеще на човечеството; имената на тези, които ще бъдат спасени и всичките дела на хората" (Сравни с Второзаконие 32:34; Малахия 3:16; Псалом 139:16; Откровение 5:1) (Барнес II, стр.104-205, Op.cit.).

Ако предположим, че тази десета глава е отделно видение (която не е) и няма нищо общо с онова, което следва, тогава би трябвало да погледнем към нея другояче. обаче, целият безкраен конфликт представен в глава 11 и страхотните случки в глава 12 биха могли да се обяснят единствено с изопачените желания на царе и владетели, с тяхната воля за сила и власт, за земя и известност. Това не е нищо друго освен един фронт на реално съперничество, невидимо, но истински ужасно. Именно, северният цар, южният цар, лъжливият пророк и над всичко "царят", който в тази ера ще бъде представен като бог, чиито неизвестни инструменти ще бъдат те. Това не означава, че те не ще имат собствени воли; те ще бъдат подмамени от великият измамник, който ще ги използва за собствените си цели и намерения. Анна и Кайафа просто са мислили, че защитават собствените си интереси и тези на тяхната садукейска компания; в действителност обаче, те предадоха Израел на двадесет-вековно преследване, което им нанесе щети в огромни размери.

Обаче, благородните мисли и превъзвишените желания на хората, ще бъдат използвани от великия манипулатор за собствените си намерения. Но има подслон и убежище от неговите примки единствено под покрива на Всемогъщия и в ходатайството на Неговия Месия. И така, когато четем следващите глави, в тях намираме ключа за действителността и силите контролиращи езическия свят, и намираме тяхната кулминация в последния бунт срещу Един във всемира, Който истински обича човека и Който заслужава да бъде обичан; Един, чиито заповеди са основани изключително върху доброто както в духовната, нравствената и физическата реалност на всемира. Единствен Той знае как е бил създаден този всемир и какво точно би трябвало вечно да Му принадлежи, след като крайното добруване, което Той е планирал за него вече е в действие.

ГЛАВА 12

ЦАРЯТ
(Данаил 11)

Когато започваме разглеждането на глава 11, ние ще избегнем много недоразумения ако не забравяме Данаиловото предупреждение, че главната тема на главата са "последните години" (Данаил 11:6) и заедно с това да приемем предварително, че Данаил използва тридесет и пет стиха посветени на миналото, а само десет стиха са пророчество за последното време.

Кеил ни предупреждава:

"Всичко, което ангелът казва по отношение на Персия и Яванските световни царства (от Ява) и за войните на царете от север и юг, се отнася за последното време и има за цел накратко да покаже главните елементи на развитието на световните царства до времето, когато войната в края ще избухне и да покаже как, след унишожаванетo на яванските световни царства, нито царете на юга, нито тези на севера ще спечелят притежанието на световните царства" (Кеил стр.248).

Ангелът, в началото на видението, е ориентирал Данаил, че пророчеството е за "твоя народ" и "за последните дни". Нека имаме това предвид когато разглеждаме тези последни две глави (11 и 12). Тъй като в Данаил 11:5-20 обикновено написаните мисли са минала история, ето защо, ние даваме Кеиловата парафраза на тези стихове. Той казва:

"Ако ние сега, преди да продължим по-нататък в нашето изложение, внимателно разгледаме съдържанието на откровенията в стихове 5-20, така че да имаме ясен поглед върху съотношенията им с историческите изпълнения, ние ще констатираме какъв е курсът на следващите изложени мисли: След падането на яванското световно царство (стих 4), южният цар ще набере голяма сила, но един от началниците му ще стане по-силен от него (стих 5) и ще има по-голямо господство над севера. След няколко години обаче, те ще влязат в съгласие, защото южният цар ще даде дъщеря си на северния цар, така че ще се установи едно правилно взаимоотношение между тях; но това съгласие ще доведе до предаването (унищожението) на дъщерята, на нейния баща и на всички, които са я водили и са били съпричастни с нейната женитба (стих 6).

"След това, един потомък на юга ще обяви война на северния цар и победоносно ще нахлуе в страната на противника, ще ограби голяма плячка и ще я отнесе в Египет и години наред ще държи първенство. Северният цар ще навлезе в неговото царство, но отново ще се върне в дома си без резултат (стихове 7,9). Неговите синове също ще нахлуят в царството на южния цар с огромно множество но това множество ще бъде предадено в ръката на царя, който въпреки, че ще повали десетки хиляди, пак няма да надделее. Северният цар ще се върне с още по-голямо множество от първото срещу южния цар, заедно с насилниците на еврейския народ, ще се повдигне и ще превземе укрепените градове, без да има сила южният цар да му противостои (стихове 10-15).

"Завоевателят ще владее завоюваните земи за негово собствено удоволствие и ще постави краката си в святата земя с намерение да я унищожи. Тогава той ще дойде с цялата си мощ на своето царство срещу южният цар и ще му предложи справедливи условия за да установи с него правилно взаимоотношение и ще му даде дъщеря си за да го разврати, но няма да успее, посредством това, той ще причини гибелта на дъщеря си. Накрая, ще атакува островите и морските страни на запад; но ще бъде поразен от началниците си и ще бъде принуден да се върне в крепостите на своята земя, обаче ще се препъне и падне (Стихове 16-19). Но неговите наследници ще изпратят бирници до най-славната част на царството, обаче за кратко време ще загинат (стих 20).

"Ето как откровението представя нещата: Във войната между царете на юга и на севера, първо царят на южното царство покорява северното, но в апогея на своето завоевание, той потъва под силата на своя противник посредством въстание и бунт от една изменническа част на евреите; след това, чрез една атака над запада в своя стремеж за по-здрава стабилизация и по-голямо разгъване на силите си, той докарва собственото си падение, както и това на наследника си, който като последствие от гнета на неговото царство, идва до своя край за няколко дни.

"Сега, понеже царят, който ще дойде на негово място (стих 21), след като стане силен, след като се надигне срещу светия завет, ще отмахне от храма всекидневното поклонение на Господа и другите ритуали. Според историческата справка в книгата на Макавеите, елинът Антиох (бащата на Антиох Епифан), пророчески изявен (стихове 5-20, простира себе си над периода от разделянето на монархията на Александър между генералите му до началото на царуването на неговия син Антиох Епифан в 175 г. пр.Хр. През този период са царували седем сирийски и шест египетски царе, но в пророческото откровение са споменати само четири царе на севера (първият, в стихове 5-9; неговите синове, стихове 10-12; третият, стихове 13-19 и четвъртият, стих 20) и трима царе на юга (първият, стихове 5,6, издънката, стихове 7-9 и царят, стихове 10-15) очевидно различен, чрез който по-предишният в отношение със синовете на царя (ст.10) идентифицирано споменат в стих 11, е признат и от по-късните царе на юга, обаче остава под съмнение дали този, за който се говори в стихове 9-15 е различен от идентифицирания с "издънката от корените" (стих 7).