Република българия

5.11Здравеопазване

Според Доклада за здравето 2012 г. основните проблеми през 2011 г. пред здравната система, могат да бъдат обобщени като²⁶:

• 
  неадекватност и недостиг на ресурси – човешки, финансови, материално технически, информационни и организационно-управленски;
  
• 
  несъответствие между структура и търсене на здравни услуги – йерархичната структура не съответства на търсенето – заобикаляне на първичната медицинска помощ и търсене на специализирана и високоспециализирана помощ от населението;
  
• 
  липса на хоризонтална интеграция и взаимодействие – например – взаимодействието между първичната медицинска помощ и спешната медицинска помощ;
  
• 
  свръхцентрализация или пълна децентрализация – две крайни явления, които оказват влияние върху структура и взаимодействие;
  
• 
  неясна дългосрочна визия свързани с регионалното (териториалното) разположение – Националната здравна карта е само пожелателен инструмент за управление без реални възможности за въздействие.
  

• 
  Анализът на данните показва, че НЗОК е осигурила сключване на договор при 100% покритие на практиките по НЗК в големите области – София, Пловдив, Варна. Под 80% е изпълнението на НЗК в областите Търговище, Кърджали, Силистра. Броят на практиките в райони с неблагоприятни условия, с които НЗОК е сключила договор, са 841. Незаетите практики през 2011 г. са 533, предимно в отдалечени и труднодостъпни населени места.
  
• 
  През 2011 г. специализираната извънболнична медицинска помощ в страната се осъществява от 1770 лечебни заведения, от които: 121 диагностично-консултативни центъра, 559 медицински центъра, 146 групови практики за специализирана медицинска помощ, а така също 2 858 индивидуални практики на лекари-специалисти.
  
• 
  Към 31.12.2011 г. болничният сектор в страната включва 344 лечебни заведения за болнична помощ, от които 255 са публична собственост (държавна и общинска, в т.ч. и 18 болници към други ведомства) и 89 са частна собственост, което формира смесена публично-частна система за болнична помощ. В столицата има 54 болнични заведения, (15.6 % от общия брой в страната). В Южен централен (с 69 здравни заведения), Югозападен (94) и Югоизточен район (51) са концентрирани 61.8 % (214 здравни заведения за болнична помощ) от общия брой болнични заведения. Налице е диспропорция между Южна и Северозападна България по отношение на броя на болничните заведения, като основната част от болничните заведения е концентрирано в 9 области.
  
• 
  чувствителен недостигът от профилирани лечебни заведения за пациенти със завършило активно лечение (за рехабилитация, продължително лечение и др.)
  

• 
  Осигуреността с болнични легла в България е по-висока от средната за ЕС. За 2011 г. е 65,9 на 10 000 души при 53 средно за ЕС. Североизточният район се отличава с най-ниски стойности на този показател (около 50). Броят на болничните легла на 10 000 чов. се увеличава само в Южен централен (от 60.9 през 2007 г. на 66.5 през 2011 г.) и Северозападен район (61.5 спрямо 65.0). В останалите райони този показател запазва или намалява стойността си. По области се наблюдават значителни различия на показателите за осигуреност на населението с болнични легла и структура на легловия фонд. С най-висока осигуреност с болнични легла на 10 000 души през 2011 г. са област Ловеч – 80.9, Кюстендил – 74.2, Стара Загора – 71.9. Най-ниска е осигуреността с болнични легла на населението в област Ямбол – 33.2 на 10 000 души, Хасково – 36.4, Видин и Силистра – 36.8. Над половината от общия болничен леглови фонд (51%) е концентриран в 7 области - София-град (19.8%); Пловдив (10.1%), Стара Загора (5.3%); Варна (5.1%), Плевен (3.7%), Бургас (3.6%) и София област (3.5%).
  
• 
  Различията в обезпечеността с медицински кадри между районите от ниво 2 като цяло през 2011 г. могат да се оценят като ниски. По-високият брой на лекарите в София се обяснява с националните и специализирани функции, които изпълняват една част от лечебните заведения и лекарите в тях. По брой лекари на 10 хил.жители България е на първо място в ЕС – 37 срещу 33 лекари.
  
• 
  Единственият показател, които дава основание за индикиране на проблем, е обезпечеността на населението с лекари по дентална медицина. Изоставащите значително 4 района от ниво 2 – СЗР, СЦР, СИР, ЮИР, както и различията между отделните области дава основание да се насочи вниманието при разработване на секторните политики именно към този въпрос.
  

• 
  Осигуряване на равни възможности за достъп до здравните услуги на хората, включително и на живеещите в малки населени места отдалечени от градските центрове;
  
• 
  Реконструкция/ обновяване и оборудване на здравните заведения с нова, по-модерна медицинска техника. лечебни и здравни заведения за спешна помощ (включително линейки), първична, специализирана извънболнична и болнична помощ, в съответствие с одобрената Концепцията за преструктуриране на болничната помощ.
  
• 
  Подобряване на връзките между първичната и специализираната извънболнична помощ и болничната помощ.
  
• 
  Преодоляване на съществуващите диспропорции по отношение на лечебните заведения за болнична помощ по брой, географско разположение и характер на дейността, както и различията в ресурсното обезпечаване на болничните заведения в различните области.
  
• 
  Преодоляване на сериозните трудности при получаването на достатъчни по обем и качество услуги от лекарите специалисти от населението, живеещо в отдалечени и труднодостъпни райони, както и хората от уязвими групи.