Водеща цел на стратегията „Европа 2020” е интелигентният растеж, а една от петте цели е подобряване на образователното равнище на населението, намаляване на дела на преждевременно напусналите училище и увеличаване на дела на населението с висше или еквивалентно на висше образование.
Състояние и тенденции:
Образователната структура на населението се подобрява, като следва ясно изразена тенденция на увеличение на броя и дела на населението с висше и средно образование при същевременно намаляване на броя и дела на хората с основно и по-ниско образование. Същевременно обаче се регистрира намаляване на относителния дял на учащите в професионалното образование и обучение. В структурата на завършващите студенти се забелязва диспропорция между търсенето на пазара на труда и дела на завършващите студенти. Още по-проблемен изглежда фактът, че равнището на участие на населението на възраст 25-64 г. в България в различни форми на учене през целия живот е едно от най-ниските в ЕС със стойности 1.2-1.4%, при 8.9% средно за страните от ЕС.
Към 1.02.2011 г. година броят на лицата с висше образование е 1 348.7 хил., или всеки пети (19.6 %) е висшист. В сравнение с предходното преброяване относителният дял на висшистите се е увеличил с 5.5 процентни пункта. Делът на лицата, завършили средно образование, към момента на преброяването са 43.4 %, като за последните 10 години увеличението е с 5.5 п.п.
Делът на високообразованото население в Югозападен район е най-висок (27.7 %) поради влиянието на столицата, която има най-добрите образователни характеристики на населението в страната. С относително добри показатели са Североизточен (18.5 %) и Северен централен район (16.5 %). В най-неблагоприятно положение са Северозападен (14.8 %) и Южен централен район (15.8 %).
В регионален аспект най-образовани са жителите на област София – столица, където всеки трети 36.8 % е с висше образование. Следват областите Варна и Пловдив, където относителния дял на висшистите е съответно 23.7 % и 19.4 %. С най-негативен образователен статус са жителите на областите Кърджали (10.3 %), Търговище (11.5 %) и Разград (11.6 %).
Регионалните дисбаланси в образователната структура по местоживеене са съществени – 71.6 % от жителите на градовете са със завършено най-малко средно образование, докато за жителите на селата този дял е 40.3 %.
Ранно отпадащите от формално образование, които могат да бъдат приети като неграмотни или полуграмотни, представляват 12.8% от населението в страната, при 15.1% за ЕС-27. По райони делът на тези лица за 2011 г. е между 16.5-18.5%, като единствено в Югозападен район е 4.3%. Причините, поради които младите хора напускат преждевременно системата на образование, са индивидуални, но някои постоянно проявяващи се техни характеристики са свързани с неравностойното социално положение и ниското равнище на образованост на семействата. Сериозно изоставане в развитието на системата „учене през целия живот”. Едва 2.4% от населението е участвало в продължаващо обучение през 2011 г., при показател от 9.5% за ЕС-27. Делът на градското население е 2.8%, а на селското – 0.9%27
Обхватът на групата “никога непосещавали училище” е 81.0 хил.лица, или 1.2 % от населението на 7 и повече навършени години. Относителният дял на лицата “никога непосещавал училище” е най-висок в Югоизточен (2.0 %) и Южен централен (1.7 %) райони, а най-нисък в Югозападен район (0.5 %). Най-висок е делът на лицата “никога непосещавали училище” в областите Кърджали (3.6 %), Сливен (3.5 %), Силистра (2.5 % ) и Ямбол (2.0 %). Най-нисък е делът на тези лица в областите София столица 0.3 %, Габрово и Перник с по 0.4 %, Русе и Велико Търново съответно по 0.6 %.
Неграмотните лица са 112778, а относителният им дял от населението на възраст 9 и повече навършени години е 1.7 %. Най-висок е делът на неграмотните лица сред населението на област Сливен (5.7 %), Кърджали (5.2 %), Силистра (3.8 %) и Ямбол (3.0 %). Най-нисък е делът на неграмотните в областите София столица (0.4 %), Перник (0.5 %), Габрово (0.6 %), Русе и Велико Търново (съответно 0.8 % и 0.9 %). При преброяването през 2011 г. 11.7% от самоопределилата се ромска група е неграмотно население, за разлика от българската – 0.5%. При ромския етнос 23.2% от децата от възрастовата група за училище не учат.
Наблюдава се влошаване качеството на образованието. Това се потвърждава от международни изследвания, в които участва страната28, както и анкети сред бизнеса.
Основен проблем е слабата адаптивност на образованието и обучението към потребностите на пазара на труда, особено на регионалните пазари на труд.адаптивността на образованието и обучението към потребностите на пазара на труда.
Достъп до образование и образователна инфраструктура
Наблюдават се положителни промени в повишаване достъпа до детските градини и ефективността на функциониране на заведенията за тези услуги. Намаляват се междурегионалните различия. По-нататъшните усилия трябва да се насочат към поддържане на съществуващите тенденции, като приоритетно се решат проблемите с достъпа в няколко големи града като София, Варна, Благоевград, В.Търново, Добрич, Габрово и др., както и в малки, периферни общини, разположени най-вече в Северозападен и Северен централен райони.
Налице са възможности от гледна точка на осигуреност с класни стаи и пълняемост на паралелките, които осигуряват нормален учебен процес в преобладаващата част от районите и общините. Единствено в София има определен недостиг на елементи на системата (училища и детски градини). Регионални дисбаланси могат да се търсят в оборудването на базите със съвременна техника и средства, предпоставка за по-високо ниво на обучение, а и до някъде в капацитета на преподавателския персонал.
Демографската ситуация се е отразила пряко на териториалното разположение на системата на образованието. След 2007 г. средно се закриват по 50 училища на година, главно основни и прогимназии. Това повиши ефективността, но затрудни достъпът на много ученици до училище. Процесите на оптимизация на училищната мрежа поставят изисквания към създаването на защитни механизми по отношение на преструктурираните звена. Към момента има 794 средищни училища и 103 защитени. Те са елемент на социална защита и част от регионалната политика на ниво общини. От друга страна предоставянето на транспорт на учениците в задължителна училищна възраст, осигуряването на целодневна организация на учебния процес се оказват подходящи инструменти за създаване и гарантиране на по-добри условия за провеждане на качествен образователен процес.
Постоянно намаляващият брой на учениците създава проблеми с нормалното функциониране на училищата поради обвързаното им финансиране с броя на учениците. Причините са в демографската криза, както и в емиграцията на млади семейства. В това отношение оптимистично е увеличаването на децата в детски градини, което означава, че в близките години випуските ще са по-многобройни.
Намалява броят на специалните училища, а локализацията им по територията на страната затруднява достъпа до услугите. Така например, училища за незрящи деца има само в София и Варна.
Мрежата от висши училища е относително равномерно развита в страна. Акредитация имат 45 университети и висши училища, като водещи университетски центрове са София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Благоевград (с повече от един ВУЗ). Може да се твърди, че покриват изцяло нуждите на страната, като за сравнение, трябва да споменем, че в страните от Западна Европа съотношението университет/население е близо 1 на 600 000/1 000 000. Широкият спектър от специалности и прием в тях, не винаги е съобразен с потребностите на реалната икономика и третичния сектор.
Идентифицирани потребности:
Прилагане на ефективен регионално базиран подход за подобряване на образователната структура на българското население на възраст 24-65 години.
Повишаване на качеството на образованието на всички нива на образователната система, вкл. ВУЗ, и осигуряване на приложимата инфраструктура (с акцент върху изоставащите райони и създаването на достъп до образователната система на всички групи със специфични нужди).
Силно ограничаване на процеса на рано напусналите образование (особено сред младежите от ромския етнос) и обучение.
Реализирането на модели, чрез провеждане на принципа за „концентрация на ресурси“ и закриване на училища може да доведе до задълбочаване на демографската криза в цели региони и обезлюдяването на териториите за сметка на увеличаване на населението в по-големите градове. За преодоляване на тези негативни ефекти е необходимо да се подобрява мобилността, достъпността и грижата за образованието на децата.
Ускоряване на модернизирането на учебните програми, подобряването на обучението на преподавателите с оглед подобряване качеството на образованието.
Ефективен национален и регионален механизъм за съобразяване на професионалното обучение с потребностите на пазара на труда.
Разширяване на формите и достъпа до ученето през целия живот.
Подобряване достъпа до финансиране за подобряване на квалификацията на персонала на фирмите, особено за новосъздадени предприятия и за МСП, които участват в иновационни дейности.
Преодоляване на физическата отдалеченост на стопанствата в селското, горското и рибното стопанство от институциите и организациите, участващи в процесите за повишаване на информираността и трансфера на знания и умения. Повишаване информираността и трансфера на знания и умения при заетите в селското, горското и рибното стопанство, с фокус технически и технологични решения и дейности, допринасящи по тематични цели 4 Преход към ниско-въглеродна икономика, 5 Адаптация към промените в климата, предотвратяване и управление на рисковете и 6 Опазване на околната среда и ресурсна ефективност.
Модернизиране на обучителните подходи, вкл. засилване на формите на електронно (on-line) и дистанционно (distance–learning) обучения; насърчаване развитието на "трансверсални умения" (multi-disciplinary), включително на предприемачество в съответните програми за висше образование; финансово насърчаване на ученето през целия живот.
Сериозен недостатък на училищната система е липсата на реформа в система на образованието и неговото качество.
