КОРЕНИТЕ НА МОРАЛА: ЗАЩО СМЕ ДОБРИ?

6.КОРЕНИТЕ НА МОРАЛА: ЗАЩО СМЕ ДОБРИ?

На много религиозни хора им е трудно да си представят, че човек без религия би могъл да е добър и дори дали изобщо ще иска да е добър. Точно такива въпроси ще разглеждаме в тази глава. А междувременно съмненията непрестанно растат и тласкат някои религиозни хора към страховити изблици на омраза, насочена срещу онези, които не споделят тяхната вяра. Това е важен момент, защото морални съображения се крият и зад религиозните нагласи към много други теми, нямащи реална връзка с морала. До голяма степен тези възражения срещу преподаването на еволюцията в училище нямат никаква връзка със самата еволюция (и с който и да е друг научен проблем), а се дължат на морално възмущение. То може да варира от разни наивни тези като тази: „Ако ще учите децата, че са произлезли от маймуните, те ще почнат да се държат като маймуни" до далеч по-сложно мотивираната „клиноведска" стратегия, осъществявана под мотото на „творческия замисъл" (която пък е изложена с безпощадна яснота от Барбара Форест и Пол Ерос в Троянският кон на креационизма (Forest and Gross 2004)).

Получавам доста писма от читатели на моите книги, повечето от които преливат от симпатия, някои са полезно критични, а една съвсем малка част са гнусни или направо гадни. А най-гадните от всички - съжалявам, че трябва да го кажа - почти винаги са мотивирани на религиозна основа. И обект на подобно далеч нехристиянско отношение стават най-редовно тези, които са възприемани като врагове на християнството. За пример ще посоча едно писмо, изпратено по Интернет и адресирано до Брайън Флеминг, автор и режисъор на Богът, който го нямаше, един искрен и вълнуващ филм в защита на атеизма. Озаглавено „Пържи се в ада, докато ние се смеем" и датирано от 21 декември 2005 г., посланието до Флеминг съдържа следното:

Ти определено си нахалник. Ще ми се да изкормя глупаците като теб и да вия от кеф, докато гледам как вътрешностите им се изсипват на земята. Ти се опитваш да заклеймиш една свещена война, в която някой ден аз и други като мен ще имаме и удоволствието да предприемем гореспоменатите действия.

Явно в този момент авторът си е дал сметка, че тонът му не звучи особено християнски, защото превключва на по-добродетелна вълна:

Ама нали пусто, БОГ ни учи да не търсим мъст, а да се молим за такива отрепки като теб.

Пристъпът на добродетелност обаче е мимолетен:

Утешавам се с мисълта, че наказанието, което БОГ ти е отредил, ще е 1000 пъти по-страшно от това, което аз бих ти причинил. Най-хубавата част в него е, че ще страдаш во веки веков за тези твои грехове, за които си абсолютно невеж. В Божия гняв няма и капчица милост. За твое успокоение ще кажа следното: надявам се, че истината ще ти се разкрие, още преди моят нож да проникне в плътта ти. Весела КОЛЕДА! (П.П. Абе вий си нямате на представа какво ви чака... Слава Богу, че не съм като вас.)

Аз наистина съм удивен, че едно общо взето невинно отклонение от теологичното мнение може да породи и толкова жлъчна ненавист. Ето ви още един пример (запазил съм оригиналния слог), този път от пощенската кутия на редактора на сп. „Свободомислие днес", издавано от Фондация „Свобода от религията" (FFRF), която впрочем се бори с мирни средства срещу всички опити да бъде премахнато онова заложено и в Конституцията разделение между църква и държава:

Здравейте, задръстени сиренари! Ама да си знаете, че ние, християните, сме много повече от вас, смотаняци нещастни! Няма и не може да има НИКАКВО разделение между Църква и Държава, така че вие, тъпи езичници, пак ще се издъните...

Хубаво, няма разделение, но какво общо има тук... сиренето? Мои американски приятели ми подсказаха, че това било от-пратка към пословично либералния щат Уискънсин - роден дом на FFRF и център на млекодобивната промишленост, но ми се струва, че горното крие и друг подтекст. Дали пък няма връзка с онова казармено клише за французите - „нагъващите сирене маймуни, които все гледат да се скатаят"? И каква всъщност е семиотичната иконография на сиренето .... Но да продължим:

Чуйте ме сега, сатанисти: я най-добре пукнете и се пръждосвайте в ада!... Надявам се да хванете някоя по-гадничка болест като рак на ректума и да умрете от бавна и мъчителна смърт, че да се срещнете най-сетне и с вашия Бог, САТАНАТА... Ей, гьзари, тая работа със „свободата от религията" май намирисва на анален секс... Мамка ви и скапани педали, хубавичко си отваряйте очите и внимавайте къде ходите, щото Бог ще ви намери, когато най-малко го очаквате... Ами щом толкова не ви харесва тая страна и принципите, на които е основана, ходете да се шибате (siс!) някъде другаде, а най-добре вървете по дяволите! П.П. Да ви го начукам, скапани комунистически курви!... Разкарайте си черните задници от САЩ!... За такива като вас няма прошка! Сътворението е повече от очевидно доказателство за вездесъщата мощ на ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС.

А защо не... вездесъщата мощ на Аллах? Или на Брама (нали също е Господ)? Че дори и на Йехова?

Този път няма да си затраем. А ако в бъдеще се стигне и до насилие, помнете, че вие си го изпросихте. Моята пушка поне вече е заредена...

Ей това винаги ме е удивлявало: защо някои хора си мислят, че Бог се нуждае от тяхната яростна защита? Така де, биха могли да предположат, че той вече е достатъчно голям, за да се грижи сам за себе си. Още по-странното е, че тези зловещи заплахи към редактора са били отправени не от друг, а от една възпитана и чаровна млада дама...

Може би защото не живея в Америка, в по-голямата си част моите негативни отзиви не попадат точно в същата категория, но пък изобщо не доказват предимствата на тази добродетелност, с която е пословичен самият основател на християнството. Следващото писмо, датиращо от май 2005-а, е изпратено от един британски лекар. Да, също прелива от омраза, но бих казал, че е по-скоро измъчено, отколкото гадно, а и нагледно показва, че целият въпрос за морала е дълбоко свързан и с... негативното отношение към атеизма. След встъпителните абзаци, в които иронизира еволюцията и задава саркастичния въпрос: „Какво, негрото още ли е в процес на развитие?" авторът пристъпва и към персонални обиди към Дарвин, като цитира (невярно) Хъксли като „антиеволюционист" и ми препоръчва да прочета една книга (ами прочетох я), в която пък много ясно се казвало, че Светът е само на 8000 години (което ме кара да се усъмня в медицинската му квалификация), а накрая завършва по следния начин:

[В този смисъл] и вашите собствени книги, извоюваният научен престиж в Оксфорд и изобщо всичко онова, което обичате в своя живот и сте успели да постигнете, са просто „преливане от пусто в празно"... Което неизбежно поражда и онзи предизвикателен въпрос на Камю: защо тогава не вземем всички да се самоубием? Ами да, вашият светоглед оказва точно този ефект върху студентите ви, а и още много други... Какво твърдите вие? Че сме били еволюирали благодарение на някаква сляпа случайност от нищото и отново ще се завърнем в нищото. Дори и да не е истинната вяра, религията е нещо много, много по-добро. Защо да не повярваш в някой прекрасен мит (като Платон), щом той те дарява с умиротворение на духа? Вашият светоглед обаче води до тревожност, наркомания, насилие, нихилизъм, хедонизъм, франкенщайнова наука, ад на земята и Трета световна война... Чудя се дали някога сте бил щастлив в личните си взаимоотношения? Случайно да не сте разведен? Вдовец? Или пък гей? Такива като вас просто не могат да бъдат щастливи, иначе не биха се опитвали да докажат, че има такова животно като щастието и че в този живот нищо няма смисъл.

Настроението, което лъха от това писмо (да не говорим за тона), е типично и за много други. Според въпросната особа дарвинизмът е вродено нихилистичен, защото учи, че ние сме еволюирали благодарение на сляпата случайност (за n-ти път ще повторя, че естественият подбор е пълна противоположност на случайния процес), а когато умрем, се разпадаме в нищото. След тази „негативност" идва ред и на всякакви други злини. Е, не допускам, че този човек наистина е могъл да допусне, че овдовяването ми е пряко следствие от моя дарвинизъм, но поне в този пункт неговото епистоларно творение стига до същата агресивна злонамереност, която пък често долавям в моите християнски кореспонденти. Аз съм посветил цяла книга, Разплитането на дъгата (Dawkins 1998), на абсолютния смисъл и поезията в науката, където обстойно разглеждам и опровергавам и т.нар. обвинения в нихилистичен негативизъм, така че тук ще си спестя коментарите. Тази глава е за злото и неговия антипод, доброто, т.е. за морала: откъде идва, защо трябва да го спазваме и дали ни е нужна и религията, за да правим това.