Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография

О, Боже, ти си милостивият Сат Пуруш, Твоите думи ми дават покой.

О, Боже, обясни ми Твоя Път: как трябва да водят жи-вота си отреклите се (от света - б.пр.) и как - семейните?

Сатгуру каза:

Дарам Дас, чуй посланието на Шабд, и дай Учението за Освобождението на душите.

Направи отреклите се (от света) непоклатими в отрича-нето, и обясни начина за извършване на предаността на се-мейните.

КАЧЕСТВАТА НА ОТДЕЛИЛИТЕ СЕ (ОТРЕКЛИТЕ СЕ) ОТ СВЕТА

Обяснявам ти характера (природата) на отреклия се (от света). Единствено когато изостави негодната за ядене храна, която не участва в подхранването на тялото - тютюна, месото и виното - той става Ханса.

ОТРЕКЛИТЕ СЕ (ОТ СВЕТА) И СЕМЕЙНИТЕ Учителите на Сант Мат не искат от последователите си да се отрекат от света или да станат монаси; но ако отреклите се (от света) дойдат при Учителя, от тях се изисква да живеят в духа на последния от обетите, които вече са дали.

Любовта и предаността винаги са в сърцето му, и в себе си той няма враждебност или насилие.

Той винаги има милост (състрадание) към душите, и в мисли, думи и действия не извършва насилие.

Той винаги пази знака на Освобождението, чрез който цялата карма и всички илюзии приключват.

Той установява Пътя, ставайки формата на Ханса, и носи обици, огърлица и поставя тилак на челото си.

V. ЕПИЛОГ 305

Той яде обикновена и проста храна, и всеки ден повтаря моя Нам.

Ако приеме и твоя Нам, тогава аз ще го изпратя в Ни-вото на Безсмъртието.

Изоставяйки всички карми и илюзии, той остава погъл-нат в Шабд на Същността.

Той не докосва жена, той никога не губи сперма, и пре-махва целия гняв и цялата измама от сърцето си.

Той се отказва от жената, наричайки я „мина на ада", и със съсредоточено внимание се привързва към Шабд на Гуру.

Той изхвърля целия гняв и цялата измама, и отивайки в Ганг на Опрощението, той се къпе там.

В него живеят радост и медитация, и океанът на щастие-то, любовта и спокойствието (невъзмутимостта - б.пр.). Той никога не проверява дали човек е цар или поданик.

Като извършва медитацията на Неповтарящото се, той премахва „завесите" отпреди;

онзи, който не се влияе и никога не изпада в страсти -такъв отрекъл се (от света) ме получава.

Като ме среща, той става като мен и премахва всякаква двойственост.

Той остава погълнат в Нозете на Учителя, изоставяйки всички илюзии, всякаква измама и всякаква хитрост.

Онзи, който винаги спазва Заповедите на Учителя - не­ro Злият Кал не ще го получи.

Той поддържа непоклатима вяра в Учителя, и Го въз-приема като Мен.

Той получава целия плод, като служи на Учителя. Ако човек стане враждебен към Учителя, той не ще прекоси.

Тъй както лилията е влюбена в луната - по същия начин последователят трябва да има вяра в Учителя.

Отреклият се (от света) трябва да живее по този начин. Влюбен (имащ любов) е само онзи, който обича Учителя.

306 V. ЕПИЛОГ

КАЧЕСТВАТА НА СЕМЕЙНИТЕ

Сега, Дарам Дас, чуй за предаността на семейните, коя-то щом извършват, те не ще паднат в капана.

Те изхвърлят всички качества на враната, и в сърцето им остава състрадание към всички души.

Те не доближават риба, месо или вино; те винаги оста-ват вегетарианци.

Те пият знака на освобождението, за да не дойде Кал да ги спре.

Те приемат огърлицата, тилак и дрехите на саду, и в сър-цето си винаги имат любов към думите на Гурумук.

Те поддържат любов към Светците, и винаги служат на истински преданите. Те жертват всичко заради служенето на Учителя.

О, братко, в мислене, думи и действия, те стават непо-клатими и извършват Симран, който Учителят им дава.

ХИМН

Чуй, Дарам Дас: това са вървите на Сат Пуруш, посред-ством които семейните получават освобождение.

О, Дарам Дас, същността на Въплъщението са Очите, които ще пробуждат всичките души.

Ако човек има доверие в Моите Думи, аз ще сложа край на неговите раждане и смърт.

КУПЛЕТ

онези, които са получили такъв Нам, те побеждават Океа-на.

ПРИЕМЕ И ТВОЯ НАМ Не е достатъчно да се почита един Учи-тел от миналото (тук Кабир говори за бъдещето); човек трябва освен това да седне в нозете на Учител, който е негов съвременник.

V. ЕПИЛОГ 307

МИНА НА АДА Жената като сексуален обект; мисълта показва наопаки истинското (напълно го променя).

КАТО МЕ СРЕЩА Работейки посредством живия Учител (Учи-теля, който е съвременник на последователя), както става ясно три реда по-надолу.

ОГЪРЛИЦА, ТИЛАК И ДРЕХИ Символично. Всеки предмет от облеклото на саду има вътрешно значение и семейният последовател трябва да възприеме онова, което тези предмети символизират. Срав-ни с химните на Гуру Арджан „Ho Kurbane Jao Mehar Bana" и „ Sachya Guru Meharbana ".

ВАЖНОСТТА НА АРТИ

Семейните последователи трябва да изпълняват арти всеки Амарас.

В къщата, където не се изпълнява арти на Амарас, живее Кал.

Ако арти не може да бъде изпълнявано на този ден, то-гава изпълнявай го на всеки Пурнима.

О, Дарам Дас, ако последователят пие Нектара на Нам на Пурнима, тогава той заживява в щастието.

Ако човек получи Нам, когато луната е най-пълна,

и служи на Учителя колкото му е по силите, тази душа отива в Сат Лок.

Дарам Дас помоли следното: Кажи ми как душите ще бъдат закриляни.

През Кали Юга много хора ще бъдат бедни, така че кажи ми някакъв начин за тях.

О, Боже, всички джива (души) са Твои, кажи ми, как всички те могат да са в състояние да извършват тази сева.

Всички души са Същността на Сат Пуруш. Разкажи ми за тях, за да могат съмненията в моя ум да се изчистят.

308 V. ЕПИЛОГ

Сатгуру каза:

О, Дарам Дас, бедният може да изпълнява арти веднъж на всеки шест месеца.

Ако арти не може да бъде изпълнявано на всеки шест месеца, тогава те трябва да изпълняват Чаука веднъж годишно и да служат на Учителя.

Ако човек пропусне веднъж една година, Светците го наричат „светски".

Душите, които изпълняват арти поне веднъж годишно, не се заблуждават.

Ако човек повтаря Нам на Кабир от цялото си сърце, и медитира върху твоя Нам,

ако той приеме непоклатимо Нозете на Учителя, любов-та към Нозете на Учителя ще го освободи.

Семейните, които ще възприемат това, посредством Ве-личието на Учителя ще живеят в Сат Лок.

ХИМН

О, Дарам Дас, казах ти начините на живот и на отреклите се (от света), и на семейните.

Океанът на света е дълбок, бездънен и ужасен:

онези, които непоклатимо се държат за Лодката на Нам, достигат до другия бряг.

КУПЛЕТ

V. ЕПИЛОГ 309

Докато душата е в тялото, о, братко, практикувай Пътя на Шабд.

Също както храбрецът остава на бойното поле - ако по-бегне, той е опозорен.

Скъпоценният Шабд на Учителя е бойното поле, и Кал получава онези, които се колебаят (двоумят) относно Шабд.

Душата, която си отиде от Учителя никога не оцелява. Падайки в огнената яма, тя ще бъде горена.

О, братко, тя преминава през много страдания. Раждане след раждане тя отива в Ада.

Тя се ражда милиони пъти като змия, и губи всяко раж-дане в носене на огъня на отровата.

Тя се ражда в мръсотията в тялото на червей, и в продъл-жение на много раждания остава в ада.

Колко трябва да ти говоря за страданията, през които такива души преминават? Приеми Шабд на Гурумук и бъди непоклатим в него.

Ако Учителят е милостив, Сат Пуруш също е милос-тив. Кал не може дори да докосне онези, които остават непо-клатими в Учителя.

Заради душите аз казвам: „Онези, които са предани последователи на Гуру - те не губят!"

АРТИ Арти означава срещата с Учителя или получаването на даршан на Учителя. В един от своите най-известни химни Кабир е споменал в подобна последователност и в приблизително същите граници честотата за получаване на даршан на Учителя. Символът на арти - даряването на светлината - служи за обозначаване и на посвещение, и на даршан на Учителя.

БЕДНИ Те не ще могат да си позволят пътуване до нозете на Учителя.

МИЛИОНИ РАЖДАНИЯ Да вземеш Нам от Учител, който е твой съвременник, жив Учител, е вратата към освобождението, зара-ди което се дава човешкото раждане. Всяко човешко същество, което

310 V. ЕПИЛОГ

съзнателно, преднамерено, категорично и окончателно отхвърли въз-можността за освобождение, отхвърля също и човешкото раждане, и се връща в „колелото на 84-^те". Попадне ли веднъж душата в колелото и започне ли „да слиза надолу", тогава една проста сметка ще покаже логиката на подобно твърдение: повечето форми на живот са много по-близо до змиите и червеите, отколкото до човешките същества. _„ Адът" може да бъде всяко едно състояние, в което ние сме отделени от Бог, включително, но не и непременно ада от теологията, който използваме в християнската традиция. Това в никакъв случай не е постоянно.

Дори джива (душата) да изпълнява милиони видове йога, без Сатгуру тя ще загуби.

Сатгуру показва Пътя към Недостижимото - Чиято тай-на дори Ведите не разкриват.

Ведите описват онзи, който ги е създал - те не знаят Тай-ната на Сат Пуруш.

Всяка душа, която притежава различаване, приема ис-тинския Шабд.

Измежду милиони, рядкост са различаващите Светци, които приемат Моето Слово.

Всички други са улавяни в капана на Ниранджан, и тези нещастници не се обръщат към Истинския Дом и не Го разпознават.

Чуй за характера (природата) на малкото кукувиче, и осъзнавайки неговите качества, мисли за това.

Кукувицата е умна (хитра) и има сладък глас, и неин враг е враната - която е мина от грехове.

Кукувицата поставя яйцата си в гнездото на враната и прави злата (лошата) врана свой приятел.

Враната храни кукувичето, мислейки, че то е неин прия-тел. Враната - която има интелекта на Кал - мъти и излюпва това яйце.

V. ЕПИЛОГ 311

Тогава яйцето се излюпва и малкото кукувиче излиза. След няколко дни то отваря очи.

Когато тялото му стане силно, майка му прави така, че то да чуе нейния глас.

Щом чуе нейния глас, бебето-кукувиче се пробужда, тъй като гласа на кукувичето семейство му е скъп.

Когато враната отиде за храна, кукувицата отново прави така, че кукувичето да чуе нейния глас.

Тя пробужда бебето-кукувиче - което е нейна същност -и качествата на враната не остават в сърцето му.

Един ден, пред враната, кукувицата прави така, че ней-ното бебе-кукувиче да отлети.

Тя го кара да отлети, пеейки със своя глас, и враната става неспокойна и полита след тях.

Тя не ги улавя и - почувствала се уморена след малко -се връща в къщи и ляга да спи.

Бебето-кукувиче се събира отново със семейството си, и враната става несъзнателна след въвличането си в безплод-ното начинание.

ХИМН

Враната става неспокойна и чувства умора, когато не го улавя.

Враната се връща в гнездото си, изгубила съзнателност, и съжалява;

бебето-кукувиче среща баща си, а враната продължава да се занимава с безплодни работи.

КУПЛЕТ

Подобно на бебето-кукувиче, душите ще Ме срещнат по този начин.

Онези, които стигнат в Истинския Дом по този начин, Аз ще освободя цялото им семейство.

Никой не харесва гласа на враната; но чувайки гласа на кукувицата, всички са щастливи.

По същия начин, Ханса изрича думи на Любов и Истина, и приема Словото на Гуру като Нектара на Любовта.

Той не говори заблуждаващи думи на другите, и винаги остава ведър и спокоен.

Ако някои отидат при него, носейки огъня на гнева, самият той изгася разгорещеността им, след като стане вода.

Ето знаците на Знаещия и знаците на невежия. Невежият е нечестен, неотстъпчив¹⁰ и с лош интелект.

Знаещият е спокоен (невъзмутим), изпълнен с любов, и вътре в него живеят истина, доволство и различаване.

Качествата на Знаещия

Знаещ е онзи, който премахва лошия интелект и, като разпознава елемента на ума, го забравя.

Ако човек говори сурови, груби и безчувствени думи, след като стане джиани, такъв „джиани" е наричан невеж.

Без значение е дали човек изглежда храбър - разбери, че храбър е единствено онзи, който отива на бойното поле и умира.

Знаещият трябва да гледа от същата позиция - ще ти кажа знаците.

¹⁰ Използваната дума е hard, която в този свой негативен аспект има след-ните значения: 1.тежък (за характер), неотстъпчив; 2. суров, безмилостен, безжалостен, неумолим, жесток, нечувствителен - б.пр.

V. ЕПИЛОГ 313

Усилието не идва в глупавото сърце, и то не разбира Cap Шабд и Учителя.

Ако сляп човек стъпи в тинята, никой не му се смее; но ако човек, който има очи, стъпи на лошо място, той е обви-няван.

Дарам Дас, по този начин - посредством истинския Шабд и Помненето на Учителя - човек трябва да направи различаване между Знание и невежество.

Той живее във всеки. На някои места Той е скрит и на други места Той е изявен.

Това е Неговият знак: че Той свежда глава в поклон пред всички, възприемайки ги като Своя Същност; и Той приема (допуска) Гурубакти.

ХИМН

Макар че изпитвал ужасна болка, той останал непокла-тим и приел качествата на Бог.

Ако човек приеме Сатгуру по този начин, такава душа става скъпоценна.

Ако той е непоколебим и постоянен, той ще живее в Нивото на Безсмъртието.

КУПЛЕТ

като върви по Истинския Път, той трябва да държи вниманието си в Пармарт.

Възприеми кравата като мина на Пармарт: о, Джиани,

314 V. ЕПИЛОГ

(раз)познай нейните начини (на действие - б.пр.) и нейните качества.

Самата тя пасе трева на полето, и след това, като пие вода, дава мляко.

Тя храни телетата, и от нейното мляко и ги дори бого-вете са удовлетворени.

Дори нейната тор е използвана от човека; а човекът, ка-то извършва греховни карми, пропилява раждането си.

Когато дойде времето, в което кравата напуска своето тяло, тогава демоничните хора я изяждат.

Нейната кожа също дава толкова много щастие. О, брат-ко, толкова много добри качества са събрани в тялото на кра-вата.

Качествата на Светеца-пармарти

Ако - подобно на кравата - Светците също приемат то-ва Слово, тогава Кал не може да поглъща душите.

Ако човек има такива качества в човешкото тяло, и срещне Сатгуру, той става безсмъртен.

Чуй, Дарам Дас, това Слово за Пармарт. Като се извърш-ва Пармарт, нищо не се губи.

Пармарт е опората на Светеца. Човек, който получи то-ва от съвършения Учител, отива на другия бряг.

Той получава знанието на истинския Шабд, и като из-вършва Пармарт отива в Сат Лок.

Забравяйки себе си, той извършва сева. Ако помни себе си, той страда много.

Човек много хитрува, когато казва: „Аз имам добри ка-чества и добри карми!"

Той нарича себе си „вършител на добри карми", и за лошите карми казва, че Хари ги е извършил.

По този начин добрите карми приключват и, Дарам Дас, като докосва нозете му, човек получава единствено разочарование.

V. ЕПИЛОГ 315

Човек, който държи Нам като единствената надежда, ни-кога не показва и не се гордее със своята добра карма.

Той винаги държи вниманието си в Нозете на Учителя, тъй както рибата никога не забравя водата.

Той винаги „поставя" вниманието си в Шабд на Учи-теля, и денонощно възхвалява истинския Нам.

Тъй както рибата никога не забравя водата, по същия начин той приема Шабд.

Въздействието на Нам на Сат Пуруш е такова, че Ханса не идва отново в света.

Със сигурност, той отива при Сат Пуруш! Дарам Дас, това е като характера (природата) на морската костенурка.

химн

пратениците на Яма ще ги гледат и - ставайки слаби -те не ще ги доближават.

Ставайки безстрашни, Ханса ще вървят, повтаряйки Сат Нам.

Ханса ще се присъединят отново към своето семейство, и всички пратеници на Яма ще стоят там безпомощно.

КУПЛЕТ

Жилището на Щастието, където Ханса ще живеят щаст-ливо, е необикновено и скъпоценно;

ПАРМАРТ Духовният път (пътят на духовността).

И всички Ханса, гледайки Сиянието на Формата на Сат Пуруш, ще започнат да изпитват щастие.

316 V. ЕПИЛОГ

Като изрекох „Анураг Сагар Грант ", аз ти обясних Тай-ната на Недостижимото.

Описах Драмата на Сат Пуруш, и измамата на Кал.

Единствено познавачите ще разберат начините на жи-вот и Словото на Различаването.

Онзи, който ще приеме Словото, след като го провери, ще научи (познае) Пътя до Недостижимото.

Резюме на Грант (свещеното писание)

Като има вяра в Нозете на Учителя, и като става непокла-тим в предаността на Истинския Нам,

човек трябва да действа като един Сант (Светец) или една Сати, която изгаря тялото си за своя съпруг.

Сатгуру е Нетленният и Вечен (Безсмъртен) Съпруг, Който никога не се разрушава (не умира).

Казвам това вследствие доказателството на Шабд. Чо-век, който приеме Безсмъртния Един, става Безсмъртен.

Душата, която се уповава на Светеца, отива в Нивото на Безсмъртието.

О, Дарам Дас! Събуди ума си и остани погълнат в Нозете на Сатгуру.

Дръж ума - медоносната пчела - в Красивите Лотосови Нозе на Сатгуру

и дръж вниманието си в Нозете на Учителя. Единствено тогава ти ще достигнеш своя постоянен Дом.

Единението (Сливането) на Сурат и Шабд - когато чо-век получи Шабд, той достига областта на Светците.

11

V. ЕПИЛОГ 317

Това е играта на капката и океана. Какво друго човек може да каже?

След като срещне Сатгуру, човек разбира играта на Шабд и Сурат.

Това е единението (сливането) на капката и океана. Какво друго човек може да каже?

Като изостави качествата на ума, човек трябва да следва Пътя на Учителя.

Такава душа отива в Сат Лок и получава Щастие от Океана на Щастието.

Осъзнай джива (душата) като капката, и Нам на Сатгуру като океана,

Кабир казва онова, което е проверил: разбери това, Да-рам Дас!

САНТ АДЖАИБ СИНГХ ДЖИ

(1926-1997)

Кратка биография на Сант Аджаиб Сингх Джи

САНТ АДЖАИБ СИНГХ ДЖИ е роден на 11 септември 1926 година в Мама, област Батинда, Пенджаб, Индия, в се-мейство на сикхи. Неговата майка починала при раждането му, а баща му - няколко дни по-късно. Той бил отгледан от своя дядо и съпругата му, които му дали името „Сардара Сингх" и които го обичали като свое дете. Тях има предвид Сант Джи¹, когато казва „моите родители".

Той започнал да търси Истината, когато бил на 5 годи-ни; ставал рано сутрин и четял писанията на Гуру Нанак, и сърцето му се изпълвало с непреодолим копнеж да срещне истински Гуру - „онзи, който прогонва тъмнината". Но вина-ги, когато питал някого „къде мога да намеря Гуру?", всички му казвали, че „Гуру Грант Сахиб"² е „Гуру". Дядо му казвал: „Когато виждаш тази свещена книга, ти виждаш Бог; кога-то я четеш, ти говориш с Бог". Малкото момче приело тези твърдения много сериозно, носело книгата със себе си вина-ги, когато било възможно и я четяло внимателно и с нагласата да намери Бог. То мислело за книгата до такава степен, че я виждало в сънищата си. Все пак, Аджаиб Сингх казва: „В моя ум нямаше покой. Защото в тази книга също беше написано, че за да достигне истински покой и истинско спасение, човек трябва да има истински Гуру в човешка форма, който да е

1

320 КРАТКА БИОГРАФИЯ НА САНТ АДЖАИБ СИНГХ ДЖИ

негов съвременник." Неговото търсене на Гуру продължило през детството и юношеството му.

Веднъж той срещнал един саду³, който му казал: „Вяр-вай ми, аз съм твоят Гуру и ще те отведа при Бог." След това започнал да го учи как да сменя формите - от неговата соб-ствена в различни животински форми и т.н. „Но аз му казах, че искам да се издигна над човешкото тяло. Аз не исках да се превръщам в каквато и да е друга форма." Този саду му дал и книга, в която били описани някои от знаците на един истински Гуру - _„...и когато прочетох тази книга, аз не открих в този саду каквито и да е знаци на истинския Гуру, и така аз го напуснах."

В Лахор той срещнал друг саду, който също извършвал чудеса, _„...но аз копнеех за знанието на Нам, тъй както Гу-ру Нанак беше написал, и не се интересувах от чудеса." Тогава младият търсещ бил на около 10 години и този саду го заинтересувал; саду му дал мантрата „хей, Рам - хей, Го-винд", която момчето повтаряло в продължение на много години. Този саду го научил също да извършва добре поз-натия аскетичен ритуал „аскетизъм на петте огньове", при който последователят седи в кръг от четири горящи огньове плюс слънцето над главата му: този ритуал се извършва през горещия сезон (когато температурата може да достигне 50оС) за около 40 дни всяка година. Когато беше попитан дали е извлякъл някаква полза от това, Аджаиб Сингх отговори ка-тегорично: „Не!"

Този саду му дал и броеница, с която да повтаря мантрата, и го насърчил да яде месо и да пие вино; Аджаиб Сингх обаче не го послушал. (Аджаиб Сингх бил вегетарианец от своето раждане.)

КРАТКА БИОГРАФИЯ НА САНТ АДЖАИБ СИНГХ ДЖИ 321

Макар че бил щастлив да повтаря мантрата „хей, Рам -хей, Говинд", той не извлякъл друга полза от този саду; и скоро след това, около 1940 година, срещнал Баба Бишан Дас, един саду, който трябвало да стане негов пръв гуру и за когото Сант Джи често е казвал: „Той изгради моят живот". Такава била работата на тази загадъчна фигура, един духовен наследник на Баба Шри Чанд, сина на Гуру Нанак, с неговото частично знание за Сурат Шабд Йога - да подготви единствения си последовател за неговата необикновена съдба. В това той имал забележителен успех: когато Аджаиб Сингх срещнал последния си Гуру, Сант Кирпал Сингх от Делхи, той бил -благодарение на Бишан Дас - в положение да извлече пълната полза от предоставената му възможност. Именно Бишан Дас бил онзи, който променил неговото неблагоприятно, почти нищо не значещо име, в „Аджаиб Сингх" или „необикновен лъв": на езика пенджаби „Аджаиб" означава „необикновено великолепен". Бишан Дас приемал по свой начин предаността на Аджаиб Сингх, но упорито отказвал да го посвети или да му даде каквото и да е в продължение на много години. По думите на Аджаиб Сингх: „Ходех при много саду, защото не получавах нищо от Бишан Дас. И все пак, аз се връщах при Бишан Дас, и той беше „корав орех, който не можеше да бъде строшен". Ходех и при други саду, но не откривах нито един подобен на Бишан Дас, и така аз се връщах при него, и отново и отново се опитвах да получа нещо. Но Бишан Дас беше непреклонен и не даваше на никого нищо. Въпреки това, аз опитвах - в продължение на десет години аз се опитвах да получа знанието ... и когато отивах при Бишан Дас, той ми зашлевяваше плесница. И никога не ми позволи да нося фини дрехи. Всички мои близки и другите хора, които виждаха това, ме нараняваха с подигравките си и ми се присмиваха: „Той е полудял! Той ходи при един луд човек. Когато отиде при него, той му удря плесници и му казва да си върви!" Но

322 КРАТКА БИОГРАФИЯ НА САНТ АДЖАИБ СИНГХ ДЖИ

Аджаиб Сингх казва, че плесниците на Бишан Дас са били за него по-сладки от усмивките на другите саду, защото той виждал, че Бишан Дас притежава нещо истинско.

Скоро след като срещнал Бишан Дас, в началото на 40-^те години на ХХ век, Аджаиб Сингх бил призован в ар-мията, където служил около седем години и веднъж бил по служба в Германия. Той продължил да посещава Бишан Дас всеки път, когато му се отдавала възможност, и Бишан Дас продължавал да се държи грубо с него. Веднъж, когато под влияние на свои колеги, той оформил брадата си в модерен за тогавашните години сикхски стил, Бишан Дас сграбчил брадата му и я разплел със сила, казвайки: „Какво мислиш, че си - изискан джентълмен? Кой те научи да правиш това?". И я пуснал надолу в пълната й дължина. Той също изисквал от Аджаиб Сингх цялата му заплата, с изключение на пет рупии на месец, които му позволявал за лични разходи; с тези пари Бишан Дас построил ашрам, в който обаче не позволил на Аджаиб Сингх да стъпи, и върху земя, която според Аджаиб Сингх била негова (тъй като за нея било платено с неговите пари).

По това време той все още повтарял мантрата „хей, Рам - хей, Гобинд" толкова много, че повтарянето вече ста-вало от само себе си. Веднъж, докато бил в армията - по време на парад - той трябвало да казва „леви, десни; леви, десни", но мантрата до такава степен станала част от него, че вместо това той изговарял „хей, Рам - хей, Гобинд". Един офицер, който произхождал от Пенджаб и знаел пенджаби, го чул и много се ядосал, извадил го от строя и го накарал да повтаря мантрата пред всички. Аджаиб Сингх повтарял „хей, Рам - хей, Гобинд" точно както преди. Един висш ан-глийски офицер, присъстващ там, се застъпил за него и го освободил от задължението да участва в паради; оттогава нататък Аджаиб Сингх разполагал с много свободно време за

КРАТКА БИОГРАФИЯ НА САНТ АДЖАИБ СИНГХ ДЖИ 323

своите духовни практики. Този офицер станал голям приятел на Аджаиб Сингх и му казал, че макар да е по-възрастен от него, той (офицерът) чувства Аджаиб Сингх като баща.

За дълго време полкът на Аджаиб Сингх бил разпо-ложен близо до Беас в Пенджаб и тук младият търсещ се запознал с един от духовните гиганти на нашето време -Баба Саван Сингх Джи⁴, Гуру на Сант Кирпал Сингх, чии-то последователи в Индия наброявали стотици хиляди (и който започнал да посвещава последователи на Запад чрез представители). По времето, когато Аджаиб Сингх се запоз-нал с него (40-^те години на ХХ век), Великият Учител бил около осемдесетте и в апогея на духовното си величие. Ад-жаиб Сингх веднага разпознал духовния статус на Саван Сингх и го помолил за посвещение; Саван Сингх отказал, казвайки, че Онзи, Който ще го посвети, сам ще дойде при него по-късно. Аджаиб Сингх довел и Бишан Дас при Са-ван Сингх, и Бишан Дас, въпреки високия си духовен ста-тус, също помолил Учителя за посвещение; Саван Сингх от-говорил, че за него не е необходимо да приема посвещение, тъй като е твърде стар, но че го взема под своя закрила. Вели-кият Учител запознал Аджаиб Сингх с Баба Соманат, един негов последовател, който извършвал духовната работа в Южна Индия, въвеждайки Сант Мат там; Саван Сингх му казал, че обстоятелствата в живота на Соманат били сходни с обстоятелствата в живота на Аджаиб Сингх - едно дълго търсене и много трудни аскетични практики. Това била една важна среща: макар двамата мъже да имали много кратък външен контакт, и двамата трябвало да продължат духовната работа; и след като Баба Соманат напуснал тялото си през

324 КРАТКА БИОГРАФИЯ НА САНТ АДЖАИБ СИНГХ ДЖИ

1976 година, много от неговите последователи намерили по-кой в нозете на Аджаиб Сингх.

Сант Джи също се срещнал и бил повлиян от други двама напреднали последователи на Баба Саван Сингх, и двамата необикновени личности - Балючистани Мастана („Мастана Джи"), един Саду, опиянен от Бог, който също ста-нал Учител в своя живот; и Сундер Дас, един медитиращ с голяма сила човек, който преминал през много труден период на лична трагедия и лудост, но който завършил живота си като победител. Аджаиб Сингх станал много близък със Сундер Дас, който живял при него за известно време. Веднъж, в нача-лото на тяхното приятелство, когато медитирали заедно пред един запален огън, от огъня се търколило горящо дърво и се спряло до крака на Сундер Дас - неговото съсредоточаване било толкова пълно и толкова дълбоко, че той не трепнал дори за миг. Когато излязъл от медитация, кракът му бил вече лошо изгорен. Този следобед Аджаиб Сингх отишъл със Сундер Дас да види Саван Сингх; Учителят бил много доволен от предаността на Сундер Дас и му дал мехлем от дървото „неем", който излекувал крака му.

Младият Аджаиб Сингх бил невероятно впечатлен и повлиян от Баба Саван Сингх, и неговите беседи и лични разговори са изпълнени с цитати от Саван Сингх, със споме-навания за Саван Сингх, и с разкази и примери, които Аджаиб Сингх за първи път чул в неговите беседи. Онези последователи на Баба Саван Сингх, които сега са в нозете на Сант Джи⁵, казват, че неговите беседи са много близки до стила на Саван Сингх. Няма съмнение, че продължителната връзка с Великия Учител по време на младежките му години плюс интензивното общуване с някои от най-впечатляващите

⁵ Биографията на Сант Аджаиб Сингх от Ръсел Перкинс, дадена тук, е написана около 1982 година. - б.пр.

САНТ АДЖАИБ СИНГХ ДЖИ

326 КРАТКА БИОГРАФИЯ НА САНТ АДЖАИБ СИНГХ ДЖИ

негови последователи, е изиграла много важна роля в офор-мянето на неговата личност. Сант Джи все още говори за Саван Сингх като за „най-внушителния и красив човек, кого-то съм срещал" и дори днес той е жива реалност за него.

Когато, в края на 40-^те години, Аджаиб Сингх се уволнил от армията, той се завърнал в дома на своите родители, за да научи, че плановете им за него включвали женитба и наследяване на техния имот. Макар Сант Мат пътят да не забранява нито едното, нито другото (някои Учители са били семейни и са притежавали имот, а други са нямали), той нямал склонност да става семеен, нито пък искал някакъв имот или някакво богатство. Родителите му изтъкнали, че ако откаже да ги наследи, то наследството ще бъде разделено между роднините, което те не искали да се случи; и така, той избрал едно незаконородено момче от селото, което не принадлежало към нито една от кастите и което нямало никак-ви надежди или очаквания, и го определил за свой наследник; днес този човек е водеща фигура в селото.

В този период той живеел със своите родители и рабо-тел като работник във фермата, на полето. През 1950 или 1951 година Бишан Дас дошъл при него в градината на дома му; бил изминал двадесет и четири мили, за да го види. Той казал: „Аджаиб Сингх, аз съм много доволен от теб; искам да ти дам нещо!" Тогава той му дал първите две от Петте Святи Имена, казвайки му, че ще получи повече от Някого, Който ще дойде сам при него по-късно; и му предал цялата си сила посредством очите. На следващия ден той напуснал тялото.

Аджаиб Сингх бил единственият посветен от Бишан Дас и любовта му към неговия първи гуру останала силна до този ден. Той казва: „Никога не съм си помислял, че Би-шан Дас е някакъв по-незначителен гуру, защото около него нямаше големи тълпи от последователи. Бях видял, че в него има истина и го обичах." Неговата любов останала постоянна

КРАТКА БИОГРАФИЯ НА САНТ АДЖАИБ СИНГХ ДЖИ 327

и дълбока въпреки безцеремонните отблъсквания, обидите и повтарящите се откази да му бъде дадено каквото и да е. Накрая Бишан Дас се отплатил на тази любов, като му дал всичко, което имал.

След посвещението си Аджаиб Сингх продължил да живее със семейството си и да работи във фермата; но не след дълго, в отклик на заповедите на Бишан Дас отвътре, той се преместил в Куничик, северен Раджастан, и построил там ашрам, в средата на пустинята. По времето, когато се преместил там, това било едно много злокобно място⁶. Во-дата от канализационната система, която преобразила ли-цето на тази част от Индия, не достигала дотам и мястото било много отдалечено и усамотено. Той изкопал водоем, за да събира дъждовна вода и за известно време това бил единственият източник на вода. (В крайна сметка, били осигурени и други източници.) Следвайки заповедите на Бишан Дас, които идвали отвътре, той построил ашрам и в продължение на двадесет години го ръководел и като ашрам, и като действаща ферма; така се задоволявали нуждите не само на лангар-а (безплатната кухня), но и част от реколтата била продавана, за да се посрещнат нуждите на ашрама и за да се осигурят средства за препитание на живеещите в него. Аджаиб Сингх ръководел фермата, докато усърдно култивирал дара, даден му от Бишан Дас, прекарвайки много часове в медитация - толкова много, че хората от този район, осъзнавайки какъв истински предан на Бог последовател е дошъл между тях, започнали спонтанно да го наричат „Сант Джи" - с това название той е известен навсякъде в тази част на Индия. (Учителят Кирпал Сингх също го наричал „Сант

328 КРАТКА БИОГРАФИЯ НА САНТ АДЖАИБ СИНГХ ДЖИ

Джи".) Хората започнали да идват в Куничик Ашрам, за да медитират с него, за да бъдат с него и за да му задават въ-проси; мнозина от посветените от него днес хора, се запоз-нали с него през този период.

Междувременно Баба Саван Сингх напуснал тялото си (през 1948 година) и на неговия любим гурумук последовател Сант Кирпал Сингх⁷ била поверена задачата да дава Нам и да връща децата на Бог при техния Баща. Но Кирпал Сингх бил спрян да извършва работата в Дера, Беас, ашрама на Баба Саван Сингх, и след няколко месеца медитация в Хималаите започнал да изпълнява заповедите на своя Гуру с шепа хора от последователите на Саван Сингх в Делхи. Това обаче не било известно на мнозина от последователите на Учителя в отдалечените места, включително и на Аджаиб Сингх; и когато, с течение на времето, Сардар Чаран Сингх Джи⁸, вну-кът на Саван Сингх, заел мястото на Учител в Дера, Аджаиб Сингх отишъл да го види и да му зададе своите въпроси.

Сант Джи казва следното за връзката си с Чаран Сингх: „Никога не съм бил посвещаван от Чаран Сингх, обаче аз отидох да го видя в Беас. Попитах го дали е компетентен да ме ръководи по-нататък на вътрешните нива, на което той отговори, че що се отнася да ме ръководи духовно вътре той не е компетентен, но че неговата мисия е да дава теорията на Пътя и Петте Имена. Аз оцених честността на Чаран Сингх и като резултат изпратих стотици хора при него."

Когато аз⁹ го запитах за характера на връзката му с Чаран

7

КРАТКА БИОГРАФИЯ НА САНТ АДЖАИБ СИНГХ ДЖИ 329

Сингх, Аджаиб Сингх просто отговори: „Аз го обичах". Но няколко пъти повтори, че не е приемал посвещение от него или от който и да е друг Гуру в Беас.

В продължение на много години Аджаиб Сингх останал в Куничик Ашрам, ръководейки фермата и напредвайки все по-нататък и по-нататък вътре. Макар известността му на Светец да нараствала с годините и макар при него да идвали все повече и повече хора, той не приел нито един последовател и не посветил никого в каквато и да е степен от духовния път; той знаел, че не е готов за това. Накрая неговата дълга и продължителна медитация дала богат урожай и той започнал да вижда вътре Лъчистата Форма на Соами Джи Махарадж¹⁰ (духовния предшественик на Баба Саван Сингх и Баба Кирпал Сингх), чието лице се променило в друго лице, което той не разпознал, но за което по-късно разбрал, че било лицето на Кирпал Сингх. Ето думите на Сант Джи: „През 1966 година Махарадж Кирпал Сингх Джи ми се яви в Своята Лъчиста Форма и една година по-късно аз научих за физическото съществуване на Учителя, Който беше благославял моите медитации, и бях посветен от Него през 1967 година."

Пророчеството на Баба Саван Сингх се изпълнило ко-гато - по време на обиколката си на Раджастан през 1967 година - Кирпал Сингх останал с Аджаиб Сингх в Куничик Ашрам; той бил посветен в Шри Ганга Нагар, близкия главен град на областта. Разкази на няколко свидетели потвърждават, че Аджаиб Сингх бил посветен в отделна стая, отделно от сто-те души, които били събрани в главната стая. Според един свидетел, когато Аджаиб Сингх понечил да седне на пода в Неговите Нозе, Кирпал Сингх го спрял, казвайки „Не, ти си

⁹ Ръсел Перкинс - б.пр.

¹⁰ Соами Джи Махарадж (1818-1878) - последовател на Светеца
Тулси Сахиб (1763—1843) от Хатрас и Учител на Джаймал Сингх (виж предго-
вора на „Sar Bachan"— prose, p. V—VII) - б.пр.

330 КРАТКА БИОГРАФИЯ НА САНТ АДЖАИБ СИНГХ ДЖИ

Светец" и го поставил да седне на един стол. Учителят му дал останалите три от Петте Святи Имена, погледнал го в очите и го изправил. Когато някой протестирал, че Учителят не е дал на Аджаиб Сингх никакви теоретични инструкции, Кирпал Сингх отвърнал, че той не се нуждае от това. От този момент нататък Аджаиб Сингх бил изцяло отдаден на своя Учител и използвал цялото си влияние и авторитет, които притежавал, в името на своя Учител.

Срещата на Сант Джи с Кирпал Сингх несъмнено била повратна точка и център на неговия живот: всичко преди тази среща водело към нея и всичко след нея произтичало от нея. И връзката му с Баба Саван Сингх, и посвещението му от Баба Бишан Дас били подготвителни събития, както те самите категорично изразили това: тяхното обещание се сбъднало, когато дошъл Кирпал. За влиянието, което този удивителен Светец имал върху Аджаиб Сингх, може да се съди по броя - и по качеството - на споменаванията за него, които могат да се намерят във всичките му беседи, неофициалните му разговори и неговата поезия: както той казва на много различни места по много различни начини „Бог дойде във формата на човек." Това отношение, тази нагласа е позната терминологично като Гуру бакти (преданост към Гуру) и е в съответствие не само със Сант Мат - духовната система, която следват и на която учат тези Учители - но и с най-висшата мистична традиция в Индия и навсякъде: Евангелията се основават върху нея. Терминът „Сатгуру" или „истински Учител" означава точно това - „Словото, станало плът" - едно човешко същество, което е изоставило своето его и е навлязло толкова навътре в Словото или Силата на Бог, която е неговата най-вътрешна същност, че може съзнателно да функционира на това ниво и освен това притежава способността да направи така, че и другите да функционират съзнателно на това ниво. Самото Слово - наричано от Учителите „Нам" (Име) или „Шабд"

КРАТКА БИОГРАФИЯ НА САНТ АДЖАИБ СИНГХ ДЖИ 3 31

(Звуков Поток) - Съзидателната Сила на Бог, което се изявява като Звук и Светлина, е средството за издигане; щом веднъж на един търсещ е показано как да възвърне връзката си със Словото от един истински Учител или Сатгуру (някой, са-мият той извършил това), оттам нататък търсещият може да напредва. (Словото вече е наше, То е същността на нашето същество, но щом веднъж сме изгубили контакт с него, ние имаме нужда от помощ, за да си го възвърнем.) Важно е да се отбележи, че същността на даряващото живот Слово - същ-ността на Същността - е любов: според всички Учители Бог е Любов и Неговият израз (изява) - Словото или Нам - също е Любов. И такова е и човешкото същество, което е изявата на този израз. Това е значението на Гуру-бакти (предаността към Гуру) и основната тема в Евангелията: че любовта към живия Учител (Учителя, наш съвременник), „Словото, станало плът" на нашето време, ни съединява здраво и непоклатимо с Оно-ва, Което той изявява. Словото притежава необикновена, осво-бождаваща сила.

Това учение, наричано „Сант Мат" или „Пътят на Светците" в Индия, и с други наименования другаде, е едно-временно и много просто, и изисква много - необходимо е едно дълбоко отдаване от страна на търсещия, „една доми-нираща дълбока страст" по думите на Кирпал Сингх, докато милостта на Бог работи чрез живия Учител. На него са учили в Индия от 15 век (насам) духовните гиганти от една наис-тина необикновена линия Учители, започваща с Кабир, тъ-качът-мюсюлманин, който - както Учителите казват - се е въплъщавал четири пъти, по веднъж във всяка една юга или цикъл от време, и е въвеждал една или повече линии Учители всеки път. Между другите Сант Мат Учители, споменавани от Сант Джи в неговите беседи (някои от тях са автори на химни, върху които тези беседи са базирани), някои са пря-ко повлияни от Кабир: Равидас обущарят, Дана Джат фер-

332 КРАТКА БИОГРАФИЯ НА САНТ АДЖАИБ СИНГХ ДЖИ

мерът, Рамананда („външният" гуру на Кабир), Дарам Дас и Баба Нанак, първият Гуру на сикхите¹¹. Нанак имал девет приемници, всеки един от които бил Учител на Сант Мат; и след като линията завършва¹² (на това място, в този район -б.пр.), се утвърждава сикхската религия. Но духовната тра-диция има различна посока: линията продължила през цар-ската фамилия на Поона-Ситара, членовете на която били посветени от последния Гуру на сикхите (Гобинд Сингх).

Съвременници на сикхските Гуру били много други Учители, някои оттях в други линии, основани отКабир, някои може би (като необикновените суфи Буллех Шах и Хазрат Баху) по-късни представители на линия, продължаваща от предишна епоха. Между тези Светци били Мирабай, прин-цесата на Раджпут, чийто Учител бил Равидас; Тулси Дас, великият хинди-поет, автор на „Рам Чаритрар Манас" или хинди-„Рамайяна"; Палту, Даду, Джагдживан; Седжо Бай, друга необикновена жена-Светец, чийто Учител бил Чаран Дас (началото на 19 век); и много други. Но „завръщането" на Сант Мат в нашето съвремие било извършено от Соами Джи Махарадж от Агра, един последовател на Тулси Сахиб, чийто химни представят вечното учение на Учителите на един изключително прост, почти разговорен език, за да мо-гат те да бъдат разбрани от всеки. Соами Джи, подобно на Кабир, бил плодотворна фигура в историята на Сант Мат, като няколко от неговите последователи станали Учители; един от тях, Баба Джаймал Сингх, бил Гуру на Саван Сингх и по този начин предшественик на съвременните Учители, за

11

КРАТКА БИОГРАФИЯ НА САНТ АДЖАИБ СИНГХ ДЖИ 333

които говорим тук.

И така, Кирпал Сингх - и Саван Сингх преди него - били не само необикновени личности сами по себе си; освен това те били живи членове на една наистина забележителна духовна линия и носели със себе си силата, влиянието и любовта, която тази линия култивирала. И Аджаиб Сингх- посредством своето дълго търсене, връзката си със Саван Сингх, „чира-куването" при Бишан Дас и (може би най-важното от всичко) седемнадесетте години усърдно практикуване на онова, което Баба Бишан Дас му дал - бил в положението на съвършения получател на онова, което Кирпал Сингх желаел да даде: според терминологията на Учителите, той станал гурумук. Не е чудно, че неговото посвещение било извършено по този начин или че неговият живот оттук нататък трябвало да приеме формата, която приел; чудно би било, ако това не бе станало така.

Връзката му с неговия Учител на физическо ниво про-дължила седем години, като през това време Кирпал Сингх го посетил няколко пъти - понякога в присъствието на други хора, като част от обиколка на Раджастан, понякога лично: той изчезвал от Делхи за няколко дни, без да казва на никого къде отива, и се връщал с прашни дрехи. Той дал на Сант Джи изрични нареждания да изостави цялата външна страна на своя живот, да не се вижда с никого и да не отива никъде, и да прекарва цялото си време в медитация - заповеди, които накрая кулминирали в неговата заповед към Аджаиб Сингх да изостави напълно Куничик Ашрам: да не го продава, но да се отдалечи от него и да го забрави - една заповед, чието изпълнение, по думите на Сант Джи, било много трудно за него. Но той се подчинил и това му спечелило присмеха и подигравките на мнозина от неговите някогашни обожатели, на които се харесвало нещата да си останат както досега и които смятали, че той е полудял, жертвайки всичко. Макар че не посветил никого, мнозина се отнасяли към него като към

334 КРАТКА БИОГРАФИЯ НА САНТ АДЖАИБ СИНГХ ДЖИ

гуру и в действителност той имал голям брой поклонници. Но един от неговите най-ранни сподвижници, Сардар Раттан Сингх, построил малък ашрам в близост до своята ферма в село 16ПС, включително една стая под земята, специално предназначена за медитация; в нея Сант Джи медитирал не-прекъснато повече от две години в почти непрестанно сама-ди, като излизал навън веднъж дневно или прекъсвал, за да приеме някаква лека храна. Той преустановил тази медитация само за няколко дни преди Кирпал Сингх да напусне тялото си.

Като погледнем назад, ясно е, че Учителят е превел Сант Джи през един интензивен последен курс в духовността; но освен това Той мъдро го държал скрит от сангата¹³ като цяло и го закрилял от множеството потоци на лична амбиция и завист, които извирали от привидните лидери в сангата през последните дни на Кирпал Сингх. Сант Джи не бил особено известен в Саван Ашрам¹⁴; повечето от отговорните хора там знаели, че един гуру в Раджастан е бил посветен и че той е насочил всички, които го следвали, към Учителя (Кирпал Сингх). Неща от този род не стават толкова често, че да не представляват новина. Но дори неговото име знаели много малък брой хора, камо ли как да го намерят; единствено Учи-телят знаел и на последователя било дадено всичко онова, от което той имал нужда.¹⁵

Последното открито посещение на Кирпал Сингх в Раджастан било през пролетта на 1972 година, две години преди Той да напусне тялото; Той отново останал с Аджаиб

¹³ Сангат - духовно общество - б.пр.

¹⁴ Саван Ашрам - духовният център на Сант Кирпал Сингх в Делхи, но-
сещ името на неговия Учител Саван Сингх - б.пр.

¹⁵ Учителят Кирпал Сингх оставил освен Аджаиб Сингх и други свои
приемници, които да продължат неговата работа - една линия през Даршан
Сингх (1921—1989), последван от Раджиндер Сингх (1946), друга - през Та-
кар Сингх (1929) - б.пр.

КРАТКА БИОГРАФИЯ НА САНТ АДЖАИБ СИНГХ ДЖИ 335

Сингх в Куничик Ашрам и този път му казал, че той (Аджаиб Сингх) ще продължи работата по даване на посвещение в Нам (Звуковия Поток). Аджаиб Сингх възразил, но Учителят бил непреклонен. В ашрама било проведено посвещение съобразно заповедите на Учителя, на което петдесет души получили инструкциите от Аджаиб Сингх, докато Учителят седял на един диван и гледал. Този път и Учителят Кирпал му казал: „Аджаиб Сингх, аз съм много доволен от теб; искам да ти дам нещо." Това били същите думи, които Баба Бишан Дас използвал през 1950 година. И тогава, по думите на Аджаиб Сингх „ ...Махарадж Джи предаде целия Си живот и цялата Си сила в моята душа посредством очите. И аз помолих Учи-теля да не прави това, тъй като се страхувах, че не е далеч денят, в който и Той ще си отиде..." - също както си отишъл (от света) Бишан Дас. От този момент нататък Аджаиб Сингх имал пълномощието да дава Нам, без да пита преди това Учи-теля.

Както казахме, Сант Джи прекарал последните две години в медитация в една стая под земята в ашрама в село 16ПС, седейки на дървена пейка и отдавайки цялото си време на Сурат Шабд Йога. Той излязъл от самади¹⁶ няколко дни преди Кирпал Сингх да напусне тялото си през август 1974 година и посетил село 77РБ, отдалечено на няколко мили, в отговор на отправена с любов покана от няколко предани последователи; именно там той научил за физическото от-минаване на своя Учител и плачейки горчиво, отишъл в Са-ван Ашрам в Делхи, за да отдаде почитта си.

Щом пристигнал там, той бил посрещнат и му била посочена стая; но след няколко часа бил помолен да напусне ашрама и бил придружен до железопътната гара, за да се качи на влака си, макар че било средата на деня и влакът нямало да тръгне преди 21 часа вечерта. Той невинно и открито, не-

' Самади - дълбоко съсредоточаване, дълбока медитация - б.пр.

336 КРАТКА БИОГРАФИЯ НА САНТ АДЖАИБ СИНГХ ДЖИ

подозирайки нищо, вървял в онези потоци на лична амбиция и завист, за които говорихме по-рано - в ашрама на неговия Учител нямало място за него. Той си тръгнал, без да възрази, също както Кирпал Сингх, двадесет години по-рано, напуснал Дера по подобни причини: той нямал лично желание да бъде Гуру и имал непреодолимо отвращение към политическите маневри. Аджаиб Сингх се върнал в село 77РБ и няколко дни по-късно, в дълбока агония от физическото си отделяне от своя Учител, напуснал селото и заскитал в пустинята, без да вземе нищо със себе си и ридаейки толкова много, че увредил очите си.

Темата за отделянето от Учителя или вирех (бирех), може да се окаже объркваща за последователя. Кирпал Сингх е написал една глава върху тази тема в шедьовъра си в проза на пенджаби „Гурмат Сидант" и често е разказвал как Баба Саван Сингх го накарал да Му прочете тази част два пъти, и как осъзнал, че ще изпита лично всичко онова, което е написал в тези страници. Последователят си мисли, че от всички хора, новият Учител трябва да е най-малко по-влиян от физическото отминаване на предшестващия го; би било естествено новият Учител да е най-близко свързан с предшественика си - защо трябва да се отдава такова голямо значение на физическото отделяне? Но това не е така; именно защото Учителите по-добре от всеки друг знаят истинското значение на физическата форма на своя Учител, именно за-това те изпитват тежка и мъчителна болка при неговото отминаване. Говорейки за своя Учител, веднъж Баба Саван Сингх казал: „Макар Баба Джи да е най-дълбоко в сърцето ми и аз никога, нито за миг, да не съм се отделял от Него, все пак каква благословия би било, ако бих могъл да Го видя още веднъж да се движи между нас, както преди. За да видя това, аз бих се разделил с всичко, което притежавам." И Сант Кирпал Сингх, който много пъти е говорил за това,

КРАТКА БИОГРАФИЯ НА САНТ АДЖАИБ СИНГХ ДЖИ 337

дава допълнително разяснение по темата: „Когато обичаме едно човешко същество, ние изпитваме мъка при отделянето. Но когато обичаме човек, който е свързан с Бог, силата на Неговата любов е много по-голяма. Някои може да попитат: „Когато Учителят посвещава Своя последовател, Той се уста-новява вътре в душата на последователя и остава винаги с него. Защо е налице тогава това чувство на мъка?" Отговорът е, че вътре ние получаваме някакъв вид радост, и когато видим Учителя в тялото, ние получаваме две радости. Да се живее след смъртта на Учителя е най-голямото нещастие."

Учителят на един човек умрял. Той отишъл на гроба на Учителя си и се молил: „Беда е да се живее сега!" И казвайки това, той легнал върху гроба и издъхнал..."

„Когато сълзите бликнат в очите, докато човек помни Учителя си, всички негови грехове са отмивани..."

Така би изглеждало, че „одисеята" на Сант Джи в пусти-нята, носеща цялата тежест на мъката от отделянето, била последното пречистване на всякакви замърсявания, които той все още носел: необходимата кулминационна точка на дългото подготвяне. Но каква цена трябвало да плати! Ув-реждането на неговите очи от прекомерния плач било дейст-вително и дълготрайно, и той вече е претърпял две опера-ции.

Въпреки факта, че той нямал интерес към онова, което в Индия е наричано гади (мястото на гуру, изполвано като символ на духовната власт) и при скитането си се отделил от всички, които го познавали, поръчението, което му дал Учителя, не било изоставено. Макар престоят му в Саван Ашрам да бил много кратък и той да бил отстранен колкото е възможно по-тихо, все пак той не бил напълно неразпознат: един стар последовател, който забелязал, че „неговите очи са станали очите на Учителя", го поканил в апартамента си в ашрама и се отнесъл към него с голяма доброжелателност и

338 КРАТКА БИОГРАФИЯ НА САНТ АДЖАИБ СИНГХ ДЖИ

голямо уважение. Той казал за Аджаиб Сингх и на други, един от които - мой приятел - последвал Сант Джи до Раджастан, за да се срещне с него. Те имали кратка, неокончателна сре-ща в деня, преди Сант Джи да напусне селото; но тя била достатъчна, за да даде надежда на хората от сангата на Запад, измъчващи се от отминаването на Учителя и последиците от това.

Докато скитал (из пустинята), той ужасно липсвал на хората, които оставил в селата от каналната система на пусти-нята в северен Раджастан. Един от хората, живеещи в 77РБ, който му бил много предан, Гурдев Сингх, наричан „Пати Джи", защото е превъзходен „пати" или четец (певец) (и който често изпълнявал тази роля на беседите на Сант Джи, пеейки химни, върху които е базирана беседата), не могъл да понесе неговото продължително отсъствие и тръгнал да го търси; междувременно, други последователи от това село построили ашрам за Сант Джи, надявяйки се, че той ще се съгласи да живее там. След няколко месеца търсене, Пати Джи го намерил; и за голяма радост на последователите, Аджаиб Сингх се съгласил да използва ашрама, който те построили с толкова любов. Тяхната любов го притеглила обратно; и грижейки се за земята на ашрама, работейки тихо и без да извършва нищо, което би продължило ужасните противоречия между последователите на Учителя, той започнал да изпълнява заповедите на Учителя: да изнася сатсанг (беседа) всеки месец, да дава посвещение в Нам на онези, които идвали при него, да дава даршан и да съветва онези, които искали това. И това продължавало така до моето посещение при него през февруари 1976 година.

Историята на това посещение е разказана подробно дру-гаде и не е необходимо да бъде повтаряна тук, с изключение на това, че аз отидох в отговор на заповеди, получени вътре, от Кирпал Сингх, чийто последовател съм, и бях напълно

САНТ АДЖАИБ СИНГХ ДЖИ

340 КРАТКА БИОГРАФИЯ НА САНТ АДЖАИБ СИНГХ ДЖИ

неподготвен за онова, което видях: един скромен, изпълнен с любов красив човек, съвършено чист, честен и неподправен, живеещ в безвремевия живот на Бащите от Пустинята или пророците от Библията в своя кален ашрам в средата на пу-стинята, който работеше в изразителния облик и сила на Кир-пал Сингх. Точно преди да отмине, когато бил помолен да по-сочи приемник, Учителят (Кирпал Сингх) казал: „Същата та-зи сила идва през различни човешки „върхове". Когато Гуру Нанак напускал тялото, той „разцъфнал". Когато те заплакали, той просто казал: „Погледнете насам - ако един ваш приятел си отива днес, на другия ден той идва в друга дреха. Къде е разликата?" Дрехите могат да бъдат сменени, но Това не ще се промени. Това са много фини неща... и няколко дни по-късно той добавил: „Словото никога не се променя. Когато вашият приятел идва днес в бял костюм, утре в жълти дрехи, на третия ден - в кафяви, вие не бихте ли го разпознали? Надявам се, че вие Го разпознавате и не се отказвате от Него. (И тихо се засмял.) Това е всичко, което мога да кажа..." И там (при Аджаиб Сингх - б.пр.) пророчеството се изпълни пред очите ми. След завръщането си описах нашата среща по следния начин: „Всеки път, когато Той ме поглеждаше, ме поглеждаше Учителят. Нямаше съмнение относно това... тази необикновена вътрешна радост - която не бях изпитвал, откакто видях за последен път Учителя - започна да се надига отвътре. Тя просто бликаше вътре в мен. И аз не можех да повярвам. Внезапно разбрах какво означава„нашиятПриятел в друга дреха."

Освен това Аджаиб Сингх ми даде ясно да разбера, че той няма никакво лично желание да бъде Гуру: по едно време той ми каза: „Кой иска да бъде Гуру? Какво има в това да си Гуру, кажи ми? Не е ли по-добре да бъдеш после-довател?" Но може би дори още по-показателен беше фак-тът, че той беше наредил на всички свои последователи и

КРАТКА БИОГРАФИЯ НА САНТ АДЖАИБ СИНГХ ДЖИ 341

обожатели от областта да НЕ дават никаква информация относно неговото местонахождение на онези, които идват да го търсят. Това беше направило много трудно неговото откриване, и хората, които най-накрая ни заведоха при не­го, извършиха това в нарушение на неговите заповеди и единствено след като върху тях се бе спуснала много ми-лост. Сант Джи нямаше желание да бъде Учител¹⁷, но все пак трябваше да изпълнява заповедите на Учителя; и той се съгласи да не връща нито един от онези, които идват да го видят. Веднага след моето завръщане започнаха да се сформират групи, които да пътуват: един „поток" - който продължава оттогава - поток от групи, които днес са от около петдесет души и които отиват периодично през цялата година за две седмици интензивна медитация и пряко духовно ръководство. Освен това той милостиво се съгласи в рамките на няколко месеца да направи нужното, за да могат да бъдат посвещавани търсещи от Запада; сега посветените от него наброяват хиляди, с представители, упълномощени да дават инструкциите в много страни в света. И най-голямата милост беше, че в отговор на огромната любов, която получаваше от последователите и на Кирпал Сингх, и на Баба Соманат, както и от търсещи, желаещи посвещение, той напусна лю-бимата си пустиня Тар в Раджастан и направи обиколка на Индия, Северна и Южна Америка през 1977, и накрая, през 1980 година обиколи света, посещавайки всеки континент в продължение на четири месеца постоянно пътуване. Неговият обикновен кален ашрам в 77РБ беше разширяван отново и отново, за да има място за все по-големите и по-големите

¹⁷ Нито един истински Учител, т.е. Учител на Словото (Звуковия Поток) -Учител от Сант Мат (Пътя на Светците) - няма желание да става Учител, но поема и изпълнява това задължение заради Волята на своя Учител (виж откъсите от личния дневник на Чаран Сингх, публикувани в книгата на Shanti Sethi „ Treasure beyond measure ", р. 22-23) - б.пр.

342 КРАТКА БИОГРАФИЯ НА САНТ АДЖАИБ СИНГХ ДЖИ

групи последователи, тълпящи се в неговите нозе, и накрая беше изоставен съвсем - Сант Джи реши да се върне в своя първоначален ашрам в село 16ПС, където беше медитирал под земята толкова дълго време. По-значителните постройки и по-удобното разположение бяха измежду главните фактори, които допринесоха за връщането към това много свято място, което стана през лятото на 1981 година.

Историята не е завършила - благодарение на Бог; тя продължава и едно нещо мнозина от нас научиха: милостта на Бог, която работи чрез живия Учител (Учителя, който е наш съвременник), е изпълнена с изненади. Да се следва Пъ-тя не е същото нещо като изучаването на теология или срав-нителната религия, или четенето на книги, дори книгите на (или за) Светците: тя е едно интензивно, действително из-дигане и спускане по планините на нашето Себе, и нейният край е много повече от онова, което някога сме могли да си представим. Ако си мислим, че пророци и Светци са живяли само в миналото и възможността да се говори пряко с Бог се е изгубила след написването на последната страница от Библията, то ние се лъжем. Бог ни обича също толкова много, колкото е обичал хората отпреди две или отпреди пет хиляди години, и Той продължава да изпраща Своите любими Си-нове, за да ни кажат онова, което нашата душа копнее да чуе. Животът, описан в тези страници, е живо доказателство за това.

СВЕТЦИТЕ -УЧИТЕЛИТЕ НА ЗВУКОВИЯ ПОТОК НА БОГ



Приемник на Тулси Сахиб

Джаймал Сингх не е пожелал да остави своя снимка. Неговият образ присъства единствено

в групова снимка на 24 сикхски полк, в който той има 34 години военна служба -

до своето пенсиониране. Тази снимка се намира в Британския военен архив.

ДЖАЙМАЛ СИНГХ (1838-1903)

САВАН СИНГХ (1858-1948)

КИРПАЛ СИНГХ (1894-1974)

ДЖАГАТ СИНГХ (1884-1951)

ЧАРАН СИНГХ (1916-1990)

ДАРШАН СИНГХ (1921-1989)

ТАКАР СИНГХ (1929-2005)

АДЖАИБ СИНГХ (1926-1997)

РАДЖИНДЕР СИНГХ (р. 1946)

ГУРИНДЕР СИНГХ (р. 1954)

БАЛДЖИТ СИНГХ (р. 1962)

Информация и книги на английски език за Духовната Наука можете да получите от:

ГУРИНДЕР СИНГХ

Radha Soami Satsang Beas

P.O. Dera Baba Jaimal Singh 143204

District Amritsar

Punjab

INDIA

USA

Sar Bachan,

Call of the Great Master,

Ram