Съдържание



страница3/23
Дата22.07.2016
Размер1.7 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23

Съкращения:





NUTS - Номенклатурата за статистически териториални единици

АД – Акционерно дружество

АПОН – административно-правно обслужване на населението

БАН – Българска академия на науките

БВП – Брутен вътрешен продукт

БДС – Български държавен стандарт

БДС - Брутна добавена стойност

БДУВДР – Басейнова дирекция за управление на водите в „Дунавски район”

БТК – Българска телекомуникационна компания

ВВВУ – Висше военно-въздушно училище ФАНВУ - Факултет "Авиационен" на Националния Военен Университет "Васил Левски"

ДМА - дълготрайни материални активи

ДСП - Домашен социален патронаж

ДСХ - Дом за стари хора

ДФЗ – Държавен фонд „Земеделие”

ЕАД – Еднолично акционерно дружество

ЕК - Европейска комисия

ЕС - Европейски съюз

ЗРР - Закона за регионално развитие

ЗКН - Закон за културното наследство

ЗОДФЛ – Закон за данъците върху доходите на физическите лица

ИАОС – Изпълнителна агенция по околна среда

ИКОМОС - Международен съвет за паметниците на културата и забележителните места

КАВ – качество на атмосферния въздух

МОСВ – Министерство на околната среда и водите

НИНКН - Национален институт за недвижимо културно наследство

НКПР – Национална концепция за пространствено развитие

НКЦ – Национален консултантски център

НМЛОС – неметанови летливи органични съединения

НСИ – Национален статистически институт

НСРР – Национална стратегия за регионално развитие

НЧ - Народно читалище

ОПР - Общински план за развитие

ОП – Оперативна програма

ОПРР – Оперативна програма регионално развитие

ОСР – Областен съвет за развитие

ОУ – Основно училище

ОУП – Общ устройствен план

ОЦИДЗИ - Общински център за извънучилищни дейности и занимания по интереси

ПРЗ - Препарати за растителна защита

РИОСВ – Регионална инспекция по околна среда

СЗР – Северозападен район

СОУ – Средно общообразователно училище

ТБО – твърди битови отпадъци

ТСУ – териториално-селищно устройство

ФСД – финансово-стопанска дейност

ХВП – Хранително-вкусова промишленост

ЦБ - Централен бюджет

ЧЗПК – Частна земеделска производителна кооперация

ЧПИ - Чуждестранните преки инвестиции

ЮЦР – Южен централен район


  1. АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО И СОЦИАЛНО СЪСТОЯНИЕ НА ОБЩИНАТА



1. ОБЩА ПРИРОДНО-ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

1. 1.Географско положение и геопространствени предимства


Община Белоградчик е разположена в Северозападна България, в западната част на Северозападен регион и югозападната част на Видинска област. Общината влиза в състава на 11-те общини на Видинска област. На север граничи с община Макреш, на изток с община Димово, а на юг с община Чупрене във Видинска област. Западната граница съвпада с държавната ни граница с Република Сърбия.



Карта 1. Географско положение
Община Белоградчик има площ от 411 кв.км, което съставлява 13,55% от територията на Видинска област, 2,15% от територията на Северозападен район, и 0,37% от територията на България. Общината обединява 18 населени места, от които 1 град (Белоградчик) и 17 села (обхванати от 13 кметски наместничества).



Карта 2. Административно – териториално устройство
Релефът е равнинно-хълмист, хълмисто-ридов и среднопланински, с нарастване на надморската височина от изток и североизток на запад и югозапад. Територията обхваща части от Западния Предбалкан – Рабишка могила, Ведернишки рид, юго-западния склон на Белоградчишки Венец, а от западната част на Старопланинската верига – южната част от планина Бабин нос и Свети Николска планина. Отводнява се от река Арчар и нейните притоци, както и от река Стакевска, един от двата големи леви притока на река Лом. Северните равнинно-хълмисти и крайречните сектори са заети от обработваеми земи, а върху хълмистите и планински територии в централната и южна част преобладават естествени гори и пасища.

Общинският център град Белоградчик отстои на 180 км от София и на 55 км от областния център град Видин. Вътрешнообщинските транспортни връзки се осигуряват предимно от третокласни и общински пътища. Общината се обслужва от жп гара Орешец (община Димово), която отстои на 11 км от град Белоградчик. В близост преминава един от най-големите европейски транспортни коридори – № 4 (Дрезден/Нюрнберг – Прага – Виена - Братислава – Дьор – Будапеща – Арад – Букурещ - Кюстенджа/Крайова – Видин – Враца – София – Солун/Пловдив – Хасково - Истанбул), чието значение нарасна след влизането в експлоатация на Дунав мост 2. В процес на изграждане е нов път и ГКПП на българо-сръбската граница при „Белоградчишки проход” (със старо име „Кадъ боаз”), свързващ селата Салаш (Република България) и Ново корито (Република Сърбия).

Граничният характер на западната периферия на Общината обуславя изолацията на тази територия от активна стопанска и друга антропогенна дейност, но е способствал за запазването на естествения характер на природните системи. Географското положение на общината благоприятства за разгръщането на вътрешнорегионалните връзки, а предвид на близостта на основна за страната транспортна артерия – и междурегионални връзки за оползотворяването на наличните ресурси, активизиране на стопанската дейност и подобряване на условията на живот на населението. Важна перспектива за развитието на територията е засилването на трансграничното сътрудничество, благоприятствано от сходството в природните условия и споделените проблеми в управлението на природните ресурси в планинските региони.

1.2.Релеф и геоложки особености


Релефът е много разнообразен – равнинно-хълмист в северните и югоизточни части на прехода към Дунавската равнина (300-400 м н.в.) и хълмисто-ридов до среднопланински в обхвата на Рабишка могила (461 м), Белоградчишкия Венец (904 м), Бабин нос (Велков чукар, 949 м), Ведерник (Ведерник,1124 м), Свети Николска планина (Хайдушки камък, 1721 м; Голаш, 1581 м). Общият наклон на топографската повърхнина е на север-североизток към Дунавската равнина. Средната надморска височина е около 600 м, но със значителна денивелация по територията.



Карта 3. Релеф

Според морфографската подялба на страната територията на общината принадлежи към Западната мизийска равнина, Предбалкана и Главната Старопланинска верига. Стойностите на вертикалното разчленение на релефа (от 100 до 400 м/км2), така и тези на хоризонталното разчленение (0,5-2,0 км/км2) варират в широки диапазони. Средните наклони на склоновите повърхнини се променят от 7º-10º в хълмистите участъци до 20º-25º в обхвата на Свети Николска планина. Протичат слаби позитивни движения на земната кора (География на България, 2002).

Съвременният релеф отразява сложния геоложки строеж на територията на контакта Дунавска равнина – Предбалкан – Стара планина. Формирането му е свързано с проявата на денудационните, ерозионните, карстовите и акумулационните процеси. Ниските хълмисти пространства на север са оформени от неогенски пясъци и варовици. В тях са развити речни долини с асиметричен напречен профил – полегати леви и стръмни десни склонове, които в допълнителна степен са усложнени от ерозионни и свлачищни процеси. На юг и югозапад в релефа се открояват изолирани моноклинални възвишения на Западния Предбалкан, разделени от дълбоко врязани долини. Изградени са от триаски конгломерати и юрски варовици, създаващи среда за активни ерозионни и карстови процеси – понори, пещери, пропасти, карстови извори (територията се отнася към Белоградчишкия карстов район). В структурите на Свети Николска планина участват палеозойски гранитоиди, припокрити от конгломерати, пясъчници, алевролити, варовици. При разкриването им на повърхността се създават условия за развитие на ерозионни процеси.

Отличителна черта на района е уникалният за България скален феномен „Белоградчишки скали”. Те са представени от причудливи скални форми от червенообагрени пясъчници и конгломерати от триаския период, изваяни от продължителното влияние на външните земни сили (води, ветрове, слънчева енергия). Обхващат територия с дължина около 30 км и ширина от 3 км, на обща площ от 598,7 ха. Образуването им води началото си от перма, преди около 230 млн. години, когато херцинският тектонски цикъл подложил на издигане района на Белоградчик. По-късно през триаса този район е представлявал дъно на плитко море. Новите условия предопределили интензивно изветряне, което е свързано със стремежа към заравняване на релефа. От разрушаваната околна суша се транспортирали големи количества чакъл, пясък и глина във вътрешноконтиненталния басейн. Там те се утаявали и постепенно се уплътнявали, образувайки дебели пластове от конгломерати (груби пясъчници богати на конгломератни късове) и пясъчници. Конгломератните късове са сравнително добре заоблени с диаметър между 5 и 25 см, но достигат и до 30 – 40 см. Наслоените материали с течение на времето били здраво споени със силициева или песъчливо-глинеста спойка и при тогавашния горещ и сух климат се образувало голямо количество хематитов пигмент, на който се дължи ръждивата до тъмночервена багра на скалите. С потъването на земната кора върху червенообагрените конгломерати и пясъчници започнали да се отлагат по-светли и по-дребни сортирани пясъчници, мергели и варовици.

Юрският период се характеризира с удълбочаване на басейна и отлагане на дребнозърнести пясъчници и типични морски утайки от дебелослойни варовици. Този седиментационен комплекс се образува за период от 20 млн. г.

Активният геоложки живот в началото на неозойската ера и младоалпийският тектонски цикъл са причина за образуването на големи земни гънки (антиклинали в Старопланинската верига). Преди около 40 млн. години започва издигането на Белоградчишката антиклинала. При това нагъване варовиците претърпели деформация, а конгломератите в ядката силно се напукали. В гребеновата част на антиклиналата се появили много пукнатини – хоризонтални и вертикални. Те са благоприятствали вертикалното проникване на повърхностните води и в последна сметка са наложили вертикалната ерозия на скалните пластове. Онези пукнатини, по които е било реализирано тектонско движение са преобразувани от последвалата ерозия в малки долини и проходи с вертикални или стръмни склoнoве. По-малките тектонски пукнатини без размествания по тях са способствали вертикалната дезинтеграция на пластовете и оформянето на отделени един от друг вертикални блокове, т. е. самите скални фигури. В ядрото на Белоградчишката антиклинала се разкриват палеозойски скали, а бедрата и са изградени от триаски конгломерати и пясъчници и юрски варовици.

Рgroup 62азнообразието на релефа, и преди всичко значителната денивелация по територията, създават определени затруднения за изграждането и поддържането на селищната и стопанската инфраструктура – транспортна, хидроинженерна, и пр. Равнинно-хълмистите земи създават по-добра среда за организирането на обработваеми земи и благоустрояването на населените места. Хълмистите и нископланински терени в централната част предполагат условия за отглеждането на лозя и овощия или развитие на пасищно животновъдство.

Литоложката основа създава предпоставки за формиране на добри водни, почвени и горски ресурси. В същото време, тя способства за образуване на средни до големи наклони на повърхността, активно протичане на ерозионни процеси и проява на свлачищно-срутищни явления с негативно влияние върху стопанисването на земите.



1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница