Що е наркотик?



страница3/24
Дата22.07.2016
Размер3.78 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   24

КОКАИН И АМФЕТАМИНИ Сред всички известни стимуланти кокаинът и амфетамините причиняват най-силно усещане за повишени умствени и физически сили, но са и най-опасни. В една или друга степен те водят до състояние на еуфория, но за разлика от опиатната еуфория, която е спокойна и безметежна, при използуването на стимуланти тя е съпроводена с възбуда и жажда за действие. Кокаинът и някои други силни стимулиращи средства са познати на човечеството от хилядолетия, а други са плод на развитието на химията през последния век.

1. КОКАИН

"Кокаинът е шампанското на дрогите" - гласи една популярна мъдрост; той е престижен и, разбира се, много скъп. Кокаинът, за разлика от другата твърда дрога - хероина, се използува от десетки милиони хора и, макар че само една относително неголяма част от тях стават зависими от него, той води до твърде много смъртни случаи. Напоследък кокаинът предизвиква голям обществен интерес, тъй като се разпространява една нова негова форма - крек, чиято употреба води до много по-тежки последствия от традиционното смъркане на кокаин.



1.1. ИСТОРИЯ И УПОТРЕБА

Когато испанските конквистадори завладели империята на инките, те се запознали с една дрога, смятана за толкова важна, че се намирала под пълния контрол на Великия Инка - това е невзрачния храст кока. Индианците отдавна забелязали, че ламите обичат да пасат листата на коката, което им придава нови сили. Има данни, че свойствата на коката са били познати на племето аймара в днешна Боливия още преди 3000 години. Те са го смятали за най-важното растение, а самото название кока на техния език означава просто растение. След създаването на империята на инките, коката била поставена под контрола на държавата. Великият инка дарявал много от своите приближени със злато и сребро, но позволението да се дъвчат листа от кока се смятало за проява на най-висше благоволение. Жреците се доближавали до олтарите само с листа от кока в устата; кока се слагала в мумиите на знатните инки. Като изключение кока се давала и на простолюдието, например на куриерите, които с нейна помощ пробягвали огромни разстояния.

Испанците видяли в дъвченето на кока идолопоклонски обичай и го забранили. Това обаче не продължило дълго; индианците бързо преразгледали старата теория за произхода на коката от инкската богиня на Луната и обявили, че тя е дар от Дева Мария и Исус Христос. Не е ясно дали Църквата е приела това обяснение, но коката започнала масово да се дава на работниците в сребърните и калаени рудници. Самите испанци не дъвчели кока, но смятали за полезно индианците им да употребяват каквото и да е, стига повече да работят и по-малко да ядат; в резултат на масовото използуване на този допинг смъртността сред местното население достигнала огромни размери. Далеч горе в планината непокорените индианци също продължавали да дъвчат кока; те го правели от векове, за да оцелеят в суровите условия на Андите и по всичко изглежда, че това им причинявало по-малко вреда, отколкото живота под испански ботуш.

През 19 в. свойствата на коката станали известни на европейските и американски учени. Те се убедили, че под нейното въздействие човек изпитва прилив на неподозирани умствени и физически сили. По неизвестни причини дъвченето на кока така и не станало популярно в Европа, но в края на миналия век се продавали много продукти, които я съдържат - цигари, сиропи, алкохолни напитки, мехлеми, таблетки и какво ли още не. Коката се рекламирала като средство срещу почти всички болести. Особено известно било Виното на Мариани; сред неговите почитатели били руският цар, принцът на Уелс, Томас Едисон, Жюл Верн, Емил Зола, Хенрик Ибсен, Шарл Гуно. Папа Лъв XIII го употребявал по време на своите продължителни пости и нощни бдения; не е ясно как се е отнесъл Господ към тази явна употреба на допинг, но папата бил много доволен от напитката и наградил Мариани със златен медал.

Една друга напитка от това време, макар и вече декокаинизирана, не само оцеляла, но продължава да носи печалби и днес - става дума за Кока-Кола. През 1885 г. Джон Пембъртьн от Атланта (Джорджия) патентовал продукт, доста сходен с питието на Мариани; неговото оригинално название било френско вино кока - идеален нервен и тонизиращ стимулант. Първата година Пембъртьн продал 25 галона от своето произведение, което по традиция се препоръчвало против всички болести - от меланхолия до - колкото и абсурдно да звучи - безсъние. През 1906 г. в САЩ били приети първите антинаркотични закони, под чийто удар попаднал кокаинът, и от тогава Кока-Кола съдържа декокаинизирани листа от кока. Единственият стимулант в днешната напитка е кофеина от африканските орехи кола; във всеки случай, в медицинската литература няма данни умерената употреба на едновремешната Кока-Кола да е била по-вредна от кофеина в чая, кафето или колата на съвременния човек.

Главното активно вещество на листата на коката, алкалоидът кокаин бил изолиран в чиста форма още през 1844 г. Той практически нямал никаква употреба, докато през 1883 г, лекарят от баварската армия д-р Теодор Ашенбранд не извършил един експеримент. Той купил от фирмата Меrck кокаин и го дал на войниците по време на есенните учения. Резултатите били забележителни - уморените от дълъг марш войници след това били в състояние без усилия да изминат още толкова. Сред тези, които прочели статията на Ашенбранд, бил младият, беден и все още неизвестен виенски лекар Зигмунд Фройд. По това време той страдал от силна преумора и депресия и решил да изпробва новото лекарство. Той си инжектирал подкожно 50 mg кокаин и почувствувал "бодрост и еуфория,

които не се различават по никакъв начин от тези, изпитвани от здравия човек". Освен на себе си Фройд дал кокаин на своя приятел д-р Ернст фон Флайшл-Марксов, който страдал от мъчителна болест и вече бил пристрастен към морфина, а също така и на един от пациентите си. Препоръчал го и на годеницата си, за да я "направи силна и да даде руменина на бузите и". В следващото си писмо Фройд пише: "И само ако си непослушна, ще видиш кой е по-силен - малкото момиче, което не иска да яде, или големия див мъж, който има кокаин в тялото си. По време на последната ми силна депресия отново взех кокаин и една малка доза от него ме отнесе във висините на едно прекрасно състояние. В момента събирам данни за да напиша благодарствен химн за това магическо вещество." Скоро Фройд написал статия За коката, която, по думите на един негов биограф, представлява "забележително съчетание от научна обективност и горещо, почти любовно отношение към обекта на изследването".

Не след дълго обаче се появили първите разочарования от кокаина. Приятелят на Фройд непрекъснато увеличавал дозата за да постигне същия ефект и стигнал до 1 g дневно - 20 пъти повече от първоначалната доза. За кокаин той харчел огромни суми, но единствен резултат от това е била честта да стане първата документирана жертва на кокаинова психоза с "бели змии, пълзящи по кожата". Подобни наблюдения имали и другите лекари, които възлагали в началото големи надежди на новото лекарство; към 1890 г. станало ясно, че кокаинът съвсем не е така безопасен. Самият Фройд също се разочаровал от кокаина, но скоро се пристрастил към тютюна.

Кокаинът се провалил като чудодейно лекарство, но бързо станал популярен сред европейските интелектуалци. Твърди се, че под неговото влияние Робърт Луис Стивънсън е написал прочутия си разказ Странната история на д-р Джекил и мистър Хаид. Някои смятат, че описаният от Стивънсън добропорядъчен д-р Джекил, който под въздействието на неизвестен препарат се превръща в злодея мистър Хайд, е метафоричен образ на човек, изпаднал в кокаинова психоза. Друг известен любител на кокаина сред литературните герои е Шерлок Холмс. Един известен съвременен психиатър почти насериозно твърди, че някои от действията на Шерлок Холмс, например неговото натрапчиво убеждение, че непрекъснато е преследван от престъпния Проф. Мориарти, твърде много приличат на симптоми на кокаинова параноя.

Като изключим любопитните за всичко ново интелектуалци, до началото на нашия век кокаинът в повечето европейски страни и в САЩ бил приоритет на най-низшите слоеве на обществото: "Почти всички цветнокожи проститутки и някои от белите са пристрастени към кокаина.... негрите, най-долните и престъпни класи са под неговото влияние." - се казва в един доклад от 1903 г. Вестниците от това време, най-вече в САЩ, били пълни с истерични истории за негри, които, побеснели от кокаин, нападат бели. Като последица от тази кампания кокаинът бил приравнен с опиатите и в 1914 г. окончателно бил забранен. Вследствие на забраната социалният му статус се повишил, като съответно се вдигнала и цената му. Кокаин употребявали вече спортисти, кинозвезди, музиканти, комарджии, борсови спекуланти - хора, които не си броят парите; както казва известният певец Стинг: "Кокаинът е начина, по който Господ ти показва, че вече си достатъчно богат". По всичко изглежда, че тази схема се налага и в съвременна България.

Широката употреба на кокаин в Европа и САЩ датира едва от преди 20 години. Като една от причините за нарасналата му популярност се сочи фактът, че през Втората световна война много хора се запознали със свойствата на синтетичните стимуланти. Постепенно обаче, в повечето страни амфетамините са били забранени и кокаинът е запълнил празната ниша на пазара. Като източник на удоволствие кокаинът се смята за по-безопасен от опиатите и това го прави търсен. Като последица от това търсене силно се разви производството му и сега икономиката на цели райони в Андския регион е основана на коката.

Проблем напоследък е промяната в начина на употреба на кокаина, която настъпи от средата на 80-те години, при което относително по-малко опасното смъркане на кокаин-хидрохлорид се измества от пушенето на крек, което има за много хора катастрофален ефект; идеята за него дошла от популярното в Перу пушене на кокаин-база. Появата на крека на американския и европейския пазар е резултат от една много успешна маркетингова стратегия на наркотрафикантите, която силно раздвижи и разшири пазара на кокаин. Същественото в нея е, че предлаганият крек, който представлява кокаин-база с висока чистота, се продава на малки порции, което го прави достъпен даже за хората със скромни финансови възможности, включително и за учениците.



1.2. ОТ КОКАТА ДО КОКАИНА

Коката расте в места с надморска височина от 500 до 2000 m предимно по източните склонове на Андите в Колумбия, Еквадор, Перу и Боливия. Имало е опити тя да се култивира в Индонезия и даже в Кавказ, но в момента Андите са практически единствения район на света, където коката се отглежда масово. Видът Erythroxylon соса има стотици разновидности, които се отличават с изключителна издръжливост и са приспособени към най-различни условия на обитаване. Тази устойчивост създава сериозни проблеми на властите, които се борят с отглеждането и - често привидно унищожената плантация скоро след това отново се раззеленява. Листата на коката съдържат 0.5 -1% алкалоиди, главно кокаин. Извличането му става в големи съдове с разредена сярна киселина, където листата се мачкат (с крака), при което алкалоидите минават в разтвора. Оттам с органични разтворители се извлича кокаин-паста, която накрая се превръща в кристален кокаин-хидрохлорид, който е основния пазарен продукт. Нелегалното производство на почти целия произведен в Южна Америка кокаин се извършва в Колумбия под контрола на няколко могъщи наркокартела. Кокаин се произвежда и легално за медицински цели, а от листата след екстракцията се прави Кока-Кола.

Освен свойствата на стимулант, кокаинът е локаланестетик; той блокира провеждането на усещанията за болка в периферните нерви и поради това се използува за местна упойка в хирургията. Синтезирани са многобройни по-нови локаланестетици, които са го изместили в значителна степен в медицинската практика. Те създават същото чувство на загуба на чувствителност в носа при смъркане и, макар че не притежават стимулиращи свойства, в уличния кокаин винаги добавят някой от тях, за да създадат впечатление у купувача, че кокаинът е много силен. Въпреки успехите на синтетичната химия кокаинът все още се използува при операции на очите, носа и устата, където неговото качество на локаланестетик, съчетано със свойството му да спира кръвотечението, като свива кръвоносните съдове, го прави трудно заменим.

Както бе отбелязано, всичкият кокаин се добива от листата на коката. Той може да бъде синтезиран, но това е твърде скъпо и неефективно; синтетичните амфетамини, които имат практически същия ефект, са много по-евтини. Напоследък с научна цел са синтезирани някои вещества с кокаиноподобна структура, които са стотици пъти по-силни стимуланти от кокаина, така че не е изключено след време някои от тях да изместят него и амфетамините от нелегалния пазар.

Кокаинът (соке, snow, girl, lady), продаван нелегално, рядко е много чист; той обикновено е смесен със захар, добавен е новокаин или някой друг локаланестетик или амфетамин. Цената на кокаина се движи около 100 $/g. Както бе казано, основният начин на приемане на кокаина е чрез смъркане. При перорално приемане той е по-слабо активен, тъй като бързо се разгражда в организма. Кокаинът може да се инжектира подкожно или венозно, като второто е много по-опасно. Популярният напоследък крек (сrасk) е също толкова опасен; той представлява кокаин-база, получаван обикновено в домашна обстановка от хидрохлорида и сода бикарбонат. Крекьт е достатъчно летлив и поради това може да се пуши. В страните от Андския регион се пуши кокаин-паста, която е още по-вредна, понеже съдържа много примеси.

1.3. ЕФЕКТИ

Кокаинът има два основни ефекта, между които няма никаква връзка - той е едновременно локаланестетик и стимулант. Първият ефект е обусловен от влиянието му върху натриевите канали на нервното влакно; той ги запушва и така пречи на сигнала за болка да се разпространи. Влиянието на кокаина върху психиката е свързано с инхибиращото му действие върху обратния транспорт на допамина, норадренапина и в по-малка степен на серотонина. Увеличената концентрация на медиатори в синапсите води до възбуждане на нервните клетки.

В учебника на Гудман и Джилман за кокаина е казано следното: "Субективните ефекти на кокаина включват повдигане на настроението, което често достига степен на еуфорична възбуда. Той предизвиква забележимо намаляване на чувството за глад, нечувствителност към болката, и се смята за най-силното средство против умората, което е известно; човек изпитва приятно чувство на голяма мускулна сила и повишени умствени способности." Ефектите на кокаина много силно приличат на тези на амфетамина, като разликата е в продължителността им; при кокаина тя е от порядъка на 0.5 до 1 час, в сравнение с няколко часа при амфетамина. Чувството на еуфория, изпитвано при смъркане или подкожна инжекция, се появява относително меко и е още по-слабо при перорално приемане.

Пушенето на крек или венозната инжекция, обаче, предизвикват остра и силна еуфория, донякъде сравнима по сила с опиатната. Уйлям Бъроуз описва това усещане в едно медицинско списание: "Кокаинът е най възбуждащата дрога, която съм използувал някога. Еуфорията е съсредоточена в главата. Може би дрогата активира връзките на удоволствието направо в мозъка. Подозирам, че електрически ток в това място ще доведе до същия ефект. Пълното усещане от кокаина може да се почувствува само при венозна инжекция. Приятният ефект не продължава повече от 5 - 10 минути. Ако се инжектира подкожно, бързото му елиминиране намалява ефекта. Това е двойно по-вярно за смъркането." При съвместното инжектиране на кокаин и хероин (speedball) кокаиновата възбуда се компенсира от отпускането, причинено от хероина. Любопитно е, че този коктейл е плод на усилията на лекарите от края на 19 в. да лекуват морфинистите чрез постепенна замяна на морфина с кокаин, но още тогава е станало ясно, че последствията от употребата на тази комбинация са разрушителни.

Понякога в литературата се среща твърдението, че кокаинът предизвиква халюцинации. Действително, по време на интоксикацията при затворени очи или в тъмна стая се наблюдават проблясъци с форми на линии, геометрични фигури и звезди, подобни на това, което всеки може да види при удар или натиск върху очната ябълка (не случайно изразът за чувството, изпитвано при удар, е "видя звезди посред бял ден"). Това са т.нар. фосфени, които могат да бъдат разглеждани като елементарни халюцинации; във всеки случай те нямат нищо общо със сложните видения, причинени от класическите халюциногени. Халюцинациите, характерни за кокаиновата психоза, се получават обикновено само след продължителна употреба на големи дози кокаин.

Кокаинът има репутацията на силен афродизиак. Очевидно е, че неговите свойства на стимулант се проявяват и в такава дейност като секса, но резултатите понякога са обратни. На разни хора той действува твърде различно, като при мъжете ефектът му по-често е близък до желания. Във всеки случай, сексуалната мотивация определено има голяма роля за широкото разпространение на кокаина. При жените действието му е по-скоро негативно: "Ставам твърде откачена, за да мога да оценя секса." При твърде честа употреба това изказване става валидно и за двата пола.



1.4. ТОКСИЧНОСТ И ХРОНИЧНИ ЕФЕКТИ

Като се изключат хората със сърдечни заболявания, вероятността за смърт вследствие на неголяма свръхдоза кокаин е малка. Тя, обаче, е реална за трафикантите на кокаин, които използуват т. нар. телесна опаковка; при този метод кокаинът се пренася в презервативи, напълнени с него, които се поглъщат. При спукване на нежния контейнер (а това се случва доста често) смъртта е почти неизбежна. Първоначалните симптоми на отравянето са силна възбуда, последвана от жестоко главоболие, гадене и повръщане и, накрая, конвулсии, последвани от подтискане на дишането и сърдечен колапс. По-късметлиите могат да умрат за 2 минути, но агонията може да продължи и 1 /2 час; нещастниците, които оживеят след всичко това, остават за цял живот увредени от кислородния глад, на който е бил подложен мозъка по време на отравянето.

Дъвченето на листа от кока и в наше време представлява за милиони индианци в Андите аналог на нашето сутрешно и следобедно кафе. Ободряващ чай от кока се поднася на туристите, които посещават старата столица на инките Куско. Този начин на приемане не предизвиква почти никаква еуфория, тъй като алкалоидът бавно се всмуква в организма и основната част от него се разрушава преди да достигне до мозъка; освен това съдържащият се в листата витамин С действува като антидот на кокаина. Д-р Ричард Шултес, директор на Харвардския Ботанически Музей, в течение на осем години ежедневно е дъвчел листа кока, точно както местното население в Южна Америка. Той смята, че този обичай няма никакви вредни последствия и повечето учени са съгласни с неговото мнение.

Милионите хора, които епизодично смъркат кокаин на съботния купон, винаги вземат една и съща доза и тя им е достатъчна, Незначителната депресия след това може да бъде идентифицирана само на електроенцефалограма. При липса на кокаин не се наблюдават никакви болестни симптоми; кокаинът не предизвиква физическа зависимост. Ето мнението на един американски бизнесмен, който смърка кокаин в продължение на 27 години: "Общественото мнение за кокаина, а то се поддържа от тези, които не го използуват, познава само два типа символични фигури. Първата е представена от тези, които са умрели от него, а втората от човека, който е минал през ада, видял е светлината в края на тунела и сега проповядва срещу него. Това, което не се вижда, е огромния брой хора като мен, за които това не е най-важното. Той има значение, разбира се, но можем да го вземаме или да го оставим." физическа зависимост към кокаина не се създава даже при пушене или инжекции.

Въпреки, че за повечето хора смъркането на кокаин е относително безвредно удоволствие, за тези, които се пристрастят към него, последствията му могат да бъдат сериозни. Кокаинът силно и рязко повишава кръвното налягане и за сърдечно болните резултатът може да бъде директно фатален. По-невинен проблем е чувствителният, постоянно течащ нос, раздразнен от смъркането. Най-простият начин да не се усеща болката в разранените и кървящи ноздри е да се вземе нова доза, но това само може да влоши нещата. У хроничните кокаиномани се е стигало даже до пробиване на септума (преградата между ноздрите).

Към кокаина много бързо се развива толерантност, но тя е съвсем краткотрайна. Тази особеност определя специфичния стил на неумерена употреба на кокаин, която протича на рундове (runs). При нея кокаинът се смърка през 20 - 30 минути в продължение на 10-12 часа да пълно изтощение, но независимо че дозите бързо нарастват, желаната еуфория става все по-слаба; често рундовете завършват с кокаинова параноя. След това следва известно време пълно въздържание, през което толерантността бързо изчезва и всичко започва отново.

Тази картина е още по-характерна за венозните инжекции и за пушенето на крек. Изключително силният ефект и неговата краткост, както и настъпващата след това депресия, подтикват към нова доза. Много бързо се развива толерантност и дозите, необходими за постигане на същия ефект, неимоверно нарастват. Крайният резултат е кокаинова психоза, която се характеризира с параноични идеи. мания за преследване и изблици на агресивност. Освен слуховите и зрителни халюцинации, чести са тактилните халюцинации на насекоми, паяци и змии, които пълзят по или даже под кожата. Изпадналите в психоза упорито извършват движения, за да се избавят от полазилите ги гадини, даже когото осъзнават, че това е само халюцинация. Много по-остри и опасни са и ефектите върху сърдечно-съдовата система. Вследствие на употреба на кокаин от инфаркт или инсулт годишно в света умират вероятно повече от 3000 души; известни са случаи на хора, умрели още от първата доза.

Психическата зависимост, която се създава към кокаина, особено при пушене и инжекции, е твърде силна, поради което една значителна част от тези, които го употребяват, се пристрастяват към него. Един млад американски актьор резюмира това така: "Няма нищо по-лошо от един приятел, който се друса с кокаин през цялото време. Никакъв секс, никаква храна, никакви купони - само кокаин и не могат да се спрат. Уволняват ги, жените им ги напускат, но както се казва - това ме прави параноичен и импотентен - дайте ми още от него." Разходите на някои от пристрастените към кокаина са достигали до 700 $ дневно. Показателно е, че при опитите с животни кокаинът се е оказал веществото, към което те най-бързо се пристрастяват, а схемата на потребление напълно съответства на схемата, типична за хроничните кокаиномани.

Това, което би могло да се нарече кокаинов абстинентен синдром се изразява в чувство на умора, депресия, раздразнителност и разстройства на съня. Максимумът на неприятните усещания е от 2-рия до 4-ия ден, но депресията и раздразнителността могат да продължат в течение на седмици.

2. АМФЕТАМИНИ

Името амфетамин е съкращение от Алфа-Метил-Фенил-ЕТилАМИН. Много от веществата, които съдържат тази структурна единица, имат действие, наподобяващо това на кокаина. Отдавна са били известни различни растителни продукти, които съдържат амфетаминоподобни вещества, но тяхното широко разпространение датира от времето на Втората световна война. Те не са така престижни като кокаина; често за тях се казва, че "амфетамините са кокаина на бедните."

2.1. ПРИРОДНИ АМФЕТАМИНИ

Преди повече от 5000 г. в Китай са били познати свойствата на тревата ма хуанг, която днес е по-известна като ефедра (Ephedra sinica); заслугата за откриването на нейните свойства китайците приписват на легендарния император Шен Нун. Различни видове ефедра растат в цяла Евразия; тя се среща и у нас, но нашата е бедна на алкалоиди. Ефедрата се е използувала не само като лечебно средство; древните иранци от нея приготвяли свещената напитка хаома - аналог на индийската сома. От ефедрата в края на миналия век бил изолиран алкалоидът ефедрин, чието действие силно наподобява това на норадренапина, който по това време се използувал за лекуване на астма. Ефедринът бързо го изместил, тъй като е по-продължително действуващ, по стабилен и може да се взема под формата на таблетки. Той все още с успех се използува при респираторни заболявания, но понеже има забележими стимулиращи свойства, се смята за допинг. Много спортисти, които са вземали ефедрин уж като лекарство, имат проблеми с допинг-контрола. В такива случаи спортистите обикновено се правят на по-глупави, отколкото са, като твърдят, че са го вземали неволно, без да знаят, че се съдържа в лекарството, което лекарят им е предписал.

Един стимулант, малко известен извън ареала му на разпространение, е т. нар. кат (khat, quat). Това название се отнася както за дървовидното растение Catha edulis, така и за листата му, които всъщност представляват дрогата. Това е най-използуваното възбуждащо средство в Йемен. Етиопия, а напоследък и в цяла Източна Африка. Катът се е използувал в Йемен преди кафето и все още е изключително популярен; освен там той се отглежда и в етиопската провинция Харар, откъдето се изнася в съседните страни. Традиционната употреба на кат се състои в дъвчене на листата и пъпките на растението, но се смята, че те са активни само няколко дни след брането. Според едно изследване, над 80% от възрастното население на Йемен дъвче редовно кат. Листата на ката съдържат вещества. подобни по структура и действие на ефедрина и амфетамина, сред които основните активни компоненти са катин и катинон. Активните компоненти на ката предизвикват интерес и на Запад; катинът и катинонът под различни търговски имена се използуват като средства за подтискане на апетита.

Напоследък на нелегалния пазар се появи един нов продукт; в Русия той е известен като ефедрон, а на Запад като меткатинон или просто кат. Той е няколко пъти по-силен от амфетамина и кокаина и. за разлика от тях, до едно време е бил легален, но вече е довел до смъртни случаи (епидемията започнала от Русия) и е забранен. Меткатинонът се получава при окисление на ефедрин; този синтез е описан в много рецепти, които се разпространяват в средите на дрогаджиите, но тяхното изпълнение изисква твърде сериозни познания и химически навици. Тези, които смятат, че е много лесно да се надрусат като смесят оцет, ефедрин и калиев перманганат, рискуват да попаднат в Бърза помощ с опасност за живота;

неотдавна у нас имаше един такъв случай.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   24


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница