Слави Трифонов за мен е чест
Ние работим в една много интересна среда
Изтегляне 2.22 Mb.
|
Ние работим в една много интересна средаНие работим в една много интересна среда, по отношение на създаването на добро настроение. Нашите актьори са много важни в това отношение. Аз не знам да има друго такова шоу по света, в което актьорите да са толкова ангажирани. Но рейтингите са добри и хората продължават да гледат шоуто и да се забавляват, което означава, че това е било правилен ход. Актьорската работа е много сложна. Да се превъплъщаваш всяка вечер, и то в различни образи, имитации... Да намериш характеристиката на образа - глас, движение, мимика, облекло. Тук имаме много добри гримьори, много добри гардеробиери, много добри художници на костюми. Целият екип е на много високо ниво. Но, в крайна сметка, актьорът и аз сме пред камерите. Ако той и аз нямаме настроение, няма шоу. Как ще правиш шоу, когато си тъжен? Знаеш го от собствен опит. За да има настроение. Краси Радков винаги се опира на това, което правя аз. Но неговата цел всъщност не е да разсмее публиката, не е да разсмее зрителите пред телевизорите. Неговата цел е да ме разсмее мен. Защото знае, че ще се ядосам. Защото аз не искам да се разсмивам, това е непрофесионално. Аз искам да съм концентриран в образа си на водещ. Моята функция е да подкрепям актьора. Той е важният в скеча. Но за Краси това няма никакво значение. Единственото, което има значение за него, е аз да се разсмея. Да речем, играе баба Вуна. И преди да излезе, взел от гримьорите бели косми от перука с дълги коси. Взел двоен лист от голяма тетрадка, залепил ги с тиксо тия бели косми. И влиза като баба Вуна, и ми дава тоя лист. Аз решавам, че това е импровизация или че това е нещо от вас. Отварям и виждам сноп от бели косми, залепени с тиксо, а отдолу Краси написал с неговия неповторим разкривен почерк: „Косми от путката на баба Вуна“. Аз веднага го затварям, защото това не мога да го прочета по телевизията. Той ме е прецакал. Носи ми нещо, което ме разсмива, защото е абсурдно. А Краси ме гледа с хитрите си свински очички, тип: „Прецаках ли те? Ай сега да те видя к’во ще правиш“. И ми казва: „Прочети на зрителите какво пише вътре“. Мръсната гад се опитва всячески да ме разсмее. И аз се въртя като на шиш, защото не мога да го кажа това нещо, а той ужасно се забавлява. След това аз оставам да водя, а той излиза, преоблича се и изчезва, защото знае, че като свърши предаването, ще го търся да го убия... Това са тия сладки моменти, които правят нашата работа прекрасна. Краси прави такива простотии непрекъснато. Представи си, аз водя сериозен разговор с някакъв човек. И изведнъж погледът ми неволно се обръща към публиката, там, откъдето излизат актьорите. И виждам Краси Радков, облечен като отец Нафърфорий, запретнал си расото, а отдолу е с чорапи и жартиери. И ме гледа. И всичко сериозно отива на майната си, защото той е излязъл там, така облечен, за да ме прецака, да се разсмея. Как да водиш сериозен разговор след това? Не мога да водя сериозен разговор, защото в момента ми е адски смешно. И това е един конфликт, вътре в мен, който ме побърква. Беше си намислил, че стаичката зад мен, откъдето излиза Ванката, било тоалетна. И отишъл при една баба в публиката, и я подкокоросал да каже, че иска да ходи до тоалетна, но в моята тоалетна. И аз водя някакъв сериозен разговор. И тая бабишкера от публиката изведнъж казва: „Мога ли да отида там, до вашата тоалетна?“. А Краси умира от смях. Когато снимахме в Гърция финала на „Бягство към победата“, аз пътувах към Солун, вие вече бяхте там. И минавам границата. Идва една митничарка, много любезна, и ми казва: „Г-н Трифонов, една жена мина преди малко оттук и ми поръча да Ви предам нещо“. И ми дава кутия бонбони. Аз бях шокиран, защото никой не знаеше, че ще ходя в Гърция. И митничарката каза: „Това е подарък за Вас от баба Вуна“. И аз казах: „Госпожице, не играйте в игрите на този откачен човек. Не му уйдисвайте на акъла“. Тя каза: „Не знам за какво говорите. Това е от баба Вуна“. Викам: „Няма баба Вуна. Има Краси Радков“. Тя каза: „Аз ли не знам? Аз съм митничарка. От митницата излезе баба Вуна!“. Лъвът от Зоологическата градина беше починал. А Краси трябваше да играе в предаването Бойко Борисов. И на репетиция ме накара да стана в памет на лъва от Зоологическата градина, който е починал. Аз му казах: „Краси, не ме карай да ставам по време на предаването в памет на лъва от Зоологическата градина. Ти се забавляваш, обаче мен това не ме забавлява. Аз мисля за други неща и недей да правиш такива глупости, ако обичаш“. Краси каза: „Разбира се“.
Все едно го впрегнах. И когато стигна до репликата „А днес е починал лъвът от Зоологическата градина“, аз вече знаех какво ще се случи и си казах: „Ако ме накара мен да стана, няма да стана и ще започна нещо да импровизирам“. А той погледна всички баби и каза: „Предлагам на всички от публиката да станем в знак на почит към починалия лъв от Зоологическата градина“. И всички баби веднага послушно се изправиха. Знаещ, че аз съм много суеверен. И Краси го знае. И месец преди концерта в зала, Арена Армеец“ изнесе два литра боза. И знае, че като ме накара да пия за здраве, аз ще пия, защото просто съм суеверен. И започна първо: „Да пием по една боза“. Аз му казах: „Няма да пия ник’ва боза“. Т’ва по телевизията. Той каза: „Добре, пий за мое здраве“. Знае, че съм суеверен, лайното. И знае, че като ми каже така, аз ще пия. Изпих една чаша боза. После каза: „Пий за твое здраве“. Пих за мое здраве. След това пих за здравето на бенда. След като спомена всички със здраве. Краси каза: „Пий за т’ва концертът да стане хубав“. Измисли един куп неща, за да ме накара да изпия два литра боза. Такъв е Краси. Веднъж си говорехме с него, мисля, че в Бургас бяхме на турне, и се бяхме разфилософствали, и аз казах: „Ей, Краси, всички ще умрем някой ден“. А той помисли малко и каза: „Бе, все си мисля, че на нас може да ни се размине“.
|