Слави Трифонов за мен е чест
Аз познавам страшно много хора
Изтегляне 2.22 Mb.
|
Аз познавам страшно много хора.Аз познавам страшно много хора. Много помня лица. Дори имена помня много. Но с тази работа, в последните 15 години, наистина е голям зор. Толкова много хора, толкова много информация идва от тези хора, защото всеки иска нещо да ти каже, да сподели с тебе. Но това не ме изморява. Изморява ме емоционалната пренастройка. Тя направо ме убива. Най-важното в тази професия, която аз продължавам да работя, е да си естествен и искрен. Най-шибано е, най-трудно е, най-невъзможно е през деня да си тъжен, а вечерта да си весел. Всички сме понякога весели, а понякога тъжни, но аз съм длъжен да съм весел всяка вечер. Помисли си. Ти си бил водещ, и то неведнъж. Но твоят натюрел е друг, приятелю. Ти си друг като емоционалност. Ти си по-ироничен и по-саркастичен от мен, като поглед над живота. Аз съм по-различен в това отношение. Аз съм с друг вид емоционалност. Айде, да не се сравняваме, но съм различен. Никога няма да кажа, че на тебе или на когото и да е му е било по-лесно. Всеки човек има пред себе си своите трудности. Всеки си има своите демони и се бори с тях, но не бива да го прави по телевизията. И това е от огромно значение. То по телевизията всяка вечер е и Юксел Кадриев. Въпреки че той една седмица работи, една почива. Пък и той няма нужда да съобщава новините от свое собствено име. Той говори от името на редакция „Новини“ на бТВ. А аз говоря от първо лице единствено число всяка вечер и, понеже сме забавно телевизионно шоу, в повечето случаи трябва да е смешно и весело. Тази емоционална пренастройка е невъзможна. Може да ти звучи странно, но понякога се налага да правя нещо, което е невъзможно. Имало е предавания, в които е трябвало да правя нещо смешно и весело, а емоционално съм бил на другия полюс. И ти си свидетел на това, защото сме заедно от много години. Нямам представа как съм го правил и даже не искам да ги гледам тия предавания. Защото е било много, много трудно за мен. Да бъда в единия край на емоционалната скала, където стоят тъгата и подобни усещания, а да се засиля да вървя към другия край, където стоят веселието, радостта и иронията. Цената, която плащаш, е, че след това си аут. За да можеш да го направиш професионално, за да изглеждаш убедителен. Ако просто го правиш формално, няма да плащаш висока цена и няма да си убедителен. Но ако искаш да си убедителен, трябва да умееш да се пренастроиш в една невъзможност. И след като свърши предаването, се чувстваш, все едно някой те е шибнал с един чук в главата. Седиш напълно изпразнен и се опитваш да се намериш някъде. Между тия два емоционални полюса. И си задаваш въпроса: „И к’во правя аз ся?“. Всъщност върша си добре работата. Т’ва правя. *** Онази вечер ми гостува великата актриса Клаудия Кардинале и каза: „Най-големият ми успех е, че през всичките тези години аз не се загубих коя съм. Щото съм играла много роли, но успях да запазя себе си“. Много е важно. Да не забравиш кой си и да не отидеш на друга планета, където стоят няк’ви извънземни същества, а ти си един човек, който се е побъркал. Много лесно може да се побъркаш, ако си помислиш, че си много велик, че си много важен, че си много стойностен, че си изключителен, че си неповторим. Тогава отиваш директно при извънземните. Но ако искаш да успееш, трябва да си реален, а това изисква усилие. Трудно е да запазиш нормалността, когато си на моето място. Нормалните хора не пеят пред 70 000 души, бе! 70 000 души да крещят, да пеят с теб и да стоят, въпреки че вали. К’во трябва да си помисля в такъв момент за себе си? К’во трябва да си кажа? „Ти си нормален“? Аз нямам копчета, с които да мога да се превключвам. Включ - аз пея пред 70 000 души, изключ - аз съм нормален и си лягам да спя. Има остатъчен елемент. В това, което правя, е нормално да си ненормален. Разбираш ли този парадокс? Нормално е да си ненормален. И изисква усилие да се опитваш да се държиш нормално на земята, както каза Клаудия Кардинале. И друго нещо каза: „Най-важното е да имаш сила. Сила да обичаш, сила да мразиш. Сила да се задържаш, да работиш“. Сега, аз не мога да се самоопределям дали съм силен или слаб. Аз правя каквото трябва, пък сега... Трудно ми е да съдя за себе си. А и к’во значение има к’ъв съм. Има значение да си вършим добре работата. Важното е да си професионалист. Но пък от друга страна, може да си добър професионалист, пък да си лайно като човек. Така че да си професионалист е важно, но не е най-важното. Най-важното според мен е да си достоен. Да си морален. Да си лоялен. Да можеш да изпитваш чувство на благодарност. Да можеш да изпитваш уважение. Да можеш да изпитваш чувство на отговорност. Т’ва е, бе! Да си добър човек. В крайна сметка, след всичките тия години, го докарах дотам, че стигнах до извода: в крайна сметка, важното е да си добър човек. Това е смисълът. На мен ми е такова вътрешното мерило. В крайна сметка, ако си добър човек, ще правиш добри неща и ще оставиш добра следа. Не вярвам, че някой, който е подлец, вечер си ляга с мисълта: „Аз съм ебахти подлецът“. Предполагам, че си ляга с мисълта: „Аз съм голям тарикат“ или „Еди-кой си е виновен“, или „Той постъпи с мен така, и затова аз постъпвам така“... Не мисля, че един човек, който прави подлости, си ляга с мисълта: "Аз съм подъл". Намира си оправдание, извинение. Защото иначе трябва да приеме факта, че е подлец. Ама пък има много подлеци. Така че, сложно е, но, в крайна сметка, намираш такива, които са като тебе. Подлец се събира с подлеци. Добър човек се събира с добри хора. Аз гледам хората, които работят с мен, да са почтени. Буров го е казал много готино: „Търся хора, които са от добри семейства. Не гледам дали е завършил някакъв голям университет, а го питам кои са майка му и баща му, от какво семейство е“, казва Буров, „ако е от добро семейство - вероятността и той да е добър човек е много голяма“. Гледам хората да са почтени. Търся почтеност, лоялност. Лоялността е много интересно качество. За да си лоялен, се изисква смелост, изисква се жертвоготовност, изисква се самоотверженост. Изисква се да можеш в името на други хора да жертваш нещо, та дори и себе си. Аз играя отборна игра и затова търся отборни играчи - да играят за отбора, а не за себе си. Хора, които играят за себе си, са егоистични, егоцентрични и рано или късно предават отбора.
Виж по себе си. Ти си имал толкова, толкова, толкова много случаи, в които си могъл да постъпиш по друг начин. Но си постъпил така, както си постъпил, приятелю. И поради тая причина сега седим и си говорим. Аз не съм ти мерило за това. Не съм аз човекът, който ще ти каже: „ти си добър човек“ или „ти си лош човек“. Не, аз просто познавам семейството ти. Ти имаш прекрасна жена и двама прекрасни синове - Борис и Мартин, които аз познавам, откакто бяха в колички. През целия тоя път аз, освен че съм те виждал какъв си като професионалист, съм виждал как възпитаваш децата си, как се отнасяш към жена си, как се отнасяш към приятелите си, как се отнасяш към баща си, как преживя смъртта на майка си - всичко това аз съм го видял в тебе. Много държа тия неща да ги напишеш в книгата, защото това са моите думи, това го казвам аз. И го казвам, защото аз познавам какво си, от 16-17 години знам какво си. Знам как израсна Борис, знам какво учи сега Борис, знам защо учи там Борис, говорил съм си с него. На предишната Нова година бяхме заедно с теб в Сингапур и аз говорих със сина ти Борис, ти си беше легнал да спиш, а аз си говорих с него два часа. И видях, че Борис е такъв, щото ти си такъв. Ти и майка му - жена ти, сте такива. Ето това е мерилото. И то върви ръка за ръка с това, че сега ти пишеш тия думи и аз ти се доверявам на теб. Това е част от почтеността, това е част от приятелството, това е част от тоя начин на живот, който съм си избрал аз. Аз съм си избрал това. Искам да работя с такива хора като теб, защото животът е кратък и така се чувствам по-добре. Не искам да работя просто с добри професионалисти, които като хора са лайно. Няма да казвам имена сега тук, защото не искам да правя квалификации. Обаче понякога не може да ги предугадиш. Понякога има изненади. И тогава трябва да си силен. Тогава трябва да си корав. Ако не си - значи не си за тая работа. Ще работиш друго. Ще ходиш да се грижиш за едно поле с картофи. В Самоков са много добри. Картофите няма да те предадат. Те най-много да не се получат добри картофи. Но причината ще си е в тебе, или в климата, или в почвата, а не в картофите. Аз имам добри страни, но имам и много недостатъци, наистина много - тука ще цитирам великия Йордан Радичков, имах честта да го познавам, който казва, че човек е като едно прекрасно изречение, написано с много правописни грешки. Аз си имам моите недостатъци, но все пак съм поставял определени приоритети пред себе си и пред хората, с които работя. Най-важни са зрителите. После трябва нашите партньори да са доволни от това, което правим. И след това идват рекламодателите, които също трябва да са доволни. Така съм разположил системата, която работи и до днес. Ако е била грешна - отдавна да е спряла. Виж тоя концерт, на който дойдоха 70 000 души... той не е направен, щото сме решили преди 3 месеца. Той е направен, щото сме решили така преди 20 години бе, Иво. Тези 20 години са работили за цялото това нещо, за да се стигне до тоя концерт. А не че на мен ми е хрумнало изведнъж „дай да направим един концерт“. Та ние сме правили много концерти по стадионите. От 96-а година правим концерти по стадионите. И когато виждаме, че 70-80 % от публиката на този концерт са млади хора, това значи, че ние сме спазили правилата както трябва. За да продадеш 60 000 билета за 5 часа... и след това още 10 000 за 7 минути... значи си спазвал правилата. Не съм ги измислил аз правилата, г-н Сиромахов. Измислили са ги преди мен хора, които се занимават с подобен бизнес. С всякакъв бизнес. Няма значение какъв. Ако правиш както трябва вафли, ще продаваш вафли и хората ще ги купуват и ще ядат твоите вафли. Ние не сме се страхували да рискуваме. И до ден днешен не се страхуваме да рискуваме. Сега искаме да правим референдум, който е от огромно значение - заради нашия морал и заради нашата представа за нас самите като граждани на тая страна. А не щото аз съм събрал на някой, или щото искам да стана президент. Ние продължаваме да рискуваме и да правим това, което смятаме, че е редно. Ние не сме вървели никога против морала, против достойнството, против честта.
|