Слави Трифонов за мен е чест



страница7/19
Дата22.07.2016
Размер2.22 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   19

Правили сме много формати в шоуто


Правили сме много формати в шоуто, но първият беше „Аз пея в Ку-ку бенд“. Той беше първият музикален формат въобще в българска частна телевизия. В един момент разбрахме, че това с гостите е много сложен проблем, защото просто няма достатъчно гости за ежедневно предаване. Малък е мащабът на нашата мила татковина и не може тя да произвежда непрекъснато звезди или атрактивни личности. Затова тръгнахме да ги правим тия формати.

Тогава се оказа, че ни трябват и певци, и то спешно, защото някои от творческите натури реагират странно на славата. И когато славата се появи на хоризонта, тя се превръща в огромен проблем. И ние сме реагирали адекватно на това винаги, защото много хора са ставали популярни в нашия екип и след това не са могли да асимилират популярността по адекватен начин. И поради тая причина често сме имали липса на професионалисти и сме превръщали дефекта в ефект. Тука, в случая, беше така. Ние останахме без певици и решихме да направим конкурс.

Много талантливи хора се явиха тогава. До финала стигнаха седем души с безспорни качества; Борис Солтарийски, Нели Петкова, Светльо Христов, Лора Владова, Надя Казакова, Владо Димов и Любена Нинова.

Аз реших да взема в „Ку-ку бенд“ Борис и Нели. Защото те притежават една група качества - професионални и лични, които са потребни за такъв професионалист. При нас се пее много. Пее се на много езици. Работи се бързо. Пее се веднага, без притеснение от камери и от това, че всичко се случва толкова бързо, ден за ден, а трябва да е толкова професионално. Трябва да се работи в екип. Трябва да владееш огромен диапазон в стиловете музика. На нас ни гостуват от народни певци от България до народни певци от Африка или народни певци от Америка, или народни певци от Испания, или народни певци от Япония. И моите музиканти и певци трябва да бъдат готови както да свирят, така и да бъдат бекграунди, така и да изпълняват солови песни в такава среда. Не трябва да имат притеснения. Трябва да разбират смисъла на йерархията, смисъла на уважението, смисъла на работата в група, много неща. Всички тези качества ги притежава Борис. Нели Петкова е много добър изпълнител, прекрасен народен певец. Тя е изключителна, но реши да има солова кариера.

След „Аз пея в Ку-ку бенд“ с останалите петима финалисти направихме Музикалната академия „Ку-ку бенд“. Тогава bTV имаше нужда да се изправи срещу продукт на Нова телевизия. Тогава Нова телевизия направи музикален формат, който се казваше Star Academy, но той беше победен от това, което правим ние. Музикалната академия имаше огромен рейтинг, после направихме и Five Stars, което вървя три сезона и също беше много успешно.

Не сме имали неуспешни продукти. Може би само „Красавицата и Отличникът“ е нещо, което не е било толкова успешно. Но всички останали продукти, които сме правили в шоуто и извън него, са били успешни. От „Сървайвър“ до „България търси талант“, а те са във всички телевизионни жанрове.

Направихме една телевизионна игра, „Вот на доверие“, и аз реших да поканя за водещ Иван Гарелов. Избрах го по две причини. Първата е, че той тогава беше уволнен от БНТ абсолютно несправедливо, необективно и нелогично. Въобще в БНТ винаги са били други причините за това да се появява някой на екран или да бъде махнат от екран. Причините винаги са били субективни и са били свързани с обслужващата роля на БНТ по отношение на политиците, а не на обществото, защото тя по дефиниция би трябвало да е обществена телевизия.

БНТ се провали като телевизия и продължава да бъде дозирана абсолютно безсмислено. Тя трябва да бъде преобразувана, разформирована и създадена наново, по друг начин - частен или съчетан с частна инициатива. Та, едната причина е, че те бяха махнали Иван Гарелов абсолютно несправедливо, а втората причина е, че след един разговор с него той каза: „За мен това е предизвикателство“. А какво по-хубаво от това да имаш една личност, която е изградена и мотивирана.

С Иван Гарелов рискувахме, но в крайна сметка, важен е резултатът. Ако е успешно - никой не се интересува дали си рискувал, или не. Факт е, че предаването беше успешно. То беше спряно не заради неуспех, а заради други планове на мениджмънта на bTV. Аз съм партньорски настроен и се съгласих, но според мен спирането на „Вот на доверие“ беше грешка.


***

Огромно предизвикателство за нашия екип беше първият „Сървайвър“. Още преди Нова телевизия да започнат да правят „Биг Брадър“, аз проведох един разговор с Албърт Парсънс, тъй като той е с огромен опит в правенето на телевизия. Аз винаги съм разговарял с него много ефективно, защото се разбирахме с малко думи. Та, още преди да дойде „Биг Брадър“ в България, си говорихме с Албърт Парсънс и аз му казах, че това според мен ще е голяма атракция, защото да следиш едни хора, които живеят на едно място, да си воайор, е заложено в човешката природа.

А Албърт Парсънс каза: „Да, но това е предаване, което, общо взето, подчинява цялата програма на телевизията на „Биг Брадър“.

Както и се оказа впоследствие. И в момента, когато ние водим този разговор с теб, Иво, Нова телевизия излъчва отново „Биг Брадър“ за не знам си кой сезон.

Освен това страстите, които се показват в „Биг Брадър“, общо взето, са низки страсти. И поведението на участниците, провокирано от продуцентите, често става мерзко, неетично и неестетично, и показва едни страни от човешката природа, които не съм сигурен, че трябва да се показват в реалистичен план.

Да, хората са такива. Да, хората СМЕ такива, но не съм сигурен, че това е необходимо да се показва по телевизията, по този начин. Все пак, ако моят екип прави „Биг Брадър“, може би той няма да изглежда така, но не съм сигурен.

И когато говорихме с Албърт Парсънс, той каза: „Има и други формати, които по-нататък ще купим и ти ще видиш, че ще има друг вид атракции, които не са унизителни за участниците“.

След това ръководството на bTV се смени изведнъж. Смениха Светла Василева. Каква беше причината — и до ден днешен не зная. Аз бях много привързан към Светла Василева, защото тя ни покани в bTV. Сприятелих се с нея, виждахме се много често, общувахме си много приятелски. Познавам семейството й, децата ѝ.


Аз мисля, че приятелството е по-важно от всичко. Не само защото го е казал Марио Пузо в "Кръстникът", а защото приятелството в моята ценностна система стои на първо място. Пък след това са всички останали неща. Не може всичко да е само бизнес и в името на това да правиш компромиси с приятелите си, независимо какви са те.

И когато махнаха Светла Василева, аз ѝ казах: „Ако искаш, от солидарност с теб, аз ще се махна заедно с екипа си. Ще отидем на друго място“. Тя се шокира и каза, че това е невъзможно и няма как да стане. Освен това на нея bTV ѝ предложиха работа във FOX - кабелните телевизии, които и до ден днешен продължават да съществуват, не знам с какъв успех.

Дойде друг мениджмънт в bTV, главен мениджър стана Вики Политова, която преди това беше шеф на рекламата. И тогава обсъдиха заедно с Албърт Парсънс да закупят телевизионния формат „Сървайвър“.

Така се процедира по принцип. Телевизиите го закупуват и след това възлагат на някоя продуцентска компания да го реализира. Като казвам „някоя продуцентска компания“, все едно тука е бъкано, разбираш ли, от продуцентски компании, които са в състояние да реализират „Сървайвър“. Този формат е много труден за реализация и няма нито една компания, която да е произвеждала нещо подобно, но Вики Политова и Албърт Парсънс разчитаха, че тъй като ние сме организиран екип с добри взаимоотношения, на казармен принцип, ще можем да направим този формат на 12 000 километра оттук. Тъй като единствената свободна дестинация, която можеше бързо да се вземе, беше Доминиканската република - Лас Теренас, който се намира на 12 000 километра оттук.

Това е на остров Хаити. Там има две държави. Едната е държавата Хаити, на която имаше тежко земетресение преди няколко години. Другата държава е Доминиканската република, където трябваше да снимаме ние. Лас Теренас се намира в северната страна на острова, която е доста бедна и изостанала.

Но пък има дива природа. Ако изобщо може да се нарече „дива природа“ този влажен ад, пълен с всякакви насекоми и гадинки, който е там. Иначе на картинка изглежда много хубаво. Имаш чувството, че всеки момент Джак Спароу ще изскочи отнякъде с „Черната Перла“.

Аз много исках да го реализираме това нещо и то да бъде успешно. И не ме вълнуваше какви ще са финансовите измерения. Изпратих екип там, дори преди да съм подписал договор. Влязох в стаята на сценаристите и казах: „Ти, ти, ти и ти ще трябва да отидете в Доминиканската република“. Изпратих екип, немалък - мой. Имаше технически екип на bTV. А в Доминикана работихме с аржентинска фирма, която се грижеше за логистиката, строеше декори и всякакви съоръжения, необходими за игрите. Екипът беше много голям. Може би общо около 200 души. Да, беше много сложно, много рисковано.

Направихме много интересен кастинг. За по-малко от две седмици се записаха около 20 000 души, които искаха да участват. От тях селектирахме около 500 души. Тъй като екипът ми е професионализиран в това да прави кастинги, на всякакво ниво. Вече бях изпратил екип да установява логистичните дейности в Лас Теренас, когато събрахме тези 500 души в аулата на университета „Св. Климент Охридски“. И им казах: „Вие си мислите, че сте корави и ще участвате в нещо като „Бързи, смели, сръчни“ в екзотична обстановка, но истината е, че никога не сте оставали без паста за зъби, без тоалетна хартия, без един куп неща, които правят живота ви нормален. И това ще е едно огромно предизвикателство за вас“. Избрахме по

указания на „библията“, която имахме за този формат, какви да са типажите: да има майка на племето, баща на племето, лошия, добрия, красавица, интригант... После, ти си спомняш, че една част от хората не изпълниха точно тези роли, които очаквахме, но пък всички бяха много самоотвержени и искаха да спечелят, което направи формата много интересен.

Аз отидох в Доминикана, след като вече вие бяхте започнали снимки там. Отидох и разбрах, че всичко върви по адекватен начин, и аз, общо взето, няма какво да правя там. Върнах се, след това отидох още веднъж. Истината е, че беше много интересно, защото всичко, което се случи, ни се случваше за пръв път. Когато пристигнах, вие ме посрещнахте с една червена стоножка, която беше дълга колкото бутилка и дебела няколко сантиметра.

Общо взето, за „Сървайвър“ ти можеш да разкажеш повече от мен. Спомням си, че по време на снимките ти падна в едно блато, което беше пълно е толкова комари, колкото не съм виждал никъде. Падна в блатото, до едни стърчащи колове, и извади голям късмет, защото можеше и да се нанижеш на тия колове и да загинеш. Това стана, докато интервюираше един от изгонените участници, и вървеше назад, и падна по гръб, и просто уцели между коловете. Просто извади огромен късмет, иначе сега нямаше да водим този разговор.

Там за пръв път пих кокосово мляко. Един от местните се качи по една палма до кокосовите орехи, с мачете в зъбите, наистина приличаше на някакъв примат - толкова бързо се качи. Отгоре свали няколко кокосови ореха, слезе буквално за секунди и каза: „Дали сър е опитвал кокосово мляко?“. Аз му казах: „Сър никога не е опитвал кокосово мляко“. Той каза: „Разбира се, сега ще опита“, знаейки какво ще последва. Аз не знаех. Опитах кокосовото мляко, което приличаше на някаква блудкава, топла водица. И през нощта се обадих на един от моите хора, с които бях пристигнал в Доминикана, и му казах: „Ако не сте взели „Имодиум“, ще имате голям проблем“. Такова разстройство... ние, българите, нямаме дума за това, но циганите го наричат „хистингястис“. „Хистингястис“ - това е, когато ти се сере и повръща едновременно. Значи такъв „хистингястис“ изпитах в Доминиканската република - няколко часа след като кацнах в Лас Теренас. От кокосово мляко.

Другият интересен момент е когато снимахте в една пещера. Аз бях донесъл от България кадри с близките на участниците, които казваха колко им липсват. Това беше много емоционален момент. И един от местните вика: „Сега ще ви заведа, сър, вътре в пещерата“. Тръгнахме, той ми светеше с една газена лампа. А аз бях по джапанки и установих, че ходя по нещо много меко, и го попитах: „Абе, какво има на земята?“. И той свали надолу лампата, и както в „Индиана Джоунс“, на земята имаше един „килим“, дебел няколко сантиметра, от всякакви буболечки - най-различни хлебарки, бръмбари и стоножки, които вече бяха тръгнали да пълзят по краката ми. И, както се сещащ, сър реши да излезе веднага от пещерата по джапанки, защото сър не е страхлив, но сър мрази стоножки. Така че сър излезе от пещерата бързо.

На финала на „Сървайвър“, който снимахме вече в София, се случи един трагичен инцидент. В самото начало на предаването бащата на един от участниците получи тежък инфаркт. Бащата на Андрей, който беше летец на хеликоптер и изключително свестно момче. Изнесохме баща му извън залата, оказахме първа помощ. Веднага извикахме лекаря, който беше с нас на „Сървайвър“ - Коцето Ангелов. Сега той е шеф на Александровска болница. Много достоен и свестен мъж. Той

направи абсолютно всичко необходимо и каза: „Нямам необходимите лекарства. Трябва да се бие адреналин директно в сърцето“. Извикахме Бърза помощ. Дойдоха няколко екипа, понеже знаеш, че аз съм много краен, когато искам нещо да се случи бързо. Бях много краен по телефона. Дойдоха няколко екипа. През това време вътре течеше финалът на „Сървайвър“.

Жена му и малкият ѝ син - братът на Андрей, бяха отвън заедно със своя най-близък човек. Аз им казах да влязат вътре, да не стоят отвън, за да не преживяват цялата тази трагедия.

Направихме всичко възможно да го спасим, но за съжаление, човекът почина. Бил е със слабо сърце и от вълнение явно... Човекът почина, радвайки се да види сина си в едно такова телевизионно предаване, което показва неговите достойни качества. Защото Андрей се представи много достойно и въобще в това предаване ние показвахме достойнствата на участниците.

Не можехме да преместим тленните останки на неговия баща, защото ни казаха, че първо трябва да дойде полиция, която да установи смъртта, а отвътре хората гледаха и трябваше да го заградим с някакви пана, за да не се вижда.

Когато стана ясно, че човекът е починал, аз трябваше да съобщя на съпругата му. Съобщих й, тя се разплака и каза: „Аз не мога да кажа на Андрей, г-н Трифонов. Моля Ви, кажете му Вие“. И аз казах: „Като че ли най-правилно е Вие да му кажете. Защо аз да му казвам?“. Тя каза: „Аз не мога да му кажа. Той Вас много ви уважава. Вие ще му кажете“. И аз трябваше на тоя сладур готин да му кажа, че по време на финала баща му е починал. Беше много тъжно. Няма да казвам с какви думи му казах, защото това е лично между мен и него. Той реагира много мъжки.

Финалът на „Сървайвър“ беше срещу финала на „Биг Брадър“. Двата формата се изправиха един срещу друг и победата на „Сървайвър“ беше внушителна. Успехът беше огромен. Може да видиш рейтинг точките.

Както и да е. Вторият „Сървайвър“ вече не го правихме ние, а наши служители, които създадоха своя собствена фирма. Аз смятам, че това е нормално. И е правилно. Животът е един и човек трябва да го изживее в пълен баланс по отношения на решенията, които взима, и ако е възможно, разбира се, да не наранява други хора. Тяхно право беше да напуснат и да си създадат собствена фирма. Тяхно право беше да направят всичко възможно, за да се реализират. И право на bTV е да решава с кои продуценти да работи.

Според мен не беше направено по етичен начин, защото тогавашният мениджмънт на bTV преговаряше с нас дълго време да реализираме втори сезон. И първият сезон беше много лошо платен, с обещанието да се реализира втори сезон и тогава да има по-различен договор, с по-добри финансови условия. Парите не са важни, за да печелим ние, а .за да се реализира форматът както трябва. Винаги съм разсъждавал така. Право на bTV е да реши по какъв етичен и коректен път ще се реализира един проект, какъвто и да е той. Те са решили така. Нашите бивши служители са си създали продуцентска компания. bTV в лицето на техния тогавашен мениджмънт - Вики Политова и Апостол Пенчев, са решили така да реализират този формат. Това е тяхно право.

А етиката е съвсем друго нещо. Моралните категории се възпитават у човек във възрастта между 3 и 7 години, вследствие на информацията, която получава от семейството. Няма да коментирам морала на този или на онзи. Това са квалификации, пък аз не искам да правя квалификации. Така са решили.

така са направили. Не беше коректно, в рамките на това, което водехме като преговори, още от самото начало, при създаването на първия „Сървайвър“. Но така се получи.

Не беше и логично, защото ние създадохме успешен продукт, който победи „Биг Брадър“. Но това, че не беше логично, е едно, а това, че не беше коректно - съвсем друго. Едното е въпрос на бизнес, а другото е въпрос на етика на взаимоотношенията.

Хората са такива. И до ден днешен се сблъсквам с тоталната липса на морал и тоталната липса на коректност и лоялност от страна на огромен брой хора. Така е. Приемаш го, действаш съобразно обстоятелствата и гледаш да не си го слагаш на сърцето, защото ще страдаш.

След това направихме Music Idol. Първият сезон на този световен формат беше направен от „Седем-осми“. Седнахме, събрахме се с основната част от хората, с които се съветвам, а това са няколко души, сценаристи, сред които си и ти. Останалите са продуценти, които отговарят за технологичните въпроси. Задавам въпроси, взимаме решения и така. Така избрахме журито на Music Idol.

Вие бяхте абсолютно убедени, че трябва да бъда част от журито. Аз нямах такова желание, заради това, че водя и телевизионно шоу всяка вечер, но се съгласих, тъй като аз се съобразявам с мнението на няколко души, които имат достатъчно много акъл и опит, за да дават съвети или да взимат решения. Станах част от журито заедно с Йорданка Христова, Дони и Глория. Реализирахме този формат с голяма любов, както реализираме всичко, което правим.

Но след успешния първи сезон, вторият сезон го правиха други продуценти. Ако нещо се случи един път, е случайност, ако се случи втори път — съвпадение, ако се случи трети път — тенденция. Тенденция е - да, такава е. Мисля, че тогавашният мениджмънт на bTV и тези, които съветваха мениджмънта на bTV, имаха притеснения от това да не стане една телевизионна продуцентска компания много силна, защото телевизията ще стане зависима от нея, и заради това работеха на древния римски принцип: „Разделяй и владей“. Мисля, че това беше тяхната логика. Мисля, че това е логиката на всички телевизионни мениджъри, които управляват телевизии.

Всъщност bTV ни предложиха втори сезон на Music Idol, но заради това, което се случи със „Сървайвър“, ние решихме да правим „Пей с мен“ в Нова телевизия. Това е единственото нещо, което сме правили извън bTV за всичките тия години. И го правихме с Павел Станчев, който сега е главен мениджър на bTV, а тогава беше мениджър на Нова телевизия. А пък Вики Политова, която беше мениджър на bTV, сега е мениджър в Нова телевизия. Виж колко шантаво нещо.

Това е единственият случай, в който сме правили продукт извън bTV. Това беше емоционален ход от моя страна. Аз бях много фрустриран тогава, защото това, което се случи покрай „Сървайвър“, не беше справедливо. Исках да стане ясно, че ние можем да работим и с други телевизии.

„Пей с мен“ беше с рекордна награда. 500 000 лева! Не е достигната досега. Това е благодарение на Павел Станчев, който се съгласи с мен, че трябва да има много голяма награда.

***

Имало е много опити да се направи ежедневно шоу по същия модел, по същата матрица, по която ние правим нашето шоу. По БНТ се пробва DJ Дамян. Азис правеше нещо по Нова телевизия, после Иван и Андрей. Митко Павлов в TV7. Имаше дори и едно анимирано магаре по едно време, което нещо се опитваше. Но всички те бързо се отказаха.



Защото, за да се направи такъв тип шоу, си има определени правила. И тук говоря по принцип, а не какво на мен ми харесва или не, и какво мисля аз, или какво не мисля. Има си правила за всяка една работа. Най-важното нещо, за да се създаде такъв тип шоу, е фигурата на водещия. Тя трябва да бъде достатъчно харизматична и достатъчно провокативна.

Ето ти пример с Конан О’Брайън и Джей Лено. Когато Джей Лено, преди няколко години, реши да напусне времето, в което се излъчва. Тогава преместиха в неговото време Конан O’Брайън, който също е изключително известен и има 12-годишен опит преди това. (Джей Лено отиде в един канал, „14“, където с екипа си започна да прави ново телевизионно шоу). Само за един-два месеца стана ясно, че това няма да проработи, и NBC се принудиха да променят изцяло стратегията си и да върнат обратно Джей Лено, а на Конан O’Брайън да платят огромна сума за компенсация. Просто се оказа, че хората искат да гледат Джей Лено. Не искат да гледат Конан O’Брайън по това време. Не зависи с какво ще е облечен, какво ще му е студиото, какво ще е осветлението. На първо място е личността.

А в България много хора си мислят, че за да правиш едно нещо, е достатъчно да имитираш някакви хора, които го правят успешно. И не осъзнават основните правила. Не осъзнават какво представлява професията, с която се занимават.

Не е проблемът в това, че анимирано магаре ще води предаване, ако това магаре прави само няк’ви смешни интервюта и няк’ви коментари. Но то беше поставено в ситуация да прави и сериозни интервюта. Което вече е пълна идиотщина. Как ще изглежда Любо Левчев, интервюиран от магаре? Моля ти се... Аз за пръв път като го чух - Марк О’Селски... Марк - О - Селски! Направо ми идеше да „изцвиля“ от кеф. Просто така им е хрумнало и са решили, че е много готино. Магаре!

Всеки тръгваше с големи кошници: и магарето, и въпросният диджей, и Иван и Андрей, и Азис, и кой ли не. Добре, в това няма лошо. Това е нормално. И е хубаво, че е така. Въпросът е: доколко е възможно такъв пазар да позволи нещо подобно, доколко е възможно да се събере професионален екип, доколко личността, която е телевизионен водещ, е подходяща личност? Виж колко много въпроси. Ако всичките получат своя адекватен отговор, може и да се случи това. Може да се получи. Аз съм просто някакъв, който си спазва правилата на играта и изпълва със съдържание необходимите потребности. Ако не съм такъв, няма да стане. А и к’во от т’ва?

Това е пазарна икономика. Ако едно нещо върви - върви. Като не върви - не върви.

Освен това, за да правиш политическа сатира, трябва да имаш: първо - много добър екип, второ - топки, и трето - да имаш доверието на аудиторията. Само тогава можеш да си позволиш да създаваш сатира, да иронизираш, да бъдеш саркастичен и хората да ти вярват и да се разсмиват или пък да се чувстват на твоя страна. Иначе става нелепо. Става като правено в читалище, художествена самодейност.

Има доста телевизионни предавания, които в желанието си да привлекат по-голяма аудитория, отиват в жълтите теми: кой с коя бил, защо се развел, коя му била любовница. Мен това никога не ме е вълнувало. Това е недостойно, мерзко и мизерно. Личният живот на всеки е неприкосновен.

Разбира се, има хора, които се опитват да правят капитал от това, като парадират с личния си живот и шумно го оповестяват, за да предизвикат интерес. Това е тяхно право, защото те са решили, че ще бъдат по-продаваеми. Друг въпрос е дали наистина стават по-продаваеми по тоя начин. Но ако искаш да оповестяваш и да осветляваш личния си живот, това е твое право.
***
Хората, с които се шегуваме в нашето шоу, са личности, които са приели, че публичността име е част от това, с което се занимават. Ние основно се занимаваме с политици.

И тук постоянно вървим по един тънък лед. Сега някой, който чете това, ще каже: „Да де, ама вие се шегувахте, да речем, с дъщерята на Царя“. Да, но никога не сме си позволявали лични нападки или ровене в личния живот. Шегите с дъщерята на Царя бяха вдъхновени от фолклора - от приказките за юнака, който се жени за царската дъщеря. Не е имало нищо лично. Има огромна разлика между това да се шегуваш и това да изнасяш лъжлива информация или да коментираш личния живот на някого.

Между другото, веднъж срещнах Царя случайно, точно по времето, когато се шегувахме с въпросната Калина. Той имаше среша с гръцкия премиер, а аз отивах на работа, тука, в НДК, и той спря с колата си, излезе и аз му казах: „Ваше Величество, снощи много се шегувахме с това, че искам да стана ваш зет“, а той каза: „Ха-ха-ха, гледах го, ха-ха-ха, колко смешно беше“. Това му беше реакцията.

От всички политици, които са били на власт през последните години, той сякаш най-нормално и спокойно приемаше политическата сатира. Може би защото идва от чужбина, не знам. От времето, което е преминало назад, мога да ти кажа, че по негово време беше най-добре. Не само по отношение на медиите, но и по принцип за бизнеса. Може би защото е с друг манталитет. Такава е неговата личност. Такива хора събра около себе си и така разположи управлението на държавата.

Ние сме го канили няколко пъти да гостува в шоуто. Винаги е отказвал. Канихме го и преди да стане министър-председател, преди да спечели изборите, но той не дойде. Тогава дойде Цар Киро. Аз казах, че сме обещали да има цар тая вечер, и вместо Царя, дойде Цар Киро. Беше много шантаво.

Има и други, които не са се съгласявали да ни гостуват. Да речем, Васил Найденов. Нямам никаква представа защо ни се сърди тоя човек. Обиден е, но не знам от какво. Виждал съм го лично няколко пъти и винаги съм се отнасял с уважение към него.

Също като с Лили Иванова. Аз не мога да ти кажа защо тя е обидена. Това, че сме се шегували с нея... Може би заради това. Има хора, които имат такава представа за себе си, че всяка шега по техен адрес ги наранява. Да речем, вие бяхте измислили един виц за Лили Иванова, когато тя имаше по- рокерски имидж. Тя била с мотора. Спрял я един полицай до Пловдив, на магистралата, и казал: „Още като Ви видях, разбрах - 120“. А тя казала; „Е, чак пък 120, просто каската малко ме състарява“.

Може би заради това е обидена. От друга страна, Алла Пугачова постоянно се шегува с възрастта си. Има хора, които притежават чувство за самоирония. Има хора, които не го притежават. Не мога да кажа, че това е добро или лошо. Просто са такива хора. Такъв е техният свят.

От друга страна, те са направили достатъчно много, за да имат това самочувствие и такава представа за себе си. Страхотно шоу бихме направили, ако ми дойде на гости Васил Найденов. Или Лили Иванова. Защото аз бих се отнесъл с огромно уважение към тях. Уверен съм в това. Изпитвам силен интерес да разговарям с тях и да разбера защо реалната представа за тяхното величие и значимост не съществува в тяхното съзнание. Аз няма да ги иронизирам или по някакъв начин да се заяждам, но просто те нямат вътрешното усещане, че биха искали да гостуват в нашето шоу. И това е нормално.

Тодор Колев също беше обиден, лека му пръст и светла му памет. Един велик български актьор. Той беше обиден по непонятни причини. Ние сме му правили албум. Писали сме му песни. Да речем, тая страхотна песен, „Фалшив герой“, е наша. И сме се отнасяли към него с огромно уважение. Но той беше също обиден. Не знам защо.




1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   19


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница