Слави Трифонов за мен е чест
Когато тръгна първата частна национална телевизия
Изтегляне 2.22 Mb.
|
Когато тръгна първата частна национална телевизияКогато тръгна първата частна национална телевизия bTV, ние бяхме готови с проект. Бяхме готови като концепция, като начин, по който ще го правим. В „Хъшове“ експериментирахме всичко, което смятахме, че трябва да има в едно такова шоу - диалозите ми с Годжи, актъорските скечове, участието на „Ку-ку бенд“, интервютата с гостите - всичко беше ситуирано още преди това и пробвано в „Хъшове“. И когато bTV стартираха, аз се обадих на Краси Гергов, понеже не познавах хората, които са в телевизията, и той каза: „Да, може да стане, трябва да говорим... но може би не е лошо да ми дадеш 50 % от марката“. Аз казах: „50 % от коя марка?“, а той каза: „Ами, от това шоу, което ще направиш, половината да ми го дадеш“. Аз казах: „Виж сега, няма да ти дам нищо, просто защото това ми звучи абсурдно“. Защо да му давам 50 %? Спомни си, че Бойко Борисов излезе години по-късно и каза, че пък аз съм искал от него 50 % от ГЕРБ. Странно е как разсъждават някои хора - 50 % от това, 50 % от онова - доста наивно е това. Въпреки че сигурно е проработило при други хора, но при мен - не. Та, водихме някакви разговори с Краси Гергов, които просто бяха някакви разговори без нищо конкретно, и дойде момент, в който телефонът в офиса ми звънна. Имах един телефон Spirit of Saint Luis в моя кабинет и ми звънна, и секретарката ми, Геновева Дживджанова, ми каза: „Търси те някаква Светла“. И аз казах: „Виж каква ѝ е фамилията, не познавам Светла“. Тя провери и ми казва: „Светла Василева те търси“. И аз казвам: „Ако е Светла Василева, виж дали не е шефката на bTV“. Аз вече знаех как се казва. И Геновева вика: „Да, точно Светла Василева - шефката на bTV - те търси“. Казах на Геновева: „Като свърши разговорът, ще дойда оттатък и ще ти отрежа главата. Разбираш ли, само да свърши разговорът и ще те убия“. Представяш ли си, Иво, звъни ми шефката на bTV, обаждане, което чакам от месеци, а Геновева да ми каже: „Търси те някаква Светла!“. И така ми се обади Светла Василева, и каза: „Може ли да се видим?“. Видяхме се, тя сподели, че има идея да се прави ежевечерно шоу, както се прави в американските телевизии. Аз казах: „Да, и ние имаме такава идея отдавна, не сме правили ежевечерно шоу, но мисля, че ще се справим“. Тогава се запознах и с Албърт Парсънс, който беше мениджър от американска страна. Те бяха много добронамерени, изключително приятелски настроени и обещаха всякаква подкрепа, за да се получи такова шоу. Моята идея беше да е от 22:00 часа, Албърт Парсънс каза: „Не, от 22:30 е по-добре, защото искам да разширим праймтайма“. Подписахме първоначален договор с твърде много алтернативни клаузи - договорът беше и за три месеца, и за една година. Тоест за три месеца, та да могат да ни спрат, ако не се получи. Ако пък се получи - едногодишен, с възможност да преговаряме наново. Парсънс нямаше никакви претенции към съдържанието. Основната му идея беше да има водещ, който прави интервюта и разказва вицове, бенд, който да свири и водещият да има комуникация с някой от бенда, както го правят всички американски шоута. Ние всичко това вече го бяхме изработили в „Хъшове“. Беше много скептичен по отношение на актьорите. Дали изобщо да има актьори. Но после каза - аз не познавам българския пазар и не зная - пробвайте го, мен не ме вълнува дали ще има актьори, или не, мен ме вълнува да имаш рейтинг и да спазвате законите и Конституцията. Другото, което ме вълнува, е ако някой е лично обиден от шоуто, да прехвърляме претенциите към теб и към вас, а не към телевизията. То и до ден днешен сме на такива договори. Другата му забележка беше - защо трябва да има балет. Аз му казах: „Ами, просто ми харесва да има балет“. Той каза: „Ами, не е нужно да има балет“. Аз казах: „Кой казва?“. Той каза: „Ами, аз казвам! В Америка няма балет“. И аз казах: „В Америка няма, но в България ще има“. Той каза: „Ама толкова ли ти е важен този балет?“, аз казах: „Ми, да, важен ми е“. Той попита: „Защо?“. „Ами - казвам, - защото предпочитам да има такова, по-скоро кабаретно откриване, все пак е късно вечер, да има красиви жени, защото красивите жени винаги създават настроение, и то прекрасно настроение ". Той каза: „Ами, добре, аз ти плащам на тебе, а пък ти дали ще си плащаш на балет, или няма да плащаш - това си е твоя работа“. И аз казах: „Ето виж, колко лесно се разбираме - дали ще има актьори и балет, или няма да има - зависи от мен“. И договорите ни до ден днешен са такива - плаща се на „Седем-осми“, и няма тука ще има ли, няма ли да има балет. Но то вече е ясно, че тази формула работи добре, и поради тази причина няма претенции. Когато стартира шоуто, на 27 ноември 2000 година, никой не вярваше, че ще направим повече от 100 предавания. Абсолютно никой. Даже Лияна Панделиева написа една статия във във "Монитор", в която авторитетно обясняваше как ще се провалим и как няма да изкараме и един месец. Дали днес, 15 години по-късно, Панделиева си спомня тая статия? И къде е тя сега?... Нещата се обърнаха чак след като ни гостуваха BOND, един квартет от прекрасни момичета, който нашумя тогава много бързо и стана популярен в цяла Европа, да не кажа и в цял свят. И когато те ни дойдоха на гости, стана ясно, че нещата са сериозни. Получи се много хубаво и интересно шоу с тях. Стана ясно, че аз нямам комплексите да се притеснявам от това, че ми гостуват световноизвестни личности. И тогава се обърна всичко. Като отношение към шоуто, като мнение, като интерес. Интересът беше огромен. Тогава шоуто беше доста по-дълго, отколкото сега. Беше час и десет минути. Сега е много по-динамично, защото има стотици телевизии. И огромната част от тях са преведени на български. Много е различна средата в момента. Тогава не беше така. Интервютата бяха много по-дълги. Ние бяхме много по-млади. Много по-емоционални. Най-важният играч в тези взаимоотношения е публиката. Всичко е в неин интерес. Логично е да е така. Както за тези, които са произвели колата, която караш - за тях ти си най- важният. Това са правилата на пазарната икономика и те дават възможност да се създават по-добри продукти. Другите ги видяхме, като бяхме деца. В онова време може да се роди само БНТ, а в пазарната икономика се ражда bTV, и разликата е драстична. Виждаш и по рейтинга, и по значимост, и по качество на продукцията. През 2001 година Костов падна от власт и дойде Царя. Ние тогава участвахме на изборите с нашия политически проект „Гергьовден“. Наши политически проекти е имало и преди това - Народна партия „Ку-ку“. Но „Гергьовден“ тогава бяхме принудени да я създадем, щото нямахме какво друго да правим. Любен Дилов-син се занимаваше основно с това. И „Гергьовден“ участва на изборите и взе 3.98 % от гласовете. За две стотни не влезе в парламента. И добре че не влезе. Щеше да е ад. Виж тогава как ме е спасила съдбата. Защото ние искахме да правим телевизионен бизнес. Ние сме екип от професионалисти, които се занимават с телевизия. Аз нямам желание да се занимавам с политика. И тогава не съм имал желание да се занимавам с политика, но не съм имал друг избор. Ако имахме едновременно и телевизионно предаване, и политическа партия, това щеше да доведе до крах. Както и стана впоследствие, когато Любен Дилов-син започна да се занимава с политика. Не може да вървят двете неща ръка за ръка. Нито аз се казвам Берлускони, нито па и много прокопса Берлускони. Просто двете неща според мен са си две различни неща. Преди парламентарните избори през 2001 година поканихме лидерите на всички партии и всички се съгласиха да ни гостуват, с изключение на Царя. Дори Иван Костов се съгласи. Предаването с него беше с изумителен рейтинг. Беше смразяващо. Имаше тягостна атмосфера, заради всичко, което се беше случило. Той седеше в гримьорната, в която гримират водещите на новините, и аз отидох да му кажа „Добър вечер“. Той беше също напрегнат, не искаше да е там. Но просто знаеше, че ще има огромен рейтинг и може да каже неща, които ще ги чуе цяла България. Никой друг не можеше да му осигури такава трибуна, заради взаимоотношенията, които сме имали преди и заради интереса към шоуто. Той се съгласи да дойде заради това. Оттогава не е идвал.
Когато трябваше да интервюирам Костов, аз се замислих над това какво ще излезе отсреща и кой съм аз. Къде е личното. Ти много добре знаеш, че колкото по-лично го правиш, толкова по-силно въздействаш. Колкото повече се опитваш да го изиграеш, толкова по-тъпо и фалшиво става. Трябваше да намеря този баланс в разговора, в който да използвам и личното, без да прекалявам, без да отмъщавам, без да използвам това, че територията е моя и аз съм водещият и мога да направя каквото си искам. Трябваше да се държа професионално. Беше много трудно и много отговорно, и много шантаво - да интервюирам Иван Костов и да гледа цяла България. Избрахме неутрално поведение. Така решихме всички. Не прехвърлям отговорност. Аз самият бях за това. Но избрахме да се държа професионално и да бъда по-скоро отговорен телевизионен водещ, отколкото да използвам лични нападки или нещо лично, което се е случило. И мисля, че така беше правилно. Сега си давам сметка, че ние приехме много негативи от това, което направи Иван Костов срещу нас, но пък придобихме толкова качества заради това. Толкова качества! To e като в казармата - гадно е, но ти изгражда характер. Всъщност Иван Костов ни направи услуга, като ни махна от БНТ.
|