Чувствам се празен... и един дълбок копнеж. И изглежда, че няма начин да се отпусна

Остани с това.

Има два вида празнота. Едната е негативна, а другата -позитивна.

Негативната празнота е самота. Липсва ти присъствието на нещо или на някого. Ти не се наслаждаваш на чистотата на уединението. Чувстваш липсата... Съпругата ти е умряла и сега се чувстваш празен. Присъствието й те е изпълвало по някакъв начин, давало ти е чувство на пълнота. Сега тя е мъртва. И сега ти се чувстваш празен, тя ти липсва. Тази празнота е негативна.

Има и позитивна празнота. Позитивната празнота не чув­ства липсата на някой друг. Тъкмо напротив - тя лелее, нас­лаждава се на присъствието на себе си. Когато си седиш сам -когато просто се наслаждаваш на себе си, когато просто се наслаждаваш на това да бъдеш - тогава ти си празен, но тази празнота е позитивна.

Негативната празнота е от дявола, а позитивната е от Бога. И двете са празноти, но има огромна разлика в качеството. Човек трябва да върви към позитивната празнота. И това е, което се случва.

„Чувствам се празен... и един дълбок копнеж. И изглежда, че няма начин да се отпусна." Няма и нужда. Просто позволи тази празнота, не се опитвай да я променяш. Защото иначе това е начинът, по който умът отново влиза през задната врата.

Хъмпти Дъмпти е излязъл навън. Остани сега с тази празнота. Вкусвай, я с наслада! Тя е прекрасна; няма нищо друго, което да е подобно на нея. Тя е невинност, тя е тишина, тя е покой, тя е девственост. Когато Хъмпти Дъмпти за първи път излезе навън, ти разбираш погрешно това, което се случва, защото никога дотогава не си познавал тази позитивна празнота - винаги си 'познавал само негативната празнота. Мислиш си, че това също е празнота; същата негативна празнота. И искаш да се измъкнеш от нея.

Няма нужда. Отпусни се в нея, бъди тази празнота. Позволи я и недей по никакъв начин да я променяш или модифицираш.

Трудно е! Това е смъртта, истинската смърт, от която ид­ва възкресението. Това е кръстът, истинският кръст. И всеки трябва да го носи всекидневно. И трябва да го носи не само всекидневно, но и танцувайки - приветствайки го, с чувство на дълбока благодарност.

Когато навлезеш за първи път в тази празнота, чувстваш, че тя е същата празнота. Естествено, защото никога преди не си я познавал. Позволи я, остани с нея - това е, което бих искал да ти кажа. По никакъв начин не се опитвай да мислиш отвъд нея. Бъди тази празнота! Изведнъж фокусът се променя, гещалтът се променя. Вниманието се измества: ти гледаш в нея и тя не е повече самота - тя е уединение. Тя вече не е изолация, тя е безкрайно присъствие. Ти си изчезнал... и в това изчезване се е появил Бог.

Бог и ти са просто гещалти. Ако ти присъстваш, Бог оста­ва скрит. Когато ти изчезнеш, Той става проявен. Когато отно­во се върнеш, Той се скрива. Самото твое присъствие Го скрива; присъствието ти действа като облак.

Наслаждавай му се, позволи го... обичай го. И оставай все повече и повече в него. Когато имаш време, не го прахос­вай никъде. Затвори си очите, остани празен. Много скоро красотата на празнотата ще ти се разкрие. Малко по малко ще усетиш вкуса на новото вино: абсолютно новото, защото не си го познавал преди. Макар че то винаги е било там, ти никога преди не си имал контакт с него. То ще те опияни, ще те доведе до екстаз. Чрез него ти ще се трансформираш.

Затова не се опитвай да намериш изход от него. Няма изход от него, защото то е всичко. Ти не можеш да отидеш никъде другаде. Единственият изход навън е да върнеш отно­во Хъмпти Дъмпти. Единственият резултат е, че умът ти ще започне да функционира отново, и то със страх. Ти събираш около себе си мисли, установяваш отношения, отиваш на пазара, губиш се в тълпата. Тогава не си празен, но си пропус­нал - пропуснал си вратата, която си търсил в продължение на много животи.

Тази празнота е негативна. Иначе нямаше да плачеш, а щеше да се смееш. Тази празнота е като самота, а не като уединение. Тази празнота не е като дълбоко присъствие, тя е просто липса. Тази празнота е само смърт и в нея няма възкресение.

Ето защо идва плачът. Ти пълниш своята празнота с плач, със сълзи: това е трик на ума. Затова и се появява въпросът: „Какво следва?" - защото когато се чувстваш нега­тивно празен, искаш да изпълниш с нещо празнотата. Ти коп­нееш нещо да се случи: някакви взаимоотношения, някакво постижение, някаква лотария... нещо да се случи. „Какво следва?"

Празнотата, когато е негативна, никога не се чувства уютно със себе си. Тя мисли за бъдещето. Тя се надява, че в бъдеще празнотата няма да я има и „аз ще съм се реализи­рал". Празнотата, когато е негативна, създава бъдещето. А когато празнотата е позитивна, няма бъдеще. След нея няма нищо - ти си си дошъл у дома. Освен нея няма нищо друго. Тя сама по себе си е достатъчна.

Този вид празнота, негативната празнота, трябва да се изостави. Тя не идва от медитацията; тя идва от отчаянието в живота. Тя не идва от любовта; тя идва от безсилието, което се поражда у всички вследствие на похотта. Тя съпътства провала.

Позитивната празнота се случва, когато ти си в дълбоко вътрешно задоволство, а негативната празнота се случва, ко­гато си в дълбоко обезсърчение. Животът ти се вижда безсмислен. Каквото и да правиш, ти го правиш като робот, механично. В това няма романтика. Ти просто тътриш живота си; в него няма танц. Ти не можеш да пееш, не можеш да си щастлив, не можеш да празнуваш.

Остави този вид празнота! А тя може да се остави само ако се опиташ да промениш негативното в позитивно. Медитирай повече и медитирай без очаквания. Обичай повече и обичай без очаквания.

Ако очакваш нещо от любовта или от медитацията, ще получиш само чувство за безсилие и ще се случи негативната празнота. Ако обичаш просто заради самата радост от това, ако медитираш просто заради самата радост от това и нямаш предвид никакви резултати - т. е. не си целево ориентиран, тогава идва една празнота, която е позитивна. Ти започваш да се чувстваш пълен. И започваш за първи път да чувстваш, че ти си. Ти чувстваш своето същество и то е невероятно прекрасно, блажено е. То е сатчитананда: то е съществуване, то е съзнание, то е блаженство.

Винаги помни, че трябва да се пазиш от негативното. Движи се от негативното към позитивното и когато позитивно­то се случи, остани с него. Позволи го. Напълно се отвори към него, стани уязвим спрямо него - всички врати и прозорци да са отворени, така че то да нахлува отвсякъде и напълно да те потопи. Тогава то се превръща във възкресение.

Какво е божествена воля и как тя действа чрез индивида, който се е отдал?

Това е един интелектуален въпрос. Той е безполезен, гнил. Той възниква в интелекта, защото интелектът не може да разбере. Винаги помни, че интелектът не е интелигентност. Не можеш да намериш по-глупаво нещо от интелекта.

Интелектът не е интелигентност. Интелигентността е екзистенциална, а интелектът е заимствай. Ти не знаеш какво е божествена воля, ти не знаеш какво е индивид, който се е отдал - затова задаваш този въпрос?

То е все едно, ако не знаеш какво е светлината, да зада­деш въпроса: „Ако внесем светлина в стаята ти, тя трябва ли да се бори с мрака, за да го унищожи?" Или пък: „Когато внесем светлина в стаята, колко време ще е необходимо на мрака, за да напусне стаята?"

Въпросът е абсурден, глупав, защото ти знаеш. Въпросът е глупав, защото ти знаеш, че тъмнината няма собствено съществуване. Когато внесеш светлина, не се извършва на­пускане на мрака. Затвори всички врати и виж! Сложи паза­чи на вратите и виж! Попитай ги после: „Видяхте ли оттук да излиза някакъв мрак?"

Когато внесеш светлина, самото присъствие на светлина­та е смърт за мрака, защото той няма собствено съществуване. Той е просто липса на светлина. Когато дойде светлината, мра­ка вече го няма. Фактически той никога не е бил там. Той просто е една липса. Ето защо ти не можеш да внесеш мрак. Ако ти трябва малко повече мрак в стаята, няма как да го внесеш. Не можеш да отидеш при съседа и да го помолиш да ти даде, не можеш да го носиш в пазарска чанта, не можеш да го накараш или да го убедиш да дойде.

С мрака ти директно нищо не можеш да направиш. Забелязал ли си, че ако искаш да направиш нещо с мрака, ще трябва да сториш нещо със светлината, а не с мрака? Ако искаш повече тъмнина, ще трябва да сложиш пердета на прозорците. Ти правиш нещо със светлината, така че тя да не влиза; това е всичко. Ако искаш повече мрак, ще трябва да изгасиш светлината. Ако не искаш мрак, ще трябва да вклю­чиш светлината. Но ти правиш нещо със светлината, а не можеш да направиш нищо с мрака. Той е едно отсъствие, той е неекзистенциален.

Сега да видим въпроса: „Какво е божествена воля и как тя действа чрез индивида, който се е отдал?" Отдадената воля е божествена, неотдадената воля не е божествена. Освен отда­дената воля никъде няма друга воля, която да е божествена.

Отдадената воля е божествена, неотдадената воля не е божествена. Неотдадената воля е егото, а отдадената воля е липсата на его. Когато егото изчезне, как може да съществува индивидът? С изчезването на егото индивидът също изчезва, умира.

Няма такова нещо като отдаден индивид с божествена воля, която работи чрез него. Себеотдаденият индивид е божес­твената воля. Сега той вече не е. Само Бог е. Той се е изпраз­нил, станал е пуст. В тази празнота влиза Бог, а индивида го няма.

Думата индивид е много красива, но с нея твърде много се е злоупотребявало. Индивид означава неделим⁵: нещо, ко­ето не може да се раздели. Вас не трябва да ви наричат индивиди, това е погрешно. Вие сте дивиди, защото можете да бъдете разделени. Само Бог е индивид. Когато дивидът изчезне, се е появил индивидът. Но в това няма двойственост.

Не че ти си и Бог функционира чрез теб. Това отново е его.

Един ден дойде някакъв гандист и ми газа: „Махатма Ганди е казвал за себе си: „Аз съм само един инструмент на божествената воля." Но Кришна казва: „Аз съм Бог"; Исус казва: „Аз съм Бог"; Мансур казва „Аз съм Бог". Пророците от упанишадите са казвали: „Ахам брахмасми"... „Аз съм абсолютното." Той се мъчеше да ме убеди: „Тези хора са егоисти. А Ганди е скромен."

Аз му казах: „Не се лъжи от външността. Когато Ганди казва „Аз съм инструмент на божественото", той фактически е егоист. Там е егото, което сега действа като инструмент. Ако егото го няма, тогава дори и тази разлика няма да е възможна: че Бог върши нещо чрез мен. Когато егото напълно си е отишло, тази разлика няма да е възможна. Тогава не Бог идва чрез нещо в теб. Ти си Бог. Ти не си инструмент - ти си станал самият Бог.

Това е много трудно да се разбере. Когато Кришна казва ,Аз съм Бог!", той изглежда егоист. То звучи егоистично, а Ганди звучи по-скромно, по-малко егоистично. Но не се лъжи от външността. Ганди е по-голям егоист. Егото му, разбира се, е много скромно, много набожно - можеш да го наречеш рели­гиозно - но то присъства: излъскано, украсено, рафинирано. А рафинираната отрова е по-отровна, рафинираното его е по-опасно.

Кришна може да каже „аз съм Бог", защото той не е. Всъщност не Кришна казва „аз съм Бог". Това е Бог, който казва: „Аз съм". Кришна го няма. Той се явява на Арджуна, защото очите ни са слепи. Той ни се появява, защото ние не можем да виждаме. Когато Кришна казва „аз съм Бог", ние си мислим, че това го казва Кришна. Всъщност Кришна вече го няма. Това е Бог, който казва: „Аз съм! Аз съм!" - това е всичко.

За теб това ще бъде процес на обучение. За мен то е нещо, което се случва.

Ако ти кажа, че то се случва, ти ще кажеш: „Тогава как­во можем да направим? Ще трябва да чакаме" - и ще си чакаш, такъв какъвто си. Досега то не се е случвало, защото при положение, че ти си такъв, какъвто си, то не може да се случи. И ти все така ще чакаш, а то няма никога да се случи.

Знам, че това е нещо, което се случва, но то се случва в подходящия момент. То се случва, когато си вътрешно настроен. То се случва, когато си в хармония - когато не си в хаос, в конфликт, а в състояние на дълбока хармония.

Да, то не може да се научи. Защото кой ще го научи? Ти ли! - та именно ти си преградата. А една учена преграда е дори по-голяма от една невежа преграда. Кой ще го практикува? Всичко, което се практикува, се практикува от егото. Всички практики заздравяват егото. Затова ти всъщност не можеш да го научиш. Ще трябва да позволиш да се случи.

Но това позволяване трябва да се научи! Ти трябва да отстъпиш, макар че си много упорит. Всичко, което може да се научи, е учене в негативен смисъл. Точно като отстъпването: позволяване, а не съпротива. Тези неща трябва да се научат. Веднъж щом си ги научил, себеотдаването се случва.

Себеотдаването не е нещо, което ти можеш да направиш... но ти можеш да го предотвратиш. Това трябва да се разбере. То е все едно, че седиш в стаята си, вътре е тъмно и вратите са затворени, а светлината чака отвън. Ти отваряш вратите и когато ги отвориш, светлината влиза. Не че ти я внасяш. Как можеш да я внесеш? Няма начин. Как можеш да внесеш вътре светлината? Ти просто отваряш вратата и тя влиза. Влизането се случва, но отварянето на вратата трябва да се извърши. То е негативната част.

Ти трябва да се научиш как да се отпускаш, как да релаксираш, как да не се съпротивляваш, как да не упорстваш, как да не бъдеш негативен, когато Бог чука на вратата ти. Как да казваш да и да не казваш не - ето това трябва да се научи.

И помни: Бог чука във всеки момент. Всеки удар на сър­цето ти може да бъде Негово чукане. Всеки път, когато вдишваш, Той влиза; всеки път, когато се движиш, Той те обгражда. Той е винаги зад ъгъла. Исус непрекъснато повтаря: „Върни се, покай се, царството Божие е наближило." Ударението е върху наближило.

Себеотдаването не може да се научи, то е нещо, което се случва. И е добре, че се случва. Ако можеше да го научиш, то щеше да е нещо по-малко от теб. А то е нещо толкова необятно. То не е като капка, която се влива в океана, а тъкмо обратното: то е океанът, който се влива в капката, Бог, който се спуска в теб.

Ти просто трябва да не трепериш и да не се страхуваш, това е всичко. Когато Той дойде, ти му кажи: „Да, влез. Добре дошъл." Поклони се. Отвори вратите на своето сърце, бъди незащитен. Нека Той да се движи и да се движи през теб.

Ти можеш да се научиш как да се отпускаш; можеш да се научиш как да се отдаваш. Когато си в състояние на отпускане, изведнъж някой ден... Никой не може да предскаже кога. Не се грижи за това; това кога не е важно. Когато чакаш и си се оставил, един ден настройката се осъществява. Малко по малко ти ставаш едно с Цялото; страхът изчезва. Ти вече не се защитаваш, вече не се страхуваш. Ти си казваш: „Всичко е добре дошло."

Това е, което и аз непрекъснато ви говоря: научете се повече да казвате да. Наблюдавай: твоето не е твърде много. Фактически самата ти склонност е винаги да казващ не. Ти казваш да, но твърде неохотно, затова пък не казваш с голямо удоволствие. Твоето не е силно, а твоето да е почти безсилно. Ти трябва да го казваш, затова го казваш. Но всеки път, когато ти се отвори възможност да кажеш не, ти казваш не.

Стани човек, който казва да. И то не само устно, но от цялото си същество Това наричам аз да бъдеш теист. Теистът е човек, който винаги казва да. Идва момент, когато той казва да дори и на страданието, дори и на болката, дори и на смъртта. Тогава ти си напълно незащитен. Не се защитаваш, не си се обградил с броня, напълно гол си. В този момент -някой ден, по някое време, някъде - се осъществява настройката. Ти влизаш в хармония с Цялото и Цялото се влива в теб. Това е нещо, което се случва.

Ти не можеш да го научиш. И това е добре, че не можеш да го научиш, иначе щеше да го превърнеш в техника. То не е техника. В края на краищата всичко, което е прекрасно, ис­тинно и добро, е нетехнично. Ти не можеш да направиш от него технология. А това е, което религиите правят - опитват се да създават технология - и разрушават всичко прекрасно.

Молитвата е нетехнична. Тя е един искрен, сърдечен разговор. Или тишина между две сърца. Тя е едно дълбоко разбиране, благоговение. Тя е чувство за присъствието на не­познатото навсякъде наоколо, едно дълбоко благоговение. Ти можеш да не кажеш и една дума. Как изобщо можеш да ка­жеш нещо? Когато си наистина в дълбоко благоговение, всички думи са безполезни; всички думи те разсейват. Когато ти­шината и музиката на тишината те обгърнат, глупаво е да казваш дори и една дума. Ти си в дълбоко благоговение. Всичко спира. Това е молитвата.

Църквите и храмовете не спират да те поучават как да се молиш. Те ти казват какво да правиш. Така не става. По този начин ти можеш да научиш само нещо, което е напълно фалшиво, псевдо. Всичко това, което е велико, което е от отвъдното, то се случва. То няма нищо общо с това, което правиш.

Но не ме разбирай погрешно и не си мисли: какъв е тога­ва смисълът да се прави каквото и да е? Да медитираш, да се молиш - какъв е смисълът? Не, аз просто казвам: ти трябва да медитираш, трябва да се молиш, трябва да вършиш много неща, за да се подготвиш. Когато чашата е готова, Бог излива себе си в теб. Ти не можеш да Го накараш да се излее, това е съвсем вярно, но трябва да приготвиш чашата. От своето сър­це ти трябва да направиш чаша.

Той вече се излива. Това никога не е било иначе. Той вали, Той се излива, но чашата ти не е готова. Или може и да е готова, но е обърната обратно. Той не спира да се излива, а ти си оставаш празен. Ти си застанал в ширшасан, на главата си. Той все се излива, но чашата ти не може нищо да поеме. Тя не е застанала в подходяща позиция, при която е възможен контакт.

Научи се как да бъдеш чаша. Научи се как да поставяш чашата с правилната страна нагоре.

Това няма да помогне на главата ти! Но стената може да получи просветление!...

Блъскането на главата няма да свърши работа, но оста­ването на главата може да свърши работа-. Блъскане: главата винаги иска да го прави. Това е, което ти правиш през целия си живот - блъскане на глави, стълкновения. Не се опитвай да блъскаш. Просто я остави, бъди без глава.

Опитай това като медитация. Това е една от най-прекрасните тантристки медитации. Когато ходиш, си мисли, че глава­та вече я няма - само тялото е останало. Непрекъснато си спомняй, че главата я няма. Представяй си се без глава. Направи си увеличена снимка - без главата. Гледай я. Сложи огледалото си в банята по-ниско, така че когато се гледаш, да не виждаш главата си - само тялото.

След няколко дни на спомняне ще почувстваш, че ти се е случила такава безтегловност, такава огромна тишина, защо­то проблемът е в главата. Ако можеш да си се представиш без глава... А това човек може да си го представи, за това няма проблеми. Тогава все повече и повече ще се центрираш около сърцето.

Даже в самия този спомен ти можеш да си се представиш без глава. Така веднага можеш да разбереш за какво говоря. Така няма да има никаква преграда между това, коет,о казвам, и това, което ти разбираш. Главата е това, което съз­дава всички глупости.

Но моля те, не си блъскай главата в стената, защото на стената това може да не й хареса. Стената може още да не е готова да получи просветление. Блъскай я с празнота, а не със стена. Така тя ще отпадне.

Да си без глава значи да си медитативен. Да си напълно безглав значи да си постигнал непостижимото. Твоята глава е твоята лудост. Ако можеш да си се представиш без главата, цялата лудост ще изчезне. Просто опитай. Направи един опит. Това е един от най-мощните методи.

Не само е възможно - всеки път, когато се случва, това винаги се случва в съня. Това, което смяташ за свое будно съзнание, не е будно, а е сънуване. Докато седиш тук пред мен, смяташ ли, че си буден? Аз не мисля така. Мога да те чуя как хъркаш. А ако и ти слушаш внимателно, ще можеш да чуеш себе си: едно дълбоко хъркане вътре в теб, един дълбок сън - и сънища, сънища.

Насън могат да се случат само сънища. Затова ние в тази страна непрекъснато твърдим, че твоят свят е илюзорен, той е мая. Когато Шанкара казва, че светът е мая, той не говори за своя свят. Той говори за твоя свят. Защото как можеш да познаеш насън кое е реалност? Сънят изопачава. Сънят създава един напълно различен свят: свят на сънища. Това, ко­ето наричаш свой живот, е създадено от същата субстанция като сънищата. То е сънищна материя.

Затова когато се събудиш и станеш просветлен, това ви­наги става насън. Буда е станал просветлен, или Исус, или Заратустра, или Лао Дзъ - те всички са постигнали просветле­ние насън. Сънищата им пропаднали; те се събудили от съня. Огледали се наоколо: никъде не се виждали сънищата, светът бил съвършено различен. Това е, което те наричат Бог, нирвана, истина, брахма, царство Божие. Така го наричат. Това не е твоят свят; това е будно състояние. Просветлението е просто събуждане от съня. То е да станеш осъзнат.

Ти си се загубил в своите сънища. Твоето субективно е напълно погълнато от сънищата. Все едно, че си отишъл на кино. Добре ти е известно, че на екрана няма нищо и въпреки това се подлъгваш. Когато филмът започне, екранът се изпъл­ва с образи. Просто една игра на светлини и сенки, просто една много фина сънищна материя и ти си загубен. Забравяш себе си, забравяш зрителя и ставаш част от филма. Понякога плачеш и ридаеш, когато на екрана се случва някаква трагедия. Понякога се смееш, понякога ставаш много напрегнат. Ти следваш всичко, което става на екрана. Не се случва нищо, но в продължение на два-три часа ти напълно си се изгубил.

Това е животът. В продължение на седемдесет-осемдесет години ти си се изгубил напълно. Буда е този, който се е събу­дил в киното, изведнъж се е стреснал и е разбрал, че там няма нищо - само един голям екран, покрит с черни и бели сенки; просто покрит с някаква фалшива, съноподобна субстанция. И това го кара да се засмее - не на това, което вижда, а на себе си - и да ей тръгне за вкъщи. Няма смисъл да стои повече тук. Той е разбрал. Той вече не е част от съня; той се е събудил.

Опитай това. Някой ден отиди на кино и наблюдавай как ставаш толкова неосъзнат, че това, което не е реално, започва да става реално. След това отново се върни в съзнание, все отново и отново. Осъзнай се. Разтърси тялото си, погледни от­ново и си спомни, че това е само бял екран и там няма нищо. След това отново погледни. Само за секунди и ти отново си се загубил. Отново съзнанието ти е обсебено от сънищната субстанция. И ти отново се радваш или вълнуваш с историята на екрана. Отново си спомни!

Това е същият процес, през който един буда преминава е света. Ако можеш да си спомняш, киносалонът може да бъде съвършено място за медитация. В този ден, в който можеш да си спомниш в продължение на три час,а непрекъснато, че там няма нищо... И помни: недей да повтаряш думите там няма нищо. Това няма да помогне. Трябва да се знае, че там няма нищо. Ти трябва да си спомняш непрекъснато, че си само свидетел, че трябва да наблюдаваш, че това, което става на екрана, въобще не те засяга.

Когато триизмерните филми се появили за първи път, те предизвикали световна сензация. Когато в Лондон за първи път бил показан триизмерен филм.... Някакъв кон се прибли­жавал препускайки. Хората се изплашили. Това било трииз­мерен филм; конят бил почти истински. Хората дори се отдръпнали, за да направят място на коня да мине. Той изг­леждал толкова реален!

Твоята реалност е просто един триизмерен сън. Човек трябва да се събуди. А събуждането ще се извърши винаги в съня, затова няма значение какъв вид сън сънуваш.

Затова аз казвам, че няма нужда да променяш съня. Ти можеш да се събудиш където и да си. Може да виждаш себе си като грешник, като престъпник; може да си в затвора. Или пък можеш да се мислиш, за велик махатма. Може да си в храма й да бъдеш почитан от хиляди и хиляди хора. Това няма значение. Ако вярва на това, което вижда, и ако се влияе от почитта, която му се оказва, махатмата е не по-мал­ко потънал в сън. Ако някой го обиди и той се ядоса, раздразни се, тогава той е потънал в сън не по-малко, отколкото грешни­кът в затвора.

Промяната на съня няма никакво значение: дали да ста­неш махатма наместо престъпник. От грешник си станал светец. Това е глупаво. Защо да си губиш времето, когато можеш да се събудиш направо там, където се намираш? Можеш да станеш просветлен, докато си в затвора, можеш да станеш просветлен направо на това място, където се намираш.

През нощта си сънувал, че си извършил убийство. Но като се събудиш сутринта, не се притесняваш. Не си казваш: „Аз ще се покая, защото насън бях убиец." Ти просто се смееш на всичко това. Не се осъждаш, защото това е било сън. Или пък виждаш в съня си, че си станал голям махатма, велика душа: светец, почитан от милиони. На сутринта, когато се събудиш, няма да тръгнеш да разправяш на хората какъв велик махатма си бил насън!

Ето една дзен-история. Един велик Учител се събудил на сутринта. Той извикал главния си ученик: „Ела. Сънувах един сън и ще ти го разкажа. Искам да го изтълкуваш."

Ако ученикът беше Фройд или Юнг, или Адлер, той щеше да е неописуемо щастлив и щеше веднага да започне да тъл­кува съня. Но ученикът бил медитатор, не бил нито Юнг, нито Фройд. Той казал: „Почакай. Не говори такива глупости. Ще донеса вода да ти измия лицето."

Той донесъл един съд с вода. Докато Учителят си миел лицето, минал друг ученик. Учителят му казал: „Ела. Сънувах сън. Би ли искан да ми го разтълкуваш?"

Ученикът го погледнал и казал: „Почакай. Чаят вече е готов и ще ти донеса чаша чай. Може би това ще те свести!" Сънят не си струва дори тълкуването.

Учителят бил щастлив. Разказва се, че танцувал цял ден. „Поне двама ученици... - казал той. - Ако бяхте изтълкували съня ми, щях да ви изхвърля от манастира" - защото сънят е глупост, а ако се опитваш да го тълкуваш, това ще е още по-голяма глупост.

Това, което учениците направили, било най-доброто тълкуване. Първият донесъл една купа с вода и казал на ста­рия Учител: „Измий си лицето, за да се събудиш по-добре."

Другият донесъл чай. „Изпий един чай, малко топъл чай и това ще ти върне разсъдъка. Ще бъдеш повече в съзнание."

Съзнание е необходимо, а не тълкуване. Всички сънища са едни и същи: няма добри сънища и лоши сънища. Как може да има добри и лоши сънища? И едните, и другите са нереални. В нереалното не можеш да правиш разграничение между добро и лошо. Морално, неморално, грешник, светец -всичко е сън. Не се опитвай да заменяш един сън за друг. Всичките са вериги. Стоманени или златни, няма значение.

Събуди се! Всички събудени просто седят там с по една купа с вода и чаша с горещ чай...