Глава 21 Посещавана ли е Земята от космически пришълци?

Трите предишни глави бяха посветени на проблема за откриване на други цивилизации и установяване на връзка с тях. Човекът не обича да изразходва напразно усилия, затова е нормално да каже: „Нека те да ни търсят. За какво да харчим толкова време и средства за предаване на послания или за „подслушване” на техни радиопредавания, ако може би е достатъчно да отворим очи, за да видим следите от присъствие на извънземни пришълци на Земята?”

Ясно е, че ако бихме могли да си общуваме с извънземни цивилизации тук на Земята, не е нужно да се отправяме на междузвездни пътешествия или да изпращаме послания в безкрайните простори на космоса. Но ние нямаме убедителни доказателства, че Земята е посещавана или я посещават в днешно време някакви извънземни цивилизации. Съобщенията за такива посещения за пореден път потвърждават устойчивата вяра на хората за особеното място, което заемаме, затова извънземните непременно трябва да извършат „инспектираща обиколка”, а може би даже да пристигнат при нас на продължителна почивка. Но както и да приемаме съобщенията за извънземни пришълци, не можем да не се удивляваме на увереността, с която хората не само предполагат, че „не сме сами”, но и смятат, че някой друг трябва да поеме тежкия труд по преодоляване на космическите разстояния.

На въпроса, какви доказателства съществуват за посещаване на Земята от извънземни, можем да отговорим, че първото и най-добро доказателство би бил сегашен пришълец, представящ се пред група от хора и готов за разговор. В последно време такива посетители не са се появявали на Земята, макар отделни лица да твърдят че са посещавали извънземни. Второ добро доказателство за посещение на извънземни би бил някакъв механизъм от извънземен произход, например антигравитационен двигател или междузвезден космически кораб.

Такива материални доказателства също не съществуват, макар някои шарлатани да твърдят обратното. Трето добро доказателство биха били непредизвикващи съмнения фотографски и спектроскопични документални свидетелства за преминаване близо до земната повърхност на космически кораб, способен за междузвездни полети. Тъй като астрономите в днешно време са направили хиляди и хиляди снимки на небесната сфера, а геолозите – на земната повърхност, липсата на тези снимки на нещо, което напомня на космически кораб на извънземни, свидетелства против извънземни пришълци, които пътешестват в космически кораб, подаващ се на фотографиране. На някои от тези снимки има изображения, които трудно се обясняяват с метеорни явления, но това е много далеч от фотографско доказателство за присъствие на извънземен космически кораб.

В качеството на доказателства често се използват съобщения на „очевидци”, които твърдят, че са видели извънземни пришълци или техния космически кораб. Но тези съобщения винаги са неточни, особено ако наблюдателят се намира във възбудено състояние, и колкото е по-необикновено наблюдаваното явление, толкова са по-силни преувеличенията. За да се проверят някои съобщения на хората, твърдящи че са видели НЛО (неиндефицирани летящи обекти), се налага да се забрави за първа, втора и трета най-добра възможност за проверка на съобщения за посещаване на Земята от извънземни и да имаме работа само с показанията на „очевидци” с цялата им противоречивост и обърканост.

За това е необходимо внимателно анализиране на всички разнообразни видове съобщения за НЛО, да се разпитат известните и потенциални свидетели, да се направи опит за възможно естествено обяснение (например планета, облак и птици) и възможни изкуствени обекти, създадени от човека (отражение на слънчевата светлина от метеорологични сонди и самолети, изкуствени спътници на Земята, необичайни бордови светлини на самолети) и др. Това е трудоемка работа, често неблагодарна, особено когато съобщенията за НЛО се оказват тъпи шеги. Затова не е за учудване, че само немного учени насочват своите усилия за изучаване на това, което те смятат че се отнася главно към сферата на работа на социолози и психолози. Освен това, болшинството учени нямат опит с анализ на явления, в които решаваща роля играят показанията на случайни свидетели. Един от най-известните и сериозни изследователи на съобщения за НЛО е Филип Клас, главен редактор на американското списание “Aviation Week and Space Technology”. В нашето изложение ще използваме широко данните, събрани от Клас, за обяснение на най-интересните съобщения за НЛО.

Две съобщения за НЛО

Като пример ще разгледаме съобщение на пилоти, които твърдят, че са видели НЛО на 24 юли 1948 г., извършвайки полет на самолетната компания «Истерн Ерлайнз» DC-З, недалеч от гр. Монтгомъри, щата Алабама. Това наблюдение се случва година след първото следвоенно съобщение за НЛО, направено от пилота Арнолд, който заявил, че видял тойнствени летящи дискове недалеч от планината Рейнир. Именно след наблюдението на Арнолд се появява термина „летящи чинии”, който оттогава е неразделна част от съобщенията за НЛО. Шест месеца след първия взрив на съобщения за летящи чинии след съобщението на Арнолд, капитанът от военно-въздушните сили Ментел претърпял катастрофа със своя реактивен самолет по време на преследване на гигантско НЛО, който вероятно е бил военен въздушен балон от нов вид. Трагичният случай с Ментел, който почти сигурно е резултат от това, че не си е сложил кислородната маска при издигането на голяма височина по време на преследването на непознатия обект, породил сензационни слухове, че летящите чинии носят смърт на тези, които ги преследват. Това зловещо предположение, широко подхванато от пресата, очевидно е живеело в съзнанието на много пасажери и екипажът на лайнера DC-З «Истерн Ерлайнз».

Самолетът летял на изток в ранните часове преди разоряване на височина 1500 м; командирът на кораба и вторият пилот виждали пред себе си нощното небе, осветено от почти пълна Луна, и няколко нащърбени облаци. Неочаквано членовете на екипажа забелязали обект, който приели за гигантски реактивен лайнер. Той се движел от изток и преминал наблизо на разстояние, по оценки, около 200 м със скорост 800-1100 км/ч. Двамата пилоти впоследствие твърдяли, че обектът е имал два реда илюминатори, които са били осветени отвътре. По мнение на двамата пилоти, дължината на обекта е около 30 м, а ширината – 8 – 9 м. Той е преминал само за 10 с; това време е било достатъчно, за да се разгледа добре, но недостатъчно да се събудят други потенциални свидетели. Един от пасажерите съобщил, че забелязал ивица светлина. От друг самолет, намиращ се наблизо, в същото време видели нещо като инверсна следа на самолет.

Двамата пилоти видели редица илюминатори на НЛО и двамата отхвърлили предположението, че наблюдават метеор. Освен това, командирът на кораба казал, че НЛО «замръзнал във въздуха, от задната му част лумнал пламък и той се изстрелял нагоре в облаците”. Военно-въздушните сили на САЩ положили доста усилия за изследване на възможните обяснения на този случай. Един от консултантите на ВВС, доктор Хайнек, предположил, че „субективно впечетление за авиолайнер с осветени илюминатори може да се предизвека след ярък метеорит”. Но на изследователите им се струвало, че пилотите не могат толкова да се заблудят, че да приемат метеор за летателен апарат с два реда илюминатори.

След 20 години, в нощта на 3 март 1968 г., по твърдения на трима „заслужаващи доверие очевидци” от Тенеси, те са наблюдавали подобно явление от Земята. Към тях се приближило ярко петно светлина, от задната част на което излизала струя оранжев пламък, и преминало над техните глави на височина, която по тяхно мнение е 300 м или по-малко. НЛО минал наблизо в пълна тишина („като дебела пура” – казал един от очевидците); обектът, по техни твърдения, имал не по-малко от десет големи квадратни прозорци, които изглеждали осветени отвътре. Обсъждайки видяното, наблюдателите стигнали до извода, че обектът е или секретен военен самолет, или извънземен космически кораб.

Оказало се, че същото НЛО са видели шест човека от щата Индиана, т.е. на 300 км на север, които също видели пурообразен обект с множество ярко осветени прозорци. Наблюдателите твърдели, че обектът има дължина 45 - 60 м и преминал беззвучно на нивото на върховете на дърветата. Други свидетели от щата Охайо, „напълно заслужаващи доверие”, видели вече три подобни обекта, също движещи се безшумно. Жена – свидетел твърдяла, че в това време кучето й изплашено лаело, а самата тя почувствала непреодолимо желание за сън.

Както се изяснило впоследствие, през нощта в навечерието на наблюденията била изстреляна многостепенна ракета-носител за извеждане на орбита на изскуствен спътник. Следващата нощ една от степените на ракетата паднала на Земята, изгаряйки в атмосферата като изкуствен метеор. Американските радиолокатори следили за този обект и няма съмнение, че изхвърлената степен е прелетяла на височина няколко десетки километра над наблюдателите.

От случая през 1968 г. може да се заключи, че неспециалистите, макар и заслужаващи доверие, не могат достатъчно точно да опишат видяното; човешкото съзнание приписва на обекта детайли, които той „трябва” да има, за да съответства на установените представи. Нашето съзнание се връща към миналия опит при обясняване на това, с което се срещаме: ако видим странни светещи обекти, движещи се в небето, можем да видим у тях илюминатори, ако не чуваме шум от обект, напомнящ корпус на самолет, това трябва да е космически кораб. Сънената жена, разхождаща кучето, постоянно носила със себе си фенерче, за да подава сигнали по морзовата азбука на екипажа на НЛО, ако възникне такава необходимост. Така, желанието й за сън може да възникне от радост, че най-накрая е видяла извънземен космически кораб, а кучето й е могло да отреагира на душевното състояние на стопанката си или да страда от студ (-5°С), тъй като по думите на стопанката кучето трудно понася студ. Съвършено очевидно е, че на разказа за станалото силно са повлияли предубежденията на жената.

Случаят от 1948 г., който точно съвпада с наблюденията от 1968 г., очевидно се обяснява с явлението метеор. Още повече, че на 24 юли е имало максимум на метеорен поток. Тук отново човешкият мозък вероятно интерпретира непознато явление с помощта на традиционни представи, помествайки метеора на разстояние няколкостотин метра вместо няколко десетки километра и приемайки за осветени илюминатори серия от избухвания (огън) при разрушаване и изгаряне на метеорита в атмосферата. Без снимка е невъзможно да се правят твърди изводи. Разбира се, дискусия ще има и при наличие на снимки, но тогава ще се обсъждат реални факти, а не съобщения на случайни очевидци с всичките заблуждения, които възникват при интерпретация на чужди наблюдения.

Лабокски светлини

Гореща нощ през август 1951 г., трима професори от Тексаския университет седят в една от университетските градини, гледат небето и се опитват да броят метеори. И тримата преподавали природо-научни или технически дисциплини. Внезапно те видели 15 – 20 бледожълти светлини, преместващи се от север на юг. След час се появила друга група движещи се светлини във вид на полукръг. Около полунощ, след повече от два часа от първото наблюдение, над главите им преминала трета група светлини.

По оценка на тримата учени, височината на светлините била 15 000 м, а скоростта им – 8 км/с. Те позвънили в редакцията на вестник «Лабок Ивнинг Евеланш» и техните наблюдения станали известни в цалата страна под името „лабокски светлини”. Следващите изследвания на самите професори разкрили тази тайна.

Какви са били тези тайнствени светлини, които изглежда се движат по-бързо от самолет? Това били птици! Ята дъждосвирчоподобни, осветени от светлината на поставените в Лабок улични живачни лампи, изглежда са летели на височина не 300 м (на която обикновено те летят), а на 15 000 м, затова оценкките на скоростта превишават истинската скорост 50 пъти. Ако професорите от университета са могли да направят такава грешка, то едва ли трябва да се учудваме, че повечето хора грешат по същия начин. Ние просто не можем да определим височината, а значи и скоростта на неизвестен обект.

През есента на 1967 г. полицаи от повече от 10 места в щата Джорджия (САЩ) съобщили за наблюдения на НЛО. Първият типичен случай станал в ранните часове на 20 октомври, когато полицай видял „ярко-червен светещ обект, приличащ по форма на футболна топка”, близо до линията на хоризонта и го преследвал със своя партнъор в патрулния автомобил в продължение на 12 км. После те изгубили от поглед НЛО, но връщайки се в Миледжвил, отново го видели! По думите на полицаите обектът бил толкова ярък, че от неговата светлина те можели да видят стрелките на часовниците си. В полицейския участък към тях се присъединил трети полицай, като всичките трима забелязали, че НЛО се издигнало нагоре. Те наблюдавали половин час и за това време НЛО изменил своя цвят от яркочервен на оранжев, а след това на бял, издигнал се нагоре по небосвода и започнал да наподобява «звезда».

Рапортът на полицаите разпалил интереса към НЛО във всички щати и на разсъмване следващия ден на изток били забелязани вече два НЛО вместо един. На четвъртата нощ на полицаите в техния „лов” помагал самолет, от който също видели НЛО и друг по-слаб обект на изток над линията на хоризонта. Изглеждало, че двата обекта се отдалечават и движат нагоре, когато самолетът ги преследвал в източна посока. Полицаите от други градове на щата Джорджия докладвали за наблюдения, подобни на наблюденията в Миледжвил; в продължение на няколко седмици съобщения за НЛО постъпвали от целия щат.

Тези наблюдения са били свързани със сутрешния изгрев на Венера, която тогава е била особено ярка и се съпровождала от от по-слаба планета – Юпитер! Макар Венера нерядко да е приемана за НЛО, броят на населените пунктове в щата, откъдето едновременно постъпват съобщения за Венера, през 1967 г. е бил рекорден. Това е естествено, ако отчетем, че едно съобщение притежава способност да стимулира други. За Венера, както и за всяко небесно светило, е характерно, че на наблюдателя винаги му се струва, че обектът „изчезва”, когато той се приближава към него, и го следва накъдето и да се движи.

На 24 април 1964 г. полицаят Замора от Сокоро (щата Ню Мексико, САЩ) преследвал водач с превишена скорост, когато чул страшен грохот и видял стълб от пламък в небето над планината на разстояние по-малко от 1,5 км. Замора подкарал своя автомобил по стръмния път към върха на планината и видял „ лъскав обект и двама човека в бяло” наблизо. Замора спрял автомобила на 30 м от обекта, излязъл от колата и чул „странен грохот”; при това обектът бавно се издигнал над върха на планината, бълвайки струя пламък. Когато Замора бягал обратно към колата, му се счупили очилата, но той чул кратък, рязък вой и видял как НЛО лети на югоизток.

Замора нарисувал по памет НЛО. На рисунката му обектът изглеждал като голямо яйце на стойки, при това Замора намерил четири отпечатъка на земята, а също и признаци за изгорена растителност. Главният консултант на военно-въздушните сили по НЛО Хайнек разпитал Замора и го оценил като „основно искрен, честен и заслужаващ доверие”.

Как да се отнесем към съобщението на Замора? От една страна той твърдял, че е видял нещо необикновено. От друга страна, данните, потвърждаващи наблюденията на Замора, неголеми отпечатъци и неголеми следи от изгоряла растителност, не могат да се нарекат убедителни, ако се основаваме саамо на тях. Освен това, както установил Клас, човек, който живее на 300 м от „мястото на кацане”, е бил в дома си при отворени врата и прозорци и нищо не е чул.

Случаят в Сокоро е важен, защото обикновено го споменават сред „най-заслужаващите доверие” случаи, които служат за доказателство за посещения на Земята от извънземни. Макар съобщението на Замора да изглежда загадъчно, никой съд не би го признал за достоверно в качеството на свидетелски показания. Както и в другите случаи с повечето „най-добри” наблюдения на НЛО, доказателствата почти изцяло се състоят от показания на очевидци, в дадения случай на едно лице, показанията на което се разминават с показанията на други лица.

Трудности при проверката на хипотезата за извъземен космически кораб

Можем да обобщим най-известните съобщения за НЛО така: те са убедителни в по-малка степен от случая в Сокоро. Има по-вълнуващи съобщения, но въпросът дали можем да се доверим на техните автори, остава открит. Толкова вълнуващ проблем, като възможността за посещаване на Земята от извънземни, неизбежно е обременен с лъжи, шарлатанство и мистификации, и всичко това в излишък се съдържа в съобщенията за НЛО. Прецизният изследовател може да опровергае лъжливите показания и много мистификатори действително са били разобличени. Остават немного случаи, подобни на случая в Сокоро, в които достоверността на съобщенията изглеждат убедителни, поради точното описание на това, което на наблюдателя му се струвало че е видял. Както вече казахме, трудността тук е в това, че човешкото съзнание неизменно се старае да наложи своите представи на запечатващите се в него сцени.

Даже ако за един и същ случай съобщава група от хора, те могат да си влияят един на друг и даже могат да стигнат до общ вариант на интерпретация; това го видяхме с падането на ракетната степен. Подобни твърдения се срещат в много съобщения за НЛО, представени от двама или няколко човека, често близки роднини. Ясно е, че свидетелствата на очевидци сами по себе си никога не могат да потвърдят или опровергаят едно или друго съобщение. Проблемът с интерпретацията особено се изостря, когато имаме работа със странни обекти в небето, защото много са незапознатите с естествените небесни явления, оттук и многобройните съобщения за Венера като за НЛО.

Класификация на съобщенията за НЛО

В много научни изследвания класификацията на данните сама по себе си помагала за решаване на проблема. В края на 1950 г. професор Хайнек разделил съобщенията за НЛО на шест категории:

1. 
   Нощни обекти: ярки светлини, видени през нощта.
   
2. 
   Дневни обекти: обикновено овални или кръгли дискове.
   
3. 
   Радиолокационни сигнали: откриват се от радиолокатори.
   
4. 
   Близки срещи от първи вид: визуални наблюдения на непознати обекти.
   
5. 
   Близки срещи от втори вид: визуални наблюдения плюс материални следи от живи същества и различни предмети.
   
6. 
   Близки срещи от трети вид: наблюдения на извънземни вътре или близо до НЛО.
   

Заслужава внимание факта, че в списъка на Хайнек не са включени „близки срещи от четвърти вид”, т.е. реални физически контакти с членове на екипажа на НЛО. С други думи, ако изключим твърдения, основани преди всичко на емоции, то близките контакти се ограничават с близки срещи от трети вид. Това навежда на мисълта, че или нормалното човешко въображение е недостатъчно за описване на физическите контакти, или извънземните избягват толкова тесни контакти.

От съобщенията за трите вида близки контакти Хайнек извел обща закономерност: по-малко необичайните случаи се съпровождат със съобщения, заслужаващи повече доверие, и обратно. С други думи, някои съобщения изглеждат не само много странни (например, летяща чиния кацнала в царевично поле), но и неправдоподобни (например, свидетел на това събитие бил само един човек с лошо зрение). Други съобщения са не толкова необичайни (например, в небето се появил странен светещ обект, който почнал да се движи все по-бързо и изчезнал), но изглеждат много по-правдоподобни (например, ако пет надеждни свидетели описват случилото се като верига от събития). Изключение правят случаите, които са доста необикновени и в същото време доста правдоподобни.

Първите три от шестте категории на Хайнек: нощни светлини, дневни обекти и радиолокационни сигнали са обикновени явления, различаващи си едно от друго главно по степента на неочакваност за наблюдателя. Повечето нощни светлини са самолети, метеори и планети, при това водеща роля играе извънредната яркост на Венера. Дневните дискове на практика се оказват неголеми дерижабли, метеорологични въздушни балони или облаци. С цел мистификация, особено в дните след съобщения за НЛО, често пускат въздушни балони, осветени със свещи или покрити с алуминиево фолио. Последващите разобличения на тези мистификации рядко се огласяват от средствата за масова информация толкова нашироко, колкото първоначалното съобщение. Накрая, фалшивите радиолокационни отражения са често срещан проблем за всички оператори на радиолокационни станции. Само по себе си радиолокационното откриване на някакви обекти встрани от въздушните трасета не е доказателство за поява на извънземни космически кораби: тези сигнали могат да се създават от ята птици и насекоми, биват и сигнали, които операторите наричат „ангели” – те се обясняват с аномално разпространение на радиовълните.

Това обсъждане, разбира се, не доказва, че всички съобщения за НЛО имат просто и естествено обяснение или че всички наблюдатели грешат. Но множеството случаи, когато причина за съобщенията за НЛО са били естествени или изкуствени обекти, показват, че вероятността за грешки е голяма, ако съобщенията изцяло се основават на разказа на свидетел за това, какво е видял.

Аргументи в полза на хипотезата за космически кораби

Без ясни документални или материални доказателства привържениците на хипотезата за извънземни пришълци трудно ще докажат, че Земята се посещава от представители на други цивилизации. Привържениците на тази хипотеза обикновено излагат следните аргументи:

1. 
   Броят на цивилизациите в нашата Галактика, даже да не вземаме предвид други галактики, може да бъде голям.
   
2. 
   Даже ако болшинството от тези хипотетични цивилизации не проявява интерес или склонност към космически полети, някои от тях трябва да имат желание и да разполагат със средства за такива полети.
   
3. 
   Тъй като по-развита цивилизация трябва да разполага с невероятно сложна технология, то решавайки да посети Земята, тя може да изпрати колкото иска космически кораби и да ги използва с голямо умение.
   
4. 
   Оттук най-вероятното обяснение на тайнствените обекти, появата на които не може да се обясни с естествени причини, е многократното посещение на Земята от извънземни.
   

Какво особено правим? Изглежда ли ядреното въоръжаване на Земята като доказателство за нашата разумност? Едва ли, по-скоро е доказателство за опасна глупост, макар и не дотам опасна за тях. Замърсената околна среда? Може би, но засега замърсяваме само нашата собствена Слънчева система. С една дума, нямаме основания да мислим, че човечеството заслужава особено внимание и така да се съгласим, че хиляди или даже милиони цивилизазации са достатъчни за обясняване на големия брой наблюдения на НЛО на Земята.

Ако НЛО действително представляваха космически кораби на други, по-развити цивилизации, събиращи информация за Земята, естествено е да се очаква, че те трябва да наблюдават цялата планета по време на изучаване на ландшафта и формите на живот. Тогава наблюденията на извънземни космически кораби и техните обитатели щяха да са достъпни едновременно за много хора по света. От друга страна, ако НЛО представляват само невярна интерпретация на естествени явления от жители на високоразвити страни, то вероятно хората в други страни, незапознати със съобщенията в средствата за масова информация за НЛО, няма да знаят нищо за тези обекти. Група хора, даже не подозираща за публикациите за НЛО в САЩ, Западна европа и Русия, няма да бъде предварително настроена за това, че необикновените небесни явления може да са посланици на други цивилизации. Виждайки необикновени светлини в небето, такива хора вероятно биха предположили, че тези светлини са предизвикани от естествени явления. В противен случай ще им се наложи да измислят друго обяснение и ако никога не са чували за НЛО щяха да са удовлетворени да обяснят своите наблюдения със земни причини. Във всеки случай, те очевидно никога не са се сблъсквали с НЛО от видовете 2 – 6 по класификацията на Хайнек.

Къде да се намери такава група хора сред прекалено тясно свързаните обитатели на нашата планета? Примерно 900 млн. китайци може да не знаят за възбудата, която обхваща останалата част от света при появата на сензационни съобщения за посещения на малки човечета (винаги мъже, а защо не жени) на летящи чинии и похищаване от тях на жители на Земята. Ясно е, че група социолози би могла да направи плодотворно изследване, съпоставяйки китайския опит на наблюдаване на НЛО със западния. Единствено ще отбележим, че при обсъждане на този въпрос с китайски специалисти по космически изследвания става ясно, че нито един от тях не е чувал никога за някакви съобщения за наблюдаване на НЛО в Китай, макар самите специалисти да знаят за интереса към този проблем на запад. Можем да направим предварително заключение, че различните общества по различен начин интерпретират едни и същи явления. Или може би, извънземните заобикалят Китай, защото там никой не се интересува от тях.

Какви изводи следват от нашето обсъждане на НЛО? Първо, много хора, незапознати как изглеждат планетите, могат да се заблудят от Венера, Марс и Юпитер. Тези планети са изключително ярки, особено когато се намират на минимално разстояние от Земята; ако са видими в пролуки между облаците, може да изглежда, че излъчват светлина или хвърлят сянка. Освен това, ако в съзнанието на наблюдателя възникне мисъл, че обектът го преследва, то Венера, Марс или Юпитер ще го гонят по петите, колкото и наблюдателят да се опитва да се измъкне от тях. Само Венера е предизвикала повече съобщения за НЛО, отколкото всички други естествени обекти, взети заедно.

Второ, с течение на времето видяното постепенно се забравя, затова наблюдателят трябва да опише видяното колкото може по-бързо, докато детайлите не са изчезнали от паметта му. Даже един ден може да си направи много шеги с човешката памет.

Третият извод, основан на изучаване на съобщенията за НЛО, следва от споменатия по-горе факт за „прикриване” на сведения за НЛО. Възможна заинтересованост на правителството на САЩ (или други страни) съвсем не означава, че те имат нещо за прикриване. Напротив, както показват приведените примери, такъв способ едва ли е оправдан, тъй като самите факти могат да се окажат тривиални. Ако даже допуснем, че извънземен космически кораб действително се е приземил в някакъв район, то опитите да се скрие това по-скоро свидетелства за некомпетентност, неправилни разсъждения или инертност на администрацията. Това, в частност, обяснява, защо повечето учени в САЩ не отдават голямо значение на мнението на правителството за НЛО.

Разбира се, тази позиция на учените не означава, че те съзнателно премълчават за нещо, а по-скоро свидетелства, че те са настроени скептично. Но ако се опитаме да доведем разсъжденията до абсурда, може в началото да предположим, че военните знаят всичко за НЛО и даже вече са установили контакт с извънземни, но по някакви причини крият от нас, после, че това е известно на някои учени и че даже тази книга е написана по нареждане на извънземните, въпреки скептичния тон на места в нея, и накрая, всички наоколо са извънземни, които се стараят да не се издадат, за да те изучат по-добре, читателю! И за пълнота на картината, ти самият не си ли дошъл от друга планетна система, макар още да не си го осъзвал?

Тъй като разсъждения от такъв род не водят доникъде, да се върнем към сферата, в която съобщенията за НЛО запазват силно влияние върху човешкото съзнание. В края на краищата тези съобщения по-скоро трябва да се разглеждат като чисто човешко и земно явление, отколкото инспирирани от извънземни. Затова някои изследователи на съобщенията за НЛО смятат, че натрупаният опит от анализа на показанията на „очевидци” по-скоро е важен от психологическа гледна точка, отколкото от гледна точка на стремежа да се разкрие „природата” на НЛО. Ако се опитаме да обобщим какво различните „очевидци” са видели при близки контакти от трети вид, лесно ще открием, че болшинството са видели космически кораб и членове на неговия екипаж, които доста приличат на хората: две ръце, два крака, глава, мъжки пол и т.н. по техните думи, НЛО е ярко осветено отвътре или отвън, или както отвътре, така и отвън. Тези факти лесно се обясняват: на хората е присъщо „да виждат” онова, което им се иска да видят, или онова, което очакват да видят. Така, ако приемем, че НЛО се отнася към психическата сфера от дейността на човек, то такова обяснение по-скоро потвърждава, отколкото да опровергава реалния опит, натрупан при анализа на съобщенията за НЛО.

Като се разглеждат последните съобщения за творящите чудеса небесни пришълци, лесно се забелязва приемственост в човешките възгледи. Заключението е, че подобни явления с малки видоизменения се наблюдават оттогава, откакто хората съзерцават безкрайната и тайнствена Вселена, в която те живеят. Освен това, нишката, минаваща през непрестанния поток от разкази, легенди, съобщения и т.н., отразява човешките опити да се свърже нашия жизнен опит с Вселената като цяло. Тези опити се характеризират главно с егоцентризъм, доверчивост и праволинейност.

Фон Деникен и боговете

Да направим още една крачка и да разгледаме възможността за това, историята на развитието на човечеството да не е нищо друго, а резултат на намеса отвън в неговото относително монотонно и произаично съществуване. (Оттук има само една крачка, за да се превърнем и ние в извънземни, както стана дума по-горе.) Примерно 50 млн. екземпляри от книгите на фон Деникен „Колесници на боговете”, „Златото на боговете” и други се изкупили от читатели, на които очевидно е приятно да узнаят, че в миналото извънземни астронавти са посещавали Земята (така твърди фон Деникен) и са оставили многобройни следи от своето сътрудничество с човешкия род. Като най-очевидни фон Деникен представя следите, открити при изследване на „примитивни” цивилизации, които според него не притежавали големи инженерни способности. Например той пише за древен Египет:

„ Големи градове и многобройни храмове....огромни пирамиди – тези и много други великолепни съоръжения израствали като гъби след дъжд. Истински чудеса в страна, която внезапно е била в състояние да ги създаде без значителна предистория”.

За да изкривиш историята, както това прави фон Деникен, трябва да си голям невежа или безсрамен шарлатанин. Общоизвестно е, че Египет има продължителна и значителна предистория, простираща се назад във вековете далеч от този период, когато са били създадени споменатите от фон Деникен „чудеса”. Фон Деникен отвреме навреме достига до безогледни измислици, както например при описание на пътешествие в пещери на Южна Америка, напълнени с древни златни съкровища, което той никога не е извършил. Той е несравним майстор да търси „удивителни” съвпадения, в грешките на които може да се убеди всеки читател. Очевидно, на фон Деникен е добре известен стремежа на много от нас да усетят себе си като част от космоса, а не изхвърлени на произвола на съдбата в огромната и чужда Вселена, затова той е уверен, че повечето няма да тръгнат да го проверяват. Ако фон Деникен се беше ограничил само с твърдението, че в миналото извънземни пришълци са построили храмовете на египтяни, маи или инки, можехме още да си мислим, че той уважава своята аудитория. Но да разгледаме типичен пример за неговата убеденост в лековерието на читателите.

За да ни внуши невъзможността Хеопсовата пирамида да бъде построена от „езичниците” от Египет, той пита:

„Случайно ли е съвпадението, че височината на Хеопсовата пирамида, умножена по хиляда милиона (което дава 158 000 000 км) съответства на разстоянието от Земята до Слънцето?”

Добре, давайте да предполагаме. Височината на пирамидата е 147 м. Ако умножим това число с 10⁹ (т. е. с хиляда милиона), ще се получи147 000 000 км. Така, този резултат е по-добър от посочения от фон Деникен, защото точнато стойност на средното разстояние от Земята до Слънцето е 149 600 000 км. Случайно ли е това съвпадение или е резултат от това, че древните строители са притежавали специални знания?

Това може да се провери, разглеждайки височината на други здания, построени преди да стане известно разстоянието от Земята до Слънцето. Прекрасен пример се явява кулата на Руанската катедрала във Франция, издигната през 13-ти век. Нейната височина е 148 м, затова при умножение с хиляда милиона ще получим 148 000 000 км, което още по-добре се съгласува с разстоянието от Земята до Слънцето, отколкото височината на Хеопсовата пирамида. Скептиците могат да предположат, че строителите на Руанската катедрала също са знаели някаква тайна, но ние не мислим така.

По такъв начин може да открием куп интересни съвпадения! Например, едва ли е случайно, че дължината на обикновената химикалка е 14,93 см! Ако я умножим с милион милиони (10¹²), ще се получи точното разстояние от Земята до Слънцето. Не се ли стремят всички производители на химикалки да демонстрират астрономически познания? И защо техният резултат е по-точен от този на строителите на пирамиди? В края на краищата ако извънземните действително са построили пирамидата, защо не са я вдигнали с още 3 метра, за да дадат точното разстояние от Земята до Слънцето! Странно е също, че те даже не са се опитали да направят това при строителството на другите две пирамиди в Гиза.

Друг любим трик на фон Деникен е тълкуването на древни изображения или склуптори като портрети на космически пришълци от други светове. Например той твърди, че на надгробен камък на маи е изобразен астронавт с раница на гърба. В действителност тези изображения показват добре известни символи на религиозния култ, което става още по-очевидно, ако се разгледат и други изображения, освен публикуваните от фон Деникен. Изразявайки изненада от снимките, направени в пустинята Наска в Перу, фон Деникен изказва мисълта, че това представляват площадки за излитане и кацане на космически кораби на извънземни. Очевидно е, че тези геометричнимодели са създадени от хората, но трудно ще разберем, защо развити цивилизации ще използват толкова сложни фигури за обозначаване на места за кацане. Много по-вероятно е тези модели да са създадени за поклонение на тотеми на древните култури; подобни изображения на тотеми срещаме също на изделията на грънчарското изкуство.

В основата на книгите на фон Деникен лежи неуважението му към интелекта на представителите на „примитивните” култури. Например, той твърди, че примитивните култури не биха могли да изучат анатомията на човека без рентгенова апаратура, макар винаги да са съществували преки методи за изучаване на скелета и мускулатурата на човека.

Защо хората приемат насериозно предположенията на фон Деникен? Две са основните причини. Първо, фон Деникен подхожда към космоса с човешки стандарти, което съответства на нашето желание да намерим приятели в обкръжаващото ни безкрайно пространство и да вярваме, че съдбата е благосклонна към нас. Второ, много все още вярват, че идеи, подобни на изказаните от фон Деникен, не биха били публикувани, ако не бяха верни. Много автори спекулират с интуитивната вяра на читателите, че светът е чудесен, и че е достатъчно на него да се погледне по-другояче, за да смени учудването с насладата . Това съчетаване на радост от свежото възприемане на обкръжаващия ни свят с уважението на човечеството към книгите, позволи на много шарлатани и мистификатори да станат милионери. Но за да се чувстваме в правото си да съдим тези хора, трябва да разгледаме критериите за истина и лъжа на твърденията за света. Ако вярваме просто защото това „прилича на истина”, заслужаваме да платим няколко долара за своето лековерие. Ако приемаме на доверие „доказателствата”, привеждани от такива автори, то заслужаваме ниска оценка за некритичния подход към това, какво може да се смята за доказателство, както в споменатия по-горе пример с химикалката. Но ако ние вярваме, защото сме анализирали всичко за и против и сами сме направили някакви разчети, можем да се чувстваме прави да се доверим в някаква степен на своите оценки или в крайна сметка да изпитаме удовлетворение от намерените убедителни аргументи.

Преди да завършим обсъждането на проблема за „древните астронавти” да покажем връзката му с проблема за междузвездните контакти. Когато си блъскаме главите над загадките на пирамидите или се опитваме да прочетем и разберем древните египетски писания, ние получаваме „послание” от цивилизация, разцветът на която е преминал тук, на Земята, преди четири хиляди години. За съжаление ние не можем да изпратим ответни послания, но това не намалява нашия интерес към древната култура. Такова чувство бихме изпитали, получавайки послание от развита цивилизация, отдалечена от нас на 4000 светлинни години. В този случай ние също не бихме имали възможност за приятен диалог, но би ни било безкрайно интересно да разберем съдържанието на посланието.
Изводи

Сведенията за НЛО се състоят главно от съобщения на очевидци за странни обекти в небето, появата, движението, цвета и външния вид на които по една или друга причина не позволяват да ги смятаме за естествени или за дело на човешките ръце. Но даже най-добрите свидетелства на „очевидци” са подложени на изкривяване, тъй като с времето се изтриват от паметта, а също и от свойството на човешкото съзнание да придава на непознати обекти и явления познати черти. Затова такива свидетелства от научна гледна точка не са убедително доказателство за извънземния произход на НЛО.

Фотографските доказателства са за предпочитане, но така наречените снимки на НЛО са или ненадеждни, или не убеждават, че на тях е запечатано нещо неземно, макар и странно. Снимките може да са фалшиви, но в крайна сметка те могат внимателно да се изследват и за разлика от човешките впечетления фотографските данни не се менят с времето и не се подлагат на въздействието на човешкото съзнание. Затова, ако някога учените се убедят, че в обясненията на НЛО с извънземни причини има частица истина, причината ще е по-скоро в снимките, отколкото в свидетелствата на очевидци.

Статистиката за галактическите цивилизации, която разгледахме по-горе, показва, че даже в Галактиката да съществуват милион цивилизации и 1% от тях да направят усилия за широкомащабно изследване на междузвездното пространство, на всяка цивилизация ще се наложи да изследва 40 млн. звезди. Това противоречи на възможността за често посещаване на Земята в рамките на такова изследване и ако ние предпочитаме извънземното обяснение на НЛО, значи заставаме на позицията на егоцентризма. Основната маса данни свидетелства за друго: почти всички съобщения за НЛО отразяват естествени явления, които често погрешно се тълкуват от наблюдателя, дори той да не е склонен към мистификации. Най-впечетляващите „типични” наблюдения на НЛО са свързани с метеори, метеорологични въздушни балони или Венера. Другите наблюдения, които биха могли да свидетелстват за посещение на Земята от извънземни, заслужават значително по-малко доверие.

Интересът на публиката към НЛО като възможност за посещения на Земята от извънземни е свързан с дългата история на вярата на човечеството в царството небесно и в това, че космосът е населен с дружелюбни, покровителствуващи ни същества, които бдят над нас. Успехът на такива псевдонаучни творения, като книгите на фон Деникен, свидетелства, че тази вяра е още силна, тъй като „данните” на фон Деникен, „потвърждаващи” построяването на пирамидите и други древни съоръжения от извънземни пришълци, не издържат на критиката или се оказват истински фалшификации. Древните паметници на Земята ни говорят за връзка между цивилизациите през вековете, но това е връзка между човешки цивилизации, а не междузвездна връзка, която ни интересува.