У дома с Бога в живот, Който Никога не Свършва Чудесно послание на любов в заключителен Разговор с Бога Нийл Доналд Уолш

„Раждането” и „смъртта” са мигове на Чисто Сътворяване. Те ,.фино настройват” и изравняват енергията, която всъщност е Самият Живот. Като повишават честотата на трептенията на енергията, те показват Живота като материя във физическия свят, а като снижават честотата на тези трептения, го показват като невидима енергия в духовната сфера. По този начин е родена цялата Вселена. По този начин сте родени вие. По този начин си роден ти.

И — точно тук е тайната — енергията, с която влизаш в раждането, е онова, „което има значение”. Тоест, тя се превръща в материя и се показва във физическия свят.

Точно обратното става в мига на смъртта. Следователно, чрез смъртта ти твориш, като довеждаш е смъртта нещо от физическия свят, а чрез раждането твориш, като довеждаш е раж­дането нещо от духовната сфера.

Целта му е да ти стане съвсем ясно какво правиш. Ти сам поведе този разговор и доведе в него Своето Аз, за да му напомниш следното:

Ти сътворяваш, създаваш своята действителност чрез трептенията, които излъчваш.

СЕГА МОЖЕШ ДА КАЖЕШ, ЧЕ ВЕЧЕ СИ ЧУВАЛ ВСИЧКО ТОВА — НО НЕ ДЕЙСТВАШ В СЪОТВЕТСТВИЕ С НЕГО.

ТОЧНО ЗАТОВА ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА ГО ПОВТАРЯШ НА СВОЕТО АЗ ОТНОВО И ОТНОВО.
Какво би станало, как би „изглеждало”, ако „действах в съответствие с него”?

Ако наистина го бях разбрал и не ми беше нужно да кръжа отново и отново в този разговор около онова, което „мисля”, че вече съм разбрал, че го зная — как би изглеждало тогава всичко това?

Второ, ако все пак някоя отрицателна мисъл би се промъкнала случайно, ти незабавно би я прогонил от ума си. Веднага, съзнателно, би започнал да мислиш за нещо друго. Просто би променил мнението си и умствената си нагласа.

Трето, би започнал не само да разбираш Кой Всъщност Си Ти, а и да уважаваш това, да го показваш. Тоест, би преминал от онова, което Знаеш, към онова, което Изживяваш, като мярка за собственото ти развитие, за собствената ти еволюция.

Четвърто, би обичал пълноценно себе си, точно такъв, какъвто си.

Пето, би обичал пълноценно всеки друг, точно такъв, какъвто е.

Шесто, би обичал пълноценно живота, точно такъв, какъвто е.

Седмо, би прощавал на всекиго всичко.

Осмо, никога съзнателно не би наранил отново — емоционално или физически — никое Друго човешко същество. Най-малко пък би го сторил някога в името на Бога.

Девето, никога, дори за миг, не би скърбил отново за смъртта на някой друг. Можеш да скърбиш за своята загуба, но не и за неговата смърт.

Десето, никога, нито за миг, не би скърбил за собствената си смърт, нито пък би се страхувал от нея.

Единадесето, би бил наясно, че всичко е трептене. Всичко. И тъй би обръщал много повече внимание на трептенията във всичко, което ядеш, което обличаш, което гледаш, четеш, слушаш, а най-важното— във всичко, което мислиш, казваш и вършиш.

Дванадесето, би правил всичко възможно, за да настроиш трептенията на своята собствена енергия и на жизнената енергия, която създаваш наоколо, когато откриеш, че тя не съответства на най-висшето ти познание за това Кой Си Ти и на най-висшето изживяване за това, което би могъл да си представиш.

Тялото ти е прекрасен инструмент с високо чувствителни рецептори за енергия. Вярваш или не, ти би могъл да прокараш ръка метър и половина над храната, разположена в някое заведение и, без да я докоснеш, да усетиш дали ще ти бъде полезно още сега да вкусиш от нея. Можеш да сториш същото с дрехите, които ще извадиш от гардероба, за да ги облечеш днес, или с ония, които възнамеряваш да купиш в магазина.

Когато си с някой друг, ако спреш да се вслушваш в онова, което мислиш, и започнеш да се вслушваш в онова, което чувстваш, качеството на вашето общуване би се устремило нагоре като ракета в небето, както би станало и със самата ви връзка.

Когато си смутен и объркан, когато чакаш отговорите да ти паднат от небето, ако просто изключиш оная част от себе си, която отчаяно се опитва да си представи, да измисли нещо, и включиш оная част от себе си, която знае, че има достъп до всеки отговор, ако спреш с опита си да решиш какво да правиш и започнеш да избираш какъв искаш да бъдеш, тогава ще откриеш дилемите си решени, а решенията — изникнали като по чудо точно под носа ти.

Колкото до измерването на трептенията в мислите и думите, много малко са хората, които наистина не могат да ти кажат как се чувстват, дали им е леко или тежко, когато мислят или казват нещо. Повечето хора веднага ще потвърдят това.
Да, обаче — и тук е ключът за всичко — много малко хора правят това когато и да било. Виж, самият аз не го правя достатъчно често.
Тогава може да ти се прииска да започнеш.

Защото, прав си наистина, много малко хора използват своите интуитивни и ясновидски способности, за да проникнат по-дълбоко в себе си и да влязат в досег с усещанията си, преди да кажат или направят нещо. Много малко хора го правят и след това. Ако би го направил, ти не би си позволил да се задоволиш с нещо по-малко от лекота, безгрижие. Не би имал нищо общо с нещо, което притежава тежки трептения. Би се опитвал да олекотиш трептенията на всичко, което наблюдаваш, създаваш, изживяваш или изразяваш. Би нарекъл това „просветеност” и скоро би видял удивителни резултати от него.

Алхимията на Вселената наистина е необикновена. Вашите речници определят „алхимия” като „необяснимо и тайнствено превръщане” и тя е точно това — процес, в който енергията и материята се използват, за да бъдат показани по особен, специфичен начин двете действителности — индивидуалната и общата, колективната.

И това ни довежда до ...

Много пъти съм ти обяснявал как протича процесът на творчество. Полезно ще е да разбереш, че той продължава. Тоест, че творчеството никога не спира. Всяка мисъл, дума, действие — всички те са съзидателни. Всяко трептене, излъчено от Сърцевината на Твоето Битие, наново те пресътворява — тебе и твоята действителност. Всеки миг ти се променяш. А бъдещето ти се създава не с един замах или с едно важно решение, а чрез малки нараствания, малки натрупвания. Ето, на тях, на тези нараствания, натрупвания трябва да обръщаш внимание. Тогава „великите мигове” и „грандиозните решения” сами ще дойдат при тебе.

Смъртта и раждането са най-великите актове на творчество. В тези мигове на Вечния Жизнен Цикъл Същностната Енергия се видоизменя, за да се изяви по особен начин в духовната сфера (при смъртта) и във физическата сфера (при раждането).
Тази дискусия наистина става удивителна. Най-напред навлязохме в теорията на възприятието и в квантовата физика, после — в теорията за свръхнишките и в метафоричната метафизична космология, а сега вече сме и в алхимията. Брей!

Но ти ми бе обещал преди края на разговора да ми разкажеш по-задълбочено за мига на сливане или единение със Същността. Мога ли вече да те помоля за това?

И тъй, нали се бяхме съгласили, че в центъра на Ябълкопортокала има Сърцевина?

Представи ли си тази картина?

Видя ли го? Представи ли си картината?

И тъй, докато си в стаята, разбираш, че можеш да тръгнеш към всяка от двете врати и, като я отвориш, ще намериш живота в едната или в другата форма. Това са двата пътя за излизане от Сърцевината. Едната врата води към физическия живот, а другата врата води към духовния живот.

Усещаш, че като влезеш в преходното поме­щение, нещо „се случва”. Имаш чувството, че това е действителен ,,преход”. Като че ли не си във преходно помещение, а извършваш преход. В този преход ще преминеш пред трите етапа на смъртта — и ще имаш чувството, че нещо преминава отвъд.

Онова, което преминава отвъд, е усещането ти, че си физическо тяло. Имаш усещането, че все още СИ някой, но „усещането ти за себе си” не съдържа усещането, че имаш тяло.

Онова, което ти се случва, докато си в преходното помещение, е, че си очистен от всички фи­зически ограничения, изживявания или усещания. Това е първият етап на „смъртта”. През него осъзнаваш, че не си своето тяло — но все още си съвсем жив.

Вратата с надпис „СМЪРТ” все още е отворена зад гърба ти и ти можеш да се върнеш през нея обратно във физическия живот. Сега навлизаш във втория етап на смъртта и изживяваш яснота или обърканост или каквото друго си очаквал да изживееш. През този втори етап ти можеш да минаваш и напред, и назад през вратата, отворена към физическия свят. Няма да изживяваш себе си там в какъвто и да било физически смисъл, но въпреки това до голяма степен ще имаш чувството, че си там. Други, пребиваващи още във физическите си тела, също могат да имат изживяването, че и ти си там.

Ако вярваш, че нищо не съществува или не се случва след „смъртта”, през втория етап на смъртта ще влезеш в „нищото” и въобще няма да изживяваш нищо. По-рано вече описах това.

Можеш да останеш във втория етап на смъртта толкова дълго, колкото ти харесва.
Какво би събудило желанието на някого да остане във втория етап? Няма ли да иска да си тръгне? Знае ли въобще, че има трети етап на смъртта, към който може да се отправи?
Всяко изживяване след смъртта само по себе си е различно. Все едно дали ще изживееш „ада”, който си си създал, или „рая”, който си си създал, или „нищото”, което си си създал, или пък още някоя създадена от тебе действителност — всяко от тези изживявания ще си остане само, отделено. Ще извлечеш от него спомените, които би могъл да извлечеш, а после ще си тръгнеш.
Дали през този втори етап ще се връщаме понякога като духове при онези, които обичаме, и които все още живеят в своите тела?
Действително душата може по свой избор да се връща като дух при онези, които обича и които са останали в своя физически облик. Често душата посещава онези, които обича, дори и преди да напусне своето тяло.
Да, Маги Бери е сторила това. Много други също са го сторили. Моят баща го стори. Дойде в един мой сън, казвайки ми че си заминава. На следната сутрин ми звъннаха, че е умрял през нощта.

Маги Бери беше основателка и ясновидка в Кор Матърс, една преобразувана организация на ръководители в Денвър. Нейният близък приятел и съдружник в Кор Матърс по времето на смъртта й, Том ЛаРотонда, ми разказа една изумителна история през юни 2005 г., година след смъртта на скъпата му приятелка, за която е знаел, че лежи на смъртно легло:

Когато Том ми разказа тази история, наистина бях изненадан. Вече бях чувал за такива случки, но никога не бях срещал някого, който наистина е изживял нещо подобно. Тъй че тези неща се случват.

Когато си готов, влизаш в третия етап на смъртта. Сега вратата зад гърба ти се затваря и ти виждаш вече пред себе си само преходното пространство. То цялото е много по-късо от разстоянието, което си изминал през живота си. Минаването през първия коридор ти е отнело години, но сега виждаш как препускаш през този, летейки напред с невероятна скорост.

В края на коридора има точка от Светлина и изглежда като че ли самият коридор се смалява и стеснява все повече и повече. Светлината е топла и искряща, кани те и ти създава чувство на сигурност.
Дали това не са картини, нарисувани от двете страни на коридора?
Не. Този коридор, това преходно пространство към Сърцевината на Твоето Битие е по-мрачно, но не предвещава нещо лошо. По-скоро излъч­ва мека топлина. Топлината идва от далечния край на коридора. Там е Светлината, която най-напред е малка точица, но колкото повече се при­ближаваш към нея, толкова повече се увеличава, запълвайки видимото пространство пред очите ти, докато накрая Светлината се превръща във ...

... Всичко, Което Е.

Точно преди сливането душата витае, кръжи пред Светлината. Грее се на топлината, излъчвана от Същността. При преминаването по коридора е отпаднало всяко чувство на страх или каквото и да било притеснение. Сега Същността излъчва чиста любов и пред нея душата изживя­ва нещо, което може да бъде описано само като чувството, че си обгърнат, или по-точно... закрилян.

Представи си палачинка, покрита с топъл сироп или сладолед, покрит с топъл шоколад. Тук има подобно усещане. Усещането, че току-що пристигналата душа като че ли е потопена в сладка топлина. Тази нежна топлина изцяло покрива, обгръща, закриля душата.

Заедно с топлината идва и чувство, за което няма нито една подходяща дума в света на физическите усещания. Това е чувството, че си видян — изцяло и напълно. Нищо не може да бъде скрито, нищо не може да бъде пропуснато, да остане незабелязано, да избяга от вниманието. Всичко „добро” и всичко „лошо”, което душата си е мислила за себе си, сега се е разстлало пред нея и е невероятно, чудно да видиш как всичко това — и „лошото”, и „доброто” — полека-лека бива погълнато от светлината... („прието като свое собствено”, ето какво е това усещане)... И това става чрез някаква енергийна осмоза, която разтваря дори и най-малкото чувство на срам или гордост, оставяйки душата с прекрасна празнота, без да е взела нещо със себе си, без да е изживяла каквото и да било освен Откритост.

В тази Откритост, където някога са съжителствали срам и гордост, се влива ново чувство. Първо идва усещането, че външната страна на душата е обвита, покрита, а после — усещането, че вътрешността на душата е запълнена. Отново, думите не могат да дадат подходящо, адекватно определение или описание на това чувство — отчасти защото то е тъй пространно. То може да бъде характеризирано като единствено, огромно, сложно, съставно чувство, което дава насока на хиляда единични чувства, сега бавно изпълващи душата. Слаб опит да назовем това чувство би било да кажем, че се чувстваш прегърнат, дълбоко успокоен, щедро обичан, дълбоко почитан, истински ценен, нежно подхранван и обгрижван, дълбоко разбиран, напълно опростен, изцяло ос­вободен от всякаква вина, дългоочакван, щастливо приветствай, съвършено уважаван, радостно честван, напълно защитен, мигновено постигнал съвършенство, безусловно обичан — всичко това наведнъж.

Освободила се без най-малко колебание или съжаление от каквото и да било чувство за лична себичност, душата влиза в Светлината. Там тя се потапя в нещо тъй чудесно, че губи всяко желание да познае някога нещо Друго, разтваря се в грабващата дъха слава на безкрайно величие, несравнима красота и безподобна завършеност на битието.

Сега ти се сливаш с тази Светлина и се чувстваш разтворен в нея. С това ,,разтапяне” завършва промяната на твоята самоличност. Ти вече не идентифицираш Себе Си по какъвто и да било начин, на каквото и да било равнище с отделна черта или част на битието, която във физическия си живот си наричал „свое аз”.

Всъщност характеристиката на Живота След Смъртта започва да се утвърждава през първия етап на смъртта. Това ти дава възможност веднага, след като умреш, да изживееш всичко, което си избереш (включително и своя собствен ад) без болка и страдание. Това ще е особено важно за тебе точно в мига, когато влизаш в Сърцевината на Своето Битие.

Онова, което се случва, когато си прегърнат от Светлината, е, че се сливаш с душата си. Накрая успяваш да узнаеш, че не си своето тяло, не си своя ум, дори не си само дух, а и трите заедно. Тази цел е стояла пред целия процес на смъртта.

Спомни си, бях ти казал, че целта на процеса на смъртта е да възстановиш своята самоличност.

Първият етап в процеса на смъртта те освобождава от твоето тяло и от всяка мисъл, че още можеш да се идентифицираш със своето тяло и неговия външен вид.

Вторият етап в процеса на смъртта те освобождава от твоя ум, твоето съзнание и от всяка мисъл, че още можеш да се идентифицираш със своя ум и неговото съдържание.

Третият етап в процеса на смъртта те освобождава от твоята душа и от всяка мисъл, че още можеш да се идентифицираш със своята душа и нейната индивидуалност.

Тук, в Пълното Потапяне на Душата, ти стигаш до място, където Познанието и Изживяването са едно цяло и където ти Узнаваш и Изживяваш, че не си своето тяло, не си своя ум и не си своята душа. Ти си нещо много по-велико. Ти си целият сбор от енергиите, създали тези три неща.

В смъртта всички твои отделни, индивидуални самоличности са изоставени, с което накрая завършва Твоето отделяне ОТ себе си.
Знаеш ли какво? Очаквах да ми кажеш, че съм изживял как Бог идва да ме приветства.
Тук говорим точно за това.
Но ти току-що каза...
Ти продължаваш да мислиш, изхождайки от представата, че Ти и Бог сте отделени един от друг, а аз — отново — ти казвам, че не е така.

Дори и ако сега, в мига на своя физически живот, не повярваш в това, в Мига на Сливането няма да изпиташ към него никакво съмнение.