У дома с Бога в живот, Който Никога не Свършва Чудесно послание на любов в заключителен Разговор с Бога Нийл Доналд Уолш
Изтегляне 2.76 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ПЕТНАДЕСЕТИЯТ СПОМЕН Развитието, еволюцията няма край.
- ШЕСТНАДЕСЕТИЯТ СПОМЕН Смъртта е обратима.
31 Не е ли възхитително това? Колко близо е изживяването на Елизабет до онова, което наистина се случва след смъртта? То Е точно това, което й се е случило, когато е навлизала все по-дълбоко и по-дълбоко в преходното пространство, коридора между физическия живот и духовната сфера. Както бях казал в началото на този разговор, у всекиго изживяването е различно в много отношения — и все пак има неща, които се срещат във всеки отделен случай. „Обзорът на живота” е едно от тях. Но този обзор на живота ми звучи като нещо, което може да бъде болезнено. Имам предвид, че някои от миговете в живота ми могат да бъдат неприятни или заради нещо, което съм преживял, или заради нещо, което сега забелязвам, че съм причинил на някой друг. Няма никаква болка и никакво неудобство. Ох, вярно. Бях забравил. Спомни си, че изостави своето чувство за самоличност заедно с ума и с мислите, които си имал за самия себе си, изостави ги тук, във втория етап на смъртта. В третия етап ти се сля с Цялостта. И в Мига на Сливането се отказах от последното си чувство за самоличност заедно с индивидуалната страна на това, което мислех, че съм, което наричах „свое аз”. Стоях край „себе си”, ясно виждайки „себе си”, но без да се отъждествявам на емоционално равнище със съществуванието, което виждах. Добре. Разбрал си го. Сега, ако се върнем към нашата метафора, ти си в третия етап на смъртта, минаваш през Мига на Сливане и докато изживяваш в момента пълноценно Сърцевината на Своето Битие, виждаш цялата „художествена галерия”, всички изживявания в своя живот и можеш да погледнеш на тях обективно, все едно че прелистваш една книжка с картинки, гледаш филм или изучаваш великолепно произведение на изкуството — като всяко от тях е твое изживяване. Изучаваш всеки миг, докато почувстваш, че си го разбрал. После минаваш към следващата картина, следващия миг, следващата „рисунка”. По този начин минаваш през и около цялата галерия; уверяваш се, че си разгледал цялата сбирка. Всеки миг е важен за тебе, защото разбираш, че докато изследваш отделните мигове в своя живот, ти използваш тези мигове, за да сътвориш изживяването си за Своето Аз — и скоро ще решиш как би желал да пресътвориш Своето Аз отново.
То е все едно да изляза, след като съм играл роля, за която не ми стигат ограничените ми способности и умения, после да си съблека театралния костюм, да облека градски дрехи и да вляза в света навън като напълно способно и силно същество. Извън театъра има рекламна витрина с мигащи светлинки и с мои снимки във възлови сцени от представлението. Виждам се на тези картини да гримаснича, да се усмихвам, да плача или да крещя с ужасен гняв, но, разбира се, без да имам вътрешна емоционална реакция към която и да било от тези сцена. Зная, че това не съм аз — че аз самият стоя и разглеждам тези снимки — но когато съм бил вътре, на сцената, страданието, болката и радостта, които съм представял, са били толкова истински не само за публиката... но дори и за самия мен. Виж колко добър актьор съм бил! Но като гледам сега снимките, виждам как съм можел да изиграя някои от сцените по-добре — или по съвсем различен начин. И решавам да направя това на следващото представление. После си тръгвам по пътя. Първа спирка: библиотеката. Искам да науча повече за героя, за ролята, която играя! Браво! Това е чудесна аналогия! Тя е много близо до онова, което изживяваш, минавайки пред Сърцевината на Своето Битие и разглеждайки „художествената галерия” от мигове в твоя живот. А като излезеш от Сърцевината на Своето Битие, ти НАИСТИНА в някакъв смисъл „отиваш до библиотеката”, за да намериш нещо повече за своя герой. Но моля те пак, кажи ми защо трябва да си давам труд, да си създавам грижи? Защо да изляза от Сърцевината? Част от мене продължава да се чуди, дори след всички тези обяснения — защо го правя, защо бих го направил, защо да изляза някога от Сърцевината? Защо да не остана там завинаги? Нима това не би бил „рай”? В природата на Живота е да изразява себе си. Това прави Животът. Той не може да не го прави, иначе не би съществувал. А сега замени думата „живот” в горното изречение. Отбележи, че „животът” може да бъде наричан и „Бог”, „Онова, Което Е”, „Същината”, „Енергията” или както другояче би желал да го назовеш. Няма значение каква дума използваш, ние все говорим за Живота. В процеса на самоизразяване Животът доста буквално „изразява” Себе Си. Тоест, изтласква Себе Си НАВЪН от Себе Си, раждайки Себе Си като една страна, аспект ОТ Себе Си, тъй че да може да Познае Себе Си чрез Своето Собствено Изживяване. Това е трудна работа. Тук има много нещо за осмисляне. Карай бавно. Карай полека. Разглеждай мисъл след мисъл, идея след идея. 1. В процеса на самоизразяване, тоест изразяване на Себе Си, Животът доста буквално „изразява” Себе Си. 2. Да „изразиш” означава „да изтласкаш навън”. Животът Изтласква Себе Си навън от Себе Си. 3. В някакъв смисъл той ражда Себе Си като една страна, аспект от Себе Си. 4. Той прави това, за да може да Познае Себе Си чрез Своето Собствено Изживяване.
Всичко расте и развитието няма край. Винаги помни това, защото то е...
Вече ти описах цикъла на вечния живот. Тъй като и ти, както всичко в Живота, искаш да пресъздадеш себе си наново, ще отидеш в духовната сфера, в която ще узнаеш и разбереш повече за това Кой Си Ти и какво избираш да бъдеш. После ще се върнеш в Сърцевината на Своето Битие и оттам — назад във физическия свят, пътувайки по същия Коридор на Времето в различни посоки или пък заедно по различни Коридори, тъй че да можеш да Познаеш чрез Своето Изживяване какъв изглежда че си и какъв избираш да си. Но как ще разбера какъв искам да бъда? Не разбирам това. Кога ще трябва да направя този избор? Ще направиш този избор, когато отговориш на Светото Разследване. Аха, накрая. Почти всеки, който умира, не умира за пръв път. 32 Аз все чакам и чакам. Тъй че кажи ми, преди да изгубя търпение. Какво е Светото Разследване? В края на живота ти, в онова, което описахме като трети етап на смъртта, ще ти бъде зададен един необикновен въпрос. Това ще е най-важният въпрос, който някога ти е бил задаван, и отговорът ти ще бъде най-важното изявление, което някога си правил и най-великият Миг на Свободен Избор, който някога би могъл да си представиш. Това е толкова важно, че всички ангели на небето ще се спрат, за да чуят какво казваш. То е толкова важно, че всички онези, които си обичал, ще се съберат около тебе, за да те слушат. То е толкова важно, че Самият Бог ще присъства, когато ти бъде зададен въпросът. Всъщност Той или Тя ще ти зададе въпроса. Какъв е въпросът? „Искаш ли да останеш?” Моля? Ще ме питат дали искам „да остана”? Къде да остана? Имаш предвид, да остана мъртъв? Да. Казано с човешки думи, с твоя език, да. Това ще бъде въпросът. Искаш да кажеш, че ще мога да направя този избор? Ти можеш да направиш всеки избор. Избор относно всичко. Това е основната тема, която развивам от началото на нашия разговор. Вече стигнахме до края на един десетгодишен диалог, а ти все още ми задаваш този въпрос. Добре де, знам, че имам избор за всичко в живота, но не знаех, че имам избор и за смъртта. Нима ми казваш, че ако не искам да остана мъртъв, това не е неизбежно? Точно това ти казвам. Това ... това не е възможно. Това не е ... то противоречи на всичко, което някога съм чувал. Не разбирам. Във всеки миг на смъртта си ние имаме избор да „вървим напред или да се върнем”? Точно така. Точно този избор ви е даден. И тук е ... ШЕСТНАДЕСЕТИЯТ СПОМЕН Смъртта е обратима. Тук се чувствам, като че ли съм във влакче на ужасите. Единственото, което мога да направя, е да се държа. Какво се опитваш да ми кажеш? Всеки, който „е умрял”, може да вземе решение как иска да продължи да живее — и къде. По колко интересен начин го каза. Това е единственият начин, по който може да бъде казано, защото то е точно така. Спомни си, че Седмият Спомен гласи: „Смъртта не съществува”. Тя не съществува. Когато човек направи онова, което наричате „умира”, той винаги получава избора: Искаш ли да имаш изживяването, че животът, който току-що си напуснал, продължава? Или искаш да имаш изживяването за една действителност, в която влизаш, отправил се към духовната сфера?
На всяка душа се задава въпросът: „Готова ли си? Искаш ли да продължиш?” Това е най-милият, най-нежният въпрос. Задава се на всички души „дошли в отвъдното” от физическия свят. Ако мисълта/чувството/отговорът е „да”, душата продължава пътуването си към духовната сфера. Ако душата поиска „да се върне обратно”, тя мигновено бива „изпратена обратно” във физическия свят ... пристигайки там части от секундата, преди, да „умре”. Това ми взема ума. То е съвсем неправдоподобно. То обръща представите ми дори малко ме натъжава. Ако то е вярно, защо някой, който наистина обича семейството си, няма да иска да се върне назад? Имам предвид, че колкото и чудесно да е в „рая” — а вярвам, че там е чудесно, макар ти още да не си ми го описал, да не си ми разказал какво се случва „от другата страна”, в „отвъдното” — то винаги ще е там и ще ни очаква. Не е ли донякъде егоистично да стоиш там, знаейки, че можеш да се върнеш назад и че обичаните от тебе хора страдат, наранени от това, че си ги напуснал? Сигурен ли си, че не сме обсъдили това? Добре де, но ти току-що го каза. Един слон е застанал в средата на стаята. Нима очакваш да не му обърна внимание? Не казах това, за да те натъжа. Сигурен съм, че е така, но ... кажи ми каква е целта на всичко това? То е просто тъй, както вече казах: след смъртта всяка душа получава възможност да остане в Живота След Смъртта или да се върне във физическия свят, от който току-що е дошла. Да, разбрах това. Но те моля да ми го обясниш по-подробно. Кога точно се случва то? То се случва след като се слееш със Светлината. След Мига на Сливане. Хубаво, ама не е много честно. Кой на земята може да се състезава с това? Защо ще иска някой да се върне във физическия свят, след като се е слял с Бога? Наистина мисля така. Всъщност много, много души го правят. Какво? Защо? Нима казваш, че много души биха предпочели да се върнат на земята, вместо да останат в рая? Това не говори много добре за рая. То говори, че раят е точно онова, което си представяш, че е място, където можеш да получиш всичко, което пожелаеш. След сливането със Същността душата разбира много неща. Разбира, че не съществуват съд и присъда. Разбира, че в Живота След Смъртта не може да се случи нищо лошо. Душата разбира Какво е и Коя е. Разбира целта на Живота и процеса на неговото развитие. Разбира напълно и изцяло природата на Основната Действителност. И разбира, че Животът След Смъртта винаги ще бъде тук и ще я чака, ще я чака во веки веков. Или както някой би озаглавил един филм: „Раят може да почака.” Точно така. След сливането си със Същността душата разбира наистина всичко, което сега ти казвам. Но сега разбира това не умозрително, а чрез собствен опит. И тогава много души наистина избират да се върнат във физическия свят. Действително повечето души го правят, поне веднъж. Повечето души го правят? Почти всеки, който умира, не умира за пръв път. Ако предпочете този път „да си остане мъртъв”, то е защото наистина чувства, че е завършил онова, което е дошъл да свърши тук. Затова не му завиждай,, че си е тръгнал, нито пък му се ядосвай, че не се е върнал. Всички те идват тук много пъти, за да са с вас. Много пъти. Тук вече се чувствам изгубен. Изгубен съм. Този разговор ме е отвеждал до места, където дъхът ми спира, и аз все се опитвам да го поддържам. Свърших, струва ми се, доста добра работа — но сега това ми се изплъзва. Това е толкова далече от ума ми, че, струва ми се. никога няма да стигна до него, да го разбера. Опитай се. Не знам откъде започна. Задай ми някакъв въпрос. Добре. Какво имаш предвид, като казваш, че онези, които обичам, са идвали много пъти при мен? Имам предвид точно това. Имам предвид, че онези, които обичаш, са идвали при тебе нееднократно, бидейки не на себе си в желанието си да завършат всичко, свързано с тебе, и всичко, което са искали да изпълнят в живота си. Мама умря и си отиде. Никога не се върна назад. Татко умря и с това свърши всичко. Брат ми се беше строполил върху кормилото на колата си, докато я е карал, за Бога, и снаха ми е трябвало да се протегне и да насочи колата плътно към дясната страна на пътя и някак си да успее да се добере до педала на спирачката и да я спре. При това наскоро е била преживяла инсулт и половината от тялото й не се е движела добре! Не ми е приятно да говоря лошо за всичко това, но ако душата може да се върне назад след мига на смъртта си, ако има този избор, защо брат ми не е направил необходимото да се върне назад в своето тяло, поне докато успее да изкара колата встрани от пътя, преди да умре още някой. Ти много се разгорещи по този повод, нали? Предполагам. Стоиш тук и ми казваш, че всеки, който е умрял, може да се върне назад в живота, ако пожелае? Казваш ми, че мама, татко и по-големият ми брат, когото боготворях, са стигнали „отвъд”, където са получили възможност да се върнат назад, и всички те са отказали да го сторят? И не би трябвало да се „горещя” във връзка с това? Имам предвид проблема на изоставянето, който ти бе споменал ... Това трябва да е проблемът на изоставянето, разискван във всички времена. Майката на Всички Проблеми на Изоставянето. Разбирам. Тук става дума за теб, не за тях. Какво? Някой, когото обичаш, умира и ти си загрижен не за него, а за себе си. Хайде де, това не е честно. Ти току-що ми каза нещо съвсем неортодоксално във връзка с всичко това. Каза ми току-що, че най-близките ми хора са имали възможност да се върнат при онези, които са обичали и които сега скърбят за тях, а всички те са отказали да го сторят. Но бях ти казал също и че всички те нееднократно са се съгласявали да го сторят. Ако са си отишли и са останали там, то е защото този път са били „свършили” всичко, напълно всичко. Това е било крайното им отпътуване. Било е тяхното Последно Сбогуване. Всеки друг път те са се връщали. Всеки друг път? Не мога да си спомня някой от тях да се е „връщал”. Никой от тези, за които говоря, не се е връщал към живот след операция, нито внезапно е оздравявал след тежка болест или нещо от тоя род. Когато си „отидоха”, си отидоха. Бум. Свърши се. Край на историята. Майка ти си е „отивала” четири пъти. Какво? Това, което ти наричаш нейна смърт, майка ти ще нарече своя последна смърт. Без да броим още няколко, през които е минала по-рано. Майка ми е умирала няколко пъти преди това? И се е връщала назад? Да. Нека те попитам нещо. Знаеш ли дали на майка ти някога й се е случвало „да пропусне за малко”? „Да пропусне за малко”? Мигове, в които почти е умирала, но за секунда е пропускала това. О, имаш предвид, когато е била „на косъм от смъртта”? Точно това имам предвид. Знаеш ли дали някога е преживявала нещо подобно? Не, не знам. И да е преживявала, не ми е разказвала за тях. Защо? Сега ще ти разкажа как е преживяла четири. От тях два след твоето раждане. Шегуваш ли се с мен? Истина ли е това? Истина е. И трябва да знаеш, че това не са били мигове, в които „почти” е умирала. А мигове, в които е умирала ... и във всеки от тези мигове е избирала да се върне назад. Не мога да повярвам. Какво ми казваш? Защо се е връщала? Не е била свършила всичко. Чувствала е, че то не е завършено. Знаеш ли, че почти е умряла при раждането ти? Не. Никой никога не ми е казвал това. Вярно е. В твоята сегашна действителност тя почти е умряла, довеждайки те на бял свят. В Друга действителност е умряла. После е решила да се върне назад. Решила е, че иска да те отгледа, не да те остави на милостта на света. Върнала се е обратно. В твоята действителност казват, че „почти е умряла”. И друг път й се е случвало, като умре и отиде в Живота След Смъртта, да си спомни онова, което е трябвало да си спомни, и е правела избора да се върне назад. По-късно, когато най-малкото й дете (тоест ти) е достигнало пълнолетие и е било на път да си създаде собствен живот, тя е умряла „завинаги”. Дори тогава е била млада — около година по-възрастна отколкото сега си ти. Но тя е била свършила всичко, напълно всичко. Не е имало защо да се връща назад. Било е вече време да си почине и да се порадва на следващото си изживяване — което, казано накратко, е било да се качи на следващото стъпало от своето собствено развитие. Това и направи. Сега е нещо, което ти би нарекъл ангел. Помага на другите, както винаги го е правила.
Всички души са го намерили. Всички, без изключение. Само секунда. Нещо, което каза за мама, втори път ми прави силно впечатление. Тя никога ли няма да се върне отново във физическа форма? Беше казал, мисля, че процесът на минаване от духовната сфера във физическия свят и пак обратно е безкраен и вечен. Казах го. И е така. Не съм казал, че майка ти не се е върнала физически. Казах, че тя е ангел. Могат ли ангелите да имат физически облик?. Могат ли да бъдат от плът и кръв? Ангелите се такива, каквито биха желали да бъдат. Ако искат да имат физически облик, могат да го имат. Ако искат да бъдат чисти духове, могат да бъдат чисти духове. Ангелите пътуват между двата свята. Навсякъде около нас има ангели. Едни от тях имат физически облик, а други са духове. И може един от тях да е мама? А ти как мислиш? Мисля, че е така. Често я усещам близо до мен. Мислех, че си въобразявам това. Мислех, че то не е действително. Помисли си пак. А татко? Той ти помогна да напишеш тази книга. Мислиш ли, че по чиста случайност осъзнаваш това на рождения .му ден! Боже мой, това е рожденият му ден! Целият ден си мисля за него и пиша това на 29 юни — рождения му ден ... възможна ли е такава случайност, такова съвпадение? Баща ти казва: „Нищо му няма.” Добре, добре, достатъчно. Искам да кажа, че тук съм удивен, защото той би казал точно това. Може ли тук да се пораздвижим? Кажи ми как може човек да стане ангел? Как може да получи такова повишение? Никой не получава „повишение” Не става дума за напредване, за получаване на по-висок ранг. Не става дума за това, че някой е „по-добър” от другите. Хубаво, но някои може да са стигнали по-напред по пътя ... Кой е „по-напред” по един кръг? Но мислех, че ти каза ... Слушай ме. Ти се движиш по безкраен кръг. В него няма начало и край. Ти не си ,,по-добър” или ,,по-лош” от която и да било друга душа по кръга. Целият кръг е свещен и ти си просто там, където си. Една от трудностите, които хората са създали на земята, е че мнозина смятат своята представа за „по-добра”. ,,По-добре” е да бъдеш мюсюлманин или е „по-добре” да бъдеш мормон, или е „по-добре” да бъдеш юдей или бахай, или християнин, или е „по-добре” да бъдеш мъж, или жена, или консерватор, или либерал, или французин, или италианец, или черен, или азиатец, или кавказец, или член на Криспс или на Блъдс или на каквото и да БИЛО. На вас са ви втълпявали, че един от вас е по-добър от друг, а това просто не е вярно.
Но аз мога да ти кажа по всяко време каква е твоята програма. Твоята програма в този живот е да изживееш възможността си да обичаш. Самоотвержено. Без остатък. Ти направи това в първия миг на живота си. Даде живота си заради друг. Но, както казах, почувства, че недостатъчно си изживял какво е чувството да даваш. Искаше да продължиш да даваш. И тъй скочи от една действителност в друга. Моля? Спомни си, че вече обсъдихме възможността да има алтернативни действителности. Когато „умря”, а после „се върна обратно”, ти просто премести своята ясна осъзнатост в една друга, алтернативна действителност. В тази действителност ти отново изживя мига на своята „смърт”, но този път не умря, а оживя. Понякога това изглежда, като че ли „за малко си пропуснал” нещо. В случая — да умреш. Друг път може да изглежда, че внезапно си се възстановил, изненадващо си оздравял. То е все едно да те вкарат във Влака на Времето мигове или седмици преди да „умреш”, а после да преместят стрелката и да отклонят влака в друг коловоз. Ти и друг път си правил това. Направи го и в двата случая, за които знаеш, за които си спомняш. Във всеки от тези мигове — спомняш ли си ги? — ти си мислеше, че си обречен, че си пътник. Разбира се, че си мислех така. И беше прав. Ти наистина беше пътник. Имам предвид, че си беше тръгнал. Беше си отишъл. Бях мъртъв? И двата пъти. Това умът ми съвсем не го побира. Бил съм мъртъв? Мъртъв като пирон. И все пак ето ме тук сега. Да не мислиш, че само котките имат по девет живота? Да, всеки път ти беше в състоянието, за което казваш :”той е мъртъв”. Мина през всички етапи на „смъртта”. Тъй като в живота си беше чул за „ада”, пътьом си създаде свой собствен „ад” и мина през изживяването за него. После стигна точката, в която трябваше да се спомняш. И там наистина си спомни, че „ад” не съществува. После си създаде нещо друго, нещо много по-приятно, но пак не беше удовлетворен. После се срещна с мене в мига на Пълно Сливане. После видя Обзора на Живота си. После аз извърших Светото Разследване и ти реши да се върнеш назад. Каза ми, че чувстваш, че не си „завършил всичко”.
Ето, прочети я ... Драги Нийл, Ако това може да има някакъв смисъл, бих желала да ти разкажа накратко какво ми се случи точно преди Коледа. Имах служебна командировка и въпреки нежеланието си трябваше да се разделя със съпруга си за шест седмици в навечерието на Коледа, В средата на командировката разполагах с една свободна седмица, през която можех с колата си да стигна за пет часа от Гранд Джънкшън до Лавланд КО и да бъда за Коледа у дома. Потеглих на 22 септември в 11 часа през нощта. Надявах се да избягна развалянето на времето, което се предвиждаше за следващия ден. В звездната нощ небето беше чисто до влизането ми в тунела Айзенхауер при прохода Лавлънд Пас. Като излязох от тунела, се озовах в истинска виелица, а после потънах в непроницаемата белота на снега. Крайно трудно ми беше да карам колата и се молех Богу да ме запази здрава и читава. Като стигнах до Денвър, стана по-леко. Продължих напред по пътя 1-25 и там настилката вече стана доста суха. само тук-таме имаше снежни навявания. Пътувах по една права отсечка с 50 мили в час, когато се плъзнах на един заледен участък, колата ми се завъртя и изхвърча настрани. Беше 4 часа сутринта. Блъснах се в лявата мантинела и внезапно усетих силна болка в долната част на лицето си. Не знаех дали съм наранена зле, а като видях как отдалече се задава един камион, доста се уплаших. Моторът на колата ми бе изгаснал и тя бе спряла, по средата на пътя. Знаех, че преди водачът да успее да ме види и да спре на този заледен участък, камионът ще ме блъсне. Не разсъждавах достатъчно ясно и не се сетих да изляза от колата. Единственото, което ми хрумна, беше да запаля мигащите сигнални светлини, но не успях да намеря копчето за тях. Тогава се случи чудо. Без каквато и да било видима причина колата започна да се плъзга назад, а после — надясно. Накрая се спря, опряна на мантинелата, миг преди камионът да прелети край нея. Останалата част от историята няма връзка с онова, което разказах. Казано съвсем накратко, успях да запаля колата и да шофирам останалите 15 мили до дома ни. По-късно през деня се видях със зъболекаря си. Той не откри никакво счупване. Зъбите ми бяха малко поразклатени, но вероятно за месец-два щяха да се закрепят. Не бях пострадала сериозно, нито бях претърпяла видими щети. Убедена съм, че това е било благословия — да преживея нищата по този начин. Някои хора мислят, че ме е сполетяло нещастие. Други — че съм. просто късметлийка. Но аз зная по-добре какво е станало, а неколцина други също го знаят. С обич Инга Краус Тъй че всяко „пропущане за малко” е наистина „връщане назад” с нов изход. Как да си го представиш! Втора възможност, втори шанс. Възможност да достигнеш завършеност, да доведеш до край онова, което си дошъл тук да свършиш. Да. И аз съм бил „мъртъв” вече три пъти? Четири пъти. Не забравяй смъртта си при раждането. А дори и като възрастен съм се връщал назад? След като вече е била минала част от живота ми? Ти каза, че има много неща, които искаш да свършиш, още много неща, които искаш да изживееш. Каза, че искаш по-добре да се свържеш с децата си. Каза, че искаш да изживяваш любовта си към жените, които те обичат, вместо да се отнасяш зле с тях. А най-много от всичко искаш да промениш представата на света за Бога и за живота. Какво общо има тази последна част с припомнянето как да обичаме? Ти сподели убеждението си, че щом веднъж светът си спомни кой е Бог и как действително протича животът, на хората няма да им бъде трудно да си спомнят как да обичат и всеки ще обича всекиго без условия. След като си спомни какво представлява „отвъдното”, след като прекара известно време в Живота След Смъртта, след като разбра, че „адът” (както е и всичко друго) е част от съдържанието на твоето въображение, и главно, след като се срещна с Мене, ти каза, че искаш да помогнеш на света да разбере някои неща. Но, каза, че най-напред самият ти имаш нужда да разбереш част от тях — чрез личното си изживяване и опит. Какво например? В средата на живота си, четиридесет и деветгодишен, ти остана без покрив. Намери още партньорки в живота си — и ги напусна, както беше сторил с предишните. Така научи още за предателството, за собствената си способност да предадеш другите, за това как се чувстваш, когато други те предадат. Научи малко и за любовта. Научи много за изоставянето. Изоставянето от Самия Живот. Там ти беше навън, на улицата, почти година живя в палатка вместо в дом. живя под открито небе. Научи какво значи да останеш без пукната пара. В такава мизерия, че един долар да ти изглежда богатство, а два долара — цяло състояние. Един ден ти дари на някого пари, които не мислеше, че ще имаш сила да дариш. Изпитвайки съчувствие към него, ти просто му даде дребните си пари, единствените, които имаше. В този ден ти научи какво е щедрост. Научи също, че „там, където е текло, пак ще тече” — и това беше важен спомен. Ти откри наново, че Вселената има неизчерпаеми запаси. Много скоро сам забогатя. Забогатя повече, отколкото някога бе мечтал. И тогава започна да променяш представата на света за Бога. И за живота. И на всеки човек за другия. Сега взаимоотношенията с децата ти са по-добри. Сега научаваш, макар и по трудния начин, все още наранявайки другите, но все пак научаваш да се отнасяш по нов начин към любовта. Сега пишеш книги и продаваш милиони от тях Сега пътуваш по света, говорейки пред хиляди хора. Сега се явяваш по радиото и телевизията, дори и във филми. Да не мислиш, че всичко това е станало случайно? Да не мислиш, че всичко това е станало случайно? Ами ... Ами ... Ще ти кажа, че ти избра всичко това. И, разбира се, не научи нищо. Думата „научавам” е само картинен израз. Аз я използвам, защото я използваш и ти. Използвам народни, фолклорни изрази, които използваш и ти И двамата знаем, че ти не си „научил” нищо. Само си го спомни. Спомни си какво е изоставяне, спомни си какво е щедрост, с всички сили се опитваш да си спомниш какво е любов. Ти въвеждаш в съзнателното си мислене онова което винаги си знаел относно Бога, относно Живота, относно другите. Откъде, мислиш, идва всичко това?
Чуй ме Аз съм твоето аз, което просто те кара да си спомниш за мене. Твоят разговор с Бога отвори една врата, откри пред теб широк простор и ти позволи да си спомниш онова, което винаги си знаел. Сега въпросът, заключителният въпрос е не дали ще продължиш да си спомняш, а дали ще продължиш да действаш, като че ли не си спомняш.
Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение Изтегляне 2.76 Mb. Сподели с приятели:
|