У дома с Бога в живот, Който Никога не Свършва Чудесно послание на любов в заключителен Разговор с Бога Нийл Доналд Уолш

Изборът винаги е бил твой.

След като „умреш”, ти минаваш през първите два етапа на смъртта, точно както бях ги описал. Най-напред разбираш, че не си своето тяло. После изживяваш онова, което си очаквал да изживееш въз основа на онова, в което вярваш. Това изживяване може да продължи толкова дълго, колкото ти се иска. След това преминаваш в третия етап на смъртта. Това е последният етап. Там преживяваш Пълно Потапяне в Същността, а като изплуваш от това изживяване, минаваш през обзора на физическия си живот, който току-що е приключил, и тогава решаваш дали ,,да продължиш напред или да се върнеш”, както се изрази ти.

Процесът на онова, което наричаш „смърт”, не е завършен, докато душата не „си отиде”, не мине „от другата страна”, в „отвъдното”.

Там, в „отвъдното”, „от другата страна” на Ябълкопортокала, в духовната сфера, душата осъществява радостното дело да установи своята самоличност и да се пресътвори наново.

И тъй, никой не умира, докато не прекрачи този праг и не „мине оттатък”. Или ако го кажа по друг начин, смъртта ти не е окончателна, докато не кажеш, че е окончателна.

Ако в мига на Светото Разследване забележиш, че не чувстваш задачите си завършени и искаш да се върнеш във физическия свят, откъдето току-що си дошъл, можеш да го направиш, и то да го направиш незабавно.
Да, но го правиш, както каза ти, „скачайки от една действителност в друга”. Ти каза, че душата прескача в една друга, алтернативна действителност, В такъв случай в тази действителност душата наистина умира незавършена, несъвършена.
Ти ще мислиш тъй до смъртта си, знаеш ли това?
Интересен обрат на речта.
Внимавай да не мислиш прекалено много. Не забравяй, че за да разбереш Основната Действителност, трябва да си си изгубил ума.

Но нека се отдалечим от твоето разследване.

Ако душата се почувства незавършена, несъвършена и прескочи в друга, алтернативна действителност, в която няма да умре, тогава тази душа няма да умре, чувствайки се незавършена, несъвършена. Съгласен ли си?

Душата, „стоейки отзад”, тъй да се каже, в първата действителност, не е потънала, в забрава, без да забелязва, онова, което се случва. Тя знае, че на част от Нейното Аз е било разрешено да прескочи в друга, алтернативна действителност и да завърши онова, което желае да завърши. Тя знае също, че Време не съществува. Така тя знае, че другата част от Нейното Аз вече е завършила онова, което ,,се е върнала” да завърши. Тъй в крайна сметка в Единствения Миг, Който Е, в Мига на Сега, душата преминава в духовната сфера, напълно завършена, съвършена.

В този миг много хора по земята са завладени от подобни въпроси. Те искат да им бъде обяснено всичко до последната подробност. Ти би могъл да изоставиш бродерията и да се вгледаш в преплитането на нишки, които пораждат всичко това, дребнаво и добросъвестно да проследиш всяко цветно влакно, докато си представиш всички влизания и излизания, но по този път никога няма да се насладиш на картината, създадена от тях.

Погледни на нещата по различен начин. Промени своята гледна точка: „Искам да получа всички отговори.” Потърси възможност, дай си шанс да видиш цялата картина. Ще я обикнеш.

Не е нужно да бъдеш, „ръкоположен”,

за да станеш свещенослужител на тоя свят.

Бог те е ръкоположил чрез добродетелта

да бъдеш жив.
35
Добре. И тъй, „схванах”, че когато накрая стигне до „другата страна”, в „отвъдното”, всяка душа е „завършена”, „съвършена”. За мен това е последното късче от загадката. Какво става, като стигнем там? Каква е работата, която вършим? И как я вършим?
Когато душата каже, че е завършена, съвършена, когато в отговор на Святото Разследване каже: „Да продължим!”, тя мигновено влиза в духовната сфера, където започва да събира Знания за самата себе си и за онова, което е изживяла, когато се е сляла със Светлината. Тоест, тя започва да осъзнава, че е Божествено Създание. Това й става ясно много бързо, защото в духовната сфера всичко, което душата пожелае, става незабавно, мигновено. Няма „промеждутък във времето” между замислянето на нещо и неговото Познаване като Свое Аз, Това става, защото в духовната сфера душата твори едновременно на всичките три равнища на Сътворяване. Това тя прави много рядко във физическия свят.
Тъй че, като „умра”, аз внезапно започвам да тво­ря на подсъзнателно, съзнателно и свръхсъзнателно равнище едновременно?
Правиш това, след като влезеш в духовната сфера. Тоест, ако се придържаме към метафората, след като минеш през Сърцевината на Ябълкопортокала и излезеш „отвъд”, „от другата страна”.

При Сливането със светлината трите равнища на съзнание стават Едно Цяло и ти напускаш „стаята”, „камерата” — Същината на Твоето Битие — и влизаш в духовната сфера с това единствено съзнание.

По същия начин всички страни на битието — тяло, ум и дух — стават Едно Цяло.

Както и трите инструмента на съзидание — мисъл, дума и дело — са станали Едно Цяло.

А накрая и трите изживявания на това, което си наричал „време” — минало, настояще и бъдеще — са станали Едно Цяло.

Всичко се интегрира, обединява.

Всъщност „смъртта” е прераждане. Тя е далече от разпадането, ДЕЗинтеграцията. „Смъртта” е повторно обединяване, РЕинтеграция. Всяка триединна действителност става неповторима. Което някои описват като превръщането на Светата Троица в Едно Цяло.

Тъй като сега ти твориш с всички инструменти на сътворяване едновременно на всички равнища на съзнание, твоето сътворяване протича мигновено.
В духовния свят аз творя на равнището на върховно съзнание!
Да, и всичко, което пожелаеш, мигновено се проявява в твоето познание.

Майсторите творят, на това равнище и във физическия свят. Техните мигновени постижения хората наричат „чудеса”.
И тъй, „от другата страна” в „отвъдното” аз наистина съм в „рая”, където мога да изявя всичко, което пожелая.
Да. А ти желаеш да постигнеш Пълно Опознаване на това кой си ти и след това да пресътвориш себе си наново в следващата най-величествена разновидност на това. Това е желанието на целия живот. Нарича се израстване. Нарича се развитие, еволюция.

Ти ще искаш да узнаеш всичко, което може да се знае за това какво значи да бъдеш жив, да бъдеш самия себе си, да бъдеш Божествен. Така времето, прекарано в „рая” или в духовната сфера, може да бъде чиста радост, само дето повечето души не знаят това. Те са забравили кои са всъщност.

Трудно е да се опише по-подробно дейността на душата ти в духовната сфера поради ограниченията в твоето сегашно равнище на съзнание. Мога да ти кажа, че това е време, в което се натрупва велико Познание. Но ще настъпи миг, в който Познанието няма да е достатъчно. Душата ще поиска да изживее Познанието си за Своето Аз в новата си представа за Своето Аз. Това, разбира се, може да стане само във физическия свят.
Така душата се връща във физическия свят.
Да. Радостна и щастлива. Душата ти се връща отново в Сърцевината на Твоето Битие и по своя обратен път още веднъж отговаря на Светото Разследване. Узна ли вече онова, което искаше да Узнаеш? Избираш ли сега да се върнеш във физическия свят?

Когато отговорът/мисълта/чувството е да, душата ти прави друг избор: Да се върне във физическия свят в същия жизнен път или като друго физическо същество.

Благодаря ти за описанието, благодаря ти и за целия този разговор. Зная, че той съдържаше множество „описания на процеси” — обяснения чрез метафора, наука, метафизика, космология на всичко в живота и „как действа всичко”, „как става всичко” — но то ми даде и няколко чудесни духовни прозрения, дълбоко разбиране и яснота. Те пък ми донесоха утеха и упование, така че се надявам да донесат утеха и упование и на много други — особено на хора, които трябва да се справят със смъртта на любим човек, както и на онези, които се приближават към собствената си смърт.

Какво би могъл средностатистическият човек да отвърне на такава молба? Това е въпросът. Все пак не всеки от нас е подготвен и образован свещенослужител. Не всеки от нас е дипломиран съветник. Не всеки от нас е прекарал години като професионалист, помагащ на хората.

То „наистина е” така, защото ти продължаваш да го сътворяваш така. Ако пожелаеш да го сътвориш иначе, то ще бъде иначе.

Това, пътьом, може да бъде казано за целия ти живот, на земята и в небесата.
Добре, ако аз наистина създавам своя живот и живота наоколо така, както избера да го сторя, тогава аз правя за всички нас избора истински да прегърнем зова на своето собствено свещенослужение в света. Аз съм тъй вдъхновен от хора като Джоан Бек (чието име съм сменил, за да защитя нейната самоличност), която през януари 2003 година ми поднесе в дар личния си разказ как смъртта на сина й е променил нейния живот.

Джейсън — първородният й син — е бил на 18 години и е завършвал гимназия. Трагично се е удавил през първия час по плуване. Смъртта му съкрушила Джоан, семейството й, както и цялата им общност.

Джоан ми обясни, че никога не е осъзнавала кол­ко чисто физическа болка може да причини скръбта. Едва два дни след смъртта на Джейсън почувствала, че той е с нея. Казва, че това не е могло да бъде причинено от съкрушителното й изживяване, че е останала без него.

Изживяването на Джоан, че духовно се е свързала със сина си, я е подтикнало към опита да разбере смисъла на неговата смърт. Като дъщеря на свещеник в Обединената Методистка църква, тя е вярвала, че Бог присъства, но очаква от нея сама да се грижи за собствения си живот. Но не е можела да си представи защо собственият и син е трябвало да умре. Все пак Джоан винаги е била добра майка, учила е децата си кое е правилно и кое — погрешно.

Джоан ми обясни, че след като Джейсън физически си е отишъл, той е останал неин спътник в търсенето на отговори. Водел я е дори когато се е съпротивлявала да приеме истината. Красноречив пример за ролята, която Джейсън е продължил да играе в живота на Джоан, е прошката, която е била в състояние да даде на учителя по гимнастика.

Джоан никога не е била много близка с учителя по гимнастика, но след смъртта на Джейсън продължила да се вижда с него. Джейсън помогнал на Джоан да разбере, че ще се отнесе най-добре към учителя по гимнастика, ако му прости. Сега тя се чувства освободена от своя гняв. Макар да се безпокои, че някои могат да я помислят за глупачка, тя намира утеха в новия начин на живот, който е открила.

Ако намериш хора, които вярват, че след смъртта си ще се озоват право в обятията на Бога и на онези, които са обичали, потвърди техните очаквания — кажи им, че и Бог ще постъпи точно така.

Ако намериш хора, които вярват, че след смъртта няма никакъв живот, предложи им различна, алтернативна идея — кажи им, че и ще Бог ще го направи.

Бог върши това чрез много събития в живота, по хиляди различни начини в стотици различни мигове, и това бива чуто от всички, които имат уши да чуят.

И тъй, каня те тук да предложиш тази молитва на всички, които умират: