Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя

На следващия ден учениците, които винаги бяха жадни за мъд­рото слово на Учителя, отново се бяха събрали в градината, плодни­те дръвчета на която се бяха обсипали с цветове. Сред малката група беше и онзи ученик, който обичаше да задава въпроси и на когото Учителят винаги отговаряше.

Ученикът: Когато гледам този прекрасен свят, казвам си, че един от големите дарове, с които небето е облагодетелствувало чове­ка, е зрението. Аз съм учил, че и други някои живи същества могат да виждат, но дали те виждат света така, както го вижда човек и дали те притежават способността да се радват на красотата му, това не ми е ясно.

Учителят: По това как човек гледа и как гледат животните е казано доста и в съвременната наука. Гледането е процес, който за­виси както ОТ устройството на окото, така и от усвоеният спонтанно вътрешно психологичен процес, който прави възможно бързото и непридружено с никакво усилие от страна на наблюдателя обръщане в прав падналият в обратна посока образ върху ретината на окото и преценката на разстоянието до окото на наблюдавания предмет. Обяснението, което дава оптиката по тези неща, е вярно, но има нещо друго, което не е известно на съвременните хора. То е липсата на знание, че освен физическата светлина съществува една друга свет­лина от един по-висок от физическия свят източник.

Съществуват на земята индивиди, които получават впечатление и от него и виждат формата на етерния двойник. Чрез тази светлина често получаваме впечатление и за вътрешната интимна стойност на вещите. Ще ви кажа, че зад ретината на окото има една друга „ретина" - една невидима за физическото око мрежица, която възп­риема образите от астралния свят. Така един зад друг са наредени още няколко възприемателни екрана, които имат отношение към по-висшите светове. Във физическия свят най-голям брой от хората виждат това, което носи физическата светлина, но има други, у ко­ито е пробудена чувствителността на астралната ретина. Тях наричат астрални ясновидци. По-рядко са тези, които получават сведения от менталния, а още по-малко такива, които имат контакт с причинния свят, където явленията и вещите на земята са само идеи.

Ученикът на божествената наука трябва да знае, че в човешкия организъм, както в организмите на по-нисшите животни, има орга­ни, които не може да се видят нито при дисекцията, нито да се уло­вят в изследователската лаборатория. Тези органи са направени от субстанция, която няма нищо общо с физическото вещество.

Не само в окото, но и в органите на всички възприятия същест­вуват степени на приематели, които са свързани с по-високите поле­та. Колкото това да изглежда странно и невероятно, то е факт за тези, фактите на които се простират в един много по-широк диапа­зон от физическото поле.

Физическият човек има много репродукции в други полета, кои­то също се изграждат и усъвършенствуват посредством нашите мис­ли, чувства и постъпки във физическия свят и за които тези от хора­та, които нямат усет за по-горно измерение от третото, не знаят нищо.

Ясновидството, телепатията, яснослушансто, свръхобонятелните феномени не са нищо друго освен възприятия от един много по­виеш порядък.

Ученикът: Защо хората, които притежават всички добри и необ­ходими качества, свойствени на надигнатите люде, не притежават нито едно от тези дарования, а се срещат у такива индивиди, които не импонират дори с обикновен нрав и морал?

Не е ли това нелогично и несъответствено с твърдението, че само добродетелният и чист живот води до овладяване на някои духовни дарби?

Учителят: Това, което за обикновените хора е нелогично и несп­раведливо, за тези, които са запознати с трите основни закони на окултната наука: еволюция, прераждане и карма, е логично и спра­ведливо. Има ясновидци от някаква по-нисша или по-висока кате­гория, които притежават това качество от своето минало, но те по­ради унаследени или придобити качества в това си сегашно същест­вувание са деградирали в интелектуално или морално отношение, без още да са загубили тази своя способност. Ако те я употребяват неправилно, ще понесат голяма отговорност и в едно бъдещо пре­раждане тя ще изчезне. За да я придобият наново в дългия път на развитието, те трябва да се върнат пак към духовен, чист, предан на Бога живот.

Ученикът: Преди малко Вие говорихте за невидими възприемателни органи към всички човешки възприятия. По какъв начин се изявяват те у някои хора?

Учителят: Вие вероятно неведнъж сте чували да се говори, че слепите за сметка на загубеното зрение получават по-остър слух и по-чувствително осезание. Истината е друга. Онзи, който по кармични причини е загубил зрението си, е подпомогнат от невидимия свят с това, че се пробуждат у него до известна степен невидимите свръхфизични органи на слуха и осезанието, за които стана дума.

След кратка пауза, в която събраните ученици размишляваха върху чутите обяснения на Учителя Беинса Дуно, ученикът отново се обади с въпрос.

Ученикът: Съвременната наука за енергията ни навежда на ми­сълта, че всяка деятелност на човека, дори и мисленето, е процес, при който се възприема или изразходва енергия. Щом това е наисти­на така, тогава нашият говор неминуемо трябва да оказва някакво влияние на тези, на които говорим не само звуково и със значението на думите, но и с качеството на енергичния поток. Къде отива енер­гията от произнесеното слово и в какво се превръща? Такъв въпрос ми хрумна във връзка с предишния разговор. Нали знаем, че според закона за запазване и трансформиране на енергията и словото като носител на енергия би трябвало да се превръща в някоя от многоб­ройните й форми.

Учителят: Всяка дума, която произнасяме, разгледана от едно по-висше духовно поле, носи свои психични особености. Има думи, които са без съдържание. Те само раздвижват въздуха и имат отно­шение само към физическата трансформация на енергетичния про­цес. Произвеждат акустични вълни, които се разпространяват, отра­зяват се, пречупват се и се интерферират и т. н., но от това по-високо гледище, за което споменах, нищо не носят.

Човек може да произнесе една дума по различни начини. Има думи, наситени с чувство, други - наситени с мисъл, а трети, които носят пробуждане на съзнанието за нов живот. „Ти казваш думи, ко­ито носят живот." - каза на Христа един от неговите ученици. Да вземем за пример думата „любов". Тя може да бъде свързана с такъв вид елементи, придружаващи вибрациите й, че от едно високо поле да се види и нейния цвят. Когато тя носи червен цвят, това е приз­нак, че тя е била придружена с едно физическо усещане, характерно за емоционалното поле на този, който я е произнесъл, но тя може да бъде изречена така, че вътрешните очи на висшите същества ще я видят в блясъка на бяла светлина. Една гама от многобройни свет­лини може да се нареди между кървавочервения и огнен цвят до пур­пура или до бялото сияние. . .

Ученикът: Какъв свят ни разкривате Вие с тези думи! И как ясна става сега отговорността ни заради начина, по който си служим със словото. За много неща може да си помисли човек, когато си спомни за цветния ефект на думите и за последствията от едно СЛОВО.

Учителят: Може би сте си мислили, че е без значение това как човек произнася една дума. Ученикът, тръгнал съзнателно в пътя на развитието, трябва да се стреми да изговаря думите така, че те да произвеждат в слушателя усещания от един по-висок порядък. Вие можете да причините страдание или радост, възход или понижение в състоянието на човека, комуто говорите не само със смисъла на ду­мите, но и с онова ваше чувство, което ги придружава. Нещо повече: от качеството на онова чувство, с което изговаряте думите, зависи и вашето здравословно състояние, както и състоянието на този, на ко­гото говорите. Хората могат да се разболеят или да оздравеят от един разговор.

Разбира се - продължи след кратка пауза Учителят - не е невъз­можно да минават през ума на човека и отрицателни, нехармонични мисли, но тях не бива да задържате дълго в ума си и те не бива да стават стимули за един разговор. Отрицателните мисли трябва да минат и заминат през ума ви като непознати пътници. Тогава няма да причинят никаква вреда.

Ще ви дам едно правило, което е просто за разбиране, но велико по резултатите, които могат да се получат от прилагането му. Това правило би могло да спаси хората по цялата земя от много излишни страдания. Когато у човекът влезе една отрицателна мисъл, която почва да го терзае или когато се настани някое неприятно чувство, той трябва да застане лице с лице към тях, да ги изследва спокойно и прецизно, както един учен изследва известно явление с логика и анализ и след като се увери в тяхното безсмислие и вреда, да ги пре­даде като отегчителни посетители на подсъзнателния и могъщ разу­мен поток, който ще се справи с тях така, както един учен се справя с нахлулите в кабинета му досадни деца, като ги предаде на бавачката, която ще ги увлече и завладее със своите занимателни приказки. Успее ли да направи това, той е постигнал много нещо.

Ученикът: Колко прости са на вид всички велики и полезни не­ща. Но дали човек смогва винаги да се справи със себе си така лесно, както лесно това изглежда на пръв поглед?

Учителят: За усърдния всичко е постижимо. И за да свикнете да боравите успешно със своята мисъл, заемете се да изучавате някой въпрос от науката или от живота, но го изучавайте основно, търпе­ливо, с любов, докато стигнете до някои полезни изводи, които ще ви разкрият нещо много ценно и потребно за вашето развитие.

Аз бих препоръчал на моите ученици да изучават светлината. Светлината е нещо много интересно и дълбоко, Светлината, която изучавате във физиката, представя една по-нисша степен на живата светлина, тъй като светлината има различни степени, които отгова­рят на човешкото съзнание, подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Светлината върши в природата огромна работа, тя не само превръща енергията в органична материя, но превръща киселостта и стипчивостта на някои плодове в сладчина.

Различните плодове са под влиянието на различните планети, както и видовете на цялото растително царство. Колкото това да изглежда отвлечена материя, един ден напредналото човечество ще разбере, че звездният свят взема участие със своето влияние при из­граждането живота на една планета, както и за създаване на голя­мото многообразие на организмите - от най-нисшите до човека.

Ученикът: Необяснимо ми е това, че голяма част от учените на нашия съвременен свят дори когато видят правдивите, а понякога и неоспорими доказателства за влиянието на един надфизичен свят, продължават да упорствуват и да отричат този невидим и реален свят.

Учителят: Причината за това е фанатичната привързаност на хората към света, който сме опознали с петте сетива. Има един за­кон, според който човек не може да бъде едновременно в хармония с Божествения и с материалния свят. Ако е в хармония и разбирател­ство с физическия свят, ще бъде в противоречие с невидимия свят. Ако е в хармония с някой от по-висшите светове, ще бъде в противо­речие с физическия свят и с порядките в него. Много е трудно да си в пълна хармония с двата свята. Такова нещо могат да осъществят само много издигнати души, изминали значителен път от своето раз­витие.

Учителят помълча няколко минути и каза:

- В окултната наука е познат един свещен знак, наречен пентаграма. Този знак е взет като символ на някои държави и доктрини, без хората да знаят значението му и без да подозират, че начинът на неговото употребление не е без значение и носи най-различни после­дици. Когато върхът на пентаграмата е нагоре, това показва, че те­зи, които са го поставили така, трябва да зачитат Божественото на­чало у човека и света, а най-главно човека, тъй като пентаграмата е знак за него.

Опитали ли сте се някога да поразсъждавате върху значението на този свещен знак и символ?

Ученикът: Позволете ми да изкажа тук едни мои разсъждения върху пентаграмата. Вероятно е в моите изводи да има неточности, макар че при изводите си аз се съобразявах с някои твърдения на астрологията, както и със статистически наблюдения. Вие казвате в една Ваша беседа, че в живота на човека настъпват промени. Тях бихме могли да изразим, ако приемем, че пентаграмата се върти в посока на часовата стрелка - посоката, в която по часовника се ме­ри времето. При това въртене всеки връх на пентаграмата изминава 72°, докато дойде на мястото на предидущия връх (1, 2, 3, 4, 5). От това следва, че на всеки 72°, които съответствуват на 1/5 от деноно­щието, равна на 4 часа и 48 минути, се променя и състоянието на човека през едно денонощие. Началото на това въртене е точка I, където се преси­чат две линии на пентаграмата и която точка е момента на изгряване на слънце­то. Ако разделим годината (365 дена) на 5 части, ще получим за всяка част по 73 дни. Това значи, че на всеки 73 дни състо­янието се мени, като за начало на тази промяна се взема рождения ден. На чер­тежа, който съм направил, и рожденият ден почва от точка I.

Като каза всичко това, ученикът показа на всички присъстващи чертежа и млъкна.

Учителят: Във Вашето хрумване, както го нарекохте преди мал­ко, има доста правдиви неща. Те може да не са съвсем точни, но се приближават до някои истини в протичането на денонощния и годи­шен живот на човека. Работете, за да дойдете до по-големи точнос­ти, които да съвпадат с истинските явления. Защо избрахте точката на раждането долу, в I (римско)?

Ученикът: Тази точка избрах по една мисъл, която ми дойде на ум във връзка с едно посято житно зърно. Това зърно почва своя раз­вой отдолу, от земята и вярвам, че се развива в периодите, които посочих по-горе, като, разбира се, целият период е съответно равен на продължителността на периода от покълването на зърното до де­ня на жътвата.

Учителят: Работете по-нататък. Във Вашето изложение споменахте, че състоянието на радост и скръб се сменят периодично. Това е така, но ще знаете, че те не могат да съществуват отделно. Състоя­нията, в които изпада един индивид, зависят и от натурата на отдел­ния човек. За да дойдете до по-прецизни изводи, полезно е да знаете, че и мисловността, и чувствеността у хората са различни. Ако се за­емем да разгледаме мисловността на отделните хора, а и в отделен човек, ще открием няколко вида (категории) мисловност. Човек има естествен ум, природен ум, притежава разумност, морален ум, личен ум и индивидуален ум.

Естественият ум осъзнава и се занимава с най-обикновените и прости факти в живота, който огражда индивида, но без да се задъл­бочава в тях.

Природният ум е съобразителен, творчески. Той крие в себе си дарбите, с които се ражда човек и които той ще изяви при известни обстоятелства и условия.

Разумът у човека е една висша проява на умствените сили. Той е задълбочен, съобразяващ, анализиращ и синтезиращ и може да из­вади из фактите и явленията завършени изводи.

Моралният ум е, който се съобразява с всяка обстановка и под­бира път, който би осигурил морала в най-широкия смисъл на дума­та. Моралният ум е регулатор на това, което наричаме съвест.

Личният ум е онази мисловност у човека, която направлява лич­ния живот. Този ум съхранява индивида, грижи се за неговото поло­жение, достойнство, и за всичко, което трябва да се направи за пред­ставителността пред обществото.

Индивидуалният ум е нещо много специфично за всеки човек. С този ум той се вглъбява във всичко, което мисли и решава относно въпросите на целия си живот и то по начин, който е единствен и който не се повтаря у другиго.

Ученикът: Все пак аз бих помолил да мм бъде разяснена разли­ката между личния и индивидуалния ум. Понякога съм склонен да ги смесвам, което очевидно е грешка

Учителят: Когато човек живее с индивидуалния ум, той е обър­нал поглед навътре в себе си, а когато живее предимно с личния СИ ум, той има отношение към другите хора. Този човек се интересува какво мислят другите за него. Като напише една книга, той непрес­танно мисли какво ще кажат другите за него - специално критици­те. За такъв човек не би имало и личен живот, ако нямаше общество.

Индивидуалният ум и живот са по-дълбоки от личния. Хората с личен ум нямат приятели, а само много познати, а тези с индивиду­алния ум имат и задържат за дълго време приятелството.

Ученикът не трябва да се смущава от мнението на другите. Той трябва внимателно да ги изслушва, но да не отбива струята на своя­та мисловна енергия от своя път.

Когато всички тези шест вида деятелности на ума работят ед­новременно у човека, той е напълно нормален и с пълноценна мисловност.

Групата около Учителя потъна в мълчание, което продължи ня­колко минути. Никой не искаше да напусне това място, където като из кристален извор бликаше спокойно живото слово на мъдростта. Всички очакваха да чуят от любознателния и по-дързък ученик нов въпрос.

Ученикът: Чул съм от Вас, че у човека има много възможности

за издигане в духовно отношение, но те са още неизползувани напълно от хората в наше време. Иска ми се да зная до каква степен може да се издигне човек на нашата земя. Коя е най-високата точка, която може да се нарече връх на съвършенството при условията на земния живот?

Учителят: Точката на духовен възход, до която може да достиг­не един съзнателен човек, зависи от степента на неговото смирение. Това с закон и може да се изрази с точните средства на науката, с които се изразяват законите.

Ако обикновеното натурално или нека го наречем пасивно със­тояние на един човек изобразим с една хоризонтална права и ако условно областта на смирението е онази плоскост под хоризонтал­ната черта, а възходът на духа е над нея, тогава според синусовия закон амплитудата на смирението (надолу) ще бъде равна на ампли­тудата на възхода (нагоре). От това следва , че колкото е по-голямо смирението, толкова ще бъде по-голям и възходът на духа.

За да се разбере това още по-добре, ще ви дам едно друго обясне­ние, което може да превърнете в малко, но много полезно упражне­ние, Опитайте се да заживеете за известно време със съзнанието па едно малко на вид незначително същество. Постарайте се да разбе­рете неговия живот и неговите нужди. Ако то ви се струва дребно, дори недостойно за човешкото ви звание, тогава отговорете ми как така един ангел - такова висше същество от невидимия свят, който е свършил своята еволюция, идва да ръководи развитието на чове­ка? Не се ли смалява съзнателно той до човешките нужди толкова, колкото вие бихте се смалили, ако слезете до нивото на една малка „божа кравичка"?

Препоръчвам ви да направите този опит тогава, когато сте на­мислили да извършите според вашето разбиране и вашата мярка някое „велико дело .

Ученикът: Защо е нужен този опит?

Учителят: Защото ако човек не може да слезе до положението на една „божа кравичка", той не може да се издигне до положението на един ангел.

И друго нещо - добави Учителят след кратко мълчание - не само смирението, което е потребно над всичко, но и трудолюбието, както и постоянството трябва да станат неизменни спътници на ученика при работата му над себе си, за да постигне нещо.

Ученикът: Вие често сте приказвали за ума, чувствата и волята. Тези три думи подсказват троичната природа на духовния живот на човека. Но кое от тях е най-стихийното начало? Според мен чувства­та са най-могъщият двигател в живота. Поне за мен е така.

Учителят: Когато отсъствува регулаторът на разума, чувствата заробват човека. Това заробване е най-опасно, когато чувствата са негативни.

Ученикът: Не е ли по-добре човек да стане индиферентен и да отминава всичко без вълнение?

Учителят: Ще сгрешите, ако мислите, че индиферентните хора са силни и мъдри. Индиферентността не е никакво качество. Божес­твената мъдрост не препоръчва индиферентността. Не, от хората и специално от учениците не се изисква индиферентност, но нещо дру­го, което е по-високо от индиферентността. То е търпението. В инди­ферентността няма никакъв подвиг. Подвиг извършва този, който не е индиферентен и проявява търпение. Развитие има само тогава, когато човек след известни упражнения и усилия успее да преодоля­ва някакво препятствие. Цялата еволюция на човека, дори до едно предполагаемо съвършенство, представлява непрекъснато преодоля­ване на препятствия, които идат както отвън, така и отвътре.

Разговорите между Учителя и неговите ученици се превърнаха в прекрасна традиция, която учениците поддържаха с голямо жела­ние. И този ден беше един от онези хубави пролетни дни, които се заредиха през тази година и в които трептеше радост, излъчвана от всяко цветче на цъфналата ябълка, от всяко облаче по синия купол на небето и от зънкането на пробудените за работа пчели.

Този път разговорът се поде от Учителя, който още с идването си показа, че носи една мисъл, която бе приготвил като хляб за гладни­те деца. Като седна на определеното си място, той заговори. ;& Учителят: В живота на човека неминуемо идват както положи­телни, така и отрицателни състояния. Всичко това става, за да се изработи у него ценното качество търпение. Всеки трябва да научи изкуството да търпи, докато едно отрицателно състояние у него се смени с положително. Това става по един незабележим естествен на­чин. Може да го споходи скръб, плач, страдание и дори унижения, но те трябва да се понасят. Как ще постъпи един обикновен човек е друг въпрос, но ученикът в такива случаи трябва да каже: Днес аз стра­дам и скърбя, унижен съм, но това показва, че съм дежурен. Поста­вен съм на пост да повдигна с рамото си малко от мъката на човеш­кия род. Утре може да ме сменят и друг ще дойде на моето място. Само който може така да рече и така да постъпи, е ученик.

Добре е да се знае, че търпението, което можем да наречем елек­сир на душата, се постига трудно, защото то изисква както воля, та­ка и жертва

Ученикът: Много често се запитвам докъде стига възможност­та на човека да опознае не само природата, но и човешката душа. С други думи каква част от Великото знание за Бога, природата и чо­века би могла да стане достояние на човешкия разум?

Учителят: Степента на знанията, които човек може да получи в своя живот на земята, зависи от много неща. Има хора, за които не е достъпно дори това знание, което поначало е достъпно за всеки обик­новен човек. Те не могат да го възприемат, защото не са се постара­ли да развият своя ум и са изостанали в своето развитие. Една от главните причини за тази изостаналост е това, че те не притежават онази вътрешна чистота, която е необходима за развитието на ума. Колкото да ви се види чудно, но трябва да знаете, че за развитието на ума е потребна вътрешна чистота в мисли, в чувства, в намерения и постъпки.

Знанието, което днешните хора имат за света, за природата и жи­вота, знанието за душата и безсмъртието й, са съвсем повърхностни. Те дори не са никакви знания, а повечето догадки.

В такова положение се намират и голяма част от вярващите ре­лигиозни хора, а и много от тези, които се наричат окултисти. Ако запитам някого от тези „знаещите" преди колко време са излезли от своя Божествен дом, ще кажат, че това е неизвестно. А колко от тях имат известия от баща си, от майка си, те вместо отговор ще повдиг­нат рамене. Единственото, което ще отговорят, е, че вярват в Госпо­да. Кой се ползува от такова вярване?

Ако седите в стаята си и вярвате, че вън има слънце, а не излиза­те да ви огрее то, какво ще ви ползува вашата вяра в слънцето? Ако се затворите в една изба и като учен изчислявате силата на слънче­вата светлина по данни, които сте получили теоретически или ако пресметнете дължината на вълната от някой район на спектъра, как­во ще ви ползува това? Вярно е, че това знание обогатява науката, но то представя само натрупване на факти. Тези факти са промени­ли само външния облик на съвременната наука, но не са променили човека. Знание е това, което получаваме от непосредственото съпри­косновение с истините в живота и сме възприели благотворното им влияние, като се освобождаваме от неблагоприятното влияние на редицата заблуждения, които съществуват в нас и вън от нас.

Какво обаче се наблюдава в живота? Младите хора остаряват 1прсждеврсмснно, защото у тях се заражда желание да растат бързо. Те бързат да вземат участие в политическия живот, да станат избиратели, после депутати, а най-после министри. А други млади, които /' са тръгнали в духовния път, бързат да блеснат с някаква ученост и I си внушават, че са съвършени. Това последното крие голяма опас­ност, тъй като недостатъчно укрепналия в своите добродетели млад човек се изявява като наставник и учител. Него скоро ще го обхване голямо разочарование, защото още немощен се натоварва с тежка задача.

Ето в какво се състои липсата на вътрешната чистота, за която споменах.

Помислете си как човек, който има мозък с тегло само един и половина килограма, иска да знае всичко? При това в този мозък не са разработени всички потенциални възможности. Може ли такъв мисловен апарат да обхване вселената? А знаете ли каква е мислов­ната възможност на едно същество от ангелската йерархия? По сво­ето качество, изразено във възможности за възприемане и висока ритмичност и дълбочина, тази възможност е толкова голяма, кол­кото мисловната мощ на мозъците на човечеството от цялата пла­нета. Какво ще бъде положението на такъв един самонадеян ученик, ако се сравни с такова същество?

Не се обезсърчавайте от тези думи, но не губете мярка за това, което е изобщо човекът на земята.

Ученикът: Като е така, ще си позволя да Ви запитам, Учителю, кое е най-ценното у човека? Ние знаем, че всеки човек има ум, чувс­тва и воля. Но все пак над тях има нещо друго, защото не всеки ум е съвършен, не всички чувства са кристално чисти, не всяка воля е добротворна. Кое е това, което стои над тях?

Учителят: Направо отговарям - душата?

Има сили в този свят, които могат да превърнат въглена в диа­мант и диаманта във въглен. Такова алхимично превръщане е ряд­ко, но на физическия свят - възможно. Но що се отнася до човешка­та душа, имайте предвид, че никоя сила в света не може да превърне душата, която е най-съвършеният диамант, във въглен. Душата ос­тава за вечни времена един скъпоценен камък на небесното царство, защото душата е произлязла от Божественото дихание. Това считай­те за неотменим закон. При това не забравяйте, че душата не може да се опорочи. Тя е всякога чиста. Това ви казвам, за да не се обез­сърчавате. Щом дойде у вас някакво противоречие, кажете: Моята душа е чиста! Аз може да съм се окалял временно, но душата ми е чиста.

Някога човек постъпва разумно, някога неразумно. Това обаче не се отнася до душата му.