Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя

На този разговор групата ученици чуха много полезни разясне­ния, които поставят в голяма светлина въпросите за живота на чо­века като отделна единица и като член в обществото.

Ученикът: В последно време като по-нов елемент в живота се забелязва стремежа към обща колективна работа. Интересува ме осо­бено много това, дали при колектива се губи отчасти или съвсем из­чезва индивидуалността. Какво бихте ми казали по това?

Учителят: Вярно е това, че се появява желание за колективен живот и работа, но вие не знаете един скрит закон, според който чо­век и в колективната работа запазва своята индивидуалност, тъй като той ще заеме в общата работа този дял, който му е определен предварително от съдбата.

Запомнете: индивидуалната работа има отношение към индиви­да. Чрез нея той изгражда себе си, но истинската работа на човека е безкористното дело, посветено на Бога. В общата работа хората имат възможност да изглаждат някои грапавини и да се опознаят по-добре. Добре е, когато ученикът е готов да върши съзнателно и точно двата вида работа.

Добре с, когато понякога хората биват принудени да се събират на едно и също място дори само затова, че имат възможност да нау­чат някои на вид прости неща като учтивостта, която прави човека готов да изслушва другия така, както той би желал да бъде изслу­шан. Освен това тази обстановка с подходяща за взаимното опозна­ване като монади.

Знайно е, че хората не са еднакви. Тези, които живеят по скалисти места, са подобни на скалите, а жителите на южните склонове на пла­нините са съвсем други. Сложен комплекс от влияния е всеки човеш­ки индивид. Това човек най-добре може да научи при съвместния жи­вот и работа.

Когато се събирате за някакво общо дело, на пръв поглед ви се струва, че сте еднакви, но постепенно изпъкват различията, които ви изненадват. Някои ще се изявят като разумни и скромни люде, а други с големи претенции и кандидати за високи служби и звания. Други пък, както и на друго място се каза, се считат годни да станат учители, без да знаят, че за всяко столетие разумната и жива приро­да е определила само няколко високи длъжности. Знаете ли, че за да се роди един светия, потребно е неговото появяване да бъде подгот­вено от двама гениални хора. А за да се роди един учител, неговото идване в света трябва да бъде предшествувано от десет светии.

„Да се живее по Бога" казват често верующите хора. Но те раз­бират това по свой начин и дори някои от тях мислят, че да живееш по Бога ще рече да извършиш необикновени дела. Всъщност някои много малки на вид дела, на които те дори не обръщат внимание, влизат като главна съставка на това, което се нарича „живеене по Бога". Услужливият, благородният и внимателният човек дори са­мо с тези свои качества живее по Бога. Тук аз искам да обърна вни­манието ви върху едно качество, което за съжаление липсва в доста­тъчно количество у българина. То е взаимното почитание. Българи­те притежават много добри качества, но имат един недъг, който мно­го пречи за духовното им развитие. Това е липсата на почитание един към друг.

Моите дългогодишни изследвания показват, че и религиозното чувство у българина е слабо развито. А без това чувство трудно се създава благороден човек. Забелязвам, че такова нещо има и у вас -учениците на Божественото учение. Откажете се да се съединявате с този родов атавизъм. Във връзка с този недъг е и привичката да се изнася навън всичко онова, което се доверява като на приятел. Та­къв, който изнася интимните неща на приятелите си, сам ще спъне своя живот. Зачитайте святостта на човешката душа и който се ос­вободи от посочения преди минутка недостатък, той вече „живее по Бога”.

Ако искате да узнаете една от най-прекрасните добродетели в живота си, внимавайте добре в това, което ще ви кажа: ако имате един приятел, постарайте се да откриете у него една добра черта. До­ри когато си спомняте за него, пак си спомнете за тази хубава страна на неговия характер и я дръжте в ума си. Този ваш приятел ще ви обикне още повече, защото по невидим път вие му пращате хубави влияния. Ако не мислите за хубавите черти в характера му, между него и вас ще се яви едно хладно и пусто пространство. Вън от този закон не могат да съществуват правилни отношения между хората.

Приложете това правило и ще се уверите в абсолютната му без-погрешност. И ако в себе си откриете нещо в характера си, което ви харесва, запазете го и без да приказвате за него, поддържайте го и живейте с хората с тая тайна добродетел.

Духовният човек трябва да има мярка. Той не бива да си внушава, че не го бива за нищо, но същевременно не бива да култивира никакви безпочвени самонадеяности. Законът за отношенията при себепознаването е следният.

Ако някой каже: Аз мога да направя всичко, той казва една тре­та от истината. Ако каже: Аз и всички добри хора можем да напра­вим всичко,той казва две трети от истината. Най-после ако каже: Аз, всички добри хора и Бог с нас можем да направим всичко, казва три трети, или цялата истина. Под всички добри хора трябва да се подразбира всичките добри хора, които живеят на земята, включи­телно и тези земни жители, които са заминали за другия свят. Ние не бива да ги изключваме от нашата мисъл и от вярата си, че те могат да участвуват в общите добри дела, и от нашата любов. , _Г:. Ако някой поет, художник, музикант или какъвто и да е творчес­ки човек реши да работи за доброто и светлината, както и за възхода на човеците, тогава всички поети, художници и музиканти на земя­та и в другия свят му помагат.

Ученикът: Защо настъпват понякога такива резки промени в на­шето съзнание? Кое е вярното наше състояние, щом като то е така променливо? Понякога човек мисли за себе си, че е много добър, ра­зумен и благороден, а друг път има обратното самочувствие.

Учителят: Ето защо трябва да познавате законите на физичес­кия свят. Това знание ще ви помогне да не се смущавате и от проме­ните в съзнанието ви. физическият свят ще ви научи на това изкус­тво-

Ако прочетете някакъв автор - философ, който с логически до­води се мъчи да докаже, че всичко в този свят е плод на човешкото въображение и че освен човека не съществува нищо друго, редно е да се запитате как този философ е получил уверение за правотата на своята философия? Ако бихте могли да проследите пътя на тези ав­тори, ще се уверите, че нито един от тях не е сигурен в това, което доказва.

Всичките крайни отрицания в света са създадени от разочарова­ни хора. Разочарованият, оскърбеният, отровеният от някои неспо­луки човек, пише и говори за своя песимизъм, тъй като не познава закона за причините и последствията, по силата на който закон са дошли неговите разочарования.

Ученикът: Ние виждаме в света много противоречия, борби и разочарования. Кой ще ги премахне? Така ли ще живее светът?

Учителят: Ще отговоря на вашия въпрос с една аналогия, която вземам от съвременната наука. Законите на механиката учат, че за да се постави в покой една раздвижена система, необходимо е някаква енергия отвън, която да възстанови равновесното положение. Ед­на вълна може да бъде укротена с енергията на друга вълна, която действува в противна посока на първата. От това следва, че за рав­новесието и мира на човешкото общество е необходима намесата на външна енергия. От това следва, че миротворците, доброжелателни­те и любещите хора, които възстановяват мира и равновесието на света, не са ленивци, а най-активни работници в доброто. Хората погрешно смятат, че добрите люде са пасивни и бездейни наблюда­тели на живота. Това не е истина. Те най-много работят, но тяхното дело няма външен ефект. Омиротворяването, хармонията е разумен творчески процес. Само много умни, любящи люде, които изразход­ват голяма вътрешна енергия, могат да донесат мира.

Ако човек няма мир в себе си, той не може да го възстанови от­вън. Така трябва да се разбират думите на Христа, Който каза: „Моя мир ви давам!"

Скръбта и радостта са необходими за растенето на човешката душа.Скръбта идва от земята, а радостта - от Слънцето. Доброто обаче се изявява на земята. Щом скърбите, земните енергии прео­бладават у вас. Небето допуска скръбта и страданията. Те не унищо­жават човека, а внасят у него мекота и добрина. Затова разумната творческа природа работи понякога с тези земни енергии. Чрез тях човек научава закона за трансформирането им.

Ученикът: Какво следва да правим, когато не сме в състояние да се справим с упоритата и недоброжелателна воля на тези, които ни заобикалят. Нали нашето време не е време на отшелничество?

Учителят: Ученикът, влязъл в Божествената школа, често пре­живява големи бури, тъй като той е заобиколен с хора, които имат най-често противоположни възгледи на неговите. Между тези хора се срещат такива, у които възниква желание да задушат и да убият светлите стремежи на душата му. „Ти си глупав, странен и ненужен за обществото с твоите възгледи" - ще му кажат те. Ако ученикът се поддаде на тези техни влияния и внушения, ще помрачи и ще убие вярата си в Бога.

Нещо повече. Може да настъпи ден, когато ученикът може да бъде изгонен от обществото. Ако няма къде да отиде, той ще се от­чая и ще размишлява да се самоубие или ще се отдаде на разврат. Точно в такива моменти трябва да пази най-ревниво връзките си с Бога.

Тогава той ще трябва да каже: „Този свят е направен заради мен."

Докато вярва в Бога, никой не може да го изключи. Може дър­жавата, в която живее, да го изгони, да го изключи от своите поданици, може да се случи и други народи да не го приемат, но и това няма никакво значение. Той ще търси непрестанно и ще намери на­род, който ще го приеме.

Ученикът не бива да се свързва само с едно място. Най-добре за него е там, където хората са склонни да приемат великите Божест­вени идеи.

Ученикът: Може ли ученикът да се учи сам при всички условия на живота? До каква степен условията влияят за духовното разви­тие?

Учителят: Когато сме на тъмно, не можем да четем. Дали всич­ки сме толкова невежи? Запалим ли свещта, почваме да четем. Да­ли толкова бързо научаваме това изкуство? Дали само светлината ни дава възможност да четем? Светлината е условие, но ние, преди да се запали свещта, знаехме вече буквите, сричките, думите и изре­ченията. Светлината ни даде възможност да изявим изкуството на четенето. Който иска, да познае истината.

Така е и с човека. Той носи в себе си едно скришно, неизявено зна­ние, но то се нуждае от светлина, която ще му даде възможност да се изяви.

Това ново състояние на търсещия се постига с учител и се нарича просветление.

Ученикът: Ние сме още млади и затова трудно проумяваме ис­тината.

Учителят: Не мислете, че като остареете, ще станете по-умни. Човек трябва да бъде умен при всяка възраст. Ако като млади не посадите семенцето на доброто, на разумното и възвишеното, как очаквате то да даде плод на старини? Запомнете: утре ще стане това, което е станало днес. Когато учителите казват, че нещо ще стане в бъдеще, трябва да се разбира, че то е станало вече днес.

Окултните сили на доброто действат веднага.
Разговор пети

И този разговор се състоя на поляната. Времето бе приятно хладничко, но личеше, че може да дойде и малък дъжд. Ученикът, който повеждаше разговорите, зададе въпрос.

Ученикът: Дали еволюцията на човека, тръгнал съзнателно в духовния път, е произволен процес за всекиго или има етапи, които е задължително да се постигнат и преминат?

Учителят: Развитието на всяка монада е процес индивидуален, но въпреки това ще трябва да се стигне до етапи, които по-рано или по-късно ще трябва да се изживеят. Тези етапи или степени на раз­витието отговарят на известни символни образи както в отделните религии, така и в библейските и евангелските разкази.

Най-напред всеки ще стигне до своя „Арарат". То значи едно пристанище за възхождащата душа, тъй като ние сме още в „пото­па" и затова трябва да намерим планината, където ще се спасим от бушуващите води. Следващият етап е планината „Мориа", където ще пренесем жертвата на Бога. На трето място идва „Синай", а там е даден Божият закон, който всеки трябва да научи. Четвъртата фа­за е планината „Тавор", където стана преображението на Господа. И ние трябва да се преобразим - да се родим отново в дух и истина. Това е новият човек, преобразен от великото посвещение. Най-после идва „Голгота" - великата жертва, при която става осъществяване­то на това, което се крие в Христовите думи, че „който загуби живо­та си, той ще намери истинския живот".

Ученикът: Щом като нашият живот протича при обкръжение, съвсем чуждо на идеалите ни като духовни хора, как трябва да пос­тъпваме с хората и с порядките на съвременността?

Учителят: Ще живеете в света, но няма да се свързвате с него. Единственото важно нещо е това - да изпълните обещанието, което сте дали пред Бога. Наблюдавайте живота и ще се уверите, че всеки, който се осмели да охули Божието име, ще го съдят. Всички ще поз­наят, че има жив Господ, Който въздава всекиму според делата. Ако пък и ние, които искаме да живеем в любов, мъдрост и истина, а виждаме само пороците на другите, тогава къде е нашата светлина?

Ученикът: Как да познаем нивото, до което е достигнал човекът, с когото имаме работа?

Учителят: Това е деликатен въпрос. Вярно е, че има различие между хората, но ето по какъв начин може да направите грешка: представете си, че има един, който носи скъпоценен камък на пръс­тена си, но преди това е работил в градината и е оцапал камъка, а другият, който има също такъв пръстен, не го е окалял. Вие давате на камъните различна оценка, но стойността им е еднаква. Тук под камък трябва да разбираме дарованието, което Бог е дал всекиму.

Ученикът: Бива ли човек да скърби, щом знае, че всичко на све­та е предварително определено?

Учителят: Онези, които са минали през скръбта, имат по-краси­ви лица от другите, които никога не са познали що е скръб. В лицата на първите има мекота.

Ученикът: Коя е най-главната промяна у човека, който е познал любовта и живее в нея?

Учителят: Такъв човек не вижда грешките на другите. Каквото и да говори и върши този, когото той е възлюбил, той вижда у него само хубавото.

Ученикът: Добре ли е да пазим някаква тайна?

Учителят: От хората можете да пазите тайна, но пред Господа изповядайте всичко.

Ученикът: Един от трудните въпроси на нашето съвремие е въз­питанието на децата. По това се говори много, пишат се книги, пра­вят се събрания, конференции, международни симпозиуми, но все още имаме невъзпитани деца.

Учителят: При възпитанието на децата не трябва да си служим с отвлечени мисли и идеи. Като пръв метод за малките добре е да се даде на детето да преброи семките в резен диня или да преброи кол­ко листенца има венчето на дадено цвете. Ако детето е вече на въз­раст да наблюдава и да говори, нека направи едно устно описание на цветето и да се опита да го нарисува.

Говорете на децата да не хващат птичките, да не ги замерват с прашки, да не развалят гнездата им и да не чупят яйцата. Кажете им, че като късат крилата на пеперудите или крачката на насекоми­те, те усещат болка. Учете малките деца да поливат цветята в сакси­ите и им покажете разликата между цвете, което не е поливано 4-5 дни, и такова, което е поливано редовно. Тези методи постепенно, но сигурно влияят върху характера на децата.

Ученикът: Учителю, разкажете ни нещо за нашата планета. Мо­же би тя е най-хубавата от всички в слънчевата система. Нали Хрис­тос дойде на земята, като я предпочете пред другите планети?

Учителят: Земята е хубава. Устроена с по законите на разумната природа. Тя има всичко, но тя не е за човека. Човекът е пришелец на нея. За него тя е „плачевна юдол". Тази земя с покрита с плач и съл­зи. Милиарди същества са плакали. Ако вие мислите, че ще изгра­дите вашето щастие на тази земя. лъжете се.

Всеки носи своята съдба, а Бог определя за всекиго това, което е по закона на вечната правда.

Най-главното за вас сега с послушанието, което е плод на лю­бовта.

Разговорът започна в оня предпладнен час, когато Учителят пра­веше своята малка разходка из поляната. Денят бе лъчезарен и от разцъфналите дървета лъчеше омайваща белота. Когато Учителят дойде и седна на скамейката в навеса, около него се събраха десети­на от учениците, жадни да чуят мъдрите и освобождаващи от вся­какви противоречия слова на Учителя.

Ученикът: Какво ще ни кажете. Учителю, за четирите основни елементи, или същности, с които според окултната наука е изграден светът. Тях някои автори наричат с думата „стихии". По-конкретно на кои от познатите химически елементи отговарят те, тъй като те­зи четири същности не бива да се разбират буквално, а се считат като основа на темпераментите и натурите.

Учителят: На огъня отговаря кислородът, на водата - водоро­дът, на въздуха - азотът, на земята - въглеродът. Когато се каже огън, вода, въздух, земя, трябва да се разбират градивните елементи, както и основните свойства на кислорода, водорода, азота и въгле­рода.

У хората на нашата земя често се забелязва недостиг, а други път излишък на някои от посочените елементи. Когато у някого кръ­вообращението не става правилно, в кръвта на този човек се намира въглерод във вид на въглероден двуокис и я прави „нечиста". Това „замърсяване" на кръвта не може да се установи експериментално и затова медиците отричат, че може да се живее с нечиста кръв. Про­тиворечието тук е само привидно, защото чуждите замърсяващи кръвта вещества са във формата на флуиди, които не може да се от­делят и да се видят от изследователя.

Когато електричните и магнетичните енергии у някой не текат правилно, в нервната система се натрупва излишък от азот. Тогава се явява „подпушване" и човекът често заспива. При работа или при разговор той бива винаги нападан от едно сънно състояние. Ето за­що всеки трябва да следи процесите в своя организъм и със съответ­ни средства да регулира тяхното правилно протичане.

Четирите основни елементи, за които повдигате въпрос, играят голяма роля и за начина, но който се представя на вниманието ни всеки човек. В зависимост от преобладаващите в него елементи той може да бъде активен, бърз, нетърпелив, а друг - бавен, флегмати­чен, дори отегчаващ. Човек е най-приятен, когато е естествен и не позира. Какъвто и да е, той е търпим, тъй като неговото държане се определя от взаимодействието на съществуващите у него елементи. Естественото държане на човека е неговото най-хубаво украшение.

За пример ако някой направи един поклон съвсем естествено и спонтанно, никой не може да го имитира. Самобитните постъпки не се повтарят. Те не може да се имитират. Имитацията, както и всяко изкуствено държание отблъскват.

Подражанието е позволено само в случая, когато един човек ис­ка да усвои дадено изкуство, но дарбата у него не извира отвътре. Този, който иска да стане музикант и не е роден музикант, трябва да се стреми да достигне нещо от родения музикант, като следи негова­та работа. Това нещо е широко прието в живота. Много хора са ста­нали музиканти, без да са родени такива, ако следват методите, нас­тавленията и работата на един голям музикант.

Много е важно човек да работи с вродените си самобитни качес­тва. Той трябва да разработва малките си таланти, за да дойде до изява на големите си дарби. Естественото държание, постоянството и усърдната работа трябва да бъдат неизменните спътници на този, който гони висините на духа.

Учениците, които живеят със съзнанието, че са стъпили на пътя, който води към съвършенство, не бива да бъдат готовани. Те трябва да полагат усилия сами да решават трудните задачи. Често ръково­дителите им съзнателно отбягват да разрешават техните затрудне­ния, за да ги отучат от леност.

Необходимо е да ви изясня и това, че великите учители и адептите знаят същността във всички неща, но не създават теории. Ако питате един от учителите какво има на слънцето, той макар и да знае какво има там, няма да ви разправя, а ще ви каже: Аз ще ви науча как човек може да проникне със своето съзнание там и когато усвоите добре това изкуство, сам ще видите това, което ви интересу­ва.

Едно от най-необходимите качества, което трябва да научите при тази работа, е концентрирането. С това могъщо средство помъчете се да отстраните от себе си всички кармични недъзи. Ако успеете да сторите това, волята ви ще заякне. Тъкмо затова са дадени тези не­дъзи, за да бъдат отстранявани със собствено усилие. Постарайте се да поставите всичко у вас в хармония.

Ученикът: Колкото повече истини научаваме от живота, толкова по-сложен ни се вижда той. Понякога идат моменти, когато уче­никът не знае кога греши и кога постъпва правилно. Дори идат мо­менти, когато го обхваща песимизъм.

Учителят: За песимизма ще ви дам един пример. Понякога вие приличате на тези гуляйджии, които събират приятелите си на пищ­но угощение, при което прахосват всичките си средства. Гуляят свър­шва, веселието отминава, а устроителят на това веселие, останал без пари, гладува цяла седмица. Това е един от най-характерните начи­ни за идване до онова състояние, което наричате песимизъм. Учени­ците на тази земя понякога приличат на онези синове на богати ро­дители, които са изпратени в странство да следват някоя наука. Ба­щата праща средства, но те купуват ненужни неща и опразват своите кесии. Тогава започват да пишат жални писма на родителите си, в които разказват за своето тежко състояние, за своя песимизъм.

Ученикът: Коя е причината, че много от замислените и проек­тирани в живота ни неща не се сбъдват?

Учителят: Две неща са, които пречат. Едното е немарливостта, а другото отлагането. Но вие трябва да правите разлика между тях. Немарливият казва: „И без това може", а оня, който отлага, казва: „Сега съм много зает, но като свърша работата си, тогава ще го нап­равя." Не е позволено на ученика да има нито един от тези недоста­тъци. Щом се отнася до Божествените неща, трябва да се жертвува всичко.

Едно допълнително пояснение: ако в един момент дойде в ума ви една светла, възходяща мисъл, запишете я веднага, защото ако от­ложите това за друг път, ще я забравите. Ако сънувате хубав сън и ако ви е направил силно впечатление, запишете си го. Хрумне ли ви да отправите някому хубава светла и полезна мисъл, не се бавете. Помислете за вашия приятел. Може би той сега има нужда от вас.

Също ако ви дойде на ума да извършите едно добро дело, не каз­вайте, че ще го извършите, когато имате време, защото никога няма да го изпълните. Времето за изпълнение е тогава, когато сте помис­лили да го направите.

Случва се някога човек да извърши постъпка, която както за хо­рата, така и за самия него, изглежда неочаквана. Не е чудно идеята за тази постъпка да се е зародила в ума на някой негов прадядо. Тя се е предавала в родовете, докато се е намерил един, който я осъщес­твява почти несъзнателно. За да не ставате жертва на такива неща, особено ако са недоброкачествени, трябва да проверите хрумванията си и да се противопоставите на такива, които са в противоречие с вашите разбирания.

Ученикът: Как да си обясним това. че понякога настъпват дни. когато човек губи всякакво разположение за работа? Не с уморен, не чувствува никакво телесно неразположение, но охотата за работа е изчезнала.

Учителят: Много често такива състояния идват по пътя на вну­шението. Но в такъв случай ученикът може да направи едно самов­нушение. Нека каже веднъж, дваж, три или няколко пъти, че ще ра­боти. Ако не дойде желание за работа, нека повтори това самовну­шение много пъти и тогава ще почне да работи с охота. Доброто са­мовнушение създава един мощен импулс.

Когато станете сутрин, кажете следното: Аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в хармония със себе си. Аз няма да бъда в проти­воречие с природата, но ще бъда в хармония с природата. Аз няма да бъда в противоречие с Бога, но ще бъда в хармония с Бога.

Щом губите кураж, вие сте в земното, в човешкото начало. Щом чувствувате подем и ентусиазъм, вие сте в Божествен свят. който винаги вдъхновява и дава както сили, така и безстрашие. Друг път се боите от съдбата. Що е съдба? Тя е кармичен закон. Не съществу­ва друга съдба освен изправяне на нарушените закони на живота.

Ученикът: Има ли случаи, когато хората, тръгнали в духовния път, да са изпитали разочарование поради това, че този път е стръ­мен и изисква добродетелен живот и са пожелали да се върнат в жи­вота на обикновените люде, който им се струва по-лек и по-реален?

Учителят: Вероятно е някои от хората, които са тръгнали в ду­ховния път, да очакват, че по този път бързо ще добият големи обла­ги и ще си наредят живота така, както желаят и очакват. Така мис­лят дори и някои, които са в окултната школа. Това е голямо заб­луждение. Ще знаете, че в духовната школа вие идвате да научите как се живее разумно.

Знанието, което придобивате, ще ви помогне да разберете както науката, така и всичко в живота много по-добре и с по-голяма ясно­та. Ще придобиете качество, което ще ви помогне да разберете ис­тински неща и да не ги смесвате със заблудите.

Трябва да знаете, че учителите, които просвещават човечество­то, не позволяват на учените хора, както и на напредналите ученици на тайната наука да придобият много знания, защото при сегашно­то положение на човечеството тези знания няма да пренесат много блестящи резултати. Те не могат да понесат високата честота на те­зи истини. Затова потребно е да се изучават предимно външните бе­лези на явленията, а по-късно тяхната същност.

На вас казвам: За съкровените и възвишени неща ще говорим само с умни, учени, издигнати и духовни хора. С глупавите хора ще говорите за обикновени, всекидневни неща - за лук, за чесън, за па­ри, за женитби и разводи, за съдебни процеси, за полици, за менюто в катадневието.

Не хабете напразно това, което сте научили и което трябва да положите като основа на живота си. Понякога казвате неподходя­щи неща на някакъв ваш събеседник, но веднага разбирате, че той не ви разбира. Това ви ядосва, но и вие не сте разбрали кому приказ­вате.

След пауза от няколко минути Учителят продължи.

Всички вие трябва да знаете, че морето, през което минавате, ще ви изненада с бури. От първия до последния ден на живота си ще минавате през „кризи". Едни повече, а други по-малко, но всички ще минете през тях. Аз ги наричам „морални бури". Когато ви посети нещо по-сериозничко в живота, кажете: Това е „морална буря". Ум­ният ще намери място, което е по на завет и ще премине по-лесно през бурята. В такъв случай интуицията, която е добре да развивате в себе си, ще ви предупреждава за настъпването на „бурята", както метеорологията предупреждава за настъпващите промени във времето.

Най-важно от всичко е да не скъсате с източника на вашия жи­вот. Не късайте връзката си с възвишеното.

Пазете се от прекомерни вълнения, защото развълнуваното сър­це пречи на човешкия дух да види своя образ.