Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя

Този път разговорът откри ученикът, който винаги задаваше въпросите. Той не се уговаряше всякога с братята и сестрите какви въпроси да зададе, но случваше се така, че задаваните от него въпро­си винаги бяха интересни и жизнено важни за останалите от група­та. А отговорите на Учителя - истинска храна за душите им.

Ученикът: Защо е необходимо за човека, след като живее извес­тно време на земята, да отиде в другите светове? Не е ли възможен един непрекъснат жизнен процес, който да се извършва на едно мяс­то - да речем на земята или на коя да е планета, ако върху нея същес­твуват условия за живот.

Учителят: Когато животът в една област замира, всъщност той не изчезва, а се трансформира от едно състояние в друго. Това, което хората наричат смърт в едно отношение, в друго отношение е обста­новка за нов живот. Човек има двояко съзнание: физическо и духов­но. При физическото, или обикновеното съзнание разбиранията за живота са едни, при духовното - други.

Хората на земята мислят, че устройват живота си по пътя на фи­зическото му разбиране. Щом е така, тогава как се яви животът на земята? Къде беше това човечество преди петдесет милиона годи­ни? Къде бяха растителността и животните? И човекът, и животни­те, и растенията дойдоха отнякъде. В окултната наука е казано, че в света има течения, които идват от различни слънчеви системи. Така се населяват планетите, така се образуват и формите на живота. Всички ние сме свързани с тези закони дотогава, докогато ще бъдем освободени от всяка привързаност към дадена слънчева система, за да излезем от нея.

Учениците трябва да държат в мисълта си това, че е необходимо да бъдат в съгласие със законите на битието и че всичко, което става, е разумно. Дори когато се спъне и падне, да знае, че пак е в съгласие с нещо, което е необходимо. Зная за учени и философи, които с години са се блъскали върху даден проблем, но се е случвало да паднат по невнимание и при това разтърсване са се раждали отговорите на не­разрешените въпроси.

От една и съща беда духовният човек, който е придобил мъдрост, ще извлече една поука, а невежият ще каже: „Все на мене ли ще се случват такива работи."

Всичко зависи от духовната култура на човека.

На тези, които обичат да преминават набързо и без размисъл през явленията на природата, като казват, че всичко е случайно и е създадено без ничия премъдрост, поставям следните въпроси:

1. Как ще обяснят това, че клетките по кожата на повече млекопитаещи произвеждат косми, а клетките на птиците - пера?

2. По какъв начин перата на птиците получават най-чудновати краски и то по определени места и най-различни за отделните видо­ве птици. Кой художник е работил моделите?

3. Пеперудите, които живеят само едно лято, са облечени в най-великолепни дрехи. Крилата им са украсени с различни орнаменти и посипани с много нежен прашец. Защо е това? За какво е потребна тази красота само за едно лято?

Колко е щедра природата при раздаване на прелести! > За всички поставени въпроси, както и за още много други, естес­твениците нямат отговор. Учените хора имат в това отношение по­вече сдържаност и смирение пред неразрешимите загадки, а полуин­телигентните, дочули оттук-оттам по нещо, са по-дръзки и по-самонадеяни. Но духът на вселената, Творецът на единството в космоса е дълготърпелив и благ. Той чака с безмерно и снизходително търпе­ние да преминем през всички заблуди и илюзии и да проумеем исти­ната сами. Тогава чак ще станем граждани на Неговото Царство.

Ученикът: Има ли Божия промисъл?

Учителят: Често учениците на окултната наука изпадат в противоречия и в опасности, в каквито не изпадат дори светските люде. Разликата между едните и другите е в това, че някои от учениците и верующите не действуват, за да поправят създаденото неблагопри­ятно положение, а казват: „Бог ще ни избави!", „Има Божия проми­съл".

Че Бог избавя и че има промисъл, това е истина, но човек не тряб­ва да чака в бездействие. Понякога светските хора, които не вярват в Божията промисъл, действуват по свой почин и в тази своя актив­ност налучкват методи и оправят положението. В това отношение заради активността им заслужават похвала, стига тази активност да е насочена за добро.

Учениците и верующите трябва да знаят, че Божията промисъл почива на разумни закони и те ще бъдат покровителствувани само ако спазват тези закони.

Ученикът: Нали всеки човек има или вродени, или в последст­вие придобити отрицателни черти и навици. Какво трябва да прави с тях? Да ги оставим ли, като не им обръщаме внимание, или да се борим с тях?

Учителят: Когато някой осъзнае, че притежава такива отрица­телни особености в себе си, нека не се занимава с това, че трябва да оправя света, а да обърне поглед към себе си. Когато веднъж един виден физиономист разкрил на Сократ всичките му недъзи, Сократ не ги отрекъл и добавил: „Аз бях наистина такъв, какъвто ме описах­те, но сега със силата на своя ум, сърце и воля, изправих всички криви у мен неща и станах друг човек." ₍₎,_: Това е една от най-хубавите черти на Сократа.

Ученикът: Има ли човек възможности и сили да направи всич­ко потребно за развитието си, или някои неща са непостижими?

Учителят: Възможностите на съществата, наредени по дългата стълба на развитието, са различни. Зависи от мястото, което заемат тези същества. Като се започне от микроба и се дойде до човека в земния живот, а след това се мине в световете на ангелите и арханге­лите, това са все еволюиращи същества с най-различни възможнос­ти. Както е вярно твърдението, че едно по-нисшестоящо от човека същество не може да направи това, което прави човек, така е вярно твърдението, че това, което е вън от възможностите на човека, е въз­можно за съществата над него. Затова, когато сте затруднени да нап­равите това, което е потребно дори и след всички положени усилия, обърнете се за помощ към тези, които могат да го направят.

Ученикът: Кое е онова у нас, на което трябва да разчитаме?

Учителят: Неизменното. Всеки трябва да го намери в себе си. То е в неговата същност, която остава като основа в живота му. М ако всичко у човека се влияе и се мени, това зърно, тази неугасваща светлинка остава непроменена. Тази светла точка в съзнанието не се вли­яе нито от страданията, нито от славата, нито пък от гнева или от блясъка на златото. Това неизменно начало не се придобива. То е вложено от Бога в душата на човека.

Ученикът: Знанията, които ни дава съвременната наука, макар и много интересни и доста обширни, не са в състояние да ни помог­нат в някои трудни моменти. Защо още няма в тази наука онова, с което можем да отстраним песимизма, отчаянието и неверието? , Учителят: Науката, която сега се изучава в университетите, е подготовка за една друга велика наука на бъдещето. Сегашната нау­ка представлява тухличките, които ще влязат в изграждането на оно­ва здание, което ще представлява бъдещата наука. Знанията, които човечеството получава в продължение на един човешки живот, макар той да е и едно столетие, ще се поставят в един котел да се сварят и синтезират. Количеството есенция, получена като синтез от тези знания, ще може да се събере в едно мускалче не по-голямо от тези, в които се поставя гюлово масло.

фазата, в която се развива съвременният живот, е фаза на осигу­ряване яденето и пиенето. Разбира се, че не е възможно да се живее без ядене, но лошото е, че освен за него, не се полагат никакви други грижи. Селянинът казва: Ще изорем, ще посеем, ще ожънем нивите, ще напълним хамбарите и ще се осигурим. Но за храната на душата все още няма такава грижа, както грижата за стомаха.

Да поживеем - казват хората. Но това „да поживеем" е само за­кона на храненето. А какво следва след това „поживяване", никой не задава и никой не отговаря на този въпрос.

Ученикът: Дали така бързо протича животът в другите светове, както протича той на земята?

Учителят: В духовната наука се твърди, че това, което душата преживява на земята през милиони години, може да се премине в една година, а целият земен живот на един човек в духовния свят може да се изживее в едно мигновение.

Този свят, в който са възможни тези неща, е свят, вън от времето и пространството. В духовния свят мерните единици са съвсем други.

Всичко това, което говорим, ще изглежда невероятно за човека, незапознат с духовните въпроси. За хората на нашето време е невъз­можно да мислят извън времето и пространството.

Ученикът: Коя е причината съвременните хора в една все още значителна част да се отнасят с недоверие към истините, които се изявяват в окултната наука?

Учителят: Ако имате едно стъкло, в което трябва да налеете ня­каква скъпоценна течност, това стъкло не трябва да има никаква пукнатина. Хората, които се съмняват в истините на Божествената наука, са стъкленици, по които има пукнатини. Така са устроени техните съзнания. От такива стъкленици всичко изтича. Друго не­що представлява човекът, който има вяра. Той отива при обилния извор със здраво шише, налива го и от него нищо не изтича.

За осъществяването на една идея, е потребен обилния извор на вя­рата. Съмнението е като облак, който затуля светлината, която идва отгоре.

Известна доза съмнение е породил анализът в науката, но след този анализ е необходим синтез. Каква полза от това, ако някой ус­пее да разглоби един часовник и ако след това не може да го сглоби.

Науката се изгражда и с едното, и с другото, но онова, което ос­тава в съзнанието като неизменна истина, то е резултат от синтеза на отделните части от едно явление.

Разговорът привърши с тези обяснения.

Още с идването си Учителят заговори, сякаш това, което трябва­ше да каже, беше продължение на неговата мисъл, с която бе тръг­нал към групата ученици.

Учителят: Най-голямата задача на човека в живота е да намери истинския си път. Тогава чак той ще осмисли своето съществува­ние.

При този разговор ученикът много сполучливо задаваше въпро­сите, с което разговорът се превърна в цяла беседа, като за разлика от другите беседи тази беше прекъсвана с въпроси, около които се създадоха отделните пасажи.

Ученикът: Вие казахте, че е потребно всеки да намери своя ис­тински път. Това е така, щом го казвате, но хората търсят само ма­териално благополучие? Щом е така, щом като личните интереси ръководят човека, тогава не е ли ясно, че живеем в епоха, когато е спънат духовният развой?

Учителят погледна напред, където между клоните и боровете при източната страна на изгревската поляна трептяха като огромни бе­ли звезди пролуките, през които надничаше доста извисеното вече слънце, и заговори спокойно:

Учителят: Това би било така, както казваш, но в човешката ду­ша живее един често несъзнателен подтик, който пази душите на много хора от пълно потъване в бездната на материята и в измамна­та сянка на илюзиите.

Всички от групата очакваха с голямо внимание да чуят изясне­нията, които Учителят щеше да даде.

Решителният момент да тръгнат в една или друга посока е до­шъл отвътре. Ако не беше така, те биха възприели и всяко друго вън­шно въздействие и биха изповядвали всякакви други идеи. Ако това е вярно за човека, който няма никакво отношение към реалността на духа, колко по-вярно е то за тези, които признават съществуване­то на една първопричина. За да се убедим във всичката стойност и значение на вътрешния подтик, нека си зададем въпроса:

Кога хората на тази земя са по-нещастни? Дали когато загубят външното си богатство или когато загубят вътрешната си увереност. При външна загуба и при запазен вътрешен ентусиазъм всичко по-лесно се оправя. По-тежко е, когато изчезне вярата в това, което е станало за тях идеал. Тогава животът се обезсмисля.

Има хора, у които този процес става много бързо. Една несполу­ка, едно затруднение в живота може да бъде причина за разочарова­ние и катастрофа. Хората от тази категория не познават закона за смяната на противоположните състояния, които са необходими за развитието.

Ученикът: Какви са тези смени?

Учителят: Животът на земята е такъв. Ако двама души се явят на конкурс, единият ще спечели и ще се радва, а другият ще скърби. И чрез радостта и чрез скърбите човек придобива нещо за своето раз­витие. Има хора, които са живели повърхностно. Те никога не са поз­нали скръбта и са станали лекомислени и малко празни. Когато чо­век е изцапан, той се измива с вода, но водата става нечиста. След това по закона за вечния кръговрат водата се изчиства, а човекът може пак да се измърси. Има на този свят красиви, но има и грозни хора. Вие не знаете причината нито на красотата, нито на грозотата. Има случаи, когато грозотата става хубост, а красотата може да до­несе нещастие.

Светът е пълен с привидни неща. Нищо от това, което се губи и което могат да ви отнемат, не е ваша собственост. Ваша собственост е само това, с което се раждате и което след всички промени при всички условия остава у вас. Ако в живота си човек успее да стане учен, тази ученост е присадка в неговия живот. Присадката не е ос­новно качество на дървото. Щом тя се отчупи, дървото проявява сво­ето първоначално естество.

Един учен вследствие на някакво произшествие или заболяване може да загуби своето знание. У него тогава остават неговите вроде­ни качества. Има случаи, когато вследствие на натрупвания в кръ­воносните съдове големи учени, световни капацитети са загубвали своите знания - присадената си стойност и са проявили изненадващо първични, груби, дори отблъскващи неща. Много неща от живота и цивилизацията - от обредите и етикецията, са такива присадки. Те не са постоянни елементи на човешкото аз.

Ученикът: Кое е по-важно да развием в своя живот? Колцина от учените и прочути хора в обществото се занимават със своето аз? Нали целият живот на тези, които са се посветили на науката, протича само в усъвършенствуване на специалността?

Учителят: Да, така е. За по-голяма част от тези, които се занимават с наука, грижите са все около това да се получават все повече знания. Това е и похвално, но от много голямо значение е човек в процеса на своето развитие да се стреми да развие своите основни вродени качества. Това всъщност е духовното развитие. Вниманието върху усъвършенствуването на първичното, вроденото не трябва да е по-малко, отколкото е усърдието за развитие и усъвършенствуване на присадката. Човек не бива да е доволен от това, което е, а да се стреми към по-високите стъпала на духовния прогрес.

Волът не трябва да е доволен от своите рога, конят - от своите копита. Как например изглежда за човека доволството на едно пра­се? То е унизително, дори отвратително доволство. Така за други по-високи светове изглежда нашето състояние в гъстата материя, така изглежда нашата алчност и нашата похотливост за един поглед от­високо, за един поглед от световете на напредналите същества.

Когато човек напусне този свят, тогава чак ще види ясно състоя­нието, в което се е намирал на земята. Имало е случаи, когато души­те на някои починали са наблюдавали с неудоволствие излишните и суетни почести, както и пресилената надгробна реч, произнесена над мъртвия труп, защото разбрали огромната разлика между този шу­мен церемониал и истинското състояние на душата.

В Свещеното писание се казва на едно място: „Пълен с благодат и истина". Човек все трябва да е пълен с нещо. С какво? Някои ще кажат със знание, със сила, с известност или богатство. Как изглеж­да човекът, пълен само със знание? Той прилича на енциклопедия, на справочна книга или на библиотечен шкаф. Това е човек без душа - горделив и хладен. Човекът, пълен само със сила ще прилича на бомба, която всеки момент може да експлодира. Пълен ли е само с богатство, заради което хората ще му оказват лицемерно почитание, той ще представлява едно нищо, облечено в преходно и смешно ве­ликолепие.

Тогава какво значи да си пълен с благодат и истина? То означа­ва да си създал вътрешна връзка с Бога. А какво повече човек може да пожелае? Такъв, който е осъществил такава, има всичко, това е най-голямата пълнота и най-възвишеното щастие, за което може да помечтаем. Човек, който има връзка е Бога. живее в любов, а лю­бовта, която изпълва живота ни. е вече самото щастие. То се съдър­жа в нея.

Когато хората слушат да се говори за любовта, разбират различ­ни неща. Необходимо следователно е да се разберем за каква любов става дума. Има любов, която прилича на пукната стомна, водата от нея изтича и свършва. Има любов, която може да се уподоби на здрава стомна, но и тя се изпива. Любовта, за която става дума. при­лича на извор с преизобилно бликаща вода. която като слиза надолу в долините на живота, напоява всичко да расте п да даде плод.

Никой обаче не трябва да прави упрек на другите заради това как е познал любовта. Трябва да знаем, че животът на земята е сери­озен и труден. Земята е сурово училище и хората непрекъснато се на­мират на изпит. Да не бъдем- самонадеяни. а да уповаваме на Бога. Познати са случаите, когато в мисълта и убеждението на хора. посветени или посветили живота си на Бога и стигнали до високи върхове на своето развитие, са станали големи пертурбаши и огъвания. Големи учени са напускали света на своята наука, увлечени от примката на някоя земна красота. Имало е случаи, когато и светии са съкращавали времето на своето призвание, за да се отдадат на увлечение по мярнала им се пред очите земна хубост. На земята има ангели, които се разхождат из пътищата като изискани господа, забравили отдавна задачата, с която са дошли на земята. Затова не бързайте да се произнасяте за процеси, които не са завършени. Вие още не сте в състояние да знаете причините за тона, което става, нито пък как ще се развият нещата занапред.

Ние често грешим, когато се стараем да дадем точна преценка за това кой е добър и кой е лош. Вие не знаете дори коя от вашите пос­тъпки е добра. Някога направите нещо. което считате за лошо и се чудите защо след него идва второ лошо. Може да се случи да напра­вите добро и да последва лошо. Доброто трябва да се различава доб­ре. Някога дадете пари на беден човек, а той се напие и извърши престъпление. Така са неизяснени постъпките на хората, че поняко­га вие казвате на добрия, че е лош и обратното. Ето защо ще ви дам едно правило. Запомнете го!Правете добро на такъв, у когото живее Бог.

Луцифер някога бе решил да се състезава с Бога. но той п досега не може да се върне на небето.

Всяко нещо. извършено против Божията воля, е лишено от благодат и истина. Такова нещо завършва с катастрофа. Тя не иде от това,че Бог е жесток, но защото пътят на тъмнина води неминуемо до нея.

На това място ученикът, които използува краткия интервал мъл­чание, отново зададе въпрос.

Ученикът: Учителю, ние понякога сме затруднени да отговорим на възражения като например следното: Какво направиха християн­ските народи през двадесет столетия. Нали вървяха по учението на Христа.

Учителят се обърна към запитващия и подчертано, с известна строгост в гласа отговори.

Учителят: Народите, които са живели в омраза и войни, не са вървили по Христовия път. В това отношение трябва да бъдем абсо­лютни п да не се самоизмамваме.Тези народи, които са служили на друг Бог, който ги с учил да вършат престъпления, а не на оня Бог. Когото Христос наричаше моя Отец. не може да се нарекат христи­янски. Христовото учение е още в зародиш в съзнанието на хората. То още не с приложено.

Бог. за Когото ни говори Христос. Той никога не е променил Сво­ето отношение към човека. Той винаги се притичва на помощ към оня. който Го с призовал с всичката си дута. сърце и ум. Той ще му изпрати утешител. Под утешител ние разбираме светещия човек. Ко­гато ни посети такъв човек, всичко става ясно и разбрано. Противо­речията изчезват и ние заживяваме в хармонията на Всемира. Чуете ли някой да казва, че е тъмно в съзнанието му. ще знаете, че светещият човек го е напуснал. Страшна е тъмнината, когато отсъствува човекът, който носи светлина. Ако вие сте в близост с един от тези Божи служители, в съзнанието ви не ще проникне отрицателна ми­съл, чувствата ви ще бъдат от много висш порядък и от душата ви ще изчезне всякакъв страх.

И друго нещо трябва да научите. Често в Писанието се спомена­ва думата благодат. Под това понятие трябва да имате правилно раз­биране. Благодатта не е за ленивците, които чакат всичко да падне наготово в ръцете им. Небето и да е определило нещо. което трябва да получите, вие трябва да направите усилие, за да го извоювате по заслуга. На ленивия никой не ще турне в ръцете това. което му е потребно. Ако някъде ти откажат да ти дадат това. което си поискал. тогава опитат! се още на двадесет и девет места, докато го получиш. ; Ученикът: Ще рече. че все пак всичко зависи от нас. Благодатта не е подарък, който може да получи както заслужилият, така и незаслужилият.

Учителят: Така е. Благодатта и истината са у самия човек. Ако успеем да излезем от пътя на илюзиите и примамките на този свят -примамки, които ни лишават от възможностите да виждаме всичко в яснота, ние ще пробудим заспалите сили в себе си, които сили са най-големият наш дар. В човека чака много голяма п неподозирана сила. която стои неизползувана. Пробуди ли се тази могъща сила, неразбраното става разбрано и привидно непостижимото става пос­тижимо. Ето как благодатта е вътре в самия човек.

Ученикът, след като поразмисли нещо, запита:

- Защо някои хора, които не живеят по изискванията на Божест­вения закон и са познати като алчни, честолюбиви, дори нечисти в своите сделки, все още живеят добре и са поне привидно задоволени във всяко отношение?

Учителят леко присви вежди, после вдигна глава и с ведър пог­лед, в който блестеше светлината на една усмивка, каза:

- Не се радвайте на онова „добро", което е постигнато по нечест­ните пътища. То е привидно и много кратко щастие. Може хората да не вярват, но проверена истина е, че от богатство, придобито по не­честен начин, никога не може да се очаква добро. Спечеленото е чест има друга валутна стойност. Монетата, която си спечелил по закона на правдата, ще ти донесе много повече добрини, отколкото монета­та със същата стойност, спечелена чрез измама. Всяка монета из­лязла без позволение и без добра воля от кесията, се връща обратно. Бог излива Своето благословение и Своята благодат на тези, които не ходят по пътищата на нечестивите.

Ако ти си взел по нечестен път част от труда на някого, това, което си спечелил, няма да ти донесе благословение. То не попада в Божията благодат.

Хората на земята често повтарят пословицата: „Човек за човека е вълк". Тази пословица с резултат на един процес в природата, за кой­то сега не ще приказвам. На този въпрос може да се даде светлина само ако се върнем назад в живота, когато се е случило нещо много дисхармонично.

Дълбоки са причините защо вълкът е станал вълк, мечката - мечка, змията - змия. Това е все пак разбрано, по защо казвате чо­век за човека с вълк? Има следователно между хората един остатък от онези далечни дисхармонични процеси. Вълк е тоя, който изяда човека, змия с оня, който като се увие около някого, троши костите му. А каква е задачата на човека? Да надвие тези зверове в себе си и да въздигне това, което е характерно и достойно за човешкото пиво на развитие, което па популярен език се нарича „човещина".

Човекът, който е получил благодатта на висиш сили. не се отли­чава от другите с никакъв б.тясък. Той живее незабелязано, но при­съствието му носи мир п радост. Той е като извор, който безшумно блика и напоява всичко около себе си. Гой е познал Божията любов, пред която всички наслади и богатства п всичката слава на земята изглеждат дребни и суетни неща. Гой е придобил най-високото зва­ние - Син Божий, което се дава на такъв, който непрестанно живее в любовта на Бога.

За да има между хората п дори между учениците на различните школи, общества и църкви нееднакво разбиране на думата благо­дат, причината се крие в това. че хората влагат в нея различно съ­държание.

За един човек, който счита яденето и пиенето за най-блаженото състояние, благодатта за него е пълната трапеза. За славолюбивия благодатта е славата, а за трети някоя друга земна наслада.

Благодатта обаче не е нито едно от тези състояния. Благодатта е непозната радост, изворите на която се намират в Царството на Бо­жия Дух. Благодатта не освобождава от страданията, но прави човека годен да ги понася съзнателно, а дори и с радост. Най-надареният с небесна благодат е Христос, конто страда най-мъченически на кръс­та. Христос обаче знаеше защо става всичко това и не се разколеба в пътя си. Мнозина ще се запитат: ..Къде е благодатта, щом трябва да си носим кръста?" Благодатта е в това. че когато поемем съзнателно и с любов своя кръст, ние ще имаме възможност да познаем истина­та, а истината ще ни направи свободни.

Благодатта е в това. че небето ще ни включи като свои поданици и душите ни ще се възвисят до места, до които не бихме стигнали по пътя на себичното земно щастие.

Не е достатъчно само това дали сме вярващи и се обявяваме офи­циално за такива. Не е до вярването, но до възможностите да се по­лучават плодовете на една вяра. която може да промени живота. Вяр­ването, че на планината има един обилен извор, не е достатъчно. Човек трябва да иде до този извор и да утоли своята жажда. Вярва­нето в съществуването на плодната градина не те ползува. Трябва да отидеш при нея и да вкусиш от нейното преизобилие.

Ние искаме да създадем нов тип на верующ човек. Той трябва да може да промени своето тяло. своя ум. сърце и воля. Новият човек трябва да се откаже от всякакво насилие, от всяка лъжа и користо-любпе. Стане ли това. чак тогава ще дойде спасението, за което се •приказва толкова много. То не ще дойде отвън, а от Бога. Който е вътре в човека. Един вътрешен преврат трябва да стане в хората, за да минат от смърт към живот.

Къде е Господ? - Така се запитвате вие. Нашият отговор е. че Той е навсякъде и никъде. Под дилемата ..навсякъде" ние разбираме цялото пространство п всички измерения на всички светове. Под ,.накъде" разбираме, че не е на определено място. И за Христос има спор. Как ще дойде Христос, откъде ще дойде? Има едни. които казват, че Христос живее в тази или онази страна. Не. Христос ще дойде като светлина. Той ще говори чрез всичките хора. които са разтворили сърцата си п душите си за Него. Търсете Христа в себе си. Търсете благодатта и истината и не се занимавайте с това. че има добри и лоши хора по света. Всеки е на своето място. И мъчнотиите, и проти­воречията са на своето място. Те са задачи, разрешението на които ще ни помогне да познаем Бога в себе си.

На земята има състояния на ад и рай. Кога сме в рая? Когато живеем с Бога в себе си. А кога е ад'.' Адът са нашите страдания, които идат неминуемо от неправилното себепознаване.

Древните философи са казали: ..Познай себе си". В тази повеля не е казано кое себе да познаем. Да познаваш Божественото себе и да му служиш е рай. А да познаеш себето. ограничено в материалния свят. води в ада. Това. дето земята е покрита с кости. кръв. сълзи и безчестия. е пак от неправилното себепознаване. Истинското себе­познаване се крие в думите: ..Това е живот вечен, да познаем Тебе. Единнаго. Истиннаго Бога Исуса Христа, Когото Си проводил на земята.

Истинското себепознаване е да познаеш в себе си Господа на Лю­бовта. Само този. който е познал себе си по този начин, се е истинс­ки познал. Само такъв знае що е благодат и истина.

С тези думи щеше да завърши разговорът на слънчевата полян­ка, но изведнъж прокапаха дошли от запад едри капки и един облак се носеше зад тях.

Ученикът: Да идем в салона. Учителю! - каза той с енергичен, но все пак молящ глас.

Учителят, който видя голямото желание на учениците да про­дължат разговора, усмихна се и бързо се запъти към салона. Групата го настигна бързо.

Разговорът премина на закрито, защото пролетният дъжд вече приятно ръмеше на полянката. На естрадата беше също много уют­но за разговор.

Учителят: Виждате ли този дъжд'? Той е дар от живата разумна природа за всички твари на земята - най-напред растенията, а след това всички останали същества, които получават храна от растителното царство. Небето е щедър извор на всички блага за живота. Ос­вен слънчева енергия, определена за планетата, всички твари поот­делно получават своя дял енергия. Птичките знаят това. Затова пре­ди изгрев слънце застават по клоните и чакат мига на изгрева, за да приемат своя дял.

От това, че получаваме даром живота и силите, които го поддър­жат, следва, че всяко придобито нещо ни подтиква да помогнем и на онези, които се нуждаят от нашата помощ.

Този закон е валиден и за напредналите същества.

Ученикът: При един разговор с приятели дочух да се говори, че най-великата добродетел е честността. Така ли е?

Учителят: Честността е качество, което трябва да притежава все­ки човек. Не само за тия, които се наричат ученици и вървят съзна­телно в духовния път, но и за всички люде тя е първото качество. Що се отнася до ученика, неговата честност трябва да го вдъхнови смело и открито да говори на своя учител.

Най-напред човек трябва да бъде честен пред себе си. Елементите на честността са справедливост и благородство. Без тези два елемен­та честност не съществува. Честността е качество, което не зависи от положението, което човек заема в живота. И да си слуга, и да си цар, богат или беден, трябва да изразяваш честността по един и същи на­чин. Честният човек прилича на дреха, която колкото и да я перете, не прави водата мътна.

Честният човек плаща своите задължения.

Има един закон в духовния свят, според който, ако имате задъл­жение от десет милиона лева, невидимият свят е готов да го изпла­ти, но дълга ви от пет лева трябва сами да си изплатите. Невидими­ят свят прощава големите грешки, но малките - никога!

Честният човек не е жесток. В това отношение за понятието чес­тност духовният свят е уточнил други мерки. За пример ловците и риболовците там не се считат за честни.

Ученикът: Учителю, тъй като разбрах, че сте зает с друга рабо­та, която Ви очаква след няколко минути, ще Ви помоля макар и накратко да ни кажете що е това хармония?

Учителят: Хармония се получава при среща на двама приятели, когато всеки от тях вижда у другия най-добрите черти на неговия характер.

Като каза това, Учителят стана, погледна за минутка станалите на крака ученици, вдигна ръка за поздрав и се оттегли. Учениците не успяха да кажат нищо като благодарност, защото тя се четеше в очите им.