Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя

Любовта с една от същностите на Безначалния. на Великия Тво­рец. Тя е, която ни извади от небитието, тя е, която ще ни възвърне към разтворените обятия на небето и любящото сърце на Бога.

В много от окултните мисли на древността пътят на посвещение е бил път на знание и мъдрост, на посвещение в Любовта или. както го наричат, посвещение в Христа. Затова школата на Учителя на Бялото Братство в България е школа, която може да се нарече шко­ла на Любовта. Една велика задача предстои на всеки роден в света, за да не бъ­дат раждането му. животът му и неговата смърт напразни. Тази за­дача е да разбере любовта, която е родила и движи целия свят. Може ли да постигнем това. ние сме се вече запътили към нашия преблаг, търпелив и чуден Баща, Който ни чака с любов и за Който Христос казва: ..Аз и Отец едно сме."

Учителят Беинса Дуно избира коравата целина на българския народ за своя земна родина, защото по тази земя сякаш най-добре се страда, защото в миналото тук е имало духовни школи, като се поч­не с Орфей в древността и се привърши с богомилите в Средновеко­вието. Макар и корав, а понякога дори суров, черноземът на този народ, който е под влиянието на Козирога, крие в себе си едно пос­ледно зърно, което небето ще изчака да поникне и даде плод. Не съществува друга тема, която е заангажирала вниманието на всички творци във философията н изкуството, както темата за лю­бовта. Тя е основният мотив в световната литература. Любовта е. дви­жила развитието на всички изобразителни изкуства, както и на му­зиката. Развитието на човечеството като цяло и това на отделния индивид се извършва заради една любов. Любовта обаче, за която се говори в тази книга, не е същата, която ние хората сведохме до ба­налните й форми на нашето всекидневие. Светлината, в която ни се представя тя за първи път тук. осветява живота по нов начин. Тя има неизмерими граници, обхваща вселената, преминава през всич­ки светове, тържествува в човешката душа и се изразява като пър­вична воля за битие.

Има само един единствен път към съвършенство, достъпен за всички същества в цялата вселена - това е пътят на любовта. По този път най-лесно ще го постигнат, а съвършенството с цел на би­тието. Произнесе ли някой някъде думата любов. тоя. който я чуе. трябва да знае. че тази свещена дума значи доближаване до Бога. Всички останали пътища към Него са осеяни с опасности и най-глав­но никой друг път. освен този на любовта не ни предпазва от най-страшната опасност - гордостта.

Велико нещо е да проумеете какво е любов. Любовта е свещена сила. Тя е създала и крепи живота. От нея се е родила вселената, тя е майката на всичко, тя е. която ще ни повика отново в чудесното, неизразимо с човешки думи Царство, из което някога излязохме. За­това не винаги можем да наречем с думата любов ония трепети, ко­ито често вълнуват повърхността на човешкото естество. Това още не е любовта, за която се говори тук. Това е състояние на земното битие, чрез което Бог изпитва хората.

Непробудени от дълбокия измамен сън на илюзиите, човеците мислят, че за любов говорят слаби, сантиментални, неборчески ду­ши. Напротив, любовта е могъща сила. Ние не можем да преминем живота си, без да се докоснем до нея. Ние живеем за любовта, която произлиза от него - Великия Универсален Дух, умираме за тази лю­бов и възкръсваме пак за нея. Говоря ви за любов, казва Учителят, която лекува всички рани и ако човечеството живее още в недъзи, размирици и войни, това показва, че още не е разбрало тази Божест­вена сила. Ако би я разбрало, тя би го излекувала от всички страда­ния.

„И скръбта ни ще се превърне в радост". Тези думи от Свещеното Слово крият в себе си казаното по-горе.

Напразни, суетни и жалки са всички усилия в живота ни, ако не познаваме Любовта. И като умрем, любовта ще ни направи безс­мъртни, защото смъртта не може да достигне дотам, където стига любовта.

Колкото и да се напрягате да разберете любовта умозрително, не ще смогнете да я затворите във вашата мисъл и да я облечете във вашите понятия. Много заблуди могат да покрият онова, което ис­кате да кажете за нея, множество погрешни образи и смешни суеве­рия може да изплетат мрежа във вашия разум. Знайте, че любовта е по-велика от всичко, което ще измислите. Понятията от вашия катадневен живот не покриват нито едно от нейните качества. Знайте само едно, че тя е над всичко, ражда живота и управлява световете от мравките до великите йерархии на ангелския свят.

Как може човек да познае Бога и да долови нещо от безкрайната Му същност? Това не е по силите на човешкия разум. Единственото, което е възможно, е да Го любим. Какво можете да познаете от Ве­ликата Разумна Причина, ако не сте в пътя на любовта - единстве­ният за вас достъпен път? Чрез любовта вие сте в процеса на разви­тието, превъзмогнали застоя на небитието. Вие помните онова мяс­то, където Христос - въплътената в човешки образ Божествена лю­бов, каза: „Аз Съм Пътя, Истината и Живота".

Всеки, който иска да придобие любовта - Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг. Подви­гът се състои в това да прости на ония, които не Го обичат и Му причиняват пакости. Не може ли да извърши този доста труден, но спасителен героизъм, той трябва да знае, че още нищо не е постиг­нал в познаването на Любовта. Никаква наука, никаква магия, ни­каква школа, никакви заклинания и формули не могат да му помог­нат. Ето как Любовта - най-достъпният път за възхождане на душа­та, идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна победа.

Понякога чуваме да се казва: Оня, който ме обичаше, не ме оби­ча вече. Такова нещо е непонятно за Божествената любов. Тя нико­го не отминава. Ако има такова явление, Любовта, която си е отиш­ла, не е любовта, за която говорим тук. _:

Не казвайте, че няма какво да обичате. Като минете покрай ня­кой извор, цвете или плодно дърво, спрете се за малко и потърсете хубавото, което е вложено в тях. Във всяко нещо има красота и сми­съл. Очите на този, който люби, гледат иначе. Той вижда хубавото у човека и дори във всички зверове. Любовта обвива всичко в светли­на и освобождава човека от всякакъв предразсъдък и страх. Напра­вете опит. Почнете да се грижите за някое растение. Наторявайте го и го поливайте. Самото цвете ще ви покаже колко голяма е вашата любов.

В любовта няма съмнение и противоречие. В нея всичко е ясно и категорично. Ако има спорове между верующите дори от една и съ­ща религия, това показва, че те сами още не са в светлината на лю­бовта, която изключва противоречията. Не казвам, че спорът е не­що лошо, но в Христовата, сиреч в Божията любов той става изли­шен.

Няма никакво значение каква служба заемаш и каква роля иг­раеш върху арената на живота. Може да си свещеник, военен, писа­тел, учител, философ или държавник. Може да си обикновен работ­ник или занаятчия, поставиш ли любовта като основа на твоя жи­вот, това, което ще направиш, ще бъде благословено. Носиш ли лю­бовта в себе си и лук да режеш, ще бъдеш по-ценен, отколкото да си възпитаник на най-големия университет, но да вършиш работата си без любов. Безлюбието е ад.

Небето ще допусне да се изредят на сцената всички теории, уче­ния, доктрини, режими и философски течения. Идват ли те без лю­бов, ще се провалят. Времето ще ги отнесе и човечеството ще ги заб­рави. Ще останат пораженията им, които други трябва да поправят. Ако управляват богатите, силните и първенците без любов, светът ще стане свят на мъченик. Управляват ли бедните, нисшите и глад­ните без любов, с нищо не ще подобрят света. Той пак ще си остане ад, защото ад е онова място, от което отсъствува любовта.

Чешмата, която ти дава вода, дошла от преизобилието на плани­ната, не дава своята вода. И в този случай любовта на Бога към теб се проявява чрез материалната форма, чрез водата, която утолява твоята жажда. Материалното битие е Божествена идея. Храната, ко­ято приемаме, е драговолна жертва на природата, направена от лю­бов.

Когато някой махне ключа от петолинието, цигуларят не може да свири правилно. Ключът, който осмисля петолинието на живота и без който замлъква цигулката и на най-добрия цигулар, се нарича любов.

Чувал съм да казват: „О, аз загубих първата си любов"! Казват това свещеници, учители, философи, майки и бащи. Но в тези думи е скрито едно заблуждение, тъй като любовта не може да бъде нито „първа", нито „втора". Ако някой говори за първата си любов, това ще рече, че е имал и втора. А щом е имал втора, той не е имал и първа.

Любовта е една и неделима. Тя е вечна. Всъщност любовта би трябвало да бъде постоянното състояние на човешката душа, но хората са се намесили грубо със своите себични чувства и са се опитали да коригират нещо от свещените закони на природата.

Любовта, за която приказваме тук, ще бъде потребна на всеки човек да премине от царството на смъртта в царството на безсмър­тието. Прекосявайки този океан, корабът, с който ще пътуваме, не­минуемо ще се люлее, но любовта ще ни даде сили и устойчивост да разрешим задачата.

Хората не подозират, нито пък могат да си представят как ще изглежда земята, ако всички люде биха залюбили Бога. Няма да се намери рай, който би съперничил с една такава земя.

За Бога не мога да дам никакво определение, говори Учителят, освен следните слова: Любов без промяна, знание без погрешки, сво­бода без ограничения. Не познавате ли Бога по този начин, вероятно е да изпаднете в суеверие и фанатизъм.

Измежду така наречените духовни хора има такива, леността на които е измислила всевъзможни пътища за бързо отиване към така нареченото „спасение". Ние обичаме Бога - казват те. - Не е ли това достатъчно, за да се уверим, че сме изпълнили всичко, което с необ­ходимо за нашето спасение?

Наистина няма нищо по-лесно от това, да кажеш, че обичаш Бо­га, но работата е там, че това най-лесно трябва да се предшествува от по-трудното - да обичаш ближния си, а след това от подвига да обичаш и враговете си.

И така, най-лесното - да обичаш Бога, е възможно, когато из­вършиш най-трудното - да обикнеш ближния си и своите врагове.

Когато човек направи любовта едничък закон в живота си, той е влязъл в най-хубавата църква. Той става толерантен към всички ре­лигии и всички църкви, но чак сега разбира онова, което по-рано не е разбирал в църквата.

формите, образите, тайнствата и каноните се осмислят само от Божията любов.

А какво съдържание влагате вие в понятието „порок"? Ако ме запитате какво е порок, аз ще ви отговоря така: Порок е всеки плод на безлюбието. Ако в една постъпка има истинска непритворна и безкористна любов, тази любов ще отмие петната на всяко дело.

Какво е небе? Трудно е да се разбере небето, ако трябва да бъде изяснено със съвършеното познание на тия, които го населяват. За нас, хората, които живеем на земята, има един по-лесен път:

Небе е онова място на земята, където хората живеят в любов и разум. Останалото се нарича ад.

Гамата на сегашния човешки живот е миньорна. Хората дълго живяха в нея. Те я научиха много добре и станаха специалисти.

Иде ред, когато човекът трябва да разбере мажорната гама. Ни­кой не я познава, защото цялата съвременна култура не е вкусила нито един от плодовете на Божествената любов.

Като казвам мажорна гама, не трябва да разбирате буквално ма­жорната гама в музиката. Това е само сравнение. Мажорната гама на любовта е нещо съвсем друго. Във величествения й строеж изчез­ва всяка скръб, колебание и тъмнина. Нейните мелодии разгъват красотата и безкрая на света, които хората всякога са търсили в миньорните тонове на скръбта.

Само този, който влезе в мажорната гама, ще разбере думите, които казвам.

Обичаш ли ме? - Ето един въпрос, който може да се нарече меха­нически и който хората не бива да задават. Да питаш някого „Оби­чаш ли ме?", то е все едно да питаш запалената свещ: „Ти светиш ли?" Щом виждаш буквите при запалената свещ, тя ти свети.

Това, което свети, не говори. Това, което люби, не говори. Не задавайте механически въпроси и не предизвиквайте механически отговори.

Има семейства, членовете на които живеят в разбирателство, за­ради светлината, която има един от тях. Случи ли се тоя един да напусне семейството, веднага настъпва дисхармония и пълен мрак.

Има народи, които са живели заради любовта на един човек. Всичкият ентусиазъм, енергията и сплотеността са изхождали от не­го. Той е свалил от висините на Духа един Божествен дар. Отиде ли си този един в този народ, настъпва безлюбие и мрак.

Имаш ли любов, не бой се от външните сътресения. Не ще се поклатят твоите устои. В безлюбието си вече в опасност.

Не питайте как да служите на Бога. Дори когато помогнеш на една мравка, паднала във водата, да излезе навън, ти вече почваш да служиш на Бога. Не считай, че ще понижиш своето достойнство, ако направиш това.

Когато ме запитате защо човек греши, аз отговарям: Защото Бог обича човека и го е оставил свободен.

Когато ме запитат, защо човек прави добро, аз отговарям: Защо­то Бог обича човека и го е оставил свободен.

Не е лошо това, че хората се влюбват един в друг. Лошото се по­явява тогава, когато започнат да се обсебват и да се ограничават дори до степента на истинско робство. Остави човека, когото оби­чаш, сам да не пожелае да се отдели от теб. Остави любовта, която се ражда от свободата, сама да избере и да си наложи игото, което е най-приятното иго.

Апостол Павел казва за Христа: „Твоето иго ми е сладко".

Човекът, който живее в Божията любов, не може да спре и да каже, че вече нищо и никого не люби.

Ще може ли реката Мисисипи, тръгнала по своя път, да спре и да каже отведнъж, че от този момент няма да тече?

*

Ще ви открия една тайна от духовните тайни. На пръв поглед тя е известна, но никой още не е проникнал в дълбочините й и не знае вътрешния й динамизъм. Тази тайна е следната:

Никой човек не може да стане велик, ако хората не го обичат. Никой учен не може да стане велик, ако учениците му не го обичат. Никой държавник не може да стане велик, ако народът само се бои от него, а не го обича.

Когато ви посети някое страдание, вие не казвайте, че в света няма любов и че небето ви е изоставило. Не, това страдание е пръс­тът на цигуларя, който притиска струната на определено място по грифа на цигулката, за да изтръгне от вас определения тон в симфо­нията на живота.

Който люби, той гори в огнището, а ония, които той обича, седят наоколо и приемат тази животворна топлина.

Ще дойде ден, в който и тия, които са били обичани, ще влязат в огнището на любовта, за да дадат топлина и живот на други.

Това ще рече да те обикнат и да обикнеш.

Колко пъти лицата на хората ви се виждат неприветливи, колко пъти светът край вас ви се струва недружелюбен! Има дни и часове, когато животът ви се обезсмисля. Тъмни часове на отчаяние ви спохождат.

Ако в такива часове може да събудите у себе си любов към Бога, лицата на всички хора край вас ще станат красиви и приветливи. Светът край вас ще ви се види дружелюбен и свой. А мъката ви ще се превърне в радост.

*

Когато са млади, хората казват, че е рано да заобичат Бога, тъй като ги увличат примамките на този свят. Така захласнати в играта на илюзията, те остаряват и тогава казват, че е вече късно, защото са уморени и очакват смъртта.

Еретик е оня, който не люби Бога. Само любещият Бога е право­верен.

И днес още живеят християни, които вярват в Бога и в Христа, но когато стане нужда, поставят щиковете на своите пушки, обръ­щат дулата на картечниците и оръжията срещу своите братя и пу­щат унищожителен огън върху градове и села.

Ако се молиш на Бога без любов, ще заприличаш на онези до­садни просяци, които просят с ожесточение и затова нищо не получават.

По какво се отличава Христовата правда от правдата на Вехтия Завет?

Отговорът на този въпрос е даден в текст на Евангелието, къде­то се казва, че работниците, които са дошли в единадесетия час, са получили такава заплата, каквато получават тези, които са дошли сутринта.

Ако перото на поета разделя и ожесточава хората, а мотиката на земеделеца ги приближава братски, за предпочитане е мотиката пред перото.

Ако училището, в което се учиш, те отдалечава от Бога, това учи­лище не принадлежи на светлината, а на мрака.

Да воюваме, без да убиваме!
Закони

В света съществуват закони, които ученикът на Божествената наука трябва да познава и съблюдава.

Любовта, за която дадохме по-горе някои избрани от Учителя мисли и сентенции, е път към постижение на великата цел на уче­ничеството. Но в настоящия свят, както и в цялото битие има зако­ни, които мъдрият трябва да познава, защото тези закони са стълбо­вете, върху които са положени основите и хармонията на света.

Между многото закони, които Учителят е дал, тук цитираме те­зи, които подбрахме пак из неговото слово.

Към всички закони си позволихме да дадем и някои пояснения. Тези пояснения ще послужат за по-правилното разбиране на зако­ните. Защото и те са съставени пак от идеи и мисли, взети от негово­то слово.

1. Закон: Никой човек не може и не бива да се произнася за погрешките на хората, докато не познава истината.

Пояснение: Какво значи това? Коя е истината. Какво е истина­та? Най-често хората не могат да направят разлика между истина и факт. Да докажеш достоверността на един факт е едно, а да кажеш истината е съвсем друго. Нашите наблюдения върху протичащия край нас живот са повърхностни. Най-често те са явления, на които не знаем причините. Зад явленията са скрити причините, които от духовно гледище са дори по-реални от самите явления. Ако не беше така, причините не биха предизвикали явленията.

Понятието „истина" е много по-дълбока духовна категория. На въпроса „Що е истина"?, който Пилат зададе на Исуса, Исус не отго­вори. Той знаеше, че съзнанието на римлянина от Понтия не ще мо­же да го разбере, тъй като Пилат познава само законите на своята държава. Той не беше освободен от тях, а Исус преди това беше ка­зал: „Истината ще ви направи свободни."

Ако анализираме този израз, ще дойдем, ако не до същината, то поне до предверието на въпроса за истината. Истината се свързва със свободата. Свободен е онзи човек, който сам може да освобождава другите чрез своята мъдрост. Ако някой от вас каже някому един факт, който е достоверен, но това казване не освобождава от съзна­нието на човека редица заблуди и илюзии, този факт още не е исти­ната. Истината сме казали само тогава, когато нашите думи внесат светлина в съзнанието на тогова, на когото говорим, и той вече е напълно освободен от всички противоречия и от всяка тъмнина.

Истината познава този, който е проследил едно явление в при­чинния, умствения, астралния и физическия свят, и е вече наясно, защо то се е случило по такъв начин.

Ако ние изречем думи, които помагат на човека да забрави всич­ки свои тревоги, съмнения и омраза, ако го освободим от тровещите го съмнения и той заживее нов живот в светлина и ако той познае Великото Творческо Начало, тогава сме казали истината. Ако само посочим грешката на нашите ближни, а не сме в състояние да ги научим как да поправят тези грешки, ние не им казваме истината.

Ето защо Учителят е формулирал този първи закон така, че ние да бъдем внимателни, когато изричаме думи на осъждане спрямо нашите близки, тъй като не сме в състояние да надникнем в причи­ната на дадена постъпка.

2. Закон: Неправилното деяние спрямо себе си е грешка. Но неправилното деяние спрямо цялото е престъпление. Пояснение: Човек, както е известно, притежава освен личен, но и обществен живот. Ако с някакво деяние някой човек внесе дисхармония в своя личен живот, това деяние ние го наричаме погрешка. Но всяко действие, което внася дисхармония в цялото, ние го нари­чаме престъпление.

3. Закон: Страхливият няма любов.

Пояснение: Всяка смелост в живота на човека произтича от ня­каква любов. Само любещият е окрилен и той знае, че всяко нещо, направено за любовта и всяка сторена за нея жертва е свята и угодна на Великия Творчески Дух на небето.

4. Закон: Реалното е това, което никога не се изменя и не се зали­чава.

Пояснение: В света на сенките говорим за реалност. Ние не зна­ем колко сме далече от реалността, ако още не сме научили различа­ването й. Държим в ръцете си вещи, които имат временна стойност, а ги наричаме реалност, а истинската реалност, която е в нас, отри­чаме.

Душите ни жадуват за безсмъртие. А ние го търсим сред смърт­ните изяви на веществото, което има кратко съществувание.

- Да бъдем реалисти - казват съвременните философи, без да се съобразяват, че реално е това, което никога не се изменя.

5. Закон: Щом нещо се отрича, то съществува.

Пояснение: Човек не може да отрече нищото. То не понася отри­цание, щом като не съществува. Човек може да отрече само това, което е. Нашето отрицание при това не променя нещата. То е само немощта ни да проникнем в света на онова, което отричаме.

6. Закон: Всеки носи последствията на своята свобода.

Пояснение: Разумното Начало е дало на човека свобода. Той мо­же да избира своя път в лабиринта на живота. Никой никому не пре­чи не само да мисли по някакъв начин, но да извърши това, което е намислил. Но тъй като светът почива и се развива по законите на Твореца, човек, който подбира по свобода своя път, не е свободен от закона, който той или зачита, или нарушава. Зачитането на закона носи благоприятни последици, а нарушението му или неговото пре­небрегване носи обратни резултати.

7. Закон: Материализмът няма да даде нищо на света.

Когато една култура загуби своя идеализъм и стане напълно ма­териалистическа, тя е осъдена на смърт. Когато една религия загуби своя идеализъм и стане материалистическа, тя е осъдена на смърт. Когато едно учение изгуби своя идеализъм и стане материалисти­ческо, то е осъдено на смърт.

Пояснение: Материализмът, който е създаден като антитеза на истинската наука в живота, човека и вселената и който улеснява духовно невежите да разбират живота, е същевременно бариера, коя­то е поставена да бъде премината от напредващия и творчески дух на новата епоха. Тази бариера е поставена за упражнения, но барие­рата никога не е била цел.

8. Закон: Всяка форма в науката и изкуството е потребна, за да се изрази чрез нея някакво съдържание, а всяко съдържание е необ­ходимо, за да се изрази смисълът на самия живот.

Пояснение: Абстракционизмът може да има само частично вли­яние върху изкуството, за да внесе известен психологизъм и малка загадка за този, който го възприема. Пълният абстракционизъм, който съвсем е изгонил формата, е вече вън от изкуството.

9. Закон: В действията на човека не трябва да има замисъл и съображение, както и пресметливост, за да добие чрез тях нещо ма­териално.

Пояснение: Хората най-често дават, защото знаят, че ще полу­чат. Такава постъпка е елементарна и банална правда. Любовта пре­небрегва тази правда и дава не само повече от това, което ще получи, но дава и без оглед на каквото и да е получаване.

Това е законът на изобилието, наречен опуленс.

10. Закон: На човека не е позволено да отнема ничий живот. Жи­вотът с нищо не се изкупува.

Пояснение: Най-великото нещо, на което никой никога не може да намери равноценността, е животът. Всеки живот произлиза от Бога и затова никой досега не е успял да повтори великото дело на Твореца да създаде живот. Не само, че не е по силата на смъртния човек да стори това, но не е позволено да узнае и тайната, която от­деля мъртвата от живота природа.

Ето защо на човека не е позволено да отнема ничий живот. Дори и тогава, когато ние умъртвяваме растения, за да се храним, тъй ка­то това е неизбежно поради факта, че единствени растенията произ­веждат белтъчни вещества, пак трябва да се отплатим за този дар, като получената от растителния свят енергия превръщаме в достой­ни дела.

Това, което е позволено за животното, което няма още индиви­дуализирано съзнание, не е позволено за човека. Ако животните се самоизяждат, това за човека е най-страшното престъпление. Като имаме предвид всичко това, може да си представим как изглежда за висшите същества животът на нашата планета.

Някои хора казват, че и да убият някого, ще изкупят постъпката си с други „благородни" дела. Не, законът е категоричен: животът с нищо не се изкупува.

11. Закон: Изплати ли човек големия си дълг, той ще изплати и малките си дългове.

Пояснение: Щом човек е наясно по големите въпроси за Бога, за развитието, за съдбата и за безсмъртието на душата, всички остана­ли по-дребни въпроси, които възникват от неразбирането на голе­мия въпрос, се разрешават от само себе си.

12. Закон: Човек не може да се учи, докато не обича нещо или някого.

Пояснение: На този свят не може да се извърши нищо добро и полезно, без човек да има импулс и вдъхновение. Най-често велики­те творения са се появявали на земята като резултат на една голяма любов.

13. Закон: Не е позволено на човека да измъчва тялото си.

Пояснение: Йогизмът е дал доста солидни знания на човеците. Той е доктрина на разума, волята и строгия живот. Много са вариан­тите на това източно праарийско учение, но някои от тези варианти са получили доста големи отклонения от основната задача на учени­ето. Един от тия варианти е да се гледа на тялото като инструмент на духа, което всъщност е истина, но такъв инструмент, който тряб­ва да бъде не само напълно във властта на волята, но и да бъде при-учен към понасяне на физически несгоди и страдания. Немалко са привържениците на това схващане, които поставят съзнателно сво­ето тяло на най-различни мъчения: глад, физически болки, мъчи­телни пози, понасяне несгодите, които причиняват остри металичес­ки предмети, и други такива самоизтезания.

Западният окултизъм, включително Бялото Братство, което е част от Великото Всемирно Братство, не споделят тези методи за ду­ховно издигане. Тъй като западният окултизъм във всички свои разк­лонения върви по Христовото Слово, последователите му считат за погрешно всяко варварско отношение към тялото, което ни е дадено от природата като съвършен и прекрасен инструмент. В устройството и функциите на тялото е вложена великата и още неразкрита премъд­рост на живата природа. Има случаи, когато някои от школите на западния окултизъм препоръчват за известно време глада, но само като средство за лекуване.

14. Закон: Не съществуват сили, които могат да попречат на чо­века да направи едно добро дело.

Пояснение: Някои хора, които са тръгнали в духовния път, често се оплакват, че в страната, където живеят, липсва свобода. Вярно е, че липсата на свобода за духовно подвизаване в широк смисъл на думата гнети човека, но за най-главното - вътрешната работа на уче­ника, винаги и при всички условия има свобода. Всеки и във всяко положение може да се моли. Никому не е забранено да каже на своя приятел една топла насърчителна дума, никому не е забранено да обича ближния си.

15. Закон: В богатството, спечелено по бърз начин, действуват силите на злото, а в богатството, спечелено с честен труд, действуват силите на доброто.

Пояснение: Бързото забогатяване прилича на хазарт. Това, кое­то идва при нас като резултат на ловкост или на хитра комбинация, с която изпреварваме своите противници в търговската или борсо­вата игра, не носи благословението на честно положения труд.

Времето бързо доказва това.

16. Закон: Колкото повече ограничаваш някого, толкова повече ограничаваш себе си.

Пояснение: Не може свободен човек да лишава други от свобо­да. Свободата, която даваш на ближния си, отговаря на свободата, която ти имаш. Почнеш ли да ограничаваш свободата на другите, ти вече си стеснил своето съзнание и си се ограничил.

Бог, Който има безкрайната свобода, е дал такава свобода и на човека. Ограничението, което човек е получил, след като е злоупот­ребил с тази свобода, идва от закона за каузалността, а не от отмъстителността на Бога. Бог не отмъщава, защото е Любов. Онова, ко­ето изглежда като отмъщение, е нарушеното равновесие в света на абсолютната правда, което законът възстановява.

И тъй мярката на твоята лична свобода е свободата, която ти даваш на другите.

17. Закон: Щом хората те обичат, те те повдигат.

Пояснение: Само обичта на околните може да ти даде кураж и сила в един момент, в който трябва да извършиш едно сериозно де­ло. Не прекъсвайте връзките си с добрите хора. Те са невидимите източници, от които получавате сила в най-сериозните моменти на своя живот.

Какво става с растението, лишено от слънчевата светлина?

18. Закон: Добрият е винаги силен.

Пояснение: Ние коригираме понятието сила. Това, което най-често се нарича сила, винаги прикрива слабостта. Злите, отмъсти­телните, жестоките никога не са силни. Вгледайте се внимателно в това, което се случва в живота и ще разберете, че тираните са жесто­ки от страх. Истински силен е само добрият човек.

19. Закон: Дето има спор, истина няма да се яви.

Пояснение: Няма по-безполезно нещо от това, което наричат спор. Има ли така нареченото „щракане на идеи", тогава истината е побягнала на астрономическо разстояние от това щракане. Напразно в надпреварването с думи и с ловки софизми ще чакаме появата на истината.

20. Закон: Не отлагай определените за свършване работи, защо­то с това ти спираш развитието на своя ум. ,,,) , ..<;•

Пояснение: В процесите на мисленето съществува известен по­рядък. Някои неща не могат да изпреварят стоящите пред тях. Ако нещо е решено да се извърши, а извършването се отлага, отлагат се и следващите след него мисловни процеси. В приемането на новите идеи съществува известен порядък.

21. Закон: Само благодарният подлежи на развитие.

Пояснение: Благодарността е много ценно качество. Благодарният предизвиква щедростта и благоговението на всекиго. Благодарният е разтворил душата си като цвят, който получава любовта на слънцето. На благодарния всеки помага. Благодарният най-добре се учи и най-бързо расте.

22. Закон: За всяко добро дело се изисква една малка жертва.

Пояснение: Ние нямаме друга мярка, с която бихме могли да из­мерим добрината на хората, освен големината на жертвата, която те правят, когато искат да ни сторят някакво добро. Ако мислиш, че мо­жеш да направиш някому нещо добро, без да жертвуваш нещо от себе си, ти не си на прав път.

23. Закон: Ако унищожим враговете си тук, на физическото по­ле, те влизат в нас.

Пояснение: Липсата на духовна просвета е причина за многото злини и нещастията, които съпътствуват живота на човека. Ако зна­ехме колко фатални са последиците на някои наши постъпки, ние бихме съблюдавали на всяка крачка горния закон.

Онзи, който е успял да унищожи враговете си на този свят с на­силие, те стават невидими и още по-жестоко си отмъщават, защото са вече в самия него.

Вгледайте се по-внимателно в живота и ще се уверите в това.

24. Закон: На ученика е забранено да приема робството.

Пояснение: Ученикът, тръгнал в духовния път, може да живее при неблагоприятни и ограничени условия, но не и да се подчинява на робството. Не може робска психика да бъде жител на безкрайното и свободно царство на Духа. Свободният човек не бива да бъде роб и на своите деца. Да обичаш и да си готов да направиш всяка жертва е едно, а да си роб е друго.

25. Закон: Никой никого не може да владее.

Пояснение: Може да владееш земи, държавни богатства и цели континенти и всичко, което е земно и материално, но една привидно скромна и незначителна човешка единица ти не може да владееш.

Човекът не може да бъде завладян, защото носи жива безсмърт­на душа.

26. Закон: Човек не може да стане богат, ако не е щедър. Пояснение: Има една скрита причина, която прави хората да припечелват богатство. Не става дума за онова забогатяване чрез насилие и грабеж, нито чрез коварни хитрини, а за придобиване бо­гатство чрез щедрост. Това е окултен закон. Щедрият никога не осиромашава.

27. Закон: Гордостта и тщеславието счупват осите на ума и сър­цето.

Пояснение: Спомена се и на друго място, че гордостта се счита като един от основните и най-стари грехове, който е предизвикал падането. Гордостта има отношение към ума. Когато човек си по­мисли и заживее с мисълта, че знае много, той подготвя своето паде­ние, тъй като знанията, които е придобил, не са негови и той става техен незаконен притежател. Тогава живата природа се заема да въз­станови истинското положение и такъв човек става непоносим със своето високомерие. Хората го намразват и вместо да се приближа­ват към него, те го отбягват. Нещо се счупва в неговия ум и той поч­ва да повтаря едни и същи неща и стига до баналността. Защо това става така? Защото горделивият изтласква прииждащите към него нови знания. С горделивия трудно се съжителствува.

Тщестлавният пък е много словоохотлив и всичко прави да на­сочи разговорите и вниманието на хората към себе си. Тщестлавието има повече емоционален самонаслаждаващ се елемент, който мно­го лесно проличава и който изморява околните.

Тщестлавният е пуснал в сърцето си не Божествения дух на сми­рението, а един легион суети.

28. Закон: Не говори много, за да те разберат.

Пояснение: Ако говориш на хората много, те загубват способ­ността да те разбират. Не се изхабявай с много говорене и не пресищай хората с думи, които вече не могат да влезат в съзнанието им.

29. Закон: Един човешки живот е недостатъчен, за да извършим цялата си работа.

Пояснение: Прераждането на душата или вечното съществува­ние на нашето безсмъртно начало, е необходимост, за да се убедим, че живеем в един разумен свят, тъй като, ако живеем само един жи­вот, много малко нещо научаваме. Съществуването ни е безсмисле­но, а дори и оскърбително. Бог няма да създаде един свят толкова сложен и толкова хармоничен заради безсмисленото ни съществува­ние.

Неизбродна и неуловима е Неговата премъдрост!

30. Закон: Има три вида хора: глупави, умни и мъдри. Глупавият непрекъснато се занимава с миналото, умният се стре­ми да прочете в бъдещето, а мъдрият живее и нарежда настоящето.

Законът не се нуждае от пояснение.

31. Закон: В живота няма равенство.

Пояснение: Най-погрешната и най-утопичната идея на земята е идеята за равенството. Има само едно равенство - равенството пред Бога. То е, че всички сме излезли от Бога, макар да сме стигнали до различно ниво в своето развитие.

Ако съществуваше равенство в най-широк смисъл, не би имало нито явления, нито развитие. Това би могло да се илюстрира с реди­ца примери в природата, от които ще стане ясно колко грозна, мър­тва и безнадеждна картина би представлявал светът, ако имаше та­кова равенство.

32. Закон: Доброто и злото не се променят.

Пояснение: В света не съществуват сили, които могат да напра­вят злото добро и обратно. И ако някой човек се е променил и от „лош" е станал „добър", това не значи, че злото се е превърнало в добро, но че човекът е изоставил пътя на злото и е тръгнал по пътя на доброто.

Човекът може да се мени, но „злото" и „доброто" като сили и същ­ности остават постоянни и изпълняват предназначението си в еволю­цията.

33. Закон: Божественото семенце расте при страданието.

34. Закон: Този, който обича, може да си причини страдание, но не зло.

35. Закон: Само великите люде умеят да се радват на малките неща в живота.

36. Закон: Никой не може да избегне кармичните последици.

Имал съм случаи да чуя неведнъж по желание на наши приятели да се състави текст, който да съдържа в най-сбита и най-ясна форма смисъла, съдържанието и формата на учението, което донесе Учите­лят и което ние наричаме учението на Бялото Братство.

Веднъж, когато разглеждах един автентичен препис от писма на Учителя до някои приятели, намерих следващия по-долу текст, кой­то е и съдържанието на едно писмо на Учителя. Този текст ни улес­нява при търсенето на сбито, синтезирано определение на учението и ни освобождава от грижата да търсим друго, тъй като сам Учите­лят дава най-ясно определение за същността на учението си:

Ето и самото писмо: