Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя

Днешният ден бе дъждовен. Групата ученици се бяха събрали под хубавия навес и заградили своя Учител, слушаха неговите мъдри ду­ми и тихия ромон на пролетния дъжд.

Ученикът: Веднъж Вие казахте, че хората си служат с два вида говор: мек и остър. Кой говор е за предпочитане?

Учителят: Естествено е всеки да каже, че предпочита мекия го­вор, но и в този случай има нещо много относително. Когато гово­рим някому отблизо, ще му говорим тихо, а тихият говор е сам по себе си мек. Но трябва ли да кажем нещо отдалеч, тогава тихият говор е неуместен. Говориш ли отблизо, употреби мекия говор, но казваш ли нещо отдалеко, употреби силния (острия) говор.

Понякога може да стане грешка в оценката на отношенията меж­ду хората, ако се съди по говора. Може да прецените като мек и не­жен нечий говор, без той да е такъв, защото този, който ти говори, е духовно далече от теб. Други път някой остър говор може да ти се стори недружелюбен, но той само изглежда такъв, защото този, кой­то ти говори, е духовно близо до теб.

Има хора, които ни обичат. Те са честни, откровени, истинни, мислят ни доброто и ни предупреждават за някои опасности. Този техен говор може да ни се види недружелюбен, което е грешка.

И в говора на природата има такива нюанси в силата и слабост­та. Тази е причината, че някои поети оценяват природата като мека, нежна, гальовна, а друг път при други обстоятелства, я намират страшна.

Природата при всички случаи е безпогрешна и неизменна.

Ученикът: За всичките ли наши постъпки сме отговорни? Няма ли такива в живота ни, за които не отговаряме?

Учителят: Има много неща, които на пръв поглед ни се струват случайни, но в скрития и още непознат за човека разум на природата те са строго определени. Когато ралото на орача, който минава през някой мравуняк, развали мравуняка, за мравките е съвсем неизвест­на причината за това бедствие. Само онзи, който оре, знае защо и как е станало това. Ако се съберат всички философи на този мраву­няк и почнат да разискват по случката, те няма да дойдат до никакъв извод. Само разумният човек, който се е заел да оре, знае как да обясни това неочаквано явление.

И много случки в живота на хората, които не могат да се обяс­нят, имат свои разумни причини, известни само на висшите същест­ва. Един ден в далечното бъдеще те ще станат ясни за всеки човек.

Не бързайте с вашите заключения дори и тогава, когато правите преценка кое е добро и кое - зло. В човешкия живот неминуемо има падения и ставания. Това е закон в растежа и на децата. Всяко пада­не има и своята добра страна. Веднъж един занаятчия, като тръгнал за работата си, подхлъзнал се и си изкълчил крака. Един негов при­ятел, който минавал наблизо, го взел, качил го на коня си, за да го заведе при някакъв лечител, който знаел да поправя изкълчено и счупено. Из пътя конят се подплашил от едни катунари, които дрън­кали с тенекии, хукнал встрани от пътя и хвърлил на земята занаят­чията с изкълчения крак. „Не ми ли стигаше първата беда - рекъл си той - та сега и втора?" Когато обаче се опитал да стане, разбрал, че изкълченият крак се изправил.

Това, че конят е хвърлил човека, е едно привидно зло, тъй като кракът се оправил. Затова, ако в живота си срещнете някакво пре­пятствие, което ще изправи „изкълчения" крак, не роптайте.

Материализмът, който е окачествен от много хора и философи като едно зло, все пак играе една положителна роля в живота. Той изчиства много от паяжината, оставена от времето на схоластиката и грубото суеверие. Той сам ще стане причина хората да придобият едно ново съзнание, чрез което ще бъдат изтълкувани правилно фак­тите и явленията, от които материалистическата наука прави ново суеверие и нов фанатизъм.

Ето защо истинският духовен човек не бива и не може да бъде сляп и фанатичен последовател на някоя научна теория.

Ученикът: Кои желания на ученика заслужават да бъдат реали­зирани и дали е възможно и полезно всякога това?

Учителят: Желанията не са произволни. Те се импулсират от някакъв център. Понякога не от един, а от няколко центрове. Във всички случаи желанията трябва да бъдат изпращани най-напред в свръхсъзнанието. Висшите разумни същества, които се занимават с живота на човека, чието желание разглеждат, решават дали това же­лание трябва да се осъществи и ако е редно то да намери осъществя­ване, пращат го в подсъзнанието, откъдето индивидът черпи сили за реализацията му. След това пътят на това желание е насочен към съзнанието.

Този процес се извършва циклично в така нареченото „Божествено колело на реализиране желанията.

Всеки човек, който е разумен и има търпение, може да реализира желанията си. Ако за пример някой пожелае да стане музикант, той проектира своя копнеж в свръхсъзнанието, откъдето той отива в под­съзнанието. Там са натрупани много опитности и неподозирани въз­можности. Там, в подсъзнанието може да се появи идея този човек да иде на концерт, в обстановката на който той ще се вдъхнови и ще получи силен подтик за работа в сферата на музиката. Съзнанието след това ще го реализира с разумност и търпение, а самосъзнанието един вид ще санкционира, че това желание да стане музикант е кра­сиво и Божествено желание за развитието му и накрая ще се яви и радостта.

Ученикът: На много места засегнахме въпроса за доброто и зло­то, но все пак много хора се лутат в лабиринта на тяхната относи­телност. Може ли да се конкретизират тези понятия?

Учителят: Доброто има между другото това преимущество пред злото, че може да се направи във всички светове. Престъпникът не може да направи зло в другия свят. Теренът за извършване на зло е само на физическия свят. Затова един добър човек е равен на хиляда зли хора. Ако хиляда зли хора направят хиляда злини, добрият човек с едно добро унищожава хилядата злини.

Силата на злото е в неговото количество, а силата на доброто е в неговата интензивност.

Ученикът: Какво трябва да бъде поведението на ученика, кога­то го обвинят в несправедливост?

Учителят: Ученикът и всеки умен и честен човек бива затварян в затвор само за истината. Позорно е за всекиго да отиде в затвора за пари. Ученикът трябва да каже: Само за истината мога да остана в затвора.

И когато бият някого за истината, нека да мълчи. Той не бива да се защищава, защото самата истина ще го защити. Онзи, който те е ударил за истината, след време сам ще дойде да ти се извини и ще ти стане приятел.

Духовните хора искат да прекарат живота си леко. Това е невъз­можно. Ще знаете, че за всичко, което сте научили от духовната шко­ла, сте отговорни. Знанието прави човека отговорен. С увеличаване на знанието ви расте вашата отговорност.

Ученикът: Този, който е тръгнал в духовния път и работи за сво­ето съзнателно издигане, трябва ли да изостави другата си работа?

Учителят: Това би значело леност. Аз не искам да ангажирате всичкото си време за това, което ви говоря. То да влезе в състава на вашия живот и дейност. Никой не може да ви забрани да се занима­вате с изкуство. Поезията и музиката не са земни неща. Те принад­лежат на един по-висок свят.

Ученикът: Във Вашето слово се срещат мисли, че любовта и ка­чествата, които придобива човек, трябва да станат действени. Нали Христос е казал, че свещта не се поставя на скрито, а трябва да све­ти.

Учителят: Това е тъй, но за да се осведомите по-добре за това, което питате, необходимо е да направя един по-щателен анализ вър­ху екзекутивните качества на човека. Три от тия екзекутивни спо­собности са: твърдост, смелост, изпълнителност. Това са трите със­тавки на волята. Графически и те могат да се изобразят със страни­те на равностранен триъгълник, ако те и трите имат еднаква абсо­лютна стойност.

Какъв вид има твърдостта у даден индивид. Ако разумът не е поставен в действие, такъв човек е упорит и нелогично своенравен. Той държи на своето мнение, без да е ясно защо прави това. Не отс­тъпва само заради „неотстъпването".

Има също така упорита твърдост, която се отличава от посоче­ната по това, че на този човек са засегнати личните чувства. Тази твърдост е продукт на себелюбие и култ към собствената личност.

На трето място твърдостта може да се прояви в човека, който защищава своите убеждения. Тази твърдост е от по-високо качество, макар понякога да прави впечатление на фанатичност.

И така трите варианта на твърдостта са: физическа вродена, не­съзнателна твърдост, на второ място чувствена (емоционална) твър­дост и най-после идейна твърдост.

Предстои да разгледаме смелостта и нейните прояви и вариан­ти. Смелият човек е високо морален образец. Неговата смелост не идва от принуждение, а от вътрешен подтик. Известно е, че качество­то на една смела постъпка е в зависимост и от ръста, и от духовното развитие на този, който я проявява. Един смел човек може да се втур­не сред опасността, за да спаси някого, но със същата смелост друг може да направи поражение. И в двата случая подтикът идва от са­мия човек, от решението, което е взел той.

Има смели люде, които обаче не са достатъчно твърди. Смелост­та е по-краткотрайна, дори мигновена проява, а твърдостта прите­жава продължителност. Както не винаги твърдият е смел, така и смелият не винаги е твърд. Твърдият може да чака затворен дълго време в една крепост. Смелият не винаги притежава това качество.

Една илюстрация за тези състояния може да бъде и някакъв пример от природата. Водата, която слиза от високата планина по ня­какъв наклон или улей, има голям ефект, но тя не проявява своя смелост, защото тя е принудена да направи това поради земната гра­витация. И онази вода, която се изкачва нагоре поради някакво на­лягане, също не проявява смелост, тъй като външни сили я принуж­дават да прави това.

Смелият човек черпи сили и подтик от себе си. Той обаче не ви­наги е деен и изпълнителен. За да изяви своята смелост, той трябва да има убеждение и разум.

Човек трябва да бъде смел, но да знае защо. Нека бъде и твърд, но да знае защо. Същото се отнася и за изпълнителността. Следова­телно и смелостта, и твърдостта, и изпълнителността трябва да бъ­дат в услуга на едно убеждение, на една идейност.

Описаните по-горе сили или качества имат своето място и зна­чение във физическия свят. Всяко същество, което слиза на земята, трябва да се въоръжи с тях.

При работа с тези сили често у човека се явява и едно друго ка­чество, което придружава описаните екзекутивни качества. Това ка­чество, по-право - сила е разрушителността - най-грубата сила, коя­то действува у човека. Тази сила се храни от грозната трапеза на жестокостта. Разрушителността убива физически и морално.

Всички състояния у човека се отразяват на неговото физическо естество. Така например ноктите могат да бъдат едно прекрасно ог­ледало на тези състояния. В продължение на 180 дни, през които ноктите се сменят, всичко се хроникира върху тях. За този, който може да чете по ноктите, всичко за даден индивид е ясно като бял ден.

Ученикът: Кое негативно качество у човека пречи да се прило­жи на дело това знание, което получаваме от Словото?

Учителят: Страхът! Ако разгледаме страха също така по-под­робно, ще установим, че има три категории страх. Страх физически, страх на чувствата и на ума и на трето място - морален страх.

Морално страхливият се бои да не сгреши в нещо от своите прин­ципи. Той анализира постъпките си, за да се убеди, че не е направил нещо, което ще му попречи да влезе в Царството Божие. Страхливи­ят умствено и емоционално се безпокои, че идеите му за умственото му и емоционалното му развитие не ще се сбъднат, а физически страх­ливият е като заек, който бяга от сянката си.

В животинското царство страхът има място, но за човека, който е тръгнал по Божествения Път, страхът се явява като ненужна спън­ка. Трябва да правите разлика между благоразумие и страх. Благоразумието не бива де се превръща в страх, но страхът да се превръща в благоразумие.

Човек може да знае много закони, но тези закони ще имат за него сила, когато направи с тях един малък опит.

Един пример: може у вас да се породи обезсърчение. Ще знаете, че е мисъл, дошла някъде отвън. Вие не сте я родили. Човешкият мозък е градина, в която всеки може да посади един плевел. Изхвър­лете го! Не се поддавайте на външни внушения. Човек трябва да има на своя страна най-първо Бога, после природата, след нея - всички добри хора, а най-после себе си.

След една пауза от десетина дни групата ученици отново се съб­раха на блесналата от утринното слънце поляна. Паневритмията бе изиграна и голяма част от хората се бяха разотишли. Останаха сво­бодните от задължения ученици заедно с любознателния и най-сво­боден в разговорите с Учителя.

Ученикът: Известно ми е, Учителю, че въпросът, който се поро­ди в моя ум, е дори неуместен. За него не може да се говори така, както за обикновените неща в живота, но все пак ще ви помоля да ни поговорите за Безграничното, Великото, Единственото, което се нарича Причина или Бог.

Ако някой би задал на мене такъв въпрос, аз бих му казал, че Великата Реалност, или Бог не се поддава нито на определението, нито на доказателствата. Но забелязал съм, когато Вие говорите за Бога, ние макар и много малко с нашите възможности, но все пак сме близо до Него.

Учителят: Думата Бог се разбира по най-различен начин и хора­та дават на тази дума най-различно съдържание. Вярно е това, че не съществува определение за Вечното, Всемогъщото, Безграничното, но може да се каже и това, че Бог във философския смисъл на дума­та значи мислене. Да вярва човек в Бога, то ще рече да мисли. Само човек, който мисли, може да вярва в Бога. Но вие ще кажете, че мно­го от тези, които не вярват в съществуването на Бога, също мислят. Това обаче не с истина, защото туй, което считат за мисъл, не е ни­каква мисъл, а само пълзене по повърхността на явленията, без да се влезе в дълбочината, където са причините в двигателите на явле­нията, които са частица от проявата на Мировия Дух.

Има грамадна разлика между мисълта на един просветен ум и мисълта на оня, който живее в духовна тъмнина. Първият вижда зад преградите на възприятията, а онзи, който има интуиция и просвет­ление, ще бъде отведен с тези си качества до причините и същността на всичко, което става. Онези мислители, които не са озарени от духовно просветление, се разхождат дори гневно от стена до стена и не знаят какво има в този триизмерен затвор на веществения свят.

Много от философите на материализма считат, че мисълта за Бога спъва изобщо правилния мисловен процес, а истината е, че тък­мо тази мисъл подтиква духовния развой.

Хората си съставят най-различни представи за Бога и това ни­кой не може да спре, тъй като нашият триизмерен свят ни предлага своите форми, без които трудно можем да мислим. Божествената същност с безбройните си измерения е чужда за триизмерния ни ра­зум, но в едно малко, нищожно на вид творение на природата можем да видим чудния разум на живата природа; в някоя също малка на вид, но благородна и самоотвержена постъпка - величието на добро­то, на Любовта и Бога.

Бог се съдържа в малките неща така, както и многовековният дъб се съдържа в жълъда. Вие държите в ръка този жълъд, но не подозирате, че носите в потенциално състояние един многовековен живот.

Знайте, че няма по-голямо нещо от Бога, но същевременно няма и по-малка и по-скромна форма от тази, в която може да се скрие Той. Не подценявайте малките неща. Научете се да ги преценявате по скритите им възможности. Една малка кибритена клечка може да направи огромен пожар.

Ученикът: Вярно ли е, че животът се ражда от Любовта?

Учителят: Това е една велика истина, но известно ли ви е, че животът и любовта са различни и че Любовта - майката на живота, остава вечна и неизменна Божествена същност, а животът е подло­жен на множество процеси и промени. В живота има и съграждане, и разрушение. В Любовта няма тези два процеса. Тя е всякога гра­дивна, чиста и възвишена. Ако допуснем, че Любовта и живота са едно и също нещо как бихме обяснили противоречията в живота? Няма ли да сгрешим, ако припишем противоречие и в любовта?

В любовта няма никакво противоречие.

Това, което казах за Любовта, отнася се и за Мъдростта. Мъд­ростта с нещо повече от знанието, което хората придобиват в живо­та. В знанието има и грешки, и заблуждения. Съществуват противо­речиви и отричащи се една с друга теории, но мъдростта е една и неизменна. Тя е над теорията и хипотезите. Те може да се нарекат стъпала към Мъдростта, която е над всяко знание. Мъдростта се из­влича от знанията и проблясва само в една пробудена душа!

Същата абсолютна и безкрайна чистота, липса на каквито и да е ограничения притежава Истината. Истината ражда свободата, но в свободата, която имат човеците на тази земя, съществуват и ограни­чения.

В Истината няма никакви ограничения!

Тогава бихме могли да си зададем следните въпроси: Можем ли да живеем без любов? Можем, но без любов животът ни ще бъде пълен със страдания.

Можем ли да живеем без мъдрост? Да, можем, но без мъдростта знанията ни ще бъдат такива, че не ще ни предпазят да вършим глу­пави неща.

А без истина можем ли да живеем? Да, можем, но без истината ще имаме такава свобода, която не ще се отличава от кое и да е друго робство.

Ето защо, когато някой от учениците се индивидуализира толко­ва много и в гордата си самонадеяност отрече Любовта, Мъдростта и Истината, не трябва да роптае, когато дойдат неминуемите резул­тати, тъй като самият той ги е предизвикал. Когато го налетят неп­риятности, трябва да каже: В положение съм, защото отрекох трите велики основи на живота.

Настъпи за няколко минути тишина. Всеки размишляваше за нещо във връзка с това, което каза Учителят.

Ученикът: Аз ще Ви помоля от името на братята, с които при­казвах преди два дни. Ние искаме да ни зададете една тема, която всеки ще развие по начин, който той намира за най-добър. Но иска­ме темата да бъде във връзка с това, което най-напред трябва да раз­вием и което според Вас липсва на нас, младите.

Учителят: Пишете за търпението.
Разговор девети

Този разговор бе определен за прочитане на резюмето, което уче­ниците обещаха да направят, след като през седмицата бяха занесли на Учителя седем теми. След като Учителят бе прочел темите, вър­на ги на ученика, който отиде да се осведоми за следващия разговор и който бе натоварен да направи резюмето.

Ученикът: За да направя резюмето, което ми поръчахте, аз про­четох Вашата беседа, озаглавена „Преди Авраама", отпечатана в то­ма „Делата Божи" през 1940 г. Началото на беседата е на страница 340. Там прочетох следния стих от Евангелието на Йоан, глава 8, ст. 58, който гласи: „Истина, истина ви казвам: Преди да бъде Авраам, Аз съм".

В същата беседа на стр. 352 намерих следните редове, които взе­мам като мото на резюмето за търпението:

„Който има търпение, ще чака и ще придобие нещо. Който няма търпение, ще изгуби и това, което има. Разумният свят има свой план, който за нищо и за никого няма да измени. Казано е в Писани­ето: Който търпи, спасен ще бъде."

Нека кажа предварително, че колкото и да се съобразявах с те­мите на братята, моето резюме е построено предимно върху тези Ваши думи.

Като каза това, ученикът се изправи, извади от джоба написани­те листове и зачака.

Учителят: Четете!

Ученикът (чете): Много знаменателно е това_; че и през целия си живот мнозина от хората не успяват да разкрият същинското съдър­жание на някои думи и често употребявани понятия. Така с често и с понятието „търпение", за което толкова много слушаме и толкова често произнасяме. Имало е дни и минути в живота ни, когато дума­та търпение за нас е значела мъдрост, а други път нечий гневен глас я е насищал с обида, като е казвал, че търпението е овчедушие или липса на достойнство.

За едни тази дума е узрял плод на мъдростта, а за други - робско подчинение.

Явленията в природата се подчиняват на известен ритъм. Те следват стъпките на времето, което, макар и да не тече еднакво в различ­ни системи, все то е, което дава ритъма на живота. За нашия свят, в който ние сме избрали за една единица време денонощието, както и поделенията му до най-малките интервали, някои явления ни се стру­ват много бързо развиващи се, а други се развиват едва забележимо. Когато чакаме, казал един от древните философи, времето едва се придвижва, а когато се наслаждаваме, то профучава като подпла­шен кон.

Всеки от нас би могъл да се запита защо един живот, заченат в утробата на майката, се явява на бял свят за три, друг за пет, а за човека - за девет месеци? На този въпрос никой не отговаря, защото не познава плановете, разпоредбите и законите на природата, които закони се дават независимо и категорично от един свят, наречен „свят на причините". Щом е така, тогава има ли тук място за нечие търпение, което би искало да съкрати този природен процес?

Търпението като идея, като сила и като закон в света на причи­ните, може да се приложи във всяко нещо. То е границата между миналото и бъдещето. По средата сме ние и единствената ни въз­можност е търпението. Днешният бърз и динамичен свят и човекът в него може да ни дадат съвет да потърсим начин да ускорим хода на времето, като притеглим бъдещето по-скоро при нас. Хората могат да решат и да направят с някоя и друга година по-рано някакъв нау­чен институт, но тези, които ще работят или евентуално ще откри­ват някои истини от областта на науката, трябва да ги изчакаме да израснат като творци, за което се иска време, което не можем да съкратим. Има реорганизатори на обществена арена, които може да обявят с декрет една нова система на живот, но хората винаги ще изостават в своето развитие и голяма паст от тях ще се явят негодни за тази система поради наслоени не само от живота и наследстве­ността елементи, но и поради някакви съвсем ирационални причи­ни, които ни карат да се учудваме защо трима братя или три сестри в едно семейство, родени и расли при еднакви условия, са съвсем раз­лични във всяко отношение.

Както и да се засилват творците на натуралистическата наука със своето отричане, не могат да не се съгласят, че има фактори съв­сем неизвестни, ирационални, които не принадлежат на нашия, а на един друг порядък. Ние не можем да предизвикаме тяхната изгодна за нас намеса с нищо друго освен със смирение и търпение. Дързост­та на самонадеяните не ще промени поведението на тези фактори, защото те са по-силни от всяка воля. Една промяна в съдбата в до­бър смисъл може да се очаква само тогава, когато ръководителите на човешката съдба открият вложени в банката на чистия, правия и добродетелен живот много неизчерпани капитали. На такава нео­чаквана и спасяваща промяна могат да разчитат такива, които са живяли по принципа, изразен в една народна поговорка, която каз­ва: „Направи добро, пък го хвърли в морето".

Нетърпението е липса на мъдрост. Това е така, защото мъдрият знае, че вън от неговия свят съществува в една или друга форма един друг свят, в който събитията стават преди да са станали при нас. Мъдрият знае, че всяко нещо идва на своето време и каквато и да е промяна на този порядък е вън от възможностите на човека.

Редът и последователността на събитията в живота на човека и обществото можем да оприличим на реда и последователността на природните закони. Има определено време, за което дадено небесно тяло извършва една пълна обиколка по своята орбита. И ако земни­те жители пожелаят да изследват това тяло, трябва да го изчакат да дойде в едно изгодно за нас положение, например в едно „противосъстояние", когато това е най-удобно поради най-голямата му бли­зост до земята.

И за човека отделно, и за обществото са отредени цикли в разви­тието, които отделната личност или обществото трябва да изминат, за да стигнат до онова състояние, когато вече можем да ги считаме за културни. А имат ли вече духовна култура, те вече са отговорни за всичко, което вършат, тъй като заедно със знанието расте и отговор­ността.

На човека е дадена по начало свобода, дори и ангелите не се на­месват, когато ние по свобода вършим всичко в своя живот. Делата ни може да са добри или лоши, но свободата, с която сме напуснали дома на нашия Небесен Баща, си остава. Но извършени вече, наши­те дела са подготвили пътеката за бъдните времена. Последиците -добри или лоши, са неминуеми.

Както е невъзможно да променим реда на природните явления, така е невъзможно да променим законната последователност на яв­ленията в духовния живот, където причините и техните последствия имат свои „орбити" и свое време за изминаването им. В съзнанието на духовния човек трябва да се затвърди аксиомата, че никой друг, а самите ние сме автори на този порядък, който хората наричат съдба. Търпеливият ще узнае времето за всяко нещо и няма да влошава положението си, тъй като търпеливият е мъдър, и мъдрият е търпе­лив. Ако нетърпеливият направи нови грешки в ходовете на своите постъпки, той ще натрупа нови неприятни последици и положение­то му, като настъпи момент за някоя стара ликвидация, ще бъде много по-лошо отколкото преди. Така трябва да се разбират думите: „Който има търпение, ще чака и ще придобие нещо, а който няма търпение, ще загуби и това, което има." Крайно време е - казва Учи­телят - хората да променят живота си, да променят своите разбира­ния, вярвания и целия порядък на своето земно съществувание.

Реши ли човек да живее по законите на Божествения порядък, трябва да наблюдава живота и да се учи от него. При това точно и съвестно наблюдение, ако са отпаднали предубежденията и унаследеният фанатизъм, той ще разбере, че всеки се ражда на определено време физически и на определено време духовно. Учителят е казал, че човек се ражда на земята два пъти. За духовното раждане Христос казва: „Ако не се родите изново от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие."

Търпението е благородното качество на силните. Слабите нату­ри нямат търпение. Затова е казано, че търпеливият е по-силен от този, който превзема градове и крепости. Бог, Който е сътворил све­та, е не само търпелив, но дълготърпелив. Яростта, с която някои желаят да се покажат силни, е най-безпогрешното доказателство за тяхната неустойчивост. Яростта трае „от ден ДО пладне", бързо се превръща в унизителна подчиненост, която довежда човека до обез­личаване. Истински търпеливият човек е вътрешно свободен и без-компромисен. Той расте в дух и истина и изчаква победата, разчи­тайки на развитието, което ще донесе пробуждане от съня на всички привидности.

Народите неведнъж са били свидетели, че всички ония, които са проповядвали с ярост насилническите доктрини, са се превръщали в жалки изпълнители на чужда воля. Така е било някога, така е сега, така ще бъде и занапред, ли .т?

Творческият човек с човекът на търпението. Той се учи, наблю­дава, синтезира и изгражда своите творби с нови оригинални образци. Лишеният от търпение рови, отрича, руши и комбинира, крити­кува И се изявява като ликвидатор на създадени вече неща. Той класифицира плодовете на човешката култура и от свое набързо сфор­мирано гледище отделя „полезното" от „неполезното".

Нетърпеливият никога няма време да се учи, а винаги намира време да учи другите. Той създава норми и категории, вкарва исти­ните в графи и непрестанно, безполезно и досадно новаторствува. Тъй като нетърпеливият е винаги повърхностен, той се изказва по всички въпроси, без да е вникнал в нито един от тях. Преценява ли­тературата, изобразителното изкуство, музиката и науките. Нетър­пеливите тълкуват по свой начин законите на природата, кастрят клоните от дървото на познанието, докато това дърво стане удобна гола върлина, удобна за тяхната размисъл.

Лишените от търпение приличат на онези жени, които нищо не вършат, а само преустройват наредбата на своя дом. Те прехвърлят спалнята във всекидневната, всекидневната обявяват за хол, а за все­кидневна определят кухнята, защото била удобна. Принудителният им „нов ред" не внася в тоя дом никакъв нов живот, а само обърква­не и хаос.

Търпеливият организира себе си, а нетърпеливият - обществото. Всички тирани, които историята е отбелязала в страниците си, се явяват като носители на идеи за „ново човечество", за някакъв „нов ред" и за „окончателно оправяне на света".

Срещнете ли човек, който никога не е признал, че е сгрешил, чо­век, който не се е вгледал в нито една черта на своя характер, а неп­рекъснато коригира човешкото общество, бягайте от него. Мрачни­ят дух, когото Творецът изгони от небето, сега е приел формата на организатор и спасител на света. Той търси последователи, за да из­върши своето мрачно дело, а истинският спасител на човешката ду­ша никога не говори за обществото, никога не създаде организация, а каза: „Дойдох да прибера своите", а на друго място казва: „Не вие Мене, но аз вас избрах".

Хората могат и бива да се сдружават, за да си помагат при из­вършването на ред неща от земен материален характер. Те могат да построят задружно голяма сграда, едно шосе, едно пристанище. Те могат да се сдружават и да улесняват живота си, но никога да не отнемат свободата един другиму. Но ако такова общество е построе­но по закона на принудата, то няма да успее.

Търпеливите, които са и мъдри, знаят това.

Учениците продължаваха да мълчат, макар че този, който чете­ше резюмето прибра и последния лист.

Учителят стана, не каза нищо, но в очите му имаше усмивката на възрастен човек, който слуша разказа на свое обичано дете. Пов­дигна ръка, поздрави и отмина.

Разговор десети

На следващата среща учениците очакваха, че Учителят ще каже нещо повече върху прочетеното резюме, но той не подхвана такъв разговор. Той знаеше, че това са опитите на тези, които правят пър­вите си стъпки в света на мъдростта. Те бяха заели доста материали от неговите беседи, макар че си бяха позволили и доста критични бележки и дори малки остроти, свойствени на всяка младост. Невед­нъж Учителят бе казвал, че нито строгото отричане, нито големите похвали ползуват човека, когато трябва да се оцени известно твор­чество.

След няколко минути Учителят наруши мълчанието.

Учителят: Пътят на ученика е едно строго самоопределение. Щом то е вече извършено в съзнанието му, той не трябва само да показва убежденията си, а да остане твърд като диамант на своето становище.

Щом тръгналият по свещения път е прав, всички външни усло­вия ще се смекчат и пътят му ще бъде открит. Под самоопределение се разбира не само устояване на идеите за пет, десет или петнадесет години, след което да започне някакво разкапване, но самоопреде­ление неизменно и вечно. В убеждението на ученика трябва да се съдържат стремежите от изминатия път във вековете, който път да е едно и също с пътя, по който сега върви той.

Трябва да се знае, че при сегашния развой на човечеството за все­ки от учениците ще се яви поне една мъчнотия, тя е кярмическа и всеки ученик трябва да има морален гръбнак, за да не се върне назад. Ще знаете и това, че най-често мъчнотията идва като резултат на не-послушание. Затова никога не се отделяйте от основното и ръководно начало в живота си.

Работете върху добродетелите. Всяко качество, необходимо за развитието на ученика, е един учебен предмет. Търпението, за което писахте, благоразумието, честността може да се изучават като нау­ки. Ще държите изпит по честност, както се държи изпит по геомет­рия. Една от най-благородните черти, които трябва да развият хората, особено българите, е взаимното уважение.

От вас се изисква геройство. Насърчавайте се и бъдете като онзи лодкар, който не прави сметка дали ще срещне една малка или голя­ма вълна в своя път през морето, но гребе устойчиво и смело. Само така ще стигнете брега, а брегът с една нова, светла, възвишена кул­тура, която никога не бива да изчезва от съзнанието ви. Когато стане­те сутрин, запитайте се: Каква част от работата трябва да свърша днес за идването на тази култура?

С тези думи завърши срещата през този ден.