Вълчанов хем съм сам, хем няма никой
ЕПИЛОГ към ЧАСТ ВТОРА „А“
Изтегляне 2.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ЧАСТ ТРЕТА
ЕПИЛОГ към ЧАСТ ВТОРА „А“И какво стана накрая с кинообразованието и неговите заблуди? Имаше ги и вече ги няма. Изпариха се. Изчезнаха. „Всяко чудо за три дни.“ А при мен тези три дни са четиридесет години плюс още десет... Много важно! За някой всяко чудо за три дни, а за мнозина чудото трае цели векове и никой не се обижда и не страда. Напротив! ЧАСТ ТРЕТАИ ето, най-после, макар че ме нямаИ ето, най-после, макар че ме няма, това не ми пречи да се изправя пред третата част на книгата във вид на кофа с боклук - домашната, величествената, предизвикателната, претъпкана от захвърлени желания. Гледа ме тя в упор, размахва пръст и сочи: „Хайде сега, приятел, ровичкай ме, бъркай! В мен и само в мен ще откриеш загубените си неща!“ Това е моята боклучена орисия - да поемам и съхранявам всичко изхвърлено, боклучаво, а също и неочаквани богатства: я фиш от ТОТО с джакпот от девет милиона, я онова важно любовно писмо, което ме погуби, или двете безопасни игли, които бяха толкова важни навремето... А защо бяха важни? Всеки си има своята тайна. За мен именно тези две безопасни игли ме изпратиха край София, на сметището до Суходол, до един изоставен склад, а край него странен пазар, без покрив и ограда, с неговите търговци без страх и без охрана, без видеонаблюдение срещу крадци и дъждове, оставяни на съхранение какви ли не безценни безценности - стол с липсващи два крака, велосипед с едно колело и липсващо кормило, пластмасов полилей, проскубани празнични гирлянди и още неща, неотбелязани в отсъстващия инвентарен списък на софийските пазари. Пазар на излишните вещи, със странни купувачи и продавачи. Всичко без пари... Аз ти давам две безопасни игли, а ти ролков лагер или водопроводна муфа. Никой не губи! Напротив, печелят двамата, печели надеждата, че без пари сме намерили приятел за цял живот. След седмица се върнах да си взема обратно двете игли проверил колко важни са за паметта на тате за неговия героизъм да окачи над своето сърце тези две безопасни игли вместо ордените. Тази седмица трябваше да изстрадам тяхното величие и да върна ръждясалата муфа. Върнах си ги обратно. Както тате и чичо, закачих ги на ризата си! За да усетя и аз блясъка на двете безопасни игли и тяхното значение! И именно тука, когато си върнах иглите, тази неделя се беше извила циганска сватба. Складът беше накичен, както казваха гордо сватбарите, с „гирлянди като в Паломата“ от прочутия латиноамерикански сериал. Булката беше в критичната граница на възрастта, аха, два месеца преди да навърши заветните 13. Тя, облечена в черна рокля, защото баща ѝ вчера умря от радост, а младоженецът в бял костюм с червена папийонка. Същински шеф на СЕМ. Няма как, но сватбите и погребенията са прочути с това, че не можеш да ги отлагаш! За общ късмет и двете тържества извадиха два късмета - за бащата Вечен покой, а за младоженците - вечно щастие до гроб. Сутринта погребението мина с голям успех, а как ще мине сватбата, то ще си покаже. Бяха купили десет топа бяло хасе, пет шивачки с шевни машини, две купи крадено сено за да направят от всичко това поне двеста възглавници, за да може младото семейство заедно със задаващата се безбройна челяд да се търкалят по нощите щастливи и благодарни. Десет каруци, разкрасени, чакаха готови да поемат скъпоценния чеиз, и да предприемат тържествените обиколки около склада, предвождани от бял „Форд Ескорт“ със смъкнат гюрук, а на торпедото с розови панделки вместо кукла вързано двегодишно натруфено циганче със силиконови цици да тресе гъзле в кючек. Така и стана. Детето кукла щеше да се запали от страст, като че ли беше включено в контакта на 1000 волта от три оркестъра и всеки от тях с по няколко тъпана и дайрета. А сега нека да видим какво има в моята кофа с боклук. Както казват в моята Кривина: „Каквото това - колкото толкова!“. Каквото и да има, то си е мое, каквото съм сял, това ще жъна. Нищичко няма да изхвърля! Ще вадя всяко хвърчащо листче с любов и нежност, без значение дали е смачкано, мухлясало, замръчкано, както впрочем подобава на истинския отпадък от един уважаващ себе си боклук. Потривам ръце от радост, че може би в боклука си почивал смачкани и изоставени претенции за философски открития, вътре сигурно ще има безсмислени глупости, както и внезапна поява на есе на тема приятелства, предателства и други подобни. Ако искате, за повече престиж, да не дразним по-културните, нека тези боклуци да ги наречем фрагменти! Справки от речника.
И ето тук, драги читателю, идва времето и мястото на зрънцата светлина, открити в боклука, които ще покажа в тази част от книгата, отпаднали и премествани, съкръщавани, отричани, изгубвани и намирани... смачкани, безполезни и излишни, зацапани... но въпреки малтретирането запазили вдъхновението на думите... миниатюри, кратки истории за хора, събития и времена.... И така, да стискаме палци и бон шанс! Започвам да бъркам в кофата. Ще ги разлиствам подред, ще им поставям номерца - чак до самото дъно. Започвам - ето го и първия боклук: *Времето се беше проточило някъде е сивия хоризонт! *Няма човек, независимо от неговата възраст, настроение, професия и цялата шарения на човешкия род, който да не е измислил своята идея и своята представа за живота. Море от какви ли не сравнения и определения, ето съвсем наслуки ще изброявам и ще разберем, че всички определения са прави и неоспорими. Животът е: трамвай, лабиринт, лайно, цвете, илюзия, съдба, курва и така може да продължи човек да изброява още двеста страници и всичко ще бъде точно, умно и на място. *Никога не казвай „не", преди да си казал „да "/ *...872 дни блокада на Ленинград, Втората световна война. По време на блокадата всеки ден към 12 ч. немците изстрелвали само един или два снаряда, за да напомнят на ленинградчани, че са обсадени. Всъщност става ясно, че не от немските снаряди, а от глад са умрели близо милион и половина души. Видях кинокадрите, заснети от Иванов - герой, оператор документалист по време на блокадата. Видях в тези кадри как една жена със своите деца на едно стълбище изяждат своя татко, след това майката умира и децата я изяждат. Умиращи от глад деца и жени по улиците. Непоносим ужас! Видях също концерта на Шостакович с неговата Седма симфония в обсадения Ленинград на 5 март 1942 година, а това е било историческата първа премиера на Седмата симфония. Няколко дни хората лазят, за да влязат в залата, много от тях загиват по пътя, премръзнали и гладни! По време на концерта от вълнение, изтощени, умират повече от двеста зрители. През 1956 година на 5 март бях в Ленинград в същата тази зала, в ложата, където беше и Шостакович. На този юбилеен концерт местата, на които навремето бяха починали тогавашните посетители на концерта, сега бяха празни в тяхна памет. Едва ли можете да си представите какво вълнение представляваше този концерт. Мислех си, че по-голямо страдание едва ли е изживяло човечеството, както обсадата на Ленинград. И досега не мога да разбера как тези ужасни документи на Иванов стоят някъде заключени! Върнах се в Москва, потресен от това, което чух и видях. В едно от помещенията на хотел „ Пекин ", в който бях настанен, пред прислужнички в хотела разказах своето преживяване. Останахме да пием чай, мълчаливи, и една от тях каза: „Млади човече, благодаря Ви, че сте разбрали ужасите на нашата душа! “. След малко тя се върна, носеше някаква книга. Това беше стихосбирка от Надсон, сватбен подарък от мъжа ѝ, който беше загинал от глад в Ленинград. Посвещението в книгата беше: „Любимой Таничке — на памятъ о нашей свадъбе г| *Някога познавах един мъж, Митко, който имаше вродено тъжна физиономия. Страшно подходяща за неговата професия. Неволно човек, като го гледа, си мисли за неговото детство и жестокостите на своите другарчета в училище и на улицата, други пък някои, които познават, разгадават по цвета на очите и вида на кожата, за да открият миналото му, а бъдещето не е толкова важно... Въпросът е: Да бъдем ли доверчиви? Митко без усилие целодневно даваше воля на лицето си да излъчва тъжни съчувствия, поради което извади големия късмет и благосклонност на бъдещия си погребален шеф. И така агенцията попадна на точния човек за точното място и в точното време. *Представете си изведнъж България изчезва, с езика, гадостите си и накрая с населението. *Много често с неудоволствие установявам липсата на истински разум в постъпките си. Ядосан, се мъча да бъда справедлив с липсата си на оня талант, който не търпи съмнения. *Заблудите, с които живях, бяха самата истина! *И във вашите, и в нашите телевизии жените се обличат като на конкурс за публичен дом. Цици, гърбове, токчета, крака, силикони, клепки, пърхот, спрейове! Културно разточителство. Ашколсун! *Безкрайно пространство, разположено в размерите на малка масичка с чаша вода и пепелник *Победоносно пиянство *...спомени, пропътували няколко века * Вчера, 23.01.1997 г., минах към СБФД, за да внеса осигурителните вноски на Краси и Събина. На пропуска видях некролога на Ш.Ф., нашия документалист, известен повече с името си, отколкото с филмите си. Прости ми, Господи, за непристойните думи. Колко безмилостно, но и естествено хората не забелязват неговата кончина. И то за мен и неговите колеги от гилдията, а какво да кажем за останалите извън нашата неизяснена професия. Ами за младите, онези отсреща в училищния двор? *Трябва да отгледаме звука на тишината. Тя се усеща по-силно, след като чуем бръмченето на муха или пчела, даже на комар. Можем да чуем дишането и ударите на сърцата им. *1956 г., Москва. Днес Никита Хрушчов с гневна реч закри изложбата на московските художници в Манежа. Прочутите модерни художници Ернст Неизвестни, Юло Соустер, Нолев-Соболев, Жутовски... бяха наречени от Хрушчов бездарни гнусни педерасти, родоотстъпници, врагове на народа и т.н. Бях на изложбата, на нейното закриване и поругаване. Вечерта поруганите художници се събраха в ателието на Нолев-Соболев, за да полеят този ужасен празник. Всичко беше по руски - водка, плачове, ругатни и най-неочакваното беше московският джазов състав. За да бъде по-ясна картината, ателието на Нолев-Соболев беше в огромен салон морга. Тук всяка нощ милионният град приютяваше починали граждани при най-различни обстоятелства - криминални, автомобилни, алкохолни и други редки странни случаи. Тези двеста и петдесет или триста трупа бяха отделени с дървена преграда, която разделяше ателието на Нолев-Соболев от невероятното съжителство. Няма да забравя тази нощ, в която джаз музикантите свириха с невероятно вдъхновение мъката си от това, което се е случило на техните колеги - художници. Не мога да си представя на друго място такава музика, пък било то и в най-традиционните джазови места в Америка. Атмосферата, разбирате, че трудно може да бъде предадена, освен човек да вдигне рамене, да изпие чаша алкохол и да запали цигара.
А сега малко да обърнем гръб на централната тема с един военен разказ и дано все пак намерим връзка с мазохизма на Исус. Нашият разговор си беше истински урок по мазохизъм, макар че има много елементи от оня „ другия “, обратния, който върши работа на другата кауза. - Колега Жошко, ти ще ме разбереш и ще ми помогнеш, както досега, с твоите благодатни петъчни телефонни поздрави и пожелания. При нас тази битка трябва да завърши без победени и победители. Саморазбираща се толерантност на човеци и приятели. Единият, действащият мазохист открива, че досега е бил пренебрегван, а сега вече ти си ти, тебе те има. Колко е красиво и Исусово, че твоите болежки раждат благородни пориви у другия, потенциалния мазохист. Всичко е въпрос на време за сляпата ни харизма! Въпрос на време за теорията на бледия генерал и практиката на полевия, строевия лейтенант! Ако обаче напреднем в играта и се опитаме да нагазим по-дълбоко в каузата, може да стигнем до перверзия, но истинският учен не признава граници и условия. Наука за самата наука. Изкуство за самото изкуство. Изтънчените мазохисти, каквито, нескромно казано, сме ние, знаят, че и двете страни си изработват по едно ореолче около своята биография. И ето го модела - жертвата отказва съчувствие (макар на инстинктивно ниво това са приятно отказвани помощи, за да запази своята гордост и достойнство). Отсрещната страна се удивлява, но и се обижда на жертвата, че жестът на приятеля е отхвърлен така безочливо и безсърдечно. Но като отмине нощта, на другия ден благодетелят е проумял желанието на мазохиста да запази достойнството си и така и той се е качил едно стъпало по-високо по нравствената стълба на човешките добродетели. И той от своя страна става мазохист, като започва „ да страда, че не му разрешават да помогне “. Двете страни на диалога постигат споразумение с цената на взаимното зачитане на правата човешки. *... странно пожелание: Да го фукна на баба ти във футболните гащи! *Отпадъците на боклука и неговите смехории. Затруднявам се как да подреждам боклука и въобще има ли нужда един боклук да бъде подреждан, може би неговото очарование е, че не е обременен с многозначителни закани за нещо стройно и важно. В този смисъл малко си въобразявам, че боклука би трябвало да го поднасяме на тепсия, но аз съм му задължен за неговите намерения, а именно: че случайната дума е реплика на нескопосан афоризъм, може да ти подскаже проект, не по-лош отколкото премисления, дълбоко в себе си ялов, без живец и енергия. * - Ей, добре, че са децата, иначе загиваме! Всеки ден само дивотии и глупости.
*И хайде, вкарай малко кръв в разредените си мозъчни клетки. *На тая поляна е супертихо. *3а първи път той не потъна в сънищата, а направо цопна в тях. *... кошмари, кошмари... Съвсем неочаквано тази нощ сънувах фолклорния състав на девойки от Стара Загора. На сутринта се учудих, че всъщност какъв сън е това, щом като с абсолютно точни подробности тази история беше подредена логично и не сънотворно по време на моето гостуване в хасковския театър, където заедно с Миряна Башева направихме едно щуро представление на прочутата водевилна пиеса „Муха в главата" от френския драматург Фейдо. Тогава беше се изтресъл вицепремиерът Петър Танчев, шеф на казионния земеделски съюз, заедно със своята охрана, лекарски екип и някакви неидентифицирани личности, вероятно съветници по партийна или някаква друга линия. Тогава аз се шегувах, че щом стане шест часът, Тодор Живков предава държавното кормило в ръцете на Петър Танчев и от шест часа вечерта до шест часа сутринта през ветрове и бури той държи в ръцете си българския кораб "България". Тежка нощна смяна, с много рискове и неизвестности, но от Кенана, от тази отговорна правителствена резиденция той държеше здраво държавното кормило. За целта Петър Танчев в три часа през нощта поръчваше фолклорни девойки от Стара Загора, за да го поддържат буден и готов за всякакви битки. В тази нощна смяна Петър Танчев, бледен, седеше във фотьойла с мавзолеен цвят на лицето си, с уиски в ръка гледаше тез родолюбиви девойки, които само на метър разстояние мятаха хороводно крака, облечени в специални за целта национални носии, чиято дължина беше малко над техните венерини хълмчета. Държавният капитан на нощната смяна, обзет от светли национални чувства и благодарности към гения на българското народно творчество, ги наблюдаваше патриотично просълзен. Няма как, държавата иска жертви, напук на всички изкушения, които дебнат в нощния мрак. ...кошмари, кошмари... * Бездна от сънища. *Аз ако проявя скромност, че съм като Остров, онемял със своите скали, застинали в не знам коя си вулканична ера, и все му е едно, все му е през оная... кой идва и кой си отива, кой е срал и кой ял! Така че този остров, ако се ядоса, ще разтресе скалиста снага и ще рече кротко и бащински: Защо си не ебете майката... *Стара планина - ордени ...останаха ми само навалица от неподредени спомени, но толкова далече в мъглата, че изпитвам съмнение дали ги е имало въобще. Обеднях и ми останаха някакви жалки ордени като свидетелствата на глупави, достолепни, разжалвани генерали. Не съм сигурен дали мога да умилостивя някой бутик за старинни вещи, да разменя ордените си срещу скромна сума в помощ на тлъстата си пенсия. Помислих си, че по този начин ще стана по-свободен, no-безгрижен и щеше да бъде по-добре и по-секси, вместо „ Стара планина “ да ми бяха бутнали една „Момина клисура“ или „Момин проход“, а пък „ Старата планина “ да си я държат за себе си. *Разговор на предмети един с друг: Пример: чиния с умивалник, лъжица с вилица, обувка с чорап или балатум *скръбно безумие *...Вие ли ще ми говорите за трудности и обиди? Жалко, че няма още измислени думи за пренебреженията и мъките, които понасях, за да разберете колко дълго сърцето ми виеше като куче срещу луната. *Нарочно ще се въздържа да споменавам известни имена, които се подвизаваха по това време на протеста, защото по-късно биографията им цъфна със страшна сила - мошенници, кариеристи... в религиозното, банковото, профсъюзното, политическото, хотелиерското дело... пардон, област (?!?) Все красавци! Да ги целунеш по челата и след това да им спретнеш една твърда ръка!
Макар и крайно твърдение, но по един въпрос отделните хора нямат необходимите познания, за себе си също съм убеден и понякога се срамувам, и понякога доста безотговорно се нахвърлям ожесточено, за да компенсирам незнанието си. И понякога с това самомнение правя смехотворни открития, които развеселяват както слушателите, така и самия мен. Всеки ред от чуждите книги ми доказва липсата на познание, но от друга страна, тая книга пък знае ли какво лично аз знам и откъде това тяхно нахалство - надраскано на белия лист. *Моите познания са доста повърхностни, но когато се наложи да ги ползвам в спор дори със себе си, самовнушението и въодушевлението ме карат да тичам с писалка по белите полета и така понякога се докосвам до странна истина и тя ми дава самочувствие да дишам с благодарност към скромното ми образование. Много често даже опитвам в толкова далечни области, подскачам с кокошообразни движения да кълва малки зрънца евтинджийски. Резултатът от моите изследвания вероятно ще разсмеят познавача на проблема, ще открие с неговите познания (ако е почтен и добродушен и ако поставя натясно), ще застанем на позицията, че всичко е относително и тайнствено, особено жабата. (Придърпвам те в коридора, за да не се пулиш много и заедно да потънем в тъмните води на незнанието, в случая жабата, самата хармония!) *3а времето Времето, в което живеем, много се напряга бе, уважаеми! Бърза за някъде (за къде бързате, бе ало?!). Страх да не изпуснете влака на някое друго ВРЕМЕ или просто комплексирани от чувството за малоценност, за нищожност, фукате се и търсите алиби да се оправдаете, без да държите сметка, че се клатушкате, попаднали веднъж в тази епоха, ще трябва преди да вземете влака, да изгълтате всички жаби, змии и гущери,., и всички лайна... Разбирате, че лошотията е толкова голяма, а нямаме съзнанието, че сме осъдени на всичко отгоре да раждаме, да продължаваме рода си, да възпитаваме себе си и децата на номерата, спретнати от всемогъщото ВРЕМЕ. *Децибели в народната библиотека 14.02.2005 г., гр. Сандански Преди няколко седмици на един шибан коктейл в едно заведение, находящо се в сградата на Народната библиотека, се срещнах случайно с една режисьорка от БНТ. Тя ме уговаряше да участвам в някакво интервю (вече ми се повръща, когато стане дума за интервю, пълно с глупави венцехвалии, безсмислени бръщолевения от екрана и с бездарни режисьорски откровения). Ставало дума за някакъв филм възпоменание за Петър Увалиев, доколкото разбрах, по идея на Соня - жената на Петьо. Мъчих се да бъда възпитан: „ нещо не съм добре “, „нямам време“, но няма как, накрая се съгласих заради паметта на Петьо. Все пак имах някакво спокойствие, защото не вярвах, че ще стане нещо, и се проклинах, че попаднах в това полутъмно, претоварено с децибели помещение, и трябваше да викам, да заглуша децибелите, но бях сигурен, че ще отпадна от плановете на БНТ. Впрочем някаква секретарка или асистент-режисьор вече ме бяха убеждавали по телефона за този филмов проект и бях отговорил по същия начин - че съм зает, че не съм в София, че съм болен и че даже почнах да говоря много неласкави думи за себе си, че този, с когото разговарят, е един изкуфял идиот и затова не желае да участва, а пък може да се прави и на важен, и така е по-добре да приключим този разговор с едно благодаря и извинявайте. Може би тя е изпитвала презрение от този разговор, но поради професията и мизерната заплата е замълчала. Припомням си този телефонен разговор преди седмица с тази непозната любезна служителка и подгонен от чувството си за вина и почти без повод в тая звукова истерия на диско музиката, така се ядосах, че забравих за всички телевизионни предложения, разговори, интервюта. Потънах в яда си и почнах да го консумирам, почнах да търся сметка за тия, които ме докараха дотук. Вместо да избягам, стоях в средата на моето отвращение и се радвах на яростта си. Ох, как искам да убиваааам!!! Специално тоя, който е изобретил високоговорителите, децибелите. Убивам изобретателя, след това наемателите на неговото изобретение, разширявам бизнеса си за разстрели на дисководещи, диджеи, собственици на дискотеки, пъпчиви тийнейджъри, а също и тия, които слагат високоговорителите по площади, и оттам стрелям по всички техносъставни зверове, Мадони, Джонсове и братя Аргирови. След като си доставя тази радост, се предавам бързо на полицията и се явявам на съд без адвокат. В съда ще си призная, че по времето на моята грешна филмова практика съм прибягвал към тези странни звуци, но всичко до тук. Да, но за съжаление аз все още съм тук и вместо да избягам, все още стоя и чакам да разбера докъде ще стигне търпението ми, да видя точно как ще полудявам. С глава ще разбия тия звукови сандъци. Без повод се заглеждам в обувките на разни дами и господа и ето този господин... я... значи така се правят връзките на вратовръзките. Слава Богу, почвам да полудявам. Колко е красиво и идиотско! *Ето ги моите две приятелчета - и кръглото, и четвъртитото огледало. Те са моите верни психодиспансери. Неподкупни, денонощни, безкористни. Винаги са готови да ти подадат ръка, винаги с тях можеш добре да си поговориш и те винаги ще те разберат. * Нищото, в което се превръщаха скъпите покойници, от сутрин до вечер ми напомняше, даваше ми спокойствие - някаква тайнствена, неземна радост, че не съм на тяхно място! Каталог: host -> 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Вратите рай II част от 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Пчелата Оура Лов Любов извън времето и пространството оура лов пчелата 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Слави Трифонов за мен е чест 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Физика на тъгата 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Emotional intelligence 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Открито автобиография 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Забележка 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Ричард Докинс делюзията бoг Изтегляне 2.05 Mb. Сподели с приятели:
|