Вълчанов хем съм сам, хем няма никой
Изтегляне 2.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Към осветителя
- И за да съм в крак с времето и аз като моя модерен млад колега модерно ще се самопрекъсна с една моя скромничка реклама.
- Марка: Айнщайн - Нютон и сие: пере най-добре!
- ние сме на всеки километър
- та чак до „чинията на Бузлуджа“.
- „Да бъда...“
Тя МАДАМ, Той ГОСПОДИНи тяхната Отровна гъба (Пиеса за двама души и една отровна гъба) „ Тя МАДАМ номинално красива, и ако си разсеян, може да я подминеш, но при по-слаба светлина можеш и да ти хареса, ако имаш добро сърце и запалени нерви, можеш и да чуеш какво ще ти избърбори.) Той, ГОСПОДИНЪТ (неописуем - както и ние с теб, драги ми читателю, и защо не, след като се подминаваме и живеем по инерция с каквото и колкото дойде) Към осветителя: Привечер е все още, но предстои дълга тъмна нощ. Затова запалваме свещи. Към реквизитора: Маса с бяла покривка. На масата чаши два броя. Бутилка червено един брой, пепелник, също един брой, и никаква луна също един брой(!?). Тя МАДАМ:
Той ГОСПОДИНЪТ:
Тя МАДАМ:
Той ГОСПОДИНЪТ: - Добре, прескочете. Не се притеснявайте, по мое сведение те са и мъжки и женски, по-точно за човеци и за жени. (След престоя си в “двете нули“ МАДАМ отново се появява.) Тя МАДАМ:
Той ГОСПОДИНЪТ:
Тя МАДАМ:
Той ГОСПОДИНЪТ:
Тя МАДАМ:
Той ГОСПОДИНЪТ:
И за да съм в крак с времето и аз като моя модерен млад колега модерно ще се самопрекъсна с една моя скромничка реклама. Прах за умствено пране! Само за вас, домакини! Марка: Айнщайн - Нютон и сие: пере най-добре! Природонаселението се състои предимно, освен от неразумни гъбари също и от философи комуняги като Айнщайн, Нютон, Бай Ганьо, кучето на Павлов, краставицата на Мичурин, Българската Скопска Македония, шопите до Околовръстния път. И аз! Всички ние си живеем в системата, чул, но не съвсем, или разбрал, но не съвсем. Накратко, в тази философска категория - чул недочул, разбрал недоразбрал, е май основното заболяване и лек на човешкия род, отколе до днешни дни (и нека запеем) „ние сме на всеки километър и така до края на света, за да се роди малка червена звезда - (и после в проза) та чак до „чинията на Бузлуджа“. Грешка до грешка - я от недоглеждане, я от неправилно вглеждане, лежат, въргалят се в кашата на прогреса човешки. Паднала ябълка - грешка природна, ударила спящия човек по главата - грешка човешка, и ето ти хоп - Нютон, и ето ти хоп - земното му притегляне. Вместо плюс младокът Айнщайн сбъркал плюс е минус и хоп - озъбила се антиматерията барабар с относителност и много други относително досадни подробности на човешкия прогрес (регрес). Абе, то накрая всичко зависи, както навремето прозорливо и гениално бе отронила първата ми жена Саша. Я да опитаме сега, ако това Сашино „зависи“ го лепнем на датския принц Хамлет, после го разчовъркаме от гледна точка на неговия гаден черен човешки череп... От какъв зор посред тъмни доби датски, Хамлет се щуросва из гробищата и ни в клин, ни в ръкав, в тъмното, не установил надежден контакт със собствения си череп - по-специално със сивото му съдържание, шепне на себе си идиотски: „Да бъда...?“ и след пауза: „...или да не бъда?!“. Ами как ще бъдеш бе, приятелче, Хамлетче, като вместо да си лягаш навреме като всички нормални принцове, сомнамбулираш в нощите? За чия Хекуба? Всичко е в грешката на въпроса ти среднощен. Естествено, че няма да бъдеш бе, аланкоолу, като скиториш, и то в гробищните паркове, вместо да си легнеш до Офелия например. Твоето не е пример за по-младото поколение, а за съвременните пияндета и дрогирани нещастници!?! Просто питам в битов план, макар че по разбираеми исторически причини с датите няма да ме чуеш и да ми отговориш нито ти, нито твоят родител - комунягата Шекспир. И всичко това от недостатъчна недостатъчност. И понеже с двата крака джапам в науката, нека научните специалисти да ме използват като пример с моето откритие, че собственият ни череп ни пречи да чуем собствения си глас, а какво остава за гласовете на останалите черепи. От това, драги колеги, сме на това дередже - чули, недочули, разбрали, недоразбрали, и хайде ура, дами канят! Приятелство, танци и дружба между народите. И после се чудим, как по този повод от време на време си спретваме родолюбиви войнички. Дадено бе, черепи съседски, балкански, европейски и световни, да танцим, да пеем и славим войните, пипнати майсторски - зависи в кои райони черепите са били по-настойчиви и непримирими. Ето, от песните разбираме, че войните балкански са взели пример от безпримерните първи европейски, световни и са дали примера си на Втората световна, и отново да бъдеш или да не бъдеш с череп в ръка чакаш с надежда Третата Световна Междуконтинентална. Въпросът е да се грижим за туй цвете, патриотично да го поливаме, да славославяме основното заболяване на черепите - чули недочули, разбрали недоразбрали. Всеки божи ден ни дарява с нови радости по тоя повод - озоновите дупки на Северния и Южния полюс, дупките в космоса откриват един голям чернодупчест аукцион, какви ли не още черно-бели дупчести графики, но едва ли някой - ако оживее, ще успее да ги види. Най-вероятно извънземни ще ги видят и ще участват в наддаването. А ние ще стърчим извън галерията - чули недочули, разбрали недоразбрали. Време е да посегнем към някоя реклама за сънотворно творчество по време на сън. Без рецепта. Каталог: host -> 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Вратите рай II част от 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Пчелата Оура Лов Любов извън времето и пространството оура лов пчелата 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Слави Трифонов за мен е чест 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Физика на тъгата 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Emotional intelligence 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Открито автобиография 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Забележка 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Ричард Докинс делюзията бoг Изтегляне 2.05 Mb. Сподели с приятели:
|