Въпрос №1 Конституционализмът – възникване и същност. Сравнително правен преглед на Конституциите от 1879г., 1947г и 1971г. Основни начала на конституцията на Република България от 1991г

Общината е територията, върху която живеят гражданите, които се намират в трайни публичноправни и гражданскоправни връзки и взаимоотношения с органите за самоуправление и администрацията. Тя носи името на населеното място, което е неин административен център.

Местното самоуправление се осъществява пряко от гражданите или от избраните от тях общински съвети и кметове. Те решават въпроси от местно значение в рамките на предоставената им компетентност.

Общината е юридическо лице със свои органи, имущество и самостоятелен бюджет. Тя е финансово самостоятелна при решаване на местните въпроси.

Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност,т.е. на населението от общината.

Обекти на тази собственост са: горите и земеделските земи, определени със закон; водоизточниците и съответните съоръжения, които се ползват от общината; водоемите и кариерите с местно значение; местните пътища и зелените площи за обществено ползване.

Общинската собственост може да бъде публична и частна. Публична са онези обекти, които са изключени от гражданския оборот.Тези имоти и вещи не могат да се отчуждават.

Имоти и вещи – общинска частна собственост, могат да се отчуждават.Те могат да се обременяват и с вещни права.

Общината може да осъществява стопанска дейност чрез търговски дружества с общинско имущество и самостоятелно чрез общински предприятия.

Законът предоставя широка финансова самостоятелност на общините, но техните реални финансови възможности са ограничени и не могат да задоволявт и най-необходимите общински потребности, отнасящи се до различни социални мероприятия, които засягат широк кръг граждани..

Общината има самостоятелен бюджет. Той е отделен от държавния бюджет.

Общинският бюджет е публичен и се контролира от населението чрез общинския съвет и определените със закон компетентни органи.

Бюджетът на общината се разпределя от кметства и райони, в съответствие с целовото му предназначение. Бюджетът се приема от общинския съвет по предложение на кмета

Изпълнението му се организира от кмета на общината. Годишният отчет се разглежда и приема от общинския съвет.

Самоуправлението на общината се осъществява от дееспособните граждани, които непосредствено решават основни за тях въпроси чрез референдуми и общи събрания на населението и чрез пряко избиране от тях органи, формират и провеждат местната политика в съответствие с интересите на населението.

Законът за допитване до народа регламентира две форми на пряка демокрация при осъществяване на самоуправлението на населението: местен референдум и общо събрание на населението.

Законът за местното самоуправление и местната администрация дава възможност всички въпроси, свързани с политиката на общината да бъдат решавани от населението с референдум. На одобрение чрез референдум могат да се поставят и решения за сключване на заеми от финансови институции; продажба, даване на концесия, под наем или аренда. Не се допуска провеждането на референдум по въпроси на общинския бюджет, по данъчното облагане и други въпроси, за решаването на които със закон е предвиден специален ред.

Общините се самоуправляват и чрез общинските съвети. Те са органи, формирани от населенито, и чрез тях то се самоуправлява, като решава основните задачи,свързани със задоволяването на неговите потребности.

Общинските съвети не се отнасят към нито една от трите власти. Те са самостоятелни структури за самоуправление, но това не означава, че са органи, стоящи извън системата на държавната организация.

Общинските съвети са най-масовите управленски структури в държавната организация

МС осъществява общо ръководство на общинските органи, но не може да отменя техните актове. Той упражнява контрол за законосъобразност върху актовете и действията им, само в случаите, предвидени в закона.

Местните органи на самоуправляващите се общности са организационно и фукционално автономни.

Общинските съвети се избират от населението на основата на общо, равно и пряко избирателно право при тайно гласуване, за срок от четири години. Общинските съветници се избират по пропорционалната избирателна система. Мандатите се разпределят между политическите сили по метода на Д`Ондт.

Общинските съвети са местни представителни органи с обща компетентност. Техният състав се определя на основата на броя на населението.

Общинският съвет е колективен орган. Той се свиква на първото си заседание от областния управител в 14-дневен срок от изтичането на мандата на предходния общински съвет. Той изпълнява своите функции до конституирането на новоизбрания общински съвет. Начало на конституирането му е полагането на предвидената от закона клетва. От този момент на татък съветниците се обособяват в орган, който може да обсъжда въпроси и да приема решения от компетентността на общинския съвет.

За своята организация и дейност общинският съвет приема правилник, с който урежда въпросите на вътрешната структура и функционирането на общинския съвет и неговите комисии, на общинската администрация и други въпроси, предвидени в закона.

Общинският съвет избира свой вътрешен ръководен орган – председател на общинския съвет. Той не е самостоятелен орган. Председателят се избира от средата на обищските съветници с тайно гласуване. За избран се счита кандидатът, който е получил абсолютно мнозинство. Когато изборът завърши неуспешно, се провежда втори тур на гласуване с участието на първите двама, получили най-много гласове при първия избор

За избран се счита кандидатът, който е получил най-много гласове.

Председателят на общинският съвет в зависимост от големината на общината и на работата, която извършва, може да бъде щатен или частично платен. Той притежава организационни правомощия във връзка с организацията на дейността на общинския съвет и го представлява пред други институции. Той свиква съвета на заседания; ръководи тяхната подготовка; председателства заседанията; координира дейността на постоянните и временни комисии; подпомага съветниците в тяхната дейност.

Актовете на комисиите нямат юридически задължителен характер, не пораждат права и задължения. Те имат препоръчителен характер.

В закона изчерпателно се посочват задачите на общинския съвет.

На основата на задачите, които решават общинските съвети, са им предоставени съответни правомощия. Те условно се систематизират в няколко групи.

Основната форма на дейност на общинския съвет са заседанията. Те се свикват от председателя по негова инициатива; по искане на една трета от общинските съветници; по искане на една пета от избирателите; по искане на областния управител. Общинският съвет заседава не по-малко от шест пъти годишно.

Заседанията на съвета са публични.

Заседания могат да се провеждат, ако присъстват повече от половината от всички съветници. Това е необходимия кворум, за да може съветът да обсъжда въпросите и да взема решения. Решенията се приемат с обикновено мнозинство – с гласовете на повече от половината от присъстващите, ако законът не предписва друго.

Актовете на общинския съвет се изпращат на кмета на общината и на областния управител в 7-дневен срок от приемането им.

Кметът е орган на изпълнителната власт в общината, района и кметството, но той е преди всичко орган, функционално свързан с общинския съвет. Той е орган на изпълнителната власт в системата на местното самоуправление. Негово задължение е да работи за изпълнение на решенията на съвета и носи отговорност пред него.

Той се избира от населението или от общинския съвет за срок от четири години по ред определен от закона. Законът на местното самоуправление и местната администрация постановява кметовете да се избират от населението на основата на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. За кмет на община или на кметство се избира лице, което е само български гражданин,навършил 18-годишна възраст и притежаващ избирателни права.

Кметовете са органи с обща компетентност.

Длъжността на кмета е несъвместима с участието му в ръководства на политически партии, в упражняването на търговска дейност, по смисъла на Търговския закон, в управлението или участието в надзорни, управителни или контролни органи на търговски дружества и кооперации. Той не може да бъде едновременно и общински съветник, тъй като това противоречи на принципа за разделението на властите. Същото се отнася и за заместник-кметовете.

Избраните кметове полагат клетва на първото заседание на новоизбрания общински съвет.

Кметът на общината притежава изпълнителни правомощия. Той ръководи изпълнителната дейност, насочва и координира дейността на специализираните органи в общината; назначава и освобождава от длъжност ръководителите и служителите в администрацията и може да им налага дисциплинарни наказания.

Кметът на общината може да възлага изпълнението на свои функции на кметовете на райони и кметства.Той координира и контролира законосъобразността и целесъобразността на тяхната дейност по изпълнение на възложените им функции.

При реализиране на правомощията си кметът на общината издава заповеди. Те са ненормативни актове, които уреждат конкретни или индивидуални обществени отношения.

От своя страна кметът може да оспори решение на общинския съвет, когато счита, че то противоречи на интересите на общината или нарушава законите. Оспорването на решението при общинския съвет има отсрочващо действие, т.е., докато общинският съвет не се произнесе по оспорваното решение, то не се прилага. Ако общинският съвет потвърди решението си, кметът има две възможности – да го изпълни или да го атакува пред административния ??/ съд, който може да го отмени, ако противоречи на закона.

Общото между общинския съвет и кмета е, че те са органи, които осъществяват управленски функции в пределите на общината.

Според чл. 139, ал. 2 от Конституцията кметът в своята дейност се ръководи от закона, актовете на общинския съвет и решенията на населението в общината. Общинският съвет има приоритет по отношение на кмета, въпреки, че те не се намират в йерархическа зависимост.

Кметът в своята дейност се подпомага от заместници, секретар и административен апарт.

В областта се провежда регионална политика, осъществява се държавно управление по места и се осигурява съответствие между националните и местните интереси (чл. 142 от Конституцита). Чрез областта държавната власт се децентрализира.

В областта не се създава колективен орган за управление и не се осъществява самоуправление на населението. Тя се управлява еднолично от областен управител, като представител на централната изпълнителна власт, подпомаган от заместник-областен управител и административен апарат. Областният управител е проводник на държавната политика в областта, отговаря за защитата на националните интереси и за законността, осъществява административен контрол.

Областният управител се назначава от МС. Заместник-областният управител се назначава от министър-председателя. Те и областната администрация са на бюджетна издръжка.

На областния управител, катопредставител на централната изпълнителна власт са му предоставени съответни правомощия. Той е орган с обща компетентност и осъществява административен контрол за законосъобразност на актовете и действията на органите на местно самоуправление и местна администрация, а също и на другите държавни органи, учреждения, организации и предприятия на територията на областта.

При изпълнение на правомощията си той издава заповеди.

Той отменя незаконосъобразни актове на кметове на общини, за чиято отмяна не е превиден друг ред.Заповедите за спиране и отмяна на посочените актове могат да бъдат обжалвани пред ВАС.

АП е относително нов пр. отрасъл, възниква с появата на ИВ. АП е подложено на вътрешно диференциране – влизат и други подотрасли – екологично, производствено..

От АП е произлязло ФП, а от ФП – ДП –има генетична връзка между тях и трите са публично правни и за тях е характерен властническия метод на регулиране по вертикалата

2.В АП понятието „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ” се употребява в смисъл на – изпълнително – разпоредителна (административна) дейност, като една от проявните форми на държавна власт – а именно дейност на органте на ИВ, която е подзаконова дейност по непосредствено практическо осъществяване на функциите и задачите на държавата, извършва се въз основа и в изпълнение на закона, т.е всеки един акт на органите на ИВ трябва да има законова опора. Тази дейност не може да има за цел създаване на законови норми..

Изпълнително – разпоредителната дейност се осъществява предимно от органи на ИВ: МС, министрите, ръководители на ведомства, обл. управители, кметове, но понякога ИРД се предоставя и на органи на другите власти – закоодателната и съдебна като напр. на НС, на президента когат (осключва м.нар. договори, награждава с медал), на съда (при даване на разрешение от предстдатяла на РС на малолетен да сключи брак преди 18 год.), на прокурора – при самоуправство.

– изпълнителан дейност – винаги пряко прилага и изпълнява закона

- метод на убеждението – разчита на съзнанието на съответния пр. субект

1. 
   ПРАВОТВОРЧЕСКА /НОРМОТВОРЧЕСКА/ -Издаване на подзаконови нормативни административни актове. – позтаноовления на МС, правилници, наредби, изнструкции. Издава се от изрично овластен от Конституцията или закона орган
   
2. 
   ПРАВОПРИЛАГАЩА - Издаване на ненормативни актове –
   

• 
  общи АА – са актове с едностарнно пр. действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интерсеи на неопределен брои лица, както и отказите да се издават такива актове
  
• 
  индивидуални АА – са изрично волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на адм. орган или на др. овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказите.
  

3. 
   ПРАВОЗАЩИТНА – разрешаеване на правни спорове във връзка с функционирането на администрацията, бключително и налагане на санкции за неизпълнение, нарушение на адм. задължения
   
4. 
   ДОГОВОРНО-ПРАВНА – сключване на сппорасумения между адм. орган по прилагане на ад. пр. норми
   
5. 
   Маретилано – техническа изпълнителан дейност
   
6. 
   Организацоинна дейност- в адм. органи и извън тях
   
7. 
   Дейност на адм орган преди сключване на договори и такава по контрола и изпълнението му.
   

Концесия по симисъла на ЗК е право на експлоатация върху обект от обществен интерес, предоставен от концедент на търговец - концесионер, срещу задължението на концесионера да изгради и/или управлява и поддържа обекта на концесията на свой риск.

Концесията се предоставя въз основа на дългосрочен писмен договор с определен материален интерес, сключен между концедента и концесионера, който не може да бъде за повече от 35 години, без право на продължаване.

Според предмета си концесиите са:

1. концесия за строителство;

2. концесия за услуга;

3. концесия за добив.

На концесия по реда на този закон се предоставят обектите от обществен интерес: обекти, обявени за изключителна държавна собственост; обекти, имоти или части от имоти - публична държавна или публична общинска собственост, с които се извършва стопанска дейност; обекти, имоти или части от имоти - частна държавна или частна общинска собственост, с които се извършва стопанска дейност; имоти или части от имоти - собственост на публичноправна организация, с които се извършва стопанска дейност.

Концедентът запазва правото на собственост върху обекта на концесията

Концесионерът се определя чрез провеждане на:

1. открита процедура - процедурата за предоставяне на концесия, при която всяко лице може да подаде оферта.

2. ограничена процедура - е процедурата за предоставяне на концесия, при която оферта може да подаде кандидат, който е получил покана след подбора.

3. състезателен диалог - е процедурата за предоставяне на концесия, при която оферта може да подаде кандидат, който е получил покана след провеждане на разговори с допуснатите кандидати.

4. електронен търг - като допълнителна процедура при откритата или ограничената процедура.

• 
  концесионните договори стават несъдебно изпълнително основание относно съдържащите се в тях задължения за концесионно плащане и зад-е за предаване на обекта на концесията.
  
• 
  Концедентът може да се снабди с изпълнителен лист срещу концесионера, без да предявява иск по обшите правила на ГПК
  
• 
  Концесията вече не се дефинира като „особено право на ползване”
  
• 
  Вземанията, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки стават привилигировани
  

• 
  на обикновени договори, в които участва като равнопоставена страна заедно с останалите страни по договора, няма привилигировано и надмощно положения. Тези договори са типични граждански сделки и тяхния пр. режим е подчинен на принципите на гр. право. ZB – д-р за закупуване на канцеларски материали, уреди, съоражения, договор за продажба на жилище на гражданин,
  

• 
  т. нар. привидни договорен договори - когато два или повече адм. органа постигнат съгласие за преследване на обща за тях цел; когато по поискване на гражданин се издаде от адм. орган разрешение наприемер за строеж, което не е договор а благоприятстващ ад. акт