Въпрос №1 Конституционализмът – възникване и същност. Сравнително правен преглед на Конституциите от 1879г., 1947г и 1971г. Основни начала на конституцията на Република България от 1991г

КС не осъществява правосъдие, дейността му има само оценъчен, констативен характер. Аргумент за това е и, че дейността му не е уредена в КРБ, а в закони.

РКС № 18/1993 приема, че КС е извън системата на органите на съдебната власт и не извършва правосъдна дейност. Дейността на КС има за цел да осигури вътрешна непротиворечивост на правната система. Все повече се възприема и становището, че конституционните юрисдикции са политически институции, които активно участват в политическия процес, в определяне на държавната политика. Този възглед се утвърждава в Европа. Или контролът освен, че е юридическа дейност, има и политически характер.
Конституционен съд – образуване, правомощия, процедури и актове


I. Обща характеристика

КРБ от 1991 година заменя парламентарния механизъм на контрол за конституционност на законите със специализиран извънпарламентарен контрол, чрез създаването на Конституционен съд. Конституцията определя правомощията на КС, а Закона за Конституционния съд ги конкретизира. КС е особен държавен орган. Той е равнопоставен спрямо върховните органи на трите власти. Конституционният съд осигурява върховенството на Конституцията – чл.1,ал.1 ЗКС. Конституционният съд е независим от законодателната, изпълнителната и съдебната власт и се ръководи само от разпоредбите на Конституцията и ЗКС.

Конституционният съд се състои от 12 съдии, една трета от които се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента, а една трета се избират на общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд..

За съдии в Конституционния съд се избират:

• 
  юристи с високи професионални и нравствени качества – трудно е да се преценят, субективна преценка.Съгласно РКС № 10/1997 КС не може да упражнява контрол върху качествата на избраните или назначени конституционни съдии. При определянето на съответните квоти органите са независими в преценката си.
  
• 
  най-малко с петнадесетгодишен юридически стаж
  
• 
  български граждани, които нямат друго гражданство.
  

Съдиите от Конституционния съд встъпват в длъжност след полагане на следната клетва: "Като встъпвам в длъжността съдия в Конституционния съд, заклевам се да спазвам добросъвестно задълженията си, възложени с Конституцията и Закона за Конституционния съд. Заклех се."

Съдията полага клетвата в едноседмичен срок от назначаването или избирането му в присъствието на председателя на Народното събрание, на президента и на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд.
Председател

Първото заседание на Конституционния съд, на което се избира председател на съда, се ръководи от най-възрастния съдия. Съдиите от Конституционния съд избират председателя на съда с тайно гласуване за срок от три години.. Избран е кандидатът, получил гласовете на повечето от половината от всички съдии т.е. абсолютно мнозинство. В случай че при първото гласуване никой от кандидатите не е получил необходимото мнозинство, провежда се второ гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове. При второто гласуване за избран се смята кандидатът, който е получил повече гласове, при равенство на гласовете - този, който е с по-голям професионален стаж, а при равен стаж - по-възрастният. Председателят е пръв между равни, равнопоставен е с останалите съдии.

Мандатът на съдиите от Конституционния съд е 9 години. Те не могат да се избират повторно на тази длъжност. Самият КС е перманентно съществуващ, без срок. Съставът на Конституционния съд се обновява периодически - през три години от всяка квота. През всеки три години съставът му се обновява с 1/3. –четири съдии. – така се постига непрекъснатост на пълномощията на КС. Мандатът на първите конституционни съдии избрани през 1991 година не е 9 години , а за 1/3 – 3 години, за 1/3 – 6 години и за 1/3 – 9 години.

Три месеца преди изтичане на мандата на съответните съдии председателят на Конституционния съд предлага на председателя на Народното събрание, на президента и на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд да изберат, съответно да назначат, нови съдии.

Статус на конституционните съдии
Те са висши държавни служители. Имат статус на председателя на Народното събрание, т.е. неговия ранг. Положението на член на Конституционния съд е несъвместимо с представителен мандат, със заемане на държавна или обществена длъжност, с членство в политическа партия или синдикат и с упражняването на свободна, търговска или друга платена професионална дейност. В 7-дневен срок след избирането им те са длъжни да прекратят извършваната от тях дейност или да освободят заеманите длъжности. Съдиите от Конституционния съд встъпват в длъжност след полагане на клетва.
имунитет

Членовете на Конституционния съд се ползват с имунитета на народните представители. Срещу съдиите от Конституционния съд не може да бъде възбудено наказателно преследване, преди да е снет имунитетът им. Имунитетът на съдиите се снема при наличието на достатъчно данни за извършено тежко умишлено престъпление, представени пред Конституционния съд от главния прокурор.

Конституционните съдии имат определени права и задължения: да участват в заседанията; да бъдат докладчици подела; да вземат отношение по обсъжданите въпроси; да гласуват; да привличат сътрудници; имат и право на пенсиониране след изтичане на мандата им, независимо да ли са навършили пенсионна възраст

1. изтичане на определения срок- обявява от председателя на съда.;

2. подаване на оставка пред Конституционния съд - с решение на Конституционния съд.;

3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление - с решение на Конституционния съд.;

4. фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от една година - с решение на Конституционния съд.;

5. несъвместимост с заеманата длъжност - с решение на Конституционния съд.;

6. смърт - обявява от председателя на съда.

Конституционният съд снема имунитета и установява фактическата невъзможност на съдиите да изпълняват задълженията си с тайно гласуване и с мнозинство най-малко две трети от всички съдии. Решенията за прекратяване на мандата са индивидуални актове и влизат в сила от момента на постановяването им. Те се обнародват в ДВ в срок от 15 дни след приемането им. Решенията са окончателни и не подлежат на обжалване.

При прекратяване на мандата на съдия от Конституционния съд в едномесечен срок на негово място се избира друг от съответната квота.

Вътрешна организация и автономност

Конституционият съд приема Правилник за своята организация и дейност. Съгласниоо който има три административни звена: „Съдебна дейност и правна информация ” , „Международно сътрудничество”, „Финанси и счетоводство”

Има самостоятелен бюджет – сам подготвя проекта, а НС може да нанася промени в него.

Вътрешната автономия на КС е гаранция за неговата независимост при осъществяване на правомощията му.

Има самостоятелен бюджет.

III. Правомощия

КС е орган, чиято основна функция е да упражнява контрол за конституционност на законите, за да осигури върховенството на Конституцията, непротиворечивост на правната система и баланс в публичната власт.

• 
  най-малко на една пета от народните представители,
  
• 
  президента,
  
• 
  Министерския съвет,
  
• 
  Върховния касационен съд,
  
• 
  Върховния административен съд,
  
• 
  главния прокурор,
  
• 
  за спорове за компетентност между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи може да се сезира и от общинските съвети.
  

КС можа да тълкува само Конституцията и то само, ако бъде изрично сезиран, но не и отделни закони. Тълкуването има обратно действие., отнася се за смисъла на разпоредбите от момента на влизане на КРБ в сила или на съответното изменение или допълнение.

Контролът е последващ, за вече обнародвани и приети актове. Предварителен контрол по принцип у нас няма. Изключение е случаят за ратифициране на международни договори преди да се произнесе НС . Актът, обявен за противоконституционен не се прилага от деня на влизане на решението на КС в сила, но продължава да съществува.

Контролът е за всички актове на НС и на президента.

Контролът е върху закони, приети след влизане на КРБ в сила. С определение № /1996 КС приема, че са допустими искания за установяване на конституционносъобразност на заварените на заварените от конституцията закони и законови норми.

Обявяването на дадена норма за противоречаща на закона води до възстановяване на нейно място на нормата съществувала преди нея. КС се произнася и по въпроса за конституционносъобразността на правилника на НС, решенията (ненормативните актове) на НС, декларациите, обръщенията на НС, декларациите и посланията на президента.. Също така: международните договори, приети от РБ.

Той осъществява и предварителен контрол за съответствието на сключените от РБ международни договори с КРБ., преди ратификацията им от НС.

КС не може да се произнася по конституцинността на законите за изменение и допълнение на КРБ, а само може да ги тълкува.

Решенията на КС са окончателни, не подлежат на обжалване, имат СПН. И са задължителни за всички държавни органи, ЮЛ и граждани вкл. за самия КС.

Един от основните недостатъци на контрола е, че всеки акт може да бъде атакуван в неограничено време , т.е. може да се прилага и чак след това да бъде обявен за противоконституционен.
3. решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи;

Действа като арбитър. Решението му е задължително и окончателно за страните.

Действа, ако бъде сезиран, ако обяви избора за порочен, то той следва да бъде касиран. Решението обаче има само констативен характер и КС следва да сезира ЦИК, която е компетентен да обяви избора за недействителен.

Действа, ако бъде сезиран, ако обяви избора за порочен, то той следва да бъде касиран. Решението обаче има само констативен характер и КС следва да сезира ЦИК, която е компетентен да обяви избора за недействителен.

С решението си съдът се произнася само по направеното искане. Той не е ограничен с посоченото основание за несъответствие с Конституцията. Актовете, обявени за неконституционни, не се прилагат. При актове, постановени от некомпетентен орган, Конституционният съд обявява тяхната нищожност.

Решението за снемане имунитета на съдия от Конституционния съд се взема с тайно гласуване. На съдията се дава възможност да даде лично обяснение пред съда. Той не участва в гласуването.

  Въпрос № 23

Принципи на централизацията и децентрализацията. Същност на местното самоуправление.
Местното самоуправление има многовековна история и предхожда централизираното държавно управление (власт) и има за основа народния суверенитет. Държавата не е в състояние, да осъществява управление на мастните дела, съобразявайки се със спецификата на различните социални общности. Всяка община притежава своя специфична характеристика, изразяваща се в наличието на особени икономически, социални, културни и други потребности. Държавата централизирано задоволява само най-общите потребности на населението без да има възможност да се съобразява със специфичните интереси на отделните общини.

Същността на местното самоуправление е реалната възможност на населението самостоятелно да решава въпросите от местно значение, най-тясно свързани с неговите нужди. Местното самоуправление е способ за децентрализиране на държавната власт при нейното осъществаване по места. Държавата предоставя властнически правомощия на местните органи и населението в рамките, на които те решават въпросите от местно значение. Децентрализацията означава прехвърлянето на правомощия от органите на централната изпълнителна власт на правни субекти, които не са в йерархическа зависимост спрямо тях. Самоуправлението не изключва и деконцентрацията на властта, т.е. централната власт да изгради свои структури по места – данъчна администрация, полицейски органи и т.н.

Самоуправлението е съставна част от единната държавна власт, част от държавно организираното управление на обществото. Територията на самоуправляващите се общности е част от единната територия на държавата. Според чл. 2, ал. 1 от КРБ е единна държава с местно управление. Органите за самоуправление на населението носят белези на държавни структури. Те осъществяват държавновластни правомощия в общините и другите териториални общности.

Европейската харта за самоуправление (чл. 3, т. 1), приета в Страсбург през 1985 г. и ратифицирана от РБ, определя: „Под местно самоуправление се разбира правото и реалната способност на местните власти да регулират и управлявт, в рамките на закона, съществена част от обществените дела на своя собствена отговорност и в полза на своето население”. Определението се нуждае от уточнение, че самоуправлението се осъществява не само от местните органи, а и пряко от населението чрез референдум и други форми на непосредствената демокрация.

В условията на изграждане и утвърждаване на местното самоуправление особено необходима е финансовата и организационна подкрепа на централната държавна власт.

При континенталната система самоуправляващите се органи подлежат на контрол от страна на изпълнителната власт. Тази зависимост на самоуправляващите се органи от държавата се проявява по различен начин в отделните европейски страни.

Двете системи на местно управление притежават различни особености. Те се определят от принципите, от обективните потребности на обществото, от традициите и т.н..

Придобили са гражданственост няколко съществени белега, които опредалят облика на органите за местно самоуправление. Те са публичноправни субекти, които притежават качества на юридически лица. Правнонормативно са им предоставени определен кръг властнически правомощия във връзка с осъществяване на самоупавлението.

Основната тяхна дейност има публичноправен характер.Те притежават автономия в рамките на закона да определят суверенно своята вътрешна организация и ред на дейност. Органите на местно управление осъществяват предоставените им със закон правомощия в пределите на определената територия. Те могат да упражняват принуда – административна, финансова или друга по отношение на правни субекти, несъобразили своето поведение с техните решения. Решенията им имат държавновластнически характер.

Самоуправлението отразява тенденцията за децентрализация на публичната власт, чрез създаване на менстни органи, които притежават самостятелни, но ограничени властнически правомощия.

Самоуправлението може ефективно да функционира, само ако самоуправляващите се общности са финансово обезпечени.
Територията на страната е „държавната територия на РБ, т.е. онази част от земното пространство, върху която се разпростира суверенитетът на българската държава” (РКС № 6, 1994). Територията включва сухопътна, водна, въздушна и подземна част и други обекти, върху които се разпростира суверенитетът.

Административно-териториално устройство е териториалната организация на държавата.

България е унитарна държава. Териториално тя е единно държавно формирование.

Територията на държавата е разделена на административно-териториални единици.

Според конституцията от 1991 г. (чл. 135, ал. 1) територията на РБ се дели на общини и области.

Областта с нейните органи осигурява провеждането на държавната политика на територията в съответствие с особеностите й.

Законът за местното самоуправление и местната администрация и Законът за административно-териториално устройство на РБ (ЗАТУРБ) определят условията и реда, при които се създават общини.

Общината се състои от едно или повече съседни населени места. Територията на общината е територията на кметствата, районите или населените места, включени в нея. Необходимо е да съществува населено място, което е естествен център на обединяващите се в община селища с изградена социална и техническа инфраструктура за обслужване на населението.

Законът постановява,че в столицата и в градовете с население над 300 хиляди души се създават райони. Това става със закон. Райони могат да се създават и в градове с население над 100 хиляди души по решение на общинския съвет. Районите са съставни административно-териториални единици в общините, т.е. те са част от територията на общините.

Съставни административно-териториални единици в общината са и кметствата. Те се създават на територията на общината по решение на общинския съвет. Кметството се състои от едно или повече съседни населени места.

Населените места и селищните образувания са териториални, но не административно-териториални единици. Селищното образувание е територията на едно или повече населени места в техните строителни и землищни граници. Селищните образувания са два вида: с национално и местно значение. Те нямат постоянно живеещо население.

Територията на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници и извънселищната му територия. В населеното място трябва да има постоянно живеещо население и изградена социална инфраструктура.

Закриването, сливането, разделянето и присъединяването на административно-териториални единици се извършва с президетски указ по предложение на МС.