Тема №54 Оспорване на индивидуални административни актове пред първа инстанция

Същността на съдебното оспорване (констатация на съответния съд) се свежда до възможността решаването на конкретен спор да се изземе от правомощията на административната власт и да се предаде на съдебната. Осъществява се принципът за разделение на властите- съдебното оспорване на административните актове е реализация на втората част от принципа на разделение на властите (взаимен контрол на властите).

На второ място, когато сме изправени пред съда, говорейки за принципите на съдебното производство, се реализира напълно правното равенство на страните- администрацията вече е страна в процеса.

Съдебното производство се състои от две производства (двуинстанционна защита)- пред първа инстанция и касационно производство.

В АПК се дава възможност за изборност на пътя за оспорване- жалбоподателят или прокурорът могат да използват два пътя за защита (административно/съдебно оспорване) или когато нямат доверие в административното правосъдие да пристъпят направо към съдебно. Това е важно във връзка със сроковете.

Оспорването пред първа инстанция има редица особености. Обхвата на съдебното оспорване е стеснен. При административното оспорване може да се оспорва и законосъобразността и правилността на административния акт. По съдебен ред се оспорва само законосъобразността на акта.

Продължаващ суспензивен ефект на съдебното производство (административният акт не може да породи последиците си преди да е приключило оспорването). Пред съд може да се оспори и актът на горестоящия орган, издал административен акт при административното оспорване. Жалбата се оспорва от компетентния орган. Срокът за съдебното обжалване е идентичен на този с административното(чл. 149)- 14 дневен срок- ал. 3 (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе.)

Ново разрешение на административния кодекс е към преписката да се изпрати списъкът на заинтересованите лица- те трябва да са поканени да участват в издаването на акта. Списъкът се изпраща до съда и той преценява дали има още заинтересовани лица, които не са посочени.

Преди приключване на първоинстанционното оспорване АПК предвижда Общи разпоредби (важат и за второинстанционно производство)- нови моменти в АПК: чл. 127 – „Забрана за отказ от правосъдие” ал. 2- съдилищата не могат да откажат правосъдие при липса на правна норма. Това е въпрос, който се дискутира от 1991 г.- пряко приложение на конституционния текст- съдилищата отказват прякото приложение на конституционните текстове- въвеждат се разпоредби, които посочват, че дори и конституционният текст да не е развит, той позволява въпреки това конституционната норма да се прилага.

Чл. 129³⁶- „Съединяване на жалби”- когато по административен ред и пред съд се оспорва един акт жалбите се съединяват в едно производство, подведомствено пред съда.

Изброяват се случаите, когато ВАС е компетентен- в останалите случаи компетентен да разгледа жалбата е административен съд. Когато първа инстанция е административен съд спорът се разглежда от един съдия, когато е ВАС- от тричленен състав на ВАС. Чл. 132³⁷- осем случая, когато ВАС е първа инстанция със състав от трима съдии.

Чл. 135- спорове за подсъдност между общите и административни съдилища. Този текст се критикува (3-ма души от ВКС и 2-ма от ВАС). Това е грешка или подценяване на ВАС. От началото на годината около 200 дела за подсъдност са разгледани от т. нар. обши състави.

Нов момент е чл. 136³⁸- той дава възможност за задължително представителство. Ако повече от десет лица с еднакви интереси, които не са представени от общ пълномощник, могат да бъдат задължени от съда в срок да излъчат един от тях за пълномощник. Ако в срока те не го излъчат съдът назначава служебно. Според чл. 136, ал. 2 дори и да е назначен служебен общ процесуален представител неговите действия могат да се дерогират.

Чл. 140 (нов!) когато не са спазени реквизитите пред кой орган и в какъв срок трябва да се оспорва. Когато в административния акт не е посочено в какъв срок и пред кой орган трябва да се обжалва срокът се удължава до два месеца, ако е посочено че не може да се обжалва- шест месеца срок за обжалване.

При разглеждане на административноправен спор губещият спора трябва да заплати разноските. Когато съдът потвърди оспорения административен акт- той се е оказал перфектен- жалбоподателят заплаща разноските.

Чл. 144- субсидиарно прилагане на ГПК.

Най-неуреден се оказва въпросът за призоваването. Съдебното оспорване важи и за трите вида административни актове. Оспорване пред първа инстанция на индивидуалните административни актове- какво е предмет на оспорване? Кои административни актове могат да бъдат оспорени пред съд.

Чл. 146- посочва предмета на доказване. Изброява петте изисквания за законосъобразност.

Чл. 147- „Пряк и личен интерес” от обжалващия за обжалвания. Трябва да се докаже, че оспореният акт представлява пряк интерес за оспорващия го. Актът остава без обжалване ако не е посочен пряк интерес. Интересът на прокурора се презюмира. Той е равен на страните, но трябва да посочи мотивите си за оспорването.

Чл. 148- изборност на реда за оспорване. ДОПК забранява това.

В чл. 150 се намират и условията за редовност. Трябва да се докаже дали протестът или жалбата са правилни. Условия за редовност (напр. подпис на жалбоподателя).

Нови разрешения:

• 
  изпълнение
  
• 
  допускане на предварително изпълнение, но вече от съда
  

Производството пред първа инстанция също предвижда в чл. 166⁴¹, ал. 1 спиране изпълнението на административния акт (суспензивен ефект). В чл. 167, ал. 2⁴² е въведена особеност за съда за случаите, в които е предвидено предварително изпълнение. Има изисквания и предпоставки при наличието, на които съдът може да прекрати или постанови предварително изпълнение).

Необвързаност на съда” от оплакването на жалбоподателите. Съдът е длъжен да провери всички изисквания за законосъобразност. Чл. 148, ал. 3- нищожност може да се иска без ограничения във времето. Това е възможно само ако не е обжалван преди това обжалваният административен акт. Срока за обжалване е 14 дни- съдът разглежда жалбата и констатира, че актът е перфектен- не нищожен, но не и унищожаем т.е жалбата е неоснователна. Не може вече да се поиска обявяване за нищожност. Отхвърлянето на жалбата прегражда пътя за по-нататъшна жалба за нищожност.

Чл. 169 „Съдебен контрол и оперативна самостоятелност”- съдът разглежда само законосъобразността.

Първата съдебна инстанция е инстанция по същество- може да се отмени акт, който е издаден само при обвързана компетентност. Ако актът е издаден при оперативна самостоятелност- съдът може да отмени акта, но е задължен да го върне за преразглеждане. Контролът върху оперативната самостоятелност я обезличава. Съдът в този случай трябва да прецени дали актът е издаден при оперативна самостоятелност или обвързана компетентност. В първия случай съдът е контролно-отменителна инстанция, а при втория действа по същество.
Приключване на производството по първа инстанция.

В едномесечен срок съдът се произнася- това е желанието на законодателя да стимулира съдилищата да действат бързо. Срокът е инструктивен. Съдът може да отмени акта изцяло, частично, да го измени, когато действа по същество или да го потвърди.

Чл. 173- когато актът е издаден при обвързана компетентност след като отмени акта съдът решава делото по същество.

Оказва се на практика, че съдът много трудно може да бъде инстанция по същество. Това се предполага от съдържанието на административния акт (пр. данъчна оценка) т.е (ал. 2), когато естеството на административния акт не позволява решаване по същество той го връща на компетентния административен орган.

Нов текст на е на чл. 174- за да бъде наблюдавана администрацията съдът следи дали постановеният от него административен акт е издаден в срок. Съдът може да налага и наказание при неизпълнение.

Чл. 177- съдебното решение действа спрямо всички.

Връзка между чл. 20 и чл. 178- позволява споразумение да се осъществи по време на цялото съдебно производство.

Тема № 57

Касационно производство

I. Предмет на касационното производство е вече решението на Първата съдебна инстанция. В този смисъл не се проверява индивидуалният, общият или нормативният административен акт. Става въпрос за други дефекти на основата, на които първата съдебна инстанция е постановила решението си- касационни дефекти. Наличието им дава основание за касационно оспорване.

Основно за касационното оспорване е диспозитивното начало- разглежда се само посоченото основание за оспорване (за разлика от Първата съдебна инстанция, в която се проверяват всичките пет основания за законосъобразно решение).

АПК изисква точно да се посочи дефекта и да бъде обоснован. Разглежда се само посоченото основание, без другите четири основания за незаконосъобразност т.е съдът е обързан от основанието. Основанията са съответно:

1. 
   Ако съдебното решение на Първата инстанция е нищожно (пр. подписано от съдия, който не е участвал в делото).
   
2. 
   съдебното решение да е недопустимо (нарушени са подсъдността, жалбата е просрочена).
   
3. 
   Неправилно съдебно решение:
   

4.Б. съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

5. Необоснованост- разминаване между мотиви (разсъжденията на съда) и диспозитив (извод от мотивите).

=> едно от тези основания трябва да е посочено.

II. Допустими са само писмени доказателства (без свидетели)

2. 
   Компетентният съд е винаги ВАС като когато първата инстанция е III-чл. състав на ВАС касационната е V чл. състав на ВАС. При първа инстанция административен съд касациооното обжалване се осъществява пред III чл. състав на ВАС.
   
3. 
   Правомощия на съдебната инстанция- касационната инстанция е инстанция по същество с изключение на едно изключение- когато основанието за касационното обжалване е ссъществено нарушение на съдоприозводствените правила от първоинстанционния съд. При тази хипотеза делото се връща за ново разглеждане от момента на извършването на същественото нарушение. При повторно отменяне на същото основание ВАС вече решава делото по същество. Решението е окончателно и влиза веднага в сила т.е придобива две качества:
   

1. 
   Формална законова сила- не може вече да се обжалва
   
2. 
   Материална законова сила- сила на присъдено нещо (res iuricada) т.е между същите страни, по същия спор и пред същия съд не може да се оспорва. Това е забрана да се пререшава спора, който е вече решен. Окончателност на решението- същото качество получават и актовете, които не са оспорени в срок. Влязъл в сила административен акт не може да бъде изменен или допълван. Той е задължителен за адресатите и администрацията и влиза веднага в сила.
   

1. 
   Изпълнителни основания- актовете, които подлежат на изпълнение:
   

1. 
   влезли в сила административни актове (станали окончателни- пр. необжалван индивидуален административен акт) .
   
2. 
   съдебни решение (влезли също в сила)
   
3. 
   сключени споразумения (заместващи или самият административен акт или съдебното решение) ново!!!
   

1. Покана за доброволно изпълнение (преди извличано от ГПК и теорията). Изтичането на срока, в който съдебното решение или административният акт могат да се обжалват не дава основание за предварително изпълнение. Трябва да се даде втори допълнителен срок за доброволно изпълнение. Това са абсолютни положителни предпоставки. Органът изпраща покана до задълженото лице, в която посочва срока за изпълнение (най-много 14 дни). Трябва да се посочи, че след изтичане се преминава към принудително изпълнение и да се посочи принудителният способ.

2. Зачитане на existence minimum- вещи или права върху вещи, които не могат да бъдат засягани. Това е минимумът за нормално съществуване. Тези вещи или права не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение. Това също е полпожиъелна процесуална предпоставка.

=> липсата на посочените предпоставки е основание за обжалване пред съд (за законосъобразност)

2. 
   Органът, автор на акта се грижи и за неговото изпълнение. само в административния процес авторът на акта е и изпълняващият го.
   
3. 
   Въвежда се и втори орган (ново), който в някои случаи се грижи за изпълнението- пр. седебен изпълнител. Ново разрешение на АПК е изпълнението срещу административни органи т.е разширява се понятието за индивидуален административен акт (чл. 21 АПК).
   

1. 
   замено изпълнение (изпълнение по заменно допустими способи. От името и за сметка на задълженото лице) и
   
2. 
   изпълнителни глоби (при незаместими задължения се налагат периодично изпълнителни глоби ит 50 до 1000 лв. седмично, 10 месеца подред),
   

Заменоизпълнението е уредено в чл. 286 – „Изпълнение на заместими задължения”, а в чл. 287- „Изпълнение на незаместими вещи”.

3. 
   новото в кодекса е изпълнението срещу административни органи по чл. 286 и 287. Посочените членове могат вече да се прилагат и срещу администрацията. Когато съдът върне в административния орган решение за изпълнение определя и срок за изпълнение. Заменоизпълнението срещу административен орган се осъществява с участието на съдия-изпълнител (чл. 289- заменоизпълнение срещу администрацията). Т.е вече гражданин адресат на административния акт може да го изпълни вместо администрацията и след изпълнението да връчи сметката на административния орган.
   

Примери: разрешение за сеч- администрацията трябва да изпрати служител, който да маркира дърветата, които могат да се секат. Администрацията не изпълнява това свое задължение и адресата на акта възлага това на лесичей, на който плаща 200 лв. Тази сума би могла да се изисква от администрацията.

При втория случай- отменено решение на общинския съвет. АПК възлага срок за ново решение но общинският съвет не се свиква => глоби за председателя.

• 
  И в двата посочени случая се изисква участието на съдия изпълнител.
  

Когато един акт или съдебно решение е придобил сила на решено (формално и материална сила като материалната е пречка за оспорване):

1. 
   Формално становище- съдебното решение щом е окончателно повече не може да бъде оттегляно, преразглеждано и т.н с оглед на правната сигурност т.е каквито и да са дефектите на съдебното решение то не може да бъде повече преразглеждано. Твърде формален възглед.
   
2. 
   Ако влязло в сила съдебно решение има дефекти трябва да има способи за контрол (основните са два0 първа и втора инстанция). Нужни са и извънредни способи за извънредни, съществени пороци- много сериозни нарушения, изчерпателно посочени в закона.
   
   • 
     Два са способите: единият е- възобновяване производството по издаване на индивидуален административен акт (чл. 59 АПК), а другият отмяна на влезли в сила съдебни решения.
     

От възможност за отмяна са изведени само нормативните актове- от съображения за правна сигурност.

ВАС действа като контролно-отменителна инстанция. Връща делото за ново преразглеждане т.е започва се от самото начало- от Първоинстанционния съд.

Решението по молбата за отмяна от ВАС вече не подлежи по никакъв начин на атакуване.

Специалният закон предвижда специален ред, различен от този в АПК.

В АПК е уреден общият ред за оспорване. В чл. 120 КРБ се посочва, че законодателят може да предвиди и друг ред (специален ред за правораздаване) върху някои, най-вече индивидуални административни актове.

Първата специфика при оспорването по специална клауза е, че специалният закон решава дали определена категория актове може да се обжалва пред съд или административна юрисдикция. Това зависи от законодателя. Когато специалната клауза пред съдебната система за запазват почти всички специфики на съдебното производство без суспензивния ефект (ДОПК- жалбата или протеста не спират изпълнението).

Когато е пред административна юрисдикция- обхвата на обжалването обхваща и законосъобразността и правилността. Разлика има в правомощията- когато се решава от съда специалния закон го определя като контролно-отменителна инстанция.

Различна е и процедурата- сроковете, изискванията за жалбата и протестът трябва да са е уредено в специален закон. Ако липсва изчерпателно уреждане се прилага ГПК за празноти. Не се допуска прилагане на АПК.

Когато е обжалван един индивидуален административен акт и е отменен, а актът е вече изпълнен (т.е когато жалбата няма суспензивен ефект или е предвидено предварително изпълнение т.е в много редки случаи). От това изпълнение възниква възможност за производство за обезщетение. АПК разширява пътищата за търсене на обезщетение- заедно с жалбата да се запише ако актът се отмени, че се иска обезщетение и да се определи размера.

Определянето на обезщетение е по-сложно, изисква повече време, както и вещи лица. Съдът може да раздели производството. Първо да реши дали жалбата е основателна и едва след това да определи обезщетението т.е искането за обезщетение изчаква решението по оспорването.
Общи положения при разглеждането на предложения и на сигнали.

В Конституционния текст е записано,ч е гражданите имат право на предложения, сигнали и петиции. Този текст е развит в АПК. Сигналите са за нередности в работата на администрацията (т.е критики), а предложенията предлагат способи за усъвършенстване на административната дейност.

Производството по сигнали и предложения се счита за приключено при изпълнение на решението по сигнала или предложението.

Въпрос 47. Финансови актове. Обща характеристика. Видове финансови актове. Съотношение между финансовите и административните актове.

1. Обща характеристика

За да се осъществява финансовата дейност, освен нормативни актове, са необходими и индивидуални финансови актове. Индивидуалните финансови актове по своята същност са индивидуални административни актове, но се отнасят до финансова материя. Те трябва да отговарят на изискванията за индивидуалните административни актве, посочени в чл. 21 АПК. Когато липсва регламентация в специален финансов закон, субсидиарно се прилага АПК. Подобно препращане съществува и по отношение на критериите за законосъобразност в чл. 146 АПК.

Индивидуалният финансов акт е властнически акт, издаден от финансов орган от името на държавата в качеството й на власт. Този акт представлява едностранно издаден акт, без да има съгласуване на волите между автора и адресата на акта.