Спиране на изпълнениетопроизводство се спира

3. Изпълнение на задължение за предаване на вещ

1. 
   Контрол, упражняван от органите, включени оргнанизационно в системата на органите на ИВ
   
2. 
   самият контрол по естеството си е проявна форма на административна дейност / за разлика от правораздавателния контрол, общественият контрол, общият надзор на прокурора/. Административният контрол е властническа дейност, която се осъществява вътре в системата на самата ИВ /МС, министри, ръководители, кметове/ Всяко едно управленско решение е неразивно свързано с упражняван върху цялото негово развитие адм. контрол. В този смисъл упражняваният контрол е предварителн, съпътстващ и последващ. Самото предназначение на адм. контрол върху управленското решение е да не допусне издаването му да се извърши в нарушение на принципа на законост, а също и на изискванията за правилност на решението /целесъобразност, навременост, резултатност/
   

• 
  вътрешноведомствен и
  
• 
  външноведомствен
  

• 
  общ –обхваща цялата дейност на контролираният орган
  
• 
  специализиран – обхваща само отделни направления от дейността – например санитарен, ветиринарен, финасов и пр.
  

• 
  контрол на МС
  
• 
  централистичен ведомствен контрол /йерархически, върешноведомствен/
  
• 
  специализиран
  
• 
  контрол в системата на местното управление.
  

• 
  МС осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили. –съгл. Чл.105, ал.2 КРБ. На МС е възложено общо ръководство на държ. администрация, от което се прави извод че има ограничен обсег на контрола.
  
• 
  МС има право непосредствено да контролира дейността на министерствата, в лицето на техните ръководители –мнистрите. Тук с еима предвид издаваните от тях АА. Тоиз контрол е какот за законосъобразност така и за правилност. Той е ефикасен защото се изразява във възможността МС да отмени незаконосъобраните и неправилни АА на министрите – основание за това чл. 107 КРБ. „Министерският съвет отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите”
  

• 
  МС разполага с важни контролни правомощия и по отношение на персоналния състав на някои от най-ваните органи - чрез министър -предеседателят той може да извърши персонални пормени. МС се състои от министър-председател, заместник министър-председател и министри. Министър-председателят назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите
  

• 
  Контролът на МС е енформален, не е съпроводен със срокове и специални производства
  
• 
  Новата конституция не допуска такава широта на контролните правомощия на министрите върху органите на местното управление. Контролната намеса е само относно законосъобразността на актовете на местно упралвние и то само когато това е предвидено със закон. Чл. 144 КРБ - Централните държавни органи и техните представители по места осъществяват контрол за законосъобразност върху актовете на органите на местното управление само когато това е предвидено със закон.
  

• 
  Извършва се този контрол спрямо всички звена на администрацията, всеобхватен е , обжваща цялата сфера на управление.
  
• 
  Има прирамидалан структура на
  
  1. 
     върха е МС, на които пряко са подчинени отделните министри и ръководители на ведомства,
     
  2. 
     в средата /междинната област/ са обласните управители,
     
  3. 
     в долната част са кметовете и действащите към тях специализирани органи
     

Зависимостта, в която се намират органите на ИВ, включени в пирамидата на адмнистрацията, определят и направлението на контрола които се упражнява от тях. Този контрол обхваща всички звена и се упражнява по вертикална линия

- осъществяван от по-горните актове в системата на администратичното подчинение, е постоянен и непрекъснат

• 
  вътрешноведомственият контрол е целенасочен – чрез него се осигурява спазване на целта на закона,
  
• 
  поначало адм. контрол не е подчинен на накакви форми и производства. Той межа да бъде извършен от всички позволени със закона и естеството на службата средства
  
• 
  обикновено неговото извършване става служебно по инициатива на компетентният орган, не е изключено контролът да бъде напраавен по предложение, за това се изисква да бъде сезиран
  

- специализираният контрол контролира законосъобразността, но не и правилността

1. 
   П основание – извършва се винаги на специално основание, предвидено в съответния акт, които определя и нарочно функционално обособеният орган за контрол. Приемер за специални функционални органи за МФ, а за специален отраслов орган КАТ към МВР.
   
2. 
   По органите – извършва се поначало от специализирани органи /цели ведоства или отделни звена/
   
3. 
   По целите – извършва се за законосъобразност на наблюдаваната дейност или функция, т. наречения надзор за законост
   
4. 
   По методите на действие- опира се винаги на изрично разпореждане на нормативен акт, в които са посочени и средствата, които да се използват.
   
5. 
   По средства за въздействие – използва само онези от тях които изрично са посочени в специалният адм. акт.
   

• 
  съгласно ЗМСМА ИВ по места се осъществява в двете степени – област и община. Налице е процес на децентрализация на ИВ чрез прехвърляне на компетенции от центъра по местта.
  
• 
  Отношенията меджу общинските съветници, които са орган на местно самоуправление и кметът на общината, съдържат елемент на контролна зависимост. Аргументи – 1) В своята дейност кметът се ръководи от закона, актовете на общинския съвет и решенията на населението. Кметът така има поглед върху това как се изпълняват неговите актове.. ЗМСМА конктериира това положение акто казва, че актовете на кмета които са в нарушение на определни решния на ОС могат да бъдат отменени от него.
  

Понятието правораздаване е родово понятие - то обхваща решаването на правни спорове със сила на пресъдено нещо от съдилищата

Правораздавателният надзор върху дейността на органите на ИВ е властническа контролна функция на определни по закона органи /съдилища/ тази дейност е позната като административно правораздване, което наред с гражданското и наказателнот правораздаване е част от единното правораздаване в Б-я. Целта на единното правораздаване е да се постогне еднакво и точно прилагане на законите спрямо всички лиц аи организации, търсещи неговата намеса за реализиране на защита на определни права и задължения.

Правораздавателният надзор, осъществяван под формата на административно правораздаване е важен способ за обезпечаване на закоността в ИВ и за защита на събективните права и инетреси на гражданите. Той е важна съставака на единната контролна система, установена от КРБ и законите за обезпечавана на законосъобразното и правилно държавно управление

1. Административно правосъдие когато се осъществява от съдебни огани – ВАС и административните съдилища. /създаването на АС влиза в сила от 01.01.2007/ На административния съд са подсъдни всички административни дела, освен тези, които в закон са посочени като подсъдни на ВАС Административният съд разглежда административните дела в състав от един съдия. Административният съд се състои от съдии и младши съдии.

Съдилищата действат вън от системата на администрацията.

ВАС, Адм. съдилища /до влизане в сила на промяната говорим за окръжни и райони съдилища/ действат в предлите на закона като органи на административното правораздаване. Целта тук е точно спазвае на установената законост.

ВАС осъществява върховен съдебен надзор върху дейността на съдилищата и така осигурява точно и еднакво приложение на законите. ВАС издава тълкователни решения, които са задължителни за правораздавателните органи при решаването т тях на конкретни прави спорове.

2. Административна юрисдикция /като специална правораздавателна функция на държавата/, когато се извършва от несъдебен орган /съвети, комисии, еднолични органи/
Административното правораздаване се свързва с разрешаване на конфликтни положения – администратвно правни спорове, които възникват между администрацията от една страна и адресатите на нейните актове от друга страна.

Административното правораздаване е затвърдено като постоянно действаща институция за контрол върху администрацията в самата конституция. Съгласно чл. 120, ал.1 Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи.
Функции на административното правораздаване.

- Защита на субективните права и интереси на гражданите и на организациите

- то разкрива отношение към нормалното и редовно действие на различните органи и звена на отганите на ИВ на съответните служителите и влиянието което им указва

- Възможността именно чрез адм .правораздаване да се разкрият слабостите и недостатъците в апарата на управление, от което може да последва опростяване на неговата работа, а също така и във възможността да се търси отговорност на служителите нарушили закона.

1. 
   ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане; може да извършва разследване;
   
2. 
   привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дала от общ характер;
   
3. 
   упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки;
   
4. 
   предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове и за възстановяване в бързи и неотложни случаи на самоуправно нарушени права;
   
5. 
   в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.
   

1. 
   да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали;
   
2. 
   да извършва лични проверки;
   
3. 
   да възлага на съответни органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване - и всички материали;
   
4. 
   да призовава граждани, като при неявяването им без уважителни причини може да разпореди принудително довеждане;
   
5. 
   да изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на отговорност или за вземане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично;
   
6. 
   да взема всички предвидени от закона мерки при наличие на данни, че може да се извърши престъпление от общ характер или друго закононарушение.
   

Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за длъжностните лица и за гражданите.

Държавните органи, организации и длъжностни лица са длъжни да оказват съдействие на прокурора при изпълнение на правомощията му и да му осигуряват достъп до съответните помещения и места.

Прокурорът протестира и иска отменяне или изменяне на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвидени в закона. Той може да спре изпълнението на акта до разглеждането на протеста от съответния орган.

1. 
   да посещава без предварително разрешение на администрацията местата за задържане, лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки и да проверява документите, въз основа на които се задържат лицата;
   
2. 
   да разговаря насаме със задържаните или настанените;
   
3. 
   да разглежда предложения, сигнали, жалби и молби във връзка с изпълнение на наказанията и на другите принудителни мерки, предвидени в закон;
   
4. 
   да нарежда писмено на органите по изпълнение на наказанията и на администрацията на местата за изпълнение на другите принудителни мерки да го уведомяват за определени действия, актове и събития.
   

Прокурорският надзор се изразява в задължаването на конкретният компетентен орган да вземе отношение по повдигнатите пред тях въпроси за законост на един акт, защото птокуратурата сама не може да отмени или видоизмени един акт.

1. 
   когато прокурорът прави предложение
   
2. 
   когато подава протест
   

И предложението и протестът пораждат определни правни последици. Сезираният от прокурорът орган е длъжен да го разгледа и да вземе необходимите мерки за отстраняване на закононарушението.

В зависимост от извършеното нарушение прокурорът може да привлече към наказателна отговорност виновното лице или да предложи на компетентсните органи да го привлекат към адм. или граж. Орговорност
САМОУПРАВСТВО - Съглано чл. 118 т.5 прокурорът в бързи и неотложни случаи разпорежда възстановяване на самоуправно нарушени права. Самоуправството може да се свързва с осъществяването на реално съществуващи права на лицето или на предполагаеми такива. Съществен момент при самоуправстевото е незачитането, игнорирането или грубото потъпкване на предвидените по закон правила, средства и процедури за реализиране на правата и интересите на гражданите. Самоуправно действащото лице самоволно се поставя над закона и установения от него ред . самоуправство ще е налице и когато при развод единият съпруг изнесе семейност имущество преди законно да са го поделили. Съгласно закона самоуправсто ще е налице и когато положението, което е изменено се опира на безспорна юр. основа например пр. на собсвеност придобито с нотариален акт за дарение
Разпорежданият на прокурова издадени в съответствие с неговата компетентсност и закона са задължителни за длъжностните лица и гражданите. Предвидени са наказания под формата на глоба за неизпълнение на разпорежданията на прокурора. Аргумет за това в Чл. 201. (1) Който не изпълни разпореждане, дадено от орган по съответния ред въз основа на този закон, се наказва с глоба от 20 до 200 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.


ВЪПРОС 34

АДМИНИСТРАТИВНА ПРИНУДА – понятие, видове. ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ_ МЕРКИ.
За да се изясни понятието за адм. принуда трябвва да се разсяснят двете основни изходни понятия в тази област, а именно:

• 
  убеждението – което е съвкупност, комплекс от възпитателни, разсяснителни и поощрителни средства за въздействие върху съзнанието и поведението на членовете на обществото с цел да се повиши съзнателността им и да се създаде у тях вътрешна потребност от обществено полезно поведение,
  
• 
  принудата – е външно /психическо или физическо/ въздействие върху човешкото сънание и поведение. Чрез неблагоприятни последици от морално, материлано или физическо естество се въздейства върху волята на адресатите на принудата, като се изключва изборът измежду различни варианти и поведението им се насочва към определеният единствено възможен вариант.
  

1. тя е външно психическо или физическо въздействие върху съзнанието на адресатите на администр. пр. норми.

2. 
   АП е една правна принуда – основанието за прилагането и, органът, който я прилага, мерките за въздействие за прилагането й са нормативно установени.
   
3. 
   АП е вид държавна принуда - дейността по прилагане на адм. – принудителните средства за възадействие е държавна дейност
   
4. 
   тя е административна защото поначало се прилага от адм. органи. Когато и доколкото въз основа на изрично нормативно овластяване със закон, тя се прилага от друг държавен орган /съдия, прокурор/, в случай че той действа като административен. Принудата е административна и защото по естеството си дейността по упражняването и е административна, актовете- нейн юридически израз – са административни.
   
5. 
   АП се осъществява във връзка с развитието на извънслужебни отношения и не е проява на дисциплинара власт и на дисциплинарано накзание
   
6. 
   АП се прилага непосредствено от административните органи без да е нобходимо предварително разрешение на друг и по-специално на съдебен орган,
   
7. 
   осъществява се в рамките на особени охранителни административни правоотншения, които възникват в областта на държ. управление
   
8. 
   редът за прилагане на мерките за административна принуда и на реда за осъществяване на контрол за тяхната законост и за изпълнението им е съставна част на административният процес.
   

1. ПАМ са действия на администрацията по прилагане на диспозицията на съответната праван норма, докато административните наказания – прилагане на нейната санкция

2. Административните наказания могат да се налагат само ако е извършено нарушение, докато ПАМ могат да се прилагат не само при зивършено нарушение, но и при непосредствена опасност за такива нарушения и дори за предотвратяване на вреднит епоследици от тях

3. уредбата на Адм. наказания в раздел ІІ, галава ІІ на ЗАНН, а таиз на ПАМ – в раздел ІІІ. Това деление на принудителните действия на администрацията се застъпва почти във всички закони и укази

• 
  Превативни принудителни административни мерки имат за цел да предотвратят извършването на адм правонарушения и вредните последици от тях. Основанието за прилагането им е опасността от нарушение, която трябва да бъде явна, несъмнена, реална, конкретна и непосредствена.
  
• 
  Преустановителни - предназначени са да пресекът, преустановят продължаването на вече започнали и продължаващи правонарушения
  
• 
  Възстановителни – насочени са към отстраняване на вредните последици настъпили от административни нрушения. Предназначението им е насочено кум отстраняване на реално настъпилите, а не и на въображаеми увреждания чрез възстановяване на старото положение
  

• 
  Предназанчението на административно процесуалната принуда е да се обезпечи безпрепядственото и законосъобразно развитие на административният процес.
  
• 
  Административното наказание е неблагопроятна пр. последица от морален и имуществен характер, налагана по определн от закона адм. ред за санкциониране на едно адм. нарушение
  
• 
  Принудителното изпълнение по адм. ред е предназначено да доведе до изпълнение на неизпълнените доброволно адм. правни задължения.
  

Производството по принудително изпълнение на адм. правните задължения се изучава подробно в Адм. процес

1. 
   ПАМ могат да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ слачаи, т.е. нужно е изчерпателно посочване
   
2. 
   те трябва да бъдат налагани само от точно посочените в правната норма органи на администрацията или приравнени на тях органи
   
3. 
   нужно е да се прилага само онаси ПАМ-ка, която по вид е точно определна в правната норма. ПАМ трябва да бъдат налагани по начин и ред предвиден в праванта норма
   
4. 
   ПАМ трябва да са предприети в съответствие с матариално правните изисквания на регулиращите ги правни норми
   
5. 
   ПАМ трябва да бъдат налагани в съответстие с целта на закоа или акта в които са предвидени
   

- За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.

- Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.

Приемри за ПАМ в различните закони:

- в З-на за българските документи за самоличност - посочва в своите разпоредби, че ПАМ са налице когато личните карти временно се отнемат при:

1. наложена мярка за неотклонение "задържане под стража";

2. настаняване в местата за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода";

3. изтърпяване на административна мярка "задържане в поделенията на Министерството на вътрешните работи";

4. други случаи, определени в закон. Личната карта се връща на притежателя, когато отпаднат основанията за нейното отнемане.

В закона за чужденците в Б-я. Принудителните административни мерки, които се налагат на чужденците по този закон, са:

1. отнемане на правото на пребиваване в Република България;

2. принудително отвеждане до границата на Република България;

3. експулсиране;

4. забрана за влизане в Република България;

5. забрана за напускане на Република България.

Чл.31 от ЗАНН - Който не изпълни или наруши законно разпореждане, заповед или наредба на орган на властта, включително във връзка със стопанските мероприятия на държавата, се наказва с глоба от 2 до 50 лева. Следователно нарушението адм. норма чрез виновно неизпълнение с епредставяа като административно нарушение и се наказва с глоба.

АНО наред с наказателната, дисциплинарната и гражданската играят важна роля за укрепване и усъвършенстване на закоността в държавата

АНО е необходим елемент в борбата с правонарушенията в областта на държавното управление

1. 
   административното нарушение – се разглежда веднъж като правно явление, разглежда се и реда за налагане на наказанието, което му следва
   
2. 
   адм. наказание – важна негова особеност е е неговата нормативна основа на съответните законови актове и на основните принципи, които важат и за другите колонове на правото /законоъустановеност, справедливост/
   
3. 
   реда за налагане на адм. наказания
   

1. АНО е лична- може да се носи само от определно ФЛ, което е в състояние да ръководи и контролиа своите постъпки, това изключва възможността отговорността да се носи от ЮЛ. Съгласно чл 83 ал. 1 ЗАНН се допуска за определни случаи санкциониране на самите ЮЛ като изключение. Има се предвид санкциониране на нарушения, котопречат на изпълнението на основни задължения към държавата.

Административнонаказателната отговорност е лична.

2.Административнонаказателно отговорни са пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост. Административнонаказателно отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си.

3. За административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им.

4. За административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени.

5. Когато извършителят на административно нарушение е действувал в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, той не носи административнонаказателна отговорност, ако заповедта не е съдържала очевидно за него нарушение.

АНО за извършено адм. нарушение носят всички граждани, вклюително и чужденците, пред закона те не сеползват с никави привилеги, такива има само по отношение на лицата с дипломатически имунитет


 ІІ. Административно нарушение.

То е отделен вид противоправно, виновно, назакуемо деяние, което разкрива своите особености в сравнение с останалите закононарушения, дисциплинарни постъпки и граждански деликти

1. Легално определние в чл.6 ЗАНН - Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

  - Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

Типична особеност на АН е неговат анасоченост против реда установен в държавното управление, изразена напрактика във виновното неизпълнение или лошото изпълнение на едно адм. задължение.

2. Субективна и обективна страна на АН-е

- обективна – страна обхваща деяние, притивоправност, насоченост на деянието срещу установеният ред, наказуемост и редът по които се наказва. Основният елемент е вината на дееца. Адм. нарушение може да бъде само човешко деяние. Неговата противоправност се разкрива в противоречието му с адм. правната норма. АДм. нарушения са специфични – извършват се в сферата на държ. управление, изразяват се в неспазвване на установения адинистративен порядък. От друга страна пък наказауемостта е необходим елемент от съдържанието на адм. нарушение. Само закнодателят определя кое деяние е наказуемо и кое не. Спежифичен е и редът по които се преследват адм. нарушения – ЗАНН

- субективна – свързва се преди всичко с вината на дееца. Тук вината в двете си форми има същото значение каквото и при останалите закононарушения. Вината се явява необходима предпоставака за налгане на съответната санкция. Къ събективната страна са също – мотивите и целите, от които се е ръководил нарушителят при извършване надеянието

3. Обстоятелства, които деквалифицират А. Нарушение - съгалсно чл 8 ЗАНН - Не са административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост.

Тези две обстоятелства деквалифицират адм. нарушение и изключват адм. отговорност на дееца

NB!!!!!!Малозначителността на деянието в областта на адм. наказание не е основание за отпадане на адм. нарушение за разлика от наказ. Право. Деяние извършено в хипотезата на чл.9, ал. 2 от НК в областта обаче на адм. право ще бъде административно нарушение, колкото и да е ниска степента ан неговата обществена опасност.

4. Приготовлението, опита и съучастието.

- Приготовлението към административното нарушение не се наказва.

- Не се наказва и опитът към административно нарушение освен в случаите на:

• 
  митнически и валутни нарушения, ако това е предвидено в съответния закон или указ;
  
• 
  чл. 218б, ал. 1 от Наказателния кодекс;
  
• 
  чл. 41, ал. 1 от Закона за опазване на селскостопанското имущество.
  

  По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Адм. наказание като израз на държавна наказателна репресия е винаги установено в закона - аргумент чл. 2 ЗАНН - Деянията, които съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания, се определят със закон или указ.

Административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани. В нашето прваво налагането на адм. наказание се възприема като специфична санкция за неспазване на установения ред в дръжавното управление.

АН-ние се налага при строго определен адм. ред в ЗАНН, АПК

За административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания:

• 
  обществено порицание;
  
• 
  глоба;
  
• 
  временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.
  

  Общественото порицание за извършеното нарушение се изразява в публично порицание на нарушителя пред трудовия колектив, където работи, или пред организацията, в която членува.

  Лишаването от право да се упражнява определена професия или дейност се изразява във временна забрана за нарушителя да упражнява професия или дейност, във връзка с която е извършил нарушението. Продължителността на това наказание не може да бъде по-малка от един месец и повече от две години, а за нарушения, свързани с безопасността на движението при употреба на алкохол или друго силно упойващо вещество - до пет години. То не засяга придобитата правоспособност освен в случаите, предвидени в съответния закон или указ.

  Когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

  За административните нарушения, наказуеми по реда на този закон, не се допуска условно наказание.

  В определни хипотези наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон или указ. Отнемат се в полза на държавата и вещите, предмет на нарушението, притежаването на които е забранено, независимо от тяхното количество и стойност, където и да се намират. Ако е предвидено в съответния закон или указ отнемат в полза на държавата и вещите, принадлежащи на нарушителя, които са били предмет на нарушението.Отнемане не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответствува на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. Придобитите от нарушителя вещи в резултат на нарушението се отнемат в полза на държавата независимо от тяхното количество и стойност.

Текстът с еотнася за адм. нарушение непроизнасяне в срок на съответното длужностно лице, изпълняващо функция на адм. орган. Няма значение дали е настъпил малчалив отказ или мълчаливо съгласие

2. Наказание за непроизнасяне в срок и за непрепращане на жалба или протест - Чл. 303. Наказва се с глоба от 150 до 1500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което без уважителни причини:

2. не препрати своевременно жалба или протест срещу административен акт на по-горестоящия административен орган или на съда;

3. не се произнесе в срок по предложение или сигнал.

  Тук се има предвид само длъжнстно лице, изпълняващо финкции на адм. орган, но не се вклщчват и съдиите

3. Наказание за неизпълнение на актове на съда - Чл. 304. Длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по дял пети, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв. При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба по 500 лв. за всяка седмица на неизпълнението, освен ако това се дължи на обективна невъзможност.

4.Наказания за други нарушения по този кодекс -Чл. 305. Който не изпълни друго административнопроцесуално задължение, произтичащо от този кодекс, се наказва с глоба от 150 до 1500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

5. Ред за налагане на наказание при неизпълнение на съдебни актове - Чл. 306. ( В случаите на нарушения по чл. 304 актове за установяването им не се съставят.

Наказанията се налагат с разпореждане на председателя на съответния съд или на овластено от него длъжностно лице.Преди налагане на наказанието на нарушителя се дава възможност да даде писмени обяснения в 14-дневен срок от съобщаването и да посочи доказателства. Наказващият орган може да събира и други доказателства.

Разпореждането подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд в 7-дневен срок от връчването му. Съдът решава делото по същество. Решението му не подлежи на обжалване.

Ред за налагане на наказания в останалите случаи Чл. 307. В случаите по чл. 302, 303 и 305 актовете за установяване на нарушенията се съставят от определени от министъра на държавната администрация и административната реформа длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на държавната администрация и административната реформа или от овластени от него длъжностни лица. ) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.Наказателните постановления, с които се налага глоба до 100 лв., не подлежат на обжалване.