Тема № 49 Срокове за издаване на индивидуални административни актове

Когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството.

Когато органът е колективен, въпросът за издаването на акта се решава най-късно на първото заседание след изтичането на сроковете по предишните алинеи.

Когато трябва да се поиска съгласието или мнението на друг орган, срокът за издаването на акта се смята съответно продължен, но не с повече от 14 дни. Този срок би могъл да се окаже прекомерно кратък поради това, че е напълно възможно въпросът, по който се иска съгласието или мнението на другия орган да е много сложен. В случаите на ал. 5, 6, 7 чл. 57 административният орган незабавно уведомява заявителя за удължаването на срока.

Когато издаващият орган е колективен (не заседава всеки ден т.е срокът се определя по-особено) срокът може да бъде удължен- решава се на първото заседание на колективния орган. Срокът от 14 дни може да се удължи с още 14, когато се иска издаването на друг акт от друг орган. При поискване на издаването на акта срокът може да е незабавен.

Страните трябва да знаят предварително 14 дневния срок за издаването на акта, за да могат да обжалват влизането му в сила. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ за издаването на акта (чл. 58). Този отказ може да бъде също обжалван. В случаите предвидени от специален или отраслов закон може мълчанието да бъде съгласие (чл. 53¹⁹ е единственото изключение в АКП при което мълчанието означава съгласие)- когато мълчанието се смята за съгласие то е едно мълчаливо одобрение (разрешение). По принцип мълчанието е отказ. Въпрос представлява документирането на мълчаливо издадения акт.

Има няколко текста, но не и изричен текст, регламентиращ приключването на издаването на индивидуалния административен акт. Чл. 59 (форма на индивидуален административен акт). Когато производството завършва с издаването на писмен акт прилага се чл. 59, ал. 2²⁰. В чл. 59 са изброени реквизитите, които трябва да съдържа издаденият индивидуален административен акт. Когато липсва наименованието на издаващия орган, името на адресата или разпоредителната част актът е нищожен поради липса на форма. Останалите реквизити дори и да липсват водят до унищожаемост т.е могат да бъдат коригирани след издаването на акта.

Административният акт може да бъде издаден и устно (МВР). По отношение на устните административни актове- те се издават само ако е посочено в закона. Устните актове се вписват и подлежат на обжалване.

Производството може да се приключи и чрез споразумение, както и по искане на заинтересованото лице (това, което е изискало издаването на акта)- при отпадане на интереса.

Задължение на органа е да съобщи решението си на всички заинтересовани лица, без значение дали са участвали в производството (чл. 61) в срок от 3 дни.

Чл. 60²¹ регламентира предварителното изпълнение. Предварителното изпълнение има суспензивен ефект- когато актът е издаден в срока за обжалване той не може да действа. Изключения са само предвидените хипотези в специален закон. Допуска се възможността на административния орган в момента на издаване на индивидуалния административен акт да назначи предварително изпълнение на акта (докато се произнесе съдът акта вече действа). Всеки орган може да предвиди предварително изпълнение, за да се осигури здравето и живота на гражданите и т.н. (7-8 хипотези). За предварителното изпълнение трябва да има и допълнителна мотивация

2 вида мотиви (чл. 60, ал. 2) -за издаване на адмиинистративния акт

-за допускане на предварително изпълнение- обжалва не до 3 дни

оспорва обжалва

Първоначално се оспорват мотивите за издаването на акта, а след издаването му актът се обжалва. Мотивите са съответно за допускане на предварителното изпълнение и за самия акт. При предварителното изпълнение се внася гаранция (определена сума пари), която при установяване на незаконно предварително изпълнение се предава на ощетената страна.

В чл. 63 се посочва, че актове, с които се извършва производството са по разпореждане. В чл. 64 се добавя решението на АПК за неподлежащи на обжалване актове, издадени по чл. 63.

С връчването на издадения административен акт завършва и производството по издаването на индивидуални административни актове.
Тема № 50

Издаване на общи и нормативни административни актове
I. Чл. 65²² съдържа легално определение за общи административни актове- еднократно издаване, неопределяемост на адресата. Следващите текстове гарантират защитата на правата на адресатите. Първото задължение за органа, издаващ акта е да се уведомят бъдещите адресати посредством публично оповестяване (чл. 66). Чл. 69 предвижда участие на адресатите на акта в издаването му посредством:

1. писмени предложения и възражения;

След уведомяването се дава срок от един месец да се подготвят възраженията (чл. 70). Вж. чл. 72 (съобщаване на акта)- Съдържанието на общия административен акт се съобщава по реда, по който е направено уведомяването по чл. 66., чл. 73 (управление при кризи)- в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.

В чл. 74 се посочва, че за неуредени въпроси се прилагат разпоредбите за индивидуалните административни актове.
II. Нормативни (подзаконови) административни актове

Кодексът е надхвърлил правомощията си. Основният закон за нормативните актове е ЗНА. Излишен е текстът на чл. 78. Част от уредените въпроси са уредени вече в ЗНА. Чл. 80²³ е грешен (той е най-горделив). Възражения буди чл. 79²⁴- той не трябва да бъде прилаган. Изричната разпоредба противоречи на ЗНА (когато НС издаде закон противоречащите му подзаконови актове се смятат за мълчаливо отменени), а в АПК се предвижда изрична писмена отмяна на нормативните актове.

Спорни фази на общия процес от жизнения цикъл

Гл. 6 отделни закони на АПК (чл. 81-98)

Оспорването на административни актове по административен ред е първото спорно производство, което е по административен ред. Предмет са индивидуалните (чл. 21) и общи административни актове (чл. 65). Те се оспорват по отношение на тяхната законосъобразност и правилност (целесъобразност). § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби²⁵ на АПК означава административния акт, издаден при неправилно упражняване на дискреционната власт като нецелесъобразен. В кодекса е записано понятието оперативна самостоятелност (дискреционна власт). Оперативна самостоятелност е българският принос в административната теория.

Целесъобразността не трябва да се разглежда единствено с оглед органа издал акта, а с оглед интересите на адресата. Предметът на оспорване (чл. 83, ал. 2, 3). Този член въвежда за първи път възможността да се оспорват не само административни актове, но и административни услуги, както и отказите за извършването им, освен ако са изрично извадени от приложното поле на оспорването. Основание за това ни дава § 8²⁶ от предходните и заключителните разпоредби на кодекса. Право на оспорване имат всички заинтересовани лица²⁷.

• 
  Формално производство- уредено до най-малката подробност; най-важното производство е по правораздаването;
  

Основанията за оспорване на административни актове по административен ред са основанията в чл. 146²⁸ за оспорване на незаконосъобразните административни актове по съдебен ред, поради това че законността следва да е еднаква и в рамките на администрацията и на съдебната власт.

Основанията за оспорване на правилността- не може да има такива, защото биха ограничили властта на администрацията, когато законът позволява това (дискреционната власт).

Основанията за оспорване на незаконосъобразните административни актове се извежда от добрата административна практика. Оспорването на административния акт по административен ред не е задължителна процесуална предпоставка за оспорването им по съдебен ред (чл. 148).

Първият ЗАП (1970 г.) определя административното оспорване като задължителна предпоставка. Този от 1979 г. дава право за избор. По новия АПК може да се оспори едновременно и по съдебен и по административен ред. Административните актове се оспорват пред непосредствено горестоящия административен орган на органа автор на акта (въззивно оспорване; оспорване по вертикала; йерархичен административен контрол). В практиката не е лесно да се установи кой е непосредствено по-горестоящия орган. Има и органи, които нямат по-горестоящи органи. Колкото по-долу в йерархията стои един орган толкова по-трудно е да се установи кой е непосредствено по-горестоящия орган. Важно е спазването на срока и улучването на компетентния орган.

Чл. 81, ал. 2²⁹ във връзка с чл. 93 по отношение на компетентния орган. Чл. 81 определя по-горестоящия орган като водещ процеса, а чл. 93 конкретизира разпоредбата в своите пет алинеи.

• 
  Прокурорът може да подава протест.
  
• 
  Правомощията на областния управител могат да се прилагат само по отношение на законосъобразността, защото той е външен на местното управление.
  

Срокът за обжалване е 7-дневен, когато органът е едноличен и 14-дневен, когато е колективен. Самият орган, автор на акта може да преразгледа въпроса и да оттегли, да отмени, да измени акта или да го издаде в случай на отказ като уведоми за това адресата на акта. Този контрол се нарича автоклауза или отзив, тъй като жалбата и протестът се подават чрез административния орган автор на акта сроковете за отзива започват да текат от деня на получаването им. Органът, автор на акта, не е длъжен да пристъпи към отзив. Той може да комплектова преписката и да я изпрати на по-горестоящия орган. Това е преразглеждане на акта (чл.91). Новият акт подлежи на оспорване на общо основание, но не подлежи на повторно преразглеждане от органа, автор на акта. На оспорване подлежат всички индивидуални и общи административни актове на основата на общата клауза, освен ако за някои от тях изрично е предвидено друго. Изваждането на определена категория актове от общата клауза може да бъде направено само с изричен текст и се тълкува ограничително (чл. 82³⁰). Чл. 82, ал. 1, т. 6 определя специалната клауза –друг ред, предвиден в специален закон.

За да бъдат валидно правно-техническо средство за започване на производството по обжалване жалбата и протестът трябва да отговарят на определени законови изисквания. Те трябва да съдържат кумулативно предвидените в чл. 85-86 реквизити (тяхната съвкупност). В тях могат да се поискат доказателства като в производството по оспорване на административния акт по административен ред се събират всички доказателства, които не са представени пред органа, автор на акта. Ако жалбата или протестът не отговарят на изискванията на закона на подателя се изпраща съобщение за отстраняване на нередовностите в седем дневен срок. Съобщението трябва да съдържа указания как да се отстранят нередовностите. До отстраняването им жалбата или протеста остават без движение.

Жалбата и протестът имат суспензивен ефект- спират изпълнението на акта. В чл. 90 се постановява забрана за изпълнение на акта преди да са изтекли актовете на тяхното оспорване. Суспензивният ефект е само за актовете, за които е предвидено предварително изпълнение (чл. 60, ал. 5 Жалбата се разглежда незабавно в закрито заседание, като преписи от нея не се връчват на страните. Тя не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го спре до окончателното й решаване.)- триинстанционност само за актовете, за които е предвидено предварително изпълнение.

Административните актове не се изпълняват при подадена жалба или протест до решение на спора (чл. 90, ал. 1). Това правило има изключение, когато заинтересованите страни писмено поискат предварително изпълнение. Това преодолява жалбата и протеста и когато със закон или специално разпореждане е допуснато предварително изпълнение (чл. 90, ал. 3).

Суспензивният ефект на жалбата и протеста (чл. 166, 167) се прилага спрямо актове, за които е предвидено предварително изпълнение. Това правило има две изключения, а второто изключение има друго изключение. Първото изключение е при молба на страните. Второто е, когато по закон е допуснато предварително изпълнение, а изключението от второто изключение е когато висшестоящ орган прецени, че предварителното изпълнение е незаконосъобразно.

Произнасянето на контролния орган е свързано със срокове. Оспорването на административния акт по административен ред е с контролно-отменителен характер. То е едноинстанционно, макар че в случаите на отзив може условно да се приеме неговата двуинстанционност.

Срокът за произнасяне на контролния орган е две седмици за едноличния орган и едномесечен за колективен. Произнасянето на по-горестоящ орган по контрола в винаги мотивирано (чл. 97, ал. 1) (5) Когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред.
NB!!! Прогласяване нищожността на административния акт (ново!)

Административният орган отменя акта изцяло или отчасти или отхвърля жалбата или протеста (потвърждава акта). Спорът се решава по същества, освен ако актът е от изричната компетентност на по-долустоящ орган- това задължава органа, автор на акта да го издаде като му се определя срок.

Чл. 94 предвижда възможност ако въпросът не е изяснен или представлява фактическа трудност да се назначи комисия, която да изготви становище по въпроса (съставена от юрист, 2-ма специалисти по въпроса от които поне единият не трябва да е от институцията, издала оспорвания акт). Това решение не обвързва органа и той не е длъжен да се мотивира. Основание за липса на мотивиране е стабилността на оборота.

Тема №: 52

Възобновяване на производства по издаване на административни актове

• 
  Административният акт се издава, оспорва посредством три вида способи:
  

1. 
   редовни способи- по административен и съдебен ред;
   
2. 
   алтернативни способи- омбудсман, предложения и сигнали на граждани, натиск от медиите;
   
3. 
   извънредни способи- възобновяване на производства и отказ. Това са именно способите, защитаващи справедливостта като основна ценност за правото. Първите два вида способи защитават законността и стабилността на оборота, което в определени случаи означава засягане интересите на гражданите. Това произтича от възможността едно административно решение макар и законосъобразно да не е справедливо (не всеки закон е правилен, закон и право не са тъждествени);
   

Възобновяването е своеобразно продължаване на административното производство като материалноправните въпроси отново се поставят. Когато се говори за административен акт, чието производство се възобновява се има в предвид и акт с положително съдържание и отказ (мълчалив или изричен). Законът приравнява отказа с белезите за индивидуалния административен акт. Чл. 99³⁴ съдържа основанията за възобновяване на производство по издаване на административни актове. Тези основания са извънредни съотнесени към чл. 146. Първото основание акумулира в себе си всичките пет изисквания за законосъобразност на административния акт, но разпоредбата гласи, че възобновяването е възможно ако е нарушено някое (което и да било) от тях. Необходимо е обаче това основание да е нарушено съществено. Несъщественото не довежда до активиране на извънредния способ- възобновяване на производства по издаване на административни актове.

Второто основание за възобновяване на производство по издаване на административни актове е възможно, когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта. Тези обстоятелства и доказателства трябва да не са били известни на страната, която инициира възобновяването в хода на административното производство по издаването на акта. Страната трябва да докаже този акт, а горестоящият орган по контрола преценява дали твърдението отговаря на обективната истина.

Третото основание е свързано с извършването на престъпление. По надлежен ред се установява престъпното деяние на страната, на неин представител или административен орган/ член на колегиалния орган, издал решението. Това престъпно деяние следва да е дало отражение върху административния орган, автор на акта. Трябва да има влязла в сила присъда като законодателят не се интересува дали престъплението е умишлено или по непредпазливост.

Четвъртото основание е от формален характер. Възобновяването е възможно ако административният акт е основан на документ, който по надлежния ред е признат за подправен (в такъв случай се предвижда и наказателно производство) или се основава на акт на друг държавен орган, който е бил отменен. Това е преюдициална пречка за издаването на акта т.е отпада основанието за издаването му.

Петото основание за възобновяването на производство по издаването на административен акт е когато същият административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал друг административен акт, който противоречи на оспорвания (res udicata).

Шестото основание е свързано с участието на страна в производството или по-точно с невъзможността да присъства. Когато страната е лишена от възможност да участва в производството по причина или препятствие, което не е могла да предотврати това е основание за възобновяване на производството.

Седмото основание за възобновяването на производство по издаването на административен акт е свързано с решение на съда по правата на човека в Страсбург. Решение за възобновяване на производство, което издаденият административен акт противоречи на Конвенцията по правата на човека и основните свободи. Дела, които са в материалната компетентност съда в Страсбург са съответно извън тази на административния съд, постановил решението.

Инициатива за започване на производство³⁵ има прокурорът, омбудсманът, както и самият административен орган (чл. 99, т.1). По чл. 99, т.1 възобновяване може да се направи в едномесечен срок от влизането в сила на акта. В доктрината се отбелязва, че този срок е твърде кратък, защото такива са сроковете за касационно обжалване, а за извънредните способи е редно да се даде по-голям срок за такова сложно производство. За останалите хипотези (т.2-7) срокът е 3-месечен от узнаването на обстоятелството, което служи за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от 1 година от възникването му.

Производството за възобновяване се осъществява по реда на гл. VI (ОСПОРВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ АКТОВЕ ПО АДМИНИСТРАТИВЕН РЕД). Непосредствено по-горестоящият орган отменя или изменя акта. Отказът да се допусне възобновяване се оспорва по реда на гл. X (ОСПОРВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ), раздел IV (Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт) от АПК. В случая, когато същият административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт, се отменя издаденият незаконосъобразно административен акт. Новият административен акт се оспорва на общо основание по реда на АПК с оглед оспорванията, които са осъществими за него. Ако с неговото възобновяване трети лица са придобили права от акта тези права не могат да бъдат засегнати от производството по възобновяване издаването на акта. Трети лица са тези, които не са участвали или не са могли да участват в акта, както и тези, които не са имали качеството на страна в него. Добросъвестни са онези лица, които не са знаели и не са могли да знаят за неправомерни деяния, станали основание по възобновяването на производството по издаване на административния акт. За онези административни актове, които са били оспорени пред съд и за които не се отнася възобновяването като извънреден способ се предвижда извънреден способ- отмяна (глава четиринадесета „ОТМЯНА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА СЪДЕБНИ АКТОВЕ”).