Въпрос №1 Конституционализмът – възникване и същност. Сравнително правен преглед на Конституциите от 1879г., 1947г и 1971г. Основни начала на конституцията на Република България от 1991г
Когато говорим за гаранции в тесен смисъл
Изтегляне 5.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2. Нормативна уредба и производство на принудителното изпълнение 2.1. Нормативната уредба
- 2.2. Производството по принудително изпълнение се развива върху определени принципи
- 2.3. Органи по принудителното изпълнение
- 2.4. Предпоставки
- 2.5. Спиране и прекратяване на принудителното изпълнение
- 3. Изпълнителни способи – изпълнителен запор и опис 3.1. Изпълнителен запор
- 4. Защита на длъжника (и евентуално на трети лица) при принудително изпълнение 4.1. Нормален способ
- 4.2. Допълнителен способ
- В. 50 Способи за погасяване на държавните финансови вземания. Финансова амнистия. Опрощаване. Прихващане , д авност ни и преклузивни срокове.
- 1. Понятие, видове и правна уредба
- 2. Финансова амнистия 2.1
- 3. Опрощаване на несъбираеми държавни вземания 3.1.
- 4. Компенсация (прихващане) Идва от ГП (чл. 103 – 105 ЗЗД
- 5. Погасителна давност и преклузивни срокове 5.1. Погасителната давност
- 5 години
- В.51 Правен режим на имуществената отчетническа отговорност. Разграничаване от отговорността по ЗЗД. Субекти на отговорността. Видове отговорност. I
- . Същност на тази отговорност
- 1. Нормативна регламентация
4.2. Когато говорим за гаранции в тесен смисъл, имаме предвид института на привилегиите, но не като данъчно облекчение, а като мястото на държавата спрямо кредиторите на длъжника за нейните вземания. ЧЛ. 136 ЗЗД установява два вида привилегии на кредиторите – общи и специални. Според чл. 191 (2) ДОПК, когато се започне принудително изпълнение по реда на ГПК държавата се смята за присъединил се взискател за онези публични задължения, които са съобщени на съдия изпълнителя, като при всяко изпълнение съдия изпълнителят изпраща съобщение да НАП и АДВ. В чл. 722 ТЗ е посочено мястото на държавата за нейните вземания в производството по несъстоятелност. Тук държавата е на шесто място. 5. Ред за погасяване Ред за погасяване – чл. 169 (1) посочва, че редът е главница – лихви – разноски. До започването на принудителното изпълнение длъжникът може да посочи кое ще погаси първо при някои задължения. Чл. 219 ДОПК предвижда съразмерното погасяване на различни задължения в процедурата по принудително изпълнение ___________________________________________________________________________ II. Принудително изпълнение на държавни вземания 1. Съпоставка между доброволното и принудителното изпълнение И в двата случая се говори за изпълнение – това са двата основни способа; приликата межу тях е, че и в двата случая има постъпления на средства в бюджета, т.е. някакво плащане; разликата между тях е, че при доброволното изпълнение то настъпва в резултат на волята на финансовия длъжник, а при принудителното изпълнение това става в резултат на едно външно въздействие върху него – упражнява се държавна принуда. В крайна сметка длъжникът е принуден да изпълни. Съпоставяйки двата способа, приоритетът е на доброволното изпълнение. В една голяма част от случаите е налице именно то. Само когато длъжникът не иска да плати доброволни влиза в сила принудителното изпълнение. Защо има приоритет доброволното изпълнение?  държавата като кредитор и орган, който съставя финансовото законодателство, установява в него безброй много гаранции, че изпълнението ще се осъществи под формата на доброволност;
привилегиите;
компенсацията и т.н.
Т.е. съществува цяла поредица от мерки, които мотивират финансовия длъжник да изпълни доброволно. Принудителното изпълнение е една крайна мярка. Говорим за използване на принуда, но не става въпрос за произвол – принудителните мерки са предварително установени в законодателството. 2. Нормативна уредба и производство на принудителното изпълнение 2.1. Нормативната уредба се съдържа основно ДОПК (чл. 162 – чл. 269) и ЗСДВ (чл. 84 – 90); 2.2. Производството по принудително изпълнение се развива върху определени принципи: Законност – участниците в изпълнителното произодство могат и трябва да упражняват предоставените им права и задължения по начинът, по който те са предвидени в ДОПК;
Служебното начало – когато пристъпват към принудително изпълнение органите, които го осъществяват, не е необходимо да чакат издаването на един последващ акт (било то от по – висшестоящ административен орган, било от съд) – самосезират се.
Писменото начало – за всяко действие трябва да има съответен документ, който да го отразява;
Бързина
Трябва да се прави разлика между обект на принудително изпълнение и обект на събиране на държавни вземания. Обект на принудително изпълнение са действията на финансовия длъжник, а обект на събиране на държавни вземания – това е имуществото на длъжника. 2.3. Органи по принудителното изпълнение – публични изпълнители. В нормативната уредба е предвидено издаването на съответни актове – 3 основни вида – постановления, разпореждания, протоколи. Постановленията и разпорежданията са властнически актове, т.е. или административни, или финансови. 2.4. Предпоставки – Трябва да са налице: едно изпълняемо право (то трябва да е налице и при доброволното изпълнение) – правото да е ликвидно и изискуемо – т.е. да е определено и по основание, и по размер – т.е да се знае за какво се дължи и колко се дължи съобразно действащото законодатество.
това изпълняемо право да е безспорно – по него да не се спори, т.е. финансовият длъжник да не възрзява нито по основание, нито по размер, т.е. да има сила на присъдено нещо (това изискване не важи, когато става въпрос за данъчни задължения – те може да са спорни, по тях може да има жалби, но това не е пречка да започне принудително изпълнение, защото те са основната категория бюджетни приходи и формират приходната част на държавния бюджет. Трябва да има стабилитет в това отношение)
да има изпълнителен титул – документ, в който е материализирано субективното право на държавата да получи това финансово вземане – в него са посочени и основанието, и размерът на това държавно вземане.
Видовете изпълнителни титули са: - финансовите актове – индивидуални финансови актове, издадени въз основа и в изпълнение на закона. Между всички изпълнителни титули те са най – често срещаните. Това е първото основание за започване на принудително изпълнение. Не е необходимо издаването на съдебен акт или изпълнителен лист; - съдебни актове (решения, присъди, определения) – въз основа на съдебния акт трябва да има изпълнително дело и => издаден изпълнителен лист. В този случай ролята на изпълнителен титул играе изпълнителният лист; - за държавни вземания, които имат санкционен (наказателен) произход, за изпълнителен титул служат и издадените от административни или финансови органи наказателни постановления. публичното държавно вземане да не е отсрочено или разсрочено (чл. 183 – 190 ДОПК)
да е изпратена покана за започване на принудителни действия – на финансовия длъжник се дава 7 дневен срок (чл. 182) да плати своето финансово задължение;
При наличието на всички тези предпоставки принудителното изпълнение може да започне. Започнали вече, то може да бъде спряно или прекратено. 2.5. Спиране и прекратяване на принудителното изпълнение спиране – (чл.222 ДОПК) – временно => съществува възможност то да бъде продължено. Посочени са 4 случая, в които принудителното изпълнение може да бъде временно спряно. Това са т.нар. уважителни причини. Не се начисляват лихви. Производството може да бъде възобновено с акт – разпореждане на публичния изпълнител. Такова възобновяване може да стане след като отпадне основанието по чл.222 ДОПК.
прекратяване – с разпореждане на публичния изпълнител. Условията са описани в чл.225 ДОПК – 7 на брой. Прекратяването има постоянен характер. Оттук нататък публичният изпълнител служебно вдига запора или описа, които преди това е предприел.
3. Изпълнителни способи – изпълнителен запор и опис 3.1. Изпълнителен запор – използва се, когато изпълнението се насочи спрямо вземания на финансовия длъжник. Има правоотношение между публичния изпълнител и финансовия длъжник. Финансовият длъжник дължи на държавата, но се явява кредито по отношение на трети лица. Задължение на публичния изпълнител е да разкрие от кого има да взема финансовият длъжник, за да наложи изпълнителен запор Разликата между изпълнителен и обезпечителен запор се състои в това, че при обезпечителния запор няма изпълнение, а само се запазва статуковото до един по – късен момент 3.2. Опис – насочен е спрямо движимо и недвижимо имущество на длъжника. Той трябва да се различава от възбраната (също е обезпечителна мярка). Описаното имущество подлежи на публична продан. Съществуват 3 вида продажби: - продажба на описаното имущество на определени за целта места – чл. 244 – 245 ДОПК - продажба чрез търг – чл. 246 – 257 ДОПК; - специфична продажба – продават се например вещи, които бързо се развалят, предмети на изкуствата, съсобствени вещи, вещи СИО и т.н. 4. Защита на длъжника (и евентуално на трети лица) при принудително изпълнение 4.1. Нормален способ – по-често срещан способ за защита - В хода на принудителното изпълнение, публичният изпълнител може да се отклони от установените правила и да накърни правата и законните интереси на длъжника или на трето лице. Публичният изпълнител е длъжен да спазва правилата на принудителното изпълнение, защото в противен случай в закона (266-269 ДОПК) са предвидени правилата за обжалване. Такова може да има, само ако са накърнени правата на длъжника или на трети лица. Обжалват се действията на публичния изпълнител от гледна точка на тяхната законосъобразност. Финансовият длъжник в изпълнителното производство не може да обжалва основанието и размера на финансовия дълг. За това има дуги правила. Контрол за целесъобразност не се осъществява. Поначало може да обжалва финансовият длъжник – основно той има правен интерес. По изключение обаче, може да обжалва и трето лице (Напр: съпруг недлъжник, кредитор, съдружник), т.е. лице, което на някакво основание да има връзка със случая. Обжалването се извършва пред един решаващ орган – административен орган – директорът на АДВ или териториалният директор на НАП. Този орган е длъжен в 14 дневен срок да се произнесе. Обжалват се изпълнителните действия, като жалбата не спира изпълнението (изключение – само ако е подадена от третите лица). Решението на този административен орган може да се обжалва пред съответния административен съд в 7 дневен срок. Решението на административния съд е окончателно. 4.2. Допълнителен способ – предоставен е само на третите лица и то само при описа – по исков път - ако принудителното изпълнение е насочено спрямо вещи на длъжника и третото лице претендира, че тази вещ е негова, че то има права върху нея. Жалбата е насочена спрямо длъжника и публичният изпълнител е длъжен при нейното постъпване да спре изпълнението. Той спира изпълнението само спрямо тази вещ, но то може да продължи върху другите вещи или вземания на длъжника. Съдът се произнася и публичният изпълнител или прекратява принудителното изпълнение или го продължава В. 50 Способи за погасяване на държавните финансови вземания. Финансова амнистия. Опрощаване. Прихващане, давностни и преклузивни срокове. 1. Понятие, видове и правна уредба Това са финансова амнистия, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, компенсация (прихващане) и погасителна давност и преклузивни срокове. Погасяването е различно от изпълнението – при изпълнението има постъпления в бюджета, а при погасяването дългът се погасява, но суми в бюджета не постъпват. Най – общо нормативната уредба е в чл. 168 ДОПК Финансовата амнистия и опрощаването са институти, познати само във Финансовото право. В останалите правни отрасли тези способи за погасяване са неприложими. Компенсацията (прихващането) е институт на ГП (чл. 103 ЗЗД), а с чл. 105 ЗЗД той е въведен и във Финансовото право. Погасителната давност и преклузивните срокове са общи институти в правото. По подобие на принудителното изпълнение, може да се каже, че са крайна мярка. 2. Финансова амнистия 2.1 Tози институт води началото си от Конституцията – чл.84, т.13: Народното събрание: 13. дава амнистия. Има два вида амнистия – наказателна и финансова. Това е единственият текст в цялото законодателство, който е посветен на амнистията. Към него се добавя нормативният акт, с който тя се дава – закон. Затова нормативната основа на финансовата амнистия включва текста на Конституцията и закона, с който тя се дава. Амнистията се дава със закон и при нейното даване НС не се сезира. От него не се иска тя да бъде дадена. Финансовият министър прави предложение, но това не е необходимо. Възможно е и друг да го направи, а може и НС само да вземе такова решение. За да се стигне до нея, трябва да са правени многократи опити за изпълнение (доброволно или принудително) и резултат да не е постигнат. Трябва да е изтекъл дълъг период от време, откакто задъленията са станали изискуеми и те да не са изпълнени. Законът за амнистия влиза в сила веднага. Тук няма отлагателен срок – адресатите не е необходимо да узнават за него, защото той не създава задължения за тях, а само права. По принцип той важи за неограничен кръг лица, защото е закон. Все пак законодателят избира някакъв критерий. Задълженията на адресатите, които отговарят на този критерий, ще бъдат погасени. 2.2. видове – пълни, частични и под условие. пълни амнистии – заличава се цялото финансово задължение (главница, лихви, разноски)
частични – значение има стимулиращият ефект – погасява се главницата, а остават лихвите и разноските или обратно.
под условие (условни амнистии) – такива не е имало в България. Погасява се главницата и при това условие се погасяват лихвите и разноските.
Независимо за кой вид става въпрос, не се променя фактическият състав, който е породил тези задължения. Т.е. оттук нататък на същото правно основание могат да възникнат нови задължения. 3. Опрощаване на несъбираеми държавни вземания 3.1. Това е вторият способ, който е типичен изключително за Финансовото право. Опрощават се вземания, които имат публичноправен характер, финансови вземания. Нормативната му основа е първо в Конституцията – чл. 98, т.12. Това е правомощие на президента – изключителна компетентност. Той не може да го делегира нито на вицепрезидента, нито на други държавни органи. Понеже решава финансов въпрос, условно в случая президентът действа като финансов орган. Към посочената норма от Конституцията се добавя един нормативен указ на ДС – 2773/1980 г. За разлика от амнистията, където има само една норма – тук – една норма и един указ. При конкретно опрощаване президентът издава индивидуален указ. Общо нормативната основа включва норма на Конституцията, нормативния указ и един индивидуален указ. Между тази нормативна основа и фактическата действителност днес има несъответствие. Сега има изготвен законопроект за опрощаването, но той все още не е приет. Нормативният указ е издаден по времето на ДС, когато той е можел да опрощава. Сега – президентът. 3.2. Опрощават се несъбираеми финансови вземания, които отдавна са закъснели, правени са многократни опити за погасяването им, но това не е станало. За разлика от амнистията, тук трябва да има сезиране – искане, отправено до президента. Принципът е, че това искане се прави от самия финансов длъжник. Няма пречка обаче, то да бъде направено от финансовия орган (той е този, който знае как стоят нещата в конкретния случай). Във всички случаи искането трябва да бъде подкрепено със съответните доказателства, които да мотивират президента да опрости. Те трябва да бъдат свързани с различни неща – за какво е вземането, какъв е размерът му, защо не е събрано, какви опити са правени и т.н. Към Президентството има един помощен орган – комисия от 9 човека, която върши проучвателната работа. Те събират данни и излизат с предложение до президента – да опрости, да не опрости, да опрости частично или др. и мотивите им. Становището й не е задължително за президента. Решението се взема с обикновено мнозинство и ако реши да не се опрости няма пречка след това по искане на длъжника или финансовия орган, да се признесе отново – защото могат да настъпят нови факти. Ако президентът реши да опрости, той издава индивидуален указ, който съдържа решението му. След това финансовият длъжник се уведомява за решението.
Нормативната основа включва трите норми на ЗЗД + чл. 128 – 132, 170, 223 ДОПК. Намира се в два закона и затова би могло да се каже, че ЗЗД е общият режим, а ДОПК – специалният. За компенсацията е необходимо да има две насрещни вземания, които да са еднородни и заместими и между едни и същи субекти. Може да са възникнали на различни правни основания. Когато и двете задължения вече са изискуеми, по волеизявлението на едната от двете страни се прави прихващане. Ако задълженията са еднакви по размер, се погасяват и двете (случва се рядко). Ако са различни – погасяват се до размера на по – малкото.
При компенсацията правните последници настъпват към онзи момент, в който е било възможно компенсацията да бъде направена, т.е. моментът, в който и двете вземания е трябвало да бъдат погасени (нещо подобно на обратна сила). В промеждутъка между този момент и правенето на волеизявлението може да настъпят различни факти. Волеизявлението за компенсация може да бъде оттеглено до издаването на индивидуален финансов акт. След това правоотношенията са погасени и правните последици са настъпили. Не е възможно да се прави компенсация с държавата като цяло. Нужно е финансовият орган, който участва в тези две правоотношения, да бъде един и същ. Компенсацията не може да бъде направена под формата на триъгълник.
Погасителната давност при държавните финансови вземания е 5 години. Същото важи и за лихвите. Само при глобите тя е 2 години (чл. 82, ал. 1 а) ЗАНН). Тя започва да тече от 01 януари на следващата година, след изтичане на годината, в която трябва да се плати. 5.2. При държавните финансови вземания освен погасителна давност често пъти намират приложение и преклузивните срокове. При преклузивните срокове се погасява самото субективно право – тогава е недължимо платено и кредиторът трябва да върне сумата. Обикновено когато държавата е кредитор, преклузивни срокове няма. Ако държавата се явява длъжник, са въведени преклузивни срокове и то къси. Погасителната давност може да бъде спирана или прекъсвана, а преклузивните срокове – не В.51 Правен режим на имуществената отчетническа отговорност. Разграничаване от отговорността по ЗЗД. Субекти на отговорността. Видове отговорност. I. Същност на тази отговорност До търсенето на такава отговорност се стига, когато има причинени имуществени вреди. Те трябва да бъдат разкрити по повод упражнен финансов контрол. Те трябва да бъдат възстановени. ГП познава договорна и деликтна отговорност. Това е деликтна отговорност. Основание за това се търси в нормативните актове, които уреждат режима на отговорността – чл.21 ЗДФИ. Фактическият състав, който поражда тази отговорност е същият, който се отнася за деликтната отговорност. За договори въобще не се говори. Тук важи принципът “Не вреди другиму”. Такава отговорност се носи само когато са причинени вреди на държавни ЮЛ, а ако те бъдат причинени на частни – общият ред по ЗЗД. В нашето право има два вида деликтна отговорност – общата (чл.45 и сл. ЗЗД) и специална (чл.21 и сл. ЗДФИ). При специалната субсидиарно се прилагат и чл. 45 и сл. ЗЗД за неуредените в ЗДФИ положения. II. Разграничение между общата и специалната деликтна отговорност нормативната уредба (ЗЗД и ЗДФИ)
лицата, които могат да бъдат привличани в такава отговорност – По общия режим – всяко едно лице, стига то виновно и противоправно да е причинило вреда другиму. Не е необходимо то да притежава някакво специално качество; По ЗДФИ – трябва да имат качеството на отчетници (могат да бъдат само физически лица и само по изключение към отговорност могат да бъдат привличани и ЮЛ, ако неоснователно са се обогатили).
кой може да претендира за вреди, да търси обезщетение – По общия режим – всяко едно лице; при специалната отговорност – претенции може да има само едно ЮЛ.
специална отговорност може да се търси само за причинени имуществени вреди
във връзка с търсенето на отговорност – по общия режим – всички вреди (действително причинени и пропуснати ползи). При специалната отговорност – само за действително причинени вреди може да се присъди обезщетение – това става в едно специално производство (може и за пропуснати ползи, но в друг съдебен процес – т.е. трябва да има две производства). В повечето случаи кредиторите почти не водят процес за пропуснати ползи. От тази гледна точка при специалната деликтна отговорност има едно терминологично различие. В ЗЗД се говори за “вреда” (действително причинени и пропуснати ползи). Във Финансовото право до скоро се употребяваше понятието “щета” (само действително причинени вреди). Сега вече и във Финансовото право се употребява и понятието вреда.
в ГП на възстановяване подлежат всички вреди без значение какъв е вредоносният факт, деликт, а в ЗДФИ са посочени само три вредоносни факта:, умишлено причинени вреди, вредата да се явява под формата на липса и когато вредата е причинена не по повод изпълнение на служебните задължения.
по общия режим давността е 5 години за главницата и 3 години за лихвите, а по специалния – и за двете е 5 години. Когато изтекат 10 години отговорност не се търси
III. Субекти на имуществената отчетническа отговорност. 1. Нормативна регламентация Една от разликите между общата и специалната имуществена отговорност се свежда до субектите й. По ЗЗД отговорност може да носи всяко лице, а по ЗДФИ – само лицата, които имат качеството на отчетници. Субектите на отговорността са основно посочени в чл.23 ЗДФи – 5 категории лица: Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 5.06 Mb. Сподели с приятели:
|