Въпрос №1 Конституционализмът – възникване и същност. Сравнително правен преглед на Конституциите от 1879г., 1947г и 1971г. Основни начала на конституцията на Република България от 1991г
Изтегляне 5.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.5. Финансов автоматизъм
- 3. Обжалване. Изпълнение
- 4. Видове индивидуални финансови актове 4.1. според съдържанието
- 4.2. според адресата
- 1. Понятие за финансови вземания
- 2. Системи за определяне размера на публичните вземания 2.1.
- 3. Производство по определяне размера на публичните вземания 3.1.
- В.49 Изпълнение на държавни финансови вземания. Видове изпълнение. Принудително изпълнение на държавни вземания Прекратяване на финансовите правоотношения - общо
- Компетентните органи
- 3. Субекти и начин на изпълнение. 3.1. Кой може и кой трябва да изпълни
- 3.2. Начин на изпълнение
- 4. Гаранции за изпълнение
2.4. Законоустановеност. Индивидуалните финансови актове се издават в приложение на закона. Това означава, че във всички случаи основанието за издаването трябва да съответства на това, предвидено в закона. Тъй като финансовата администрация действа в условията на обвързана компетентност, финансовите органи са длъжни да издават актовете, посочени в закона като обратното ще означава изричен/мълчалив отказ за издаване на акта, който може да бъде обжалван. Болшинството от индивидуалните финансови актове, свързани със същинските финансови правоотношения, принципно имат декларативно действие. Доколкото индивидуалните финансови актове са властнически актове, изпълнението им е скрепено с държавна принуда, която се изразява в налагането на санкции или принудителни административни мерки. 2.5. Финансов автоматизъм. Във Финансовото право във връзка с декларативния характер на актовете, се говори за финансов автоматизъм. Тъй като финансовото задължение възнкиква по силата на закона, след осъществяването на юридическия факт е възможно финансовият акт да не се издаде, но да остане потенциалната възможност при развитието на контролни правоотношения той да бъде издаден.(Напр: внасяне на ДОД за трудови възнаграждения. – предварително се изчисляват дължимите от лицето суми, но остава възможността за законосъобразно последващо определяне на вноските). 3. Обжалване. Изпълнение  Във Финансовото право и особено във връзка с обжалването на индивидуалните финансови актове една категория актове се обжалват по реда на АПК. За друга категория актове (ревизионни актове по ДОПК, постановленията за принудително събиране по ЗМитниците) е предвиден задължителен административен ред за обжалване, като първа фаза, предхождаща съдебната. Исторически са познати и актове, които са изключени от обжалването по административен и съдебен ред.
Друга особеност е, че за разлика от АП, във Финансовото право в посочените случаи жалбата не спира изпълнението (чл.153 ДОПК). Предвидени са и възможости за спиране след представяне на обезпечение, но принципът е, “първо плащаш, а ако спечелиш, държавата ще възстанови внесеното със законовите лихви”. Индивидуалните финансови актове се изпълняват не по реда на АПК, а по реда на ДОПК, който от своя страна препраща към ГПК. Това следва от паричния характер на вземанията, които се установяват с тези актове. Изискванията за законосъобразност на индивидуалните финансови актове са посочени в чл. 146 АПК, но е възможно специален закон да изключи някои от тези изисквания.(Напр: чл. 160 (2) ДОПК)
4. Видове индивидуални финансови актове 4.1. според съдържанието: облагоприятстващи и утежняващи
констативни, декларативни и конститутивни
4.2. според адресата – за ЮЛ, за ФЛ 4.3. актове-решения (издават се при обвързана компетентност) и актове-разпореждания (при оперативна самостоятелност) 4.4. актове, издадени от колективни и еднолични органи В.48 Финансови вземания и финансови задължения. Държавни финансови вземания. Системи и производства за определяне на размера на публичните вземания. 1. Понятие за финансови вземания Всяко едно финансово правоотношение поражда права и задължения. Съществените финансови правоотношения пораждат права и задължения по повод на определено плащане. Във Финансовото право вместо за субективни права се говори за финансови вземания, което е равнозначно на субективни финансови права. Борави се с няколко понятия. 1.1. Когато говорим за финансови вземания имаме предвид всички субективни финансови права, които имат финансов произход без значение носителя – данъци, такси, мита, които получава държавата, а също и субсидии, пенсии, стипендии, които получават ФЛ или ЮЛ. Когато казваме държавни финансови вземания, вече конкретизираме кой е носителят на субективнто право и това е държавата, която има публични субективни права с финансов произход (данъци, такси, мита). Друго понятие, което се използва е държави вземания – тук също става дума за субективни права на държавата. То е широко понятие и включва вземания както с финансов произход, така и с нефинансов произход (глоби, конфискация, други приходи за държавата от гражданскоправен произход). 1.2. В чл. 162 ДОПК са изброени различни държавни и общински вземания, като се прави разграничението, че те могат да бъдат публични и частни. След това са изброени публичните държавни и общински вземания и всички, които не са публични се наричат частни. Публични са данъците, таксите и т.н. най-важни за бюджета на държавата са държавните вземания с финансов произход. Понякога в литературата те се наричат държавни вземания с данъчен произход, като тук се включват освен същинските данъци, и митата и таксите, въпреки че последните две имат самостоятелни юридически характеристики. Те са важни, защото формират основните бюджетни приходи, могат да бъдат планирани, прогнозирани и стоят в основата на изготвянето на проектобюджета. Различни са основанията за събиране на данъци, на такси, на мита. При таксата трябва да има насрещна услуга, докато данъчното вземане е безвъзмездно. При митата трябва да има преминаване на стоката през граница.
от значение са и държавните вземания със санкционен произход – конфискации, отнемане на предмета на нарушението и др. Тук санкцията има двояка функция – от една страна за постигане целите на наказанието, а от друга – тя е и приход в бюджета.
държавни вземания с гражданскоправен произход – те са резултат от участието на държавата в правоотношения като равнопоставен субект. Това могат да бъдат: вземания с договорен характер (приходи от приватизация) и вземания на деликтно основание (при непозволено увреждане). В тези случаи на държавни ЮЛ са причинени някакви имуществени вреди и те трябва да бъдат възстановени.
2. Системи за определяне размера на публичните вземания 2.1. С оглед видовете държавни вземания са различни и начините за определяне размера на държавните вземания. при тези, които имат санкционен характер, се следва процедурата по ЗАНН или НК. Водещото в случая е индивидуализацията на наказанието. Едва след като то бъде индивидуализирано (например като се спазят правилата на чл.27-29 ЗАНН в рамките на определената в специалния закон санкция – нпар. Глоба от 200 до 1000 лева), може да се определи размерът на дължимото държавно вземане.
при вземанията с гражданскоправен произход
- на деликтно основание – размерът на обезщетението (държавното вземане) ще зависи от размера на причинените вреди. - на договорно основание – размерът на обезщетението зависи от това какво е договорено. по-различен е подходът при определяне размера на държавните финансови вземания. Тук разграничаваме няколко варианта:
а./ Има държавни вземания, които са с постоянен, твърд размер. Това означава, че държвното вземане е определено в някаква абсолютна стойност, т.е. вземането е посочено с цифри в правната норма. Тази стойност се отнася до всички пасивни субекти и не зависи от имущественото им състояние. Освен това финансовата администрация не върши никакви действия по определяне на размера. Най – често тази система се използва при таксите. б  ./ Когато държавното вземане има подвижни размери, което означава, че в правната норма не е посочен размерът на вземането, а са посочени критериите, от които размерът му ще зависи. Често са необходими както технически, така и юридически действия от страна на финансовата администрация. Критериите са два: 1) т. нар. “облагаема основа” - това е юридическият факт, който поражда финансовото правоотношение и има цифров израз; 2) ставката - % или ‰ (промил), с който ще бъде обложена тази основа. Тя също се съдържа в закона.
2.2. С оглед на това кои критерии имат приоритет, при подвижните системи разграничаваме два вида: Пропорционална система – основно значение при нея има облагаемата основа, т.е. първият критерий. Тя може да бъде различна по стойност (Напр: при ДДС всяка сделка има различна стойност). Вторият компонент е ставката. При тази система тя е постоянна величина. Не се променя, като е без значение за ставката размера на облагаемата основа. От тази гледна точка в зависимост от размера на облагаемата основа, е различен и размерът на държавното вземане. Дори когато се предвижда различна ставка за различни фактически състави, това не означава промяна на системата. Има случаи, когато процентът се променя, но това зависи не от облагаемата основа, а от вида на стоката (Напр: в някои страни има различни ставки за ДДС в зависимост от стоката).
Прогресивна система – при нея и двата критерия имат еднакво значение. Така с нарастването на облагаемата основа се променя и ставката. Различаваме два вида прогресия:
 етажна прогресия – облагаемата основа се разделя на групи и етажи, като за всяка следваща група има нова ставка, която се отнася за дохода в съответния етаж. Например към момента, ДОД за ФЛ: до 200 лв – необлагаем; от 200 до 250 лв – 20% за горницата над 200 лв; от 250 до 600 лв – 10 лв + 22% за горницата над 250 лв; над 600 лв – 87 лв + 24% за горницата над 600 лв; Така във втората група – от 200 до 250 лв има 2 етажа – от 0 до 200 (необлагаем) и от 200 до 250, в третата също – от 200 до 250 лв и от 250 до 600. Т.е. за всеки следващ етаж има допълнителна ставка.
обикновена прогресия – при нея облагаемата основа се разделя само на групи и за всяка следваща група е определена някаква ставка. Тук е от значение това, че доходи, които са близки до границата са неспреведливо облагани. Така нетният доход, който се получава след удържане на данъка ще е по–малък.
3. Производство по определяне размера на публичните вземания 3.1. Има държавни вземания, при които липсва развита процедура (Напр: тези, които са с твърд размер - такси). При тях вземането просто се заплаща без да се извършват юридически действия. Често дори плащането се извършва предварително. Това е своеобразна гаранция, че вземането ще бъде събрано. 3.2. При другите държавни вземания може да се наблюдава процедура, която най-общо ще обхваща следните етапи: Най-често производството ще започне с подаването на някаква декларация, която има за предназначение да посочи облагаемата основа. Това е самостоятелно задължение, различно от задължението за плащане. Обикновено неизпълнението на това задължение води до административнонаказателна отговорност. Финансовият орган не е обвързан с това, което е посочено в декларацията и може да използва всички допустими средства, за да докаже, че фактите са други. Понякога облагаемата основа има паричен израз, но в други случаи се посочва имущество – стока, недвижим имот и т.н. Тук вече се налага финансовият орган да извърши технически или правни действия, за да се оцени това имущество, да получи то някаква стойност, която се съобщава.
Издаване на индивидуален финансов акт – във всички случаи той ще има декларативен характер. Предназначението му е да направи задължението ликвидно и изискуемо.
Обжалване на този акт – Той може да бъде обжалван от този, който има правен интерес. Това е адресатът на акта, който трябва да плати на държавата. Интересът се свързва с две неща – обжалване от гледна точка на основанието, като лицето твърди, че не дължи плащане или обжалване от гледна точка на размера на вземането, като лицето признава, че дължи, но оспорва размера поради това, че е погрешно определен. Съществуват различия в реда за обжалването. Има актове, които се обжалват по реда на АПК, има актове, като ревизионните актове, за които е задължителна административната фаза за обжалване.
Изпълнение на актовете – процедурата е по реда на ДОПК. Така чл.163 ДОПК говори, че публичните вземания се събират по реда на кодекса от публични изпълнители при Агенцията за държавни вземания (АДВ), а частните вземания се събират по общия ред.
В.49 Изпълнение на държавни финансови вземания. Видове изпълнение. Принудително изпълнение на държавни вземания Прекратяване на финансовите правоотношения - общо След като държавното вземане е определено по основание и по размер, се поставя въпросът за изпълнението му. Когато става дума за правоотношения, се употребява терминът прекратяване. При държавните вземания се говори за погасяване. Погасяването е по- широко понятие от изпълнение. То обхваща всички правни способи, с които законът допуска един финансов дълг да бъде погасен. Изпълнението е вид погасяване, често срещан способ, но не единствен. Има и други способи – финансова амнистия, опрощаване, компенсация, погасителна давност Чл. 168 ДОПК говори за начините на погасяване на публичните вземания, като разликата е, че при някои от способите, като финансовата амнистия и опрощаването, не постъпват средства в бюджета. I. Доброволно изпълнение на финансовите вземания. Режим за отсрочване и разсрочване 1. Доброволното изпълнение на финансови вземания на държавата е способ за погасяване. За да започне изпълнението: трябва да имаме изпълняемо право. Това означава да има държавно вземане, което да е определено по основание и размер (ликвидно) и то да е изискуемо - да е настъпил падежът за изпълнението.
в някои случаи е необходимо да се издаде индивидуален финансов акт, а в други – не. Това е така, защото индивидуалният финансов акт, тъй като е декларативен, не е основание за изпълнение. Изводът е, че в някои от случаите, за да започне доброволно изпълнение, е достатъчно юридическият факт да е настъпил.
държавното вземане да е безспорно, т.е. да са изчерпани законовите възможности за обжалване. Тук има едно голямо отклонение – при данъците обжалването на акта не спира изпълнението, освен ако по – горестоящият административен орган или съдът след представянето на обезпечение, не постанови спиране. Връченият акт лицето трябва да изпълни в 14 дневен срок като плати задължението. В противен случай, макар и да обжалва акта, се започва принудително изпълнение, т.е. тук за разлика от АП жалбата не спира изпълнението и е установено предварително изпълнение.
държавното вземане да не е отсрочено и разсрочено. По принцип длъжникът дължи изцяло и в срок, но е възможно да се приложат институтите на разсрочване и отсрочване или в самия закон да е предвидено, че държавното вземане се плаща на части. Това е така защото финансовите задължения са парични.
2. Режимът за отсрочване и разсрочване на данъчни и други публични задължения е регламентиран в чл. 183 – 187 ДОПК. При отсрочването за целия дълг се определя нов падеж, т.е. отлага се изпълнението на цялото задължение за един по – късен етап. При разсрочването се допуска изпълнение на части, съгласно одобрен погасителен план. По ДОПК разсрочване и отсрочване се допуска, когато паричните средства и текущите постъпления на длъжника не са достатъчни за погасяване на задължението, но може да се направи обосновано предположение, че затрудненията са временни и с оглед бъдещата дейност на длъжника вземането ще бъде погасено. Освен това в чл. 183 (5) ДОПК са изброени хипотезите, при които не се допуска отсрочване или разсрочване. Крайният срок, до който може да се допусне отсрочване или разсрочване, е моментът, в който се определи начинът на продажба в процедурата по принудително изпълнение. Компетентните органи за изброени в чл. 184 ДОПК – това са териториалният директор при НАП, изпълнителният директор на НАП, министъра на финансите. В тези случаи задълженията са данъци и задължителни осигурителни вноски. В останалите случаи компетентен е органът, установил публичното вземане. Най- общо критерият е размерът на задължението, видът му и срокът, за който се иска разсрочване или отсрочване. Важна особеност е, че за периода на отсрочването или разсрочването се дължи лихва в размер на основния лихвен процент, разбира се, ако се спазва погасителният план.(183 (3) ДОПК). При неизпълнение на падежа, съответно на две вноски от погасителния план, сумите стават изискуеми заедно със законната лихва. Това е единият вид разсрочване/отсрочване. В чл. 186 ДОПК е уредено разсрочване или отсрочване при стихийни бедствия и аварии – това е вторият вид отсрочване/разсрочване. За тази хипотеза е възможно да не се дължат лихви върху отсрочените или разсрочените задължения. Сега, по режима на ДОПК(чл. 187), се допуска отказът за от или разсрочване да подлежи на обжалване. В чл. 188 е уредено правомощието на МС да обедини различни публични вземания на длъжника и да намали, отсрочи или разсрочи публичните задължения. Това решение на МС не подлежи на обжалване. Възможно е и самият закон да предвижда плащането на части (Напр: данъка върху недвижими имоти, патентния данък). 3. Субекти и начин на изпълнение. 3.1. Кой може и кой трябва да изпълни? Финансовото задължение към държавата трябва да се изпълнява от адресата на акта, най – общо казано от финансовия длъжник. Обикновено длъжникът е едно лице, но са възможни и солидарни длъжници, като кредиторът може да иска от всеки от тях изпълнение на цялото задължение. В чл. 190 ДОПК е уредена забраната за цесия на публични вземания. При правоприемство изпълнение дължат правоприемниците в зависимост от частта, за която се явяват правоприемници. Няма пречка и всяко трето лице да изпълни. Става дума за задължения с паричен характер, които не са свързани с личността на длъжника и всяко трето лице може да изпълни чужд финансов дълг. Държавата като финансов кредитор е длъжна да приеме такова плащане, без да се интересува от мотивите на третото лице. В чл. 180 ДОПК са уредени правните последици при изпълнение на публични задължения от трети лица. Най-общо те могат да встъпят в правата на публичен взискател, но само по отношение на направените обезпечения и реда на вземането в изпълнителните производства. 3.2. Начин на изпълнение – принципът е, че се дължи изцяло и в срок. Сроковете във Финансовото право са различни като времетраене. Това се прави с оглед регулярното постъпление на средства в бюджета. За разлика от ГП и ТгП, във Финансовото право няма безсрочни задължения. Всяко финансово задължение е скрепено със срок, посочен в закона. По отношение на сроковете финансовите органи действат в условията на обвързана компетентност. В чл. 22 ДОПК се съдържа общата уредба на сроковете (и въобще цялата глава V). В чл. 27 са уредени правните последици при погрешно определени срокове. От една страна неизпълнението в срок води до настъпването на неблагопричтни правни последици. Длъжникът изпада в забава и започват да текат лихви (чл. 175 (1) ДОПК). В някои закони неизпълнението в срок е скрепено с административнонаказателна отговорност (ЗДДС). От друга страна изпадането в забава дава възможност и основание да се пристъпи към принудително изпълнение, а това е неблагоприятна правна последица, защото възникват допълнителни разходи, изпълнението може да се насочи към вещи, на които длъжникът държи. Възможно е да се наложат принудителни административни мерки. Със сроковете се свързват и благоприятни правни последици. В някои закони се предвиждат определени облекчния, когато се спази определен срок или се плати преди изтичането му (Напр: ако се плати данък върху недвижим имот в целия размер до първия срок - -5%). 4. Гаранции за изпълнение Гаранциите за изпълнение са правни способи, които държавата създава, за да се обезпечи събирането на вземанията. Теоретично разграничаваме гаранции в широк и в тесен смисъл. 4.1. Когато говорим за гаранции в широк смисъл, имаме предвид правни способи, уредени в цялото законодателство, чиято цел е по-скоро превантивна – да се принуди финансовия длъжник да плати без да се стига до неизпълнение на задължението. финансов автоматизъм – една част от вземанията на длъжника се събират служебно, без да се издава финансов акт.
компенсация (прихващане) – когато има надвнесени вземания, те трябва да бъдат върнати, но особеното във Финансовото право е, че се проверява за други изискуеми задължения, за да може преди това да се извърши прихващане.
отговорност за чужд финансов дълг – в основата на този институт стои неправомерното поведение на трето лице, което не е начислило или събрало съответното публично задължение.
обезпечителните мерки, които могат да се наложат в производството по установяване на публичното вземане са възбрана върху недвижими имоти и запор върху движими вещи;
погасителната давност, която е 5 години (171 ДОПК), но не започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а от 1ви януари на годината, през която е следвало да се плати задължението.
самото принудително изпълнение
важни са гаранциите, установени в чл. 264 и 265, като в чл. 264 е уредено задължението при различни сделки да се представят писмени деклараци, че не се дължат данъци, мита, и задължителни осигурителни вноски. За нотариусите и съдиите по вписванията е предвидена солидарна отговорност в случай, че извършат действия без тези декларации.
Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 5.06 Mb. Сподели с приятели:
|