За езичниците или народите извън Църквата на Небето

318.
Общо мнение е, че онези, които са родени извън Църквата и които се наричат не-християни или езичници, не могат да бъдат спасени, защото нямат Словото, следователно не познават Господа, а без Господа няма спасение. Но че те също ще се спасят, може да се узнае дори само от об­стоятелството, че Милосърдието Господне е всеобщо, т.е. достига до всекиго, а и езичниците се раждат хора — също както онези от Църквата, които впрочем са по-малко на брои. Накрая, нима е тяхна вината, че не познават Господ? Всеки, които мисли с що-годе просветен ра­зум, може да види, че никой човек не е роден, за да отиде в Ада, понеже Господ е самата любов, а Неговата любов се състои в стремежа да спаси всички. Ето защо Той пред­вижда всеки човек да има някаква религия, чрез която да познае Божественото начало и вътрешния живот, тъй като да живееш според религията означава да живееш вътрешно. Тогава човекът се съсредоточава върху Божи­ето и колкото повече Го гледа, толкова по-малко обръща внимание на света и дори се отделя от света, което зна­чи, от светския живот, който е външен.

319.
Които знаят какво изгражда Небето в човека, могат да узнаят, че езичниците също се спасяват, както христия­ните, понеже Небето е в човека и който го има в себе си, отива на Небето. Небето в човека съставлява познаване на Божието и водене от Божието. Първото и най-важно­то [наставление] във всякоя религия е познаването на Божественото: религия, която не признава Божественото, не е религия. Затова заповедите на всякоя религия имат предвид богослужението, т.е. начина за почитане на Божественото, така щото То да бъде прието от човека; когато заповедите се настанят в неговата душа, тоест според това, колко той ги желае и ги обича, човекът бива воден от Господ. Известно е, че езичниците водят мора­лен живот, също като християните, а мнозина от тях живеят и по-морално. Един морален живот се живее било заради Божественото, било заради хората на земята; мо­рален живот, живян заради Божественото, е духовен жи­вот; двата живота изглеждат еднакви по външна форма, но са съвсем различни по вътрешна форма - единият спа­сява човека, докато другият не го спасява. Онзи, който живее морален живот заради Божественото, бива воден от Божественото, а онзи, които живее морален живот заради хората на земята, сам се води; нека обаче да го онагледим с пример: който не върши зло на своя ближен, понеже това е срещу религията, а от тук - срещу Бо­жественото, в своето духовно начало се въздържа от зло; онзи пък, който не причинява зло на другите единст­вено поради страха от закона, от притеснение за своята репутация, чест или изгода - т.е. поради любов към себе си и любов към света, се въздържа от зло по природно на­чало и сам се води. Животът на единия е природен, дока­то животът на другия е духовен. Затова, човекът, чий­то морален живот е духовен, има в себе си Небето, дока­то човекът, чиито морален живот е единствено приро­ден, няма в себе си Небето. така е, понеже Небето въз­действа отгоре, отваря вътрешните начала и чрез тях се влива във външните; светът обаче въздейства отдолу, като разкрива само външното, но не и вътреш­ното, понеже няма въздействие от природния свят в ду­ховния, а от духовния свят в природния. Ето защо, ако [човекът] не приема също така и Небето, вътрешните начала се затварят. От тук може да се установи кои не приемат Небето, и кои го приемат. Но Небето при един не е същото като при друг — небесата се различават при всеки според любовта към благото и от там, [според любовта] към истината. Онези, които пребивават в любов­та към благото заради Божественото, обичат Божията истина, тъй като благо и истина се обичат взаимно и ис­кат да се съединят; затова езичниците, макар че не са при същинските истини в света, поради своята любов все пак ги възприемат в другия живот.

320.
Имало един дух от езичниците, който на земята бил жи­вял в благото на обичта според наставленията на своята религия; веднъж чул как някакви християнски духове об­съждали въпроси на вярата (духовете, говорейки един с друг, разискват много по-обстойно и много по-остро от хората, преди всичко за благата и истините); учуден, че се карат така, той казал, че не желае да ги слуша, понеже разискват върху привидности и заблуждения. Научил ги на следното: ако съм добър, то чрез самото благо мога да уз­ная що е истина; онова пък, което не зная, мога да го въз­приема.

321.
От множество примери разбрах, че езичници, които са имали нравствен живот, изпълнен с подчинение, послуша­ние и взаимна обич според заповедите на своята религия, така че са добили някаква форма на съвест, биват приема­ни в другия живот и ангелите особено грижовно ги прос­ветляват за благата и истините на вярата. След като се обучат, те се държат скромно, разумно и мъдро, лесно приемат и попиват истините; нещо повече, не са си съз­дали срещу истините на вярата лъжливи принципи, изис­кващи опровергаване, още по-малко пък имат скандални идеи за Господ като мнозина християни, които мислят за Него така, сякаш Той е просто човек. Иначе е при не-хрис­тияните; когато чуват, че Бог става човек и така се явя­ва на света, те Го признават и Го почитат като Господ, казвайки, че Бог се явява на света, защото е Бог на земя­та и на Небето и защото от Него идва родът човешки. Божия истина е, че без Господ няма спасение, но под това се разбира: няма друго спасение освен из Господ. Има мно­го планети във вселената и всички са пълни с обитатели, но само някои от тях знаят, че Господ е добил човешки образ на нашата Земя. Все пак, понеже почитат Божест­веното в човешка форма, те са приети и водени от Гос­под. По тези въпроси може да се види книжката „За земи­те на вселената".

322.
Също както между християните, между езичниците има мъдри и прости. За да разбера какви са, ми бе дадено да об­щувам с тях, понякога цели часове или цели дни. Но днес няма мъдреци, както в стари времена, предимно в древна­та църква, която била разпространена почти из цяла Азия и от която религията преминала при много езични­ци. Дадено ми бе да разговарям приятелски с някои от тях, за да разбера какво представляват. Веднъж срещнах едного, който някога бил сред най-мъдрите и следовател­но, добре познат в света на учените; говорих с него по различни въпроси и стигнах до извода, че е Цицерон. По­неже знаех, че е бил мъдър, беседвах с него за мъдростта, за разумността, за порядъка, за Словото, и накрая за Гос­под: за мъдростта той каза, че няма никаква друга мъд­рост, освен идващата от живота, и че мъдростта не би могла да бъде приписвана на нищо друго; за разумността спомена, че идва от мъдростта; за порядъка каза, че идва от върховния Бог и че да живееш в него означава да бъдеш разумен и мъдър; що се отнася до Словото, когато му прочетох някои места от Пророците, той изпита ог­ромно удоволствие, най-вече от обстоятелството, че всяко име и всяка дума носят вътрешен смисъл, и доста се учуди, че днес учените не изпитват наслада от такова изучаване. Долових че вътрешните начала на неговите мисъл или дух са отворени. Каза, че не може да остане, понеже усещаше нещо толкова свято, което не му даваше да се задържи - толкова дълбоко го докосваше. Накрая раз­говарях с него за Господ; че е роден човек, но заченат от Бог; че съблича своята майчина човешкост и че облича Бо­гочовешкостта; че Той е, който управлява вселената. На това [Цицерон] отвърна, че знае много за Господ и по свой начин е стигнал до извода, че нищо друго [освен Гос­под] не би могло да спаси човешкия род. Макар междувре­менно няколко зли християнски духа да ни заливаха с раз­ни нечестивости, той не се смущаваше, казвайки, че това не е чудно, понеже при живота в тялото те са по-пили сбъркани понятия по онова, за което говорехме, и че докато те не бъдат отстранени, не ще могат да прие­мат мислите, отговарящи на истината, както хората, които живеят в невежество.

323.
Беше ми дадено да беседвам и с други, които са живели в древни времена и са били тогава между най-мъдрите. Първо ги видях пред себе си на известно разстояние, от което те можеха да възприемат моите вътрешни мисли и следователно, да ме проучат изцяло. От една само моя идея узнаваха цялата редица мисли, която изпълваха с при­ятни елементи на мъдростта и прекрасни образи. От тук разбрах, че са сред най-мъдрите; беше ми казано, че идват от древни времена; след това се приближиха към мен, и когато им прочетох някои места от Словото, те бяха безкрайно доволни. Както разбрах, насладите и ра­достите им бяха толкова големи, защото всичко, което чуваха от Словото, бяха образи и значения на небесното и духовното. Казваха, че по времето, когато живеели на земята, начинът им на мислене, начинът им на говорене, та дори начинът им на писане били същите, както в Сло­вото, и че в това се състояла тяхната мъдрост.

324.
Що се отнася до езичниците днес, те не са толкова мъд­ри; ала повечето от тях са простодушни. Онези от тях обаче, които са живели във взаимна обич, в другия живот възприемат мъдростта. Ще си позволя да дам един-два примера. Като четях 17-та и 18-та глави от „Съдии“ за Миха, комуто Дановите синове отнели ефода, терафима и истукана, наблизо имаше един дух-езичник, който в своя земен живот бил почитал статуя на идол. След като вни­мателно изслуша какво били сторили на Миха и в каква мъка изпаднал той заради своята статуя, която Данови­те синове му откраднали, го обзе толкова силна печал, че от вътрешна болка почти не знаеше какво да мисли. Аз усетих тази болка, а заедно с нея усетих също невинност­та на отделните му чувства. Около нас стояха духове-християни, които ни гледаха и се чудеха как идолопоклон­ник може да проявява толкова състрадание и невинност. После с него говориха някои добри духове и казаха, че не трябва да почита кумири и понеже е човек, може да раз­бере, че мислено трябва да се издигне от статуята до Бога Създател и Управник на цялото небе и на цялата земя, понеже този Бог е Господ. След като му се каза това, усетих вътрешно неговото чувство на обожание, което ми се предаваше, бидейки много по-свято, откол­кото беше при християните. От тук може да се устано­ви, че езичниците днес отиват на Небето по-лесно от християните, според думите на Господа при Лука: „Ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще се насла­дят на трапеза в царството Божие. И ето, има послед­ни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни“ (Лука, 13:29-30). Поради състоянието, в което беше, духът можеше да научи всичко относно вярата и да го възприеме чрез вътрешно чувство. При него имаше състрадание, дълбоко присъщо на любовта, а в невежест­вото му имаше невинност. Когато двете са налице, всичко, което засяга вярата, се възприема спонтанно, и при това с радост. После този дух бе приет сред ангелите.

325.
Една сутрин чух отдалеч един хор да пее и от неговото изображение ми се даде да разбера, че бяха китайци, поне­же се представяха като козли, покрити с вълна, после като пшеничен пирог и като лъжица от черно дърво, а също така като идея за плаващ град. Те искаха да се приб­лижат към мен и след това казаха, че пожелали да бъдат насаме с мен, за да разкрият своите мисли, но им рекоха, че не могат да са насаме с мен и че останалите били оби­дени от тяхното желание, толкова неуместно за гости. Като усетиха в мисълта си чувството на обида, настро­ението им се измени, понеже бяха прегрешили срещу ближния и бяха си присвоили нещо, което принадлежи на другите. Понеже на Небето всяка мисъл се съобщава на всички, аз долових силното им вълнение поради смущени­ето, че са обидили някого, срама, идващ от там, и ред дру­ги добри чувства, от където разбрах, че те живеят в обич [към ближния]; скоро след това разговаря с тях, накрая дори за Господ; когато Го назовах Христос, усетих в тях някакво отвращение, а причината се оказа тази: до­като били на земята, знаели, че християните живеят по-лош живот от тях и не изпитват никаква обич [към ближния]; но когато Го нарекох просто Господ, вътреш­но се трогнаха. После [те] научиха от ангелите, че хрис­тиянската доктрина повече от всички други предписва любов и обич [към ближния], но малцина са, които живеят според доктрината. Някои езичници през своя земен жи­вот са узнали от клюки и от мълви, че християните во­дят лош живот, пълен с прелюбодейство, омраза, враж­ди, пиянство и други такива, които ги ужасяват, като противни на заповедите на .тяхната религия. В другия живот те повече от другите се притесняват да прие­мат истините на вярата, но научават от ангелите, че християнската доктрина и самата вяра учат нещо съв­сем различно, а християните живеят по-малко според нейните заповеди, от колкото езичниците. Като се убе­дят в това, те приемат истините на вярата и се покла­нят на Господ, макар и едва подир някое време.

326.
Често се случва езичниците, които са почитали някакъв бог във вид на образи или статуи, да бъдат въведени, дой­дат ли в другия живот, при духове, които играят ролята на техни идоли и богове, за да се отърват от своите фан­тазии. Щом прекарат няколко дни заедно с тези духове, те се отвръщат от тях. Ако са се кланяли на хора, те би­ват заведени при тях или при онези, които играят тех­ните роли. Така, много от юдеите биват заведени при Авраам, Иаков, Мойсей, Давид, но щом разбират, че те са също човеци като другите, че не могат да им предложат кой знае какво, се засрамват и биват отведени на места, съответстващи на живота, който са водили. Между езичниците на Небето най-уважавани са африканците: те много по-лесно от останалите възприемат небесните блага и истини; искат да ги наричат преди всичко послуш­ни, а не същински верни; казват, че християните, имащи доктрината на вярата, могат да се наричат верни, дока­то те могат да се наричат така, само ако я приемат или, така да се каже, ако могат да я приемат.

327.
Говорих също с някои от древната църква (древна църква се нарича онази, която възникнала след потопа и се простирала тогава върху много царства като например Асирия, Месопотамия, Сирия, Етиопия, Арабия, Либия, Египет, Филистея - чак докъм Тир и Сидон, също върху Ханаанската земя по двете страни на Йордан); макар да знаели тогава, че предстои Господ да дойде и макар да били пропити от благата на вярата, въпреки това се от­клонили и станали идолопоклонници. Намират се вляво, на тъмно място и в окаяно състояние; речта им беше писклива, монотонна, почти без разумни понятия. Каза­ха ми, че са там от много векове и понякога ги вземат, за да бъдат от полза на другите за нищожни услуги. Това ме накара да се замисля за множество християни, които външно не са идолопоклонници, бидейки такива вътреш­но, понеже се кланят на себе си и на света, като в сърце­то си отричат Господ. Ето каква участ ще ги очаква в другия живот.

329.
Има вярване, че само децата, които са родени в Църква­та, отиват на Небето, обаче не и онези, които са роде­ни извън нея. Така е, казват, понеже децата в Църквата са кръстени, тоест чрез кръщението са въведени в църков­ната вяра. Обаче те не съзнават, че никой не придобива Небето или вярата чрез кръщението; то е само знак, който напомня, че човекът трябва да се възроди и че онзи, който е роден в Църквата, може да се възроди, понеже там е Словото, съдържащо Божиите истини, чрез които се извършва възраждането, и именно там се познава Гос­под, от когото идва възраждането. Ето защо трябва да знаят, че всяко дете, където и да се роди - в Църквата или извън нея, от благочестиви родители или от неолаго­честиви такива - когато умре, бива прието от Господ и заведено на Небето, където то, според Божия порядък, се обучава и усвоява чувствата на любов към благото и чрез тях познанията на истината. После, като усъвършенст­ва разумността и мъдростта, добива място на Небето и става ангел. Всеки, който мисли със здрав разум, може да узнае, че никой не се ражда за Ада, а за всички е отредено Небето; че самият човек е виновен, задето отива в Ада, докато децата не могат да имат никаква вина.

330.
Децата, които умират, в другия живот си остават деца, душата им също така остава детска, запазват същата невинност в незнанието и същата нежност във всичко, обаче живеят в подготвително състояние, за да станат ангели, понеже децата не са ангели, ами стават такива. Всеки един, който напуска света, остава в същото състо­яние на живота, при което си е отишъл: детето остава в състоянието на дете, момчето остава в състоянието на момче, юношата, мъжът, старецът остават в състо­янието на юноша, мъж и старец; състоянието на всекиго обаче после се променя. Но състоянието на детето пре­възхожда останалите, защото то живее в невинност и защото злото, идващо от действителния живот, още не се е вкоренило в него; невинността е такава по природа, че в нея пониква всичко от Небето, защото невинност­та е приемник на истините на вярата и благата на лю­бовта.

331.
Участта на децата в другия живот доста превъзхожда участта им на земята, защото са облечени не в земно тяло, а в тяло, което е като ангелското. Само по себе си земното тяло е тежко, не възприема нито първите си усещания, нито първите си движения от вътрешното или от духовния свят, ами от външното, или от при­родния свят. Ето защо на света детето постепенно се учи да се движи, да действа, да говори; дори сетивата си, като погледа и слуха например, те развиват само чрез жизнения опит. Иначе стоят нещата при децата в другия живот: бидейки духове, те действат според вътрешните си начала, пристъпват без упражнения, та дори веднага проговарят, но първо това са общи чувст­ва, още неразчленени в понятия на мисълта; скоро обаче децата ги усвояват, защото при тях външното начало и вътрешното начало са еднородни. За това, че речта на ангелите произтича от различните чувства чрез идеи­те на мисълта, така че напълно се съгласува с мислите, които идват от чувството, може да се види по-горе, гл.234-245.

332.
Щом децата възкръснат (което става веднага след смъртта), те биват заведени на Небето и поверени на ангели от женски пол, които в земния си живот нежно са обичали децата, обичайки същевременно и Господ. Тъй като на този свят са обичали всички деца, така да се каже, с майчинска нежност, ангелите ги приемат като собствени; децата пък, поради вродената си склонност, започват да ги обичат като свои майки. Всеки такъв ан­гел има толкова деца, колкото желае от духовна родител­ска любов. Това небе се явява отпред, направо по линията или по радиуса, в които ангелите виждат Господ; място­то на това небе е там, защото всички деца живеят под пряката грижа на Господ; върху тях въздейства Небето на невинността, а именно, третото от небесата.

333.
Децата биват от различни естества: някои имат естес­тво на небесни ангели, други имат естество на духовни ангели. Децата с небесно естество се появяват в Небето отдясно, онези с духовно естество се появяват отляво.

334.
Нека накратко да кажем по какъв начин се възпитават децата на Небето. Ще се научават да говорят от своята възпитателка; речта им отначало е само звук на чувства­та, като постепенно става все по-разчленена, колкото повече проникват идеите на мисълта, понеже идеите на мисълта, идващи от чувствата, образуват цялата ангелс­ка реч (гл.234-245). Първите неща, проникващи в техните чувства, които всички произлизат от невинността, са онези, които се явяват пред очите на децата и им доста­вят радост; понеже те имат духовен произход, в тях въз­действа също и отнасящото се до Небето; чрез това вътрешните начала на децата се отварят и те ден след ден се усъвършенстват. След като навършат тази пър­ва възраст, [децата] биват пренесени на някое друго небе, където се обучават при преподаватели и така нататък.

335.
Децата се обучават първо чрез представителни изобра­жения [Representativa], съобразени с техните духове -тези изображения са толкова красиви и същевременно пълни с толкова вътрешна мъдрост, че никой не би по-вярвал. Така постепенно на децата им се внушава разум­ността, която извлича своята същност от благото. тук ще си позволя да опиша само две представителни изобра­жения, които ми се даде да видя и от които може да се правят изводи за останалите. Първото представяше Господа, излизащ от гроба, а също и съединяването на Не­говата човешкост с Неговата Божественост, което ставаше по толкова мъдър начин, че превъзхождаше вся­ка човешка мъдрост, но същевременно беше по детски невинно. При това изображението съдържаше и идеята за гроба, без обаче да го съединява с идеята за Господ, който се представяше така отдалечен, че беше трудно да се разбере дали е Той; причината е, че идеята за гроб крие нещо погребално, което така се отстраняваше. При това те разумно бяха сложили в гроба нещо въздушно, из­глеждащо като тънък слой вода, и което от определена гледна точка обозначаваше духовния живот в кръщение­то. После видях изображение на Господа, слизащ при око­ваните [от смъртта] във вериги и възнасящ се с оковани­те на Небето; това изображение беше несравнимо благо­разумно и благочестиво. Детското бяха почти невидими­те, меки и нежни връвчици, които поддържаха Господ във възнасянето. През цялото време господствуваше свят страх нещичко в изображението да не се докосва до каквото и да било, в което не пребивават духовното и небесното. Освен това, има също така други [представи­телни] изображения, като различни игри, съобразени с детската душевност, чрез които децата биват въвежда­ни в понятията на истината и чувствата на благото.

336.
Беше ми показано колко нежен е техният разум. Докато отправях молитва към Господ, а пък те влияеха върху идеите на моите мисли със своето разумно начало, усе­тих, че тяхното въздействие е така нежно и меко, че ся­каш е само любов; забелязах същевременно, че разумните им начала са отворени от Господ, понеже онова, което преминава през тях, сякаш се излива от тях; Господ вли­яе върху идеите на децата преди всичко чрез вътрешни­те начала - още нищо не е затворено, както при възрас­тните, нито лъжливи понятия спират разбирането на истината, нито живот в злото препятства приемане­то на благото и следователно, постигането на мъдрост. От това може да се установи, че децата не влизат ведна­га след смъртта в ангелско състояние, а постепенно се въвеждат в него чрез опознаване на благото и истината и това става според целия небесен порядък, понеже тях­ното естество е известно на Господ във всичките си подробности. Ето защо децата биват водени, съобразно тежите наклонности, към приемането на истините, идващи от благото, и на благата, идващи от истината.

337.
Беше ми показано също по какъв начин всичко им се вну­шава чрез насладите и радостите, подходящи за техния нрав. Видях деца, облечени във висша степен изящно: гър­дите им бяха опасани с цветни венци в приятни небесни багри, пак така бяха украсени и нежните им ръчички. Друг път видях деца с техните възпитателки в компания на девици в райска градина, но украсена не с дървета, а сякаш с лаврови арки, които образуваха беседки и алеи, водещи към вътрешността; самите деца бяха облечени пак така изящно и, когато влязоха, цветята близо до входа радостно засияха. От това би могло да се види в какво се със­тои тяхната наслада, как чрез насладите и радостите те се въвеждат в благата на невинността и обичта, кои­то Господ им внушава чрез благата на насладите и радос­тите.

338.
По пътя на общуване, обичайно в другия живот, ми се по­каза какви са идеите на децата, когато виждат някакви предмети; всичко и всякое им изглежда сякаш живо, пора­ди което всяка идея на тяхната мисъл е пълна с живот; така разбрах, че техните идеи са също като идеите на земните деца, когато си играят, защото [децата] все още нямат разсъждението на възрастните, което разг­раничава неодушевеното от одушевеното.

339.
По-горе се каза, че децата биват с небесно или духовно ес­тество. Онези, които имат небесно естество, много лесно се отличават от онези, които имат духовно естес­тво. Първите мислят, говорят и действат така меко, че [при тях трудно се явява нещо, освен онова, което про­изтича от любовта към благото в Господ и любовта към останалите деца. Вторите не са така меки, а в детайли­те на държането им личи нещо трептящо; впрочем, то се показва също в негодуванието, което понякога показ­ват, и в множество други особености.

340.
Мнозина могат да смятат, че децата остават деца на Небето и че живеят като деца сред ангелите. Тези, които не знаят какво е ангел, биха могли да затвърдят това мнение от изображенията тук и там в църквите, където ангелите се представят като деца. Само че нещата сто­ят съвсем различно; разумността и мъдростта форми­рат ангела и докато децата ги нямат, те са сред ангели­те, но не са ангели. Едва когато децата станат разумни и

341.
Че невинността е приемник на всичко от Небето, а също че детската невинност е основа на всички чувства на бла­го и истина, може да се види от онова, което се каза по-горе (гл.276-283) за невинността на ангелите в небесата, а именно, че невинността представлява желание да бъ­дещ воден от Господа, а не от самия себе си; следовател­но човекът толкова повече живее в невинност, колкото повече е отделен от своето собствено; доколкото пък е отделен от всичко свое, той е в онова, което е свое на Господ или в онова, което се нарича Господня правда и заслуга. Но невинността на децата не е истинска, бидей­ки без мъдрост. Истинска невинност е мъдростта, защо­то доколкото някой е мъдър, дотолкова обича да бъде направляван от Господа или, което значи същото, някой е мъдър толкова повече, колкото повече се води от Гос­пода. Децата преминават, следователно, от външната невинност, в която са отначало, и която се нарича не­винност на детството, във вътрешната невинност, или невинността на мъдростта; тази невинност е крайната цел на всяко тяхно обучение и напредък. Когато достиг­нат невинността на мъдростта, към тях се присъединя­ва и детската невинност, която междувременно им е слу­жила като основа. Каква е невинността на децата, ми се представи чрез почти безжизнено дърво, което сякаш се съживяваше с усъвършенствуване на познанията за исти­ната и чувствата на благото. После истинската невин­ност ми се представи като прекрасно дете, голо и пълно с живот. Самите невинни, които са във вътрешното небе и следователно са близо до Господа, се явяват пред очите на другите ангели като деца и даже голи, понеже невинността се представя чрез голотата, която не чер­венее [от срам], както четем за първия човек и неговата съпруга в райската градина (Битие, 2:25). Ето защо, като погубили своята невинност, се изчервили от голотата си и се скрили (Битие, 3:7, 10-11). С една дума, колкото по-мъдри са ангелите, толкова са и по-невинни, а колкото са по-невинни, толкова сами започват да изглеждат като деца. Поради това, детството в Словото означава не­винност (виж по-горе гл.278).

342.
Като разговарях с ангелите за децата, ги попитах, дали те са чисти от злото, понеже не са сторили някое дейс­твително зло, както възрастните. Но ми се каза, че деца­та също са в злото, и то дотам, че представляват само зло; но Господ, както всички ангели, ги въздържа от зло­то и ги задържа в благото дотолкова, щото им се стру­ва, че пребивават в благото из себе си. Ето защо, за да не си съставят децата, след като пораснат на Небето, лъ­жовно мнение за себе си, че тяхното благо произлиза от тях самите, а не от Господа, понякога биват изпращани пак в злото, което са получили по наследство, и остават

343.
Често около мен се събираха групи деца, които бяха още съвсем безсловесни; чувах нежните им безредни звуци, по­неже все още не бяха способни да действат заедно. Както щеше да стане, когато станеха възрастни. Учудих се, че душете, които бяха с мен, не можеха да се въздържат да ги подтикнат към разговор — това желание им беше вро­дено. Всеки път обаче забелязвах, че децата се противяха и не искаха да разговарят по принуда; често разбирах, че тяхното противене и тяхната неприязън бяха пълни с някакво негодувание. Щом можеха да говорят за каквото поискат, те само повтаряха: не е така. Накрая научил че това е изкушение за децата, за да навикнат не само да се противят на злото и лъжата, но и за да не мислят, да не говорят и да не действат под чуждо влияние и следова­телно, да не се оставят да бъдат водени от някого дру­гиго, освен единствено от Господа.

344.
От изложеното .може да се установи какво е възпитание­то на децата на Небето; чрез разумността на истината и мъдростта на благото те се въвеждат в ангелския жи­вот, който представлява любов към Господа и взаимна любов, в които пребивава невинността. Колко противо­положно на това е възпитанието на децата сред много хора на земята, може да се установи по един пример: вър­вейки по улиците на голям град, видях момченца да се бо­рят помежду си; стече се тълпа, която с голяма наслада гледаше сцената и разбрах, че дори самите родители на­сърчаваха синовете си да се бият. Добрите духове и анге­лите, които виждаха това чрез очите ми, дотам се отв­ратиха, че изпитах ужас, преди всичко защото самите родители подстрекаваха подобно зрелище. Казаха ми, че така още от най-ранна възраст се угасява всяка взаимна любов и всяка невинност, идваща при децата от Господ, а пък те усвояват омраза и отмъстителност; следова­телно, родителите със своите старания ги изключват от Небето, където няма друго, освен взаимна любов. Нека родителите, които желаят благото на децата си, се въздържат от такова поведение.