35.
За свързването на Небето с човека
посредством Словото
303.
Онези, които мислят според вътрешния си разсъдък, могат да видят, че всичко е свързано чрез междинни звена връзка с Първото начало и че онова, което стои извън връзката, се разрушава. Когато мислят така, [хората] знаят, че нищо не може да пребъде от себе си, а от нещо предишно, следователно всичко съществува от Първото; че връзката с предишното е същата като отношението между следствието и неговата действаща причина, понеже ако отделим действащата причина от следствието, последното пропада и се разрушава. Като мислели така, учените видели и казали, че пребъдването е непрестанно съществуване и че следователно всичко получава битие от Първото и пребъдва, тоест бива непрестанно, из него. Но каква е връзката на всяко с предишното и от тук с Първото, от което е всичко, не може да се каже с малко думи, понеже връзката е различна и разновидна; ще кажа единствено, че има връзка на природния свят с духовния свят и от тук, че има съответствие на всичко в природния свят с всичко в духовния свят; за това съответствие виж гл.103-115; за това, че има връзка и дори съответствието на всичко човешко с всичко небесно виж гл.87-102.
304.
Човек е сътворен така, че между него и Господ да има връзка и свързване, а с ангелите на Небето само общуване. Причината да има с ангелите не свързване, а само общуване, е тази, че човекът още от сътворяването е подобен на ангела относно вътрешните начала на духа, като човешката воля, както и човешкият интелект, също са сходни с ангелските. Ето защо, ако е живял според Божия порядък, човекът става след смъртта ангел, добива тогава също и мъдростта на ангел. Затова, когато се казва свързване на човека с Небето, трябва да се разбират неговото свързване с Господ и общението с ангелите, понеже Небето не е небе чрез някакво свойство на ангелите, а чрез Божествеността на Господ. За това, че Господнята Божественост изгражда Небето, виж по-горе, гл.7-22. Човекът обаче превъзхожда ангелите, тъй като не е единствено в духовния свят с вътрешните си начала, а същевременно чрез външните начала е част от природния свят; външните начала, спадащи към природното, са всички съдържания на неговата природна или външна памет, които, поради това, се отнасят към мислите и представите, изобщо към знанието и науката с техните радости и наслади. Колкото повече човекът научава от света, толкова повече растат желанията на телесната чувственост, които, заедно със сетивата, речта и деянията на човека, принадлежат към външните начала. Всички те са крайните предели, в които въздействието на Господнята Божественост престава, защото то не спира по средата, а отива до своите крайни предели. От тук може да се установи, че в човека пребивава последната степен на Божия порядък, която, бидейки последна степен, представлява негова основа и [негово] основание. Тъй като Господното въздействие, както вече се каза, не спира по средата, а продължава до своя краен предел, и средата, през която то минава, е ангелекото небе, като краят е при човека, и понеже няма нищо несвързано, от тук следва, че връзката и съединението на Небето с човешкия род е такава, щото едното съществува благодарение на другото - родът човешки без Небето би бил сякаш верига без пръстен, докато Небето без рода човешки би било сякаш къща без основи.
305.
Но понеже човекът е скъсал тази връзка с Небето, отвръщайки от него своите вътрешни начала и обръщайки ги към света и себе си от любов към себе си и към света, като дотам се е отдалечил, че не служи повече като основа и като основание на Небето, Господ е предвидил такъв посредник, които да бъде [вместо човека] основа и основание на Небето и да съедини Небето с човека. Този посредник е Словото. По какъв начин обаче Словото служи като такъв посредник, подробно е показано в „Небесни тайни"; всичко за това, събрано, може да се види в книжката „За белия кон от Откровението", също и в „Добавки“ към „Небесната доктрина".
306.
Бях осведомен от Небето, че у най-древните имало непосредствено откровение, понеже техните вътрешни начала били обърнати към Небето и че тогава това съдържало свързването на Господ с рода човешки. После обаче нямало непосредствено откровение, а общуване посредством съответствията, в които се състояло цялото богослужение. Ето защо църквите от онова време били наричани представителни църкви; тогава [хората] са знаели какво е съответствието и какво е представянето, а също така, че всичко, което е на земята, съответства духовно на всичко, което е на Небето и в Църквата, или, което значи същото, го представлява. така природното, което изграждало външния облик на богослужението, им служело като средство за духовно мислене и следователно, за общуване с ангелите. След като била забравена науката за съответствията и представянията, било записано Словото, в което всички думи и техните значения са съответствия, следователно, съдържат духовен или вътрешен смисъл, достижим за ангелите. Ето защо човекът, четейки Словото, го разбира според външното или буквалното значение, ангелите го възприемат според вътрешния или духовния смисъл. Всяка мисъл на ангела е духовна, всяка мисъл на човека е природна; независимо че изглеждат различни, тези два вида мисли все пак са едно цяло, понеже си съответстват. Затова, след като човекът се отделил от Небето и скъсал връзката с него, Господ определил Словото като средство за съединение на Небето с човека.
307.
Бих искал да опиша по какъв начин Небето се свързва с човека посредством Словото, като използвам няколко пасажа. Ето как е описан в Откровение Новият Йерусалим: „Видях ново небе и нова земя, а предишното небе и предишната земя бяха преминали. Тогава аз, Йоан, видях светия град Йерусалим, нов, слизащ от Бога, от Небето, стъкмен като невеста за жениха. (...) Градът е четвъртит, а дължината му е колкото и широчината. Той измери града с тръстта и намери, че е дванайсет хиляди стадии; дължината, широчината и височината му - равни. После измери стените му, които бяха сто четирийсет и четири лакти, с мярка човешка, която е и ангелска. Стените му бяха съградени от яспис, а градът беше чисто злато и подобен на чисто стъкло. Основите на градските стени бяха украсени с всякакви драгоценни камъни. (...) А дванайсетте порти бяха дванайсет бисери. Стъгдите на града — чисто злато като прозрачно стъкло.“ (Откровение, 21:1, 2, 16-19, 21). човекът, който чете тези думи, ги разбира не иначе. освен според буквалния смисъл, а именно, че видимото небе и видимата земя ще погинат, после ще съществува новото небе, а върху новата земя ще слезе светият град Йерусалим, като всички негови измерения отговарят на описаните. Но ангелите, които се намират при човека, разбират това по съвсем различен начин, тъй като разбират в духовен смисъл всичко онова, което човекът разбира в природен смисъл. Под новото небе и новата земя разбират новата Църква; под град Йерусалим, слизащ от Господ и от Небето, те разбират небесната доктрина на Църквата, дадена от Господ чрез откровението; под неговите дължина, ширина и височина, които са еднакви - 12 000 стадия, - разбират всички блага и истини на тази доктрина в цялост; под градските стени разбират истините, които я ограждат; под размера на стените от 144 лакътя - мярка човешка, тоест ангелска, разбират всички истини, които ограждат доктрината; под дванадесетте порти на града, които са дванадесет бисера, разбират истините, въвеждащи в доктрината, понеже бисерът обозначава такива истини; под основите на стените, които са от драгоценни камъни, разбират познанията, върху които се основава доктрината; под чистото като стъкло злато, от което са построени градът и улиците му, те разбират -благото на любовта, което прави прозрачна доктрината с нейните истини. Ето как ангелите разбират това съвсем различно от човека. При тях природните мисли на хората преминават в духовни понятия; при това, те не знаят нищо за буквалния смисъл на Словото, например за новото небе и новата земя, за новия град Йерусалим, за неговите стени, за основите на стените и за техните размери. Все пак, мислите на ангелите са едно цяло с мислите на хората, понеже си съответстват: едно цяло почти така, както думите на говорещия и тяхното разбиране при слушателя, който обръща внимание не на думите, а единствено на техния смисъл. От тук става ясно по какъв начин Небето се свързва с човека посредством Словото. Ето още един пример от Словото: „В оня ден ще има широк път от Египет до Асирия; и асирийци ще прихождат в Египет, и египтяни - в Асирия; и египтяните ще служат на асирийците. В оня ден Израил ще бъде трети с Египет и с Асирия, благословение посред земята, която Господ Саваот ще благослови, думайки: благословен да е Моят народ - египтяни, и делото на ръцете Ми - асирийци, и наследието Ми - Израил“ (Исай, 19:23-25). По какъв начин мисли човекът, четейки това, и по какъв начин мисли ангелът, може да се установи от буквалния смисъл на Словото и от вътрешния му смисъл. въз основа на буквалния смисъл човекът мисли, че египтяни и асирийци ще се обърнат към Господ, ще бъдат приети от Него, и ще станат едно цяло с народа на Израил. Но ангелите, тръгвайки от вътрешния смисъл, си мислят за описания тук чрез него човек на духовната Църква, чието духовно начало е Израил, чието природно начало е Египет, и чиято разумност, стояща по средата, е Асур. Все пак, единият и другият смисъл са едно цяло, понеже си съответстват. От тук, макар че ангелите мислят духовно, а хората мислят природно, те са свързани почти както душата и тялото. Значи, вътрешният смисъл на Словото е душата, докато буквалният му смисъл е тялото. Такова е Словото навсякъде; от тук става ясно, че то представлява средството за свързване на Небето с човека и че неговият буквален смисъл служи като основа на тази връзка.
308.
Има също така свързване на Небето чрез Словото с онези, които са извън Църквата и не притежават Словото, понеже Църквата Господня е вселенска и обитава във всички, които признават Божието и живеят в обич. След смъртта си те, наставлявани от ангелите, приемат Божиите истини; за това виж по-долу в главата върху езичниците. Пред Господ вселенската църква на земята се явява сякаш един човек, съвсем като Небето; виж за това по-горе, гл.59-72; обаче Църквата, в която се намира Словото, а чрез него се познава Господ, е като сърцето и белите дробове на този човек. Знае се, че всички вътрешности и всички крайници на тялото получават живот по различни пътища от сърцето и от белите дробове. Пак така живеят онези от рода човешки, които са извън притежаващата Словото Църква, образувайки крайниците на този човек. Следователно свързването на Небето чрез Словото с онези, които са далеч, може да бъде сравнено със светлината, която се разпростира от средата във
всички посоки. Божията светлина е в Словото, където присъстват Господ и Небето. От това присъствие са осветлени дори онези, които са далеч; ако Словото го нямаше, нещата биха стояли по съвсем друг начин: можем да разберем това чрез казаното по-горе за формата на Небето, според която се осъществяват всяко общуване и всяко съюзяване. Но тази тайна е разбираема за живеещите в духовната светлина, не и за онези, които са само в
природната; защото живеещите в духовната светлина виждат ясно безброй предмети, които живеещите само в природната светлина или не виждат, или пък виждат мъгляво.
309.
Ако на тази земя не бе дадено такова Слово, земният човек щеше да бъде отделен от Небето и, следователно, не би бил разумно същество, защото човешкият разум съществува из въздействието на небесната светлина. На тази земя човекът е така устроен, че не може да възприема прякото откровение и да се научава от него на Божиите истини, както жителите на други планети, за което става дума в особена книжка. Хората повече от тях са по-топени в светското и от там във външното, докато именно вътрешните начала са онези, които възприемат откровението. Ако истините се приемаха от външните начала, те не биха се разбирали. Че такъв е човекът на тази земя, личи ясно по онези от Църквата, които, въпреки че знаят от Словото за Небето, за Ада, за живота след смъртта, все пак го отричат в сърцето си; между тях са и онези, които са добили славата на много учени сред останалите и за които трябва да се вярва, че знаят много повече от другите.
310.
На няколко пъти, разговаряйки с ангелите за Словото, казах, че някои хора гледат на него презрително заради простия му слог; че съвсем нищо не знаят за неговия вътрешен смисъл и следователно не вярват, че в него е скрита толкова много мъдрост. Ангелите отвърнаха, че слогът на Словото, макар по буквален смисъл да изглежда прост, все пак е такъв, че нищо не е сравнимо с него по превъзходство, понеже Божията мъдрост се крие там не само във всяко изречение, но и във всяка отделна дума и че тази мъдрост сияе в небесата. Искаха да кажат, че словото, като Божията Истина, е Светлина на Небето, понеже Божията Истина свети на Небето (виж гл. 132). Казаха също, че без такова Слово хората по нашата Земя биха били лишени от небесна светлина и следователно не би имало връзка между Небето и хората, понеже доколкото светлината на Небето пребивава при хората, дотолкова е налице връзка с Небето, както и откровение на Божията истина чрез Словото. Човекът не знае, че това свързване [с Небето] става чрез духовния смисъл на Словото, съответстващ на неговия природен смисъл; ето защо, човекът от тази Земя нищо не знае за духовната мисъл и духовния говор на ангелите, че те се различават от естествените човешки мисъл и говор; ако не се знае това, нито изобщо може да се разбере вътрешният смисъл, нито пък да се узнае, че чрез него може да се извърши такова свързване. Казаха също така, че ако човекът знаеше за наличието на такъв [духовен] смисъл и, четейки Словото, макар и малко се ръководеше от него, щеше да стигне до вътрешна мъдрост и, нещо повече, би се свързал с Небето по-здраво, защото щеше да проникне в идеи, подобни на ангелските.
36.
За това, че Небето и Адът произлизат
от човешкия род
311.
В християнския свят изобщо не се знае, че Небето и Адът идват от човешкия род. Вярва се, че ангелите са сътворени изначално и от тях произлиза Небето, докато Дяволът или Сатаната бил ангел на светлината, но щом се разбунтувал, бил изхвърлен [от Небето] заедно със своите следовници, и че от тук произлиза Адът. Ангелите крайно се учудват, задето сред християните има такова вярване, а още повече пък, че съвсем нищо не се знае за Небето, когато все пак то е главната доктрина на Църквата. Но Виждайки, че властва такова невежество, те сърдечно се зарадваха, че сега Господу е станало угодно да разкрие [на хората] много тайни за Небето и Ада, като разсее, доколкото е възможно, мрака, които всеки ден нараства, понеже църквата е стигнала до своя край. Те искаха да потвърдя чутото от устата им: че на цялото Небе няма нито един ангел, който е изначално сътворен, нито в Ада има дявол, който, сътворен като ангел на светлината, да е бил захвърлен там. Там - на Небето или в Ада - всички произхождат от човешкия род; на Небето са онези, които са живели на света в небесните любов и вяра, а в Ада са онези, които са живели според адските любов и вяра.. Адът в цялост се нарича Дявол и Сатана: адът отзад е Дявол и там са онези, които наричат зли гении, а пък адът отпред, където са онези, които наричат зли духове, е Сатана. Какъв е единият Ад и какъв е другият, ще се Каже впоследствие. Казаха, че християните се вкопчват в такова вярване за обитаващите Небето и обитаващите Ада поради няколко места в Словото, разбрани единствено в буквалния смисъл, без да бъдат осветлени и разяснени чрез истинската доктрина, произлизаща от Словото. Все пак, буквалният смисъл, когато не е просветлен от истинската доктрина, води ума настрани, откъдето произтичат [разни видове] невежества, ереси и заблуждения.
312.
Хората от Църквата смятат така по причина на вярването си, че никой човек няма да отиде на Небето или в Ада преди Страшния съд, за който Църквата учи, че всичко видимо пред очите ще погине и ще се замени от новото, че душата ще се върне при своето тяло и човекът пак ще заживее като човек. Това вярване съдържа другото - за ангелите като изначално сътворени, защото не може да се мисли, че Небето и Адът произхождат от човешкия род, ако се смята, че никой човек не ще отиде на Небето или в Ада преди свършека на света. Но за да убедя хората, че не е така, беше ми дадено да общувам с ангелите, а и да говоря с онези от Ада, вече много години, понякога от ранна утрин до късна вечер, чрез което да бъда осведомен за Небето и за Ада. Това ми се даде, щото човекът на Църквата да не остане в своето грешно вярване относно възкресението при Страшния съд, за състоянието на душата дотогава, за ангелите и за Дявола. Понеже това вярване е погрешно, то носи мрак, като при онези, които мислят според собствения си разум, поражда първо съмнения, а после ги довежда до отрицание. Такива хора се питат: как е възможно цялото небе с толкова много светила, със Слънцето и Луната, да се разруши и да изчезне? По какъв начин звездите от Небето могат тогава да паднат на земята, щом са много по-големи от нея? Как телата, оглозгани от червеите, отдавна изтлели и разпилени по всички ветрове, могат да се съберат отново, за да приемат своята душа? Къде междувременно се намира душата, какво е тя без чувствата, които е имала в тялото? Има още много подобни въпроси, които, бидейки неразбираеми, изпадат извън областта на вярата, а при мнозина унищожават вярата в живота на душата след смъртта, в Небето и Ада, а с това и във всичко останало, отнасящо се към вярата на Църквата; че тези въпроси погубват вярата, показват думите на онези, които се питат: кой от Небето или Ада е дошъл да разкаже за тях?; какво е човек да гори във вечен огън?; какво е денят на Страшния съд, напразно ли е чакан от векове? Плюс много други въпроси, които са отрицание на всичко. Онези, които мислят така, обикновено се вдават в светските проблеми. За да не се смятат за учени и знаещи, за да не смущават и за да не съблазняват простите по сърце и по вяра, за да не скриват с адски сенки идеите за Господ, за Небето, за вечния живот и за онова, което зависи от тях, Господ отвори вътрешните начала на моя дух и чрез това ми бе дадено да говоря с всички, които познавах в телесния им живот, след като бяха умрели. С някои от тях говорих с дни, с други — месеци, с трети по цяла година; говорих с толкова много, че мисля да са над сто хиляди; много бяха от Небето, много бяха и от Ада. С някои от тях приказвах само два дни след тяхната кон чина и им разказвах как в момента се извършват последните приготовления и ритуали за погребението. Те отговаряха, че добре правят, като изхвърлят онова, което им е служило за тяло при техните деяния на света. Молеха ме да кажа, че не са мъртви, а че живеят като хора, също както преди, само са преминали от един свят в друг, като не са загубили нищо от предишното, защото пак обитават в тяло с всичките му усещания, имат воля и разум, както преди, имат същите мисли и чувства, същите стремежи, каквито са имали на земята. Мнозина от скоро умрелите, забелязвайки, че живеят като хора, както преди, при това в същото състояние (тъй като след смъртта първото състояние на всеки човек е като онова, в което е бил на света, а после постепенно започва да се изменя и да преминава било на Небето било в ада), изпитваха нова радост, задето живеят и казваха, че още не могат да повярват. Мнозина се учудваха защо са били в такова невежество и слепота за своето жизнено състояние след смъртта си, а още повече, че в такова невежество и слепота са хората на Църквата, които все пак би трябвало да бъдат много по-осветени по тези въпроси от всички останали хора по земята. Така те тепърва виждаха причината за това невежество и тази слепота -именно, че външното, т.е., светското и телесното, дотолкова било завоювало и изпълнило техните умове, щото те не можели да се издигнат до небесната светлина и да осъзнаят проблемите на Църквата отвъд доктриналното. Когато телесното и светското биват обичани толкова много, колкото днес, умът се изпълва с мрак, се опита да проникне по — далеч от буквата на църковното.
313.
Много от учените на християнския свят се изумяват, когато, след като умрат, се виждат в тяло, облечени в дрехи, и обитаващи домове, също както в света, а когато извикат в своята памет какво са мислили за живота след смъртта, за душата, за духовете, за Небето и за Ада, обзема ги срам: обявяват мислите си за безразсъдни и казват, че вярата на простите [хора] съдържа повече мъдрост отколкото техните мисли. Бяха проучени онези учени, които се утвърждават в такива вярвания и приписват всичко на природата; оказа се, че техните вътрешни начала са напълно затворени, докато външните им начала са напълно отворени, което показва, че те гледат не Небето, а света, и с това, Ада; защото, колкото повече са отворени вътрешните начала, толкова повече човекът гледа към Небето; Колкото повече вътрешните начала са затворени, а външните са отворени, толкова повече той гледа към Ада; Вътрешните начала при човека са създадени за това, за да възприемат всичко от Небето, а външните са създадени, за да приемат всичко от света. [Ето защо] онзи, който приема само света, без същевременно да приема Небето, приема Ада.
314.
Че Небето произлиза от човешкия род, може да бъде установено дори чрез обстоятелството, че ангелският дух и човешкият дух са сходни: както единият, така и другият се радват на способността да разсъждават, да възприемат и да желаят; и двата са създадени, за да приемат Небето. Така че човешкият дух е също толкова мъдър, колкото и ангелският; но не е толкова мъдър на този свят, защото пребивава в земно тяло, където неговият духовен ум мисли съгласно природното. Иначе стоят нещата, когато умът се освободи от своята връзка с тялото: тогава духът вече не мисли природно, а духовно; като мисли духовно, той мисли непонятни и неизразими за природния човек мисли, добива мъдрост, еднаква с ангелската. От тук може да се установи, че вътрешното начало, онова, което наричат дух на човека, в своята същност е ангел (виж по-горе гл.57); веднъж прекратена връзката му с земното тяло, той, също както и ангелът, добива човешка форма. За това, че ангелите имат съвършена човешка форма, може да се види по-горе (гл.73-77). Но когато вътрешният аспект на човека не е разкрит отгоре, а само отдолу, тогава той, след като се отдели от тялото, макар в човешки образ, добива ужасна и дяволска форма, понеже не може да гледа нагоре — към Небето, а само надолу - към Ада.
315.
Онзи, който знае за Божия порядък, може да разбере, че човекът е създаден, за да бъде ангел, понеже човекът е крайният предел на порядъка (гл.304), в който може да се образува всичко, принадлежащо на небесната и ангелската мъдрост, онзи предел, който може да ги възстановява и умножава. Божият порядък никога не се спира по средата и не образува нищо без краен предел, защото не би бил в своите пълнота и съвършенство, ами отива до последната степен; едва когато стигне до нея, той започва да формообразува. Чрез събраните тук средства той се възстановява и се умножава още повече, което става посредством пораждания (per procreationes). Ето защо последната степен е разсадникът на Небето.
316.
Господ е възкръснал не само като дух, но също като тяло, понеже, докато бил в света., Той прославил цялата Си човешкост, тоест, направил я Божествена. Всъщност душата, която е в Него от Отца, била Самата Божественост, а сътвореното тяло, бидейки подобие на душата, тоест на Отца, също станало Божествено. Ето защо Господ, както никой от гората, възкръснал духом и телом. Той го по-казал пред своите ученици, които, като Го видели, помислили, че виждат дух ето неговите думи: „Вижте ръцете Ми и нозете Ми. Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам.“ (Лука, 24:39). Чрез това Той посочил, че е човек не само духом, но и телом.
317.
За да се знае, че човекът живее след смъртта и че отива на Небето или в Ада според своя земен живот, ми се показаха множество неща относно състоянието на човека след смъртта; за тях ще се говори впоследствие, когато стане дума за света на духовете.
Сподели с приятели: |
