1. Контекст на предложението

Космическите системи правят възможни редица приложения, които играят основна роля в нашето всекидневие (телевизия, интернет или системи за определяне на местоположението), имат решаващо значение за някои ключови области от икономиката и спомагат за гарантиране на нашата сигурност. Космическите приложения и производните услуги, както и космическите изследвания, са от съществено значение за прилагането на политиките на ЕС, като например политиките в областта на околната среда и изменението на климата, морската политика, политиката за развитие, селскостопанската политика и политиката в областта на сигурността, включително ОВППС/ОПСО, както и за развитието на техническия прогрес, промишлените иновации и конкурентоспособността.

С увеличаването на зависимостта от космическите услуги, способността да се защити космическата инфраструктура придоби съществено значение за нашето общество. Всеки отказ, дори на част от космическата инфраструктура, може да има значителни последствия за доброто функциониране на икономическите дейности и безопасността на гражданите и би попречил на предоставянето на спешни услуги.

Космическата инфраструктура обаче е все по-застрашена от риска от евентуален сблъсък между космически апарати, а което е още по-важно — между космически апарати и космически отпадъци. Всъщност, космическите отпадъци се превърнаха в най-сериозната заплаха за устойчивостта на някои космически дейности.

С цел да се намали рискът от сблъсъци, при установяване на такъв риск е необходимо да се набележат и наблюдават спътниците и космическите отпадъци, да се опишат техните позиции и да се проследи тяхното движение (траектория), така че спътниковите оператори да бъдат предупредени и да преместят своите спътници. Тази дейност е известна като космическо наблюдение и проследяване (КНП) и в днешно време се основава предимно на наземни датчици, като телескопи и радари.

Съществуват и други мерки за намаляване на риска от сблъсъци или последствията от тях. Те включват усилия в научноизследователската сфера с цел по-добра защита на спътниците от сблъсъци и разработването на технологии за отстраняване на космическите отпадъци от орбитите. Освен това, съществуват редица инициативи, чиято цел е да се гарантира поемането на задължения от страна на държави, извършващи космически дейности, за намаляване на количеството космически отпадъци, създавани при извършване на космически дейности на международно равнище. Международният кодекс за поведение при дейности в открития космос, предложен от Съюза и понастоящем обект на преговори с държавите, извършващи космически дейности, до този момент получава широка международна подкрепа. Независимо колко важни могат да бъдат тези актове, ако техните разпоредби бъдат приложени, те все пак няма да решат проблема, свързан със съществуващите и бъдещите космически отпадъци, а само ще намалят експоненциалния растеж на количеството на космическите отпадъци в бъдеще. Единственото решение днес е да се предотвратяват сблъсъци и да се наблюдава неконтролираното повторно навлизане на космически апарати или техни части в земната атмосфера.

Понастоящем Европа обаче има ограничен капацитет за наблюдение и проследяване на спътници и космически отпадъци, както и на повторното навлизане на космически обекти в земната атмосфера. Освен това не съществуват компетентни служби, които да предупреждават спътниковите оператори за евентуални сблъсъци.

Със Съобщението на Комисията „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“ (COM(2007)152), с което се признава както значението на космическата инфраструктура и производните услуги, така и необходимостта от осигуряване на тяхната защита, се подчертава, че Съюзът следва да определи организацията и управлението на европейската система за наблюдение и проследяване на космически апарати, като вземе предвид нейната двойствена функция и необходимостта да се гарантира нейното устойчиво използване, както се подчертава в Съобщението за индустриалната политика, прието през октомври 2010 г.

Действията на ЕС в тази област са обосновани с влизането в сила на Договора от Лисабон на 1.12.2009 г., с който се разширяват правомощията на ЕС в космическия сектор. Член 189 от Договора за функционирането на Европейския съюз предоставя възможност на ЕС да насърчава съвместни инициативи, да подкрепя научните изследвания и технологичното развитие и да координира усилията, необходими за проучването и използването на космическото пространство в контекста на европейската космическа политика.

Необходимостта от действия на ЕС в тази област бе подкрепена от държавите членки в няколко резолюции и заключения на Съвета¹. През 2008 г. на петото заседание на Съвета по въпросите на космическото пространство бе потвърдено, че Европа трябва да „да развие европейска способност за мониторинг и наблюдение на своята космическа инфраструктура и на космическите отпадъци“². Съветът също така потвърди, че Съюзът трябва да играе активна роля в изпълнението на системата за осведомяване относно ситуацията в космическото пространство (ОСКП) и нейните механизми за управление. В заключенията на Съвета от май 2011 г. във връзка със съобщението относно космическата стратегия на ЕС се подчерта необходимостта от капацитет на Европа за КНП с цел подобряване на безопасността на европейските космически апарати и тяхното изстрелване. Съветът постановява, че за тази цел „Европейският съюз следва да оползотворява максимално, на европейско равнище и съответно в международен план, активите, компетентностите и уменията, които вече съществуват или се разработват в държавите членки“. В резолюцията се призова ЕС [Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД)], в тясно сътрудничество с Европейската космическа агенция и държавите членки, да излезе с предложения за схема на управление и политика в областта на данните, в които се отчита високата степен на чувствителност на данните, свързани с КНП. Тези мнения се споделят и от Европейския парламент в доклада му относно космическата стратегия на ЕС, приет на 30 ноември 2011 г.³

Напредъкът по две водещи европейски програми — „Галилео“ и „Коперник“ (новото име на ГМОСС, програмата за глобален мониторинг на околната среда и сигурността) също доведе до осъзнаването в по-голяма степен на необходимостта от защита на космическата инфраструктура на ЕС. „Галилео“ е първият водещ проект на ЕС за космоса и ще продължи да бъде един от основните градивни елементи на участието на ЕС в космическите дейности, а „Коперник“ включва много важен космически компонент (спътниците Сентинел). Възникнала като проект за научноизследователска и развойна дейност, програмата „Коперник“ наскоро навлезе в своята първоначална оперативна фаза.

В съответствие с горепосоченото настоящото предложение за решение се отнася до създаването на европейска услуга, чиято цел ще е да се предотвратяват сблъсъците между космически апарати или между космически апарати и космически отпадъци и да се наблюдава неконтролираното повторно навлизане на цели космически апарати или техни части в земната атмосфера. За технически цели тази услуга ще се обозначава като европейска услуга за КНП.

Като следва подхода, предвиден в съобщението на Комисията „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“⁴ от 2011 г., настоящото решение дава възможност за установяване на партньорство, при което държавите членки ще допринесат със своите съществуващи и бъдещи активи към капацитета за КНП на европейско равнище, а Съюзът ще осигури нормативната уредба и финансова помощ за изпълнението на определените действия. Правната рамка определя схемата на управление и политиката относно данните съгласно съответните заключения на Съвета.

На последно място, но не и по важност, в предложената европейска услуга за КНП се вписва и една от основните цели на космическата индустриална политика на ЕС (установена в Съобщението на Комисията относно принципите на космическата индустриална политика на ЕС, което следва да бъде представено през 2013 г.), а именно постигането на технологичната самостоятелност на Европа в ключови области и запазването на независим достъп до космоса.

Предложението е резултат от задълбочени консултации със заинтересованите страни и обществеността. То е придружено от оценка на въздействието.

През последните години ГД „Предприятия и промишленост“ се консултира с различни заинтересовани страни, които участват в космическите дейности, относно различни области на потенциални бъдещи дейности на ЕС в космическия сектор, и по-специално относно създаването на европейска услуга за космическо наблюдение и проследяване (КНП). Създаването на такава услуга също е предмет на политически дебат между министрите, отговарящи за космическите дейности.

Основните заключения от тези консултации могат да бъдат обобщени, както следва:

• 
  Между министрите на държавите — членки на ЕС и на ЕКА, отговарящи за космическите дейности, е налице консенсус, че създаването на европейска услуга за КНП трябва да бъде ръководено от ЕС, а не от Европейската космическа агенция (ЕКА). Този консенсус намира отражение в посочените по-горе резолюции на Съвета. Основната причина за това се появява в многобройни обсъждания. Европейската услуга за КНП има измерение, свързано със сигурността (позволява събиране на сведения за гражданската и военната космическа инфраструктура и операциите на държавите), за което ЕС, за разлика от ЕКА, разполага с необходимото оборудване и компетентност. ДФЕС предоставя на ЕС правомощия да координира използването на космическите системи, като ЕС разполага с необходимата компетентност и механизми да предприема действия по отношение на свързаното със сигурността измерение на тази услуга. Държавите членки считат, че ЕКА следва да подпомага ЕС в това начинание (чрез нейната подготвителна програма за ОСКП), но в качеството на организация, извършваща научноизследователска и развойна дейност, тя самата не притежава компетентността и механизмите, необходими за създаване и управление на европейска услуга за КНП.
  
• 
  По-специално държавите членки искат ЕС да определи управлението и политиката в областта на данните за европейска услуга за КНП, да играе активна роля в създаването на услугата, както и да използва по най-добрия начин съществуващите датчици и експертни познания. Държавите членки също изрично посочват как следва да бъдат взети предвид съображенията за сигурност: датчиците за КНП трябва да останат под национален контрол. Поверителността на информацията от КНП бе определена като ключов принцип на политиката в областта на КНП. Информация от КНП може да бъде декласифицирана само в отделни случаи, ако това се налага.
  
• 
  Между държавите — членки на ЕС и на ЕКА, и експертите е налице консенсус, че за бъдещата европейска услуга за КНП следва да се използва и да се надгради работата на съществуващите датчици, които следва да бъдат свързани и управлявани като мрежа. Съществува и принципно съгласие по отношение на факта, че наличните към момента активи са недостатъчни за гарантиране на желаното равнище на ефективност. За постигане на желаното равнище ще трябва да бъдат създадени нови активи (като например радари и телескопи за проследяване и наблюдение), които да бъдат интегрирани в европейската система за КНП. Държавите членки, които разполагат с датчици, и онези, които желаят да развиват такъв капацитет, следва да играят ключова роля в създаването на европейската услуга за КНП.
  
• 
  Също така е налице консенсус сред държавите членки и експертите в областта, че за да се създаде и осъществява европейска услуга за КНП, е необходимо най-малкото:
  

• 
  да се свържат ограничените съществуващи активи (главно наземни телескопи и радари за събиране на информация за позицията на спътниците) и да се увеличават тези капацитети чрез изграждането и свързването на нови активи (сензорни функции);
  
• 
  да се разработят функции по обработване, чрез които се обединяват и анализират получените данни от КНП (функции по обработване на данните);
  
• 
  да се създаде информационно бюро, което работи денонощно и което осъществява връзката с потребителите и изпраща сигнали до спътниковите оператори и съответните публични органи относно рисковете от сблъсъци и повторно навлизане на космически апарати или техни части в земната атмосфера.
  

• 
  В рамките на дългогодишни дискусии държавите членки, притежаващи активи, които са от значение за КНП, настояваха за един важен аспект на управлението: от съображения за сигурност сензорните функции и функциите по обработване на данни на една бъдеща европейска система за КНП трябва да останат под контрола на националните компетентни органи (в някои случаи военните органи). Мнозинството от държавите членки подкрепят идеята, че за целите на създаването на европейска услуга за КНП тези държави членки, които притежават съществуващи или нови активи, биха могли да сформират консорциум, чрез който да осъществяват в мрежа сензорните функции и функциите по обработване на данни. Държавите членки също така са на мнение, че функциите на информационно бюро трябва да бъдат осъществявани от самия консорциум или от друг орган, притежаващ съответните сертификати за сигурност, като например Сателитния център на Европейския съюз. В същото време, по причини, свързани с националната сигурност, държавите членки ясно показаха, че те не биха могли да си сътрудничат с търговски участник в тази област.
  
• 
  Налице е консенсус, че разработването на европейска услуга за КНП следва да стане в тясно сътрудничество със Съединените американски щати.
  
• 
  Държавите членки са готови да предоставят своите активи на разположение за създаването на европейска услуга за КНП. Те са на мнение, че за сметка на това създаването на услугата следва да включва финансиране от ЕС, което да обхваща поне операциите, пряко свързани със създаването на услугата. В допълнение към предоставянето на своите активи, държавите членки са готови и за финансово участие.
  

Правното основание за предложението на Комисията е член 189, параграф 2 от ДФЕС.

Предложението следва да бъде прието под формата на решение на Европейския парламент и на Съвета в съответствие с обикновената законодателна процедура. Текстът е с общ обхват и съдържанието му следва да се прилага пряко по отношение на всички държави членки, въпреки че участието в създаването и осъществяването на европейската система за КНП не е задължително.

Предложението определя целите на предложеното действие, а именно извършването на услуги по космическо наблюдение и проследяване, обхвата на услугите, които ще бъдат предоставяни, тяхното управление, както и бюджетните им ресурси. Основният текст се допълва от приложение относно принципите за защита на данните от КНП, което е неразделна част от него.

Предложението отговаря на принципите на субсидиарност и пропорционалност. Целта на предложението, а именно: подкрепа за създаването на европейски услуги за КНП посредством обединяване на съществуващите национални активи надхвърля финансовите и техническите възможности на отделните държави членки и може да бъде постигната по задоволителен начин само на равнището на Съюза. Що се отнася до принципа на пропорционалност, дейността на Съюза не надхвърля необходимото, за да се постигне целта на предложението, доколкото планираният бюджет съответства на разходите, изчислени в резултат на подробни анализи, и при положение, че се използва моделът за управление, който изглежда най-подходящ.

4. ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Програмата за КНП остава в рамките на общия бюджетен пакет на ЕС, предложен от Комисията за следващата многогодишна финансова рамка (МФР). Не бяха направени искания за финансиране извън предложението за МФР. В член 11, параграф 1 от предложението се уточнява, че финансирането на програмата за подкрепа на КНП се осигурява от други програми в пълно съответствие с техните правни основания.

Съюзът ще подкрепи определени дейности чрез безвъзмездни средства (включително еднократни суми). Бенефициерите на тези безвъзмездни средства ще бъдат участващите държави членки, които допринасят с националните си активи към европейската система за КНП, както и Сателитният център на Европейския съюз в случаите, при които си сътрудничи с държавите членки при създаването и осъществяването на функцията по обслужване във връзка с услугата за КНП, посочена в член 3, буква в), а именно функцията на информационно бюро на равнището на ЕС. Ориентировъчният размер на цялостното финансово участие на Съюза в изпълнението на програмата за подкрепа е в размер на 70 млн. EUR за периода 2014—2020 г. по текущи цени. Това цялостно финансово участие обаче зависи от резултата от провеждащия се в момента процес за съвместно вземане на решения относно МФР и свързаните с МФР програми, от които следва да се осигури финансирането за програмата за подкрепа на КНП. Освен това то ще зависи от решенията, които ще се приемат в рамките на всяка от съответните програми, относно използването на финансовите средства за дейностите, които ще бъдат съфинансирани от програмата за подкрепа на КНП.

Очакваните разходи по програмите са резултат от обстойни анализи и обсъждания с експерти, по-специално от космическите агенции или подобни органи в държавите членки и от ЕКА.

2013/0064 (COD)

Предложение за

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 189, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет⁵,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите⁶,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1) В своето съобщение, озаглавено „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“⁷, Комисията подчертава, че споделената компетентност по въпроси на космоса, предоставена на Съюза с Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), върви ръка за ръка със засилено партньорство с държавите членки. Комисията също така изтъква, че всяко ново действие трябва да се основава на съществуващия капацитет и на съвместното определяне на нуждата от нов капацитет.

(2) В резолюцията си от 26 септември 2008 г., „Развиване на европейската космическа политика“⁸, Съветът припомня, че космическите активи са се превърнали в неделима част от нашата икономика и че поради това тяхната сигурност трябва да бъде гарантирана. Той подчертава, че е необходимо Европа „да развие европейска способност за мониторинг и наблюдение на своята космическа инфраструктура и на космическите отпадъци, първоначално основана на съществуващите национални и европейски активи, като се възползва от отношенията, които могат да бъдат установени с други нации партньори, и техните способности“.

(3) В своята Резолюция „Глобални предизвикателства: пълноценно използване на европейските космически системи“⁹ от 25 ноември 2010 г. Съветът отчита необходимостта от бъдеща способност за осведомяване относно ситуацията в космическото пространство (наричана по-долу „ОСКП“) като дейност на европейско равнище за развитие и експлоатация на съществуващите национални и европейски граждански и военни активи и приканва Европейската комисия и Съвета да предложат схема за управление и политика по отношение на данните, които ще дадат възможност на държавите членки да допринасят със съответни национални способности съобразно приложимите изисквания и разпоредби, свързани със сигурността. Съветът също така приканва „всички институционални европейски участници да разработят подходящи мерки“, които да се основават на дефинирани изисквания към потребителите в гражданската и военната сфера, да използват съответните активи в съответствие с приложимите изисквания, свързани със сигурността, и да вземат предвид първоначалните резултати от подготвителната програма на ЕКА в областта на осведомяването относно ситуацията в космическото пространство.

(4) В Заключенията на Съвета от 31 май 2011 г. относно съобщението на Комисията „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“¹⁰ и в Резолюция на Съвета от 6 декември 2011 г. „Насоки относно добавената стойност и ползите от космическото пространство за сигурността на европейските граждани“¹¹ се потвърждава „необходимостта от ефективна способност за осведомяване относно ситуацията в космическото пространство (ОСКП) като дейност на европейско равнище“ и се призовава Съюза да „оползотворява максимално, на европейско равнище и съответно в международен план, активите, компетентностите и уменията, които вече съществуват или се разработват в държавите членки“. Като отчита двойствения характер на тази система и като взема предвид особеното ѝ свързано със сигурността измерение, Съветът призовава Комисията „в сътрудничество с [Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност], в тясно сътрудничество с ЕКА и държавите членки, които притежават такива активи и имат капацитет, и в консултация с всички участници, да направи предложения за пълноценното използване и надграждане на тези активи и капацитет с цел развитие на способност за осведомяване относно ситуацията в космическото пространство като дейност на европейско равнище и във връзка с това да очертае подходяща политика по отношение на данните и управлението, като обърне внимание на високата чувствителност на данните за ОСКП“.

(5) Космическите отпадъци се превърнаха в най-сериозната заплаха за устойчивостта на космическите дейности. Поради това следва да се създаде програма за подкрепа на космическото наблюдение и проследяване (наричано по-долу „КНП“) с цел да се подпомогне създаването и осъществяването на услуги, състоящи се в наблюдението и проучването на космически обекти, за да се предотвратява увреждането на космически апарати поради сблъсък, както и да се предотвратява повреждането на наземната инфраструктура или загубата на човешки живот в резултат на неконтролирано повторно навлизане на космически апарати или техни части в земната атмосфера.

(6) Предоставянето на услуги за КНП ще бъде от полза за всички публични и частни оператори на космическата инфраструктура, включително и на Съюза с оглед на отговорностите му за космическите програми на ЕС – Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) и „Галилео“, чието изпълнение се осигурява с Регламент (ЕО) № 683/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за продължаване на изпълнението на европейските програми за спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“)¹² и програмата „Коперник“/ГМОСС, създадена с Регламент (ЕС) № 911/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно Европейската програма за мониторинг на Земята (ГМОСС) и нейните начални операции (2011—2013 г.)¹³. Предупрежденията за повторно навлизане също така ще бъдат от полза и за националните публични органи за гражданска защита.

(7) Услугите за КНП следва да бъдат допълващи по отношение на изследователските дейности, свързани със защитата на космическата инфраструктура, които се провеждат в рамките на програма „Хоризонт 2020“, създадена с [препратката към Регламента относно „Хоризонт 2020“ следва да бъде добавена след приемането ѝ], както и по отношение на дейностите на Европейската космическа агенция в тази област.

(8) Програмата за подкрепа на КНП също така следва да е допълваща по отношение на съществуващи мерки за понижаване на риска, като насоките на Организацията на обединените нации (ООН) относно намаляването на космическите отпадъци или други инициативи, като например предложението на Съюза за Международен кодекс за поведение при дейности в открития космос.

(9) Изискванията към потребителите на КНП в гражданската и военната сфера са определени в работния документ на службите на Комисията „Изисквания към потребителите на високо равнище в гражданската и военната сфера във връзка с осведомяването относно ситуацията в космическото пространство“¹⁴, одобрен от държавите членки в Комитета по политика и сигурност на Съвета на 18 ноември 2011 г.¹⁵ Предоставянето на услуги за КНП би трябвало да служи единствено за граждански цели. Чисто военните изисквания не следва да се разглеждат в настоящото решение.

(10) Осъществяването на услуги за КНП следва да се основава на партньорство между Съюза и държавите членки и да използва съществуващите, както и бъдещите национални експертни познания и активи, като например математически анализ и ноу-хау относно моделирането, наземни радари или телескопи, предоставени от участващите държави членки. Държавите членки запазват собствеността и контрола върху своите активи и остават отговорни за тяхното функциониране, поддръжка и обновяване.

(11) Сателитният център на Европейския съюз (EUSC), агенция на Съюза, създадена със Съвместно действие на Съвета от 20 юли 2001 г. за създаването на Сателитен център на Европейския съюз (2001/555/ОВППС)¹⁶, която предоставя информационни услуги и продукти, свързани с геопространствени образи, с различни нива на класификация за потребителите в гражданската и военната сфера, може да отговаря за осъществяването и предоставянето на услуги за КНП. Неговият опит в работата с поверителна информация в защитена среда и строгите му институционални връзки с държавите членки е предимство, улесняващо предоставянето на услуги за КНП. Необходима предпоставка за участието на EUSC в програмата за подкрепа на КНП е изменението на Съвместното действие на Съвета, което понастоящем не предвижда дейности на EUSC в областта на КНП.

(12) Предоставянето на точна информация относно естеството, спецификациите и местоположението на някои космически обекти може да засегне сигурността на Европейския съюз или на неговите държави членки. Поради това следва да се вземат предвид съответните съображения за сигурност при създаването и експлоатацията на мрежата от сензори за КНП, обработката и анализа на данни от КНП и предоставянето на услуги за КНП. Поради това е необходимо в настоящото решение да се установят общи разпоредби относно използването и сигурността при обмена на данни и информация от КНП между държавите членки, EUSC и получателите на услуги за КНП. Освен това Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност следва да определят механизми за координация, необходими за справяне с въпроси, свързани със сигурността на програмата за подкрепа на КНП.

(13) Участващите държави членки и EUSC следва да отговарят за договарянето и изпълнението на разпоредбите относно използването и сигурността на обмена на данни и информация от КНП. В разпоредбите относно използването и обмена на данни и информация от КНП, предвидени в настоящото решение и в споразумението между участващите държави членки и EUSC, следва да се вземат предвид препоръките относно сигурността на данните от КНП, одобрени от Комитета по сигурността на Съвета¹⁷.

(14) Комитетът по сигурността на Съвета препоръча създаването на структура за управление на риска, за да се гарантира, че въпросите, свързани със сигурността на данните, ще бъдат надлежно взети под внимание при изпълнението на програмата за подкрепа на КНП. За тази цел участващите държави членки и EUSC следва да създадат подходящи структури и процедури за управление на риска.

(15) Програмата за подкрепа на КНП следва да се финансира от Съюза в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза¹⁸. Средствата за финансирането от страна на Съюза на програмата за подкрепа на КНП следва да бъдат осигурени от съответните програми, предвидени в многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г.

(16) Финансовите интереси на Съюза следва да се защитават посредством пропорционални мерки през целия цикъл на разходите, в това число чрез предотвратяване, разкриване и разследване на нередности, възстановяване на изгубени, погрешно изплатени или неправилно използвани средства, а в случаите, когато е необходимо — санкции.

(17) С цел да се осигурят еднакви условия за изпълнението на настоящото решение по отношение на приемането на многогодишна работна програма и спазването от страна на държавите членки на критериите за тяхното участие в програмата за подкрепа на КНП следва да се предоставят изпълнителни правомощия на Комисията. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията¹⁹.

(18) Тъй като целите на настоящото решение, а именно подкрепа на действията, насочени към създаването и управлението на мрежа от датчици, изграждането на капацитет за обработка и анализ на данни от КНП и създаването и осъществяването на услуги за КНП, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, тъй като надхвърлят финансовите и техническите възможности на отделните държавите членки, и следователно, с оглед на мащаба на решението, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз.

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

За периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г. се създава програма за подкрепа на космическото наблюдение и проследяване (наричано по-долу „КНП“).

За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:

1. 
   „Космически обект“ означава всеки създаден от човека или естествен обект в космическото пространство;
   
2. 
   „Космически апарат“ означава всеки създаден от човека космически обект, който обслужва конкретна цел, включително изкуствените спътници;
   
3. 
   „Космически отпадъци“ означават космически апарати или части от тях, които вече не служат за каквато и да било конкретна цел, включително части от ракети или изкуствени спътници или неактивни изкуствени спътници;
   
4. 
   „Датчик за КНП“ означава устройство или комбинация от устройства, като например наземни или разположени в космоса радари и телескопи, които могат да определят физичните характеристики, свързани с космически обекти, като например размер, местоположение и скорост;
   
5. 
   „Данни от КНП“ означават физически характеристики на космически обекти, установени с датчици за КНП;
   
6. 
   „Информация от КНП“ означава обработени данни от КНП, които носят определен смисъл за получателя.
   

Целта на програмата за подкрепа на КНП е да подкрепя действия, насочени към създаването на капацитет за КНП, и по-специално:

а) създаването и осъществяването на сензорни функции чрез мрежа от наземни или разположени в космоса съществуващи национални датчици за проучване и проследяване на космическите обекти;

б) създаването и осъществяването на функции по обработване, чрез които се извършва обработка и анализ на данните от КНП, отчетени от датчиците, включително капацитет за засичане и идентифициране на космически обекти и за включването им в общ каталог и неговото поддържане;

в) създаването и осъществяването на функции по предоставяне на услуги, чрез които се предоставят услуги за КНП на операторите на космически апарати и на публичните органи.

Член 4

Услуги за КНП

1. Услугите, посочени в член 3, буква в), се състоят от следното:

а) оценка на риска от сблъсък между космически апарати или между космически апарати и космически отпадъци и подаване на сигнали за избягване на сблъсък при изстрелването и експлоатацията в орбита на космически апарати;

б) засичане и оценка на риска по отношение на експлозии, разбивания или сблъсъци в орбита;

в) оценката на риска и сигнали, свързани с повторното навлизане на космически обекти и космически отпадъци в земната атмосфера, и прогнозиране на времето и мястото на удара.

2. Услугите за КНП се предоставят на държавите членки, Съвета, Комисията, ЕСВД, публични и частни оператори на космически апарати и публичните органи за гражданска защита. Услугите за КНП се предоставят в съответствие с разпоредбите за използването и обмена на данните и информацията от КНП, посочени в член 9.

3. Участващите държави членки, EUSC и Комисията не носят отговорност за евентуални щети, произтичащи от липсата, прекъсването или закъснението на предоставянето на услугите за КНП, или неточността на информацията, предоставена посредством услугите за КНП.

Член 5

Действия, които следва да бъдат подкрепени чрез програмата

1. Програмата за подкрепа на КНП предоставя подкрепа за действия, насочени към постигане на целите, определени в член 3, и предвидени в работната програма, посочена в член 6, параграф 2, и при специалните условия, посочени в член 7.

2. Програмата за подкрепа на КНП не предоставя подкрепа за развитието на нови датчици за КНП.

3. Съюзът съфинансира действията, посочени в параграф 1, включително посредством безвъзмездни помощи в съответствие с Регламент (ЕС) № […]/2012.

1. Комисията:

а) управлява фондовете, които ще бъдат насочени към програмата за подкрепа на КНП, и гарантира изпълнението на програмата за подкрепа на КНП;

б) предприема необходимите мерки за идентифициране, контрол, понижаване и наблюдение на рисковете, свързани с програмата;

в) създава в сътрудничество с Европейската служба за външна дейност необходимите координационни механизми, за да се гарантира сигурността на програмата.

2. Комисията приема актове за изпълнение, установяващи многогодишна работна програма за програмата за подкрепа на КНП, с която се допълват, при необходимост, работните програми, предвидени в рамките на програмите, посочени в член 11, параграф 1. Работната програма определя целите, които трябва да бъдат постигнати, очакваните резултати, действията, които ще се финансират, графика за изпълнението на тези действия, метода на изпълнение, максималния размер на съфинансиране от Съюза, както и специфичните условия, приложими за безвъзмездните средства от Съюза в рамките на програмата за подкрепа на КНП. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 14, параграф 2.

1. Държавите членки, които желаят да участват в изпълнението на целите, посочени в член 3, подават заявление до Комисията, с което доказват, че са спазени следните критерии:

а) притежаване на датчици за КНП и адекватни технически и човешки ресурси за тяхната експлоатация или капацитет за обработка на данни;

б) създаване на план за действие за изпълнението на целите, определени в член 3.

2. Комисията приема решения за изпълнение относно съответствието на държавите членки с критериите, определени в параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 14, параграф 2.

3. Държавите членки, които отговарят на критериите, посочени в параграф 1, сключват споразумението, посочено в член 10.

4. Държавите членки, които отговарят на критериите, посочени в параграф 1, и които са страни по споразумението, посочено в член 10, могат да се ползват от финансирането по програмата за подкрепа на КНП. Комисията публикува и актуализира на интернет страницата си списъка на участващите държави членки.

Член 8

Участие на Сателитния център на Европейския съюз

Сателитният център на Европейския съюз (EUSC) участва в изпълнението на целите, посочени в член 3, буква в), и може да се ползва от финансирането по програмата за подкрепа на КНП, след като сключи споразумението, посочено в член 10.

По отношение на използването и обмена на данни и информация от КНП с оглед на изпълнението на целите, посочени в член 3, се прилагат следните правила:

а) Неразрешеното оповестяване на данни и информация се избягва, като същевременно се осигурява безпрепятствено функциониране и оптимизиране на използването на получената информация;

б) Гарантира се сигурността на данните от КНП;

в) Информацията, получена в рамките на програмата за подкрепа на КНП, се предоставя на принципа „необходимост да се знае“, в съответствие с инструкциите и правилата за сигурност на източника на информацията и на собственика на съответния космически обект.

Член 10

Координация на оперативните действия

Държавите членки, които отговарят на критериите, посочени в член 7, параграф 1, и EUSC сключват споразумение, в което се определят правилата и механизмите за тяхното сътрудничество при изпълнението на предвидените в член 3 цели. В частност, това споразумение включва разпоредби относно следното:

а) използването и обмена на данни и информация от КНП, като се отчитат препоръките „Политика в областта на осведомяването относно ситуацията в космическото пространство — препоръки относно аспектите, свързани със сигурността“, одобрени от Комитета по сигурността на Съвета²⁰;

б) създаването на структура за управление на риска с цел да се гарантира изпълнението на разпоредбите относно използването и сигурността на обмена на данни и информация от КНП.

1. Финансирането от страна на Съюза на програмата за подкрепа на КНП се осигурява от други програми, предвидени в многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. в пълно съответствие с техните правни основания.

Съответните програми, от които може да бъде осигурено финансирането, включват програми, създадени със следните актове:

а) Регламент (ЕС) № […] на Европейския парламент и на Съвета за изграждане и експлоатация на европейските системи за спътникова навигация²¹, член 1, член 3, букви в) и г) и член 4;

б) Решение № […] на Съвета за създаване на специфичната програма за изпълнение на „Хоризонт 2020“²², член 2, параграф 2, букви б) и в), приложение, част II, точка 1.6.2, буква г) и приложение, част III, точка 6.3.4;

в) Регламент (ЕС) № […] на Европейския парламент и Съвета за създаване на инструмента за финансово подпомагане на полицейското сътрудничество, предотвратяването и борбата с престъпността и управлението на кризи като част от фонд „Вътрешна сигурност“²³, член 3, параграф 2, буква б) и член 3, буква д).

2. Годишните бюджетни кредити се разрешават от бюджетния орган в рамките на предвиденото за тази дейност по програмите, от които е било осигурено финансирането.

Член 12

Защита на финансовите интереси на Съюза

1. Комисията предприема необходимите мерки, за да гарантира, че когато се изпълняват дейности, финансирани по настоящото решение, финансовите интереси на Съюза са защитени чрез прилагането на превантивни мерки срещу измама, корупция и всяка друга форма на незаконна дейност, чрез ефективни проверки, а при установени нередности — чрез възстановяване на неоснователно платени суми и — когато е целесъобразно — чрез ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.

2. Комисията или нейни представители и Сметната палата имат правомощия за извършване на одит по документи и проверки на място на всички бенефициери, изпълнители и подизпълнители, които са получили средства от Съюза по програмата.

Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва проверки и инспекции на място по отношение на икономически оператори, засегнати пряко или непряко от такова финансиране в съответствие с процедурите, предвидени в Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета²⁴, с оглед установяване дали е налице измама, корупция или друга незаконна дейност, накърняваща финансовите интереси на Европейския съюз във връзка със споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, решение за отпускане на безвъзмездни средства или договор за финансиране от страна на Съюза.

Без да се засягат разпоредбите на първа и втора алинея, в споразумения за сътрудничество с трети държави и международни организации, споразумения за отпускане на безвъзмездни средства, решения за отпускане на безвъзмездни средства и договори, произтичащи от прилагането на настоящото решение, се предвижда изрично упълномощаване на Комисията, Сметната палата и OLAF за провеждане на такива одити, проверки и инспекции на място.

3. Бенефициерите на финансовата подкрепа за дейностите, посочени в член 3, предоставят на разположение на Комисията за срок от пет години след последното плащане по отношение на всяка конкретна дейност, всички оправдателни документи, отнасящи се до разходите за тази дейност.

1. Комисията наблюдава прилагането на програмата за подкрепа на КНП.

2. До 1 юли 2018 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка на изпълнението на програмата за подкрепа на КНП. Този доклад включва препоръки за подновяване, изменение или прекратяване на дейностите, подкрепяни от програмата за подкрепа на КНП, като се вземе под внимание следното:

а) постигането на целите на програмата за подкрепа на КНП от гледна точка както на резултатите, така и на въздействието на действията, подпомагани от програмата за подкрепа на КНП;

б) ефективността при използването на ресурсите;

Член 14

Процедура на комитет

1. Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 15

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЯ