1. синдром на ранния детски аутизъм въведение в проблема

Детската стая трябва да бъде оборудвана с оглед на това, че детето ще бяга тук, скача, премята се през глава, ще се катери по мебели и т.н. Необходимо е в детската стая да има устойчиви мебели без остри ъгли.

В стаята не трябва да има опасни предмети (тежки, остри и др.). Тази препоръка се отнася за апартамента като цяло: всички потенциално опасни предмети трябва да се скрият или заключат. Иначе ние рискуваме да предизвикаме ситуация, в която детето ще подхвърли нагоре чук или ще разбие электрическите лампички в кахления под на кухнята.

- ТРЕТО УСЛОВИЕ — НАЛИЧИЕ НА НЕОБХОДИМОТО ОБОРУДВАНЕ

В стаята обезателно трябва да има чин или масичка със столчета.

На детето са му нужни играчки:

— дървени и пластмасови строителни набо­ри, конструктори;

— звучащи играчки и набор игрови музикал­ни инструменти (раздел «Игри със звуци»);

— игри за развитие на фината моторика — мозайки, дървени мъниста, игри с шнурчета и др.;

— развиващи настолно-печатни игри — разрез­ни картинки, лото, домино, дъски на Сеген, рамки на Монтесори и др.;

— играчки за сюжетно-ролеви игри — кукли, миш­ки, други меки и гумени играчки, машинки, ку­клена къща, посуда и мебели за куклите, аптечка и т.н.

Детските книжки за домашната библиотека се подбира­т с оглед на възрастта на детето и неговите предпочтения. Те трябва да са разбираеми за детето, полезни за реал­ното усвояване на заобикалящия го свят, да предизвикват поло­жителни эмоции. Ако на детето осбено много му харесва някаква история, поддържайте неговия интерес, развивайте го, свързвайки я с всекидневния живот.

В СТАЯТА НА ДЕТЕТО ТРЯБВА ДА ИМА установен и поддър­жан определен ред. Всички предмети, вещи и играчки трябва да имат свое фиксирано място.

Вещи в шкафа за дрехи е добре да се нареждат на едни и същи места — така лесно ще се приучи детето към к самостоятелност. Реда на предметите в заобикалящата среда е важен за всяко дете, но за аутистичното, с неговото стереотипно поведение, това е необходимо условие за живот. Избягвайте завинаги установените завършености. От време на време внасяйте нови приятни за детето де­тайли — закачайте на стената негови рисунки, изберете заедно с него нови завески, купете и закачете на стената кар­тина. Ако детето се съпротивлява на малките промени, отложете ги, но обезателно опитайте отново. Не забравяйте за необходимостта от създаване на эмоционално положително настроение: предварително обсъдете с детето предстоящата промяна в интериора, поговорете за това, колко хубаво ще стане, организирайте неговото активно участие в процеса на внасяне на нови элементи в интериора.
Пространството в апартамента

Пространството в апартамента в голяма степен е свързано с усвояването на битови навици от детето. Тук на първо място стои задачата да се направи апартамента уютен за живеене. На аутистичното дете му е необходима по­мощ за да осъзнае предназначението на банята, кухнята, тоалетната, да разбере предназначението на различните вещи и т.н.

За това трябва постоянно да коментирате разнообразни битови моменти, обяснявайки смисъла на произтичащото: «Ние сега се върнахме от разходка — ръцете ти са мръсни! Да отидем да се измиеш! Къде си мием ръцете! Правилно, в банята. А какво трябва да вземем? Ето го и сапуна — как приятно мирише. Отиваме! Ах, какъв си ти юнак — спомни, че ръцетете трябва да се избършат в кърпата, а аз забравих. Ето кърпата виси на кукичката. А сега отиваме да обядваме».

Второ, необходимо е да се въвлича детето в къщната работа. Нека детето да участва в приготовянето на обеда — поставя зеленчуците в супата, настъргва сирене; по време на миенето на посудата може да го помолите да подсушава с кърпа чашките; естествено, следва да отчитате въз­растта на детето и неговите възможности. Никой не знае по-добре от близките, какво детето е в състояние да изпълни и какво му харесва. Не забравяйте, че тук главното не е качеството на изпълнение на задачата, а участието в домашните задължения. Използвайте за товао всички възможности, постепенно разширявайки вида на домашната работа. Често децата сами искат да участват — позволете на детето да изсипе праха в пералнята, капнете му веро на гъбата за миене на посудата, да нареже хляб за обеда. И тези несложни действия да станат отправна точка на пътя на детето към самостоятелност.

Заедно с битовоте дейности се поста­райте да създадете такива условия за детето, за да може то предприема игри във което и да е място в апартамента.. Свободата за преместване ще изпълни живота на детето с нови интересни впечатления и полезни знания.
близкото социално обкръжение

Под «близко социално обкръжение» се подразбира територията в пределите на апартамента, която се разглежда в социален аспект: мапример на стълбищната площадка за нас е важна срещата и общуването със съседите; на детската площадка — контактите с децата; в магазина — общуването с продавача и клиентите. Освен възможностите за общуване, «близкото социално обкръжение»—това е територия, където детето се запознава със заобикалящия го свят — света на хората и предметите, природата.

Помнете, че, излизайки извън пределите на апартамента, аутистичното дете се оказва «на вражеска територия», често остро усеща враждебност в обкръжаващия свят.

Необходима му е помощ, стъпка по стъпка да усвоява пространството наоколо, постепенно да се избавя от страховете и натрупва позитивен опит.

Необходимо е преди всичко детето да изяви негативните эмоции и страхове, свързани с определени места, предмети, хора. Така, ако детето се бои от машини, то никога не ще се чувства на улицата безопасно и комфортно. За съжаление, страховете на аутистичното дете често са дълбоко скрити и външно никога не се проявяват. Детето може с години да се бои от нещо, като при това изпитва остри эмоции, а близките даже не могат да се досетят за това. В други случаи детето може постоянно да говори за своя страх, усилвайки го, ще търси повторения на травмиращата ситуация, защото не умее да излезе самостоятелно от нея. То зацикля на своя страх, и това му пречи при по-нататъшното му развитие (методиката за проявяване на скрити страхове и избавянето от тях виж в раздела «Игрова терапия», «Психодрама», с. 55).

Когато изявеният страх постепенно, в хода на специалната психотерапевтична работа, губи своята острота, може да започне да опознава нови участъци от пространст­вото. За начало се постарайте да свържете даденото място с преживени разнообразни положителни эмоции. Например, ако знаете, че детето обожава да кара велосипед, вземете го с вас на разходката. Ако детето изпитва особен ин­терес към бутилки — не му забранявайте да играе с намерени на улицата бутилки, даже ако те са мръсни.

В
торо, помогайте на детето в случаи на затруднения при взаимодействия с други деца и възрастни. Не забравяйте, че най-сериозните трудности на аутистичното дете са именно в сферата на общуване с хората. Например, ако то реши да се приближи към друго дете, но след това застине, не умеейки да се обърне, не знаейки, какво следва да направи след това, не изпускайте този момент — бързо се приближете и озвучете неговите намерения: поздравете другото дете, попитайте го как се казва и му представе­те вашето, помогнете на детето си да подаде ръка на новия си познат, предложете му играчка. Направете всичко това от името на вашето дете, като че сте се слели с него в едно цяло: «Привет! Как се казваш?» (на това място се опитайте да накарате вашето дете да се представи, ако не се получи — представете го сами: «А това е Миша».). Премислете варианти за продължение на контакта: предло­жете размяна на играчките и организирайте играта им един до друг, дори децата да играят независимо, те наблюдават играта на другия, изпейте заедно песничка, направете игра с топка и т.н.

Трето, трябва да сте постоянно нащрек, и в случай на възникване на трудна или опасна за детето ситуация да го защитите. Запомните, че присъстствието наоколо на чужди деца и възрастни може да доведе до възникване на непредсказуеми ситуации. Например, ако на улицата към детето се обърне чужд възрастен, порицавайки го за неправилно поведение, което се случва много често, се приближете, но не визайте в дискусията, не се опитвайте да обясните поведението на детето и неговите особености, а се постарайте бързо да приключите разговора и да отведете детето.

Ако реакцията на детето е много бурна — например, то плаче или тропа с крака — не му пречете, дайте му възможност да освободи негативните эмоции и чак след това тактично му обяснете, какво е станало и как възникването на подоб­на ситуация може да се избегне занапред.

В магазина учете детето да избира необходимото — продукти, организирайте неговото общуване с продавача и самостоятелни дребни покупки — дайте на детето паричка, и нека то само да си купи сок от познатия му продавач. Това ще стане възможно, когато детето напълно усвои тази ситуация. Помолете вашето дете да ви помогне при носенето на чантата с покупките.

При разходките се старайте да разнообразявате маршрутите. Ако детето се противи на новия маршрут на разходката, не възразявайте, а се постарайте да разширити знанията за познатите страхове: обърнете внимание на светофара на кръстовищете, обяснете, какво трябва да се прави, когато свети зелено, червено и т.н.; покажете, къде е разположена детската градина, надникнете там и понаблюдавайте заедно, как играят дечурлигата на пързалката; напомнете: «Погледни — автобусна спирка. Ние чакаме тук автобус, когато отиваме на бассейн». Описвайте всичко, което виждате по пътя; правете това многократно, даже и ако детето не обръща внимание на тези описания. А сле­дващия път отново се опитайте да промените леко мар­шрута, постепенно отдалечавайки се от дома на по-голямо разтоя­ние. За това се постарайте да създадете у детето мотив — «да отидем там,за да ти купим боички», «нека да отидем в парка, помниш ли, как там се запозна с кучето, а стопанинът му ти разреши да го подържи за каишката?».

Ако вашето дете е достаточно порастнало, вземете го с вас, когато отивате по работа: на пощата, в банката, в аптеката и т.н. По ­пътя разказвайте на детето какво е почща, какво прави пощальонът, напишете заедно с детето и пуснете писмо до баба. В аптеката купете заедно с детето для куклена аптечка с бинт, вата и пластири, с помощта на които детето в къщи «ще лекува» куклите.

Не се стеснявайте да повторяте и говорите неща, които се подразбират от само себе си. Помнете, че това ще помогне на детето да усвои много аспекти от социалния живот. А главното — не се бойте да изследвате света заедно с детето! При правилен подход, изискващ постоянно внимание и мъдра помощ от възрастния, новите впечатления обога­тяват опита на взаимодействие на аутистичното дете с други хора. Необходимостта от вземане на решение в трудни ситуации закаляват детето, помогат му да стане по-самостоятелно. Понякога трябва да се въоръжите с търпение, т.к. се налага да решавате не само проблемите на детето, но и да преодолявате хорското неразбиране.

разходките в парка, на гости; театър, цирк, кафе; посещение на басейн, детско студио могат да бъдат тежки за аутистичното дете и съпровождащите го близки, а понякога и невъзможни. Отдалечавайки се от познатите места детето губи увереността си и попада във властта на страха и дискомфорта. Такова състояние може да предизвика остра реакция — детето започва да плаче, дърпа се от ръката ви, изразявайки по отзи начин молбата си да се върне. Това е реакция на самозащита, когато детето се опитва да излезе от състоянието на дискомфорт. В този случай трябва да не уго­варяте детето, не го ругайте, а му дайте възможност да се успокои. Действайте според ситуацията; спрете се за малко, погледнете детето отстрани, поговорете, а след това продължете пътя си или се върнете в къщи. Сложна се оказва ситуацията, когато детето не изразява своето състояние бурно, а преживява острите негативни эмоции дълбоко вътре в себе си. Това за него е вредно, може да затормози неговото развитие.

1. Усвоявайте пространството постепенно.

2. Гответе се за разходката предварително, обсъждайте, къде смятате да отидете, какво ви очаква там.

3. Приучете детето да ползва обществения транспорт. За начало може да изминете с автобуса само една спирка. Подгответе детето за разходката, разкажете какво ще се случи, къде и защо отивате.

4. Местата за посещения избирайте внимателно. За начало изберете нещо по-близо до дома и където има по-малко хора. Постепенно приучвайте детето да бъде в компания, и с времето то ще престане да се бои от струпването на хора.

5. Посещавайте нови места, където се намират непознати деца и възрастни — кръжок по рисуване, басейн, —отна­чало водете детето незадълго, дайте му възмож­ност да привикне към новата обстановка, към детския кол­ектив, към нови възрастни. Може да се договорите с пе­дагога или треньора на първо време да присъствате с детето, а в случае.

6. Действайте според обстановката: бъдете готов за това, че детето е способно да се държи по различен начин. Така, то може в някакъв момент да поиска да се уедини, защото скупчването на народа го е уморило, — намерете тихо място, където то може да си отдъхне. А ако детето, не дочака започването на представлението, а поиска да се върне у дома — не се противете. Това означава, че за днес то вече е получило достатъчно количество впечатления. Не настоявайте в никакъв случай, избягвайте давления, иначе следващия път детето ще се бои да тръгне с вас на подобно пътешествие.

7. У дома припомняйте, обсъждайте видяното, интересните детайли. Укрепвайте и разширявайте новите представи, използвайте разни въз­можности: нарисувайте картинка, научете стихче, ор­ганизирайте игра. Задавайте въпроси, обяснявайте в хода на беседата причинно-следствените връзки, логиката на събитията, заразявайте детето със своите положителни эмоционални отношения.

Практика на работата с аутистичните деца показва, че е правилно да се организира поэтапно усвояване на обкръжаващия свят, може да се преодолеят ограничения, обуслов­ени от трудностите за детето. Не се бойте да пробвате. Помнете, че резултата ще бъде достигнат в хода на постоянни, регулярни тренировки.