Посочване, представяне, допускане и събиране на доказателства. Обезпечаване на доказателства

33. Посочване, представяне, допускане и събиране на доказателства. Обезпечаване на доказателства

1.1. За да се обезпечи бързина на делото, страните трябва да посочат ДС в началото на делото. Затова чл. 98, ал. 2 изисква ищецът да посочи ДС, на които се позовава, още в исковата молба, като представи заедно с нея и писмените си доказателства. Но основният момент, в който страните посочват своите ДС, това е първото заседание по делото, ко­гато делото се подготвя за решаването му. Целта на закона, особено след реформата от 1997 г., е двете страни, доколкото е възможно да изчерпят своите доказателствени искания в това заседание. С оглед на тази цел чл. 110, ал. 1 задължава ответника да представи в първото заседание всичките си писмени доказателства по спорните обстоятелства и да посочи другите доказателства и обстоятелствата, които ще установи с тях. Във връзка с възражението на ответника ище­цът в определен от съда срок може да посочи и представи нови доказателства (чл. 110, ал. 2).

1.2. Законът обаче не въздига първото заседание в преклузивен срок за посочване на ДС. И след него страните могат да сочат ДС. Съдът е длъжен да ги допусне, щом като те са допустими, относими и необхо­дими. Нещо повече, той е длъжен по свой почин да отложи делото, ако прецени, че то не може да се реши правилно, без да се съберат нови ДС. Законът санкционира късното посочване на ДС не с тяхното недопуска­не, а с отговорност на страната за разноските, предизвикани от съ­бирането на късно посочените ДС (чл. 65, ал. 1). Тази отговорност сочи, че съдът е длъжен да събере късно посочените ДС, стига те да са необходими за правилното решаване на делото.

1.3. От правото на страните да сочат ДС и след първото заседание не е допустим валиден отказ. Даже да се е отказала от събиране на по­сочено от нея ДС, страната може отново да го посочи . Страната може да сочи нови ДС не само за нови факти, но и за такива, за които ДС са били посочени и събрани, но не са дали резултат, т.е. фактът е останал недоказан въпреки тяхното събиране.

1.4. В много случаи страната сочи ДС, за да опровергае с тях ДС, посочени от противната страна. Ето защо всяка страна има право да иска да бъде уведомена за доказателствените искания на противната страна. Само така се обезпечава равенството на страните и тяхното състезателно участие при посочване на ДС.

1.5. Крайният момент за посочване на доказателства пред първата инстанция е приключване на устните състезания. Но ако страната е пропуснала да посочи доказателства пред първата инстанция, тя може да обжалва решението на това основание и да посочи новите доказателства пред втората инстанция, докато делото е висящо пред нея.

2. Представянето на ДС се състои във физическото им предоставяне в държане на съда.То е възможно относно документите и вещест­вените ДС.Представянето следва посочването на ДС или съвпада с не­го по време.То не е обаче идентично с него.Документът може да бъде посочен,но да не бъде представен.Законът сам подчертава разликата между посочване и представяне на ДС,когато в чл.110,ал.1 изисква до­кументите не само да се посочат,но и да се представят в първото засе­дание.По аналогия същото трябва да се приеме за движимите вещест­вени ДС,които могат да бъдат донесени в съда(снимки,чертежи,мост­ри и др.). Представянето на документите и на веществените ДС е необходимо условие,за да бъдат те събрани,т.е. възприети от съда.За да представи документа или вещественото ДС,страната трябва да ги държи. Намиращи се в чуждо държане документи или веществени ДС тя не е в състояние да представи. За да постъпят подобни документи или веществени ДС в съда, се върви по различен път в зависимост от това у кого те се намират. Законът дава правила само за документите, но те тряб­ва да се приложат по аналогия и за веществените ДС.

2.1. Когато документът се намира по твърдение на страната в държа­не на противната страна, съдът задължава тази страна да представи документа(чл.152),след като намери въз основа на обясненията и до­казателствата,представени от молителя,че документът има значение за делото и се намира у противната страна.Ако страната, задължена да представи документа,не изпълни това задължение,съдът може да при­ложи чл.128,ал.2 и да приеме за доказани тези факти.за чието устан.се иска документът да бъде представен.

2.2. При същите условия съдът може да задължи трето лице да представи намиращ се у него документ (чл. 153). Препис от.молбата на страната се връчва на третото лице, за да вземе становище по нея. Ува­жи ли съдът молбата, третото лице е длъжно да представи документа. Не го ли представи, съдът му налага глоба от 20 до 50 лв. и го подкан­ва да представи документа (чл. 73). Непредставянето на документа мо­же да доведе до постановяване на решение, неизгодно за страната. За вредите, които тя понася от това решение, третото лице отговаря, защото е причинило с виновния си отказ да представи документа,който съдът не може да вземе предвид(чл.153,ал.3).Същото важи, когато у третото лице се намира веществено ДС(вж. чл.73).

2.3. Необходимият за решаване на делото документ може да се нами­ра в държавно учреждение или да бъде съставен от него. Когато страната срещне спънки да се снабди с него от държавното учреждение, съдът може да го изиска или да даде на страната съдебно удостоверение за необходимостта от документа. При представяне на такова удостоверение учреждението е длъжно да издаде искания документ или да обяс­ни причините, поради които не може да го издаде (чл. 148). По същия ред могат да се изискат от държавното учреждение намиращи се в него веществени ДС (например чертежи, регулационни планове и др.).

3. ДС се посочват и представят, за да бъдат събрани. Съдът обаче не е длъжен да събере всяко посочено или представено от страните ДС. Такова задължение той има само относно допустимите, относимите и необходимите ДС. Затова, преди да събере посочените и представени ДС, съдът преценява основателността на доказателственото искане. Тази проверка завършва с допускане или недопускане на исканите ДС. За да бъде събрано, ДС трябва да бъде обаче и необходимо. То е необ­ходимо, когато по делото не са събрани ДС за съответния факт или чрез събраните ДС той не е установен. Според чл. 129, ал. 2, когато за установяване на едно и също обстоятелство страната сочи повече сви­детели, съдът може да допусне само някои от тях; останалите свидетели се допускат, ако призованите не установяват спорното обстоятелство.

По Допускане на ДС съдът се произнася с определение в открито заседание, ако доказателствените искания са направени в него (например в първото заседание) или в закрито заседание - ако те са направени с отправени до съда писмени молби вън от съ­дебното заседание (чл. 111, ал. 1). В определението си съдът определя начина за съби­ране на ДС, дава на страните срокове за представяне на документите или на веществе­ните ДС, ако те не са представени в първото заседание, и посочва разноските, които трябва да внесе страната, която иска ДС, за тяхното събиране. Тези разноски включват възнагражденията на свидетелите и вещите лица, сумите, необходими за извършване на огледа (чл. 61-62). Когато събирането на някое ДС е съмнително или представлява осо­бена трудност (например разпит на свидетел, живеещ в държава, с която нашата страна няма договор за правна помощ), съдът в определението си за допускането му опре­деля срок за събиране на това ДС, след изтичането на който делото ще се разгледа и без него.

По допускането на ДС съдът се произнася само след като изслуша страните. Изслушването предпоставя, че всяка страна се уведомява за доказателствените искания на противната страна. Такова уведомяване е винаги необходимо, когато доказателственото искане е би­ло направено с отделна молба вън от първото заседание. Уведомя­ването е ненужно, когато доказателственото искане се прави в първото заседание, защо­то страната знае, че това заседание е предназначено, за да се направят в него доказател­ствените искания, за да бъдат те обсъдени и съдът да се произнесе по тях (чл. 109 и 110).

4. Събирането на ДС се състои в извличане, възприемане и удос­товеряване на съдържащите се в тях сведения за фактите по делото. То става от съда с участието на страните, като те се призоват за заседанието, насрочено за събиране на ДС. Едно от най-тежките проце­суални нарушения се състои в лишаване на страната от възможността да участва в събиране на ДС. То се санкционира с отмяна на влязлото в сила решение (чл. 231, б. „е"). Събирането на ДС може да започне още в първото заседание, но то се съсредоточава в заседанието за решаване на делото и завършва с приключване на устните състезания. След тях могат да бъдат събрани ДС само ако съ­дебното дирене бъде възобновено с определение на съда. Така съдът трябва да постъпи, ако установи при постановяване на решението, че по делото съществуват доказателствени празноти. Съдът е длъжен да събере всички допуснати ДС. Съдържанието на всички събрани гласни ДС се удостоверява в съдебния протокол. В не­го могат да бъдат нанесени и скици и чертежи на огледания недвижим имот. Документите се прилагат към делото и образуват част от съдеб­ното досие. Когато съдът е обусловил събирането на ДС от внасяне на необходимите за това разноски, ДС се събира само ако заинтересуваната страна внесе разноските, а ако не ги е внесла, само ако доведе на заседанието свидетелите или вещите лица (чл. 111, ал. 3). Срокът за внасяне на разноските тече от деня на заседанието, в са били допуснати, даже и страната да не се е явила (чл. 111, ал. 2). Пропус­кането на срока обаче не лишава страната от правото да внесе разноските преди засе­данието и да иска да бъдат призовани от съда свидетелите и вещите лица, но това не е основание за отлагане на делото (чл. 111, ал. 3).

4.1. Изискването за непосредственост налага съдът сам да събере доказателствата и да реши делото чрез същия решаващ състав, който ги е събрал. Това изискване е императивно и не може да се дерогира по взаимно съгласие на страните. ДС могат да се намират вън от района на съда, така че тяхното събиране от съда е свързано с големи разноски и опасност за отлагане на делото. В такъв случай и кога­то събирането на ДС от самия съд не е наложително, ДС могат да бъдат събрани от ра­йонния съд, в района на който те се намират (чл. 112, ал. 1 и 163). Това е т. нар. събиране на ДС по делегация (по съдебна поръчка). Съдът съобщава на делегирания съд срока, до който ДС трябва да бъдат събрани (чл, 112, ал. 2). Всички въпроси във връзка със събирането на ДС се разрешават от деле­гирания съд (чл. 112, ал. 3). Така например той ще се произнесе по искането да се отстрани вещо лице като заинтересувано от изхода на делото (чл. 158); той ще наложи глоба на неявилия се свидетел и ще постанови да бъде доведен принудително и т. н. Недопустимо е съдът да основе решението си на доказателства, събрани по делегация, ако съдебната поръчка не е била налице към делото в последното заседание.

4.2. За събиране на отделните ДО законът предвижда особени правила. 1) Свитетелските показания се събират чрез разпит на свидетеля. Преди разпита съдът снема самоличността на свидетеля, за да няма съмнения относно тъждеството на лицето, ако се постави въпрос за отговорност поради лъжесвидетелстване. Той напомня на свидетеля отговорността му пред закона, ако лъжесвидетелства (чл. 138, ал. 1). След това свидетелят дава обещание, че ще говори истината (чл. 138, ал. 2). Понеже задълже­нието на свидетеля да говори истината произтича от закона, неспазването на чл. 138 не опорочава неговите показания. Всеки свидетел се разпитва отделно и докато не бъде разпитан, не може да присъства при разпита на другите свидетели (чл. 140, ал. 1). Както съдът, така и страните могат да поставят на свидетеля въпроси, на които той е длъжен да отговори. Въпросите не трябва да бъдат подсказващи или влия­ещи. Те могат да бъдат насочени не само към извличане на сведенията, с които свидете­лят разполага, но и към разкриване достоверността или недостоверността на неговите показания. Разпитаният свидетел може да бъде повторно разпитан по почин на съда, по искане на страната или по негово искане (ако например свидетелят твърди, че показанията му са записани невярно в протокола - вж. чл. 140, ал. 2). При разногласие между сви­детелите, за да разреши съмнението, съдът може да разпореди да се разпитат противоречащите си сви­детели очи в очи, т. нар. очна ставка. На такъв разпит могат да бъдат подложени съвместно свидетелят и страната (чл. 141). Защото за достоверността на сви­детелските показания може да се съди и като се съпоставят с обясненията на страната, особено когато тя е разпитана по реда на чл. 114. Когато свидетелят не знае български, разпитът му става с помощта на преводач – чл. 5 важи и в този случай.

2) Преди да разпита вещото лице, съдът постъпва както при свидетелите. Той снема самоличността на вещото лице, напомня му отговорността пред закона, ако даде невярно или заинтересувано заключение, и го поканва да даде обещание, че ще даде заключението си без всякакво пристрастие (чл. 160). След като даде това обещание, вещото лице прис­тъпва към излагане на своето заключение. Ако го е представило в писмена форма и то е известно на страните, вещото лице може да се ограничи да потвърди пред съда, че представеното заключение е негово и че го поддържа. Вещото лице е длъжно да отговори на всички въпроси, които съдът и страните могат да му поставят. Както при свидетелите, те­зи въпроси могат да бъдат насочени било към извличане на допълнителни сведения от ве­щото лице, било към проверка на достоверността на неговото заключение.

3)Веществените ДС се събират чрез оглед и освидетелстване.Те могат да бъдат въз­ложени не само на делегиран съд,но и на делегиран съдия от решаващия състав(чл.163).Когато събирането на веществени ДС изискваспец.познания(например при оспорва­не истинността на подпис,изискващо сравняване на подписи-чл.155),съдът може да пос­танови събирането на веществените ДС да стане с участтие на вещи лица(чл.162).

След като бъдат събрани, ДС се подлагат на обсъждане чрез устните състезания между страните и на преценка от съда при постановяване на решението.

5. Обезпечаването на доказателствени средства (ДС) е предвари­телното тяхно събиране, предхождащо било предявяването на иска, би­ло тази фаза от развитието на образувания исков процес, когато става събирането на ДС (чл. 165 и 166).

5.1. За да се пристъпи към обезпечаване на ДС, нужно е да съществу­ва опасност, че някое ДС ще се изгуби или че неговото събиране ще се затрудни (например, че болен свидетел ще умре; че ще се заличат веществени. следи от подлежащия на установяване факт напр. повреди върху вещ и т. н.). Когато се касае за обезпечаване на ДС по бъдещ иск, то може да се допусне само по молба на заинтересуваната страна.

5.2. Когато делото е висящо, обезпечаването на ДС се извършва от съда, пред който делото е висящо. Когато се касае за обезпечава­не на ДС по бъдещ процес, компетентен е районният съд, в чийто район се намира ДС, което трябва да се обезпечи (където живее лицето, което трябва да се разпита, или където се намира вещественото ДС) - чл. 166, ал. 1. Районният съд е компетентен да обезпечи ДС не само по дела, подведомствени на съдилищата, но и по дела, възложени от страните на арбитраж (чл. 9 ЗМТА).

5.3. Преди да се пристъпи към събиране на ДС, чието обезпечаване се иска, трябва да се допусне обезпечаването на ДС, като се провери дали са на лице предвидените от закона условия.

1) Производството по допускане на обезпечаването започва по искане на заинтересуваната страна. Препис от молбата се връчва на противната страна. При обезпечаване на ДС по бъдещ процес страни са тези лица, които ще бъдат стра­ни по бъдещия процес. На тях ще се противопостави доказателствената сила на събрани­те ДС и затова те са легитимирани да участват в производството по тяхното събиране. По време на обезпечаването на ДС противната страна обаче може да бъде неизвестна (нап­ример причинителят на непозволеното увреждане не е още открит). За да не се осуети обезпечаването, съдът назначава представител на неизвестната страна, който от нейно име участва в обезпечаването на ДС. Нему се връчва препис от молба за допускане на обезпечаването (чл. 168). По същия начин следва да се постъпи, когато е неизвестен адре­сът на противната страна. Призоваването на тази страна чрез обнародване (чл. 50) проти­воречи на бързината, с която понякога трябва да се отговори на нуждата от обезпечаване, напр. свидетелят очевидец на непозволеното увреждане, наранен от причинителя, може във всеки момент да умре.

2) В отговора на молбата за обезпечаване противната страна може да се противопостави на обезпечаването, като изтъкне данни, сочещи липсата на интерес от него. Тя може също да поиска да бъдат събрани по­сочени от нея ДС, ако те са тясно свързани с ДС, които ще се обезпеча­ват (например отнасят се до тяхната достоверност - чл. 167).

3) По допускане на обезпечаването съдът се произнася в закрито заседание. Определението му, с което молбата не се уважава, подлежи на обжалване с частна жалба (чл. 166, ал. 3), защото създава опасност за за­щитата на материалното право.

5.4. Обезпечаването на ДС е предварително развиваща се (антиципирана) фаза на предстоящия или висящия исков процес. Тя трябва по­ради това да се развие съобразно с неговите правила: събирането на ДС, които се обезпечават, става съобразно с чл. 169 по „общите прави­ла". Затова по естеството си производството по обезпечаване на ДС, даже когато се развива по повод на бъдещ исков процес, не е ох­ранително, а спорно. По него има две срещупоставени страни и, както видяхме, то се подчинява не на правилата на охранителните производст­ва, а на правилата на исковия процес, чиято съставка представлява. Могат да се обезпечават всички ДС, защото спрямо всички може да възникне нужда от обезпечаване. Законът визира изрично само гласните и веществените ДС, защото те най-често се обезпечават (чл. 166). Но може да се обезпечи документ, който се намира у противната страна. Може да се извърши разпит на противната страна по реда на чл. 114, ако има опасност страната да умре или да замине в чужбина, а може да се очаква, че разпитът й ще завърши с признание. Разноски за събиране на ДС се внасят, но не се присъждат в полза на страната, поискала обезпечаването, защото нейното право на разноски зависи от изхода на делото. Затова този въпрос се решава едновременно с решаването на де­лото (чл. 170).

5.5. ДС, събрани по реда на обезпечаването, се включват в бъдещия или висящия исков процес със същата доказателствена сила, която биха имали, ако биха били събрани в съответната фаза на висящия процес.

1. Първо заседание по делото. Основното предназначение на първото заседание (ПЗ) не е да се ре­ши в него делото, а да се подготви, за да бъде решено в следващото за­седание. Освен подготовка на делото ПЗ изпълнява още две функции: 1) да се провери допустимостта на иска и 2) да се упражнят в него някои процесуални права, които с приключване на ПЗ се погасяват.

1.1. ПЗ започва с проверка на допустимостта на иска (т. нар. предварителни въпроси по чл. 108, ал. 1). Преди ПЗ съдът про­верява допустимостта на иска само въз основа на данните на исковата молба, без да из­слушва ответника. В това заседание той трябва да има възможност да упражни процесуалната си защита срещу иска , като изтъкне ос­нованията за неговата недопустимост. В ПЗ съдът взема становище по допустимостта на иска, като по от­вод на ответника или служебно проверява дали са налице положителни­те и дали липсват отрицателните процесуални предпоставки. Ако се окаже, че правото на иск не съществува или е ненадлежно упражне­но, съдът не пристъпва към действия по подготовка на делото, а постъпва съобразно с естеството на порока, от който е засегнато учредява­нето на процеса. Установи ли, че процесът е редовно учреден, съдът дава ход на делото по същество, като предприема неговата под­готовка за решаване.

1.2. Подготовката на делото се състои в попълване на делото с це­лия отнасящ се до него фактически и доказателствен материал.

1) Тя започва с устен доклад на делото. Докладът цели да изясни на страните предмета на делото, като го квалифицира правно. Яс­нотата по естеството на правото, предмет на делото, ще напъти страни­те да изнесат всички релевантни за неговото съществуване факти. Ето защо докладът не може да се ограничи да възпроизведе накратко съдър­жанието на исковата молба.

2) Следващата стъпка се състои в изясняване на фактическата страна на спора (чл. 108, ал. 1). То се постига чрез въпроси, които съ­дът поставя на всяка страна относно фактическите твърдения на друга­та страна (чл. 109, ал. 2). Целта е да се уточнят фактите, от които про­изтича спорното право, да се провери дали те се признават, или отри­чат, какви са възраженията срещу иска и евентуалните реплики или дуплики. В ПЗ всяка страна трябва да изчерпи своите фактически твърдения, като изнесе всички правнорелевантни и доказателствени факти, които обосновават нейните искания, възражения, реплики или дуплики (чл. 109, ал. 1). В това заседание ответникът заедно с процесуалната си защита трябва да упражни и защитата си по същество срещу иска. Същевременно чрез фактическите твърдения на двете страни се постига отделяне на спорното от безспорното, т. е. очертават се фак­тите, които се нуждаят от доказване, и фактите, които не се нуждаят от доказване. За да изключи всякакви съмнения в тази насока, съдът с оп­ределение посочва кои са фактите, които не се нуждаят от доказване, и нарежда те да се впишат в протокола (чл. 109, ал. 4).

3) Въз основа на отделянето на спорното от безспорното може да се предприеме опит да се напътят страните доброволно да уредят своя спор, като сключат по него съдеб­на спогодба. Такъв опит съдът е длъжен да предприеме (чл. 109, ал. 1). Желателно е той да не се ограничи в покана за спогодба, но да даде и указания относно възможните способи за доброволно уреждане на спо­ра. Постигне ли се спогодба, съдебната намеса се изчерпва и делото се прекратява .

4) Не се ли постигне спогодба, съдът пристъпва към попълване на делото с доказателства. Страните трябва да изчерпят в ПЗ всички свои доказателствени искания, отнасящи се до тия доказателствени средст­ва, които до ПЗ са известни на страната или са могли да й станат извест­ни при полагане на дължимата грижа. Тия доказателства страната е длъжна да посочи в ПЗ под страх на отговорността по чл. 65, ал. 1 за разноските, които ще предизвика чрез събиране на късно посочените доказателствени средства (чл. 110, ал. 1). Освен това всяка страна е длъжна да представи в ПЗ и всичките си писмени доказателства, с кои­то към този момент разполага, като за неизпълнение на това за­дължение носи отговорността по чл. 65, ал. 1 (ТР 1/2000). Във връз­ка с възражението на ответника, ищецът в определен от съда срок може да представи и да посочи нови доказателства (чл. 110, ал. 2).

5) Последното действие на съда по подготовката на делото е пре­ценката на направените доказателствени искания и допускането на всички допустими, относими и необходими доказателствени средства чрез нарочно определение, което се вписва в съдебния протокол (чл. 111, ал. 1). С допускането на доказателствата ПЗ се приключва и делото се отлага за следващото заседание.

1.3. До приключването на ПЗ трябва да бъдат упражнени редица процесуални права на страните, чието по-късно упражняване би спъна­ло бързото решаване на делото. Затова тези права се погасяват, ако не бъдат упражнени до завършването на ПЗ.До приключването на ПЗ трябва:

1) да се оспори цената на иска (чл. 56, ал. 1);

2) да се предяви отвод за липса на местна подсъд­ност или за договор, предвиждащ отнасяне на спора пред арбитражен или чуждестранен съд (чл. 92, ал. 4);

3) да се предяви нас­рещен иск (чл. 104, ал. 1), както и да се привлече трето лице-помагач, и евентуално да се предяви срещу него обратен иск (чл. 175).

1.4. Макар и да е предвидено за подготовка на делото, ПЗ може да бъде използвано и за решаване на делото. Няма забрана за съда да пос­тъпи така - нещо повече, да се приключи делото в ПЗ, е твърде жела­телно, стига да е възможно. А то е възможно, когато ответникът приз­нае иска или пък в ПЗ се събере целият необходим за делото доказателствен материал (например представят се отнасящите се до спо­ра документи, тяхната истинност не се оспорва и никакви други доказа­телствени искания не се правят).

Ако в ПЗ не се постигне решаване на делото,то се отлага за раз­глеждане и решаване в следващо заседание.