10 декември 2011 г. Тема: здравеопазване

Собственикът има право да се разпорежда с фирмите си както иска – да ги окрупнява, ликвидира, да сменя ръководството и плочките по пода. Когато фирмите му са държавни и това става с обществени пари обаче, този, който плаща за промените, трябва да получи пълна яснота как се харчат средствата му и избор да се съгласи или не.

Точно това обаче не се случва при поредния палиативен опит да се спрат течовете от болниците, без самата здравна система да бъде реформирана като цяло. Клиниките в България са твърде много и доскоро нямаше никакви ограничения за това да бъде построена нова. Сега държавата за пореден път е решила да намали броя на тези, които получават обществени средства, но без да съкращава държавните болници. Клиниките, които ще имат това право, би трябвало да са големи, с много легла и апаратура, което в сегашния момент означава... държавни. Проблемът е, че отсяването ще става по правила, писани от самата държава (в случая здравната каса) и определено заплашва частните и общинските клиники, както се разбира от думите на самия здравен министър пред "Капитал Daily".

Според проекта за промяна в закона за лечебните заведения, който беше одобрен от правителството, във всяка област в страната ще има ограничен брой специализирани и многопрофилни болници, които могат да получават пари от здравната каса. Правилата за сключване на договор за получаване на средства за лечение от касата ще бъдат писани от самата каса. Ако болницата не попадне в списъка, пациентите ще бъдат принудени да си плащат в брой, независимо че са осигурени и искат да се лекуват точно там.

В случая обаче държавата ограничава правото на избор на осигурените къде да насочат вноските си за здраве. В девет области новите болници ще трябва да чакат да фалира или да бъде затворена вече открита клиника, за да кандидатстват за договор със здравната каса – сред тях са София-град, София-област, Пазарджик, Пловдив, Кюстендил, Плевен, Стара Загора, Габрово.

Първоначалната идея на правителството беше нова болница да работи на свободния пазар една година, преди да може да кандидатства за договор със здравната каса, но тя беше отхвърлена.

Мерките за ограничаване на плащанията за болниците, които са близо 400 и гълтат близо 1.3 млрд. лв. годишно, обаче едва ли ще свършат работа в този им вид, вместо да се осигури свободен избор на клиника и те да се категоризират или акредитират по начин, по който това става с университетите. Промяна би могло да има само ако правилата не се пишат от държавата, която е пряк конкурент с частните болници, и ако те са еднакви за всички.

Право на решение как да се харчат здравните му вноски би трябвало да има само пациентът. Това, което се предлага, е държавата да решава вместо него къде да насочи парите му.

Каквото и да направи обаче, държавата е в

Конфликт на интереси

Тя е най-големият собственик на болници в България. От над 400 договорни партньора на здравната каса само 88 болници са частни. Останалите са държавни и общински. Основните приходи на всички клиники идват от здравната каса, тъй като пациентите не са склонни да плащат за лечение, което може да бъде покрито от здравните им вноски.

Нови държавни болници не се строят, защото държавата няма пари за това. За сметка на това през изминалите години имаше достатъчно възможности да обзаведе болниците си с апаратура, а сега с европари ще продължи да го прави, тъй като частните и голяма част от общинските клиники нямат право да кандидатстват за тези средства.

В момента единствените нови болници са частни. Факт e, че те се появяват там, където има голям брой пациенти и лекарите са си изградили име, и ги няма там, където няма достатъчно добри пътища или населението е минимално. Държавата не насърчава появата на болници в слабо населени места.

Така според поправките, ако в София се появи нова частна клиника, пациентите няма да имат право да я изберат или ще трябва да си платят в брой, защото вече съществуват повече от 50 болници. Те може и да не им свършат работа, но да отговарят на критериите, които ще въведе здравната каса.

В същото време здравната каса е напълно одържавена – директорът й се назначава от парламентарното мнозинство, а надзорът й е с преобладаващо участие на представители на държавата. Това би било нормално, ако държавата внасяше по-голямата част от парите за здравни вноски. Само че тя осигурява с парите от данъците на частния сектор 4.5 млн. души – държавни служители, пенсионери, деца, студенти, и дава за тях минимални суми, като за всички тях плаща общо 941 млн. лв. В същото време 1.5 млн. души от частния сектор внасят освен данъци, с които държавата осигурява тези 4.5 млн. души, и здравни вноски – 1.661 млрд. лв. В крайна сметка тези 1.5 млн. души нямат правото да решат на кого да дадат парите си за здраве, защото това във всички случаи решава одържавената здравна каса.

Същото ще се случи и с болниците през следващата година – здравната каса ще определи правилата, по които да работи с тях. В това не би имало нищо лошо, ако държавата реши да затвори част от ненужните клиники, преговаря с общините те да го направят или мотивира частни инвеститори да строят в обезлюдените и труднодостъпни райони. И ако има някакви видни за всички критерии.

Кой е по-избран

Според здравния министър критериите, по които касата ще определя с коя болница да сключи договор, са много ясни - колко болни са минали през нея, с каква апаратура и с какви лекари разполага болницата, какви и колко заболявания се лекуват там.

Министърът изтъква, че болниците трябва да имат минимален брой легла и че ще има окрупняване на големите държавни болници. "На първо време е напълно достатъчно да спрем негативната тенденция за раздробяване и разширяване на болничната мрежа. Ако сложим рамката и можем през следващите години на база на стандарти, сливания и окрупнявания на болници да оптимизираме болничната мрежа", коментира д-р Стефан Константинов.

Само че истинско пресяване би трябвало да се прави по качеството на лечение и по ефективността на изразходваните средства, а не по това кой колко е голям. И до момента нито една болница не публикува данни, които биха били ясни на всеки - брой оперирани и брой излекувани болни, брой пациенти, които се лекуват за втори път, смъртност при операциите, проучвания за удовлетвореността на пациентите за качеството и отношението на лекарите, биографии на докторите и техния професионален опит.

Стои и въпросът дали здравната каса е обективен разпределител на обществени средства. Тя определя лимити за прием на всяка болница и бюджети, за които всяка година ставаха скандали.

Д-р Атанас Атанасов, секретар на сдружението на общинските болници, които заедно с частните се очаква да пострадат най-много от бъдещото ограничение, коментира поправките като "стара традиция, при която не се взимат готови, работещи модели на болнично здравеопазване, а се правят български с тел и лейкопласт и след това се чудим защо не работят". "Другата ни болест в случая са двойните стандарти – правим правила, които искаме да се спазват от другите, но не и от нас", коментира той. По думите му по време на обсъждането на законопроекта трябва да се види къде този модел работи в полза на всички участници на пазара и пациентите. Според лекари от частни болници, с които "Капитал" разговаря, но които държат имената им да не се цитират, схемата е порочна и действа и в момента - "който е симпатичен по някакъв начин на НЗОК, той ще остане на пазара и ще има големи бюджети, независимо дали има нужда от него". Те смятат, че критериите трябва да са публични и пациентите да могат да избират, а не да се прави преструктуриране на държавните болници и тяхното уедряване за сметка на частните и по-малките общински болници.

"Всичко, което се даде като прогнозен бюджет на болниците, те го отчитат до стотинка, при това и надчитат до 10%, колкото им позволява законът. Аз не виждам от огромния брой отчетени лекувани болни да се е подобрило качеството, отношението към пациентите, не виждам и да се е подобрило положението на лекарите откъм заплащане. Става въпрос за една нереформирана система, при която липсва система за контрол и за контрол от страна на пациента, в която не може да се види какво конкретно е направено за него. Ние ще настояваме да се осъществи идеята за електронно здравно досие и решенията да се взимат на базата на достатъчно данни за начина и ефективността от изразходването на здравните вноски", коментира Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация.

Концентрацията на всички медицински дейности е добро начинание и във всеки областен град трябва да има голяма болница с всички отделения. Но малките специализирани клиники също имат своето място и е редно да бъдат равнопоставени с държавните.

В сегашния вид обаче здравните институции са поставени в ситуация да пестят, да направят реформа без пари и да се оправят в лабиринта на недобре управляваните пари за здраве.


Докторе, къде?
Словакия е поредната държава от Централна и Източна Европа, в която лекарите си стягат багажа заради ниски заплати
Марина Станева

"И сега какво? Да си внесем лекари от Пакистан?", коментира пред "Капитал" словашката студентка Луция Ковачова. Както мнозина свои сънародници и тя е обезпокоена от перспективата да няма достъп до медицинска помощ, след като около 2000 лекари от общо 7000 в държавните болници депозираха оставките си в знак на протест срещу ниските заплати. Това бе кулминацията на продължилия с месеци спор между медиците и правителството относно исканията лекарското заплащане да бъде приближено до западноевропейските стандарти.

Заради кризисната ситуация в страната бе обявено извънредно положение в 15 от общо 96 болници, а правителството на Ивета Радичова заяви, че ако лекарите не останат на работните си места, са заплашени от глоби.

Внос на лекари ...

Изправено буквално пред разпад на медицинския си сектор, правителството се принуди да помоли съседните страни да изпратят медици. Първата откликнала логично бе Чехия, която се съгласи да командирова в Словакия 30 военни лекари за 60 дни. Австрия и Полша предложиха да лекуват словашки пациенти в свои болници близо до границата. Тази полувоенна ситуация, естествено, не може да продължи дълго.

Пълният колапс на словашкия медицински сектор бе предотвратен в последния момент. "Постигнахме споразумение след дълги и тежки преговори", заяви в събота пред репортери изглеждащата изтощена Радичова след среднощна среща с представители на протестиращите лекари. Според споразумението брутните месечни заплати на медиците ще се увеличават на три етапа и ще достигнат 1767 евро през 2013 г., което все пак е по-малко от исканото от синдикатите.

Първоначално правителството предложи средно увеличаване с 300 евро, което бе далеч от исканото вдигане с между 600 и 1000 евро. Радичова заяви, че е съгласна, че лекарските заплати са ниски, но бе категорична, че правителството не може да си позволи по-големи увеличения заради кризата. Тя посочи, че за Словакия предстоят строги икономии, за да намали фискалния си дефицит до под 3% от БВП през 2013 г.

В момента заплатите на някои словашки лекари достигат до около 1500 евро по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Синдикатите обаче посочват, че тази сума включва и заплащането за извънредно работно време и за допълнително свършена работа, и всъщност средната месечна заплата в здравния сектор е наполовина по-малка.

... и износ

Протестите в Словакия са само част от една тревожна тенденция - напоследък все повече медици от Централна и Източна Европа си стягат багажа и се отправят към по-заможните членки на еврозоната, както и към САЩ и Австралия. От България, през Румъния до Унгария все повече лекари, хирурзи и анестезиолози имигрират в страни като Великобритания, Германия и Швеция, пише електронното издание EUbusiness. Трудно е да спреш специалисти, чиято професия е наистина универсална. По данни от 2009 г. източноевропейските държави харчат за здравеопазване около 3% от БВП, докато в Западна Европа този процент е 8%. Словашката лекарка Елена Хорватова например си стяга багажа за Джеда, Саудитска Арабия. "У дома работех 48 часа нонстоп. За този период поемаш 8 новородени и четирима пациенти и се връщаш вкъщи след два дни ужасно изморен, а няма с какво да нахраниш децата си", разказва тя пред Reuters.

В България по 1200 сестри напускат страната на година, сочи статистика на Асоциацията на професионалистите по здравните грижи. Те печелят около 400-500 лв. на месец, което е няколко пъти по-ниско от средното заплащане на сестра във Великобритания. Според здравното министерство разполагаме само с около половината от необходимите 60 000 сестри за функционирането на сектора. Най-силно липсата на медици се усеща в сферата на бързата помощ и на анестезиологията.

Миналата година над 1100 унгарски лекари са подали молба за разрешително да работят в чужбина, което е с 25% повече от 2009 г. Според официалните данни натовареността на медиците се е увеличила през последната година, но заплатата им е останала същата – 550-740 евро на месец, което се равнява на надницата на сервитьор в луксозно кафене. Болничната работа в момента се извършва от ограничен брой персонал и така напрежението става непоносимо. В същото време вече пенсионирани лекари са викани отново на работа, за да запълнят освободените места, особено в провинцията. В момента около 2500 млади унгарски лекари заплашват да напуснат страната, ако не получат увеличение от 330 евро.

Положението не е по-розово в Румъния, където заплатите на медиците бяха орязани с поне 13% вследствие на обявените от правителството икономии. Броят на докторите, които искат да напуснат страната, почти се е удвоил през 2010 в сравнение с предишната година. Според данни на Румънския лекарски колеж над 4000 доктори са емигрирали от 2007 г. насам.

В Прибалтийските страни заплатите на здравните служители също са ниски и обикновено хирурзите взимат не повече от 800 евро на месец. Миналата година Латвийската медицинска асоциация алармира, че броят на лекарите, заминали да работят в чужбина, се е увеличил три пъти. Изненадващо, но в рая на електронните услуги Естония недоволството на докторите е предизвикано не толкова от заплатите, колкото от ниските стандарти и обезсърчаващата бюрокрация. "Настоящата здравна система в Естония е почти същата като тази от съветско време. Бюрократите решават как и за какво отива финансирането", обяснява пред AFP д-р Иво Колтс, който също така преподава анатомия в университета в Тарту.

Да получаваш колкото механик

Протестите в Словакия сега много приличат на тези в Чехия преди няколко месеца, когато 4000 медици, или около една четвърт от практикуващите в страната, депозираха оставките си. Това доведе до известно увеличение на заплащането, договорено да стане постепенно до 2013 г. Преди това новозавършилите доктори вземаха базова заплата от около 650 евро, по данни на местните синдикати, а средната заплата в сектора бе 900 евро. В резултат около 250 лекари на година търсят препитание на Запад, повечето от които са 30-40 годишни и са в професионалния си разцвет. В свой репортаж британската ВВС разказва за чешкия онколог Петър Пап от град Усти над Лабе. С максимални извънредни часове брутната му заплата достига 750-880 евро, което е под средното за страната възнаграждение. След данъците, здравната и социална осигуровка му остават чисти 675 евро, което е колкото взима и един механик. При това от тях 260 евро отиват за наем.

Здравното министерство коментира пред ВВС, че е малко вероятно толкова много чешки лекари да си намерят работа в чужбина, тъй като повечето нямат нито необходимите езикови познание, нито специалната паневропейска квалификация, необходима, за да работят навън.

Светъл лъч в сектора е Полша, където правителството предотврати изтичането на медици с решението си от 2006 г. да вдигне заплатите с до 40% и да инвестира в обучителни програми. В момента дори се забелязва тенденция доктори да се завръщат от чужбина, тъй като средното заплащане вече достига 2424 евро. Това пак е по-ниско, отколкото на Запад, но пък там цената на живота е по-скъпа и покупателната способност пада.

Дори да искат обаче, някои държави може да нямат избора на поляците. Скорошно проучване в Словакия например показва, че повече от половината запитани смятат, че докторите трябва да се задоволят с това, което може да им отпусне правителството - в условия на криза те далеч не са единствените, които искат повече.


Видин с рекорден брой пациенти без здравни вноски
Вземат ни имането за неплатени осигуровки

Сменят шефове на затънали в борчове болници
Бойко КИЧУКОВ

Данъчните да отнемат имуществото на длъжници, които не плащат здравните си осигуровки. Това предлага здравният министър Стефан Константинов, става ясно от стенограмата от заседанието на правителството в сряда.

„Необходими са два подхода. За едните, които имат някакъв доход, а не са си платили - драстично увеличаване на санкциите. Но след това НАП трябва да им събира тези задължения, включително ако трябва да им продава имущество. Трябва да бъдат тълкувани като длъжници на държавата. А тези, които са социално слаби, вече да се намери начин да им се компенсира основният пакет, който им покрива касата”, разкрил плановете си пред министрите Константинов. Той уточнил, че вече са водени разговори с депутатите от бюджетната парламентарна комисия за съответните промени в Закона за здравното осигуряване.

Константинов изложил възможните мерки срещу неплащането на задължителните вноски след заръка на премиера Бойко Борисов да действа за решаването на проблема. Дискусията се разразила при приемането на измененията в Закона за лечебните заведения, които целят предотвратяване на разхищения от страна на болниците. Според Борисов разходите в много от големите болници с натрупани дългове са основно за консумативи и лекарства. „Аз съм убеден, че контролът там е занижен. На практика държавата дотира чрез болниците тези, които не се осигуряват, и ги лекуват без пари. Искам да се помисли и укриването да се регламентира. В противен случай дълговете непрекъснато ще набъбват и ще стане, както в НОИ. Всъщност чрез държавния бюджет се попълват всички дупки, където системите не работят. Константинов, предложете ми вариант, включително санкции, включително да се сменят началниците на тези болници, но това трябва да се случи”, обърнал се премиерът към здравния министър. Той разпоредил да се предприемат съответните промени в законодателството още тази година. Борисов все пак дал за пример Окръжна болница в столицата, като посочил, че преди е имала дългове, а сега излиза на плюс с 1 млн. лв. и дори сама е платила за инфраструктурата пред сградата й. „Въпросът е на управление. Не може да накупуват толкова апаратура и лекарства и да задължат държавата след това да плаща след тях”, възмутил се министър-председателят. Константинов от своя страна констатирал, че голяма част от борчовете на здравните заведения са натрупани при предходното правителство

По думите му в пловдивската болница „Свети Георги” са ставали абсолютни безобразия. Той пояснил, че докато през 2011-а дълговете на лечебниците са намалели с 40 млн. лв., през последните 10-15 години изкуствено са се разделяли структури, за да се угоди на всеки професор и началник и той да си има лечебно заведение. Константинов обаче е убеден, че ако се изготви здравната карта на страната и се намали броят на болниците, заплатите на лекарите ще скочат, защото те ще работят вече само на едно място. Вдигнахме бюджета с 30%. В здравеопазването отиват 3 250 000 000 лв. и продължава да не им стигат, обобщил пък Бойко Борисов. Министърът го информирал още, че проблемът с неосигурените пациенти се наблюдава най-вече в областните болници. Най-тежко било положението във Видин, където техният дял бил между 3% и 4% от всички пациенти.

Както е известно, общо 1,2 милиона българи не си плащат редовно здравните осигуровки.

Клиниките за ин витро опложданията, които работят по договори с националния фонд за асистирана репродукция, ще дават отчети за успеваемостта в работата си. Те ще качват резултатите от всяка манипулация в електронен регистър, който тръгва от следващата година. Това съобщи директорът на агенцията по трансплантациите д-р Силви Кирилов. „Сега нямаме ясна картина на кой от финансираните от държавата три опита имаме заченато бебе и дали впоследствие жените успяват да износят ембрионите, или парите на данъкоплатците и дарителите са отишли напразно”, коментира Кирилов.

Същият регистър ще обхване и трансплантациите, направени у нас. Всекидневно хирурзите ще вписват предписаните медикаменти, броя рехабилитации, имената на лекарите и физиотерапевтите, които ги извършват, и какъв е ефектът от лечението.

Българското дружество по трансплантология пък настоява с поправки в закона за трансплантациите да се уреди въпросът кой от роднините да има последната дума при спор между близките дали органите на изпаднал в мозъчна смърт да бъдат предоставени за трансплантация или не. „Сега се случва пълнолетните деца да са съгласни, а родителите на покойния да отказват. Заради подобни спорове годишно се губят десетки органи, които биха могли да спасят не един и два човешки живота”, обясни директорът на Университетската болница по кардиохирургия проф. Генчо Начев по време на конференция по трансплантология в София вчера. В нормативния акт сега не се уточнява дали под близки се разбират роднините до трета степен по низходяща или по възходяща линия. Проф. Начев настоя държавата да поеме заплащането на изкуствените сърца, които в момента са за сметка на болниците, защото не се покриват от здравната каса. Едно изкуствено сърце струва 150 000 лв. Кардиохирурзи съобщиха, че клиники в страната отказват да ги поставят на пациентите, за да не влизат в разходи и борчове.

Той категорично отхвърли съмненията на опозицията, че с местенето на Бърза помощ към болниците министерството планирало да прехвърли издръжката й към НЗОК. „До момента, в който няма 99% здравноосигурени български граждани, за подобен вариант не може да се мисли“, заяви Константинов.

За реализирането на реформата в Министерството на здравеопазването вече била създадена работна група от специалисти. Те са натоварени със задачата да изготвят предложения за оптимизация и развитие на системата. „Към действия в тази посока ще се пристъпи само когато всички са убедени - и работещите в спешните центрове, и в болниците, и цялото общество“, успокои министърът.

Константинов съобщи още от парламентарната трибуна, че от догодина започва поетапното въвеждане на диагностично свързаните групи. Те ще заменят клиничните пътеки като метод на финансиране на болниците.