Фолклорното начало и модернистичното му преосмисляне в лириката на П. П. Славейков (Тезисна разработка въз основа на стихотворенията „Змейново любе”, „Чумави”, „Неразделни”, „Луд гидия”) I. Увод 1. Обща оценка за поетичното творчество на П. П. Славейков.
А) Представлява изява на сложните му и противоречиви идейно-естетически търсения, на творческата му еволюция. Отразява влиянието на разнопосочните житейски и културни фактори, оказали въздействие върху формирането му като философско и естетическо съзнание;
Б) Ролята на семейната среда, на баща му, на фолклорната и възрожденска поетична традиция;
В) Влияние на модернистичната немска философия и естетика.
2. Връзката с народнопоетичната традиция – характерен белег на творческите му изяви.
Основания за трайното присъствие на фолклорното начало в Славейковата поезия – влиянието на баща му; доброто познаване на народнопесенното творчество, специалният интерес към него, възпитан още в детските му години.
Логически преход: фолклорната основа не само присъства в лириката на П. П. Славейков, но и властно се налага в нея.
II. Теза Фолклорната основа – градивна художествена тъкан не само в едни от най-популярните поеми на твореца („Ралица” и „Бойко”), но и в произведения като „Змейново любе”, „Чумави”, „Луд гидия”, „Неразделни”. Проявленията й активно се разгръщат на всички равнища: сюжетни ситуации; мотиви; образи; стилистични средства; ритмика на стиха; поетични принципи и похвати.
Това фолклорно начало обаче творецът пречупва през призмата на модернистичните си търсения, плод на които са: подчертаният психологизъм; стремежът към проникване в дълбинните кътчета на душата; възгледите за същността и ролята на творческата личност като „избраническа”; разбиранията за мисията на изкуството; съчетаването на емоционално-психологическото с предметното начало.
III. Аргументация 1. „Змейново любе” – Израз на синтеза между фолклорно и модерно.
А). Проявления на фолклорното начало:
Сюжетно-тематична основа – изградена е върху народното поверие за любовта на змея към девойката и за нейното отвличане.
• мотиви – за „залиняването”, заболяването, отмирането на жизнените сили на девойката, обикната от змея; за недоумението на близките пред настъпилите промени; за отвличането и похищението й; за сватбата между змея и неговата избраница
• образност:
Образът на девойката – пресъздава се чрез формите на настъпилите промени: загубване на жизнерадостността, на веселостта; угриженост, умисленост, страх, мъчителни предусещания, драматична напрегнатост;
Образите на змея и свитата му – пресъздадени чрез природното начало, чрез приказната хиперболизация и романтичната изключителност (всесилие, могъщество, стихийност); символната натовареност на образите като персонификация на абсолютната освободеност.
• композиция - изградена върху основата на диалога, чрез който се изясняват фактите и чрез пресъздаване на ситуацията на отвличането;
• поетика – запазване на народнопесенната ритмика; използване на типичните за фолклора поетични инверсии („рано, без време, петлите пропяха”, „кой знай до утре ще ли да осъмна”); народноразговорна лексика, диалектни форми, характерни за фолклора („грижна”, „неволна”, „низ”, „що”, „се бъхти”, „кършиш”); традиционни сравнения и определения („като веда е”, „хубава Яна”, „дружки неверници”, „ясен месец”); използване на фантастични елементи.
Б) Обогатяване на фолклорната традиция – чрез задълбочаване на психологизма:
• съсредоточаване на вниманието върху изживяванията и душевното състояние на героинята – мьчителни предусещания, вътрешно напрежение, драматизъм;
• обвързване между състоянието на героинята и природното живеене – смрачаване, вихри, стихии, светкавици.
