НАЙ-ЧЕСТО ИДЕНТИФИЦИРАНИ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ СИНДРОМИ

23
Съществен принос за въвеждане на емпиричния подход към оценката на детско-юношеското поведение има Achenbach, който от 80-те години разработва теоретичните бази на детската патопсихология във връзка с постиженията на психологията на развитието. Това позволява да предложи психологически инструмент, който е теоретично обоснован и посреща потребностите на съвременната диагностична практика и организираната психологическа и медицинска терапевтична помощ в широкия възрастов диапазон от 1.5 г. до 90 годишна възраст. Емпиричният подход, използван от Achenbach, 1982,
1997, 2000, 2007) набляга върху необходимостта от сравнение на данни за емоционално-поведенческия статус на децата от различни източници – родители, педагози, специалисти и самооценки, което информира за устойчивите форми на дезадаптивно поведение в различни ситуации и дейности. Този подход има редица предимства пред лабораторните условия на диагностичния психологически експеримент, но най-важното е че създава предпоставки за обективност на заключенията. Резултатите от подобни изследвания са представени като психологически профил, по който различни специалисти могат да се ориентират и да насочва вниманието си към стимулиране на проблемните области чрез използване на позитивните характеристики на детето.
В резултат на репрезентативни изследвания, организирани в различни държави научния колектив под ръководството на Achenbach предлага нов метод за оценка на детските емоционални и поведенчески проблеми – Батерия за емпирична оценка на поведението. Емпирично изведената симптоматика на психични нарушения в детско-юношеска възраст е предложена на специалисти по детско психично здраве, които оценяват доколко твърденията във въпросниците са консистентни с диагностичните критерии за различни психиатрични разстройства в медицинския класификатор на Американската психиатрична асоциация. Психолози и психиатри от десет различни култури са оценили определени твърдения като много консистентни с диагностичните категории в DSM-IV-ТR (2000) и DSM-V (2013) . На базата на получените данни са изведени 6 скали, ориентирани към класификатора (Achenbach & Dumenci,
Rescorla, 2000). Това позволява емпиричния метод на Achenbach да бъде използван и за допълване на информацията при определяне на медицинската диагноза.
В медицинската наука класификации на психичните разстройства са построени на базата на нозолгичния принцип, който взема предвид комплекс от най-съществените характеристики на болестите.
Тези характеристики се отнасят до етиологията (причини) на болестта; клиника на болестта (соматични и психични симптоми); патогенеза на заболяването (механизми на заболяването или динамика, етапи в развитието й); изход (перспективи) и патологоанатомия. Категориален подход към емоционално- поведенческите проблеми се базира на професионалните знания и постигнат консенсус между специалистите в областта на психичното здраве/психичните разстройства. Основната цел е да бъде направена диференциална диагноза на базата на налични знания за различията между психичните заболявания и да се определи към коя категория болест (нозолгична единици) се принадлежи конкретния пациент, каква е клиничната тежест на психичното разстройство и от какво терапевтична помощ се нуждае.
Най-популярни и широко използвани в научните изследвания и клиничната практика продължават да бъдат Международната класификация на болестите (ICD - МКБ) и Диагностичен статистически наръчник на психичните разстройства (DSM - ДСН) на Американската асоциация на психиатрите, които се обновяват периодично като вземат предвид постиженията в науките за психичното здраве.
Международна класификация на болести - МКБ (ICD) е обща система на всички болести, която
До момента е претърпяла 10 ревизии, а от няколко години се подготвя МКБ-11. Психичните заболявания се разглеждат в глава V и с всяка ревизия категориите на психичните заболявания (нозолгичните единици) се разширяват. Така, по-старата версия МКБ-9 предлага четири подгрупи психични

24 разстройства: 1) органични психози; 2) други психози; 3) неврози, разстройства на личността (психопатии) и други психотични разстройства; 4) олигофрении.
DSM е система за класификация само на психичните разстройства, като най-новата ревизия
DSM-V е от 2013. Третата преработка на класификацията DSM-IІІ (1980) се оценява като значителен напредък, във връзка с това, че клиничните описания били заменени с точни критерии. Това повишило надеждността на поставяните психиатрични диагнози. Важно предимство е, че тази ревизия включва повече детски категории, въвежда многоосевата диагностика и поставя особен акцент на емпиричната информация. Промените отразяват подобрените научни знания за диагностичните системи, но също и новото разбиране за причините психичните разстройства, които излизат зад пределите на вътрешните биологични и психологични качества на детето или възрастния. Тази класификация за първи път насочва вниманието към външната средата, в която е възникнал проблема. Преработеното издание DSM-IІІ-R,
(1987) отива още по-напред, като предлага проект на класификационна система, чрез която диагнозата на детето може да определи дори в случай, че не отговаря на всички посочени критерии. Това е показателно, че сред специалистите е постигнат консенсус за разнообразните проявления на психичните разстройства в детско-юношеска възраст, а също и че едно и също психическо разстройство се демонстрира с различна конфигурация на симптомите (Меш и Уолф, 2007).
Предложените обновления на двата класификатора през 90-те години - ДСН-ІV (1994) и МКБ-10
(1994), се отличават с редица общи позиции по отношение на психичните разстройства и особено критериите и показателите за психични нарушения в детска възраст. Двете системи приемат няколко нови и базови понятия, които са важни за диференциалната диагностика на психичното здраве и характеристиките на психическите нарушения в детско-юношеския период:

Коморбидност - приема, че в детсок-юношеския период е възможна поява на две или повече психически разстройства при едно лице;

Мултиморбидност - освен психично разстройство е налице и соматично разстройство;

Многоосева диагностика – описание на индивида по няколко оси, всяка от които има специфично съдържание. Достойнството е че се допуска по-диференцирано описание на пациента.

Операционална диагностика – диагнозата се определя по каталог от критерии, с правила за
обединение на тези критерии (включващи и изключващи се критерии). Правилата обединяват главно симптоми; често е внесен и критерия време и критерия протичане. Операционалната диагностика обезпечава по-голяма ―междуекспертна‖ надеждност.
В МКБ-10 психичните разстройства са представени в глава V (F) „Психични и поведенчески разстройства‖. Обособени са 10 общи категории (F0- F9), които обхващат по-частни и самостоятелни нарушения (Схема 4).
Специално внимание е отделено на разстройства, които се появяват в детско-юношеския период.
Три от 10-те основни категории психични разстройства пряко се отнасят до детско-юношеския период.
Това са:

(F7) „Умствена изостаналост” включва F70 Лека умствена изостаналост F71 Умерена умствена изостаналост F72 Тежка умствена изостаналост F73 Дълбока умствена изостаналост
F78 Друга умствена изостаналост F79 Умствена изостаналост, неуточнена;

(F8)„Разстройства на психологичното развитие” обхваща подкатегориите:

F80 Специфични разстройства на развитието на речта и езика F80.0 Специфично разстройство на артикулацията F80.1 Разстройства на експресивната реч F80.2 Разстройства на рецептивната реч F80.3 Придобита афазия с епилепсия (Синдром на Landau-Kieffner) F80.8 Други F80.9
Неуточнени;

F81 Специфични разстройства на развитието на училищните умения F81.0
Специфично разстройство на четенето F81.1 Специфично разстройство на правописа F81.2 Специфично разстройство на аритметичните умения F81.3 Смесени разстройства на училищните умения F81.8 Други
F81.9 Неуточнени;

25

F82 Специфични разстройство на развитието на двигателните функции ;

Смесено специфично разстройство на развитието;

Генерализирани разстройства на развитието F84 .0 Детски аутизъм F84.1 Атипичен аутизъм F84. 2 Синдром на Rett F84.3 Друго дезинтегративно разстройство в детството F84.4
Хиперактивно разстройство, съчетано с умствено изоставане и стереотипни движения F84.5 Синдром на
Asperger F84.8 Други F84.9 Неуточнени.

(F9) Поведенчески и емоционални разстройства с начало, типично за детството и

Изтегляне 1.83 Mb.

Сподели с приятели: