Конкуренцията в здравното осигуряване живна

Според пациентските организации безпаричието не може да бъде оправдание за такова бавене, тъй като трансплантациите у нас са прекалено малко и се плащат изключително евтино на фона на европейските цени. Чернодробната например излиза на здравното министерство 50 000 лв., а бъбречната - 15 000 лв. Пациентите искат да се промени законът така, че плащането за трансплантации да става в по-кратък срок, защото сега то законно може да се бави с по 2-3 месеца. И най-накрая да се регламентира плащането за поддържане в кондиция на потенциалните донори. За да се запазят органите им годни за присаждане, трябват между 10 000 лв. и 15 000 лв. Тези суми досега не са били регламентирани, вече са вкарани в наредба, която обаче още не е в сила. Само подобни промени ще потвърдят изявленията на премиера Бойко Борисов от началото на мандата му, че трансплантациите са приоритет на правителството му, смятат хората, чакащи за нов орган.

Вчера доц. Никола Владов, началник на Клиниката по чернодробна, панкреатична и трансплатационна хирургия, единствен се осмели да обяви, че Военномедицинска академия (ВМА) не е получила нито лев за чернодробните трансплантации, които са направени в нея през годината. Те са общо 6, но последните две бяха преди дни и е още рано за плащане. Официално от здравното министерство обясниха, че проблемът е само административен. От ведомството нямат правно основание да платят парите, защото болницата няма сключен договор с тях за 2009 г. и за 2010 г. А тъй като ВМА е ведомствена, наличието на такъв договор е единственият законен начин да си получи сумите. По същия параграф не се плащат и парите за трансплантации на другата ведомствена болница - Правителствена, разбра "Сега". Проблемът с договорите беше дебатиран преди време, когато от двете ведомствени болници твърдяха, че министерството нарочно не иска да сключва такива с тях и заявленията им се губели по няколко пъти. От МЗ пък контрираха, че изобщо няма подадени такива.

БЕЗПАРИЧИЕ

Зам. здравният министър Иван Миланов потвърди пред БНТ, че едва ли министерството ще даде на болниците орязаните пари за спешна помощ за юли. За миналия месец министерството преведе на лечебниците едва 50 на сто от отчетените обслужени, но неприети за лечение в болница случаи. Това се дължало на ръста на тези пациенти и на намалението на бюджета на министерството. За цялата 2010 г. са тази дейност са предвидени 10 млн. лв., а вече са изхарчени 14 млн. лв., каза Миланов. Междувременно продължават сигнали от болници за връщане на пациенти поради липса на средства. От столичната "Св. Иван Рилски" съобщиха, че на ден връщат по 50 човека, тъй като парите от касата свършили на 13 август.


Все пак в аптеките ще работят само фармацевти
Ана Атанасова

Въпреки протестите на собствениците на аптеки, здравното министерство ги задължи да работят само с фармацевти. Това сочат промените в наредбата за изискванията към аптеките, обнародвани в "Държавен вестник". В нормативния акт е останал оспорваният текст, който забранява в приемните помещения на аптеките да работят други лица освен фармацевти. Според Асоциацията на собствениците на аптеки това значи, че 4000 души ще останат без работа - основно консултанти, които продават козметика в големите аптеки. Асоциацията предлагаше само фармацевти да продават лекарства, а хора без такива дипломи да могат да продават кремове и шампоани.

Странният текст, че аптеките трябва да работят само на естествена светлина, е отпаднал, както обещаха от МЗ. Според публикуването в "Държавен вестник" в аптеките трябва да има осветление, което осигурява безопасността и здравето на служителите и пациентите. С приоритет се осигурява естествено осветление, а ако то не е достатъчно или не е възможно да бъде осигурено, се прилага смесено или изкуствено осветление, не по-малко от 500 лукса. Изискването ще трябва да бъде изпълнено най-късно до 1 юли 2011 г. Дотогава аптеките в населени места с под 10 000 жители ще трябва да изпълнят и изискването медикаментите по лекарско предписание да се съхраняват по начин, възпрепятстващ визуален достъп на потребителя.


По пътя към джунглата: от дълг към услуга
Не клиентът, а ученикът, студентът, болният, работещият, пенсионерът трябва да знаят, че има пари, които обществото гарантира дори и по време на криза, за да оцелява не просто индивидът, а самото общество
Димитър Денков

Заканите на Българския лекарски съюз за стачка от средата на септември, придружаващите я коментари на управляващите и на винаги бдящите стожери на икономическата ефективност са добър повод да си припомним една друга стачка отпреди три години, стачката на учителите.

Не защото тя бе най-голямата в т. нар. демократична история на България, а защото тъкмо при нея тъй натрапчиво се повтаряше паролата, явила се и сега: "Първо реформи, после пари". Фразата, повтаряна със силата на мантра от няколко правителства и медийните им клакьори, е символ-веруюто и на сегашното. В това отношение то не се отличава от тях и особено от последното, което я употребяваше винаги, когато някое съсловие хвърлеше око на бюджетния излишък. Правителството на Борисов може и да има извинението, че сега страната се намира в бюджетен дефицит, но по същество то следва същата политика под същия лозунг. Прочее да се говори за политика тук е пресилено. По-скоро става дума за програма, зададена от докладите и препоръките на Световната банка и прикрита под европеидната идеология. Въпросната програма бива изпълнявана с оная буквалност, с която в някогашния виц и Тодор Живков за почуда на гавазите всеки ден събирал камъни из Бояна; после се разбрало, че вместо програма за развит социализъм от Москва погрешка му били пратили инструкциите за лунохода. В случая "пари срещу реформи" обаче няма никаква грешка.

"Пари срещу реформи" пряко засяга две сфери, в които всяко правителство, независимо от идеологическите му драперии, следва да извършва и задълбочава реформи - образованието и здравеопазването. На пръв поглед нейните опорни точки звучат напълно разумно. Те са децентрализация и делегирани бюджети, външно оценяване, повишаване на качеството за сметка на количеството, т.е. закриване на институции, съкращаване на хора, финансови стимули за изпълняващите програмата и съответно рестрикции за съпротивляващите се.

И, разбира се, подкрепяща реформите политическа конфигурация, както и медийна среда, която да хвали ефективността и да изобличава саботьорите на съответната услуга. Тъкмо оттук започва неразумността, чиито измерения не са никак изненадващи. Нейните адепти изповядват икономическия детерминизъм далеч по-яростно и от най-върлите последователи на учението за базата и надстройката, каквито всъщност бяха преди сами да се реформират.

За тях образованието и здравеопазването в "съвременния свят" са вече именно услуга,

а не дълг в неговото патетично, почти религиозно измерение; вярващите рядко взимат заеми и за тях понятието дълг е доста далеч от представата за висящ кредит. Така или иначе парите, освен реформата, трябвало да следват клиента - един друг мантрически израз, проглушил ушите ни тъкмо по времената на учителската стачка във формата "Парите следват ученика". Нищо чудно, че той се чува и днес във варианта "Парите следват болния" - все пак не само инструкциите, но и ония, които ги привеждат в изпълнение, са типологично същите, ако и да се различават по ръст, тегло и футболни умения. Със сигурност той ще се чуе и като "Парите следват пенсионера".

Казано иначе: има ученици, болни, пенсионери, има и пари. Оттук лесно може да се направи стратегемата, че ако ги няма, няма да ги има и парите за тия общо взето тегави държавни задължения, само увеличаващи бюджетните разходи.

Тъкмо тая сметка доведе до най-голямото постижение на национално отговорния капитал, десетпроцентния данък, не случайно въведен при доминирано от социалисти правителство и при бюджетен излишък. При сегашната бюджетна криза, която тогава не можеха да видят само слепите, по-дребно следствие от тоя данък е както слизането от самолет на "Майбах", така и повтарянето на мантрите за парите, които следвали клиента на услугата. Често пъти те дотам го следват, че направо го гонят още докато е ученик и преди да е болен или пенсионер.

Гонят го натам, където парите го чакат, но не защото нормалният човек е готованец. Те го гонят към места, където представата за социална солидарност е свързана с отговорност и дълг тъкмо към обществото. То не е джунгла само тогава, когато поддържа институции, хора, съсловия извън мотивите на пряката финансова ефективност и бърза полза. Това всъщност го характеризира като човешко съжителство, при което ценността на общите интереси надвишава интереса на клиента. Тъкмо това е общественият дълг за поддържане на възпроизвеждащи самото общество институции, който цивилизованата държава изпълнява. Затова тя на всяка цена ги поддържа. Те не произвеждат пряко, но вършат нещо също толкова значимо за хората -

възпроизвеждат общите ценности

Но също и затова някои държави може да са заможни, ала дивашки, поддържат ли образование, здравеопазване, възрастни хора със сметката "дал-взел" и лесното продължение на "Парите следват клиента" - "Да му ги вземем, него - кучета го яли".

Не клиентът, а ученикът, студентът, болният, работещият, пенсионерът трябва да знаят, че има пари, които обществото гарантира дори и по време на криза, за да оцелява не просто индивидът, а самото общество. В противен случай то се превръща в джунгла, където услугата зависи както от добрата воля на по-силния, така и от щастливия случай.

С всяка следваща реформа нашето общество все по-успешно се приближава към това нещастно, дивашко състояние. Както си вървят реформите, никак няма да е чудно някой прекрасен ден да говорим и за полицейски, военни и дори църковни услуги, а по новопостроените магистрали да висят билбордове с подкрепящ солидарността слоган "Карай пиян, дари органи" по същия лицемерен начин, по който около Коледа се събират пари с SMS-и за болни деца. И как да е чудно, когато при цялата издъненост на бюджета по канали от типа на National Geographic и Discovery ще върви рекламата "Вълшебството живее тук". На оперативна програма "Регионално развитие" тя струва има-няма десетина милиона лева и решително допринася за усета, че сме все по-близо до джунглата.

Мотивите за освобождаването от поста са, че е уронил престижа на болницата, изразявайки лично мнение за политиката на здравното ведомство. Шефът на Атанасов Бойко Коруков отсече: „Личното мнение може да го изказва на маса, помежду си с приятели и колеги, но не и като официален представител на болницата".

Броят на спешните отделения в страната най-вероятно ще бъде орязан. Това стана ясно от изказването на зам. здравния министър Иван Миланов в ефира на БНТ. Той представи данни от проверката на агенция „Медицински одит”, според които тези звена са изхарчили 4 милиона над предвидените за бюджета им средства.

Причина за огромния преразход се оказаха пациенти, които предпочитали вместо при джипито си да се прегледат в спешното. Лекарите там пък не можели да откажат да обслужат пациентите. Това коствало на държавата по 20 лева на човек. Миланов заяви още, че заради големите харчове предстои да бъде изготвен стандарт за „Спешната помощ”, с който да се регламентира кои хора могат да бъдат пациенти на тези звена.

Зам.-министърът обясни, че здравната каса наистина дължи пари, но не на спешните центрове, а именно на спешните отделения. Той каза, че държавата им дължи 50% от средствата за юли. Миланов не успя да уточни кога ще бъдат изплатени тези пари.

Изненадващо заместникът на Анна-Мария Борисова заяви, че за първи път чува, че на някои болници не им достигат средства за лечение, храна и заплати.

„Ами аз не мога да кажа дали това е така. Това зависи все пак от мениджъра на съответната болница, значи как той съумява тези по-малко пари, защото те са по-малко, нали, по някакъв начин да ги преразпредели за хилядите неща, за които трябва да ги даде, за храна на пациентите, за консумативи в болницата, за лекарства и за заплащане на хората”, заяви той.

Миланов призова всички съсловни и пациентски организации да участват в национална дискусия за здравната реформа, а не „да подскачат” при всеки опит за промяна в системата.


Писък в ушите за "Спешно отделение"
Христина Рафаилова

В ограничената в парично отношение реалност държавата, на която всички сляпо разчитат, трябва да прилага алтернативни методи за пестене на средства. Властта трябва да е гъвкава към всяка една зараждаща се тенденция в публичното пространство и най-вече да следи телевизионните сериали. Оттам може да не спечели средства за бюджета, но със сигурност ще види откъде идва поредният враг, който ще драпа за държавни пари. Досега нито едно правителство не прояви телеманиашки наклонности и това сега ще им излезе през носа. През дългите години на борба със здравната реформа управляващите пропуснаха един много важен факт, че хората се кефят на „Спешно отделение”. По принцип вкусовете на народа към този род продукции не би трябвало да притеснява властта. Оказа се обаче, че любовта към доктор Картър и набора от сестри в сериала е толкова силна, че пациентите започнаха да се редят на опашки в родните спешни отделения. За дължината на опашките пипълметричната система мълчи, но пък здравната за сметка на това направо пропищя. Според проверката на агенция „Медицински одит” много болни предпочитат да прескочат личния лекар и да се обърнат направо към българския вариант на сестра Хатауей. Това коства на бюджета за здраве около 4 милиона преразход. Високият брой фенове на медицинските звена за бързо реагиране най-вероятно ще принуди здравното министерство да ореже бройката на спешните отделения.

В процеса на реформи стана ясно, че най-маловажното е доброто на пациента. Страстта към лекарските сериали може би има и чисто здравно обяснение. Хората тайно се надяват, че като си спестят разправиите с джипито, могат да попаднат в магическия свят на филмовото спешно отделение. Надяват се, че няма да ги навикат, ще проявят загриженост за тях и ще им дадат качествена услуга. Във филмите също така личният лекар ви вдига, когато го закъсате по среднощ, но българският здравен образ не действа така. Това вероятно е другата причина да се тълпим пред спешните отделения. Да не забравяме и липсата на направления за преглед. В спешното поне преглеждат без такова, та затова компенсираме липсата им при джипитата.


Фелдшери ще степенуват повикванията на тел. 150
Пращат линейката първо за инфаркт

Глоби за джипита, ако отклонят болния към Бърза помощ
Линейките на центровете за спешна помощ ще тръгват първо за случаите на инфаркти, инсулти и раждания. След тях ще поемат екипи към адресите с обаждания за бъбречни кризи, дископатии, ишиас и всякакви други остри, но не животозастрашаващи състояния. Това предвижда новият медицински стандарт за спешната помощ, който в момента подготвят експерти от Министерството на здравеопазването, съобщи за „Монитор” завеждащият дирекция „Спешна помощ и медицински дейности” във ведомството д-р Ивиан Бенишев.

Специално обучени инспектори ще вдигат телефон 150 и ще отсяват кои обаждания са спешни случаи и кои могат да бъдат отложени с няколко минути

Те ще бъдат с медицинско образование – медицински сестри или фелдшери, за да могат да дадат бърз и професионален съвет на болният или неговите близки какво да направят, докато дойде линейката. Д-р Ивиан Бенишев обясни, че и сега съществуват изисквания и актове на МЗ за спешната помощ, но те не отговарят в пълна степен на изискванията на Европейския съюз Въвеждането на новите медицински стандарти за този сектор съвсем не означава, че хората ще бъдат оставени без лечение, увери д-р Бенишев и добави, че докторите ще бъдат предпазени от тормоза на капризни и скучаещи граждани.

За пример той посочи софиянец, който звънял три пъти на телефон 150 зарази зъбобол

По думите на специалиста затягането на контрола се налага и от факта, че сега повечето джипита препращат пациентите си на Спешната помощ, щом излязат в отпуска или си легнат да спят вечер с изключени телефони. Проучване на МЗ показва, че личните лекари масово икономисват средства на гърба на болните, като не сключват договори за заместване с колеги или оказване на спешна помощ в тяхно отсъствие, както изисква Националният рамков договор, въз основа на който те получават парите си от здравната каса.

Джипитата, които не са осигурили свой заместник или не са сключили договор със спешно медицинско звено за времето, в което не са на работа, и пациентите им се обръщат директно към Бърза помощ, ще бъдат глобявани. Този вариант също се обсъжда в момента в Министерството на здравеопазването. Кой се грижи добре и кой нехае за болните си, ще става ясно от месечните справки за оказаната спешна помощ от центровете. Здравната каса, която плаща на личните лекари, ще установява в своя масив от данни за всеки здравноосигурен кой е неговият доктор и

колко пъти той е викал линейка

Подобна практика за санкциониране на нехайни лекари съществува в почти всички страни от Европейския съюз. В Германия обаче санкциите са най-строги. Освен глоби там някои лекари отнасят и лишаване от право да бъдат джипита за определен период.

80 млн. лв. е бюджетът за спешната помощ за тази година. Този сектор е от малкото, чиито средства са гарантирани директно от държавния бюджет чрез субсидии от МЗ.

Голяма част от здравнонеосигурените използват спешната помощ, за да се прегледат и лекуват безплатно, тъй като по Закона за здравето оттам нямат право да връщат никой, нито да му вземат пари, каза зам. здравният министър проф. Иван Миланов. На практика доболничната помощ, там, където са специалистите, не работи добре и затова хората отиват директно в спешните кабинети, не скри той.

По думите му МЗ е платило над 150% от годишните средства за нея при планувани 10 млн. лв., но вече са платени 14 млн. лева. Това се отнася за спешните звена към болниците, но не и за центровете за спешна помощ в страната, чиито линейки и екипи оказват първа помощ на нуждаещите се.

Проф. Миланов бе категоричен, че от 2001 г. нищо не е направено по реформата в здравеопазването у нас. Той предположи, че болниците едва ли ще получат 10% от неплатените им средства за юли.

Ще видим как ще ги компенсираме, каза зам.-министър Миланов.