30 май 2012 г. Тема: здравеопазване

Защо детето ми да умира, а да има пари за лечението на други със същата диагноза?

С този въпрос и със сълзи на очи се обръща Петър Петров от Сопот към здравното министерство и здравната комисия в парламента. Писмото му пристига точно когато по нареждане на министър Десислава Атанасова лекари спасяваха живота на родилка от Варна с тежък мозъчен кръвоизлив. Същото увреждане било открито и при дъщерята на Петър -Силвия (27 г.). Но за нея нямало кой да каже - „лекувайте я, пари ще бъдат осигурени"...

Бащата търсел помощ от здравни чиновници на всички нива. Защото за спасението на дъщеря му били необходими стентове за хиляди левове. Дотук за тях екипът на столичната университетска болница „Св. Иван Рилски" е изразходил 40 000 лв. Но без яснота кой ще ги плати. Семейството едва успяло да събере 9000 лв. „А за останалите съм подписал запис на заповед, че ще ги преведа до 22 юли", каза вчера пред „Труд" Петър Петров и се разплака. „Не мога да се успокоя, казвах си, че като говоря с вас, ще съм твърд. Но как, като детето ми не е добре?!", едва изрича мъжът.

В „Св. Иван Рилски" Силвия била докарана на 3 май в кома

„Кръвоизливът нарастваше. Той бе възможно най-тежкият. Засягаше 1/3 от мозъка й. Не й оставаше много", разказа д-р Станимир Сираков. Младият лекар буквално е спасител на Силвия Петрова, защото дори неговият професор от Ниш - Петър Боснякович, който го обучавал, отказал да се захване с операцията. „Той ми каза: „С такава мал-формация по-добре не се наемай!", спомни си д-р Сираков. Силвия е с вродено патологично нагъване на съдове в мозъка, които като бомба със закъснител са могли да „избухнат", т.е. да започнат да кървят във всеки един момент. Практиката показва, че това се случва най-често между 20-ата и 40-ата година от живота на пациента. Силвия била оперирана у нас 4 пъти, като за първи път това станало на 7-годишна възраст, но без окончателно излекуване. Затова от 1998 г. насам родителите й няколко пъти правили консултации в Германия и Израел, но нито една клиника там не пожелала да се заеме със случая. „Единственият шанс за пациентката бе т.нар. емболизация (безкръвно лечение). Идеята на терапията ни бе да стигнем до всеки съд, който храни тази, голямата формация (б.р. - виж снимката долу вляво) и да започнем да го запълваме с „лепило", за да не се „спука". Направихме 6 процедури наведнъж. Ако не го бяхме сторили, пациентката можеше да загине", продължи д-р Сираков. Той и колегите му изолирали близо 90% от увредените съдове. „Имаше голяма опасност да се стигне до проблеми със зрението и походката. Но бяхме късметлии и не се случи!", каза д-р Сираков. Той самият още не вярва какво е направил. Нито как е влязъл в залата и е започнал операцията. От която всеки бягал. Затова, когато докладвал за случая на конгрес във Варна преди дни, доста от колегите му били изумени. А когато проф. Боснякович видял резултатите на Сираков, го накарал да опише случая и обещал публикация в европейско научно списание.

Докато лекарите спасявали Силвия, директорът на „Св. Иван Рилски" д-р Дечо Дечев се опитвал да намери пари за консумативите. От здравното министерство го посъветвали, „ако може, той да се справи със случая".

„Отговорих, че болницата е държавна и ако ми наредят, веднага ще платя лечението", каза вчера пред „Труд" д-р Дечев. Но в същото състояние са още 14 пациенти, за тях пари откъде? В момента един такъв пациент струва 25 000-30 000 лв., а с търг и гарантирани доставки за около 200 пациенти годишно, производителите и търговците могат да свалят разходите до 12 000 лв.

„Знам за пациентката и по проблема заседава работна група от неврохирурзи и специалисти по образна диагностика", каза здравната министърка Десислава Атанасова. Експертите щели да преценят дали описаната операция да се заложи в отделен стандарт, или в този по неврохирургия. А така законово ще се даде основание от догодина касата да покрива консумативите.


Разследват смъртта на 11 -годишна
ЛЮДМИЛА СТАНКОВА

Медицинската ДАНС и Регионалната здравна инспекция във Видин започнаха вчера проверка по случая със смъртта на 11-годишната Мария Георгиева.

Момиченцето починало от остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност на 26 май в линейка на път за Националната кардиологична болница (НКБ) в София.

Ден по-рано към 16 ч то било прието в детското отделение на видинската болница „Св. Петка" със задух и насочваща диагноза пневмония. „За най-голямо съжаление състоянието на детето не е било оценено по тежест и същност", заяви вчера д-р Цветан Василев, шеф на болницата. Той наредил в 3-дневен срок лекарите и целият персонал, който отговарял за момиченцето, да дадат писмени обяснения.

При приема в „Св. Петка" установили, че Мария е в крайна фаза на бъбречна недостатъчност и е развила белодробен оток. Необяснимо било как дотогава не било открито, че страда от бъбречна недостатъчност. Заради тежкото й състояние лекарският консилиум преценил, че момиченцето трябва спешно да бъде транспортирано към София. И то издъхнало по пътя.


За какво не плащат касата и държавата
Близо 200 млн. лв. годишно вадят от джоба си болните българи за медицински изделия, които нито здравната каса, нито държавата покриват. Това неотдавна показаха разчети на експерти от Министерството на финансите. Ето за какво плащаме, а в ЕС тези консумативи се покриват от здравните фондове:

✓ При операция на очно перде (т.нар. катаракта) пациентът сам покрива стойността на изкуствената леща. Цената й стига 3000 лв. Същото важи и за лазерните корекции.

✓ В инвазивната кардиология здравната каса плаща по 1200 лв. за стент, а остатъкът над тази сума се покрива от болния. Обикновено става дума за 800-900 лв., ако болният иска да му бъде поставен лекарствоизлъчващ стент. Но най-дълбокото бъркане в джоба е за ендопротезите, които са спасителни при разкъсана аорта и аортна аневризма. Тяхната цена е между 16 000 и 20 000 лв., а касата дава 2000 лв.

✓ Всички пирони, плаки, протези и изкуствени стави, които се използват в ортопедията, са извън покривания списък.

✓ При операциите на херния пациентът сам поема т.нар. платно. То варира от 150 до над 1000 лв. при голяма херния .


Филми срещу цигарите
С филми на открито от 16 ч в четвъртък пред Народния театър гражданите на София ще бъдат информирани за вредата от активното и пасивното пушене.

Инициативата е по повод 31 май, Световния ден без тютюнопушене, и се организира от Министерството на здравеопазването, Столичната община, софийската Регионалната здравна инспекция и „Медия Експерт Груп 2011". филмите ще покажат пред какви опасности за здравето се изправяме, ако някой пали цигари на работното ни място или у дома и колко е важна тоталната забрана на закритите обществени места. По време на инициативата ще се разиграят също викторини с много награди и ще бъдат раздадени информационни материали.

Българското училище обучава малък елитарен кръг от деца и широка посредствена маса. Това стана ясно вчера на първия Съвет по образование и наука към президента Росен Плевнелиев. Целта му бе да се уточнят най-важните цели и приоритети по програмата България 2020.

Учениците не се справят с овладяването на българския език, математиката и информационните технологии. По данни от международните изследвания 42% от учениците у нас имат проблем с родната реч. За сравнение: в Европейския съюз този процент е 19,6. Други 47,1 на сто от нашите деца са в графа „неграмотни" по математика (за ЕС процентът е 22,2). А едва 36 на сто имат добри познания по информационни технологии (в ЕС - 64%).

Младите хора у нас излизат най-късно на пазара на труда - на 22 години, докато

в Европа тази възраст е 20. Самонаетите (от 25 до 29 г.) са 5,7 на сто, докато в Румъния -11,4, а в ЕС средният процент е 8,7%.

Работната сила у-нас е 12,4 % с начално образование, 60,5% със средно, а 27,1% с висше.

Образователните институции у нас са неконкурентоспособни. А науката ни е в критичния минимум на преживяването си.

Това са част от основните изводи за състоянието на просветата и науката у нас, които вчера бяха обсъдени при държавния глава.

Нямаме намерение да изземем работата на министъра на образованието Сергей Игнатов. Целта на президентската институция е да направи дебата по темата обществен и прозрачен, поясни Плевнелиев. И зададе националния приоритет:

създаване на нова адаптивна средна класа и реализация на личността. Държавният глава не скри, че много би искал да имаме младежи като тези, които са създали скайп или фейсбук. „Трябва да имаме икономика и индустрия с висока добавена стойност, която да разцъфтява на територията на държавата", подчерта Плевнелиев. И се аргументира колко са важни иновациите - 7,4 млн. българи произвеждат 44 млрд. евро брутен вътрешен продукт. А10 души, създали фейсбук, са произвели 100 млрд. долара. След което попита присъстващите какво да се промени в сферата на просветата и науката. И в продължение на три часа изслушва министри, политици, синдикалисти, бизнесмени и представители на неправителствени организации.

От изявленията им излезе, първо, че намеренията и формираните цели за повишаване на качеството на образование, задържане на мозъците у нас, намаляване на отпадащите ученици и създаване на иновации са много добри, но не е ясно как ще станат. Второ, че просветата като че ли е замръзнала и всички проблеми от 10-15 години продължават да съществуват (например пътуващите преподаватели, броят на вузовете, застаряващите учители, училищата в ромските гета и т.н.). Трето, че бизнесът продължава да иска работници, а получава висшисти с претенции за началници и без практически опит.

Иначе просветният, министър Сергей Игнатов пак обясни, че иска да има отделна програма за финансиране на науката и образованието, а не европарите да минават

Гпрез други министерства. Шефът на комисията по образование Огнян Стоичков I („Атака") даде началния тон на всеобщи похвали за една от най-големите промени в просветата - въвеждането на задължителното предучилищно обучение сега за 5-годишните, а после и за 4-годишните. Общото мнение на съвета бе, че това е една от предпоставките за задържане на децата в училище по-късно.

БСП опозиционно разкритикува политиката на управляващите в образованието. „Знаете ли, че след вашите реформи рофесорите вече се делят на ВАК-овски и на Игнатовски

упрекна Михаил Миков министър Игнатов за политиката му за по-бързо даване на научни степени във вузовете. Лютви Местан (ДПС) традиционно подчерта, че най-важното нещо е обучението по български език, но иска да има нови учебници по майчин език.

Веселин Методиев от „Синята коалиция" както винаги не спести критиките си по забавянето на външното оценяване в училище. Ректорите напомниха, че няма 1 да допуснат финансовото I министерство да им сложи i надзорник на „мизерната субсидия", която вземат. Председателят на БАН акад. Никола Съботинов извади старата статистика, че 15% от учените в България, които са в академията, произвеждат 60% от научната продукция и предупреди никой да не чака велики открития в мизерните условия, в които работят хората му.

Саша Безуханова от „Хюлет Пакард" сподели, че най-важното за младите е да знаят един чужд език, да са грамотни и да спортуват. Единствено Божидар Данев на Българската стопанска камара не спести критиките по същество: „Целите са добри, но никъде не се казва как ще ги постигнем. Например как ще се случи тази 76% заетост на завършилите образование? Къде ще е тя? Тук се говори какви държавни пари да се похарчат, а не как да се изкарат. Заражда се корпоративен колониализъм, а България е на път да се превърне в държава на моловете и колцентровете."

Президентът Плевнелиев заключи, че каквото сега се реши да се промени в системата, ще има ефект след 10 г. И даде пример, че ако сме знаели преди години да инвестираме повече в „свободни агнета, които да отглеждаме по ливадите в планините", сега сме щели да ги продадем на Катар.

- Г-н Ялъмов, земетресението от миналата седмица накара ли хората да застраховат имотите си?

- Наистина през последните дни пред офисите ни има опашки за сключване на имуществени застраховки. Земетресението принуди хората да помислят и да се погрижат за имотите си. Искрено се надявам това да не е кратковременно явление, защото при предишни бедствия се случи точно така - непосредствено след събитието има интерес, след това спира.

Хората трябва да осъзнаят, че най-ценното нещо е имотът. Той е най-скъп. Колата е доста по-евтина, но странното в мисленето на клиентите е, че те първо оценяват автомобила като най-важен. Това не е така. Ако се случи нещо с колата, ще се придвижиш с градски транспорт. Но ако нямаш къде да живееш и средства за възстановяване на щетите по имота, какво правиш тогава?!

Освен това всяка година стойността на автомобила пада, докато цените на жилищата вероятно стигнаха дъното и ще растат по малко. Така че като инвестиция имуществото е доста по-ценно от автомобила.

- Подкрепяте ли идеята за създаване на катастрофичен пул и задължително участие в него?

- Общността на застрахователите е раздвоена. От една страна,някои казват, че трябва да има задължително покритие. Плюсовете са, че всеки ще има някаква защита.

От друга страна обаче, покритието от катастрофичния пул ще е толкова малко, че няма да покрие реалните нужди при събитие. В Румъния е така - с ниски вноски и като стане събитие, се плаща до лимит. У нас се говори за застрахователни суми от порядъка на 20 000-30 000 лв., които евентуално ще бъдат достатъчни за една стара къща на село.

Но ако имаш апартамент в голям град, обезщетението няма да стигне доникъде. Ако някой е платил 20-30 лв., не може да очаква, че ще получи реално обезщетение. В „Алианц" залагаме предимно на повишаване на продажбите на имуществени застраховки чрез разяснения за тяхната необходимост. Традиционно два пъти в годината правим и промоции с изключително сериозни отстъпки, които стигат до 45%, за да стимулираме хората да застраховат своите жилища. При тези застраховки покритията покриват реалните щети. В зависимост от своите нужди и възможности цените започват от 25 лв. и за едно средно жилище стигат до 100-150 лева.

За една кола средно премията за застраховка „Каско" е 1000 лева. Виждате каква е разликата - около 10 пъти по-евтино е да застраховате жилище, отколкото кола. Но важността на тази застраховка е в пъти по-голяма.

- Намаляват ли имуществените застраховки през последните години в криза?

- Не. Има клиенти, които се грижат за имотите си и ги застраховат. Кризата в продажбите на имоти не се отрази много на бизнеса.

- Само богатите ли застраховат жилищата си?

- Според мен не зависи само от доходите. Има хора и с по-ниски доходи, които си правят застраховка, защото осъзнават нуждата от нея. Хората с високи доходи по правило по-лесно правят застраховка, защото за тях разходът е много по-малък, отколкото застраховката за колата.

- Очаквате ли поскъпване на застраховката „Гражданска отговорност"? През миналата седмица ваши колеги прогнозираха тя да се вдига с 10% средногодишно през следващите 6-7 години, докато достигне нивото в ЕС?

- Не бих искал да прогнозирам по-далече от края на тази година, защото никой не може да предвиди развитието на риска през следващите години. Ние следим как се развива рискът и колко хора пътуват в чужбина, защото най-големите щети са там. По принцип тази застраховка в България е по-евтина в сравнение с други държави, но има застрахователни дружества, които казват, че цената ще се повишава и в същото време те намаляват своята цена, за да привлекат клиенти.

„Гражданската отговорност" е доста рисков бизнес, тъй като там се генерират най-големите плащания на щети. При сериозен инцидент в Европа сумата за покриване на неимуществени щети може да надвиши милион евро.

Дружествата, които концентрират бизнеса си върху тази застраховка, поемат много голям риск. По този начин има вероятност някои пострадали да не получат обезщетение или да им бъдат изплатени по-малко пари.

- Защо тогава всеки гледа да продава автомобилните застраховки?

- Защото се продават най-лесно. При тях цената е решаващ фактор. Сваляш цената, хората я купуват. Но ако погледнете финансовите резултати, ще видите, че не са много добри.

- Очаквате ли увеличение на цената на автомобилната застраховка заради вдигането на лимитите за обезщетение от 11 юни?

- Не, защото всички застрахователи имат презастрахователни договори и те покриват горницата над определена сума.В случая с повишаването на лимита рискът отива при презастрахователя. Така че много зависи как ще реагират презастрахователите. Но миналата година също имаше подобно движение и цената не се промени съществено.

- Но и без вдигане на лимитите „Гражданската отговорност" си поскъпва чувствително през последните години.

- Това е свързано с увеличаването на риска. През последните години нараснаха

значително размерите на щетите, особено на съдебните. Това налага увеличение и на премиите. През 2010 г. застрахователният надзор за първи път направи анализ и публикува минимални застрахователни премии за различните класове автомобили. На всяко тримесечие те правят анализ и обявяват нови рискови премии. Така цената леко се повишава. През 2012 г. рисковата премия беше фиксирана и затова не очаквам да има повишение на застраховката.

- Кога ще заработи системата бонус-малус при автозастраховките, така че съвестните шофьори да плащат по-малко?

- Подобна система има при „Автокаското". Заради минималните премии по „Гражданска отговорност" такава система не може да се приложи. Можем да увеличим премията над минимума, но не можем да я смъкнем под него. По този начин може да се прави само малус, а не бонус.

- Как ще се отрази европейската директива „Платежоспособност 2" върху бизнеса на застрахователите?

- Очаквам акционерите на някои дружества да увеличат капитала, защото при тази директива моделът е капиталът да бъде в зависимост от риска на отделните продукти. Ако дружество продаде „Гражданска отговорност' за 10 млн. лв., ще трябва да осигури много повече капитал,отколкото например за премия от 10 млн. лв. по застраховка трудова злополука.

Тези дружества, които са концентрирали бизнеса си върху автозастраховките, ще трябва или да увеличават капитала, или да се продават.

- Кои други застраховки ще имат по-високи капиталови изисквания?

- Всички други застраховки, наречени професионални отговорности. В момента не се говори за тях, защото нивата на покритие не са големи. Но да вземем застраховка „Професионална отговорност на лекаря". Ако пациент почине от лекарска грешка или получи увреждания след операция, тогава застрахователят покрива щетите до лимит. Подобни са и застраховките за професионална отговорност на частните съдебни изпълнители. В резултат на допусната тяхна грешка може да има офомно обезщетение, защото може да се случат няколко събития и да се платят по лимитите. Сега, заради случая с„Алматур"се вдигат и лимитите за туроператорите.

- Как ще коментирате идеята дружествата за допълнително здравно осигуряване да бъдат лицензирани като застрахователи?

- Става дума за европейска директива, която няма как да не приложим. Защо? Ще ви дам пример: ако имаш автомобил, какви щети може да възникнат? 1400-1500 лв. са средните щети, по-рядко - 5000 лв. или тотални щети. В същото време един кратък престой в болница е 400-500 лв., а една операция - десетина хиляди лева. А лечението в чужбина е от порядъка на 10 000 до 100 000 евро.

Не е правилно да сравняваме автомобила с човека, но може да направите сравнение между обезщетенията, защото все пак става дума за застрахователен продукт. Процесът за носене на риск е същият, независимо дали става дума за автомобил или човек. Случват се събития и плащаме както на сервиз, така и на болница. Но рисковете при здравното осигуряване са много по-големи.

Може да си направите много проста сметка за това на фона на разходите за здравеопазване, които в България са няколко милиарда лева. В същото време за покриване на щети по общо застраховане компаниите плащат не повече от 1 млрд. лв. годишно.

- Но все пак, здравноо-сигурителните компании и сега си работят добре, без да имат статут на застрахователи.

- Застрахователите подлежат на много по-строг надзор, отколкото здрав-ноосигурителните дружества. И капиталовите изисквания за тях са много по-строги. „Платежоспособност 2" ще вдигне още изискванията. И поради тази причина за мен здравноосигури-телните дружества трябва да се вкарат в руслото на застрахователите. Те може да са отделно дружество, няма проблем. Но трябва да спазват правилата на пазара. Рисковете, които поемат, са огромни. Сега изискването е да имат 2 млн. лв. капитал, които с 10 тежки случая може да изчезнат.

В момента техните обеми са малки, затова има смисъл да търсят обединение с по-голямо застрахователно дружество, което има примерно 50 млн. лв. капитал. То може да поеме много повече искове, отколкото едно малко дружество, което при повишение на пострадалите хора може да наруши целостта си.
Роден е на 12 декември 1960 г. Завършил е математика в СУ „Св. Климент Охридски". Защитава докторантура по приложна математика в Московския държавен университет. Има магистратура по финанси във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий".

До 2000 г. преподава в Русенския университет „Ангел Кънчев", след това е изп. директор на ЗАД „Алианц България Живот". През 2008 г. става председател на управителния съвет и изп. директор на ЗАД „Алианц България".


Властта да докаже, че не лъже пациента
ДИАНА ТЕНЧЕВА

Последното, което днес може да се каже за българското здравеопазване, е, че то е безплатно. Напротив - доплаща се за какво ли не. А понякога и за уж покриваните от касата терапии.

Държавата окончателно е отписала пък българите, които са на границата между живота и смъртта...

В Евросъюза спасителните стентове за пациентите с тежки мозъчни диагнози се покриват от фондовете им. Включително в съседна Сърбия. А тя дори не е в ЕС...

У нас болните са оставени на произвола на съдбата. Вземат заеми, продават ниви, залагат пиана... За да могат да платят животоподдържащите стентове и протези.

Властта обеща кардинално решение на проблема от догодина.

А дотогава? Ако още някоя родилка получи мозъчен кръвоизлив? И бъдат изпуснати два живота. Или почине майка, чиито деца я чакат у дома?

Управляващите просто трябват да наложат контрол в продажбата на медицински изделия. А не един и същ продукт да се търгува с по 3000-4000 лева разлика. И да започнат да плащат спасяващите живота консумативи. Нали навсякъде тръбят, че здравеопазването им е приоритет. Не искат да си мислим, че лъжат, нали?